Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
не правиш разлика между писменост и литература. Това са две разлчини неща. Учи се някъде преди четвърти клас на средното общообразователно училище........... Проблемът е, че инките не са ползвали никаква! :biggrin: Или ти не го знаеше?

Под "твърдата памет", която споменах, имам пред вид "литература".

Вярно, че не се изразих много ясно, ама съм някъде 3-ти за 4-ти клас ... ъ-хъ, и сме в дървена ваканция!

Литературата трябва да дава представа за религията, историята, стремежите на обществото, което искаме да наричаме "цивилизовано". Тя има многостранно значение на забавление, скрепва обществени договори, представлява колективна памет. Значи трябва да се намира минимум количество от нея.

Да допуснем, че прабългарите може да са имали всичко това, но то да е загубено в разсипията на степите. Трябва поне да има запазени копия някъде по близки и далечни съседи. Тука стигаме до друго определение за цивилизация /което не е темата/ - тя е обект за подражание; нещо, към което другите желаят да принадлежат.

А щом не е запазено, или не е имало нищо такова, или съдбата е била много неблагосклонна към прабългарите и тяхното наследство.

Може и така да е, не знам.

ПП Ясно, че през ПБД все още има прабългари, но тук е мината условната, но много важна политическа граница между "прабългари" и "българи".

Така да се каже, прабългарите вече ги е захапала българската месомелачка.

  • Мнения 933
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Да ме прощават Ангелите и Палеолозите, но аз си имам по-високи изисквания за Византия. Би трябвало да продържи научната дейност, и усъвършенстването, покълнали по нейните територии, от култура, на която тя е приемник, не на другия край на света и в земи, които случайно е завзела.

1. За цялото си съществуване Византия не развива древногръцката наука. Няма развой на алгебра, евклидова геометрия, физика, астрономия, механика, биология, медицина и тн. Без наука няма развитие, това е. Напълно загубени 1 200 години в никому ненужни христологични спорове. Византия няма нито едно научно откритие. А преди нея - хората са открили бая неща - огъня, желязото, барута, хартията, парите, писмеността, науките и тн.

2. Никакъв прогрес в развитието на древногръцката демокрация. Вместо това, огромна крачка назад, към деспотичните режими, с император-самодържец, намесник на бог на земята. Не ми се говори и за другите прояви на византийска демокрация - дворцовите интриги, политическите убийства, отравяния, корупция, това майка да удуши сина си в деня на пълнолетието му, за да продължи да управлява, ослепяванията и реженето на носове и тн. Абе какви са тия работи бе!

Много зле говори всичко това за най-развитата цивилизация за времето си. Много зле.

Айде, на запад наистина не може да очакваме демокрация и научен прогрес, поради варварските нашествия. Като група диви вандали и варвари разрушат устоите на обществото, никаква култура и никаква наука.

Ама на изток става точно обратното. Империята оцелява, устоява на атаките, и дори започва разцвет - разширява се, консолидира се. Би трябвало там да се развива активна дейност. Няма оправдание.

Иначе, на запад няма държава, няма и наука.

На изток има силна държава, ама пак няма наука.

Еми по тая логика никой никога нямаше да напредне.

  • Модератор История
Публикува

Прабългарска цивилизация наистина няма. С това съм напълно съгласен. Обаче друг е проблемът, а именно, че човек, който не познава собствената си култура, много лесно може да изпадне в захлас пред чуждата. А културата на Първото българско царство е напълно сравнима с културите в Западна Европа и в някои отношения ги превъзхожда.

За културата след приемането на християнството съм съгласен. За езическата - не съм.

  • Потребител
Публикува
Мейкбулгар, това са недоказуеми неща. Зороастризмът (дори да го е имало в България, в което се съмнявам) към VІІ в. много отдавна си има свещени текстове - поне в Сасанидски Иран. И пак в Иран с клинописа е създадена местна литература, на местен език. Явно в това отношение писмеността е намерила мястото си в персийската цивилизация.

Българите пък имат каменни надписи не просто с чужда писменост, а направо на чужд език до края на ІХ в. "Зороастрийските" им храмове (хем със стенописи, както казва патриарх Никифор като споменава един такъв истински храм в Сасанидска Месопотамия) и евентуално Кулите на Мълчанието някак си ги няма тук - ама хич ги няма - и изобщо това са си не много вероятни неща. И в надписите на българите ги няма типичните зороастрийски формули. Дори българите да са с ирански произход (в което също далеч не съм убеден), това не ги прави автоматично перси. А и да ги правеше перси, щеше да излезе, че пак тук няма типично българска, а... персийска цивилизация. Каквато на Балканите, впрочем, просто няма.

