ГРЪКО-РОМАНСКИЯ /ФАНАРИОТСКИ/ ПРОЕКТ НА ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА И БЪЛГАРИТЕ

[Иванко Тертер]

ВЪВЕДЕНИЕ В “ГРЪЦКИЯ /- ROMANUM/ ПРОЕКТ” /кр. ХVІІІ – ср. ХІХ в./

1789 – Екатерина ІІ отправя меморандум до Йосиф ІІ за разделяне на Османската ичперия и за създаването на “Дакия” начело с гръцки православен император, включваща в себе си Молдова, Влахия и Бесарабия. Босна и Сърбия в този случай биха отишли към Австрия.

1789.09.10 (30 авг.) Екатерина II направляет Иосифу II меморандум о разделе Османской империи и о создании «Дакии» во главе с греческим православным императором, включающей в себя Молдавию, Валахию и Бессарабию; Босния и Сербия отошли бы в этом случае к Австрии.

http://www.hrono.ru/178_ru.html

Греческий проект

“...целесообразно, полагала самодержица, создать между тремя империями, Российской, Османской и Габсбургской, некое буферное государство, от них независимое, в составе Молдавии, Валахии и Бессарабии под именем Дакии во главе с монархом-христианином, которое никогда не должно объединяться ни с Австрией, ни с Россией.”

http://www.rustrana.ru/article.php?nid=22824

Екатерина Великая. То, чего не было

“...вернуть Константинополь православию, восстановить Греческую империю, а на ее престол посадить внука Екатерины II Константина. Согласно этому плану между Россией, Австрией и Турцией должно было возникнуть на территории нынешней Молдовы и Румынии новое независимое государство с древним названием Дакия, причем обязательно под управлением православного государя.”

http://www.rian.ru/authors/20090504/169885558.html

Григорий Потемкин /1739-1791г./ - “морганичен” съпруг на Екатерина Велика и Княз Римски / - Romanum/

Герб графа Потемкина Таврического, имеющего титул князя Римской Империи внесен в Часть 1 Общего гербовника дворянских родов Всероссийской империи, стр. 26

http://gerbovnik.ru/arms/26.html

Реферат: Освоение Крыма и Малороссии в правление Екатерины Второй

http://works.tarefer.ru/33/100713/index.html

ПРИМЕРИ ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В ПРОЕКТА /кр. ХVІІІ- ср. ХІХ век/:

1. Варненските църкви по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. в записките на Павел Должиков

Записките на Павел Должиков1 „Наблюдения русскаго офицера въ Варнҍ“ са публикувани през 1829 г.

http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%...%BA%D0%BE%D0%B2

Павел Должиков пребивава една година във Варна в периода 1828/ 1829 г., в периода на руско владение на града до подписване на Одринския мир /1829 г./. Той дава описание “на терен” на град Варна, населението и неговия бит. От изложението се набива на очи, че според него христианското население на гр. Варна е изключително съставено от гърци. Има малко изключение, в което мимоходом споменава за групичка българи, които търсели помощ от турските власти да имат собствена църквица и литургии на собствен език. Защо Должинов вижда изключително гръцко христианско население в града? Отговорът се касае в първата част дадена горе. А защо е така, се вижда от даденото по-долу. Там е “ключа”, в една изтървана фраза на автора, върху която може би и самия той не е замислил. Ако пък се е замислял и е писал с умисъл, това е още по- неприятно. “Ключът”, цитат:

”..изтърпявайки с удивително търпение най-ужасен гнет, те, подобно на всички страдалци, се обръщат към Бог, стичат се в Неговите храмове, молят се с искрено сърце, с усърдие палят свещи пред иконите, въздишайки, се кръстят и тъй като по-голямата част от тях, особено жените, не знаят гръцки език, на който се извършва литургията, то цялото им внимание е обърнато повече към обредите, отколкото към молитвите, от които, освен Кирие, елейсон (Господи, помилуй!) нищо друго не споменават...”

