Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Публикува

Добрев, отново си в дълбока заблуда. Разбирам, че искаш да подкрепиш тезата на адаша си П. Добрев, ама както знаем и той като други лаици с тази фамилия, пишат врели некипели.

http://nauka.bg/forum/index.php?act=attach...ost&id=1700

Ти, гробищарино, както винаги не си в час и даже не си можал да схванеш, че аз не подкрепям, а поправям, отхвърлям, ревизирам и даже ликвидирам вашия любим Счетоводител и това е посочено в статията!

А това, че авторът не си е направил труда да ми спомене дори името и спестява истината, че аз първи разчитам надписа като румънски или влашки, то си е за негова сметка!

Текстът в долната част на кръста не само прилича на румънски, както твърдят опонентите на Добрев, ами си е наистина такъв – но средновековен румънски.

На първият ред на надписа се чете +АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ, а на следващия – СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ.

В една критична статия за Петърдобревия маниер на разчитане на надписите се обяснява, че горното се превежда от румънски като: „този кръст бе изправен в светото име на Света Троица”. На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. (http://bolgnames.com/text/Cross.html). .

Все пак не бих казал, че и Гербов се е справил с текста особено квалифицирано, видно от съпоставката на тези две извадки:

При него

В края на третия, на целия четвърти и в началото на петия ред, се разчита: ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ...(нататък текстът е повреден). Което по смисъл е възможно да бъде:(!??) „тази земя господствана от Унгария, Раду воевода направи ...”

При мене

Основната част от надписите по Кръста са на български език и наред с израза дойнду от оногре раде войо, т.е те дойдоха тук от Унгария поради войната,...

Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история

http://nauka.bg/forum/index.php?act=attach...ost&id=1700

Текстът в долната част на кръста не само прилича на румънски, както твърдят опонентите на

Добрев, ами си е наистина такъв – но средновековен румънски. На първият ред на надписа

се чете +АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ, а на следващия – СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ. В

една критична статия за Петърдобревия маниер на разчитане на надписите се обяснява, че

горното се превежда от румънски като: „този кръст бе изправен в светото име на Света

Троица”. На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce

ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. - http://bolgnames.com/text/Cross.html

  • Мнения 78
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува
Ти както винаги не си в час и даже не си можал да схванеш, че аз не подкрепям, а поправям, отхвърлям, ревизирам и даже ликвидирам вашия любим Счетоводител и това е посочено в статията!

А това, че авторът не си е направил труда да ми спомене дори името и спестява истината, че аз първи разчитам надписа като румънски или влашки, то си е за негова сметка!

Какво толкова се чудеш, че не те е споменал? Колко пъти да ти повтарям, че в науката ти си просто поредният маргинал и не само няма да ти приемат тезите, но дори никой няма да си направи труда да ги критикува.

Публикува
Добрев превеждаш "оногре" като "Унгария"?

С тази статия моята първа и основна цел и задача е да покажа, че това не е никакъв "древнобългарски" език, както най-безсрамно лъже Счетоводителя.

Този превод се вписва много добре в цялото изречение, а както можеш да видиш по-горе, и Гербов не предлага нищо по-смислено.

  • Глобален Модератор
Публикува

Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

Публикува
Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

Гербов разчита: ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ.

Там не пише Оногурия, а оногре, както го чете и Гербов след дъщерята на Счетоводителя, като звукът е в края е предложен падеж, следователно основната форма е оногр.

Ето защо аз приемам, че това последното може да е силно видоизмененото в местния български диалект под влияние на все още запазената в него голяма носовка добре известно средновековно име угри на маджарите и това се съгласува и потвърждава и от смисъла на цялото изречение.

При това разчитане и превод от моя страна, в него също така много добре се вписва и съчетанието цара ачаста - в тази земя (дойдоха).

  • Потребители
Публикува

Там не пише Оногурия, а оногре, както го чете и Гербов след дъщерята на Счетоводителя, като звукът е в края е предложен падеж, следователно основната форма е оногр.

