Иисус Христос като историческа личност

[Last roman]

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?

Преди 2000 години ситуацията в Юдея наподобява много на днешен Израел. Бунтове, терор и отчаяна борба срещу чуждото господство. Само че на мястото на онеправданите палестинци имаме юдеи. Страната им е поделена между синовете на идумееца Ирод, чиято власт се поддържа от контингентите римските им съюзници, под надзора на прокураторите.

Недоволните евреи са разделени на множество секти, най-радикалните от които /сикариите/ извършват показни убийства на римските поддръжници. На това римските власти отговарят с пубични екзекуции. А народът чака божият помазаник - месия. Да припомня - месията според евреите ще ги отърве от чуждоземното господство и ще им даде властта над всички народи по земята. Т. е. в представите на евреите образът на месията задължително е представен като борец за 'техните права и свободи'. През 1 век месии се появяват постоянно и преди и след Исус. Последният месия в античността Бар Кохба вдига въстание век след него. Той е и типичният пример за активен месия според евреите. Но съдбата на месиите е една и съща - всички те биват елиминирани от римляните, а последователите им са преследвани.

А сега да поразсъждаваме логично за мястото на Исус в това напрегнато и неспокойно време.

Ясно е, че с миролюбивите си призиви, така добре познати ни от Евангелията, Исус няма как да привлече народа на своя страна. Юдеите искат цар. Истински Давидов потомък, който да изгони идумеите и римляните и да възстанови независимостта на страната. Ще тръгне ли тълпата след човек, проповядващ 'кесаревото - кесарю'?

И напротив, ако Исус се легитира като наследник на Давид /т. е. цар/ и месия съвсем нормално е той да поведе борба срещу окупаторите на родината му. И също толкова естествено е римляните да се справят с поредният бунт като заловят и екзекутират поредния месия.

Ако Исус беше богохулник, както казват Евангелията, Синедрионът щеше да го ликвидира по обичайния начин - пребиване до смърт с камъни. Но разпъването на кръст е чисто римски начин за унищожаване на въстаналите роби и бунтовници срещу римската власт /пример - екзекуцията на бунтовниците от армията на Спартак/.

Приказките за измиването на ръцете от 'добричкия' Пилат и миролюбивото учение на Исус са си точно ... приказки, дело на римският гражданин от еврейски произход Павел.

Последният решава да разпространи новото учение извън границите на Юдея, но е наясно, че за да бъде прието то от нееврейското население на империята, е необходимо то да се преработи в по-политкоректен вид. Затова антиримските призиви са заменени от смирение и непротивене на светската власт за сметка на евентуално задгробно благоденствие. И в крайна сметка сентенцията 'кесаревото - кесарю' допада на римските императори и три века след описаните събития те узаконяват Християнството като официална религия.

Редактирано Декември 21, 2009 от ISTORIK

[mitaca]

Изус от Назарет е просто еврейски реформатор. Дали е желаел да стане Месия? Трудно е да се каже. Месията според евреите не е Бог, той е призван да стане цар на евреите, да ги обедини, да отхвърли подтисниците, да ги направи първи (т.е. да възвърне положението на "богоизбран" народ), да възстанови Храма. А притчата за "кесаревото кесарю" може да е добавена по-късно именно с идеята за непротивопоставяне на официалната имперска власт

[Last roman]

Интересното е, че Синедрионът можел сам да издава смъртни присъди, да събира налози и да се произнася по религиозни въпроси. Т. е. ако Исус е бил религиозен реформатор или казано по-простичко - сектант, чието учение е било в еазрез с юдаизма, то евреите щяха да си го пребият с камъни като богохулник. Но щом е бил арестуват от римските власти, съден, признат за виновен и екзакутиран, нещата намирисват на бунт.

Цялата история със процеса срещу Исус изглежда нелогично.

Според писанията, Исус не е осъден от Пилат - а от еврейската тълпа.

Но тази тълпа няма думата в случая. Ама Павел й е приписал ролята на съдник като в някакъв сапунен сериал.