Доказателства има, като се почне от огнените обичаи, езика та до хрониките в които са ни нарекли Магове! Има още едно съществено доказателство но за него трябва малко да се изчака във времето. Малко търпение и ще видите връзката със зороастризма!

Но въпроса е, че в началото много преди VII в. персите са нямали някаква собствена писменост, а са използвали чужда. И най вече това, че примера е с Персия и Зороастризма по никакъв начин не означава, че освен персите е нямало други ираноезични народи с зороастрийска или подобна религия.

По същия начин българите са използвали гръцката писменост и език, но своя не са забравили езика си и по късно именно заради заличаващото действие на гръцкия език българите започват да пишат на български. Това не е обаче причина да смятаме, че те не са имали други цивилизационни познания в математика, астрономия и т.н. Просто са били в контакт с цивилизацията на Рим и са се опитали да се приближат до нея и да усвоят някой полезни неща.

В сегашно време има хиляди сайтове, книги и друго писмено българско творчество написани изцяло на Английски език, но това е единствено поради факта, че английския език е глобален и популярен и по-голям кръг от хора ще прочетат написаното. Означава ли обаче това, че българите са нямали държава, градове, собствен език преди 1800 години?

  • Потребител
Публикува
ПП Ясно, че през ПБД все още има прабългари, но тук е мината условната, но много важна политическа граница между "прабългари" и "българи".

Така да се каже, прабългарите вече ги е захапала българската месомелачка.

:w00t: Това е добро! Те самите как са приели това? Пусни малко източници за наличие на "прабългари" в ПБЦ /до и след него/, а след това дай източници за тяхното отношение към българската месомелачка, дето ги е захапала здраво! :tooth:

  • Модератор История
Публикува
Означава ли обаче това, че българите са нямали държава, градове, собствен език преди 1800 години?

Ами точно това означава. През 210 година никой не е чувал името българи, а градовете имат свойството да оставят археологически следи. Посочи ми някой от тях.

  • Глобален Модератор
Публикува

... Не е ли по-точно да се каже че нямаме данни някой да е чувал името "българи" през 210? Защото за да стигне до хронографа (оставям споровете встрани) или до Енодий, все от някъде идва.

/Градовете оставят следи, аз не знам какви има, но пък Захари Ритор говори за тях./

  • Потребител
Публикува

Ами точно това означава. През 210 година никой не е чувал името българи, а градовете имат свойството да оставят археологически следи. Посочи ми някой от тях.

Еми съгласно именника годината е точно там 515 преди 680, а един от градовете е Булгар-Балк. Преди това са били в планината Балкан от другата страна на Каспийско море.

  • Потребител
Публикува
Еми съгласно именника годината е точно там 515 преди 680, а един от градовете е Булгар-Балк. Преди това са били в планината Балкан от другата страна на Каспийско море.

Не може да са били преди това в "планината Балкан от другата страна на Каспийско море" поради простата причина, че тези вилаети с турското име Балкан са създавани след втората поливина на 13 в.

  • Потребители
Публикува

Първо за писмеността. Това, че ние си имаме кирилица (глаголицата е в Моравия) съвсем не означава, че всички народи са имали своя писменост и че са писали на собствен език. За Западна Европа през Средновековието книжовния език е латинския, а не собствения. Разликата между френските католици и хугеноти е в това , на какъв език са си водели богуслужеието.

И още нещо за размисъл - за колко византийски надписа свързани с бълг. история се сещате. Имаме рани гранични и договорни надписи за отношенията ни с Византия. Но за колко надписи на виз. императори, в които говорят за някой договор с България или къде минава границата се сещате?

Колумб е тръгнал да търси не нещо си, а точно онова, до което е бил стигнал Марко Поло. Що се отнася до Марко Поло и другите търговци - благодарение на тях през Средновековието става ясно какво има в Евразия, докато през Античността са си имали представа какво има око Средиземно и Черно море. Но през Античността за на изток има едно мъгляво понятие "скити" и това е. Но защо да ходим толкова на изток. Как стоят нещата със славяните. Какво знаем от античните автори за тях - примерно от авторите писали преди новата ера? Античния свят е локален - всеки знае какво има около границата му и не го интересува повече. Нови земи се опознават, ако границата се премести напред. Иначе през едно царство какво има е пълна мъгла.

