питане относно скоростта на светлината и спирането на времето

[wasil2009]

ето какво е условието

знем че най близката звезда е на приблизително 5(4,5) светлинни години

ако космически кораб с дадена маса М пътува с скоростта на светлината ще достигне тази звезда и ще се върне за 10 години

сперед теорията на айнщайн всички обекти кото притежват маса и се движат с тази огромна скорост времето за тях се забавя т.е получава се следния парадокс

за пътниците в кораба които ще отидат до звездата и се върнат ще минат 10 години а за земните жители ще минат примерно 200 г. според теорията на айнщан ако е вярна.

Тогава за един един страничен наблюдател, космическия кораб изобщо няма да се движи с скоростта на светлината а ще се движи доста по бавно. о тука следва че реално кораба изобщо не се движи с скоростта на светлината която тогава се явява някаква виртуална скорост за пътниците в кораба и самия кораб.

каде е грешката и как е обяснен този парадокс

[sartorium]

Скоростта на светлината е еднаква за всеки наблюдател независимо от неговата собствена скорост

Ако обаче наблюдателят се движи също със скоростта на светлината , да речем , успоредно на космическия кораб , то той ще наблюдава редица странни ефекти (например , ще вижда как обектите в кораба се скъсяват) .

За хората в космическият кораб времето всъщност ще си тече напълно нормално (от тяхна гледна точка) , така както си тече нормално времето и за хората на Земята . Но понеже наблюдателите (тези в кораба и тези на Земята) се намират в две различни инерционни рамки (съответно с различни скорости) , то времената им няма да съвпадат . Има и частни случаи , описани от Специалната теория на относителността , разглеждащи чисто математически модели , при които например при движение с еднакви релативистични скорости на две еднакви инерционни рамки по един и същи път но в срещуположни посоки , то за всеки наблюдател от едната система ще изглежда , че времето във другата система върви назад .

Надявам се ,че съм ти отговорил донякъде на въпроса .

[redfox]

Разрешението на парадокса в случая е в това, че освен, че времето се забавя, но и пространството се скъсява и то в същата степен, както времето. Следователно двата ефекта се компенсират и по този начин скоростта на светлината остава постоянна. Ако едно тяло се движи със скорост, равна на скоростта на светлината, времето за него не тече и освен това дължината на това тяло, измерена по посока на движението се скъсява до нула и то става плоско, двуизмерно. Това го отбелязва още Айнщайн в основополагащата статия по специалната теория на относителността (1905г.).

Има и друго противоречие в условието- тяло с маса (в покой) М, по- голяма от нула не може да се движи със скоростта на светлината във вакуум. Например космически кораб не може да се ускори до скоростта на светлината във вакуум, защото за това ще е необходимо безкрайно количество енергия. (Отделно, че пътниците биха загинали много преди това, поради огромното ускорение, което никое живо същество не би издържало.) А частиците, които се движат със скоростта на светлината във вакуум, никога не могат да се движат с друга, различна скорост, защото тогава ще се превърнат в нищо (енергията и масата им ще станат равни на нула).

Мисля, че въпросът който поставяш, всъщност е свързан с така нареченият "парадокс на близнаците" (макар, че неправилно е наречен "парадокс", защото отдавна е разрешен), но това е съвсем отделна и дълга тема, ако някой прояви интерес може да дискутираме и по нея!

[wasil2009]

ПРоблема е друг -

Друг пример за да е по ясно

тръгват от земята два кораба единия се движи с скоростта на светлината другия с значително по ниска скорост примерно 1% от скоростта на свелината. Пътуват до най близката звезда - проксима от центавър - разтояние 5 светлинни години

Кораба който се движи с скоросста на светлината изминава разтоянието и се връща на земята, за кораба и пътниците са минали 10 години. На земята са минали примерно 400 години и какво се оказва че другия кораб също се е върнал едновременно с тоз който се движи с скоростта на свелината разликата само е че на другия кораб който се движи с 1 % от скорстта на светлинта пътниците са острели с 400 години.