Римски прокуратор, при това безскрупулен управител като Пилат, който смазвал всякакво своелие на тълпата преди това, да 'клекне' пред нея и да се допитва до мнението й, когато става дума за наказание на човек, обвинен в антидържавна дейност? Няма такъв филм просто.

Исус се провъзгласява за месия - еврейски цар. затова римляните го залавят, окачват му табелата и го екзекутират - за да покажат на тълпата, че за тях месиите не важат, а и да предупредят последващите кандидати за тази титла какво ги чака.

[mitaca]

Да, но посланията му? Дали всичко може да биде фалшифицирано? И аз повече клоня към мнението, че все пак е желаел да се провъзгласи за Месия, въпреки че преди всичко е проповядвал реформи именно в религията. Едното не изключва другото, въпреки че с този добричък Бог е трудно да "изметеш" римляните .

[Eньо]

Да, но посланията му? Дали всичко може да биде фалшифицирано? И аз повече клоня към мнението, че все пак е желаел да се провъзгласи за Месия, въпреки че преди всичко е проповядвал реформи именно в религията. Едното не изключва другото, въпреки че с този добричък Бог е трудно да "изметеш" римляните .

Изготвянето на "Евангелията" са поръчани от Рим.

Ясно било, че завладяните земи е невъзможно вече да се удържат чрез налагания цивилизационен ред и благинките на тогавашната римска култура и урбанистика.

Нямало начин да се държат в едно огромните територии населени с разнородно население и регионите започнали да се явяват съперници на императора.

Една нова религия, която да обедини разноезичните поданници на империята е била нужна.

И тогава били извикани писарите... да изровят една историйка за лекомислен и славолюбив син на дърводелец, който вместо да прави каци се впуснал в шарлатанството на баячите и билкарите, която пренаписвайки я по зададения тертип така наречените "евангекисти" произвели един виртуален "син божий", когото всички да могат да му се кланят, но да на могат да го удушат, отровят или посекат с гладиус...

[Incorrectus]

Евангелията са писани около стотната година, плюс-минус няколко години. Не може да са поръчани от Рим, защото Рим обръща внимание на тази религия значително по-късно.

[Eньо]

Евангелията са писани около стотната година, плюс-минус няколко години. Не може да са поръчани от Рим, защото Рим обръща внимание на тази религия значително по-късно.

Политиката на строеж на ВСЕОБЩАТА ВЯРА от страна на Рим през първите 3 века е - огромната маса подчинена на схемата (всички недоволни от Рим да станат християни).

Рим ще ги преследва и екзекутира за да се снабди със мъченици - дори висши сановници и генерали са страдали... Свети Георги, Свети Димитър са само малка част от легионерите християни.

Новата религия - християнството е трябвало да добие начувана популярност сред всички слоеве на Римската империя, за да може в момента на узаконяването, императорът да стане господар на душите.

Римската империя се е нуждаела неистово от начин да асимилира, да погълне в себе си различни идеи, култове, практики от различните регионални религии и култове.

Последователите на новата религия трябвало да виждат в нея познати неща и лесно я приемат за своя.

За това Рим отгледа чрез християнството единството на всички религии, съществували в Римската империя, към момента на нейното създаване.

[Last roman]

Ти да не си чел "Операция Риба", бре?

[Incorrectus]

Конспирация, която се разпростира в 3 века е ясно, че няма какво да обсъждаме.

Еньо обаче лансира една друга много често срещана заблуда, на която може да се обърне внимание:

Новата религия - християнството е трябвало да добие начувана популярност сред всички слоеве на Римската империя, за да може в момента на узаконяването, императорът да стане господар на душите.

Сякаш езическите владетели не са били господари на телата и душите, дори в значително по-голяма степен, отколкото християнските?! Това е всеобщо известно и не си струва да се аргументира.

[Eньо]

Еньо обаче лансира една друга много често срещана заблуда, на която може да се обърне внимание:

Сякаш езическите владетели не са били господари на телата и душите, дори в значително по-голяма степен, отколкото християнските?! Това е всеобщо известно и не си струва да се аргументира.

