Kак е възникнал животът на планетата Земя?

[aleksandar]

Пускам малко информация за индианците Хопи, тъй като мисля че има доста общо с темата

ХОПИ е една от най-древните цивилизации на Северна Америка. Популярното им наименование сред испанците е Пуебло и Навахо. К.Юнг е писал за тяхното вярване, че ритуалите, които изпълняват поддържат съществуването на нашата планета и, че ако бъдат прекъснати, Земята скоро след това ще загине. Тази философия пронизва цялото съществуване на Хопите, а живота и бита им били подчинени на ролята им на месии.

Жената-паяк (Spider Woman) - една от върховните Богини на Хопи, творец и пазител на всички форми на живот на Земята, включително и човека. Нейният род е сред централните в традициите на Хопи. В днешно време духовен лидер на клана на Жената-паяк е Мартин (Martin Gashweseoma), на когото е поръчано да съхранява древните текстове (tablets), които според легендата са получени от цивилизациите, населявали Земята до световните катастрофи.

Важно е да се отбележи, че в тези текстове се съдържа знание не само за миналото, но и за бъдещето, включително и за възможната гибел на земната цивилизация. Според представите на Хопите, ние живеем на 4-та Земя, предишните три са били унищожени, той като човечеството е забравило своята мисия и се е отдало на удоволствия, борба за власт и национализъм. Най-тъжното е, че съгласно тези текстове сега се намираме на границата на следващия, 4-ти апокалипсис. И всички усилия на Мартин и другите верни привърженици на традициите на Хопи са насочени към предотвратяването на това събитие.

Поради тази причина, преди началото на войната с Ирак той свиква пресконференция, на която за пръв път били показани древните текстове (tablets) на бели хора. Работата е там, че съгласно съдържащите се пророчества, войната с Ирак се явява началото на Трета Световна война. За съжаление този опит да се спре войната претърпява неуспех, а и според предсказанията на Хопи, третата световна война се води вече от 10 години. Освен това следващата, ядрена фаза, трябва да започне именно в този регион.

Любопитното е, че от гледна точка на християнството, войната в залива съвсем не е необичаен конфликт, той като именно там, в Ирак, се намира Междуречието - мястото на Библейския Рай. Така разглеждан проблема, налага извода, че войските на НАТО са бомбандирали едно от най-свещенните места на нашата планета. А, ако се върнем назад в Библейската история ще открием, че цели народи са били унищожавани за много по-дребни прегрешения. Така разглеждани, пророчествата на Хопите добиват съвсем логично обяснение.

Трябва да се подчертае, че съгласно текстовете, дори началото на ядрена война не бележи физическия край на човечеството. Когато този въпрос бил дискутиран с Мартин, той споделил, че в пророчествата се споменава за идването на полубога-получовека на Белия Брат в края на времето. И ако към този момент на Земята остане някаква критична маса от праведни хора, помнещи своето предназначение да изпълняват мисията на Твореца, ходът на историята може да се промени и да се създаде хармонично и щастливо човешко общество. За съжаление, с всеки изминал ден шансовете за такъв развой на събитията, като че ли намаляват все повече.

Една от основните мисии на Хопите се състои в това, да пазят знанието и да съхраняват приемствеността между цивилизациите. В съхраняването на тази приемственост голяма роля играе инициацията (придобиването на шамански дарби). Централна задача на инициацията се явява приобщаването към сакралното знание, света на духовете и Боговете, помагащи за изпълнението на тази мисия.

За да се обясни логиката и смисъла на вярванията на Хопи е необходимо познаването на техните космологични представи и предаваните от поколение на поколение лечителски способности.

[aleksandar]

КОСМОЛОГИЯ

Съгласно митологията на Хопите, в началото е съществувал само твореца Тайова, който се намирал в безкрайното пространство без време, форма и живот. Първоначално той създал своя помощник (племеник)Сотукнанг и му възложил реализацията на своя всеобщ план (Тувагачи).