Ето защо аз приемам, че това последното може да е силно видоизмененото в местния български диалект под влияние на все още запазената в него голяма носовка добре известно средновековно име угри на маджарите и това се съгласува и потвърждава и от смисъла на цялото изречение.

При това разчитане и превод от моя страна, в него също така много добре се вписва и съчетанието цара ачаста - в тази земя (дойдоха).

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки изключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Не знам за какъв "предложен падеж" става дума. Ако това е местният падеж, той не се употребява за обекти при движение.

  • Потребител
Публикува
Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки изключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Това не е баналната добре известна старославянска голяма носовка, а типичната за гаджало-гагаузско-булгарската разновидност на тюрко-хунну-минусинския език, придобиващ все по-голяма пополярност в научните среди като болгарски език, "болгаро-тюркска коджа носовка". А както е добре известно за болгарския език невъзможни неща няма! :)

Публикува

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки иРзключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Не знам за какъв "предложен падеж" става дума. Ако това е местният падеж, той не се употребява за обекти при движение.

Ще ви бъда изключително благодарен, ако си направите труда да видите по-горе, че според мене тази Оногурия няма нищо общо със случая.

Краен резултат от развитието на голямата носовка според мен е не първата, а втората гласна, нещо подобно на Добровница от Домбровница.

Голямата носовка се развива в съвременния български език в Ъ, но през междинния звук У- зомб-зуб-зъб.

Добре, местен падеж, но не при "обект при движение", а при място на извършване на действието, като в случая народностното название е употребено метонимически - от оногре.

Публикува
Това не е баналната добре известна старославянска голяма носовка, а типичната за гаджало-гагаузско-булгарската разновидност на тюрко-хунну-минусинския език, придобиващ все по-голяма пополярност в научните среди като болгарски език, "болгаро-тюркска коджа носовка". А както е добре известно за болгарския език невъзможни неща няма!

Ти, гробищарино, без да се усетиш, пак се изтакова на метеното!

  • Потребител
Публикува

Ти, гробищарино, без да се усетиш, пак се изтакова на метеното!

:pain: Не ги разбираш Добрев, нито историята, нито филологията. :tooth:

Публикува
Темата е доста интересна. Не я оспамвайте в лични нападки моля.

Темата я правят интересна някои от участниците, а други я оси......!

А вие, щом като сте толкова алергичен на спам, защо не се опитате да разберете кой точно какво я прави и да сезирате модераторите, че да започнат най-после да си гледат работата?!

  • Глобален Модератор
Публикува
Темата е доста интересна. Не я оспамвайте в лични нападки моля.

Все повече дискусиите и тук заприличват на пенсионерска сбирка.

  • Потребители
Публикува
Краен резултат от развитието на голямата носовка според мен е не първата, а втората гласна, нещо подобно на Добровница от Домбровница.

Голямата носовка се развива в съвременния български език в Ъ, но през междинния звук У- зомб-зуб-зъб.

Добре, местен падеж, но не при "обект при движение", а при място на извършване на действието, като в случая народностното название е употребено метонимически - от оногре.

В никакъв случай не твърдя, че съм прав. Вероятно бъркам, но това е дискусия и нека всеки да изкаже съображенията си.

1. Преходна форма "ЗУБ" между "ЗОМБ" и "ЗЪБ" няма. Преминаването на голямата носовка в старобългарския език "ОН" вместо в "Ъ" в "У" (както в руския език) е характерно за много ограничен брой български диалекти.

2. Предполагаемото наличие на предлог "от" в "от оногре" също изключва употребата на местен падеж и както виждате отново имаме движение (нещо идва от някъде). На мен това "оногре" по-скоро ми прилича на причастие, но не съм сигурен.

  • Потребител
Публикува
... На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce

ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. - http://bolgnames.com/text/Cross.html

Проф. Добрев, на съвременен книжовен(и не само) румънски език

- ... cruce ridicată pentru :lac: ... Nume(sic) -

звучи доста, хм, да кажем "оригинално".

Като вземем предвид, че nume-то е sfânt, става направо невъзможно.

