"Македонски" фонетичен "правопис"

[michael]

Неправилни са "втори", "град", "леб". Правилно е да се пише според сърбина Вук Караджич, фонетично: фтори, грат, леп. Охрид, доход? Не, Орит, доот (Орид, доод също не са правилни).

[michael]

Ohrid should be either Orit or Ovrit. The specific "Macedonian" letters k' and g' should be replaced with the "normal" Serbian letters c' and d- because that's how almost all "Macedonians" in FYROM pronounce: the pronounciation ky and gy is restricted to small areas bordering Bulgaria (and to "Pirin Macedonia" where overwhelmigly have Bulgarian identity). Actually in "Pirin Macedonia" (Skaptopara used to be inhabited by Thracians just like all Pirin "Macedonia" btw) Bulgarians pronounce ky, gy but also sht, zhd (eastern Bulgarian pronounciation because nevrokop and gornodzhumaya dialects are eastern dialects). In FYROM most people pronounce k' and g' either like the Serbs or shch and zhj.

According to "Macedonian" "linguists" there are "Macedonian" dialects. Even if we use the Slavic notion Macedonia (including much but not all ancient Macedonia-the western portions now in Albania- and also territory of the Illyirians and Thracians-Paeonia etc. that was not part of initial Macedonia) there is still no group of "Macedonian" dialects: Nevrokop and Gorna Dzhumaya dialects are eastern Bulgarian dialects, closer to standard Bulgarian while the dialects of "Serbian" Torlaks are way more similar (both vocabulary- and grammarwise) to standard "Macedonian" than to Shtokavian ("Serbian") language (they are part of the Balkansprachbung unlike the other "Serbian" dialects. As long as "Macedonian" continues to borrow heavily from Serbian, Torlakian dialects will continue to be closer to "Macedonian" than to Shtokavian language which means that either they are "Macedonian" dialects or "Macedonian" language is Serbian dialect. The solution to avoid this are simple: the Torlakian dialects are dwindling rapidly so that "Macedonians" can continue taking all the new words from Serbian.

Other topics: the creator of codified "Macedonian" language, Blazhe Koneski (it should be Konefski btw) was aided by two Vlachs/Aromanians (who deeply hated the Bulgarians because of what VMRO Bulgarian patriots (they were sometimes overzealous indeed) had done to them and also because of the 1940 loss of Southern Dobruja by Romania (many Aromanians from Albania, Greece, Bulgaria and Yugoslavia had been drawn to Southern Dobruja by Romanian colonizing government and in 1940 they had to move to Northern Dobruja or other areas of the new and lesser Romania (many went back to their original countries since most of them hated both Bulgarians as well as Romanians). I'm not not sure but it seems that these two Aromanians have convince Koneski to introduce many Romanic features both in the grammar and the phonetics of the new "language" (maybe even in the word thesaurus). Aromanian and Romanian are more different than Spanish and Portuguese (in almost every aspect except phonetic inventory: the words are different, including basic words, the grammar is very different, especially the verb tenses and moods. Of coures the "Aromanian" spoken in Romania is strongly influenced by Romanian but it still remains very different from Romanian)

There are 2 Norwegian languages, there are 3 Bulgarian languages ("regular" Bulgarian, Banat and "Macedonian" Bulgarian). Codifying a dialect doesn't make it a language.

[michael]

Bulgarian influence in Russian: zhd instead of zh (like in Ukrainian): mezhdu. It is quite extraordinary how Bulgarian language had managed to influence Russian and Serbian.

In "Serbian": the "da"-construction instead of infinitive, "will" future (Thracian influence in Bulgarian, perhaps through Romance languages extended in Shtokavian), in the past the use of short dative as possessive pronouns: zemlja mi instead of moja zemlya.

The lack of "musical accent" (pitch if I'm not mistaken) (like in Swedish and Norwegian) if present in Shtokavian dialects (other than Torlakian which are Bulgarian dialects) is again due to Bulgarian influence.