Сотукнанг създал от земя, вода и въздух 9-те свята на вселената. Първите два били предназначени за него и Твореца, а останалите 7 за бъдещия живот.

На следващия етап започнало създаването на живота и човека в първия свят, наречен Токпела (Безкрайно пространство). За целта Сотукнанг сътворил първата богиня Кокъянгвиити, Жената-паяк. В този контекст образът на паяка се асоциира със създаването на мрежа (паяжина) като мандала за всеобща хармония. На свой ред, Кокъянгвиити сътворила две подпомагащи божества - пазителите на биосферата. Първото, Погангхойя, трябвало да следи за екологичното равновесие. Второто, Палонгавхойя (ехото), контролирало плътните и тънките вибрации в биосферата или, казано на съвременен език, отговаряло за информационното равновесие. Заедно те поддържали въртенето на земната ос.

След като Погангхойя и Палонгавхойя завършили с подготовката на Земята за живот, жената-паяк създала растенията, птиците и животните, както и всички останали същества, населяващи биосферата. Чак тогава дошъл ред и на човека.

Първоначално, по образ и подобие на Сотукнанг, Кокъянгвиити сътворила четирима мъже с различен цвята на кожата (жълт, червен, бял и черен), а после и техните съпруги. Преминавайки през трите фази на Съзиданието, те видяли своя Творец в облика на Слънцето, което им вдъхнало живот.

Тези първи хора още не умеели да говорят. За да им даде реч, мъдрост и сила, жената-паяк повикала Сотукнанг. Той дарил различните по цвят хора с различни езици и им дал силата да се размножават. Въпреки, че първите хора се разбирали прекрасно посредством телепатия, те имали нужда от реч, за да могат да изпълнят замисъла на Твореца, според който при произнасяне на молитви и пеене на песни техните енергийни центрове генерирали вибрации, трансформиращи ноосферата на Земята в правилната посока. Изглежда различните езици били нужни за да се въздейства върху различни спектри на тънките вибраци.

Съгласно легендите на Хопи, първите хора много слабо напомняли съвременния човек и повече приличали на разумни насекоми. Те живели много щастливо в мир с животните, хранели се с плодовете на майката Земя, докато не започнали да нарушават заповедите на Сотукнанг и Жената-паяк да служат на Твореца.

Започнали да се появяват все повече хора, използващи вибрационните центрове на тялото за свои егоистични цели. За това им помагали и два изкусителя. Първият от тях, Лаваихойа, появил се във вид на птицата-присмехулник Мочни, сеел национализъм и антропоцентризъм. Той убеждавал хората, че те са нещо повече от животните, а също и в различията между расите с различен цвят на кожата и езика. Другият изкусител, Катойа, имал облик на змия с голяма глава. Той сеел сред хората подозрителност, жестокост и нетърпимост.

В резултат, мирът и спокойствието изчезнали от Земята. Останали само малка група хора, които съхранили вярата си в Твореца и преданноста си към неговия замисъл. Виждайки това, Тайова и Сотукнанг решили да унищожат този свят, като само съхранилите своята чистота, можели да се спасят. Сотукнанг ги предупредил за приближаващия край на света. Той им казал да отидат на определено място ориентирайки се по звезда през ноща, а денем по облак, които можели да се видят посредством вибрационния център на върха на главата.

По този начин, след много дни и нощи, хората от различни страни и народи се събрали на посоченото място. Това били първите Хопи. След тях се появил Сотукнанг, повел ги към планината, където живеели хора-мравки и заповядал входа да се отвори. Това бил един вид космически кораб, където хората преживяли унищожаването на първата земя. (бел. - в индийските епоси се разказва, че хората били отведени във Вара; Елена Блаватска, “Тайната доктрина”, том ІІ Антропогенезис )

И така, първият свят - Токпела, бил разрушен много бързо от огън, но се наложило да се чака дълго, докато всичко изтине, за да се сътвори нов свят. Когато Сотукнанг свършил своята работа, отишъл до покрива на мравуняка и почукал. Тогава вожда на хората-мравки се изкачил до него и отворил входа.

