национални малцинства и белина

[alvassareiro]

Провокира ме изказването на един функционер на дпс, че искането за референдум по повод новините на турски противоречи на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в България. Сега, за всеки средно интелигентен човек е ясно, че у нас има всякакви видове малцинства - етнически, религиозни, сексуални, малцинства на хората, отвлечени от НЛО и тн. - само няма национални малцинства, и понеже това е факт, ясен на всички потребители в този форум поне,

не затова е темата. Интересно ми е няма ли кой да им каже на тези от дпс горепосочения факт и нещата да си дойдат на мястото. И още по-нитересно, защо никой не им го казва. Да не би защото повечето историци в парламента са от бсп.

И още нещо. Преди малко разсипах белина в коридора, половин шише. Някой знае ли какво, освен обилно измиване с вода и оцет може да помогне против миризмата?

[Thorn]

каква е разликата между етническо и национално малцинство?

[alvassareiro]

каква е разликата между етническо и национално малцинство?

Съществена.

[Elemag]

Съществена.

Маже би наистина трябва да се даде по-подробен отговор.

П.П. За премахване на миризмата от белината помага проветряването.

[nik1]

Провокира ме изказването на един функционер на дпс, че искането за референдум по повод новините на турски противоречи на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в България. Сега, за всеки средно интелигентен човек е ясно, че у нас има всякакви видове малцинства - етнически, религиозни, сексуални, малцинства на хората, отвлечени от НЛО и тн. - само няма национални малцинства, и понеже това е факт, ясен на всички потребители в този форум поне,

не затова е темата. Интересно ми е няма ли кой да им каже на тези от дпс горепосочения факт и нещата да си дойдат на мястото. И още по-нитересно, защо никой не им го казва. Да не би защото повечето историци в парламента са от бсп.

И още нещо. Преди малко разсипах белина в коридора, половин шише. Някой знае ли какво, освен обилно измиване с вода и оцет може да помогне против миризмата?

Нацията според съвременните доктрини на ЕП (СЕ) е гражданско понятие, в случая под национално малцинство се има в предвид малцинство в рамките на съответната (в случая българската) нация.

Няма утвърдена дефиниция за национални малцинства, но има дефинирани някои общи положения. Според тях част от тези малцинства може да се приравнят логически на национални. Най-близо до тях е турското етническо малцинство.

Според препоръка 1201:

"Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика."

Препоръка 1134 на Съвета на Европа:

"Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението."

[КГ125]

И чистата вода. Така разливането на белината се превърща в полза - ще си дезинфекцираш коридора.

А по темата - каквато е разликата между етнос и нация, такак следва да е между национално и етническо малцинство.

И още - страна като България няма нужда да драматизира излишно етно-проблемите си. По-добре е да задълбочи заниманията си с етно музика.

[alvassareiro]

Маже би наистина трябва да се даде по-подробен отговор.

П.П. За премахване на миризмата от белината помага проветряването.

Да, проветряването наистина помага, но когато навън е такъв студ, май е по-добре да понамирисва малко

По темата, интересното е че точна дефиницията никой не е дал. Но както каза КГ125, щом етнос и нация е нещо различно, логично е и етническо и национално мнозинство също да са две различни неща.

Все пак, важно е да се отговори на един въпрос - българските турци част от българската, или от турската нация са?

[nik1]

Нацията според съвременните доктрини на ЕП (СЕ) е гражданско понятие, в случая под национално малцинство се има в предвид малцинство в рамките на съответната (в случая българската) нация.

Няма утвърдена дефиниция за национални малцинства, но има дефинирани някои общи положения. Според тях част от тези малцинства може да се приравнят логически на национални. Най-близо до тях е турското етническо малцинство.

Според препоръка 1201:

"Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика."

Препоръка 1134 на Съвета на Европа:

"Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението."

