Иисус Христос като историческа личност

[glishev]

Още тогава някои наблюдателни са смятали, че обладаните всъщност са се напили със сладко вино (Деяния 2:13).

Истинският православен е последовател на св. Пантагрюелий и пие само сухи вина, разбира се Особено в онези времена, когато десертният токайски форминт не е бил изобретен. Така че наблюдението на наблюдателните е направо несъстоятелно и Църквата с праведно възмущение го отхвърля!

[Incorrectus]

Да му мислят преводачите. "Сладко" може да означава сладко (благо), желано, както сладко се пие иначе горчивата бира в горещ ден или при махмурлук.

[glishev]

"И сладко бе на устата им, а на гърлото - горчиво..."

[Б.Богданов]

Щях да призная този Дух, ако беше продиктувал преди 2 хиляди години например теорията на Айнщайн. А то, наистина сякаш е говорил общи приказки за стари баби. Още тогава някои наблюдателни са смятали, че обладаните всъщност са се напили със сладко вино (Деяния 2:13).

Много се отклонихме от темата, но кво да прави.

Аз лично не съм убеден, че теории в областта на физиката са предмет на Св. Писания. Още повече конкретна теория. И едва ли СТО и ОТО са венец на физичните теории. Всяка следваща теория е доста по-достоверна от предшествуваща и. А доразвиваща я. Както и да е . . .

Ако Св. Дух бе диктува всяка една теория на пророци и евангелисти, Св. Писания биха били един доста обемист учебник по физика.

Пък и хората как биха могли да проверят заключенията на СТО и ОТО например преди 2000 години, а и за какво биха им служили тези знания през споменатия период.

Може би щяха да си сверяват часовниците на GPS спътниците поради течащото с различна скорост време на земята и спътници.

Другият въпрос е, приказки за стари баби са Св. Писания? Хмм... Може и така да звучи при буквален прочит на текста. Но ако се анализа същия този текст, както е направено по-късно, и то от наистина качествени философи /теолози/, нещата вече изглеждат далеч не така примитивни.

Но ако се върнем към темата дефинирана от римлянина, искам да кажа че не е възможно да се прецени какво и как се е случило преди 2000 от един християнин. Това бе идеята още но първото публикувано от мен мнение. С една дума. Ако се намираш в дадена система, не си в състояния да и дадеш точна количествена и качествена оценка, когато става дума за религиозни вярвания.

[glishev]

Има я и обратната гледна точка - че ако не си обвързан с нещата, пак не можеш да ги оцениш вярно. И тя е доста популярна.

[Б.Богданов]

Има я и обратната гледна точка - че ако не си обвързан с нещата, пак не можеш да ги оцениш вярно. И тя е доста популярна.

ФАКТ!!! Политическа реалност!!! Или каквото и да там потвърждение на по-горе изказаното!

[Lion Queen]

Щях да призная този Дух, ако беше продиктувал преди 2 хиляди години например теорията на Айнщайн. А то, наистина сякаш е говорил общи приказки за стари баби. Още тогава някои наблюдателни са смятали, че обладаните всъщност са се напили със сладко вино (Деяния 2:13).

Защо пък да диктува теорията на Айнщайн? Не съм съгласна. Религиозното знание е сакрално знание, мистичното не е технично един вид. Мистичното не се обяснява, то не е теория. Ако едно божество предложи теория, то то не е божество. Хората правят теория, те правят и 'теология'. А всъщност познаването на кое да е божество е личен, интимен, сакрален акт... Всъщност поради това свещеничеството е толкова важно за всяка религия, както и посвещението и инициирането... Свещеника, жреца, прекия служител познава божеството лично, интимно...по необясним начин, по неведоми и нелогични пътища, чрез молитва, медитация, пост, себеотказ, всякакви техники, напеви, ритуали и песнопения... Практически писанието е просто един етичен кодекс на последователите. Разказите за това какво е било и какво ще се случи са митове и са под редакцията на "св. Дух", дотолкова доколкото пишещия е бил в онова интимно отношение с божеството си - да му вярва и да пише онова, което му идва от сърце. Смятам, че най-малкото може да се напада, която и да е религия че не е дала някаква "теория", която да обяснява света. Самата приказка за Сътворението в Битие не е обяснение на света, тя съдържа символи и сякаш е едно сакрално докосване, но само докосване до някаква необяснима в думи истина.