Римската империя не се нуждаела от услугите на местните шамани, месии и гадатели, защото такива имало във всяка римска провинция, но влиянето им се разпростирало само на местно ниво, и не представлявали интерес за императора.

Рим се нуждаел от напълно нова религия, обединяваща всички стари култове и вярвания.

И в същото време тази нова религия е трябвало да носи едно невиждано и нечувано до тогава обвъзване бог-свети дух-човек, чиято симбиоза да доведе до универсалността на култа.

Култ, който наистина да заработи за утвърждаване на имперската власт и духовно единение на всички подвластни на Рим поданници, независимо в коя римска провинция живеят, какъв произход имат, какво място в обществото заемат и какъв език говорят.

[Last roman]

Рим се нуждаел от напълно нова религия, обединяваща всички стари култове и вярвания.

И в същото време тази нова религия е трябвало да носи едно невиждано и нечувано до тогава обвъзване бог-свети дух-човек, чиято симбиоза да доведе до универсалността на култа.

Култ, който наистина да заработи за утвърждаване на имперската власт и духовно единение на всички подвластни на Рим поданници, независимо в коя римска провинция живеят, какъв произход имат, какво място в обществото заемат и какъв език говорят.

Затова още през 1 век е въведен култът към личността на императора.

[glishev]

Явно Митра и Христос са се оказали някак по-симпатични от, примерно, Калигула, Нерон, Вителий, Комод, Дидий Юлиан, Елагабал... не знам защо.

А очевидно и Христос се е оказал по-приятен от иначе толкова привлекателния образ на Митра, който какво прави - коли по някой бик и толкоз.

Не мога да си обясня защо хората си падат по миролюбиви проповеди, а не по, да речем, да си плащат таксата за кенефа.

[mitaca]

Нека да се върнем към темата, т.е. да зарежем конспирациите. Иизус не е знаел, че е християнин и какво ще се развихри след него. Реформатор или Месия, или и двете? Йешуа бен Йосеф е еврейски принц! И влиза в Йерусалим точно като Месия. Не е богохулник, напротив проповядва спазването на Божия Закон. Но с някои допълнения. Бог е Любов, Бог прощава. На дали е било достатъчно това? Очевидно не. Отдавна не се занимавам с тоз период и нека Последния Римлянин да постне сведения за богохулниците избити с камъни тогаз (щото аз не се сещам). Бил Божи син, всички сме такива божи синове и дъщери (както ми каза един монах в Хилендарския манастир). От друга гледна точка за да катурне Рим е нужна голяма организация по-голяма от тази на Симон Бар Кохба (или там как беше). Такава не е наблюдавна. Напротив учениците му се отказват от него. Няма даже локален бунт. Очевидно Иизус е поредния идеалист опитал се да промени системата, без успех. По точно успеха идва по-късно, но надали Иизус би се "съгласил" на такъв успех.

[Eньо]

Затова още през 1 век е въведен култът към личността на императора.

Tова е началото. В последствие се оказва, че за да заработи култовата система към личността на императота е нужно посредничество, упълномощаване от небето.

А това е било невъзможно да стане със познатите до тогава методики на изповядване на култови вярвания.

За да се даде на императора тотален контрол над поданниците (в случая римската империя е една конгломерация от различни народи, езци и религии) е било задължително конструиране на синтетичен модел обединяваш най-доброто от дотогаващните религии и задаването на необходимите за изпълнение на зададената цел параметри в това число

1.откриване на вписваш се в сценария случай на добил популярност сред местните хора знахар или местен лечител, който да е бил жестоко наказан от властта.

2.едно сплашващо слушателите наказание на бъдещия посредник между императора и небесният бог приложено от римския закон е първия основополагащ камък на новата религия християнство.

3.посредникът между императора и небесния баща е трябвало да бъде лишен от всяка възможност за евентуално оспорване императорската власт - за това е замислен като безродник, без конкретен родител (баща), роден в ясла и накрая прокуден заедно с родителите си (описанието в евангелието са представени по начин, който по подразбиране убеждава читателя във тезата, че бащата на Исус е всъщност римски легионер (с това се подсигурява римския цивилизационен характер на събитието).