Ех, тези “славяноезични гърци”, дето въпреки цялата фанариотщина пак не научили гръцкия език. Особено пък жените, дето по цял ден са в къщи и нямат социални контакти, а карат по старому, че и учат и децата си на майчиния си език.... Още от нач. на ХІХ век размътват с невежеството си гръкоманството, както ще продължат да го правят в Македония още стотина години занапред, че и до съвремието ни в северните гръцки земи. Иначе за целите на проекта, независимо от езика им, са си “гърци”.

Да видим какво става в същото време /пак 1829 г./, но на юг от Балкана, в Странджа и Факийско. Там, където Вълчан воевода /може би Вълко Бинбелов/ и останалите български първенци вдигат населението в помощ на руските войски за освобождението си /със сигурност по това време не са чели записките на Должиков за гр Варна и не са чували за руския имперски “гръко-романски проект”./.

2. Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар

Съст. Валерия Фол

Странджа-Ссакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г.

Стефан Дойнов

http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html

“...Но събитията се развили в неочаквана за българите насока. На 14.IX.1829 г. двете воюващи страни подписали в Одрин мирен договор. Следвайки инструкциите на Петербург, руските представители се задоволили с минимума от възможностите, които имали: автономия за Влахия, Молдавия и Сърбия (фактически те вече разполагали с нея), независимост за воюваща Гърция в желаните от Русия граници, откриване на черноморските Проливи за търговските кораби на всички държави, неголеми териториални придобивки за Русия, контрибуции и т. н. По страниците на договора България и българите като народ, взел най-активно участие в едва заглъхналите военни действия, въобще не били споменати. Единствено в т. 13-а от договора било отбелязано, че всички желаещи християни имат право да емигрират в Русия. За промяна в тяхното стопанско и политическо положение или за провеждането на някакви други реформи и дума не ставало.

Напразни били усилията на българите от Странджа и Сакар пред главнокомандуващия ген. Дибич Задбалкански за по-енергична руска намеса в тяхната съдба. За отпускане на допълнително оръжие и подготвяне на ново, още по-масово народно въстание. „Войводите се приготвиха и седемнадесетчленната депутация пред Дибича Задбалкански да излезе и между депутацията е бил както Митър чорбаджи Ичменский, и Вълко Бинбелов от Факия” — разказва съвременник. Надеждата им обаче се осуетила, понеже Дибич им казал: „Ако вий, българите, не мирясате, то ази ще обърна топовете на вас и хаде вон”.

РАВНОСМЕТКА:

В общи линии Одринския мир /1829г./ за осъществяване на проекта за "буферна държава Дакия, която да не се обединява нито с Русия, нито с Австрия, во главе с православен владетел" дава необходимото. Автономия за Влахия и Молдова, независимост за Гърция, българи няма в точките на договора. Може би защото има гърци, макар и невладеещи гръцкия език, според известието на Должиков /дадено в т.1/, но това е без значение. Важното е, че тези от тях, на които статуквото не им харесва, имат право да емигрират в новоприсъединените към Русия земи в Буджак, а оттам може и по-на изток към Запорожието.

Ако някой има други източници от този период по темата, ще е добре да ги съберем и съпоставим за да изясним по-добре картината. Още по-добре ще е с описания от руски източници за други географски точки от българското землище в този период.

[RIZAR]

Време му беше и на тоз проект !

Отлично , Иванко сега им кажи на минтиливците подвизаващи се в този форум , как би изглеждала България ,ако на север от Дунав имаше една "Романия'', и на юг от Солун се беше образувала една "Романия'' с претенции за контюниитет с Римската империя.

Щото само балама не знае, че като казваш "РОМАНИЯ", това означава контюниитет със Римската империя, която е просъществувала до 1453 г. , но търкаляща се по историографските друмища с измисленото схоластичното име - "Византия" .

Иванко, за източници ще си припомниш един българин от Котел .