Новият свят - Токпа (Тъмната нощ) не бил така съвършен както първият, но все пак бил прекрасен по своему. В него хората-мравки се превърнали в насекомите мравки, а Хопи положили началото на земните народи. Както и преди те не се нуждаели от реч, за да общуват помежду си или да се срещнат без огред на разстоянието, с помоща на центъра в горната част на главата си (бел.: вероятно става въпрос за третото око или коронната чакра).

Животните, в този свят, били диви и страняли от хората. От своя страна, хората се научили да изработват предмети и да се запасяват с храна, също като мравките. Те се научили да строят жилища и селища, да прокарват пътища. Появила се търговията.

В този свят се зародила жаждата на хората да трупат. Въпреки, че имали всичко, от което се нуждаели, те искали още и още. Хората престанали да пеят химните на Твореца и започнали да възхваляват материалните блага. Потребителската психология породила алчност и свади, докато накрая се стигнало до войни между селищата.

Така било провокирано решението и този свят да бъде унищожен, а Хопи (избраните хора) отново преживяли края на Земята при хората-мравки. (бел. Не мога да се сдържа да не отбележа приликата между спасяването на избраните дълбоко в земните недра със теорията на д-р Мулдашев за сомати-пещерите, като хранители на генофонда на човечеството - “Трагичното послание на Боговете” и “От кого сме произлезли”)

По заповед на Сотукнанг оста на въртене на Втория свят била оставена да се върти без контрол. Това довело до прекалено голяма скорост на въртене и трусове. След две превъртания Земята излязла от орбитата около Слънцето. Планините и моретата се разместили, а после всичко се превърнало в лед.

Когато всичко старо се разрушило, Сотукнанг върнал планетата на предишната орибта и започнал да създава третия свят - Кускурз. Когато всичко било готово, отишъл при мравуняка и пуснал хората да заселят Земята.

Интересно е да се отбележи, че в съвременните традиции на Хопи, образа на такъв космически мравуняк е въплътен в техния храм Кива. Излизайки от него, участниците в церемонии се изкачват по стълба, разположена в центъра на храма и минават през отвор в тавана. Това символизира прехода в нов свят.

В третия свят размножаването и развитието на хората започнало с толкова бързи темпове, че започнали да се появяват градове и държави, възникнала цивилизация.

Както и в предишните светове, хората отново започнали да забравят за своето предназначение и попаднали под влияние на животинските страсти.

Този път човечеството било завладяно от похотта, като множество хора започнали да използват репродуктивната си сила по извратен начин. Колкото повече сексуални връзки имали мажете и жените, толкова по-висок бил сексуалният им статус.

Успоредно с това се променило и използването на творческия потенциал, тясно свързан със сексуалната енергия. Започнало създаването на магически механизми, предназначени за война. Тук особенно пагубна роля изиграл Клана на Лук. Така били създадени първите летящи апарати паттувот, имащи формата на щит и захранващи се с жизнената енергия на хората (не е трудно да се забележи приликата с НЛО).

Скоро много хора можели да си построят паттувот, започнали разрушения и войни. Виждайки това, Сотукнанг решил да разруши третия свят, като използва стихията на водата и предизвика потоп. Той казал на Жената-паяк как да спаси праведните хора, докато не бъдели съблазнени или убити. Този път от кухите стебла на специално растение, подобно на бамбука и трастиката, били изработени херметически контейнери с неголям запас от вода и храна. В тях хората преживяли ужасния потоп, който унищожил цялата суша. Интересното в историята е, че храната и водата не намалявали, колкото и хората да ядяли и пиели. Съгласно легендите на Хопи, остатъците от третия свят и до сега лежат по туловището на всемирния океан.

Историята за третия свят намира множество аналози с легендите за Атлантида и Библейските разкази.