4.а за да стане по-разбираема тази теза е вмъкнат епизода със трънния венец, червената мантия и унизителния побой със тръстикови тояги по главата ...

27. Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

29. И оплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичаха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30. И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

[tonkata3]

Политиката на строеж на ВСЕОБЩАТА ВЯРА от страна на Рим през първите 3 века е - огромната маса подчинена на схемата (всички недоволни от Рим да станат християни).

Рим ще ги преследва и екзекутира за да се снабди със мъченици - дори висши сановници и генерали са страдали... Свети Георги, Свети Димитър са само малка част от легионерите християни.

Новата религия - християнството е трябвало да добие начувана популярност сред всички слоеве на Римската империя, за да може в момента на узаконяването, императорът да стане господар на душите.

Римската империя се е нуждаела неистово от начин да асимилира, да погълне в себе си различни идеи, култове, практики от различните регионални религии и култове.

Последователите на новата религия трябвало да виждат в нея познати неща и лесно я приемат за своя.

За това Рим отгледа чрез християнството единството на всички религии, съществували в Римската империя, към момента на нейното създаване.

Не си заслужава дори да се коментира -Боже, Боже..... слабо, слабо......

[tonkata3]

Затова още през 1 век е въведен култът към личността на императора.

Т.е. Императора да бъде почитан като Бог, но видите ли изведнъж се оказало по-изгодно да се принизи и да не е бог.....и приема една идеология, която го принизява в... човек с голяма власт. Леле, голям келепир - евала! Митраизма е бил тази религия обединяваща всички езически култове - това е била световна религия - чак до Монголия... и? Къде е сега митраизма? И с какво митраизма не е бил по-изгоден от християнството за императора?? Я да чуем?

[tonkata3]

Сякаш езическите владетели не са били господари на телата и душите, дори в значително по-голяма степен, отколкото християнските?! Това е всеобщо известно и не си струва да се аргументира.

[tonkata3]

Интересното е, че Синедрионът можел сам да издава смъртни присъди,

Това не е вярно! Пилат се е застраховал пред един донос и едно въстание - това показва неговата неспособност да управлява провинцията - естествено, че ще се съобрази пред опасността от въстание, бунт, който ще се разчуе и ще му подбие авторитета пред рим.власт.

[tonkata3]

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?

Преди 2000 години ситуацията в Юдея наподобява много на днешен Израел. Бунтове, терор и отчаяна борба срещу чуждото господство. Само че на мястото на онеправданите палестинци имаме юдеи. Страната им е поделена между синовете на идумееца Ирод, чиято власт се поддържа от контингентите римските им съюзници, под надзора на прокураторите.

Недоволните евреи са разделени на множество секти, най-радикалните от които /сикариите/ извършват показни убийства на римските поддръжници. На това римските власти отговарят с пубични екзекуции. А народът чака божият помазаник - месия. Да припомня - месията според евреите ще ги отърве от чуждоземното господство и ще им даде властта над всички народи по земята. Т. е. в представите на евреите образът на месията задължително е представен като борец за 'техните права и свободи'. През 1 век месии се появяват постоянно и преди и след Исус. Последният месия в античността Бар Кохба вдига въстание век след него. Той е и типичният пример за активен месия според евреите. Но съдбата на месиите е една и съща - всички те биват елиминирани от римляните, а последователите им са преследвани.

А сега да поразсъждаваме логично за мястото на Исус в това напрегнато и неспокойно време.

Ясно е, че с миролюбивите си призиви, така добре познати ни от Евангелията, Исус няма как да привлече народа на своя страна. Юдеите искат цар. Истински Давидов потомък, който да изгони идумеите и римляните и да възстанови независимостта на страната. Ще тръгне ли тълпата след човек, проповядващ 'кесаревото - кесарю'?

И напротив, ако Исус се легитира като наследник на Давид /т. е. цар/ и месия съвсем нормално е той да поведе борба срещу окупаторите на родината му. И също толкова естествено е римляните да се справят с поредният бунт като заловят и екзекутират поредния месия.