Марко Поло съобщава да речем за въглищата. Без въглищата нямаше да се стигне до познатия ни бум на металодобива, до парната машина, а от там до влакове, параходи ... Да, нещо просто - горящи черни камъни. И някак невероятно. Но пътят до днешните компютри и мобилни телефони минава през тях.

От започването на обработката на желязото до края на античността трудно може да намерим открития, които тласкат човечеството напред. Не говоря за някои дреболийки като числото пи или Питагоровата теорема. Да, интересни нещица. Но има други, които изглеждат някак естествени, но са се появили преди или след това и без тях прогреса нямаше да е такъв, какъвто го знаем - употребата на огъня, на металите, на колелото, появата на земеделие и животновъдство, плавателните съдове ...

Културата далеч не е просто два камъка един върху друг. Става дема за творческа дейност на група хора, която е обособима от дейността на други хора, тъй като притежава свои спецефични белези. Понякога с "култура" се обозначават различни времеви периоди в дадена цивилизация.

А тово е подходящия момент да споменем и прабългарите - това не е етнос различен от българите, а название на българите от даден период от тяхното развитие. То иначе и византийците са си се наричали ромеи. Но като кажем "византийци" разбираме за ромеи от кой период говорим.

Що се отнася до "цивилизацията на Мавританска Испания" :hmmm: тя си е съвсем от рода на "прабългарската цивилизация". Арабите, които завладяват Испания са си нещо като варварите, дето завладяват Рим - една вълна, която увлича както обитателите на някогашните африкански провинции на рим. империя, така и най-чиста проба номадски племена. Интересните неща се оформят по-късно. Освен това испанската арабска култура не е нещо по-различно от останалата арабска култура. Няма да питам за световноизвестните легенди дело на тази "цивилизация", нито пък доколко е била копирана, а още по-малко колко е била демократична - все стълбове на цивилизацията според някои.

  • Глобален Модератор
Публикува

Не може да са били преди това в "планината Балкан от другата страна на Каспийско море" поради простата причина, че тези вилаети с турското име Балкан са създавани след втората поливина на 13 в.

Турци с вилаети на Каспийско море? "Балкан" какво значи на турски?

  • Потребител
Публикува
Първо за писмеността. Това, че ние си имаме кирилица (глаголицата е в Моравия) съвсем не означава, че всички народи са имали своя писменост и че са писали на собствен език. За Западна Европа през Средновековието книжовния език е латинския, а не собствения. Разликата между френските католици и хугеноти е в това , на какъв език са си водели богуслужеието.

И още нещо за размисъл - за колко византийски надписа свързани с бълг. история се сещате. Имаме рани гранични и договорни надписи за отношенията ни с Византия. Но за колко надписи на виз. императори, в които говорят за някой договор с България или къде минава границата се сещате?

Колумб е тръгнал да търси не нещо си, а точно онова, до което е бил стигнал Марко Поло. Що се отнася до Марко Поло и другите търговци - благодарение на тях през Средновековието става ясно какво има в Евразия, докато през Античността са си имали представа какво има око Средиземно и Черно море. Но през Античността за на изток има едно мъгляво понятие "скити" и това е. Но защо да ходим толкова на изток. Как стоят нещата със славяните. Какво знаем от античните автори за тях - примерно от авторите писали преди новата ера? Античния свят е локален - всеки знае какво има около границата му и не го интересува повече. Нови земи се опознават, ако границата се премести напред. Иначе през едно царство какво има е пълна мъгла.

Марко Поло съобщава да речем за въглищата. Без въглищата нямаше да се стигне до познатия ни бум на металодобива, до парната машина, а от там до влакове, параходи ... Да, нещо просто - горящи черни камъни. И някак невероятно. Но пътят до днешните компютри и мобилни телефони минава през тях.

От започването на обработката на желязото до края на античността трудно може да намерим открития, които тласкат човечеството напред. Не говоря за някои дреболийки като числото пи или Питагоровата теорема. Да, интересни нещица. Но има други, които изглеждат някак естествени, но са се появили преди или след това и без тях прогреса нямаше да е такъв, какъвто го знаем - употребата на огъня, на металите, на колелото, появата на земеделие и животновъдство, плавателните съдове ...