It is a pity that Bulgarian has been influenced by Russian, considering how the Russians have treated Bulgarians (giving Pirot to Serbia, helping the "Macedonian" codification, giving all Bulgarian territories, most of them rightfully Bulgarian back to Serbia (Yugoslavia) at the end of ww2 etc. etc. etc.) and considering the enormous Bulgarian ("Old Church Slavonic") influence on Russian language. The Ukrainian and epecially the Belarusian (White Russian or White Rusyn/Ruthenian (White Ukrainian?), Belarus does not mean white Russia but white Rus', as in Kievan Rus) language is therefore more Russian than Russian, more Easter-Slavonic than Russian.

[michael]

Вярно ли е че "дз" в македонските говори е по-късно явление? Според словашката уикипедиа във време на Кирил и Методи звукът "дз" имаше само в Моравия или Словакия а в "македонските" диалектни текстове нямаше го. Тогава почти 100% "да" е аромунско влияние, както употребата на глагол "имам" вместо "съм" за сложни глаголни времена (имаше ли "имам" спомагателен глагол в старогръцки език? в новогръцки има), повторението на лични местоимения (му кажувам на него) и много други неща. Интересно е че в сръбски, "македонски език" и аромунски има приблизително същите фонеми: има нж, лж, дз (не в сръбския? има ли "дз" в торлашки български говори? Наличието на три местоименни степени (та, она, ова) може би от романски произход (в португ., испанск., каталански има това явление), от използвана отдавна и сега изчезана романски език между румънски, аромунски и далматски. Знаете ли дали има чеки в "книжовния македонски език" които не са присъщи в скопския говор (или както и да се нарича говорът на който е изградено този "език". Имам предвид аромуски морфологически и фонетични черти които няма в основния, скопски говор но които има в други македонски български говори и са били вметани в новото книжовен "език" от двамата аромуни, сътрудиници на Блаже Конески

[michael]

Propositions for the modification of Buglarian kirilica:

izpolzvane na ruska bukva ё vmesto ьо

There is a need for this letter, bulg. e changes to ya just like Russian e changes to yo.

sin, sinya, sinyo

Petyo

Introduction of a special letter for jy (йъ), "gradya".

masculine plural "-i" (hladilnitsi) is wrong, it's the same "e" like in western Bg. dialects (Chelopechene, not Chelopecheni) pronounced i in easter Bg. dialects (e=>i, o=>u). The sole exception is den, dni.

Compare with Serbian where -i is used for polysyllabic words whereas "-ovi" for monosyllabic ones. In "Macedonian" the both the spellings "-i" and "-ovi" are wrong (servile imitation of Serbian spelling, because in "Macedonian" unstressed e is pron. i (Greek influence) even though in the other western Bg. dialect unstressed e is pron. e (Chelopechene, not Chelopecheni)

That's why kralE, myzE are pron. with "e", not "i"

gradovE (here the last syllable is stressed). The only exception is den, dni

puskam, pusTna, pustota (not "pusota"), vestnik (not vesnik)

[nik1]

Вярно ли е че "дз" в македонските говори е по-късно явление? Според словашката уикипедиа във време на Кирил и Методи звукът "дз" имаше само в Моравия или Словакия а в "македонските" диалектни текстове нямаше го. Тогава почти 100% "да" е аромунско влияние, както употребата на глагол "имам" вместо "съм" за сложни глаголни времена (имаше ли "имам" спомагателен глагол в старогръцки език? в новогръцки има), повторението на лични местоимения (му кажувам на него) и много други неща. Интересно е че в сръбски, "македонски език" и аромунски има приблизително същите фонеми: има нж, лж, дз (не в сръбския? има ли "дз" в торлашки български говори? Наличието на три местоименни степени (та, она, ова) може би от романски произход (в португ., испанск., каталански има това явление), от използвана отдавна и сега изчезана романски език между румънски, аромунски и далматски. Знаете ли дали има чеки в "книжовния македонски език" които не са присъщи в скопския говор (или както и да се нарича говорът на който е изградено този "език". Имам предвид аромуски морфологически и фонетични черти които няма в основния, скопски говор но които има в други македонски български говори и са били вметани в новото книжовен "език" от двамата аромуни, сътрудиници на Блаже Конески

Наличието на три местоименни степени (та, она, ова) може би от романски произход (в португ., испанск., каталански има това явление)

В едно предаване по History Channel показаха, че английската форма "the" е от латински произход. Набива ми се на очи че "the" е близко пои звучене, и е смислово и граматичски аналогично на българските суфикси (членове) -ъ(я)т, -та, -то -те, използвани в аналогични случаи, само че тези суфикси в българския се поставят след съществителните: напримерThe Teacher - учителят, The school-школото и т.н.