Когато водите се успокоили и бил създаден новият свят, хората излезли от контейнерите и се оказали на малко парче земя, по върховете на най-високата планина от предишния свят. Този път, преминаването към следващия, четвъртия свят се оказало много по-трудно. Хората били принудени да изработват салове и да плават между островите, докато не достигнали в земята на новия свят Тувакачи (Завършеният свят). Пътя до там намерили с помоща на Жената-паяк и магическото виждане посредством центъра в горната част на главата.

Хопи казват, че при духовно извисения човек е отворена Врата в горната част на главата, а високото ниво на шамански способности,които избраните могат да получат при инициация, се състои именно в активиране на този център.

Този сложен и дълъг път изглежда бил свързан с необходимостта хората да се закалят в изпитания и да се намалят шансовете за повторение на грешките от предишните светове, където всичко им се давало прекалено лесно. Съгласно легендата, всеки път, когато хората мислели, че са достигнали мечтаната земя, Жената-паяк им казвала: “Много е лесно и приятно да се живее тук и вие скоро отново ще застанете на пътя на злото.”;

Светът Тувакачи е този, в който живеем сега. Той не е толкова прекрасен, както предишните. Неговата специфична особенност е съществуването на полярности: студ и пек, красота и грозота, любов и омраза, добро и зло и т.н. С други думи, хората имат възможността да правят избор. Напътствайки ги, Сотукнанг казал, че живеейки днес и правейки своя избор, хората ще покажат могат ли да изпълнят замисъла на Творението или ще се стигне до необходимостта от ново тотално унищожение.

Защитник и пазител на четвъртия свят станал безсмъртния дух Массау. Традициите на Хопи му отреждат много голяма роля. Той се явява наставник и учител, посредник между хората и Боговете.

Попадайки в нашия (четвърти свят), Хопи, съгласно напътствията на Массау, се разделили и започнали да мигрират в различни посоки, заселвайки новата земя.

Съвременните Хопи продължават да поддържат контакт с Массау. Както е казал Мартин, именно по указанията на Массау е организирал прес-конференция преди започването на агресията н Ирак, опитвайки се да спре започването на трета световна война. Естествено, такъв контакт е достъпен само на посветени от много високо ниво, преминали през висши степени на инициация.

Важно е да се подчертае, че за Хопи именно тези способности - да бъдат в контакт с висшите духове, да служат на плановете на Творението, да предчувстват бъдещето - се явяват висш шамански дар. Що се отнася до парапсихологическите и целителски способности, на тях им се отделя второстепенно значение и никога не са разглеждани като основна цел в процеса на инициация. Въпреки това, и при Хопи, и при Навахо и при други племена има шамани, които се занимават както с битова магия и лечителство, така и с черна магия. (бел. - предполагам, че това е обусловено от двуполюсността на четвъртия свят)

Последните биват наричани от Хопи “хора с две сърца”. Тук разбира се, се има предвид енергийния сърдечен център. При Хопи, които са съхранили вярността към традициите сърдечния център е един и посредством него осъществяват контакт с Твореца. При останалите, които са избрали пътя на злото, се появява втори сърдечен център, който служи за връзка с духовете на демоните.

Разглеждани от тази гледна точка, традициите на Хопи и Навахо много приличат на древните религии на Изтока: Индуизъм, Будизъм, Даоизъм, при които магическите способности се разглеждат като нещо второстепенно, много често пречещо на израстването към по-високи степени на инициация.

За това, би било голяма грешка за основна дарба на шаманите да се смята придобиването на необикновенни способности, свързани с битовата магия и лечителството. Това е справедливо единствено за крайно примитивните общества, скоро еволюирали от животинския начин на живот или явяващи се деградирали остатъци от някогашни велики култури.

[aleksandar]

ИНИЦИАЦИЯ

Както беше споменато, инициацията била тясно свързана с процеса на творение и ролята на човека в микро и макрокосмоса. В определено отношение инициацията се свеждала най-вече до приобщаването на отделния човек към глобалните космогонични процеси, изход от пределите на материалното, животинското начало (първичната природа), безмислената борба за оцеляване, продължението на рода. Естествено, след инициация, индивида продължавал да се грижи за своите телесни и социални функции, но всичко това отстъпвало на заден план в сравнение с ролята му на помощник в изпълнението на плановете на Твореца. Следователно и придобиваните магически способности служели преди всичко за изпълнението на това висше предназначение.

