Ловът по върховете на държавата

[К.ГЕРБОВ]

Ловът дълги години е необходима дейност на човека за доставяне на храна и облекло. По-късно в цивилизованите страни той се превръща в спорт. Старата и новата изобразителна и писмена култура на България свидетелствува за широката популярност на лова по българските земи. Тракийски богове убиват лъвове, сърни, диви свине. Прабългарски конници преследват дивеч с копие, лък или ласо, придружавани от вярното си куче. Българските царе Константин Асен, Йоан Александър, Йоан Шишман подаряват на манастири, заедно с обработваеми земи и места за лов на дивеч.

Едва ли някой от средновековните ни владетели, освен в бойното изкуство не е бил вещ и в лова. Страстни ловци са били и държавните ни глави от по-ново време.

Цар Фердинанд І по време на лов край Евскиноград

Богат спомен за Борис III като „цар-ловец” представя д-р Иван Буреш - директор на Царските природонаучни институти. Според Буреш (сп. „Ловец” кн. 7-8 от 1943 г.) Борис, „верен на традициите на древните български царе и на своите прадеди от Западна Европа”, обичал страстно лова, който бил за него стимул за чести излети всред българската природа. Директорът свързва с царската особа и редица дивечоохранителни мерки, като забраната на лова на мечки и диви кози, създаването на ловния резерват „Паламара” (Разградско), грижите за останалите резервати в Кричим, Царска Бистрица, Царска Рила и Враня. За „умелите грижи и сполуките на царя при развъждането на полезен дивеч в България” той бил провъзгласен за почетен член на общото сдружение на германските ловци. На Третата сесия на Международния ловен съвет през 1936 г. във Варшава председателят на съвета Максим Дюкрок сочи цар Борис III „за един от най-културните и най-сведущи ловци в Европа”. „Неговите ловни развъдници - пояснява Дюкрок - почиват на чисто научни основи и се ръководят от образцови природонаучни институти”.

Цар Борис ІІІ и княз Кирил Преславски, Паламарско ловище, 1939 г.

По инициатива на Борис III българската ловна организация участва през 1937 г. в Берлинската ловна изложба, където царските трофеи получават златни медали. Една година след това, отново по идея на царя и по повод двадесетгодишнината от възкачването му на престола, у нас се организира Първата българска ловна изложба, която се открива на 9.Х.1938 г.

Българските филателисти знаят, че тази изложба пощенската ни администрация е отбелязала с един от първите ни специални печати, имащ тематичен елемент в илюстрацията. Някои днес се учудват, защо с този печат са подпечатвани филателни материали, облепени изключително с юбилейните марки с образа на царя, пуснати в употреба седмица преди това. Причината не е само в липсата на тематично подходящи марки. Нито във факта, че българският монарх е патрон на изложбата и я посещава лично на 20.X. А защото още през 1926 г. българските ловци признават Борис III за „пръв ловец”.

Пощенско-филателен сувенир от 1938 г.

За страстта на следдевето-септемврийските „царе” (казваха им „първи”, по-късно „генерален секретар на ЦК на БКП”) към лова, доскоро знаехме твърде малко. Повече се пишеше и говореше за ловното ни стопанство - за обособяването му като „самостоятелен отрасъл на народното стопанство”, поставянето му „на планова основа” и за „регулиране на дивечовите запаси”. В Закона за лова се споменаваше за „индивидуален метод при подборен отстрел на едър дивеч” но за него бе малко известно кой „подбира” и кой „отстрелва”.

Завесата се повдигна по време на Световното ловно изложение ЕКСПО '81 в Пловдив, когато видяхме, че най-значителните експонати на България - някои носители и на световни рекорди, са „отстреляни” изключително от „ловци”- членове и кандидат-членове на Политбюро, ЦК на БКП, министерства и „отговорни” ведомства. От Методи Кусев научаваме (в-к „Стършел” бр. 2299), че „Първият ловец на републиката” -Тодор Живков, надминал своя монархически предшественик. Черни мерцедеси с бели перденца, червени хеликоптери, всъдеходни джипове, мечки внос от Румъния или придобити от цирка и зоологическата градина са на разположение на „първия”, почиващ на свежите чаршафи в специално „чакало-гарсониера” в очакване на мига, когато ще му бъде докладвано, че дивечът е „кацнал на мушката”.