Ако Исус беше богохулник, както казват Евангелията, Синедрионът щеше да го ликвидира по обичайния начин - пребиване до смърт с камъни. Но разпъването на кръст е чисто римски начин за унищожаване на въстаналите роби и бунтовници срещу римската власт /пример - екзекуцията на бунтовниците от армията на Спартак/.

Приказките за измиването на ръцете от 'добричкия' Пилат и миролюбивото учение на Исус са си точно ... приказки, дело на римският гражданин от еврейски произход Павел.

Последният решава да разпространи новото учение извън границите на Юдея, но е наясно, че за да бъде прието то от нееврейското население на империята, е необходимо то да се преработи в по-политкоректен вид. Затова антиримските призиви са заменени от смирение и непротивене на светската власт за сметка на евентуално задгробно благоденствие. И в крайна сметка сентенцията 'кесаревото - кесарю' допада на римските императори и три века след описаните събития те узаконяват Християнството като официална религия.

Я ми разкажи за мотивите на Павел да умре заради една лъжа, измислица и пр. Да чуем!

[Last roman]

Това не е вярно! Пилат се е застраховал пред един донос и едно въстание - това показва неговата неспособност да управлява провинцията - естествено, че ще се съобрази пред опасността от въстание, бунт, който ще се разчуе и ще му подбие авторитета пред рим.власт.

Доста фантастично предположение за 'неспособността' на Пилат да управлява провинция Юдея. Всъщност образът му в Евангелията е точно толкова недостоверен, колкото и целият процес срещу Исус - Пилат е представен като някакъв колеблив пацифист, който пада от Марс и не вдява изобщо защо и в какво е обвинен Исус, че и разиграва театро пред публика. А от Тацит и Йосиф Флавий знаем, че това бил доста безскрупулен и решителен прокуратор - такъв, какъвто бил необходим в тогавашната размирна ситуация. Ето защо явното разминаване между евангелския и реалния образ ни показва, че религиозната литература не може да бъде критерий за достоверен и обективен източник. Но нелепата ситуация със съда срещу Исус е разбираема с оглед на факта, че Павел и компания, решили да разпространяват Християнството сред римляни и гърци, се стремят да оневинят властите за убийството на Христос, измисляйки фантастичния съдебен процес и хвърляйки вината върху евреите. Напомням - екзекуцията срещу бунтовници, вдигнали въстание срещу Рим е разпъване на кръст. Исус е заловен от римляните, екзекутиран е от тях. Ако беше богохулник - Синедриона щеше да го убие с камъни, както е постъпил със Стефан. След смъртта на Ирод римските наместници управляват от Цезарея. Синедрионът резидира в Йерусалим и разполага с относителна самостоятелност - назначава присъди, взима налози и решава религиозните въпроси. Ако Исус е миролюбив проповедник, охулил фарисеите - това е въпрос, който ще бъде разгледан именно от Синедриона, а не от римляните, които в религиозните дела не се месели.

Колкото до мотивите на Павел от гонител да се превърне в разпространител на Християнството - може би е решил да стане известен. Най-успешният бизнес на всички времена е да създадеш ново учение/религия. Или пък римският гражданин е бил по-далновиден и е искал да интегрира юдеите в римската империя, като се пребори с вроденият им фанатизъм и отвращение от всичко чуждоземно. Но когато опитите му да насади новото учение сред евреите ударили на камък, той се ориентирал към гърци и римляни.

mitaca По-скоро реформаторът е именно Павел. Не можем със сигурност да твърдим какво е било учението на Христос и какви са били посланията му. Дали е самон проповедник и дали тълпата, която иска освобождение от омразното им господство би тръгнала след един миролюбив месия? Реалностите на тогавашното време не съответстват на посланията на Исус. Ако е претендирал да е месия, то той е трябвало да постъпва така, както евреите оаквали от него - т. е. да ги освободи от чуждоземното иго и да им даде власт над народите по земята. Всеки кандидат помазаник се е съобразявал с това. Тъй като Исус е имал широка народна подкрепа, най-вероятно той е бил като останалите месии революционери. Съответно е свършил като тях - на кръста. Ако вината му се е състояла в богохулство, е щял да бъде пребит с камъни.