От тази гледна точка, индианските племена и другите шамански традиции, използващи шаманския Дар само за свои егоистични цели се явяват “забравили” - изгубили истинския смисъл на своето съществуване като хора. Възможно е основния, древен смисъл на инициацията да се състои именно в съхраняване на сакралното знание за причините на човешкото съществуване, а не в получаването на някакви магически свръхспособности, придобиване на власт над хората и над природните стихии.

В основата на обрядите били заложени представите на хопите за това, че истинските родители на човека са Божествените същности, а физическите родители - само инструмент за проявлението на тяхната сила. Майка се явявали Майката-земя и Майката-зърно. Първата създавала човека, а втората го захранвала с гръдта си. Бащата също имал два облика. От една страна това бил самият Създател Тайова, а от друга - Слънцето (слънчевия Бог).

Първата инициация ставала при раждането на детето. Ето как е описана в книгата на Frank Waters “Book of the Hopi”:

“Когато се раждало дете, в течение на двадесет дена било оставяно на тъмно, а неговата Майка-зърно била поставяна до него. Въпреки, че тялото му било от този свят, новороденото все още се намирало под защита на своите вселенски родители. Ако детето било родено през ноща, рано сутрин на всяка от четирите стени и пода се рисували четири линии с царевично брашно. Ако било родено през деня, линиите се рисували на следващия ден. Тези линии означавали, че за него е подготвен духовен, а също така и временен дом на земята. През първия ден детето било измивано с вода, извличана от кедър. След това го обтривали с много ситно стрито бяло царевично брашно и го оставяли така през целия ден. На следващия ден, било почиствано и обтривано с пепел от кедър, за да се премахнат косите и детската кожа. Това се повтаряло три дена. От петия до дванадесетия ден било измивано и натривано с царевично брашно на единия ден и пепел от кедър след четири дена. Майката на бебето трябвало да пие ежедневно кедрова вода.

На петия ден косите на детето и майката били измивани и остъргвали по една линия от нарисуваните по стените и пода. Остърганото било отнасяно в храма, където се намирала пъпната връв. От шестия ден нататък от всяка стена се остъргвала царевична линия, и праха й бил отнасян в храма.

Деветнадесет дена домът бил обвит в тъмнина и детето не виждало светлина. На двадесетия ден, рано сутринта всички лели идвали носейки в дясната си ръка Майката-зърно. Всяка от тях искала да стане кръсница на детето. След това майката на детето държейки го в лявата ръка, взимала с дясната Майката-зърно, лежаща до него и четири пъти я прокарвала от пъпа към главата. Първият път му давала име, вторият път му пожелавала дълъг живот, третия - здраве, четвъртия - успехи в работата, ако детето било момче или да бъде добра жена и майка, ако било момиче.

Ритуала се повтарял последователно от всяка от лелите, които давали на детето родовото име на клана на своята майка или баща. След това детето било връщано на майката. Междувременно на изток се зазорявало. Държейки детето в лявата си ръка, а в дясната Майката-зърно и съпроводена от бабата (майка си), майката излизала от къщата и се отправяла на изток. Спирайки, малката група наблюдавала изгрева, хвърляйки “щипки” царевично брашно по посока на слънцето.

