Oще за християнския смисъл на някои ''прабългарски" знаци

[проф. Добрев]

Добрев, отново си в дълбока заблуда. Разбирам, че искаш да подкрепиш тезата на адаша си П. Добрев, ама както знаем и той като други лаици с тази фамилия, пишат врели некипели.

http://nauka.bg/forum/index.php?act=attach...ost&id=1700

Ти, гробищарино, както винаги не си в час и даже не си можал да схванеш, че аз не подкрепям, а поправям, отхвърлям, ревизирам и даже ликвидирам вашия любим Счетоводител и това е посочено в статията!

А това, че авторът не си е направил труда да ми спомене дори името и спестява истината, че аз първи разчитам надписа като румънски или влашки, то си е за негова сметка!

Текстът в долната част на кръста не само прилича на румънски, както твърдят опонентите на Добрев, ами си е наистина такъв – но средновековен румънски.

На първият ред на надписа се чете +АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ, а на следващия – СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ.

В една критична статия за Петърдобревия маниер на разчитане на надписите се обяснява, че горното се превежда от румънски като: „този кръст бе изправен в светото име на Света Троица”. На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. (http://bolgnames.com/text/Cross.html). .

Все пак не бих казал, че и Гербов се е справил с текста особено квалифицирано, видно от съпоставката на тези две извадки:

При него

В края на третия, на целия четвърти и в началото на петия ред, се разчита: ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ...(нататък текстът е повреден). Което по смисъл е възможно да бъде!??) „тази земя господствана от Унгария, Раду воевода направи ...”

При мене

Основната част от надписите по Кръста са на български език и наред с израза дойнду от оногре раде войо, т.е те дойдоха тук от Унгария поради войната,...

Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история

http://nauka.bg/forum/index.php?act=attach...ost&id=1700

Текстът в долната част на кръста не само прилича на румънски, както твърдят опонентите на

Добрев, ами си е наистина такъв – но средновековен румънски. На първият ред на надписа

се чете +АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ, а на следващия – СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ. В

една критична статия за Петърдобревия маниер на разчитане на надписите се обяснява, че

горното се превежда от румънски като: „този кръст бе изправен в светото име на Света

Троица”. На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce

ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. - http://bolgnames.com/text/Cross.html

[resavsky]

Добрев превеждаш "оногре" като "Унгария"?

[Ka40]

Ти както винаги не си в час и даже не си можал да схванеш, че аз не подкрепям, а поправям, отхвърлям, ревизирам и даже ликвидирам вашия любим Счетоводител и това е посочено в статията!

А това, че авторът не си е направил труда да ми спомене дори името и спестява истината, че аз първи разчитам надписа като румънски или влашки, то си е за негова сметка!

Какво толкова се чудеш, че не те е споменал? Колко пъти да ти повтарям, че в науката ти си просто поредният маргинал и не само няма да ти приемат тезите, но дори никой няма да си направи труда да ги критикува.

[проф. Добрев]

Добрев превеждаш "оногре" като "Унгария"?

С тази статия моята първа и основна цел и задача е да покажа, че това не е никакъв "древнобългарски" език, както най-безсрамно лъже Счетоводителя.

Този превод се вписва много добре в цялото изречение, а както можеш да видиш по-горе, и Гербов не предлага нищо по-смислено.

[resavsky]

Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

[проф. Добрев]

Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

Гербов разчита: ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ.

Там не пише Оногурия, а оногре, както го чете и Гербов след дъщерята на Счетоводителя, като звукът е в края е предложен падеж, следователно основната форма е оногр.

Ето защо аз приемам, че това последното може да е силно видоизмененото в местния български диалект под влияние на все още запазената в него голяма носовка добре известно средновековно име угри на маджарите и това се съгласува и потвърждава и от смисъла на цялото изречение.

При това разчитане и превод от моя страна, в него също така много добре се вписва и съчетанието цара ачаста - в тази земя (дойдоха).

[Хърс Златния]

Там не пише Оногурия, а оногре, както го чете и Гербов след дъщерята на Счетоводителя, като звукът е в края е предложен падеж, следователно основната форма е оногр.