Според съветската доктрина (сега руска) обаче нациналното малцинство е приравнено на нашето етническото малцинство, т.е там се слага знак за равенство между нация и етнос. Т.е. обективно се приема буквалното първозначение на думата "нация" - "племе" или етнос, а не значението което думите "национален, нация" имат в Европа или в съвреммената българска доктрина... Така че няма значение какво искат някои турци и помаци, ангажирани с полтиката, или от какво се страхуват изплашените българи: дали турците ще имат или нямат статут на национално малцинство (каквото и да значи това), това не променя нито ролята, нито мястото им, нито би могло да им даде повече права отколкото сега те имат, и права, които те имат според подписаната от България "Рамкова Конвенция за защита на националните малцинства" , защото в нея почти всички положения са условни и пожелателни.

/Обикновените турци се страхуват единствено от това да не се посегне пак на имената им.Това го знам от лично разговори със интелигентни и начетени хора, които обичат България и имат добри чувства към нас българите. Все пак трябвада да приеме че многото от тях са патриоти.. Има и реваншисти, но те са изключения. Това са "неуспели" хора (или просто маргинали), които не могат да се интегрират в Турция - защото обективно ако ненавиждаш някоя държава и народа и, какво по нормално от това да емигрираш/

Иначе.. казаното от политиците на ДПС (както и всичко казано от българските политици) е най-вече пропоганда и демагогия, "търсене под вола теле", и търсене на дивиденти.. Ще ти напоммня на теб, че българските политици, независимо от етническия си произход, имат една и съща култура.. (изключваме циганските такива - заради силно родовата им култура)..

[КГ125]

[

Все пак, важно е да се отговори на един въпрос - българските турци част от българската, или от турската нация са?

От българската. Нацията, знаем, е не само етническа категория.

[alvassareiro]

От българската. Нацията, знаем, е не само етническа категория.

Оттук какво следва? Може ли да се очаква, че са етническо, а не национално малцинство?

[nik1]

Оттук какво следва? Може ли да се очаква, че са етническо, а не национално малцинство?

Хайде пак: 1. турците са национално малцинство са според руската доктрина (и според старата българска), където нацията /"националност" (рус)/, значи "народ" и "етнос", или племе .Защо ли? Имаме сума ти т.н. националности в Русия които никога не са имали политическа държавност и съответно гражданска националност ; 2. според българската доктрина те са етническо малцинство, част от българската нация (нацията при нас е само гражданска категория).Защо ли? Имаме записано в Конституцията (приета и с гласовете на българските турци) че "президентът олицетворява единството на нацията", а той е президент и на българските турци; Имаме и общи текствове приложени към парламентаристите ("имащи дълг да пазят националното единство"), към държавните служители "които изразяват волята на нацията"; 3. според тази на СЕ и ЕП турците може да са национално малцинство, със смисъл на малцинство с обособени език, култура, и други етносни параметри, част от българската нация..

[alvassareiro]

Хайде пак: 1. турците са национално малцинство са според руската доктрина (и според старата българска), където нацията /"националност" (рус)/, значи "народ" и "етнос", или племе .Защо ли? Имаме сума ти т.н. националности в Русия които никога не са имали политическа държавност и съответно гражданска националност ; 2. според българската доктрина те са етническо малцинство, част от българската нация (нацията при нас е само гражданска категория).Защо ли? Имаме записано в Конституцията (приета и с гласовете на българските турци) че "президентът олицетворява единството на нацията", а той е президент и на българските турци; Имаме и общи текствове приложени към парламентаристите ("имащи дълг да пазят националното единство"), към държавните служители "които изразяват волята на нацията"; 3. според тази на СЕ и ЕП турците може да са национално малцинство, със смисъл на малцинство с обособени език, култура, и други етносни параметри, част от българската нация..

Но тук не е нито Русия, нито СЕ, тука е България и би било редно да се съобразим с "българската доктрина" каквото и да значи това. Примерно ако парламентът на Словакия реши, че циганите са национално малцинство, това е решение на словакия, не може да се отнесе към нас.

Все пак, струва ми се, национално малцинство е преди всичко такова, чиито членове са с друго национално самосъзнание, т.е определят себе си като принадлежащи към друга, различна от местната, нация. Каквито и неща да са се говорили, българските турци винаги са твърдяли, че България е тяхната родина, че са част от нашия народ, т.е нация, и че религията и езикът им е различен.