Културата далеч не е просто два камъка един върху друг. Става дема за творческа дейност на група хора, която е обособима от дейността на други хора, тъй като притежава свои спецефични белези. Понякога с "култура" се обозначават различни времеви периоди в дадена цивилизация.

А тово е подходящия момент да споменем и прабългарите - това не е етнос различен от българите, а название на българите от даден период от тяхното развитие. То иначе и византийците са си се наричали ромеи. Но като кажем "византийци" разбираме за ромеи от кой период говорим.

Що се отнася до "цивилизацията на Мавританска Испания" :hmmm: тя си е съвсем от рода на "прабългарската цивилизация". Арабите, които завладяват Испания са си нещо като варварите, дето завладяват Рим - една вълна, която увлича както обитателите на някогашните африкански провинции на рим. империя, така и най-чиста проба номадски племена. Интересните неща се оформят по-късно. Освен това испанската арабска култура не е нещо по-различно от останалата арабска култура. Няма да питам за световноизвестните легенди дело на тази "цивилизация", нито пък доколко е била копирана, а още по-малко колко е била демократична - все стълбове на цивилизацията според някои.

Всъщност, описанията на марко поло за изтока са толкова невероятни, че въобще не са надежден източник за информация. А това, че е съобщил за горящи камъни, не означава, че европа масово започва да търси въглища. Защото ако беше така, парната машина щеше да се появи още през 14 век.

Да не говорим пък, че очевидно, според описанията на марко поло, някъде извън европа са по-развити, щом имат въглища. Великата европа явно не подозира, че има такова нещо. Много разочароващо и показателно.

Всъщност, нямах предвид какво е било само през античността, а какви открития са направени преди средновековието - огъня, металите, колелото, писмеността, парите, корабоплаването. Но на фона на всичко това средните векове просто бледнеят. Да не говорим, че през античността започва развитието на всички науки, които познаваме. Както и че се развива идеята, че земята е кръгла. Същото, което е табу през прехваленото средновековие, през което Европа тъне в невежество.

Както сам казваш, всички велики неща, тласнали човечеството напред, са се появили преди, или след средновековието. Но не и през средновековието.

  • Потребител
Публикува

Не може да са били преди това в "планината Балкан от другата страна на Каспийско море" поради простата причина, че тези вилаети с турското име Балкан са създавани след втората поливина на 13 в.

Добере ще и да дадеш източниците в които се казва, че турците създават вилаета Балкан на нашия полуостров. А също така и какво означава на турски Балкан?

И да отговориш защо при толкова планини в пределите на османската империя наричат с това име само Две от тях???

И после да кажеш защо съществуват имената БАЛКария, БУЛГар-БАЛК, БЪЛГария, БАЛКан, БАЛХ.

  • Потребител
Публикува
Турци с вилаети на Каспийско море? "Балкан" какво значи на турски?

Balkan - вилает в Туркменистан на брега на Каспийско море

Balkan - село в район Мазгирт, вилает Тунджели, Турция

Balkan Daglary - планина в Туркменистан

Balkan - планински хребет в Туркменистан

Balkanabat - град в Туркменистан, вилает Балкан

  • Потребител
Публикува
"Балкан" какво значи на турски?

"Балкан" идва от турската дума balkan, означаваща верига от гористи планини.

За по-вече инфо се обърни към турколозите във форума.

  • Потребители
Публикува

Има чудесни езиковедски статии за balagan и balkan, а изразът за вилаетите според мен не се отнасяше конкретно за вилаети отвъд Каспийско море. Иначе да, думата си е турска, колкото и да не им харесва на автохтонистите.