Редактирано Декември 21, 2009 от Last roman

[Last roman]

Т.е. Императора да бъде почитан като Бог, но видите ли изведнъж се оказало по-изгодно да се принизи и да не е бог.....и приема една идеология, която го принизява в... човек с голяма власт. Леле, голям келепир - евала! Митраизма е бил тази религия обединяваща всички езически култове - това е била световна религия - чак до Монголия... и? Къде е сега митраизма? И с какво митраизма не е бил по-изгоден от християнството за императора?? Я да чуем?

Проблемът с обожествяването на императора е, че все пак човешките му качества и недостатъци не могат да изискват нещо повече от формалното му почитане. Докато за разнородната и раздираната от противоречия Римска империя, особено през 3-4 век е необходима унифицираща религия. Един император, един народ, една религия. Има няколко кандидати за такава религия, но Християнството надделява именно заради смирението и непротивенето към светската власт, която проповядва и което позволява манипулация на масите. Пък нека последните се надяват, че след смъртта ги чака райско блаженство, важното е да си плащат данъците в реалния живот. Тази доктрина допада на император Константин, който се стреми да наложи управлението си върху цялата империя. Съответно той го узаконява, но си остава митраист до последно.

[Incorrectus]

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?

А народът чака божият помазаник - месия. Да припомня - месията според евреите ще ги отърве от чуждоземното господство и ще им даде властта над всички народи по земята. Т. е. в представите на евреите образът на месията задължително е представен като борец за 'техните права и свободи'.

Според мен именно това е причината неговите слушатели и дори Апостолите трудно да го разбират. Те са виждали в него каквото им се иска да видят - политически водач, въпреки, че самият той многократно им казва и показва, че не е.

[Last roman]

Значи Исус не е месия според еврейските критерии. То и Бар Кохба също не е, тъй като въстанието му се е провалило.

[RIZAR]

Археологически открития в Светите земи с най-голямо значение за християнството

.

Автор: Венцислав Каравълчев

публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/8587/122/

Археологът Джонатан Рийд е изготвил списък с най-важните за християнството археологически открития в Израел и Палестина. Предлагаме на читателите на "Двери" да се запознаят с тези открития, които според Д. Рийд имат голямо значение за изясняването на Св. Писание и живота на нашия Господ Иисус Христос. В своя списък авторът на настоящата статия е включил и няколко открития, чиято достоверност обаче днес се поставя под съмнение.

Костохранителницата на Йосиф Кайафа (Каяфа)

Според погребалната практика в Палестина през І век сл. Хр. телата на починалите са полагани в специално изработени гробници. След известен период от време роднините на починалия са събирали костите в специално изработен каменен контейнер (осуарий –лат. ossuarium от os, ossis – кост, б. пр.) - костохранителница. През ноември 1990 г. археолозите откриват костохранителницата на първосвещеника Йосиф Кайафа. В нея върху част от костите е изписано името Кайафа, а на една дори има надпис: "Йосиф бар Кайафа" (Йосиф, син на Кайафа - б. пр.). Той умира на около 60-годишна възраст. Името му се споменава в Мт. 23:3; 26:57-68; Лк. 3:2; Йн. 3:2; 18:13-28 и в Дн. 4:6. Първосвещеникът Йосиф Кайафа се споменава също в трудовете на историка Йосиф Флавий. От Свещеното Писание е известно, че Кайафа председателства съденето на И. Христос от Синедриона. В Деяния на апостолите се споменава също, че той участва в разпита на апостол Петър.