[КГ125]

Именно. Както и арменци, евреи и всички останали.

Редактирано Декември 16, 2009 от КГ125

[nik1]

Но тук не е нито Русия, нито СЕ, тука е България и би било редно да се съобразим с "българската доктрина" каквото и да значи това. Примерно ако парламентът на Словакия реши, че циганите са национално малцинство, това е решение на словакия, не може да се отнесе към нас.

Все пак, струва ми се, национално малцинство е преди всичко такова, чиито членове са с друго национално самосъзнание, т.е определят себе си като принадлежащи към друга, различна от местната, нация. Каквито и неща да са се говорили, българските турци винаги са твърдяли, че България е тяхната родина, че са част от нашия народ, т.е нация, и че религията и езикът им е различен.

Хайде пак: Според смисъла на Рамковата конвенция нацията е гражданско понятие, и тогава националното малцинство е "малцинство в дадената нация" (ако прочетеш Рамковата конвенция, предполагам ще ти стане ясно какво се има в предвид под нация там, и съответно какво е значението на национално малцинство, ако имаш съмнения - ще дискутираме и анализираме). Дали ще наречем българските турци (например според някакви бъдещи задължителни изисквания) национално малцинство, или етническо - е без значение, нито за българите, нито за българските турци.. И именно това ти казвам и за Русия - дали в Русия ще наричат 150 народности (етноса или племена) националности - за нас няма никакво значение. Няма никакво значение (нито за българите, нито за българските турци) какво е пишело в паспортите на българските турци през 1947 година, когато сме имали съветска доктрина и гледище..Така че честно казано не мога да разбера какво и защо питаш..Ако не си съгласен с мен в нещо - дай да дискустираме, или кажи с какво не си съгласен..

[alvassareiro]

Хайде пак: Според смисъла на Рамковата конвенция нацията е гражданско понятие, и тогава националното малцинство е "малцинство в дадената нация" (ако прочетеш Рамковата конвенция, предполагам ще ти стане ясно какво се има в предвид под нация там, и съответно национално малцинство, ако имаш съмнения - ще дискутираме и анализираме). Дали ще наречем българските турци (например според някакви бъдещи задължителни изисквания) национално малцинство или етническо - е без значение. И именно това ти казвам и за Русия- дали в Русия ще наричат 150 народности (етноса или племена) националности - за нас няма никакво значение. Няма никаво значение (за никого- нито за българите, нито за българските турци) какво е пишело в паспортите на българските турци през 1947 година, когато сме имали съветска доктрина и гледище..Така че ччестно казано не мога да разбера защо питаш едно и също..Ако не си съгласен с мен - дай да дискустираме, или кажи с какво не си съгласен..

В интерес на истината не мога да разбера какво искаш да кажеш, затова и няма да споря.

Но в крайна сметка, етнос и нация са две различни неща. В противен случай остава да приемем, че в България има турска нация.

[nik1]

В интерес на истината не мога да разбера какво искаш да кажеш, затова и няма да споря.

Но в крайна сметка, етнос и нация са две различни неща. В противен случай остава да приемем, че в България има турска нация.

Българските турци са българско национално малцинство.

Нациалното малцинство според рамковата конвенция е етнокултурно или етноезиково такова, принадлежащо на нацията на съответната държава, в което то (и нацията) живеят.. То не е малцинство принадлежащо към друга нация, различна от нацията на съответната държва, в което малцинството живее. Според това в България не може да има (и изобщо не се приема че има) турска или чужда нация, или пък най-общо- не-български нацинални малцинства, защото се приема че има само българска нация - и сътветно български национални малцинства: това са обективно българските турци, българските цигани, или най-общо хората с различни, малцинствени спрямо тези на мнозиството от нацията - етнокултурни и/или етноезикови особеносоти...

http://www.bghelsinki.org/index.php?module...g&page=fcnm

[alvassareiro]

Българските турци са българско национално малцинство.