Ето защо аз приемам, че това последното може да е силно видоизмененото в местния български диалект под влияние на все още запазената в него голяма носовка добре известно средновековно име угри на маджарите и това се съгласува и потвърждава и от смисъла на цялото изречение.

При това разчитане и превод от моя страна, в него също така много добре се вписва и съчетанието цара ачаста - в тази земя (дойдоха).

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки изключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Не знам за какъв "предложен падеж" става дума. Ако това е местният падеж, той не се употребява за обекти при движение.

[Ka40]

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки изключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Това не е баналната добре известна старославянска голяма носовка, а типичната за гаджало-гагаузско-булгарската разновидност на тюрко-хунну-минусинския език, придобиващ все по-голяма пополярност в научните среди като болгарски език, "болгаро-тюркска коджа носовка". А както е добре известно за болгарския език невъзможни неща няма!

[проф. Добрев]

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки иРзключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре?

Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма.

Не знам за какъв "предложен падеж" става дума. Ако това е местният падеж, той не се употребява за обекти при движение.

Ще ви бъда изключително благодарен, ако си направите труда да видите по-горе, че според мене тази Оногурия няма нищо общо със случая.

Краен резултат от развитието на голямата носовка според мен е не първата, а втората гласна, нещо подобно на Добровница от Домбровница.

Голямата носовка се развива в съвременния български език в Ъ, но през междинния звук У- зомб-зуб-зъб.

Добре, местен падеж, но не при "обект при движение", а при място на извършване на действието, като в случая народностното название е употребено метонимически - от оногре.

[проф. Добрев]

Това не е баналната добре известна старославянска голяма носовка, а типичната за гаджало-гагаузско-булгарската разновидност на тюрко-хунну-минусинския език, придобиващ все по-голяма пополярност в научните среди като болгарски език, "болгаро-тюркска коджа носовка". А както е добре известно за болгарския език невъзможни неща няма!

Ти, гробищарино, без да се усетиш, пак се изтакова на метеното!

[Ka40]

Ти, гробищарино, без да се усетиш, пак се изтакова на метеното!

Не ги разбираш Добрев, нито историята, нито филологията.

[Elemag]

Темата е доста интересна. Не я оспамвайте в лични нападки моля.

[проф. Добрев]

Темата е доста интересна. Не я оспамвайте в лични нападки моля.

Темата я правят интересна някои от участниците, а други я оси......!

А вие, щом като сте толкова алергичен на спам, защо не се опитате да разберете кой точно какво я прави и да сезирате модераторите, че да започнат най-после да си гледат работата?!

[Last roman]

Темата е доста интересна. Не я оспамвайте в лични нападки моля.

Все повече дискусиите и тук заприличват на пенсионерска сбирка.

[Хърс Златния]

Краен резултат от развитието на голямата носовка според мен е не първата, а втората гласна, нещо подобно на Добровница от Домбровница.

Голямата носовка се развива в съвременния български език в Ъ, но през междинния звук У- зомб-зуб-зъб.

Добре, местен падеж, но не при "обект при движение", а при място на извършване на действието, като в случая народностното название е употребено метонимически - от оногре.

В никакъв случай не твърдя, че съм прав. Вероятно бъркам, но това е дискусия и нека всеки да изкаже съображенията си.

1. Преходна форма "ЗУБ" между "ЗОМБ" и "ЗЪБ" няма. Преминаването на голямата носовка в старобългарския език "ОН" вместо в "Ъ" в "У" (както в руския език) е характерно за много ограничен брой български диалекти.

2. Предполагаемото наличие на предлог "от" в "от оногре" също изключва употребата на местен падеж и както виждате отново имаме движение (нещо идва от някъде). На мен това "оногре" по-скоро ми прилича на причастие, но не съм сигурен.

[BGVlach]

... На съвременен книжовен румънски език изразът трябвало да има вида această cruce

ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi. - http://bolgnames.com/text/Cross.html

Проф. Добрев, на съвременен книжовен(и не само) румънски език

- ... cruce ridicată pentru ... Nume(sic) -

звучи доста, хм, да кажем "оригинално".

