“СУРСУВУЛ” не е име, а известната българска титла “ЧУРГУБОИЛ”

[Иванко Тертер]

В българската историография е наложено с времето схващане, че в Х век е живял български

държавник Георги Сурсувул - с двойно име, но дали е така?

І. За ГЕОРГИ СУРСУВУЛ /Х век/

В гръцки писмен паметник е фиксирано известие за българския управник “Георги Сурсувоил”. В други такива паметници от гръцки произход нееднократно е фиксирана българската титла “воила”, която в българско произнасяне е “боила” /боилад, боилар, сиреч “боляр”/. В този смисъл окончанието на “Сурсувоил”, “воил”, следва да се приеме за българската титла “боила”. От своя страна началото “Сурсу” е просто гръцка транскриция на българското “Чургу”. Това е така и защото гърците нямат звука “Ч”, а пресъздават същия чрез “С” в началото на думата в случая /и по традиция в края на думите/. Примери за това много, като един от тях е името на персонажа, който ще засегнем по-долу – Мостис /гр./ или Мостич /бълг./. Второто "С", вътре в думата, се изговаря в гръцкия език за "К" /приближено до звука "Г"/, като по този начин изговарянето е "Сурку" /гр./, сиреч "Чургу" /бълг./.

Ето защо гръцкия писмен паметник ни посочва лице с лично име Георги с българската му титла “Чургубоил” и в този смисъл Георги Чургубоил /или “Георгиос Сурсувул” в произношение на гръцки език/.

Има хипотеза, че в българската управленска традиция титлата “чургубоил” е имала значение на “Роднина на владетеля” и в този смисъл буквалния й превод е “Роднински боила”. Дали указания Георги /”Чургубоил”/ отговаря на този критерий и дали издържа тази хипотеза на проверка?

ІІ. Основание за носене на титлата “ЧУРГУБОИЛ” /”Сурсувул”/ от ГЕОРГИ /Х в./

Има хипотеза, че в българската управленска традиция титлата “чургубоил” е имала значение на “Роднина на владетеля” и в този смисъл буквалния й превод е “Роднински боила”. Дали указания Георги /”Чургубоил”/ отговаря на този критерий и дали издържа тази хипотеза на проверка?

“Симеон бил женен два пъти. От първия брак той имал само един син, Михаил; втората му съпруга, сестра на болярина Георги Сурсувул /бел.- пример за “двойно име” от К. Иречек/, му родила трима синове : Петър, Иван и Вениамин, или Боян. [1]” /“История на българите”, Константин Иречек/

Чургу - "черга" - човек от моята "черга" /"чердак", "род"/

Боила - боил или боляр.

"Черга Боил" - "Роднински Боил".

Георги "Черга Боил" /Сурсувул - гръцка форма/ е такъв "Роднински боил", защото е зет на цар Симеон І /893-927/.

Има хипотеза, че същия е бил по някое време и “кавхан”. Възможно е след “Чургубоил” да получава друга титла, а именно титлата “Кавхан”. Всякакви спорове обаче, дали преди да стане “кавхан” е бил “чургубоил” стават излишни, след като разкрихме че втората титла фигурира в известния гръцки паметник и който погрешно се смята в българската официална историография за двойно име “Георги Сурсувул”, вместо лично име “Георги” с титла “Чургубоил”.

ІІІ. За ЧЪРГУБОИЛА МОСТИС

За щастие титлата на Мостис е фиксирана от български писмен паметник, а именно неговата надгробна плоча. Надписът гласи: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.”

Ако бе само от гръцки източник, то тогава щяхме да имаме навярно още едно “двойно име” в българската официална историография – “Мостис Сурсувул”.

ІV. Дали “ГЕОРГИ СУРСУВУЛ” И “ЧЪРГУБОИЛ МОСТИС” са едно и също лице?

