Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

Това не съм го решил аз - тази теза е изказана за пръв път през 1993г. и се подкрепя от всички последвали изследвания в района. :bigwink:

Нали се сещаш че в този 40км. периметър от Дебелт попадат Анхиало и Месемврия? Възможно е да е имало някакви участъци, но със сигурност няма как да е по прогежение на целият вал. По протежение на северните валове може да е имало и много по-големи безлюдни зони. То те е вярно за Еркесията, а оше по-малко за противодесантните валове (част от които е т.нар. Аспарухов вал във Варна).

  • Мнения 933
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Здрасти!

Интересно ми е да знам дали този вал е строен по-времето на тези строени в панония и в англия. Последните два са строени с тази цел, че да отсранят пацифираните римски имения от тези обладавани от номади и други не покровенни народи. Ако е така, тогава по тази линия може да има още много неоткрити селища, военни лагера. Според поето мнение целта на този вал е била да опази търговските пътища на рим отиващи към исток.

:post-70473-1124971712::book::read:

  • Потребители
Публикува
Аз за сега ще се огранича с едно изворче:

"Императорът посрещнал благосклонно молбата му и му дал ненаселената по това време земя от Сидера, която била граница между българите и ромеите чак до Девелт. Тази страна у тях носи името Загора".

А кои е изворът, ще оставя пак на Хърс да отговори. :smokeing:

От това вероятно следва да направим следните изводи:

1. Императорът, знаейки за българския обичай да се строят валове и да се гътат селища в обсег от 40 км напред и назад, демек 80 километра, сам е наредил да гътнат всички крепости и селища преди да даде територията на българите.

ИЛИ

2. Ромеите също са имали обичая да оставят 80 километрови необитаеми ивици по границите си. Така 80 км от българска страна и 80 километра от ромейска - общо 160 км необитаема ивица земя на Балканите между първото българско и първото ромейско селище.

Ако това е резултатът от 100 - годишните проучвания на българската археология....... :crazy_pilot:

Между другото, разстоянието по въздуха между Дунава и Бяло море е по-малко от 160 километра. Вероятно ромейските селища са почвали от Цариград, а българските - на север от Дунава. :biggrin:

Предлагам да дискутираме нещо по-сериозно. Посмяхме се достатъчно.

  • Потребител
Публикува
[Между другото, разстоянието по въздуха между Дунава и Бяло море е по-малко от 160 километра. Вероятно ромейските селища са почвали от Цариград, а българските - на север от Дунава. :biggrin:

Айде пак се почва с глупостите. И между коя точка на Дунав и коя точка на Бяло море разстоянието е 160 км? :smokeing:

  • Потребител
Публикува
Нали се сещаш че в този 40км. периметър от Дебелт попадат Анхиало и Месемврия? Възможно е да е имало някакви участъци, но със сигурност няма как да е по прогежение на целият вал.

Е нека говорим с конкретни данни, а не с голи предположения. Кое точно оспорваш - цитирания извор или археологическите данни? :post-70473-1124971712:

Месемврия е на малко повече от 40км от Девелт. Но ако много настояваш и нея можем да я включим.

  • Потребители
Публикува

Айде пак се почва с глупостите. И между коя точка на Дунав и коя точка на Бяло море разстоянието е 160 км? :smokeing:

Имаш ли карта?

Ако имаш, вземаш картата и налагаш върху нея един планшет с център от Дунава (между Силистра и Видин, която точка си избереш), след това гледаш нанесените километри.

Примерно, от Лом до София по въздуха са около 100 км, още 60 км по въздуха и си в Гърция.

Ако мериш от Никопол си направо в морето.

  • Потребител
Публикува

Имаш ли карта?

Ако имаш, вземаш картата и налагаш върху нея един планшет с център от Дунава (между Силистра и Видин, която точка си избереш), след това гледаш нанесените километри.

Ти явно ползваш някакава дефектна карта или просто не можеш да работиш с нея. 160-ят км. по права линия на юг от Силистра се пада между айтоските села Пирне и Караново, а на 160 км южно Видин по права линия се намира Радомир. Предполагам че на твоята карта Радомир е даден като пристанище на Бяло море. :post-20645-1121105496:

А ако мерим от Никопол, то излиза че пловдивското село Стряма е на брега на морето. Но въпросното село е северно от Пловдив, така че според теб Пловдив трябва да е на остров в Бяло море.