Поради това не знам как изобщо бихте могли да изисквате от която и да е религиозна система или писание по Земята "теорията на Айнщайн" - а и "старите баби" (и дядовци) са много важни в исторически времена. Те предават словото, устно...чрез своите приказки творят една мистична, но и темпорално свързана с някакви корени и някакво начало картина на света. От тях са тръгнали митовете... А в митовете се крият и спомените, и страховете и мъките и радостите и най-вече мечтите на народите, които са ги сътворили... За това трябва да четем всяко Свещено писание внимателно, като колективен акт на споделяне на реалността на онези, които са я писали... А духа. Свят или не, той е духа на епохата и на общата, кохерентна нагласа, която задава религията. Поради това православни или не, християните не могат да бъдат обвинени в това, че вярват в Иисус и всичко останало написано в писанието... Проблемът е, че не го обмислят... И така например използват Битие за обяснение на произхода на Вселената...физическо обяснение.., а там в Битие е описано нещо тайно, сакрално, нещо на което икога няма да сме свидетели и нещо, което не можем да си представим... това е описание обект на "тайнство". Поради това то няма нищо общо с физическото начало да речем на настоящата вселена... Християните, чиято вяра не е достатъчно силна ги смесват, а онези които не обмислят се страхуват да излязат "извън Писанието"... Но всички знаем защо има религии и каква е била и все още е тяхната социална роля.

Иисус като личност ни е интересен, но като божествена, сакрална, достъпна единствено чрез тайнство фигура... с която християнинът общува ... Това е друг тип познание. Имам чувството, че забързани в техническото ни ежедневие много от християните не се замислят за това и хвърлят енергията си в занимания и противоборства, които с нищо не ги доближават до това сакрално познание...Дали е възможно то и какво е като възприятие, усещане и представи аз не мога да кажа, тъй като не спазвам тайнствата на никоя религия и не общувам конкретно с нито едно божество (или каквото и да е подобно същество ) Но този тип познание и този тип човешка дейност не бива да се подценява...особено историческата й роля за формирането на обществата.

Редактирано Март 25, 2010 от Lion Queen

[Incorrectus]

Разказите за това какво е било и какво ще се случи са митове и са под редакцията на "св. Дух", дотолкова доколкото пишещия е бил в онова интимно отношение с божеството си - да му вярва и да пише онова, което му идва от сърце.

Бих нарекъл това най-обикновено разчувстване, емоция, която с нищо не си променя измеренията и качеството, дори да я наречем Дух, пък макар и Свети. Да те осени Дух, означава да се развълнуваш. Резултатът от вълнението е вълнение и нищо друго. Друг въпрос е знанието, което ако се стимулира от вълнението, води до фантазиране.

[Incorrectus]

Но ако се анализа същия този текст, както е направено по-късно, и то от наистина качествени философи /теолози/, нещата вече изглеждат далеч не така примитивни.

Вие го казвате, напълно съм съгласен. Човешките текстове са много по-добри от провокираните от Св. Дух. Така например, за да не мислите, че съм имал предвид непременно физиката, Йов е много по-добър и умен от неговия опонент - Бог.

[B0081]

Не съм съгласен с таково грубо разделение на религия и приложни науки.От моите лични наблюдения всички истински гении на нашето време колкото и странно да звучи притежаваха сбор от тези две на вид противоположни учения.А то звучи странно само поради една причина - църквата винаги отричаше науката,поради разбираеми причини.Тези две нешата са свързани много повече отколкото предполагаме.Но пак от другата страна логиката е елементарна:природата никога няма да открие тайните си,на случаен човек.Обикновено тези хора са светци.Хора които дори не се стремят да се възползват за собствени изгоди от този природен дар.

Ако някой от нас усети силата,смисъла на природата,така както я усети и разбра Иисус,много ще ми е интересно да го чуя как ще ми го обясни.И ако отиде и го обясни на още 10-20 човека,то няма да се усети как ще се окаже в лудницата.