Мейкбългар, ти не даваш точно аргументи, а по-скоро трупаш твърдения. Впрочем, не зная къде точно българите са наречени "Магове", но "magoi" има и в Евангелието от Лука. Надявам се не твърдиш, че в Евангелието се говори за българи? Иначе българите са наричани как ли не - скити, мизи, хуни... Няма как да са всичко това едновременно. Да не говорим, че ако българите, дето никога не са наричани пряко "перси", са иранци, то османците, за които византийските извори относително често използват названието "перси" трябва да са не знам какво. Може би българи? Сиреч от едните наименования до никъде не се стига. та така и със зороастризма ни. Разни обичаи с пречистване между огньове има и у анадолските тюрки, и у монголите, но да не задълбавам в любимите си федотовщини, че на уважаемото форумство чак мило ще му стане :)

Галахад, не всички западни народи пишат само на латински. Първите текстове на латиница, но на староанглийски език са от седми век. Евангелия на староанглийски, поеми, че и историческа проза има още от VІІІ в. Текстове на латиница, но на стародолнонемски също има от VІІІ в. Текст на старофренски за първи път се появява, ако не бъркам, в 841 г. За готските текстове няма какво да обяснявам, знаеш откога ги има. Българските текстове на собствен (или поне не на гръцки) се появяват бая късно през ІХ в. Пък и дори гръкоезичните ни надписи не са от VІІ в., все пак. За руническите надписи, написани с ранен футарк от ІІІ в. също няма нужда да се разпростирам. Явно някои европейски народи имат писмен език отпреди българите.

Да, аз поне не се сещам за византийски каменни надписи въввръзка с България. Всъщност не се сещам за каквито и да е византийски каменни надписи. Може и да има, разбира се. Какво трябва да следва от това?

Иначе "култура", тоест cultura от colo, colere си е всяка човешка дейност. И следа от култура е следата от всяка човешка дейност. Това е по дефиниция. Да, има ниска и висока култура, а най-развитатата култура може да бъде наречена вече цивилизация, но така или иначе и палеолитният тип с камък на пръчка, и аз, дето седя пред адски сложния си компютър си имаме някаква култура.

Сега за мавританска Испания. Не арабите завладяват Испания, а маврите, има известна разлика. Разбира се, сред маврите има високопоставени араби, но те са сериозно малцинство. Да, културата на мавританска Испания е по-скоро конгломерат от чужди открития отколкото нещо самобитно, но така или иначе е много, много богата. Определено много по-богата от българската култура.

Първо, маврите в Испания създават местна литература. Те непросто адаптират, а невероятно много обогатяват чуждите традиции. Чак такова обогатяване у българите няма. Иди в "Български книжици", попитай за "Хай ибн Якзан" на Ибн Тюфайл и ще видиш, че става дума за бая сериозен философски роман, писан в Испания в края на ХІІ в. Роман по тип, разбира се, не по език. Съчинението просто не може да се сравнява с литературата на България - нито от Х, нито от ХІV в. А испано-мавритански автори има много, при това повечето от тях са светски лица.

та първата модерна историческа концепция реално е мавританска - става дума за отдавна преведената у нас "Муккадима" на Ибн Халдун. Вярно, той, технически погледнато е от ал-Магреб, а не от ал-Андалус, но е живял дълго и в Гранада. А Магреб и Андалус са двете страни на една и съща монета. Та неговото разбиране за история и историография е сравнимо само с това на Тукидид, но не и с относително по-занимателното и същевременно по-наивно разбиране на Михаил Псел, примерно.

В мавританска Испания е писана поезия. Светска поезия. Българската средновековна поезия може да се изброи на пръстите на едната ръка и е само религиозна, в строги канонични рамки.

В Кордоба, която все пак е мааалко по-голяма от Плиска, през Х в. има улично осветление (!) Учебникарски факт, но говори за невероятна материална култура. Кордоба е civitas в много по-голяма степен от Плиска. И е сигурно, че това улично осветление не е наследено нито от римляните, нито от готите. Уличното осветление например е откритие именно на испанските маври. Знам, във Фанагория пък е имало циментови кошчета за боклук - и аз съм гледал "Хан Аспарух"...

За стоманата, корабите и монетосеченето на маврите няма нужда да се разпилявам. За градския и дворцовия бит - също. Човек може само да хвърли едно око на Царевец и после на Алхамбра и да си направи изводите. Да, може не самите маври да са създали принципите на цивилизацията си, но са ги ползвали умело. Българите също не са създали такива принципи... и почти не са ги ползвали.