нещо не ми се изяснява как е възможно две тела които се движат с различна скорост измнават един и същи път да се срещнат в началото едновременно

[Ang]

Сам си си отговорил на въпроса. Разглеждаш времето като нещо отделно от тримерното пространство. Но в специалната теория на относителността това не е така. Въпросните два кораба са пропътували еднакво разтояние в тримерното пространство, но тъй като единият се е движил със скорост блиска до светлинната е пропътувал четвъртата компонента на времепространството - времето по - бавно отколкото другия. Не се срещат едновременно, срещат се при едни и същи пространствени координати, но при различни времеви точки едните са остаряли с 400 години спрямо другите.

[wasil2009]

тогава се оказва че няма смисъл да се првят кораби пАтуващи с скорост равна или близка до светлинната. Реално погледнато се оказва че това не е движение а по скоро подобна на хибернация функция някаква вирутална скорост за която знаят и усещат единствено хората патуващи на светлинния кораб.

Излиза че скоростта за външен наблюдател има определена граница която е доста под светлинната т.е скоростта спрямо времето се движи по ексоненциална крива - достига определна стойност след кото колкото и да ускорява кораба скоростта спрямо външния наблюдател по4ти няма да мърда напред.

[Ang]

Не не грешиш, има смисъл да се строят кораби движещи се със скорост близка до светлинната. Ако едно тяло е в покой то тогава е в покой само в тримерното пространство но се движи в четвъртата компонента - времето със постоянна скорост която ние измерваме в секунди. Но ако то се задвижи по коя и да е от осите на тримерното пространство или по трите едновременно, тогава спрямо страничен наблюдател движението по четвъртата ос - времето ще се забави. В този смисъл може да се каже, че ако всичката скорост се разпредели само в пространственото движение с която се движи светлината, то няма да остане за движението във времето. От логиката следва че в четиримерното времепространство няма покой всички тела се движат. При скорост близка до светлинната ако на кораба му отнеме 10 години да отиде до най близката звезда и се върне обратно на Земята, то той ще е изминал 10сг в тримерното пространство и 10 години във времето. Но неподвижната земя ще измине 0 разтояние в тримерното пространство и 400години в времевата компонента на четиримерното пространство.

Във този смисъл фотоните например които се движат със светлинна скорост в пространството, не се движат във времето. Те не остаряват, ние ги виждаме такива каквито са били в момента на излъчване от джобно фенерче или най-далечната галактика във вселената.

Но изявени релативиските ефекти са проявяват само при скорости много близки до светлинната. Например ако обект се движи със скорост 75% от светлинната в продължение на 10 години забавянето му спрямо Земята ще е от порядъка на ден. Ако скоростта е 95% забавянето ще е от порядъка на седмица. Въпросните 400години ще се получат ако кораба се движи от порядъка на 99.999% от светлинната скорост. Тъй че ако достигнем 95% светлинна скорост мисля че ще е достатъчно за 10 годишен полет до най близката звезда, при което като се върнем ще си срещнем отново роднините?

[sartorium]

докато се наканя да напиша коментар по темата , потребителят ang ме е изпреварил и направо е написал това , което си мислех и аз да пиша . за което го поздравявам , разбира се .

и понеже сме във форум за теоретична физика , може би няма да е неуместно да разгледаме възможността скоростта на светлината да не е пределната достижима скорост в нашата Вселена . и какво би се случило над тази скорост .

ако ми остане време ще взема да пусна една такава тема .

[B0081]

и понеже сме във форум за теоретична физика , може би няма да е неуместно да разгледаме възможността скоростта на светлината да не е пределната достижима скорост в нашата Вселена . и какво би се случило над тази скорост .

Според мен, материята ще започне да се разпада ако се движи над скоростта на светлината.

