480 г. пр. Хр.

[glishev]

В 480 г. атиняните се сражават с Персия, а сиракузците - с Картаген. Елада печели и на двата фронта, макар да е, като си му е редът, разединена. Класическите филолози от ХVІІІ и ХІХ в. ликуват с вика на Есхил Ами ако не беше станало така? Какво щеше да стане с демокрацията, с Платон и Аристотел, с Фидий и Акропола? Какво щеше да стане с твърде бавно нарастващата мощ на Рим, ако Картаген бе превзел Сиракуза? Дали Елада би станала поредната персийска сатрапия, ако Саламин се бе превърнал в гробница за Темистокъл? Дали Персия на Ахеменидите би се запазила? И нямаше ли рано или късно да се сблъскат новите свръхсили - Персия и Картаген? Щяха ли - слава на Аполон - да имат за какво да пишат Херодот, Ксенофонт, Тукидид и Полибий?

Или Спарта и Коринт щяха да напрегнат мъжествено сили, за да защитят гръцкия свят срещу варварите?

[Warlord]

През 480 пр.н.е. Рим все още владее само долната част от долината на Тибър и дори на фона на Италийския полуостров не е изглеждал нещо особено. Както и Сиракуза нямаше да даде някаква шеметна преднина на Картаген пред конкурентите му в тогавашния свят, той и така си е имал достатъчно стратегически и твърди позиции в средиземноморската търговия.

В това време влиянието е идвало откъм Азия, защото Европа е била в периферията на цивилизования свят и съответно дори Фидий е бил повлиян от персийската архитектура. Но персите трудно биха установили трайно господство над Елада, освен че е някъде в периферията, далеч отвъд моретата, за персите тя изглежда бедна и безинтересна. Гръко-персийските войни са предизвикани от горделивост и от интриги и сплетни в персийския двор, но след няколко бързи неуспеха персите набързо се отказват да пилеят време и ресурси за тази земя и остават пасивни. Макар и на Дарий самоуправляващите се полиси и демокрацията да са му изглеждали като някакъв хаос, който би заплашил реда в империята му (евентуално след включването им към нея разбира се) все пак неговата постоянна външнополитическа линия при завоевателните походи е да предлага на дадените народи всичко да си остане както преди в държавната и обществената им йерархия, само че да се подчиняват на персийския цар и съответно данъците им да отиват в неговата хазна, така че хората лесно да склоняват, да нямат особена мотивация да се бият срещу интервент, който не би променил почти нищо за тях и съответно да не се бунтуват в последствие. Така че може би и при трайна окупация на Елада от Персия демокрацията можеше все пак и да оцелее като компромис за да бъде запазено статуквото.

А Персия и Картаген вероятно щяха да са просто търговски партньори, съмнително е запазването на целостта на империята в онези времена, ако бяха предприели експанзии и в Елада и Тунис, просто контролът над най-далечните провинции не след дълго щеше да бъде изпуснат.

[Galahad]

В случая по-скоро значение има геогр. положение. Претендентите за фаворити са на трите полуострова. На балканския са Ситалк, а след това Филип ІІ и Александър ІV, в Италия е Рим, а на Иберийския полуостров фамилията Барка се готви за отпор вместо бездействащата метрополия Картаген.

На юг от трите полуострова просперитета зависи от държава, която да организира изграждането и поддръжката на иригационните системи (напоителните канали). Те не могат без държава, тъй че за тях е все едно кой точно ги управлява, стига да им гарантира реколта и мир.

На трите полуострова климата е по-суров, но все пак доста по-благоприятен от онова дето е на север от Алпите и Карпатите. Именно те са в позицията да имат достатъчен излишък за да мислят за нещо по-голямо, но и по-неблагоприятни условия за да поглеждат на юг за нещо по-добро. За по-южните народи по-северните се оказват по-безинтересни. Дори Рим предпочита да построи Адриановия вал вместо да се занимава с крайния север на Албион. Тъй че ако не е бил Рим, може би пък звездатана Венеция щеше да изгрее много по-рано. В крайна сметка и гибелта на Рим дошла заради гладниците от северо-изток.

[glishev]

"Артаксеркс и Темистокъл" - друга подобна алтернативка.

Редактирано Август 24, 2012 от glishev