Надпис на Пилат Понтийски

Надписът е открит върху строителен камък в Кесария Маритима (или Палестинска за разлика от Кесария Кападокийска в М. Азия, където през 4 в. е бил епископ св. Василий Велики - б. пр.), пристанище в Самария между Галилея и Юдея. Надписът е посвещение на публична сграда на император Тиберий (Тиберий Клавдий Нерон 15-37 г. сл.Хр., б. пр.). Тоест, построената от Пилат Понтийски обществена сграда е в чест на имп. Тиберий. В надписа Пилат Понтийски се идентифицира като префект. През ІV в. сл. Хр., по време на реконструкция на театъра, камъкът е обърнат с надписа навътре и е използван като обикновен строителен материал. Откриването му за съвременната наука става през 1961 г. от италиански археолози. Пилат Понтийски се споменава многократно в Св. Писание: Мк. 15 гл.; Мт. 27 гл.; Лк. 3, 13 и 23 гл.; Йн. 19 гл.; Дн. 3, 4 и 13 гл.; 1 Тим. 6 гл. Той е човекът, осъдил Христос на разпятие под натиска на тълпата, въпреки че при разследването, което провежда, не намира никаква вина у Христос.

Домът на ап. Петър

Археолози от ордена на Францисканците са убедени, че семплата къщичка, състояща се само от една стая и намираща се в Капернаум, на северното крайбрежие на Галилейското езеро, някога е принадлежала на ап. Симон-Петър и неговата съпруга. Според учението на Римокатолическата църква ап. Петър отива в Рим и става първи римски епископ. Много от некатолиците оспорват това твърдение. Археологическите проучвания в периода 1968-1985 г. на мястото, където се предполага, че е домът на ап. Петър, показват, че върху дома, датиран от І в. сл. Хр., през ІV в. е съществувала домашна църква, която през V в. прераства в октагонална църква. Археолозите са убедени, че първият археологичен пласт е от къщата на ап. Петър, за която говори испанската поклонничка Егерия, която посещава Капернаум в периода 381-384 г. сл. Хр. по време на поклонническото си пътуване до Светите земи. Тя ни съобщава също, че домът на първоапостола е превърнат в църква, като оригиналните му стени все още се виждат. Ако предположенията на археолозите са верни, то това е домът, споменат в Мк. 1:29.

„Лодката на Христос”

Останките от рибарска лодка, открити през 1980 г. в крайбрежните води на Галилейското езеро, са вероятно от лодка, подобна на тази на св. апостоли Петър и Андрей. Размерите на лодката са 2.5 на 8 метра. Лодката е извадена от езерото и поставена в специален басейн, където близо 10 години е импрегнирана със специални химикали. В момента се намира в музея на кибуца Гиносар. Датировката, направена с въглерод 14, показва, че е построена около 40 г. сл. Хр. Това е най-вероятно лодка от същия тип, споменат в Мк. 1:19, 4:37, 5:21, а също и в Мт. 4:21.

Скелет на човек, умрял от кръстна смърт

Независимо от факта, че хиляди евреи са разпънати на кръст от римските войници в периода І-ІІ в сл. Хр., е почти невъзможно да бъде открит скелет на такъв мъртвец. Причината е, че римляните са хвърляли телата на разпъанатите на кръст в ями, за да бъдат изядени от зверовете, и по този начин всявали страх сред непрекъснато бунтуващите се юдеите. Това е и една от причините кръстната смърт да се счита за най-позорната. През 1986 г. останките на човек, разпънат на кръст, са намерени в гробница в Гиват ха Мивтар, североизточно от Йерусалим. В гробницата са открити пет осуария, единият от които съдържа костите на двама възрастни и едно дете. Останките на единия от възрастните, мъж на около 24-28 години, са със следи от кръстна смърт. Той е умрял през І в. сл. Хр., в дясната му пета е открит гвоздей с дължина 4.5 инча (11.5 см.), а между главата на гвоздея и костта - парче дърво (клин), който не е позволявал тежестта на тялото да доведе до разкъсване на плътта. „Ръцете му бяха вързани, не пригвоздени...” – обичайна техника, използвана от римските войници в този период, когато провинилият се е трябвало да умре на кръста. Името на загиналия на кръста е Йехоханан (Йоан). Понякога войниците са чупели краката на осъдените, за да ускорят смъртта и съкратят мъките на жертвите. Такъв е бил случаят и с Йехоханан, чиито крака също са били счупени.