Гравитация има същата скорост. И електричество маи също

[павел123]

Ако едно тяло е само в празния космос ,то напрактика е неподвижно,защото движението е - промяна на местоположението на едно тяло спрямо другите тела в пространството.Ако има само двама астронавти в празниа космос и единиа се движи към другиа,то тогава и двамата ще имат усещането,че са неподвижни и че другиат астронавт се приближава към него.В случея и двамата ще бъдат прави.Вториат вариант е когато и двамата астронавти се движат един към друг-всеки със скорост 1000 километра в час,тогава всеки от астронавтите ще има усещане,че другия астронавт се приближава към него със скрост равна на сбора от скоростите и на двамата- 2000 километра в час.Следва,че скороста е относително явление и зависи от това- от каква отправна система я разглеждаме.Например скоростта на една кола е 40км.ч.то това не е реалната и скорост ,защото трябва да се прибави и скороста и с която се върти заедно със Земята около Слънцето плюс скороста със която се върти заедно със Слънцето около центъра на галактиката и т.н.....Ако се върнем към случая с приближаващите се един към друг астронавти и го разгледаме в обратна посока като всеки от тях се отдалечава от другия със скорост 200000км.ч. тогава всеки от астронавтите ще е преодолял скороста на светлината за другия ,защото напрактика ще се отдалечават един от друг с 400000км.сек.Какво мислите?

[B0081]

Какво мислите?

На мен ми хареса.

И аз си го мислих това.

[Малоум 2]

... Ако се върнем към случая с приближаващите се един към друг астронавти и го разгледаме в обратна посока като всеки от тях се отдалечава от другия със скорост 200000км.ч. тогава всеки от астронавтите ще е преодолял скороста на светлината за другия ,защото напрактика ще се отдалечават един от друг с 400000км.сек.Какво мислите?

Предполагам се питаш, какво вижда всеки от космонавтите (а не наблюдател от трета КС).

Разглеждай отдалечаващата се ракета като източник на вълни - ако не бягахме от него - по Доплер, ще виждаме червено отместване на светлинната вълна - ще го "виждаме" червен.

да, ама ние също бягаме от тоя източник, а скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (излъчен фотон забравя движенията на родителя си и се движи с Свак) и пак трябва да приложим Доплер, по обратен ред: като от неподвижен източник на "червено", бягаме и ще го виждаме по-червен (все едно е неподвижен източника на червено); - в крайна сметка: ще виждаме "много" червен източник, но не на действителното му място в момент, когато е пристигнала вълната от него до нас. Той(тя) - източникът-ракета, е далеч от точката която "виждаме".

...

[luboznatelnia]

Ако едно тяло е само в празния космос ,то напрактика е неподвижно,защото движението е - промяна на местоположението на едно тяло спрямо другите тела в пространството.Ако има само двама астронавти в празниа космос и единиа се движи към другиа,то тогава и двамата ще имат усещането,че са неподвижни и че другиат астронавт се приближава към него.В случея и двамата ще бъдат прави.Вториат вариант е когато и двамата астронавти се движат един към друг-всеки със скорост 1000 километра в час,тогава всеки от астронавтите ще има усещане,че другия астронавт се приближава към него със скрост равна на сбора от скоростите и на двамата- 2000 километра в час.Следва,че скороста е относително явление и зависи от това- от каква отправна система я разглеждаме.Например скоростта на една кола е 40км.ч.то това не е реалната и скорост ,защото трябва да се прибави и скороста и с която се върти заедно със Земята около Слънцето плюс скороста със която се върти заедно със Слънцето около центъра на галактиката и т.н.....Ако се върнем към случая с приближаващите се един към друг астронавти и го разгледаме в обратна посока като всеки от тях се отдалечава от другия със скорост 200000км.ч. тогава всеки от астронавтите ще е преодолял скороста на светлината за другия ,защото напрактика ще се отдалечават един от друг с 400000км.сек.Какво мислите?

[luboznatelnia]

[luboznatelnia]

понеже няма трета КС освен двамата астронавти те ще са абсолютно равноправни , това ще рече че няма да има определяемост кой към кого се движи. И скоростта измерена от единия ще е съща и за другия

[sartorium]

Отговарям на Павел : Представата ти е погрешна и затова изглежда така сякаш се получава парадокс . Всъщност да приемем , че двамата космонавти се раздалечават един от друг всеки с по 200 000 км/с . Но всеки от тях е в някаква точка от пространството в даден момент . В същия този момент светлината тръгва от единия космонавт към другия с 300 000 км/с , а той по условие се движи "само" с 200 000 км/с , така че светлината , носеща информация за състоянието на първия космонавт в дадената точка от пространството и времето ,в крайна сметка ще настигне втория космонавт .