Тодор Живков на лов

По повод на една вечеря с Тодор Живков в двореца „Царска Бистрица” в Боровец, преминала под господството на ловджийската тема, писателят Георги Марков обобщава: „Да се ходи на лов, изглежда се смяташе за признак на изтънчен вкус, за благородно хоби всред висшите партийни кръгове из цяла Източна Европа... Ленин беше ловджия, Сталин беше ловджия, Хрушчов беше ловджия. Брежнев, Валтер Улбрихт, Чаушеску, Тито, Фидел Кастро, Ким Ир Сен, Енвер Ходжа - всички те бяха ловджии. Маркс не беше писал нищо за ловните страсти на „революционните водачи”, но не бе и предвидил дори, че в преходния период към комунизма ловът ще си остане непреходна привилегия” („Задочни репортажи за България”, 1990).

Ловната дейност на „Първия ловец на републиката” също остава подобаващо отбелязана във филателията. На блока от поредицата „Световно ловно изложение БЪЛГАРИЯ '81 -ПЛОВДИВ” ловният трофей на благороден елен е отстрелян от Тодор Живков в Ири Хисар (Силистренско) през 1978 г. Ако някой се съмнява в идентичността на трофея от блока, нека да направи сравнение с илюстрацията на картичката на „Септември” от 1980 г. Там още е посочено, че същият трофей е носител на световен рекорд с 256,78 точки. Българските филателисти са документирали тези факти чрез една „супер” карта-максимум, подпечатана с първодневния печат за ЕКСПО '81, имащ за илюстрация също „царския” трофей.

Пощенско-филателен сувенир от 1981 г.

В една изрезка от вестник (май „Култура”) е дадена репродукция на въпросната картичка и под заглавието „Отстреляният любовчия” е записано: „Преди да прочете надписа от обратната страна на тази пощенска картичка, старият ловец Тодор Чапкънов, баща на известния скулптор Георги Чапкънов, казал: „Това не е разтеглен ловджийски масал. Тези рога са истински. Познавам ги. Те са на нашия Ири Хисарски хубавец. Благороден елен! Величествен самец, истинско чудо на приро¬дата. Като усети, че иде някой, веднага излизаше на преде му, за да си покаже рогата. Суетен като човек. Познаваше ловците и ние го познавахме. Закачаше се с нас, но ние не го закачахме. Грехота е да дигнеш пушка насреща му. Напротив, наглеждахме го през зимата, сенце, листяк, туй-онуй, а като се позатопли времето, той пръв се сгорещяваше. Беше голям любовчия. Не даваше да му турят рога. Де-що еленчета видиш в Ири Хисарската мера, все са негови”.

Изнесеното по отношение на фактическия материал не трябва да се приема тенденциозно. Истинските факти могат и да се разширят. Вероятно д-р Буреш, Методи Кусев, Георги Марков и Тодор Чапкънов са преувеличили в една или друга посока събитията, на които са били преки свидетели.

Редно е да се добавят и моменти от съвремието ни, които са в съзвучие с библейската максима „Нищо ново под небесата няма!”. Но тези моменти (днес точно много актуални) ги има достатъчно на други места в „нета”. Деянията на днешният ни „пръв ловец” се намират с паролата: „президентът на лов”. Целта на написаното тук е да се видят паралелите в годините.

На полето на филателния блок допълнително е изобразен средновековен ловец със сокол

(по материали от сп. „Филателен преглед”, бр. 2 от 1992 г.)

[fixxxsers]

Поздрави за темата.