Аз съм вярващ.Но не вярвам на църквата,защото служителите там са по малко вярващи от мен.

Църквата е много добро нещо, но не е в такъв вид, какъвто съшествува днес,както може би и от доста време.

Идеята на Иисус въобше не беше такава...

[Incorrectus]

Аз не съм вярващ, но уважавам църквата, защото тя има много важна роля в обществото. Църквата мен също ме уважава, поне в лицето на поповете, които имам за приятели. Понеже симпатизирам на науката, мога да кажа, че науката няма нищо против църквата.

Важно е да правим разлика кога обсъждаме лични и кога обществени въпроси, да не смесваме двете.

[B0081]

Ок,съгласен съм.

[Б.Богданов]

Материалът е излъчен на 26 януари 2006 г. по радиото на Гръцката православна църква

Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: “Бог ли е сътворил всичко съществуващо?”

Един от студентите веднага заявил: “Разбира се, че Бог.”

“Значи, всичко е сътворено от Бога?”, попитал отново професорът.

“Точно така, сър”, отвърнал студентът.

Тогава професорът казал: “Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло.”

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: “Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?”

“Разбира се”, отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: “Кажете ми, професоре, съществува ли студ?”

“Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?”

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: “Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: “Съществува ли тъмнина, господин професоре?”

Професорът отвърнал: “Естествено, че съществува.”

“Тук също грешите, сър – казал студентът. – Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: “Съществува ли злото, сър?”

Професорът отвърнал с колеблив тон: “Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: “Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина.”

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн.

[Б.Богданов]

Има всепризнати учени, които твърдят, че успешна наука се прави: с много висок процент интуиция, малко вяра и доста труд...

[mitaca]

Материалът е излъчен на 26 януари 2006 г. по радиото на Гръцката православна църква

Страхотно!

Но нека не забравяме, че темата е за реалната (историческата) личност Иизус Христос.

Ся да продължа отклонението. Не съм християнин, но вярвам, че Иизус е бил последния (за сега) пророк. Не всички "гении" са вярващи, камо ли християни. Има и атеисти. Не смятам, че между Вярата и Бог трябва да има посредник, но не приемам че служителите на Църквата не са вярващи. Сигурно има и такива де, но те са мнооого мнооого малко. Всъщност Църквата е един....чиновнически институт, имат си закона и го бранят с нокти и зъби. Не е лошо, но не и когато става въпрос за Морал, зло, Добро и други подобни, неща които не с подвластни на алиней (пардон канони), просто защото нещата се менят, света се върти и продължава напред. Едно е било някога сега е друго. А като чиновнически институт, Църквата е консервативна и много закостеняла, вярно понякога се развива, призна, че света се върти , и че земята не е център на вселената.

В подкрепа на горното, наистина, не могат да се измерят неизмерими неща/величини, но Църквата се опитва.

[Lion Queen]

Бих нарекъл това най-обикновено разчувстване, емоция, която с нищо не си променя измеренията и качеството, дори да я наречем Дух, пък макар и Свети. Да те осени Дух, означава да се развълнуваш. Резултатът от вълнението е вълнение и нищо друго. Друг въпрос е знанието, което ако се стимулира от вълнението, води до фантазиране.

Еми да де, но и прозата и цялото митотворчество, приказките за деца и фентъзи романите....са фантазиране.

То е важно.

