КОМСОМОЛСКАЯ ПРАВДА, 1959

[КГ125]

ПРОГНОЗИТЕ НА „КОМСОМОЛСКАЯ ПРАВДА”

Първи януари, 1959 год. Никита Сергеевич Хрушчов управлява СССР меко, особено в сравнение с бруталния режим на Сталин. Основният му постулат е, че през 1980 г. в СССР ще настъпи комунизъм, т.е., че всичко, което е обещавано в мащабните теории на пропагандата на изтерзаните от индустриализация, репресии и война народи на СССР ще бъде реалност. Вестник „Комсомолская правда” /”Комсомолска истина”/ е орган на ЦК на ВЛКСМ (всесъюзен ленински комунистически младежки съюз), т.е. на тоталитарната организация, включила в себе си почти всеки съветски младеж. В духа на горните правителствени тези, които посочват точна дата за въвеждането на комунизма, вестникът го описва вече настъпил през 2010 г. Така де, вестникът е за младежта, защо да не помечтаем? Какво виждат репортерите, „пренесли се” в от 1960 в 2010 г. Не се смейте, вестникът е напълно сериозен, или почти:

1/Героите приближават до огромно здание, два етажа от което са стъклени и представляват огромен магазин за храна. Всеки седи на маса, при него идват продавачки и го съветват какво да вземе за в къщи. Получаването на продуктите става с автомати. Една от посетителките е лекар. Тя обяснява на репортерите, че днес хората се хранят пълноценно в обществени столове, но днес, около празниците, много домакини искат да изненадат гостите си с приготвена от тях храна и затова са тук. Хората поръчват много напитки, но разбира се, те не са концентрати, а само нискоалкохолни. Концентрати се поръчват само за медицински цели.

(През 1959 г., както и да самият последен час на СССР през 1991 г. хроничният дефицит на хранителни и други стоки не спря да съпътства живота на съветския човек. Както и масовото и голямо препиване с водка и изключително малкото лични коли. Основна теза за комунистическото общество, което ще дойде, е, че в него няма да има собственост. За колите ОК, не се уточнява дали това важи за къщите).

Репортерите излизат на улицата. Тяхната кола вече не е там – взел я е някой, на когото тя е била нужна. Те чакат да дойде друга, с която някой ще дойде до магазина, за да я вземат на свой ред. Взимат петместна лимузина, която стои на тротоара и отиват в парк, който е заключен с голяма дървена ключалка, последната в града, символизираща старото време и забраните. „Народен пълномощиник” /милиционер или каквото и да значи това/ ги кани да слязат от лимузината и да се качат на шейна, както дедите им, с която те обикалят парка и виждат, че всичко е готово за бъдещия празник.

2/ Над Москва и Кремъл прелита звездолет, заснет от репортерите.

3/ На дъното на Каспийско море е прокаран железопътен и шсеен тунел от Баку до Красноводск, който е дълъг 308.5 км., обвит е в три бетонни защитни обвивки. Пътуването по него трае точно 49 минути и 22 секунди. Авторите напомнят, че същият път с парен локомитив през 1951 г. е отнемал 22 часа. В тунела веднага тръгват влакове и електробуси. Наклонът е толкова малък при излизането, че и обикновен локомотив може да го изкачи, уточнява авторът. Екипът, направил тунела, се отправя към Хималаите, за да осъществи още по-голям проект (не се уточнява какъв – като му дойде времето, ще разберете. В СССР много неща са обвити в тайна и нямата аналог в света)

4/ Край град Тускарорск край океана се появява странна светлина. Това не е слънцето, което осветява морето – светлината идва отдолу, от морските дълбини. Изградена е огромна шахта в морето. Над водата, като перископ на гигантска подводница, се издига огромна кула. Влизайки там, героите на репортажа се спускат на 470 метра под водата и наблюдават подводни гледки. Това обаче не е развлекателен център, а нов модел мина, където миньорите извличат от дъното ценният метал берлий, който се ползва за предотвратяване на стареенето на други метали. Това е последният „младежки новостроеж”* Звънец известява края на пътуването под водата и репортерите излизат, заедно с пратка от стотици килограми берилий, който ще поеме пътя си към пещите и заводите. Утрото настъпва и корабът им потегля към Владивосток. Показана е снимка на огромния подводен пластмасов замък, издигнат от младежите, направена от илюминатора на батискаф на Академията на науките.

5/ „Пета лунна” даде ток”. Днес даде ток петата, най-голяма турбина на термичната станция на построената в кратера „Алфонс” на луната термична станция. Тя е построена от метал, добит на Луната. Посланиците на земята се радват, но поздравления няма само за една група от тях – кабелът от кабелния завод се оказва некачествен и лошо изолиран. Налага се друга доставка от Земята. Производителите се оправдават – „за пръв път ни е”

(Производството на некачествени стоки е толкова огромен проблем за социалистическите общества през цялото им съществуване, поради което авторите го включват във фантастичната прогноза дори и след 50 години…)

6/ Хидроагрономът Мамедов иска с писмо от Съвета на читателите да му съдействат за подобряване на сигнала на видеофона му в Сибир. Въпреки всичките им жалби, видеофоните останали черно-бели, а не цветни, както е редно. Време е, казва човекът, да се осигури 24 часова цветна видеофонна връзка.