Налице е надпис от надгробния камък на Мостис, открит във вторичен гроб в т. нар. Църква на Мостич в м. Селище, Велики Преслав. Надписът гласи: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” От текста научаваме, че погребаният Мостич приживе е бил висш сановник – чъргубиля /ичиргу боила/. Намерени са и три печата на Георги, монах и синкел български (синкелът е бил близък съветник на църковния глава), датирани също от средата на Х в. Археолозите са открили и византийски печат, който свидетелства за кореспонденцията, която погребан в известния “манастир на Мостис” мъж е водил с високопоставен сановник в Константинопол. В църквата са открити следи от препогребвания, което отговаря на въпроса защо костите на Мостис са укрити в малка яма с размери от по половин метър. Мъртвите са погребвани в каменни гробници, а след изтичане на определен период от време /смърт на друг висш сановник, приемник на по-рано починалия/ костите се изнасят и препогребват, а в каменната гробница се пренася тялото но скоропочившия. Намерените печати на висшия сановник Георги, могат ли да се отнасят до указания “Георги Сурсувул”? По това време в манастира е бил и Мостис, също известен с титлата чургубоил. Ако са две различни лица, един след друг ли са погребвани и препогребвани? А дали не се касае за едно и също лице с две различни светско и духовно имена “Мост/ис/” и “Георги/ос/”? Или едно и също лице с наистина двойно име, но Георги Мост/ис/?

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

За да се отговаря на всички поставени новооткрити въпроси, следва да се изхожда от научно обоснованата даденост, че в първата половина на Х век е живял български управник, зет на Симеон І /893-927/ не с двойно име “Георги Сурсувул”, а с име Георги и титла Чургубоил /”Роднински боила”/.

Източници:

http://www.promacedonia.org/ki/ki_9.htm

“История на българите”, Константин Иречек

http://www.museum-preslav.com/inscription.html

НАДГРОБЕН НАДПИС НА МОСТИЧ - втора четвърт на Х век

http://www.uni-vt.bg/1/?page=623

“Манастира на Мостич”във Велики Преслав

[glishev]

Доста добро изложение. И аз смятам, че "Сурсувул" е коруптирана форма на "ичиргу боил". Може би по-коректно би било "чръгу боила", но не бих навлизал в подробности по темата. И не бих се хвърлял веднага върху приликата между нашето съвременно "черга" и някогашното "(и)чиргу боила". В етимологиите първото хрумване често е грешно. Трябва си езиковедско разнищване. И понеже съм си привърженик на тюрко-алтайската теория, ще уточня: от тюрколог. Накрая може и да излезе нещо от идеята за "чергата", но не бива да се прибързва. Дали у Бешевлиев няма нещо по въпроса?

За отъждествяването на ичиргу боилите Георги и Мостич също съм по-скоро скептик, но с интерес бих прочел някой и друг аргумент по въпроса.

[Ka40]

При тази интерпретация обаче не се отчитат два много важни факта:

1. в гръцкия няма "ч" и затова този звук се пише с "ц", а не със "с". Както казват гръцките студенти в България "Поцуках, поцаках, но ти не дойде"

2. в прабългарския език титлата се поставя винаги преди, а не след името.

Освен това думата "черга" е безспорен турцизъм.

[resavsky]

Между другото тези два брака на Симеон са си доста съмнителни.По точно са плод на нечие въображение.

[Хърс Златния]

Един въпрос към уважаемите участници в дискусията - какво означава "ичиргу" или както е в оригинал "итзиргу"?

Някой да даде превод на тази българска титла, заедно с предполагаема етимология.

Така ще разберем и защо носителят на титлата трябвало да е уникален и единствен в царството, както очевидно предполагат някои хора тук.

[nik1]

Черга не е род, а кръг, оградено място.

Чергубиля/чергубоила -е развитие на ичергубоила, и означава "боил от вътрешен кръг"; "черга" е кръг, оградено място (аналогично на санкр. "чакра", кръг, колело), и (иш/ич) - трябва да е тюркизъм (означава вътрешен), може да е алтаизъм, но има и други предположения, в които наличието на предното не се разглежда.

Редактирано Декември 14, 2009 от ISTORIK

[nik1]

Черга не е род, а кръг, оградено място.

Чергубиля/чергубоила -е развитие на ичергубоила, и означава "боил от вътрешен кръг"; "черга" е кръг, оградено място (аналогично на санкр. "чакра", кръг, колело), и (иш/ич) - трябва да е тюркизъм (означава вътрешен), може да е алтаизъм, но има и други предположения, в които наличието на предното не се разглежда.