Аз мога да ти дам , сведение за Поморие (Анхиало ) - за някой , който си мисли , че то е имало гръцко население много муй здраве от арменсакия поп.

Интересно защо тези ''гърци'' отиват не гръцки манастири на поклонение , а баш в най-българския хилендарски манастир с български игумен и над 150 български монаси.

През 1807 г. манастира е бил посетен от няколко анхиалски поклонници . Тъпото парче, което цитира Поименника на Хилендарския манастир от 1767 г, микрофилм, съхраняван в Археографската комисия на НБКМ - София , си мисли ,че всички тези хора са били на поклонение . Това няма как да стане, защото жени не са били допускани до Света гора.

Съответно мъжете им , които са отишли там, са записали за здраве имената на своите близки -жени , майки и дъщери .

Та ето едно имениче на ''славяногласните елини'' -

Момчила, Сева, Нико, Цону, Георги, Афендира, Коста, Злато, Куцар, Неделко (не Кирияк Стефчов) , Стано (не Константин) , Стоян, Люцо, Стефа, Елена, Дончо, Велика(не Мегалка) , Мишо, Крайне , Недю, Мира, ,Мария, Кераца, Пометко, Коли, Славо, Раде,Чубро, Калица, Момчил, Славо, Карю, Смарагда, Стойка, Пуло, Комне, Йово, Ноне, Желка и т.н. около 150 души сред които се мъдрят

един Елефтерий ,Василопула, Димитраки и Теодор, при това коментара е ,че май са от Бургас.

Та отклоних се малко, но Анхиало през 1829 г. е наброявал -"... 2300 гръцки къщи, 300 турски ,4 чешми, голямо количество кладенци ... " - Г. Енехолм, Бележки върху градовете оттатък Балкана, Архив на поселищни проучвания, т. 1., кн. 1 ,С. , 1938, с.124

Една година по-късно френския капитан Дюгамел ще отбележи , че от над 5-хилядното Анхиалско население са останали 2 872 души. Града е напуснат от 93 турски семейства , като са останали само 64-ма турци.

Тази корелация не е неточност на сведенията = над 2000 анхиалци са напуснали града и са тръгнали към Влашко, Молдова и Южна Русия, впоследстиве около 120 души се връщат.

Питам аз кои ''гърци, елини,ромеи" ще напуснат Анхиало и ще тръгнат не към освободена Елефтерия Гърция (Елада) , а към роднините си във Влашко, Молдова и Южна Русия ????

В Анхиало е имало гърци не споря, по времето на Иречек са били и болшинство, но са станали такива, именно след дори не 1829 , а чак след 1856г. след Кримската война, когато нови изселници българи са напуснали Анхиало и са се отправили на север.

[Incorrectus]

Тогава е така, но след средата на XIX век руската външна политика се обръща в полза на българите: просветно и църковно движение; войната от 1877-78 г. е рисковано нарушение на доктрината Горчаков... Заслугите са на Н. Геров, граф Игнатиев и др.

Не може за всичко да се обвинява Русия, защото в такъв случай трябва да приемем, че нашите деди са били минтиливци и рая. Не са били, защото успяват криво-ляво да обърнат имперска политика в своя полза.

[Иванко Тертер]

Тогава е така, но след средата на XIX век руската външна политика се обръща в полза на българите: просветно и църковно движение; войната от 1877-78 г. е рисковано нарушение на доктрината Горчаков... Заслугите са на Н. Геров, граф Игнатиев и др.

Не може за всичко да се обвинява Русия, защото в такъв случай трябва да приемем, че нашите деди са били минтиливци и рая. Не са били, защото успяват криво-ляво да обърнат имперска политика в своя полза.