Като вземем предвид, че nume-то е sfânt, става направо невъзможно.

С други думи - изхвърлете това pentru.

[проф. Добрев]

2. Предполагаемото наличие на предлог "от" в "от оногре" също изключва употребата на местен падеж и както виждате отново имаме движение (нещо идва от някъде).

На мен това "оногре" по-скоро ми прилича на причастие, но не съм сигурен.

От кой глагол?

[проф. Добрев]

Проф. Добрев, на съвременен книжовен(и не само) румънски език

- ... cruce ridicată pentru... Nume(sic) -

звучи доста, хм, да кажем "оригинално".

Като вземем предвид, че nume-то е sfвnt, става направо невъзможно.

С други думи - изхвърлете това pentru.

Тогава с какво ще обозначим семантикосинтактичната връзка между ridicată и Nume, каквато безспорно има?

[BGVlach]

Тогава с какво ще обозначим семантикосинтактичната връзка между ridicată и Nume, каквато безспорно има?

... ще обозначим, ползвайки Dativ: numelui sfânt,

и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно(Treime е от ж.р.): ale

[BGVlach]

и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно(Treime е от ж.р.): ale

Иувинявам се за горното ... инерция ...

С "аl" си е ОК.

[проф. Добрев]

... ще обозначим, ползвайки Dativ: numelui sfвnt,

и за да не правим половин неща трябва да склоним и "al" правилно (Treime е от ж.р.): ale

...чисто български надпис с вмъкнат в него румънски израз, първата част от който, както ние си го обясняваме, със старобългарски дателен падеж, който замества задължителната при съгласуването на прич. рьдекат ”изправен, поставен” румънска форма за ж.р. -ă по отношение на съществителното от женски род круче ”кръст” - ин аста круче рьдикату сфату нуме сфатои троеце.

А на съвременен книжовен румънски език този вмъкнат израз трябва да има вида pe această cruce ridicată pentru Sfоntul Nume al Sfintei Treimi и всичко това се превежда съвсем просто и ясно като На този кръст, поставен в Светото име на Светата Троица.

Всъщност, както може да се види в този цитат от моята статия, в текста на надписа наистина има датив - Троеце, но преводът на този израз на съвременен румънски език е от моя консултант, който очевидно не знае граматиката на езика, колкото вас.

Аз в това отношение нямам никакви претенции, а превода на съвремен румънски език го давам само за по-голяма достоверност, че това не е текст, съставен на някакъв си "древнобългарски" език, а на български и румънски едновременно.

[RIZAR]

Всъщност, както може да се види в този цитат от моята статия, в текста на надписа наистина има датив - Троеце, но преводът на този израз на съвременен румънски език е от моя консултант, който очевидно не знае граматиката на езика, колкото вас.

Аз в това отношение нямам никакви претенции, а превода на съвремен румънски език го давам само за по-голяма достоверност, че това не е текст, съставен на някакъв си "древнобългарски" език, а на български и румънски едновременно.

Професоре, мен текста слабо ме вълнува, образно казано ,конкретно за тази тема. Дайте да видим , тези знаци ''ипсилони '' ли са или както смята Качо , че са буквата ''М" ???

[проф. Добрев]

Професоре, мен текста слабо ме вълнува, образно казано ,конкретно за тази тема. Дайте да видим , тези знаци ''ипсилони '' ли са или както смята Качо , че са буквата ''М" ???

Струва ми се, че си личи достатъчно ясно, че е буквата М.

Cross.rtf

[Skubi]

Струва ми се, че си личи достатъчно ясно, че е буквата М.

Здрасти!

М няма права черта в средата.

IYI e символ на нещо свято, велико...От хилядолетия преди.

[RIZAR]

Здрасти!

М няма права черта в средата.

IYI e символ на нещо свято, велико...От хилядолетия преди.

Не знам , защо, но като ,че ли и аз още не съм убеден за това ''М". Добре би било ,ако някъде в епиграфиката или епистолографията се открие такова "М", инъче , два пъти "М" , звучи много неубедително . Нещо ''супер мен'', М.М. , >>>????