В това намира ли се някаква връзка или влияние през/от източнолатинския (праромънския) език? Откъде идват тези суфикси в българския (разбирайте и македонския) език?

[michael]

Opredelitelniyat chlen ima vwv vsichkit germanski, romanski ezici. Ima go i v cheshki, bwlgarski. Ot to(va), pokazatelno mestoimenie (the ima etimologicheska vrwska s these, that, those, this). Samo v skandinavskite (ot germanskite), rumwnskiya, aromunskiya, meglenovlashki i istroromuski, bwlgarskiya (ot romanskite i slavyanski ezici) e adpostaven. Swshto v albansi ezik. V novogrwcki e predpostaven kato v frenski, italianski, nemski i t.n.

Upotrebata na "ima" (=swshtestvuva) ima i frenski (pochti identichno "il y a") i identichno v ispanski i portugalski (hay, ha=toy ima i swshto swshtestvuva). Romansko ili inacheindoevropeysko (trakiysko v sluchaya) vliyanie?

Sboruvam idva ot sbor (swbor, "sobor"). V rumwnski cuvant (кувынт udarenie po poslednata srichka) ot latinski conventum (kovenciya, kogato horata se swbirat, idvat zaedno, ot "con"=s, sws i "venire" idva, glagol.

[nik1]

Opredelitelniyat chlen ima vwv vsichkit germanski, romanski ezici. Ima go i v cheshki, bwlgarski. Ot to(va), pokazatelno mestoimenie (the ima etimologicheska vrwska s these, that, those, this). Samo v skandinavskite (ot germanskite), rumwnskiya, aromunskiya, meglenovlashki i istroromuski, bwlgarskiya (ot romanskite i slavyanski ezici) e adpostaven. Swshto v albansi ezik. V novogrwcki e predpostaven kato v frenski, italianski, nemski i t.n.

Upotrebata na "ima" (=swshtestvuva) ima i frenski (pochti identichno "il y a") i identichno v ispanski i portugalski (hay, ha=toy ima i swshto swshtestvuva). Romansko ili inacheindoevropeysko (trakiysko v sluchaya) vliyanie?

Sboruvam idva ot sbor (swbor, "sobor"). V rumwnski cuvant (кувынт udarenie po poslednata srichka) ot latinski conventum (kovenciya, kogato horata se swbirat, idvat zaedno, ot "con"=s, sws i "venire" idva, glagol.

Благодаря за информацията за определителните членове.

"Кувент" го има в старобългарския език..Източнолатинска форма ли е?

[michael]

Благодаря за информацията за определителните членове.

"Кувент" го има в старобългарския език..Източнолатинска форма ли е?

Ako oznachava duma da.

[michael]

Tazi preuvelichena upotreba na "-t" prichstiya vmesto "-n" prichastiya romansko vliyanie li e?

Po rumanski i italianski ezik povecheto minali prichastiya sa s "-t" okonchanie

Starobwlgarskiya refleks "ts" na romansko ch (ts(is)ar, tsesar, tsar) aromunsko li e? Tsisar a ne Kesar (kakto na grwcki ezik)

Za romansko "g" relfekswt e swshto kato v gwrciya: g, ne "dz", ne "z". Moje bi tova se dwlji na lipsata na "dz" v starobwlgarskiya (imashe ts no "dz" nyamashe, spored angliyshiya uebstranitsa na uikipedia, osobena bukva za "dz" imashe pwrvonachalno samo v starobwlgarskite tekstove ot Moraviya ili Slovakiya a ot tezi ot "Makedoniya" ya nyamashe.)