Когато слънцето осветяло хоризонта, майката излизала напред, повдигала детето към него и казвала: “Татко Слънце, това е твое дете”. Повтаряла тези думи отново, прекарвайки Майката-зърно над детето, така както го правела докато му давала име и му пожелавала толкова дълъг живот, до дълбока старост, което потвърждавало, че то зачитало законите на Твореца. След като майката приключела обряда, бабата също го изпълнявала. Накрая и двете жени рисували с царевично брашно пътечка срещу слънцето отбелязвайки новия живот

Сега вече детето принадлежало на семейството и земята. Майката и бабата го връщали у дома, където Ги очаквали лелите. Селският глашатай обявявал официално раждането и започвало голямо празненство. Години след това детето било назовавано с различните имена дадени му от лелите. Това име, което било използвано най-често ставало официалното, а лелята, която го е дала - кръстница. Майката-зърно обаче, продължавала да бъде духовна майка на детето ...”

Първата съзнателна инициация била извършвана 7-8 години след раждането. Нейна цел била приобщаването към религиозното общество.Тогава дедето научавало, че макар да има земни родители, истинските такива са Майката-Земя, която му е дала тяло и Бащата Слънце, който му е вдъхнал живот.

Едновременно с това, детето осъзнавало, че и самото то има два аспекта. От една страна било на семейството и племенния клан, а от друга - частица от Великата вселена и изпълнител на плановете на Твореца. Също така узнавало, че най-великата добродетел, към която трябвало да се стреми, била смирението.

В ритуалите на различните видове инициации обикновенно се разигравал целият процес на космогенезиса или негови части. При това голяма част от членовете на обществото на хопите изпълнявали ролите на различни обитатели на финоматериалния свят - духовете Kachinas. Вселяването на тези духове в телата на участниците ставало по време на многочасов обряд, който се изпълнявал в храма Кива (модел на мравуняка, в който хопите били преживяли унищожението на предишните светове). След приключване на обряда, всички излизали през отвор на тавана на Кива облечени в костюми и с маски на различни духове Kachinas и започвали да изпълняват красиви обредни танци. Съгласно представите им, чрез тях духовете получавали възможност да въздействат на физическото ниво на реалността..

[aleksandar]

ЛЕЧИТЕЛСТВО

стествено хопите имали и ритуали за инициализация, насочени към по-утилитарни цели, като например придобиването на лечителски способности. За шаманите-целители първостепенно значение имало развитието на вътрешното зрение, разположено над горната костна част на носа. Съгласно легендите, първоначално хората не познавали болестите. Физическите, както и психическите заболявания се появили едва след като в света дошло злото.

Именно хората и духовете попаднали под влияние на злото, са се превърнали в източник на много болести. Това са същите които хопи наричали “хора с две сърца”. При това част от болестите можели да бъдат предизвикани по естествени причини. За да определят причината, шаманите-лечители последователно поставяли ръцете си на енергийните центрове на пациента. Първоначално се изследвала горната част на главата, после центъра над очите, гърлото, гърдите в областта на сърцето и накрая стомаха. Усещайки вибрациите на тези центрове, лечителите определяли и източника на заболяването.

В случай, че болестта била причинена от външен източник, знахарите използвали прозрачен кристал, за да определят кой е причинителя. Този кристал предварително се активизирал със слънчева светлина. След това лечителя оглеждал през него всеки енергиен център. При това, той виждал с какво е свързано заболяването, а много често и човека с “две сърца” направил магията.

Интересни обряди, свързани с получаването на шамански способности и битова магия, са се съхранили при близките съседи на хопите - племето Навахо.

Те се явяват представители на относително по-млада цивилизация. Според една от теориите, Навахо са преселници от Сибир, а техните далечни роднини Кетите и до днес живеят в района на Тува. Мигрирайки през Аляска към по-южните области на Северна Америка, те достигнали до териториите на хопите и попадайки под тяхно влияние, са приели митологията и голяма част от обрядите и ритуалите им.

Тъй като това станало преди няколко хилядолетия, днес двете култури се допълват взаимно. И при едните и при другите се е съхранило по нещо хубаво, което било доразвито и обогатено от личния им опит. Любопитно е да се отбележи, че в митологията и обрядите на Навахо се наблюдава голямо сходство с Тибетската традиция.

Например, широко известни са т.нар. пясъчни мандали на Навахо, използвани в различни ритуали и в частност, при инициации. Тези удивително красиви рисунки от разноцветен пясък служат като своеобразни вместилища за духовете, призовавани по време на ритуала.