Ето една друга етимология:

"20). ичригу(ичрегу)-боил, чъргубил – прабългарска титла, подробно изследвана от В.Бешевлиев. Фиксирана е с гръцки букви като ητζιργον βονλας, в латински като Petro cerbulae, открито в писмо на папа Йоан VІІІ от 879 г. и в старобългарски вариант – чръгоу былiа. По времето на Крум ичригу-боила командва десния фланг на войската, при Пресиян е подчинен на кавкана, а при Борис – оглавявя дипломациятя на държавата. Бешевлиев посочва далечно сходство с хунската титла ичреки, хазарската чавшигир и караханидската чагри-бек. Онигасий, най-приближения на Атила, носил титлата ичреки, равняваща се на майордом. /ВБ-П,стр.51-52/ В.Бешевлиев открива че в “Хрониката” на неизвестният продължител на Теофан, ясно е посочено че титлата на Симеоновия ичрегу-боил Теодор се превежда на гръцки като ойкейос – домашен, вътрешен, близък. /ВБ-ПЕП,стр.82/ Ясен паралел с осетниското иронското иронско čegъre – посредник, или подчинен, дигорското kеgъærе – посредник, водач, доверено лице, дигорската форма е заета в кабардински kegrej, абазински kagreya – приятел, спътник. /ОРС/,/ДРС/,/ВА-С-1,стр.592/ В пехлеви и персийски čаkаr, согдийски čāγir – слуга, подчинен. /ВА-С-1,стр.286/ Чакирите са най-близките, „хранените люде” на средноазиатските согдийски владетели. Осетинската дума е заета (по-точно съхранила се) в в карачаевобалкарски čыgъаrgъа – отивам, čаkъыrыu, čаkъыrыrgъа - призовавам, čыgъаrgъа – излизам, в татарски čыgыp* - отивам, čаkыru*, čаkыrыr* - призив, призовавам, čыgыr* - излизам, понятия свързани с функцията на майордом, посредник. В таджикски ičro – изпълняващ. /DRT/ Първоначално ичрегу-боилът е бил висш военен командир, а след това, дипломат, порсредник, подчинен на кавкана, Старобългарската форма е чръгоу, с „г” вместо „к” както е в осетински иронски čegъre, согдийски čāγir, а не с „к” както е персийската форма."

[Иванко Тертер]

2. в "прабългарския" език титлата се поставя винаги преди, а не след името.

В случая източника за "Георги Сувсувул" е от гръцки, а не от български произход. В този смисъл не се прилага правилото по т.2. Всъщност вероятно се е прилагало на практика у българите, но не и в самия гръцкия източник писан от "гръцка" ръка.

[resavsky]

Вижте византийците не са се опитвали да изговорят българските титли на древнобългалрски език а са ги обяснавали с гръцки титли.Два примера:

1.При извършване на покушението срещу Крум 813 г. е казано че той е бил придружен от своя логотет.Такава титла в ПБЦ няма вероятно става въпрос за кавкана Иратиис.

2.За Богдан /ичъргубоил от времето на Гаврил Радомир и Иван Владислав/ е казано че е "топарх на вътрешните крепости".

Нямаме основания да мислим че в този случай ще тръгнат буквално да изговарят титлата.Вероятно Сурсувул е родово име или прозвище.

[Хърс Златния]

Черга не е род, а кръг, оградено място.

Чергубиля/чергубоила -е развитие на ичергубоила, и означава "боил от вътрешен кръг"; "черга" е кръг, оградено място (аналогично на санкр. "чакра", кръг, колело), и (иш/ич) - трябва да е тюркизъм (означава вътрешен), може да е алтаизъм, но има и други предположения, в които наличието на предното не се разглежда.

Благодаря за този отговор. Той породи още няколко въпроса:

1. Ако ичиргу боил значи "боил от вътрешния кръг", това означава, че такива боили е имало едновременно в държавата повече от един. Така ли е?

2. Боилите от вътрешния кръг, могат ли да бъдат разгледани като вид правителство (министри), оглавявано кан (министър-председател)?

2. След като е имало "боили от вътрешния кръг", значи е имало и "боили от външен кръг". Как са били назовавани тези боили?

3. Колко са били "боилите от вътрешния" и "боилите от външния" кръг?