Едно време обикновено знанието се е пазело...като разменна монета за власт. Онези, които са го имали са имали и власт и облаги. Говоря за просто знание като как да се предпазят растенията от болест или как дори се изражда крава...или жена съответно. Тези хора, жени и мъже, знаещите обикновено са обвивали своето простичко знание във фантастичен ореол, за да могат да го "продават" като чудо...да го направят знание за избрани...за да могат техните наследници например само да се ползват от него и да оцеляват. Така са се родили религиозните култове.. Шаманът знае няколко простички неща всичко друго е театро и фантазия... Е та той показва на другите как се постига да речем нещо с ритуал (на болен дава чай от лайка и да речем подскача около него половин час, докато изпълва с пари от лайка и цялото помещение та да му направи инхалация) и болния вземе че му стане по-добре.. Вярата в ритуала е важна, защото когато хората разбират че е само лайката...е тогава вече това знание няма да донесе пари (мидички, яйца, кокошка, цяла крава)на шамана. В приказките от Стария завет, защото за мен те са приказки, се откриват записани простички неща, заедно с разните му там истории...за добитъци, растения, размножавания.... елементарни неща, които обаче са знаели само избрани. Когато тези неща са станали масови се е наложило религията да се мистифицира още повече и поради това Св. Дух е особено важен - имам предвид въображението, а и интелекта като цяло... Нещата не са замислени наивно и просто като за баби

Редактирано Март 26, 2010 от Lion Queen

[Incorrectus]

Материалът е излъчен на 26 януари 2006 г. по радиото на Гръцката православна църква

Това са галимациите на Дионисий Ареопагит в нов стил. Преди време доста обсъждахме (някъде на форума) въпроса за добро и зло и в момента не виждам смисъл да се повтарям. Кажете на някой оцелял от концлагерите или на жертва на изнасилвач, убиец..., че злото е недостиг на добро, че Хитлер е много, макар и минимално добър човек.

[Incorrectus]

Еми да де, но и прозата и цялото митотворчество, приказките за деца и фентъзи романите....са фантазиране.

То е важно...

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

[Lion Queen]

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

Мисля, че никой не иска да се откаже от мечтите в приказката...и да порастне докрай завинаги...да се сблъска с лишената от чудо реалност, в която всичко се постига с усилие, компромиси и доста неприятности...толкова много че целта се изгубва в постигането...и животът приключва без да се е случило нито едно приказно или чудесно нещо... Онзи, който търси приказното, той оценява малките чудеса в живота на хората...

Мисля, че дори най-фанатизираните в своята религия хора съзнават дълбоко в себе си, че реалността е друга...но не искат да се откажат от своята си приказка.

За да се научим да търсим алтернативи в мрака...заради това ни разказват приказки, за да не губим надежда - заради това са приказките. Именно за това не харесвам фанатиците (било то религиозни или други), защото те ...ами те нямат надежда, тъй като единственото нещо което правят е да дискриминират различните и да съдят, или да се самоосъждат...

Иначе онзи, който не търси приказното в потъналата в сивота ежедневна реалност...той също е безнадежден, той е като Скрудж, който не обича Коледа Тъй виждам аз. Нещата са някъде по средата. Вярата понякога наистина крепи хората. Дори да е вяра във феята на зъбките!

Редактирано Март 26, 2010 от Lion Queen

[tonkata3]

[

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

Е, ако някой е беден откъм реалности не се приема за еталон - това е вашият опит, споделяте го - ок! Той дори да е и средностатистически, то и посредствеността е средностатистическо достояние.Откога на средностатистическия индивид са присъщи откривателството, новаторството, духовния образец, нравствен такъв.... Но по върховете доста брули... от къмто средното ниво

[Incorrectus]

Мисля, че никой не иска да се откаже от мечтите в приказката...и да порастне докрай завинаги...да се сблъска с лишената от чудо реалност, в която всичко се постига с усилие, компромиси и доста неприятности...толкова много че целта се изгубва в постигането...и животът приключва без да се е случило нито едно приказно или чудесно нещо...

Затова трудно се намират просветлени (в източен смисъл), а спасението (в християнски смисъл) също е проблематично.

[Incorrectus]

Но по върховете доста брули... от къмто средното ниво

Според мен по върховете брули откъм индивидуалното (личното) ниво. На средното ниво се брулят едни други, което е ужасно, неморално...

[tonkata3]

Страхотно!

Но нека не забравяме, че темата е за реалната (историческата) личност Иизус Христос.