Нациалното малцинство според рамковата конвенция е етнокултурно или етноезиково такова, принадлежащо на нацията на съответната държава, в което то (и нацията) живеят.. То не е малцинство принадлежащо към друга нация, различна от нацията на съответната държва, в което малцинството живее. Според това в България не може да има (и изобщо не се приема че има) турска или чужда нация, или пък най-общо- не-български нацинални малцинства, защото се приема че има само българска нация - и сътветно български национални малцинства: това са обективно българските турци, българските цигани, или най-общо хората с различни, малцинствени спрямо тези на мнозиството от нацията - етнокултурни и/или етноезикови особеносоти...

http://www.bghelsinki.org/index.php?module...g&page=fcnm

В това има смисъл, всъщност е единствената дефиниция, която е приемлива според мен. Но все пак остават няколко въпроса

- след като етнос и нация са два различни термина, логично е и етническо и национално малцинство да са. И не виждам логика двете да са едно и също.

- формулировката "Рамкова конвенция за защита на националните малцинства в България" по този начин предполага, че в България има национални малцинства на други нации. Иначе по-коректно би било да бъде "Рамкова конвенция за защита на българските национални малцинства" или "на националните малцинства на България" за да се избегне двусмислието.

[КГ125]

По-редно е да се казва етническо малцинство. Например циганска нация по никой начин няма, но национално малцинство?? Единствено в смисъл, че е малцинство в съответната нация, а не, че принадлежи на друга. Освен етническа, и то невинаги определяща, националната принадлежност е и политическа, езикова, икономическа. Я САЩ - кой там е малцинство?

[alvassareiro]

По-редно е да се казва етническо и/или религиозно малцинство, в противен смисъл не става ясно националното малцинство към българската, или към някоя друга нация принадлежи, т.е има двусмислие. Това е така, защото всяка нация е съставена от етнос/и, но не всеки етнос представлява нация.

Да не говорим, че в случая с турците дори за етническо малцинство не става дума, защото малцинствата, които дпс претендира, че "защитава" са българско (помаци), татарско, турско, циганско и тн.

[КГ125]

То ако остане на ДПС да защитава нещо....

[alvassareiro]

То ако остане на ДПС да защитава нещо....

Ето затова, за да не може една измислена партия, да си интерпретира нещата както на нея й изнася, да има точни дефиниции. В крайна сметка дпс за каквито и малцинства да говори, няма да тръгне да защитава правата на арменци и евреи. И затова една думичка - национални малцинства В България, или НА България, - може да обърне целия смисъл, и постоянно да се спекулира с това.

[nik1]

В това има смисъл, всъщност е единствената дефиниция, която е приемлива според мен. Но все пак остават няколко въпроса

- след като етнос и нация са два различни термина, логично е и етническо и национално малцинство да са. И не виждам логика двете да са едно и също.

- формулировката "Рамкова конвенция за защита на националните малцинства в България" по този начин предполага, че в България има национални малцинства на други нации. Иначе по-коректно би било да бъде "Рамкова конвенция за защита на българските национални малцинства" или "на националните малцинства на България" за да се избегне двусмислието.

ами да, нация и етнос не са едно и също. Само в съветско-руската интерпретация (респективно в украинската и в тази в останалите страни от ОНД, и съветското пространство) се приема че нация и националност са идентични на етнос, и на народ.

Формулировката сама за себе си може да създаде възможснит за тълкувания, така е, но в съдържанието има ясно упоменаване че националните малцинства са тези, които са обособена част от нацията, имат свои етнокултурни особености, и които те искат да запазят. И мисля че е съвсем ясно че целите на Рамковата конвенция не са да създават "нации в нациите" (което е абсурд откъдето и да го погледнем) , а да защитят тези национални малцинства.

Иначе мисля че за да няма неправилни и своеволни тълкувания Рамковата конвенция според четенето на заглавието, би следвало да се казва "Рамкова конвенция за защита на националните малцинствата в нациите (си)" , което е тафтологично, и натоваренорено заглавие , или пък "Рамкова конвенция за защита на малцинствата в нациите си"- което пък не дава ясна представа за целите на конвенцията и за субектите, защото малцинствата обективно са всякакви религиозни, сексуални, възрастови, имуществено-цензови и други..