4. Защо изобщо е имало боили от вътрешен и от външен кръг? Какво е предполагало (налагало) подобно деление?

[Иванко Тертер]

Вижте византийците не са се опитвали да изговорят българските титли на древнобългалрски език а са ги обяснавали с гръцки титли.

В "За церемониите" Константин VІІ Багрянородни изрично е написал : "Как са шестте велики боили?" - въпрос към българската делегация, без да се е налагало да търси константинополски аналог на тези български титли. В същия смисъл ще да е и изписването на българската титла "сурсувул" /"чургубоил"/ в гръцкия източник. Търсенето на константинополски еквиваленти на български титли е само в гръцки източници предназначени не за официална кореспондения, а за вътрешен кръг читатели от Източната римска империя, на които да им е ясно за какво става реч в повествованието.

[resavsky]

Е нормално когато се посрещат български делегации да е използват титли като "канартакин" и "боил".Тогава да видим по какъв повод се е изпозлвало името Георги Сурсувул.

[Иванко Тертер]

Е нормално когато се посрещат български делегации да е използват титли като "канартакин" и "боил". Тогава да видим по какъв повод се е изпозлвало името Георги Сурсувул.

Това е въпросът. Смятам, че титлата "Сурсувул" е използвана по същия начин и повод, както е указъл Константин VІІ Багрянородни - кореспонденция или прием на делегация:

"Българите отново нахлули в Източна Тракия, но заедно с това Сурсувул влязъл в тайни преговори с гърците. Първото писмо на Петър и Сурсувул било предадено в Цариград по арменския монах Калокир. Император Роман изпратил незабавно пратеници по море в Месемврия — град, който от 812 г. бил главно пристанище на България [?]. [5] Тия пратеници се завърнали в Цариград вече по сухо, подир тях следвало българско пратеничество начело съ. Сурсувул и наскоро след това сам цар Петър пристигнал в Цариград".

/"История на българите", Константин Иречек/

[nik1]

Благодаря за този отговор. Той породи още няколко въпроса:

1. Ако ичиргу боил значи "боил от вътрешния кръг", това означава, че такива боили е имало едновременно в държавата повече от един. Така ли е?

2. Боилите от вътрешния кръг, могат ли да бъдат разгледани като вид правителство (министри), оглавявано кан (министър-председател)?

2. След като е имало "боили от вътрешния кръг", значи е имало и "боили от външен кръг". Как са били назовавани тези боили?

3. Колко са били "боилите от вътрешния" и "боилите от външния" кръг?

4. Защо изобщо е имало боили от вътрешен и от външен кръг? Какво е предполагало (налагало) подобно деление?

Така е, споменати са вътрешни и външни боили.

„Как е духовният внук на нашия свещен император, поставеният от бога архонт на България? Как е поставената от бога архонтиса? Как са канар тикинът (т. е. престолонаследникът) и булият таркан (т. е. вторият син) и останалите му чеда? Как са шестимата велики боили? Как са и останалите вътрешни и външни боили? Как е целият народ?”

http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

Могат да се правят догадки за ролята значението, и мястото в държавата на едните и другите, аз лично нямам мнение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%...%BE%D0%B2%D0%B5

[Зитко]

Второто "С", вътре в думата, се изговаря в гръцкия език за "К" /приближено до звука "Г"/, като по този начин изговарянето е "Сурку" /гр./, сиреч "Чургу" /бълг./.

Ето защо гръцкия писмен паметник ни посочва лице с лично име Георги с българската му титла ”Чургубоил” и в този смисъл Георги Чургубоил /или ”Георгиос Сурсувул” в произношение на гръцки език/.

Иванко,а какво е пречело на гръцкия писар да използва "Г" (гама) за означаване на звука "г" в предполагаемата от теб вариация "сурсувул" на българската титла "ичиргубоил",тоест да на пише "сургубул",вместо "сурсувул"?Лично на мен странната конструкция "сурсувул" повече ми напомня на гръцки думи от типа "хрисовул" , "аргировул","моливдовул".

[Tyroglyphos]

В случая източника за "Георги Сувсувул" е от гръцки, а не от български произход. В този смисъл не се прилага правилото по т.2. Всъщност вероятно се е прилагало на практика у българите, но не и в самия гръцкия източник писан от "гръцка" ръка.