След поражението от 1856 г. в Кримската война, Руската империя превключва от "гръко-романския проект" /от по-мащабното/ към "славянския проект" /към по-частното, отпималното в новата й роля след войната/. Ето това, а не друго, обръща имперската политика към "славяните" /вкл. към тези, които са претопили "българите" - "-тюрко-татаро-чудите с технически термин "прабългри" на Петербургската школа", но са взели етнонима им за свой - т.е. и към нас, за тези на изток от Ниш и до Черно море/. В ХІХ в. всичко е геополитика и не зависи от ролята на един играч Велика сила. Затова всичко те са си решавали на конференции и конгреси, а малките народи гледали да обърнат към себе си не на една, а на всички или поне повечето от Великите сили - империи. Но тук темата е до развиването на "панславизма" от средата на ХІХ в. насетне от Русия /в противовес на "романизма" на Австро-Унгария в периода/.

[Иванко Тертер]

Да видим как се приема, в същото това време 1829 г,. гръко-романския проект на Екатерина Велика и отредената роля на българите в него от страна на гърците и образуваната в резултат на Одринския мир /1829 г./ нова държава Гърция:

1. Спомени от времето на обучението на Иларион Макариополски в духовната школа на Константинополската патриаршия на о. Андрос:

...”Гърците, наскоро освободени от турското робство и екзалтирани от новия си политически живот, без стеснение и без никакъв срам всякак наскърбявали с бляновете си нашите сънародци. Това си позволявали да правят и такива гърци, които в държавата си и обществото са заемали високо положение /вж. т. 2, по-долу/. Според тях, целият Балкански полуостров бил гръцки, а малките народи, като българи, власи, албанци, не можели да имат исторически бит и за това трябвало да се слеят с “благородния гръцки народ”. Други пък гърци говорели, че прадедите на българите имали еднакво произхождение с циганите; но само поради големите заслуги, които Българският народ направил за свободата на Гърция, гръцкото правителство /вж. т. 2, долу/ дало било на българите името «гърци»”

http://www.pravoslavie.domainbg.com/03/imak/01.html

“Време и живот на Търновския митрополит Илариона /Макариополски/”, М. Радивоевъ, 1912 г.

Кръгът се затваря. Налице е абсолютно съвпадение на мироглед и терминология между това, което изхожда от руска страна /Должиков, Дибич/ и от гръцка страна /политическия гръцки елит, църковен и образователен на о. Андрос/.

Има ли някакви интересни взаимовръзки между носителите на гръко-романския проект в Петербург и гръцкия политически елит и държава, в частност към времето /1828/ 1829 г./ в което сме се съсредоточили за по-голяма яснота и дълбочина на изследване и съпоставка?

2. Йоанис Каподистрияс – първи президент на Гърция /1827-1831 г./, министър на външните работи на Руската империя /1815-1822 г./, руски и гръцки политически деец:

Йоанис Капудистрияс /Джовани Капо Д'Истрия, 1776-1831 г./

Бил е статс-секретар на Йоническата република /под руски протекторат до 1807 г./. В същото време офицер с ранг майор във войската на тази република под руски протекторат е Теодор /Фьодор/ Колокотронис. След предаването на Йонийските острови от руския император на Наполен І /1807 г./, преминална руска служба. Кариерата в руския имперски двор се развива по следния начин: Втори статс-секретар в МВнР, управляващ “азиатските работи” на МВнР, Министър на външните работи на Руската империя /1815-1822 г./.

Основна задача на политиката на Русия считал, че е изземване от Турция на европейските й владения и създаване на Балканите на христиански държави под протекторат на Русия. Считал, че Сърбия, Влахия и Молдавия е следвало да се превърнат почти изцяло в независими от Турция държави, обединени в политически съюз и намиращи се под съвместен пртекторат на всички Велики държави. В последствие е следвало да се създаде също така и гръцка държава. /бел.: за северна граница на гръцката държава, повече от вероятно и разкрито от събиране на едно място на източниците по темата и в т.1 /горе/ - е била предвидена р. Дунав по течението й от от Видин до Тулча/. За неутрализация на образувания след наполеоновите войни англо-австрийски блок, предлагал развиване на съюзни отношения на Русия с Франция.

В 1818 г. е избран за Член на Петербургската академия на науките.