За съжаление при индианците Навахо съществуват и практики на черна магия. Има множество легенди за шаманите-върколаци (skin walker). Те получават своите зловещи шамански способности по време на ритуал на инициация, провеждан до неголям скален хребет в щата Ню Мексико (заб. - на няколко стотин километра от мястото е взривена първата атомна бомба).

След това получават способността да се превръщат в животни и да причиняват проблеми на хората. Разпространен способ за причиняване на такива проблеми е телепортацията на парченце тюркоаз (?) в тялото на жертвата. Като резултат пострадалия започва да боледува и постепенно умира.

Единствения начин за избавяне от това е използването на помоща на шаман-лечител. По време на сложен ритуал той “изсмуква” Единственным способом избавиться от этого является обращение к шаману-целителю. Во время сложного ритуала он «высасывает» этот кусочек бирюзы из больного органа. Если верить описаниям, при этом также происходит телепортация, то есть без разрезания тканей камень выходит из тела больного.

Таким образом, исследование древних ритуалов инициации у аборигенных жителей Северной Америки позволяет глубже понять культуры, живущие в гармоничных отношениях с окружающей средой, их систему ценностей и саму логику отношений с миром природы. Использование их опыта в нашей современной цивилизации поможет создать более гармоничную и внутренне целостную культуру, преодолеть негативный опыт потребительского общества. Немаловажный интерес представляет и изучение механизмов пробуждения паранормальных способностей с помощью обрядов инициации.

Однако на все это остается очень мало времени, так как с каждым днем катастрофически тают остатки древних культур, а вместо них остается так называемый неошаманизм — причудливая смесь шоу-бизнеса, примитивной экстрасенсорики и манипулятивных сект.

Съжалявам за недовършения превод някой може да довърши

[aleksandar]

И ако това не е целта към която се стреми и сектата на Райел ...

Заратуштра Спитам се явява един от първите пророци, проповядващи монотеизма - вяра в единния Бог. Той проповядвал ново учение за доброто, злото и справедливостта и дал на света триединния принцип - Благи Мисли, Благи Думи и Благи Дела.

Пълното име на Заратуштра е Заратуштра Хаечатаспа Спитама, а името Зороастр е гръцката форма на произношение. Съгласно изследванията на Заби Бехруз, пророкът бил роден през 1768 г.пр.н.е. в североизточната част на Иранското плато.

Заратуштра провъзгласил, че Единния, Вездесъщия, Всемогъщия Бог Създател, поддържа и помага на Вселената да еволюира. Неговото учение обяснява как Божествените качества на Бога се проявяват във Вселената и в нашия свят. Заратуштра учи, че хората трябва да придобиват и развиват в себе си божествените качества и по специално добрият разум и праведността; да се научат да живеят в хармония с Бога и да се вслушват в Божествения глас вътре в себе си; да подпомагат съзиданието и прогреса; да живеят в хармония с природата, създавайки един по-добър свят; да се стремят да създадат едно обединено съдружество в идеално общество, избрано от хората с цел мирно съжителство и процъфтяване; стремеж да се достигне съвършенство и безсмъртие, стремеж към богоподобие и вечен живот в божественото щастие.

Заратуштра нарекъл своята религия Добрата Религия. При посвещение в заратуштрийство човек дава следното обещание: “Аз, с разбиране и увереност, изповядвам себе си в почитание на Вездесъщия Бог и зороастрийците. Аз признавам Благите Мисли, Благите Думи и Благите Дела. Аз, почитайки Вездесъщия Бог, признавам Добрата Религия, отхвърляща робството, държейки меча в ножницата, учеща на увереност в себе си, праведната.” Това обещание, явяващо се част от Символа на Вярата, дава представа за това, какво представляват Зороастрийците. Мъжете и жените имат абсолютно равни права и заемат равно положение в обществото. Човекът, притежаващ достатъчно знания и използващ разума си е свободен да избере за себе си религията, която смята за най-добра. За това зороастрийците не хранят отвращение към другите религии и не ги осъждат. В очите на зороастриеца всички други религии са също толкова велики, добри и прекрасни.