Мощите на ап. Яков

Едно невероятно откритие разтърсва академичния свят през 80-те години на миналия век. Според мнозина това е първото неоспоримо доказателство, че Христос е бил реална личност. Откриването на осуарий, датиран от І в. сл. Хр. с надпис на арамейски език: „Яков, син на Йосиф, брат на Иисус”. Имената Йосиф, Яков, Иисус (де факто Йешуа) са много популярни през епохата. Въпреки това обаче специалистите са убедени, че надписът се отнася до Йосиф, съпруг на Мария, и неговия син Яков. Доста по-късно лингвистите представиха достатъчно доказателства за това, че надписът е съставен близо 100 години след кръстната смърт на Христос. Съмненията в автентичността на артефакта бяха изказани също по повод на това, че осуарият не беше намерен "in situ" - на място, а се появи неочаквано в антиквариат.

Надписът на цар Иоас

Това е една правоъгълна каменна плочка с няколко реда текст, написан на древноеврейски език. В нея се говори за строително-ремонтни работи, извършвани по Соломоновия храм. Ако плочката е автентична, тя би се оказала едно уникално свидетелство, потвърждаващо текста на част от Втора Книга Царства в Стария Завет и би имала огромен политически ефект, защото щеше да потвърди, че Соломоновият храм се е намирал на Храмовия хълм в Йерусалим. Еврейските и християнските източници утвърждават, че точно там се е намирал Соломоновият храм, но мюсюлманските отхвърлят това твърдение. Не трябва да забравяме, че те имат сериозна причина за това си твърдение - джамията Ал Акса, построена на това място -Харам аш Шариф, е трета най-голяма светиня за мюсюлманите от цял свят, и тя според преданието е построена точно върху мястото на храма. Интересно е, че основните съмнения в автентичността на плочката са заради неочакваната й поява на пазара за антики. Никой не знае, къде и от кого е открита. Текстът й има някои особености, които будят недоумение у специалистите, тъй като подобен начин на написване на царски текст се среща за първи път и няма паралел в познатите досега царски текстове от периода в региона. Въглеродният атализ обаче е категоричен: надписът на прочката е от ІХ в. пр. Хр.

Пещерата на св. Йоан Кръстител

През август 2004 г. бяха публикувани резултатите от проучването на пещерата на св. Йоан Кръстител. Почти едновременно излезе и книга от ръководителя на археологичното проучване на пещерата. Самата пещера се намира недалече от кибуц западно от Йерусалим. Пещерата е прокопана приблизително около 650 г. пр. Хр. и е била използвана от юдеите за извършването на религиозни ритуали. В нея по стените има рисунки, като на някои от тях е представен св. Йоан Кръстител. Това дава основание на много от археолозите да твърдят, че св. Йоан Кръстител е кръщавал в нея. За съжаление в момента не разполагаме с доказателство дори за това, че св. Йоан Кръстител някога е посещавал мястото.

[RIZAR]

Ласт Роман, аз няма да прибягвам до епитетите на някои съфорумници, които те отвеждат към клон на БДЖ ,но просто с този палиумски ( pallium- тога, връхна гръко-латинска дреха) мироглед не можеш да си осветиш няколкото хилядолетия юдейска-еврейска история, които са събрани в т. нар. Стар Завет.

Нито пък успя да ни пренесеш с кометата на времето, та да усетим на място- in situ , дъха на юдейските бленувания.

От несмислените ти загадки около Павел и всичко останало пък си личи от километри, че въобще не си си дал и малко зор да прочетеш нещо от това, което коментираш. Сам апостола Павел в едно от посланията говори ,че няма Павлови, няма Петрови или Аполосови или прочие , всички са Христови.

И ако, неговия живот е истински , а не шизофреничен , в което надявам се си уверен , то точно, това кето приема не е неговото учение , а възприетото учение (Старозаветно) на Павел, което той цял живот е учил при най-големия юдейски равин Гамалиил и намира неговия Изпълнител и Завършек , Който е Христос !

Не ти се сърдя, нито пък имам намерение да те убеждавам. Всички сме продукт на 20-ти век , който заедно с новия 21век е век на нихилизма.