Черешова Задушница 10. VІ

[emilia_n]

Черешова задушница

10.VІ

Още от дълбока древност култа към мъртвите и загробния живот е бил разпространен по тези земи. Траките нашите предшественици тук на Балканския полуостров особено много почитали своите покойници. Те устройвали погребални угощения на своите покойни близки. Тази традиция е позната и сред други антични народи като например римляни и етруски.

Идвайки тук първо славяните, а след това и българите заварват една богата духовна култура. Освен това те възприемат една голяма част от религиозните възгледи на траките и ги пречупени през собствения си мироглед. Благодарение на което те достигат до нас.

С приемането на християнството нещата не се променят. Самата православна църква тачи паметта на своите мъченици. По време на християнските гонения мъченически загиват много християни. Повечето от тях светата църква ги канонизира и те стават светци. Това църквовните отци решават в определени дни в годината да се почитат всички покойници.

В Източното православие има три големи задушници- преди Месни заговезни, Черешова или Спасовска и Голяма ( Мъжка ) задушница.

В началото на лятото в сезона на черешите българите отбелязват Черешова задушница. На този ден в православните храмове се извършва заупокойна литургия за всички починали.

Рано сутринтта жените приготвяд специален обреден хляб и обредно жито. След това близките на починалите отиван на гробищата, където носят храна, вино и вода. С виното се полива гроба. Часто от тази храна се оставя на гроба на мъртвия. Вярва се, че така мъртвите няма да гладни и жадни и спокойно могат да се върнат. Пак на гроба се пали свещ, която осветява пътя им.

На Черешова или Спаска задушница хората раздават също и плодове и най-вече череши. От там идва и името на тази панахида.

                     Задушниците са дни за преклонение пред мъртвите. Не трябва да чакаме да дойдат за да се сетим за нашите скъпи покойници. Докато сме живи ние и тяхната памет е жива в нас.

[Galahad]

Рецепта за жито:

Житото се сварява и се оставя да кисне няколко часа за да набъбне. Водата се отцежда, като ако е небходимо житото се разстила на тензухена кърпа да се подсуши. (водата не я хвърляйте, подследена е много хубава). Добавя се захар на вкус - това може да стане още докато кисне, за да поеме при набъбването, но ефекта не е голям. Слагат се счукани орехи. Овкусява се с настъргана лимонена кора и канела. Разбърква се хубаво. След това се добавят ситно счукани обикновени бисквити (някои слагат галета, ама аз не го харесвам). Най-отгоре се слага пласт от ситно натрошени бисквити, а върху него пудра захар. Пудрата захар с картонени шаблони се правят фигурки с канела, цветна захар и др. подобни.

Надявам се рецептата да мине нещо като виртуален помен.

[emilia_n]

Аз също обичам варено жито. Стринка ми го прави много хубаво.

[П. Теодосиев]

Благодаря @Galahad за рецептата

Лично аз предпочитам чисто жито да няма нищо освен захар

[emilia_n]

Благодаря @Galahad за рецептата

Лично аз предпочитам чисто жито да няма нищо освен захар

Има някои традиции, които не търпят промени. Те се спазват стриктно. Това важи и за обредната храна, която се прави на помен и на Задушница.

[emilia_n]

Днес е пак Задушница, но Архангеловска. Нека си спомним за нашите починали роднини Бог да прости.