Два български примера за мястото на титлата:

1. Хамбарлийски надпис (ок. 813 г.):

... ὁ Τουκος ὁ η[ζ]ουργου βουληα...

2. Надпис на Мостич (Х в.):

сьде лежитъ Мостичь чрьгоубъιлιa...

По повод на името на Георги Сурсувул си заслужава да се обърне внимание и на неговото предаване в средновековни славянски (български) преводи като Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ.

[Иванко Тертер]

Два български примера за мястото на титлата:

1. Хамбарлийски надпис (ок. 813 г.):

... ὁ Τουκος ὁ η[ζ]ουργου βουληα...

2. Надпис на Мостич (Х в.):

сьде лежитъ Мостичь чрьгоубъιлιa...

По повод на името на Георги Сурсувул си заслужава да се обърне внимание и на неговото предаване в средновековни славянски (български) преводи като Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ.

В този смисъл и в български паметнци има фиксиране на титла /чургубоила-сърсоубыла/ след личното име /Тук и Мостич/!

[Ka40]

В случая източника за "Георги Сувсувул" е от гръцки, а не от български произход. В този смисъл не се прилага правилото по т.2. Всъщност вероятно се е прилагало на практика у българите, но не и в самия гръцкия източник писан от "гръцка" ръка.

Ромеите запазват словореда на чутите от тях чужди имена и титли, а не ги "преосмислят". За сравнение т.нар. прабългарски каменни надписи, написани на гръцки от ромейски каменоделци. А как ще коментираш проблема с предаването на звука "ч", който според твоята теория, противно на всякакви правила е предаден със "с", а не с "ц"?

[Ka40]

Два български примера за мястото на титлата:

1. Хамбарлийски надпис (ок. 813 г.):

... ὁ Τουκος ὁ η[ζ]ουργου βουληα...

2. Надпис на Мостич (Х в.):

сьде лежитъ Мостичь чрьгоубъιлιa...

По повод на името на Георги Сурсувул си заслужава да се обърне внимание и на неговото предаване в средновековни славянски (български) преводи като Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ.

При това положение е най-доре да се направи една проста статистика в в колко процента от случаите титлата е преди името и в колко след, защо има достатъчно много и обратните примери.

Надписът на Мостич и на старославянски

[Perkūnas]

Хм, мен ме съмнява да е еднакво с ичургу-боила. Не знам това дали е останало незабелязано:

Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ ~ Σιλζίβουλος, Σιζάβουλος türkischer Chagan (ca 568-576). MenEl, Men Es., Σιλξίβουλος Suidas (по G.Moravcsik, Byzantinoturcica II, 275)

[Aspandiat]

Хм, мен ме съмнява да е еднакво с ичургу-боила. Не знам това дали е останало незабелязано:

Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ ~ Σιλζίβουλος, Σιζάβουλος türkischer Chagan (ca 568-576). MenEl, Men Es., Σιλξίβουλος Suidas (по G.Moravcsik, Byzantinoturcica II, 275)

Обаче не по-малка е вероятността автентичното име на въпросния Σιλζίβουλος да е било Силджибу. Ат-Табари пък го записва като Синджибу, ако не ме лъже паметта.

[Perkūnas]

Как се е чело въпросното Силджибу, е само догадка.

[resavsky]

Ако "сурсувул" е титла не би ли трябвало да се изписва преди името което очевидно е Георги.В Дунавска България /за разлика от тюрките/ няма обичай да се изписва първо името а след това титлата.

[Perkūnas]

Затова си мисля, че това е второ име на човека.

[Aspandiat]

При лакците в Дагестан, където през VІІ век се локализират според арменската география "Ашхарацуйц" групите "чдар-болкар" и "дучи-булкар", роднините се делят на 3 групи. В групата Тухун влизат най-далечните роднини, в групата Ляхъин по-близките, а най-близките родственици, не по-далечни от братовчеди и братовчедки, са включени към категорията Усурсу. Та допускам, че въпросното Сурсувул би следвало да се разчлени на сурсу боила, тоест може би означава "роднински боила; боил, получил статут на близък роднина; боил, сроден с царската фамилия". А ако примем, както допуска Перкунас, че е второ име, то нищо чудно Сурсувул да фамилно име, възникнало от прозвище/титла.