На практика от гледна точка на светлината всеки от космонавтите се движи по-бавно от нея (независимо в каква посока и независимо каква е скоростта на космонавтите един спрямо друг) така че не й е проблем рано или късно да го настигне .

[GaBo]

Тогава Айнщайн не е прав! Има грешка! Защо като наблюдаваме отдалечаващи се космически обекти има изменение в спектъра (дължината на вълната) . Също както звука от приближаваща/отдалечаваща се кола. Значи има обекти от които никога няма да получим светлина тъй като отдалечават прекалено бързо спрямо нас? Къде е постоянната скорост на светлината в случая? И тя е относителна. Или проблем съществува само когато скоростта на свтлината трябва да е по голяма от нейния еквивалент? Ако скоростта на светлината е (единица)= 1. Значи ли, че никога неможе да е по-голяма от 1 дори ако идва от обект движещ се към нас с 1/2 скоростта на светлината? Няма ли да е = на 1 + 1/2 ?

[luboznatelnia]

Тогава Айнщайн не е прав! Има грешка! Защо като наблюдаваме отдалечаващи се космически обекти има изменение в спектъра (дължината на вълната) . Също както звука от приближаваща/отдалечаваща се кола. Значи има обекти от които никога няма да получим светлина тъй като отдалечават прекалено бързо спрямо нас? Къде е постоянната скорост на светлината в случая? И тя е относителна. Или проблем съществува само когато скоростта на свтлината трябва да е по голяма от нейния еквивалент? Ако скоростта на светлината е (единица)= 1. Значи ли, че никога неможе да е по-голяма от 1 дори ако идва от обект движещ се към нас с 1/2 скоростта на светлината? Няма ли да е = на 1 + 1/2 ?

доколкото знам , наличието на изменение в спектъра на отдалечаващ се източник на светлина, е така нареченият ефект на Доплер, Тои възниква поради наличието на различни скорости между отделните вълни, предизвикани от някакво външно механично въздействие, вследствие на което разстоянието между отделните вълни се увеличава или намалява, и именно това е Ефектът на Доплер. С една дума имаме промяна в честотата на вълните, което недвусмисленно говори че има скорости на светлината които са по големи или по малки от С=300000k/s , но интересното е че досега не са регистрирвани такива скорости , въпреки многобройните опити. Това довежда до схващането на Айнщайн, за константността на скороста на светлината,тоест че законът за събиране на скорости , не важи за светлината. Т.Е че при релативистки скорости , времето престава да съществува, и е невъзможно по нататъшното ускоряване на телата. Тъй като ускорението е производно на скороста по времето, тъй като времето отпада, то остава само скороста която е и максималната в природата C=300000k/s

[Б.Богданов]

....

тъй като времето отпада, то остава само скороста която е и максималната в природата C=300000k/s

Добре звучи!

Виждаш ли как с помощта на малко математика се убеди в нещо което доскоро отричаше.

Колкото и да я мразят хората /математиката/ на моменти върши работа!

Поздрави Б.

[luboznatelnia]

Добре звучи!

Виждаш ли как с помощта на малко математика се убеди в нещо което доскоро отричаше.

Колкото и да я мразят хората /математиката/ на моменти върши работа!

Поздрави Б.

Ами то физиката нали е 50% математика

[Б.Богданов]

***

Ами то физиката нали е 50% математика

Моето изказване ще бъде малко шаблонно, но това няма да го направи по-малко достоверно.

В голяма степен "естеството на нещата" могат да се опишат с този универсален език - наречен математика.

Проблемът е, че след бурното развитие на математиката през периода от 17ти до началото на 20ти век в последно време се наблюдава сериозен застой.

Според водещи от световна величина физици, в това число и Стивън Хокин смятат, че е необходимо да се здраво поработи върху развитието и, както и откриването на нов тип математика, точно за нуждите на физиката.