Лично аз смятам че заглавието е коректно и правилно и съответства на целите на конвенцията. Визират се тези малцинства които според превратностите на историята са станали част от съответните нации..

http://www.bcnl.org/doc.php?DID=97

http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=83&SID=83

[nik1]

По-редно е да се казва етническо малцинство. Например циганска нация по никой начин няма, но национално малцинство?? Единствено в смисъл, че е малцинство в съответната нация, а не, че принадлежи на друга. Освен етническа, и то невинаги определяща, националната принадлежност е и политическа, езикова, икономическа. Я САЩ - кой там е малцинство?

Не е точно така, защото не всяко етническо малцинство е национално по смисъла на конвенцията. Националните малцинства са тези които според превратностите на историята са станали част от нацията, имат стари, солидни и трайни връзки с държавата, достъчно репрезантивни са, бидейки по-малка част на популацията на страната или даден неин регион прояват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика. Или: национални малцинства според смисъла на конвенцията при нас не са арабите, афганистанците, японците, англичаните, сърбите, и други етнически общости на хора с българско гражданство..Дори не ясно дали циганите могат да бъдат национално малцинство (едно) по смисъла на конвенцията, защото при циганите има христяни, мюсюлмани,такива с първи език романски (влашки), и такива с втори или първи език- български или турски...

[Thorn]

ационално малцинство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Национално малцинство е понятие, което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция.[1] Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.

Съдържание

[скриване]

* 1 Възникване

* 2 В Европейското право

o 2.1 Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

o 2.2 Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа

o 2.3 Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент

o 2.4 Дефиниция 2 на Съвета на Европа

o 2.5 Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства

* 3 В българското право

o 3.1 Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"

o 3.2 Международен пакт за гражданските и политическите права

* 4 Български национални малцинства в чужбина

* 5 Вижте също

* 6 Бележки

* 7 Външни препратки

Възникване [редактиране]

Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват.

В Европейското право [редактиране]

(виж Малцинствата в Европейското право)

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа [редактиране]

Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.

Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа [редактиране]

В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:

Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. [1]

Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент [редактиране]

Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:

Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.[2]

На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет.

Дефиниция 2 на Съвета на Европа [редактиране]

Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства [редактиране]

Тази конвенция[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Все пак, към нея има Обяснителен доклад [4] В точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“

В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:

„Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“

Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.

В българското право [редактиране]

Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието.

Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства" [редактиране]

В свое решение [5] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:

"В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение."

Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":

"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад."

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".

Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:

"От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително".

Международен пакт за гражданските и политическите права [редактиране]

Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

"В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "[6]

В Конституцията на Република България се казва:

Конституция на Република България

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“[7] (Край на цитатите)

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. - не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Български национални малцинства в чужбина [редактиране]

Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.[8].

Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства[9].

Вижте също [редактиране]

* Малцинство (тук е дадено по-обстойно определение на значението на термина национално малцинство)

* Права на националните малцинства

* Права на малцинствата

* Правна рамка по въпросите на малцинствата

Бележки [редактиране]

1. ↑ а б Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“

2. ↑ Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights

3. ↑ Рамкова конвенция за защита на националните малцинства

4. ↑ Обяснителен доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства

5. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.

6. ↑ МПГПП

7. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.

8. ↑ Посолство на Украйна в България: относно българското малцинство

9. ↑ Сайт на Посолството на България в Унгария: относно българското национално малцинство там

Външни препратки [редактиране]

* Конституцията на Република България

* Препратка към страница на английски Определение за национално малцинство: стари критерии и нови малцинства (част от семинар „Гражданство и национални малцинства в Европа“, януари 2003 към колежа „Св. Антъни“, Оксфордски университет)

* Препратка към страница на английски Препоръка 1201 (1993)

* Препратка към страница на английски Препратка към страница на френски Препоръка 1134 (1990) на английски и френски език

* Препратка към страница на английски Препоръка 1201 на ПАСЕ

[nik1]

Тук с много думи не е казано нищо конктретно за дискусията ни, а тя е дали турското малцинство в България е турско нациоално, или българско национално..За мен еднозначната интерпретация според рамковата конвенция е че българските турци са (могат да бъдат) единствено българско национално малцинство.

Редактирано Декември 17, 2009 от nik1