Interesna i aromunska duma Swruna (=Solun), rumwnski Salonic za (The)ssalon(iki) poradi l=>r , stara promyana na latinski dumi kwm rumwnski (ne znam dokoga trae no e mnogo stara). Izlgejda che aromunite sa nay-starite v rayona, osven garcite (i albancite li?)

latinski (?) Salona=>Swruna (jenski rod)

protoromanski munte<=montis (mons, montis) o=>u pred n v udarena poziciya

a=>w (kakto v bwlgarskite iztochni govori)

ili ot starobg. Solun?

Za albanski ezik: latinski caelum (izgovor kyelum, k'elum)=>alb. qell ili qel(kyel, izgovorwt c'el e srwbsko vliyanie nad alb. ezik i bwlg. makedon. govori)

datirane na izgovor k'elum

c'=mek "ch" ot srbski

V alb. ezik ima n-r rotacizwm kato v minaloto v nyakoi rumwnski planinski arhaichni govori ot severozapadno Sedmigradsko i Maramuresh. Pak tam copil (izgovor kopil) oznachava bastard a ne dete kato obiknoveno po rumwnski. Tova dokazatelstvo e za trakiyslo proizhod na albancite (neromanizirani traci doshli v Balkanski poluostrov ot sedmigradskite Karpati.

alb. kopil ili kopill =bastard

Looks like the Romanians used to inhabit the mountains only after the Roman withdrawal. This would account for the fact that Maramures Romanian dialect (Maramures 'Daco-romanian' subdialect of the 'Daco-Romanian' dialect=Romanian language according to Ro. linguists) is spoken in mountains only. Moldovan dialect is close to Maramures one, in every aspect, it has much more Hungarian words than the dialect from Tara Romaneasca=Romanian Country. In Transylvania and Wallachia=Romanian Country people speak a more different Romanian. This would account for Moldova being colonized from Maramures like the Romanian tradition claims. Also there is no Transylvanian Romanian dialect, but there are Banat, Crisana and Maramures dialects, Maramures is a mountain area, just like the Muntii Apuseni (Western Mountains) to which the Crisana dialect used to be confined initially. Banat dialect was probably confined initially to mountain area neighboring Wallachia.

[michael]

View Postnik1, on 07 April 2010 - 03:15 PM, said:

View Postmichael, on 07 April 2010 - 04:07 PM, said:

Opredelitelniyat chlen ima vwv vsichkit germanski, romanski ezici. Ima go i v cheshki, bwlgarski. Ot to(va), pokazatelno mestoimenie (the ima etimologicheska vrwska s these, that, those, this). Samo v skandinavskite (ot germanskite), rumwnskiya, aromunskiya, meglenovlashki i istroromuski, bwlgarskiya (ot romanskite i slavyanski ezici) e adpostaven. Swshto v albansi ezik. V novogrwcki e predpostaven kato v frenski, italianski, nemski i t.n.

Upotrebata na "ima" (=swshtestvuva) ima i frenski (pochti identichno "il y a") i identichno v ispanski i portugalski (hay, ha=toy ima i swshto swshtestvuva). Romansko ili inacheindoevropeysko (trakiysko v sluchaya) vliyanie?

Sboruvam idva ot sbor (swbor, "sobor"). V rumwnski cuvant (кувынт udarenie po poslednata srichka) ot latinski conventum (kovenciya, kogato horata se swbirat, idvat zaedno, ot "con"=s, sws i "venire" idva, glagol.

Благодаря за информацията за определителните членове.

"Кувент" го има в старобългарския език..Източнолатинска форма ли е?

Ako oznachava duma da.

0

* +

* -

* Report Icon Report

* Back to top of the page up there ^

* Reply Icon MultiQuote

* Reply Icon Reply

#10 User is online michael Icon

*

* Icon

* Group: Потребител

* Posts: 69

* Joined: 22-December 09

Posted Today, 11:35 AM

Tazi preuvelichena upotreba na "-t" prichstiya vmesto "-n" prichastiya romansko vliyanie li e?