Някои от физиците даже стигнаха до там, че обвиняват компютрите, които с сравнително голямата си изчислителна мощ и ниска цена, водят до застой в откривателската дейност на математиците.

Може би имат право.. Но си помисли си само...Да има още нещо по-висше от висшата математика... Направо свят да ти се завие...

Поздрави Б.

[luboznatelnia]

Моето изказване ще бъде малко шаблонно, но това няма да го направи по-малко достоверно.

В голяма степен "естеството на нещата" могат да се опишат с този универсален език - наречен математика.

Проблемът е, че след бурното развитие на математиката през периода от 17ти до началото на 20ти век в последно време се наблюдава сериозен застой.

Според водещи от световна величина физици, в това число и Стивън Хокин смятат, че е необходимо да се здраво поработи върху развитието и, както и откриването на нов тип математика, точно за нуждите на физиката.

Някои от физиците даже стигнаха до там, че обвиняват компютрите, които с сравнително голямата си изчислителна мощ и ниска цена, водят до застой в откривателската дейност на математиците.

Може би имат право.. Но си помисли си само...Да има още нещо по-висше от висшата математика... Направо свят да ти се завие...

Поздрави Б.

Тъй като познанието е безгранично, във всяка една сфера, то и при математиката,определено ще има какво да се развива.

[Б.Богданов]

Тъй като познанието е безгранично, във всяка една сфера, то и при математиката,определено ще има какво да се развива.

Ето ти малко по-вече за физичната математика

ФИЗИЧНАТА МАТЕМАТИКА - СЪЩНОСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Математиката представлява наука за числата. Това определение е стигнало до нас от дълбините на вековете и трябва да го възприемем без каквито и да са резерви. Следва само да определим понятието "число". Според Ойлер 1 числото представлява отношение, в което една величина се намира спря мо друга, приета за единица. Пак според Ойлер величина е всичко онова, което е способно да се увеличава или намалява или онова, към което може нещо да се добави или отнеме. Предлагаме на Вашето внимание едно на ше осъвременяване на това определение: величината представлява променяща се материална (физична) същност. По този начин ние сме заменили неопределеното от Ойлер "нещо" с "материална физична) същност", т.е. с по-научно обосновано понятие. Едновременно с това сме определили и понятието "физична същност", което до момента се използваше без определение, като сме приравнили понятията "материална и физична същност". Това приравняване има изключително значение за премахване на съществуващите до момента неопределености и свързаните с тях същностни заблуди. За да бъдем коректни и последователни ще определим и понятието "физика". Пак според Ойлер "физиката представлява не нещо друго, освен наука за величините, за нимаваща се с намиране на средства за измерване на последните". Съобразно нашето определение за величината, определението на понятието "физика" звучи по следния начин: физиката представлява наука за материалните (физичните) същности, която се занимава с намиране на средства за тяхното измерване след предварителното им определяне. Именно след предварителното им определяне, за да знаем какво измерваме. За голямо съжаление да измерваме физичните величини без да знаем те вляват, т.е. без да сме ги определили" е озаконено международно правило в съвременната Международна измерителна система SI, в която не е казано предложените основни, допълнителни и производни задължителни измерителни единици какво измерват, т.е. можем да измерваме, но не знаем какво. В такива случаи древните римляни са възкликвали: "О, санта симплицитас"! Сега вече можем да трансформираме определението на математиката като наука за отношенията на материалните (физичните) същности. И тъй като материалните същности са първичното, то математиката не може да бъде причина за промените в тях и изобщо за тяхното съществуване Но що е "материя"? Нашето определение е 2 всичко е движеща се материя, т.е. енергия или всичко е движеща се енергия, т.е. материя. Материята е двувидова: веществена и невеществена или фонова. Фоновата материя се проявява чрез целия спектър на електромагнитните вълни. По този начин както физиката, така и математиката се отнасят задължително и към дватавида материя. Пространството 2 представлява част от двувидовата материя,което може да бъде лишено частично или изцяло от частиците на веществената материя, но никога от фонова материя, която е вездесъща.Непознаването на фоновата материя е "превърнало" пространството във физиката и математиката в нищо, т.е. в някъква абсурдна "нематериалност", която незави висимо от своята нищожност е математизирана "до козирката", за което свое действие физиците и математиците цели сто години са изстреляли невъобрази мо количество халосни патрони и с което невероятно много се надуват и горде ят. Тук може да се приведе фрапиращия случай с Относителната теория на Айнщайн, в специалната част на която инерциалните системи се движат равно мермерно и праволинейно във възприетото от автора "пусто пространство", ко ето в нейната обща част е леко изкривено, с което чрез тензора R μν = 0 то изра зява гравитационния закон.