Ся да продължа отклонението. Не съм християнин, но вярвам, че Иизус е бил последния (за сега) пророк. Не всички "гении" са вярващи, камо ли християни. Има и атеисти. Не смятам, че между Вярата и Бог трябва да има посредник, но не приемам че служителите на Църквата не са вярващи. Сигурно има и такива де, но те са мнооого мнооого малко. Всъщност Църквата е един....чиновнически институт, имат си закона и го бранят с нокти и зъби. Не е лошо, но не и когато става въпрос за Морал, зло, Добро и други подобни, неща които не с подвластни на алиней (пардон канони), просто защото нещата се менят, света се върти и продължава напред. Едно е било някога сега е друго. А като чиновнически институт, Църквата е консервативна и много закостеняла, вярно понякога се развива, призна, че света се върти , и че земята не е център на вселената.

В подкрепа на горното, наистина, не могат да се измерят неизмерими неща/величини, но Църквата се опитва.

1. Колко пророци, в чийто ръце е и смъртта и живота знаеш? И какво е пророкувал?

2. Я да чуем гений-атеист - име.

3. Това, което е светиня за теб - нима ти не го браниш със зъби и нокти? Майка ти например? Или ти доставя удоволствие гаврата с името й например? Или клеветите казани "от нейно име"?

4. "Добро" и "зло" са нравствени категории неизменни във времето - от време оно съвестта ни вменява като дълг "Следвай "добро"! т.е. Нравственият закон е вроден, изконен, непроменим. Да, променя се съдържанието на отделните ценности в категория "добро", но съвестта неизменно ни вменява като дълг "доброто" и съответно ни мотивира или санкционира всеки наш волеви акт - "Следвай "добро"! Явно това насочва, че място за избор няма - нравсвения закон ни се вменява повсеместно, той е вроден. Ако не беше така, то интересно защо има "вина", "гузна съвест" след като всичко е просто субективно, субективен избор...Да, СЪДЪРЖАНИЕТО, разбирането за това какво е "добро" и "зло" се променя през вековете, но... "доброто" се утвърждава като ЦЕННОСТ, ЧИЯТО ЛИПСВА ни вменява мотив и желание да се "запълни"! Някой да чувства липсата на "зло"? Да се чувства удоволестворен от наличието на "зло" в живота му - на омраза, болест, бедност....Ако просто беше "различна същност", то бихме се чувствали достатъчни, удоволетворени, в пълнотта, когато изобилства и "зло" в живота ни... Но желанието ни утвърждава да се стремим към "добро" - то ни прави завършени,пълноценни.... "Зло" е липса, затова и нравствения закон ни мотивира в следването на "добро" - те не са равноценни, равностойни, просто различни същности. Човек е или нравсвен или БЕЗ_нравствен!

5. Църквата и Бог утвърждава, че съществува обективно "добро" и обективно "зло". На тази база се формира и правото ни да създаваме, браним - обществения морал. Ако ли не - то чудно защо да утвърждаваме правото на насилие на нашето разбиране за "добро" и "зло" върху други членове от обществото. Нали всички сме богове - защо се критикуваме, дори и тук, едни други и сочим "това е лошо", "онова е за насърчение...".... Ако сме последователни ще трябва да бъдем докрай либерални. Ако нашето разбиране по даден въпрос смятаме, че е правилното, то .... ще проверим това като си представим, че то стане всеобщ закон и преценим последиците от това. Е, бъдете последователни в това "относителност" на "добро" и "зло" - превърнете го във всеобщ закон, всеобщо право.... Допада ли ви? Истинна ли е тази формулировка?

[tonkata3]

Според мен по върховете брули откъм индивидуалното (личното) ниво. На средното ниво се брулят едни други, което е ужасно, неморално...

е, нее, нали средното ниво е еталон? Не може така..... Всичко друго трябва да се отрече... посредствеността е най-безопасна - "аз" се губи, ставаме част от "средностатичстическа стадна единица", която утвърждава - "не на различните, щом при нас го няма, то не съществува"!

[Incorrectus]

е, нее, нали средното ниво е еталон? Не може така..... Всичко друго трябва да се отрече... посредствеността е най-безопасна - "аз" се губи, ставаме част от "средностатичстическа стадна единица", която утвърждава - "не на различните, щом при нас го няма, то не съществува"!

Напълно съм съгласен. За какво разговаряме, за нещо възразяваме ли си?