Ама ти верно си много зле. Мисля да не си губя времето вече с твоите коментари.:smokeing:

  • Потребители
Публикува
Ти явно ползваш някакава дефектна карта или просто не можеш да работиш с нея. море.
Сигурно е дефектна. Карта с планшет на ВВС. Всичките са дефектни да знайш :biggrin:

Ама ти верно си много зле. Мисля да не си губя времето вече с твоите коментари.:smokeing:

Не си го губи. :crazy_pilot:

  • Потребител
Публикува
Сигурно е дефектна. Карта с планшет на ВВС. Всичките са дефектни да знайш :biggrin:

Явно не можеш да работиш с карта. Аби ти сигурен ли си че не бъркаш Дунав с Марица? :post-20645-1121105496:

  • Потребители
Публикува

Явно не можеш да работиш с карта. Аби ти сигурен ли си че не бъркаш Дунав с Марица? :post-20645-1121105496:

Не, бе. Бъркам Дунав с Темза. :biggrin:

Въобще нещо на юг от Дунава намерили сте или "пустошта" е била само на юг от Стара планина и Марица?

  • Потребители
Публикува

Е нека говорим с конкретни данни, а не с голи предположения. Кое точно оспорваш - цитирания извор или археологическите данни? :post-70473-1124971712:

Месемврия е на малко повече от 40км от Девелт. Но ако много настояваш и нея можем да я включим.

И какви точно са археологическите данни - че по време на ПБЦ градовете Анхиало и Месемврия не са съществували? Хайде ги кажи тези данни, пък после ще мислим дали е вярно. Такива участъци може да е имало в тогавашна северна България, но в южната половина просто няма ка да се получи.

А за желаещи за някои прости сметки - разстояния:

1. Разстояния от Град Несебър до Дебелт (Село , ЮИ, област Бургас): 47.059 км

Като спестим по права линия (защото това е по днешните пътища) - отиде средновековния Несебър. Освен разбира се ако тогава не са правели сметка за 40-те километра по днешните пътни карти.

  • Потребител
Публикува

Валовете са изоставени като единствено отбранително съоръжение още при Тервел. Той прави пъвите масивни строежи в Плиска. Дворец, стена ... такива ми ти работи.

  • Потребители
Публикува
Валовете са изоставени като единствено отбранително съоръжение още при Тервел. Той прави пъвите масивни строежи в Плиска. Дворец, стена ... такива ми ти работи.

Е, тогава каква дървена стена в Плиска е бил изгорил Никифор?

Вякои от валовете са излезли от употреба - да речем тези в Добруджа заради разширението на държавата, но други не. Т. нар. "гроб на Аспарух" също е в землено укрепление.

  • Потребител
Публикува

Е, тогава каква дървена стена в Плиска е бил изгорил Никифор?

Вякои от валовете са излезли от употреба - да речем тези в Добруджа заради разширението на държавата, но други не. Т. нар. "гроб на Аспарух" също е в землено укрепление.

Напълно съм съгласен. "Единствен" означава само той, не че е нямало използване на валове заедно с крепостите.
  • Потребител
Публикува
И какви точно са археологическите данни - че по време на ПБЦ градовете Анхиало и Месемврия не са съществували? Хайде ги кажи тези данни, пък после ще мислим дали е вярно. Такива участъци може да е имало в тогавашна северна България, но в южната половина просто няма ка да се получи.

Когато тези градове са завоювани от българите през 812г. са разрушени. В Месемврия има открити следи от пребиваване на българи, но не е ясно колко дълго е било. Със сигурност, докато е бил български, т.е. 812-863г. крепостната стена е била разрушена и това е наложило на ромеите да я възстановяват през 879г. Но Несебър е далеч от Еркесията. Нека се концентрираме върху областта непосредствено около нея. Данните за ненаселеност са ... липсата на данни за заселеност, т.е. няма синхронни на нея селища. Селищата около нея са късни, от втората половина на ІХв., а не от първата половина на ІХв. Не твърдението за ненаселеност, а твърдението за заселеност трябва да се доказва. Така че ти трябва да дадеш даните къде какви селища има и как се датират. Може и Хърс Златния, ама той нещо се спотайва - като дойде време за фактология, се покри като лалугер.

  • Потребители
Публикува

Качо има си български селища, като селца и паланки, но понеже българската археология има скромни възможности, това не може да се установи.

Конкретно за този район си има едно старо българско селище, познато под името Тутхон, предполага се някъде между селата Ахелой , Александрово и гр. Каблешково.