3 Тази теория е някъкъв абсурд, от който световното учено братство цял век е във възторг. Абсурдът се състои в следното:

1 Прост ранството от една страна, както изрично подчертава Айнщайн, "е лишено от всякъква материя и каквито и да са физични полета", но от друга страна е "из кривено", т.е. нищото е изкривено.

2. В тази изкривеност инерциалните систе ми се движат праволинейно.

3. Както инерциалните системи, така и тензорът R μν = 0 са въображаеми абстрактни математични обекти, интерпретирани във въображаема нематериалност И така, сега след стогодишна пустота, когато пространството изцяло и завинаги е "пълно", т.е. материално, нека вече да гледаме на него съвсем реалистично. Това означава, че нашата съвременна математика трябва да е абсолютно реалистична и да дава чрез математичните си формули външна изявана отношенията в двувидовата материя, за да може тя да бъде измерима и познаваема. Съвсем меко казано, неграмотно е да се математизира нищото, но ако все пак то има свои любители, нека явно да обособим нов вид наука: математика на нищото, която математика евентуално да се изучава на любителски начала. Официалната математика обаче трябва задължително да бъде математика на нещото, за да не ставаме за смях на идните поколения и да не объркваме тяхното развитие, както цели сто години сме объркали нашето чрез нашата побърканост И тъй като първичното в науките изобщо са материалните същности а физиката е науката, която ги изучава, съвсем логично е, за да няма повече бърканици, любителите - нищари да си обособят физика на нищото, която в никакъв случай не трябва да се бърка с истинската физика - физиката на нещото, т.е. с физиката на всеобхватните материални същности.

Методология - Основни принципи:

1.Определяне на физичната величина.

2. Създава не на еталон за нейното измерване. 3. Измерване. 4. Математична обработ кана резултатите от измерването, включващо създаването на съответен формален инструментариум, проявен чрез подходящи за случая формули.

Безусловно първите три действия са задължително дело на физиците, само четвъртото е дело на математиците.

По материали от списание Физика ... Издателство на БАН

Поздрави Б.

П.С. имам право да постна този материал

[luboznatelnia]