7/ Предлага се да се направи резерват на Луната, такава, каквато я е видял 40 години преди репортажа, т.е. през 1961 г. прочут лунен пътешественик, автор на пътепис.

/Тук авторите не бъркат особено – посещението на човек на Луната става само 8 г. след излизането на вестника им и е било напълно осъществимо и от СССР/. През 2010 Луната е вече разработена и се поставя въпросът за запазването на части от нея в първоначален вид.

8/ Намерена е Атландида и думите на Платон са потвърдени. Кълбовидните мълнии успешно пренасят насочена енергия. С помощта на последния модел електронноизчислителни машини** е разчетена писмеността на Крит. Последната древна загадка е т.нар. „Тунгуска дива”. Двеста работници от Химическия завода „40 години от усвояването на Космоса” пишат до вестника, че многото експедиции до района на падане на метеорите най-сетне трябва да дадат резултат.

9/ Метеорологичните управления на няколко града са допуснали преразход на дъжд. (Т.е. времето се контролира, в т.ч. количеството валежи). Над Чита е пуснат сребристо син сняг, за украса по случай Новата година.

10/ В град Горки на болен е присаден нов бял дроб.

11/ На Марс е открит първият народен санаториум. Има и снимка.

12/ Не липсва хумор – в репортаж със заглавие „Най-накрая” се сочи, че АН на СССР е отговорила след 50 г. на критика на работници за качеството на научно-популярната литература. (Забавянето на отговори на молби на граждани също е хроничен соц проблем.)

13/ Във фейлетон, озаглавен „SGRIAGA VULGARIS” (Скряга – символ на алчност, от една книга на Гогол) се посочва, как някакъв млад човек откачил и започнал да събира вещи, да иска златни зъби и златни държки на всичко. На лекарски консилум е установено заболяването му, което обаче не е медицински проблем. То е един много стар психологически феномен, наречен стремеж към частна собственост и алчност. Лекува се със забравен литературен жанр – фейлетон. Редакцията го публикува, с надеждата заболелият да се излекува и отново да почне да се занимава с правилни неща - игра на футбол, скулптора и опера.

14/ Доенето на кравите е изцяло автоматично. Ако нещо се поверди, светва лампичка на един пулт, веднага се сигнализира бригада от младежи, които отиват и поправят.

15/ Създаден е трактор от 800 конски сили с атомен двигател.

16/ Кремълската звезда се вижда от всички планети и свети над цялата Земя.

17/ Баба на 125 години има законна книжка за въртолет и лети. Време й е обаче да се прибира в къщи.

18/ На остров са открити остатъци от балистични ракети. След като са изчистени от камъни и лиани, те са снимани като паметник на някогашната Студена война. Намерени са и документи с остарели политически фрази от миналото.

19/ Във вестника върви дискусия за чистотата на езика – думите „мой”, „твой”, „свой” са анахронизъм и децата трябва да ги забравят – нали вече няма собственост. Други читатели казват, че не – те все пак имат място в живота – за да обозначават близките ни хора.

20/ Карикатура осмива техническия консерватизъм – ракетата от миналото изостава в сравнение с тази от бъдещето.

21/ В писмо на читател се казва, че човекът бързал за среща с момиче, но ракетопланът му пада в езеро. Той не се бои да умре, но се притеснява за честта си. Спасява го младеж, който, като разбира, че бърза за среща, ко качва на своя атомоход, дава му костюма, връзката и обувките си и героят отива на срещата. По-късно двамата с девойката много търсят спасителя и накрая го намират – това е прочут каменоделец на Научния град на Южния полюс....

22/ Пенсионерка обяснява на децата какво е плуг и трактор. Сега реколтата се прибира с машини, управлявани по радиото. (нелоша идея, впрочем)

*Бригади в заводите, съставени само от млади хора, са били толерирани по времето на социализма за да изпълняват по-важни задачи.

** Ранно социалистическо наименование на първите компютри.

http://avmalgin.livejournal.com/1660835.html

Редактирано 6, 2010 от Warlord

[Warlord]

Лудница века на фантастиката е бил в пълния си възход дори и сред пропагандните органи

[КГ125]

Вярно е Културната среда на фантастиката създаде много качествена литература и филми, но и такива "мечти"... Интересното е, че и в САЩ изобилства такава тематика, но не и в държавните пропагандни институции, а в различни списания, филми, комикси.

Добро време - четеш, че след 50 г. 125 годишни баби ще карат хеликоптери и някак си се окриляваш :)