Зороастрийците отричат политеистичните култове (многобожието), магьосническите обреди, тайнствените ритуали и безсмислените церемонии. Те осъждат злодеянията и предателството. Одобряват свободата на мисълта, речта и действията в условията на здраво общество. Те пазят околната среда, в която живеят. Стремят се да бъдат старателни и праведни във всеки един аспект от живота си. Това поведение изисква ясни познания за миналите и настоящи вярванията, познаване на религиите, обществото и преди всичко на природата. Заратустрийците са длъжни да бъдат мъдри, бдителни, уверени в себе си, активни, творчески, прогресивни, миролюбиви, търпеливи, толерантни и преди всичко добри и любящи. Зороастрийците обичат Бога и неговото творение.

Така както кръста, звездата на Давид и Мекка служат за религиозни символи на християните, юдеите и мюсулманите, така Огъня за зороастрийците е сияещ символ на божествената светлина, просвещение, топлина, любов и енергия. Зороастриеца отправя своите молитви пред запалени благовония, свещ или религиозна лампа. Той може да използва и други източници на светлина - слънцето, луната, звездите. Винаги запален огън се поддържа както в специална ваза в зороастрийските храмове, така и в дома на зороастриеца.

ИСТОРИЯ

Възникнала в източен Иран около 1700 г.до н.е., към ІV в. до н.е. заратуштрийската религия се е разпространила по цялото иранско плато. Тя станала официална религия в първата в историята световна империя на Ахеменидите основана от Кир Велики в 550 г.до н.е. Тази империя не била ограничена от езикови или етнически граници. Във времената, когато завоюването на една или друга страна означавало като правило всеобщо разоряване, Ахеменидите се славели със своята толерантност - както политическа, така и религиозна и етническа.

След като заратуштрийците на Кир Велики завоювали Вавилон през 539 г.пр.н.е., той освободил всички пленници включително и юдеите, които били поробени в продължение на 70 г. Именно за това в Библията е наречен “пастир и помазаник” на Бога, седящ до Него “от дясната му страна” (Исайа 44:28 и 45:1). В Библията се среща също и описание на това, как Кир помогнал на завърналите се в родината си юдеи да възстановят своя разрушен храм (Ездра 6:34 и 6:14-15). Кир бил първият управник, провъзгласил това, което в днешния свят е известно като “правата на човека”. Приемниците му - Дарий Велики, Артаксеркс и други велики владетели - са извесни с уважението, което проявявали към другите религии и националности.

Ахеменидската империя била разрушена от Александър Македонски през 330 г.пр.н.е. През 250 г.пр.н.е. иранците възвърнали своята независимост благодарение на Парфяните, също бивши заратуштрийци известни с търпеливостта си. Във времената на разцвет на Парфяните, съперничащи си с Римската империя се ражда и Христос. През 224 г. до н.е. Сасанидите заменят владетелите Парфяни. Принадлежейки към класата на свещенослужителите те превърнали заратуштрийската религия в официална държавна религия. В царството им имало място и за християните, и за юдеите, будистите и индусите.

През 652 г.пр.н.е. Иран бил завладян от арабите, донесли със себе си и нова религия - исляма. Заратуштрийския Иран престанал да съществува. Масовото покръстване, най-вече с помоща на силови методи, съществено намалило броя на заратуштрийците. Днес в света се наброяват само около 125,000 заратуштрийци (зороастрийци) - около 30,000 в Иран и около 80,000 в Индия, където са известни под името парси, или хора от Парса - Персия. Днес една малка част от тях живеят пръснати по цял свят.

[aleksandar]

Казахстан строят извънземно посолство ... хващам бас че някой от сектата е дал идеята.

Ако пуснат планове на посолството ще можем да преценим дали е същото като в книгата