Ето ти малко по-вече за физичната математика

ФИЗИЧНАТА МАТЕМАТИКА - СЪЩНОСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Математиката представлява наука за числата. Това определение е стигнало до нас от дълбините на вековете и трябва да го възприемем без каквито и да са резерви. Следва само да определим понятието "число". Според Ойлер 1 числото представлява отношение, в което една величина се намира спря мо друга, приета за единица. Пак според Ойлер величина е всичко онова, което е способно да се увеличава или намалява или онова, към което може нещо да се добави или отнеме. Предлагаме на Вашето внимание едно на ше осъвременяване на това определение: величината представлява променяща се материална (физична) същност. По този начин ние сме заменили неопределеното от Ойлер "нещо" с "материална физична) същност", т.е. с по-научно обосновано понятие. Едновременно с това сме определили и понятието "физична същност", което до момента се използваше без определение, като сме приравнили понятията "материална и физична същност". Това приравняване има изключително значение за премахване на съществуващите до момента неопределености и свързаните с тях същностни заблуди. За да бъдем коректни и последователни ще определим и понятието "физика". Пак според Ойлер "физиката представлява не нещо друго, освен наука за величините, за нимаваща се с намиране на средства за измерване на последните". Съобразно нашето определение за величината, определението на понятието "физика" звучи по следния начин: физиката представлява наука за материалните (физичните) същности, която се занимава с намиране на средства за тяхното измерване след предварителното им определяне. Именно след предварителното им определяне, за да знаем какво измерваме. За голямо съжаление да измерваме физичните величини без да знаем те вляват, т.е. без да сме ги определили" е озаконено международно правило в съвременната Международна измерителна система SI, в която не е казано предложените основни, допълнителни и производни задължителни измерителни единици какво измерват, т.е. можем да измерваме, но не знаем какво. В такива случаи древните римляни са възкликвали: "О, санта симплицитас"! Сега вече можем да трансформираме определението на математиката като наука за отношенията на материалните (физичните) същности. И тъй като материалните същности са първичното, то математиката не може да бъде причина за промените в тях и изобщо за тяхното съществуване Но що е "материя"? Нашето определение е 2 всичко е движеща се материя, т.е. енергия или всичко е движеща се енергия, т.е. материя. Материята е двувидова: веществена и невеществена или фонова. Фоновата материя се проявява чрез целия спектър на електромагнитните вълни. По този начин както физиката, така и математиката се отнасят задължително и към дватавида материя. Пространството 2 представлява част от двувидовата материя,което може да бъде лишено частично или изцяло от частиците на веществената материя, но никога от фонова материя, която е вездесъща.Непознаването на фоновата материя е "превърнало" пространството във физиката и математиката в нищо, т.е. в някъква абсурдна "нематериалност", която незави висимо от своята нищожност е математизирана "до козирката", за което свое действие физиците и математиците цели сто години са изстреляли невъобрази мо количество халосни патрони и с което невероятно много се надуват и горде ят. Тук може да се приведе фрапиращия случай с Относителната теория на Айнщайн, в специалната част на която инерциалните системи се движат равно мермерно и праволинейно във възприетото от автора "пусто пространство", ко ето в нейната обща част е леко изкривено, с което чрез тензора R μν = 0 то изра зява гравитационния закон.

3 Тази теория е някъкъв абсурд, от който световното учено братство цял век е във възторг. Абсурдът се състои в следното:

1 Прост ранството от една страна, както изрично подчертава Айнщайн, "е лишено от всякъква материя и каквито и да са физични полета", но от друга страна е "из кривено", т.е. нищото е изкривено.

2. В тази изкривеност инерциалните систе ми се движат праволинейно.

3. Както инерциалните системи, така и тензорът R μν = 0 са въображаеми абстрактни математични обекти, интерпретирани във въображаема нематериалност И така, сега след стогодишна пустота, когато пространството изцяло и завинаги е "пълно", т.е. материално, нека вече да гледаме на него съвсем реалистично. Това означава, че нашата съвременна математика трябва да е абсолютно реалистична и да дава чрез математичните си формули външна изявана отношенията в двувидовата материя, за да може тя да бъде измерима и познаваема. Съвсем меко казано, неграмотно е да се математизира нищото, но ако все пак то има свои любители, нека явно да обособим нов вид наука: математика на нищото, която математика евентуално да се изучава на любителски начала. Официалната математика обаче трябва задължително да бъде математика на нещото, за да не ставаме за смях на идните поколения и да не объркваме тяхното развитие, както цели сто години сме объркали нашето чрез нашата побърканост И тъй като първичното в науките изобщо са материалните същности а физиката е науката, която ги изучава, съвсем логично е, за да няма повече бърканици, любителите - нищари да си обособят физика на нищото, която в никакъв случай не трябва да се бърка с истинската физика - физиката на нещото, т.е. с физиката на всеобхватните материални същности.

Методология - Основни принципи:

1.Определяне на физичната величина.

2. Създава не на еталон за нейното измерване. 3. Измерване. 4. Математична обработ кана резултатите от измерването, включващо създаването на съответен формален инструментариум, проявен чрез подходящи за случая формули.

Безусловно първите три действия са задължително дело на физиците, само четвъртото е дело на математиците.

По материали от списание Физика ... Издателство на БАН

Поздрави Б.

П.С. имам право да постна този материал

значи не сте съгласен, че сегашната математика описва много конкретно , дадена величина и зависимостта между величините.

[Б.Богданов]

Явно светът има нужда от развитие на математиката. Не говоря за чистата абстрактна математика, а за приложната и част.