Алвасарейро, стига "храни" Средните векове. Това, че нищо, тласкащо напред не се е появило тогава, просто не е вярно. Вятърната мелница е откритие на ХІІ в. Фризийският тип "кръгъл" товарен и датският тип "дълъг" военен кораб са средновековни открития. Даже от т. нар. "Тъмни векове". Печатната машина и барутът - също. Очилата (демек лещата). По дяволите, парламентът е средновековно изобретение! Не го бъркай с античните булета и еклесии,герузии и апели, сенати и комиции. Парламентът е нещо ново. И средновековно. Оръдието - също. Ако ми кажеш, че 1315 г. за Франция не е Средновековие, много ще ме изненадаш, но тогава при поредна обсада на Гийена Шарл дьо Валоа вади на бойното поле топ, с който побърква англичаните. Впрочем, в 1262 маври използват някакъв още по-ранен топ срещу кастилците (това пак, щото маврите са нецивилизовани).

  • Глобален Модератор
Публикува
В очакване на още глишевизми...

Хърс, как ти хрумват такива неологизми?

  • Потребител
Публикува
Има чудесни езиковедски статии за balagan и balkan, а изразът за вилаетите според мен не се отнасяше конкретно за вилаети отвъд Каспийско море. Иначе да, думата си е турска, колкото и да не им харесва на автохтонистите.

Мейкбългар, ти не даваш точно аргументи, а по-скоро трупаш твърдения. Впрочем, не зная къде точно българите са наречени "Магове", но "magoi" има и в Евангелието от Лука. Надявам се не твърдиш, че в Евангелието се говори за българи? Иначе българите са наричани как ли не - скити, мизи, хуни... Няма как да са всичко това едновременно. Да не говорим, че ако българите, дето никога не са наричани пряко "перси", са иранци, то османците, за които византийските извори относително често използват названието "перси" трябва да са не знам какво. Може би българи? Сиреч от едните наименования до никъде не се стига. та така и със зороастризма ни. Разни обичаи с пречистване между огньове има и у анадолските тюрки, и у монголите, но да не задълбавам в любимите си федотовщини, че на уважаемото форумство чак мило ще му стане :)

Еми както сигурно знаеш блгарите са наричани и Бурджани, а тия бурджани Zakarija al-Qazwini ги е нарекъл от вярата на маговете и езичниците.

Средновековните хроники на арабски език, написани от Ибн Хорбадбех (Ibn Hordadbeh), Ибн ал-Факих (Ibn al-Faqih), Ибн Руста (Ibn Ruste), ал-Масуди (al-Mas'udi), Якут (Jaqut) и др., употребяват народностното име „бурджани” (Burdjan), което се отнася главно за българите, живеещи в България на долния Дунав, а така съща и за онези българи, живеещи на север от Кавказ и понякога за населението на Волжска България [1]. Много рядко, това народностно име се използва и във връзка с бургундците [2]. Буржан е персийски вариант на „бурги, болги”, зает от арабите, а наставката „-ан” е частица за множественост при иранските езици.

Burdjan is a wide land in the north. The day there continues four hours, but the night continues thirty hours, and vice versa. Its inhabitants believe in the faith of magicians and pagans. They are at war against Slavs and they are rather like Franks. They are also skilled in handicrafts and navigation.

Тоест това го е казал арабин който е познавал вярата на магите. И е бил прав. Тази вяра на магите или общо казано зороастризма, подобно на християнството и исляма е имала няколко разновидности, като персийския зороастризъм просто е най-популярен. При нас е бил по-скоро вавилонско-мидийски зороастризъм, ако може така да се нарече. А слънцето, месечината и другите звезди са в неговата основа.

  • Потребител
Публикува
Еми както сигурно знаеш блгарите са наричани и Бурджани, а тия бурджани Zakarija al-Qazwini ги е нарекъл от вярата на маговете и езичниците.

The third Nordic conference on Middle Eastern Studies:

Ethnic encounter and culture change

Joensuu, Finland, 19-22 June 1995

About the ethnic name "Burdjan" in Arabic geographical works

Olga B. Frolova

St. Petersburg

It is known that owing to the medieval Arabic works by Ibn Hordadbeh, Ibn al-Faqih, Ibn Ruste, al-Mas'udi, Jaqut and others that the ethnic name "Burdjan"is connected first of all with Bulgaria on the Danube river and this name is also believed to be attributed to Bulgaria on the Volga river.

Sometimes it is used in connected with Burgundians.

L. Shishmanov, and after him T. Lewicki, called Burdjan a lapsus calami, viz. a mistake, in the writings by Arabic authors.

The Russian scientist Boris N. Zakhoder generalized the information from various Arabic sources and pointed out that Bulgaria (Burdjan) was in the north, but on the map its territory extended over a broad zone.