С други думи - изхвърлете това pentru.

Публикува
2. Предполагаемото наличие на предлог "от" в "от оногре" също изключва употребата на местен падеж и както виждате отново имаме движение (нещо идва от някъде).

На мен това "оногре" по-скоро ми прилича на причастие, но не съм сигурен.

От кой глагол?

Публикува

Проф. Добрев, на съвременен книжовен(и не само) румънски език

- ... cruce ridicată pentru... Nume(sic) -

звучи доста, хм, да кажем "оригинално".

Като вземем предвид, че nume-то е sfвnt, става направо невъзможно.

С други думи - изхвърлете това pentru.

Тогава с какво ще обозначим семантикосинтактичната връзка между ridicată и Nume, каквато безспорно има?

  • Потребител
Публикува
Тогава с какво ще обозначим семантикосинтактичната връзка между ridicată и Nume, каквато безспорно има?

... ще обозначим, ползвайки Dativ: numelui sfânt,

и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно(Treime е от ж.р.): ale

  • Потребител
Публикува
и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно(Treime е от ж.р.): ale

Иувинявам се за горното ... инерция ... :(

С "аl" си е ОК.

Публикува

... ще обозначим, ползвайки Dativ: numelui sfвnt,

и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно (Treime е от ж.р.): ale

...чисто български надпис с вмъкнат в него румънски израз, първата част от който, както ние си го обясняваме, със старобългарски дателен падеж, който замества задължителната при съгласуването на прич. рьдекат ”изправен, поставен” румънска форма за ж.р. по отношение на съществителното от женски род круче ”кръст” - ин аста круче рьдикату сфату нуме сфатои троеце.

А на съвременен книжовен румънски език този вмъкнат израз трябва да има вида pe această cruce ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi и всичко това се превежда съвсем просто и ясно като На този кръст, поставен в Светото име на Светата Троица.

Всъщност, както може да се види в този цитат от моята статия, в текста на надписа наистина има датив - Троеце, но преводът на този израз на съвременен румънски език е от моя консултант, който очевидно не знае граматиката на езика, колкото вас.

Аз в това отношение нямам никакви претенции, а превода на съвремен румънски език го давам само за по-голяма достоверност, че това не е текст, съставен на някакъв си "древнобългарски" език, а на български и румънски едновременно.

  • Потребители
Публикува

Всъщност, както може да се види в този цитат от моята статия, в текста на надписа наистина има датив - Троеце, но преводът на този израз на съвременен румънски език е от моя консултант, който очевидно не знае граматиката на езика, колкото вас.

Аз в това отношение нямам никакви претенции, а превода на съвремен румънски език го давам само за по-голяма достоверност, че това не е текст, съставен на някакъв си "древнобългарски" език, а на български и румънски едновременно.

Професоре, мен текста слабо ме вълнува, образно казано ,конкретно за тази тема. Дайте да видим , тези знаци ''ипсилони '' ли са или както смята Качо , че са буквата ''М" ???

Публикува
Професоре, мен текста слабо ме вълнува, образно казано ,конкретно за тази тема. Дайте да видим , тези знаци ''ипсилони '' ли са или както смята Качо , че са буквата ''М" ???

Струва ми се, че си личи достатъчно ясно, че е буквата М.

Cross.rtf

  • Потребител
Публикува

Струва ми се, че си личи достатъчно ясно, че е буквата М.

Здрасти!

М няма права черта в средата.

IYI e символ на нещо свято, велико...От хилядолетия преди.

:smokeing::bigwink::biggrin:

  • Потребители
Публикува

Здрасти!

М няма права черта в средата.

IYI e символ на нещо свято, велико...От хилядолетия преди.

:smokeing::bigwink::biggrin:

Не знам , защо, но като ,че ли и аз още не съм убеден за това ''М". Добре би било ,ако някъде в епиграфиката или епистолографията се открие такова "М", инъче , два пъти "М" , звучи много неубедително . Нещо ''супер мен'', М.М. , >>>????

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!