В очите на руския император Александър І Капудистрияс е бил не само “доверен в работите” за гърците, но и негов мнистър по “гръцките работи”, носещ персонална отговорност “за поддържане на спокойствието” сред християнските поданици на султана, и в частност - гърците.

Предложил във Виена да се открие подписка /дарителска кампания/ за “оказване на финансова помощ за млади гърци, които са жадни за образование”. Античността е била на мода. Затова мисълта за възраждане на гръцкото образование, изхождаща от победителя на Наполеон, била с развита с ентусиазъм. Самият Александър І предоставил за тази цел годишни стипендии от 200 холандски червонца, а руската императорица – 100 червонца, други държавници, както и министри, сановнци, и цялата аристокрация с по-нисък ранг, също последвала примера. Тази акция положила началото на гръцкото общество “Филомузос Етерия” /”Общество на любителите на музите”/.

След напускането на длъжността министър на МВнР през 1822 г., Капудстрияс отишъл в Женева, а оттам в Гърция, където бил избран за първи президент.

http://www.hrono.info/biograf/kapodistr.html

Иоан Каподистрия

Сподвижник на Капудистрияс бил друг знаменит грък на руска служба – Александър Константинович Ипсиланти. Той е участвал в походите от 1812-1813 г., бил адютант на руския император Александър І. На 25 г. станал генерал. Брат му Дмитрий Константинович Ипсиланти също е руски офицер.

И братя Ипсиланти, и Колокотронис, и Августин Капудистрияс, по-малък брат на Иван Антонович Капудистрияс /Йоанис Капудистрияс/, били вождове на Руската партия /наричана още и Национална/, в гръцкото освободително движение /1821-1829 г./

http://www.gudok.ru/newspaper/detail.php?I...03&month=06

Руските гърци /”Русские греки”/

[last_godo]

...Руските гърци /”Русские греки”/

Браво @Иванко Тертер

Аз ,бях почнал(опит) някакъв ,но ти си го направил много добре!Има още по това Раковски,дибич,и Мамарчев!

и идеята после да се раздели България изток/запад ,а не север/юг!

поздрав

[Last roman]

Ех тая ненаситна немкиня... Що за пакости й са се въртяли в имперската главица.

Браво за материала.

[Щекн Ичр]

Има още един план - сръбски. Когато избухва сръбското въстание, делегация на сръбските въстаници представя пред руснаците план, които предвижда всички славянски земи на Турската империя да се поставят под сръбската корона (вкл и България), а руският велик княз Константин да се коронова за крал под името Константин Неман.

Както се казва... мамка им гадна сръбска....

[Щекн Ичр]

Тогава е така, но след средата на XIX век руската външна политика се обръща в полза на българите: просветно и църковно движение; войната от 1877-78 г. е рисковано нарушение на доктрината Горчаков... Заслугите са на Н. Геров, граф Игнатиев и др.

Не може за всичко да се обвинява Русия, защото в такъв случай трябва да приемем, че нашите деди са били минтиливци и рая. Не са били, защото успяват криво-ляво да обърнат имперска политика в своя полза.

-------------------------

Заслугата за войната от 1877-78 г. и рисковано нарушение на доктрината Горчаков... е до-голяма степен на Бисмарк, а не на Игнатиев! Бисмарк е човека който така изигра картите си че подтикна Русия към войната, осигурявайки и заслон от Запад!

[resavsky]

Бисмарк имаше нужда от войната за да вбие клин между Русия и Англия /които в 1875 г. достигнаха до общи позиции демонстрирано в личния кабинет на Бисмарк/.Гениалния прусак много добре си направи сметката че най лесно е да се сблъскат интересите на Петербург и Лондон на Балканите и насочи усилията си в тази насока.Резултат - Херцеговското въстание,Старозагорското въстание,Априлското въстание.В 1878 г. Бисмарк дори дава рамо на руснаците да влязат в Цариград /па макар и символично/ мечтаейки за англо-руска война.