Po rumanski i italianski ezik povecheto minali prichastiya sa s "-t" okonchanie

Starobwlgarskiya refleks "ts" na romansko ch (ts(is)ar, tsesar, tsar) aromunsko li e? Tsisar a ne Kesar (kakto na grwcki ezik)

Za romansko "g" relfekswt e swshto kato v gwrciya: g, ne "dz", ne "z". Moje bi tova se dwlji na lipsata na "dz" v starobwlgarskiya (imashe ts no "dz" nyamashe, spored angliyshiya uebstranitsa na uikipedia, osobena bukva za "dz" imashe pwrvonachalno samo v starobwlgarskite tekstove ot Moraviya ili Slovakiya a ot tezi ot "Makedoniya" ya nyamashe.)

Interesna i aromunska duma Swruna (=Solun), rumwnski Salonic za (The)ssalon(iki) poradi l=>r , stara promyana na latinski dumi kwm rumwnski (ne znam dokoga trae no e mnogo stara). Izlgejda che aromunite sa nay-starite v rayona, osven garcite (i albancite li?)

latinski (?) Salona=>Swruna (jenski rod)

protoromanski munte<=montis (mons, montis) o=>u pred n v udarena poziciya

a=>w (kakto v bwlgarskite iztochni govori)

ili ot starobg. Solun?

Za albanski ezik: latinski caelum (izgovor kyelum, k'elum)=>alb. qell ili qel(kyel, izgovorwt c'el e srwbsko vliyanie nad alb. ezik i bwlg. makedon. govori)

datirane na izgovor k'elum

c'=mek "ch" ot srbski

V alb. ezik ima n-r rotacizwm kato v minaloto v nyakoi rumwnski planinski arhaichni govori ot severozapadno Sedmigradsko i Maramuresh. Pak tam copil (izgovor kopil) oznachava bastard a ne dete kato obiknoveno po rumwnski. Tova dokazatelstvo e za trakiyslo proizhod na albancite (neromanizirani traci doshli v Balkanski poluostrov ot sedmigradskite Karpati.

alb. kopil ili kopill =bastard

Looks like the Romanians used to inhabit the mountains only after the Roman withdrawal. This would account for the fact that Maramures Romanian dialect (Maramures 'Daco-romanian' subdialect of the 'Daco-Romanian' dialect=Romanian language according to Ro. linguists) is spoken in mountains only. Moldovan dialect is close to Maramures one, in every aspect, it has much more Hungarian words than the dialect from Tara Romaneasca=Romanian Country. In Transylvania and Wallachia=Romanian Country people speak a more different Romanian. This would account for Moldova being colonized from Maramures like the Romanian tradition claims. Also there is no Transylvanian Romanian dialect, but there are Banat, Crisana and Maramures dialects, Maramures is a mountain area, just like the Muntii Apuseni (Western Mountains) to which the Crisana dialect used to be confined initially. Banat dialect was probably confined initially to mountain area neighboring Wallachia.

[michael]

виж!, яж!=неправилни

вижд, яжд=правилни

Не се пиша дъж а дъжд въпреки че се изговаря дъш

vlah, turk + "-in" suffix

*vlashin, turchin

plural vlasi, turtsi

pravilno e vlase, turtse

Kak se izgovarya kraynoto "-st", "-zd", "sht", "-zhd" na "prehodnite" govori? A

"sv-" (svet izgovarya li se sfet ili svet?), dokolkoto znam "sv-" se izgovarya "sf-" na bwlgarski ezik, vklyuchitelno na "makedonski"

Zashto "znam" a ne *znaem? znaEsh, znaE...

[michael]

Zashto "znam" a ne *znaem? znaEsh, znaE...

pravilni sa znaesh, znae

greshkata e moya

[michael]

znam e pravilen

Наставките -ство, -ствен вместо "правилно" -сво, -свен

[michael]

ако има знАМ вместо зная защо не има и знАШ, знА а само знаеш, знае?

идвАМ, идвАШ, идвА

Доколкото знам "св-" се произнася "сф-" на "македонски". Нали "зв-"?

има хвала с произношение хфала а после само фала (хлеб=>леб)

тогава свет, твой трябва да се пишат сфет, тфой

и наставките "-ство", "-ствен" или "-с(т)фо", "-с(т)фен" или "-сво", "-свен"

защото вестник се пиша весник и наставката "-ост" се пише "-ос"

[michael]

власт вместо влазт може би е погрешен начин на пишане. Тази дума има в (почти?) всичките славянски езици