  • Потребители
Публикува

Когато тези градове са завоювани от българите през 812г. са разрушени. В Месемврия има открити следи от пребиваване на българи, но не е ясно колко дълго е било. Със сигурност, докато е бил български, т.е. 812-863г. крепостната стена е била разрушена и това е наложило на ромеите да я възстановяват през 879г. Но Несебър е далеч от Еркесията. Нека се концентрираме върху областта непосредствено около нея. Данните за ненаселеност са ... липсата на данни за заселеност, т.е. няма синхронни на нея селища. Селищата около нея са късни, от втората половина на ІХв., а не от първата половина на ІХв. Не твърдението за ненаселеност, а твърдението за заселеност трябва да се доказва. Така че ти трябва да дадеш даните къде какви селища има и как се датират. Може и Хърс Златния, ама той нещо се спотайва - като дойде време за фактология, се покри като лалугер.

А защо пропускаш Анхиало - често се споменава в изворите, а освен това е в 40км. зона.

  • Потребител
Публикува
А защо пропускаш Анхиало - често се споменава в изворите, а освен това е в 40км. зона.

И какви са данните за Анхиало докато е бил български, т.е. от 812 до 863г? :post-70473-1124971712:

  • Потребители
Публикува

И какви са данните за Анхиало докато е бил български, т.е. от 812 до 863г? :post-70473-1124971712:

Ами твоите противоречия, как можело големи градове , да останата зад Еркесията и тя за какво съответно е вършела работа.

Инъче и Месемврия и Анхиало са лесни за блокиране и това личи от географските особенности на района, естествено, ако основната византийска армия е насочена към тях , става по-сложно. Но от всички тези битки при тези два града , май ,че българите имаме само една загубена по времето на Копроним .

  • Потребители
Публикува

И какви са данните за Анхиало докато е бил български, т.е. от 812 до 863г? :post-70473-1124971712:

Наричал се е Тунхон. :biggrin: И заедно с други градове намиращи се на 40км южно и северно от Еркесията (Созопол, Ринули, Девелт) са попадали в областта управлявана откавхан Иратаис и стратезите Кордила и Григора.

Това достатъчно ли е?

Маркели (при Карнобат пък е бил възстановен от византийците преди войната с хан Кардам.

  • Потребители
Публикува

Галахад , прав си , само за Тутхон , грешиш, защото Анхиало не е Тутхон . Проф. П. Георгиев е намерил сигурен епиграфски материал , който съвсем ясно разграничава Тутхон и Анхиало. В най-скоро време ще излезе статия и по този въпрос.

  • Потребители
Публикува
Галахад , прав си , само за Тутхон , грешиш, защото Анхиало не е Тутхон . Проф. П. Георгиев е намерил сигурен епиграфски материал , който съвсем ясно разграничава Тутхон и Анхиало. В най-скоро време ще излезе статия и по този въпрос.

Става дума за нещо намерено наскоро или просто нова интерпретация на старите данни? Иначе с Поморие наистина би трябвало да са 2 селища - едното под водата (дето кулата се подава над водата), а другото при Палеокастро. В някакъв период би трябвало да са съществували съвместно.

  • Потребител
Публикува

Наричал се е Тунхон. :biggrin: И заедно с други градове намиращи се на 40км южно и северно от Еркесията (Созопол, Ринули, Девелт) са попадали в областта управлявана откавхан Иратаис и стратезите Кордила и Григора.

Това достатъчно ли е?

Маркели (при Карнобат пък е бил възстановен от византийците преди войната с хан Кардам.

Тутхон, ама в много късни извори и не е сигурно че това име се е ползвало през ІХв.

Данните, които споменаваш са военновременното положение през 813г. Те по никакъв начин не доказват наличие на българско население покрай Еркесията през 813г. и следващите 50 години.

За северната част на Тракийската равнина и земите в близост до Стара планина, че били заселени, в това спор няма. Но какво е положението между границата от 816г. и Еркесията, както и непосредствено около нея? Все още не си дал сведения за наличие на старобългарски селища там през периода.

  • Потребители
Публикува
И какви са данните за Анхиало докато е бил български, т.е. от 812 до 863г? post-70473-1124971712.gif

А твоите данни са сигурно, споменатия на събора от 879 г. Анхиалски епископ Николай ???

Ами , ако Анхиало не е бил византийски и тогава ???

  • Потребители
Публикува

Става дума за нещо намерено наскоро или просто нова интерпретация на старите данни? Иначе с Поморие наистина би трябвало да са 2 селища - едното под водата (дето кулата се подава над водата), а другото при Палеокастро. В някакъв период би трябвало да са съществували съвместно.

За нова( т.е. наскоро открита) плоча с надпис , доколкото съм осведомен.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!