When he took the data about Burdjan from the Cosmographie of Zakarija al-Qazwini, he was puzzled because the land was situated between north and west.

Here is the text by Zakarija al-Qazwini:

Arabic text Translation:

Burdjan is a wide land in the north. The day there continues four hours, but the night continues thirty hours, and vice versa. Its inhabitants believe in the faith of magicians and pagans. They are at war against Slavs and they are rather like Franks. They are also skilled in handicrafts and navigation.

When comparing al-Qazwini's data with the interpretation by B. Zakhoder, it is necessary to note that al-Qazwini makes a clear distinction between the two names Burdjan and Bulgar.

He wrote special articles about Bulgarian people who lived by the Black Sea and about the Great Bulgaria on the Volga river, but the "Burdjan"article is a separate one.

Zakarija al-Qazwini understood very well that Bulgar and Burdjan were two absolutely different places.

It may be supposed that in the Cosmographie by al-Qazwini the Burdjan, the land, is Scandinavia and the Burdjan people are Normans, viz. Northmen.

The proof of such a supposition is founded on peculiarities of Arabic palaeography.

It is known that any interpreter of European names in Arabic works must take into consideration not only its similarity to names in other languages but also its Arabic spelling.

In Arabic, the word burdjan in believed to have several readings, "turdjan", "burdjal", maybe also "lurman"(Latinien - Lormanes).

If this word was written carelessly and without diacritic dots, it could read "nurman"or "norman"i.e. "Norman".

In medieval Arabic geographical works, the name of Normans had different forms: "al-ludana", "al-ludh`ana", "al-urdmani", "al-kudkana", [9] "al-mud'ana".

Such variants are the result of careless writing or of peculiarities in Arabic palaeography: a careless Arabic spelling of the word is bkrmn where the first letter is "b"or "l"or "n"or "t"or "k", the second letter in "r"or "z"or "d"or "dh"the third letter is "gj"or "m"and the last letter is "n"or "l"or "na".

The analysis of the article's contents confirms the truth of that above-mentioned supposition. Not only Zakarija al-Qazwini calls Normans magicians and speaks about their skilfulness in navigation, but this is also done by the Spanish-Arabic historian Ibn al-'Izary.

The sources of al-Qazwini's article "Burdjan" are unknown. Maria Kowalska in her special work "The sources of al-Qazwini's Athar al-bilad"does not touch upon this problem.

It is possible to state only the fact of the essential difference of the al-Qazwini's information and the material of other Arabic geographical works.

Thus, in medieval geographical Arabic works the word "Burdjan"means Bulgaria, Burgundians and Normans. Only contents of the authors' works help to understand the real meaning of this name.

Известно е, че благодарение на средновековни арабски работи от Ибн Hordadbeh, Ибн ал-Faqih, Ibn Ruste, ал Mas'udi, Jaqut и други, че народностното име "Burdjan" е свързан преди всичко с България по река Дунав и това име е също така смята, че се дължи на България по река Волга.Понякога се използва във връзка с Бургунди.

L. Шишманов, а след него T. Lewicki, наречен Burdjan плъзгам calami едно, а именно. грешка, в съчиненията от арабски автори.

Руският учен Борис Zakhoder обобщени на информация от различни източници, арабски и посочи, че България (Burdjan) е на север, но на картата на нейна територия бяха удължавани с широка зона.

Когато той се данните за Burdjan от Cosmographie на "Ал Zakarija-Qazwini, той е озадачен, защото земята се намира между север и запад.

Тук е текстът от "Ал Zakarija-Qazwini:

Арабски текст Превод:

Burdjan е широка земя на север. В деня, там продължава четири часа, но през нощта продължава тридесет часа, и обратно. Жителите му вярват във вярата на магьосници и езичници. Те са във война срещу славяните и те са по-скоро като франките. Те също са квалифицирани в занаятите и навигация.

При сравняване на Ал-данни Qazwini с тълкуването от Б. Zakhoder, че е необходимо да се отбележи, че Ал-Qazwini прави ясно разграничение между двете имена Burdjan и български.

Той написа специална статия за българския народ, които са живели с Черно море и за Велика България на река Волга, но "Burdjan", е отделен ред.

Zakarija Ал-Qazwini разбира много добре, че българите и Burdjan са две абсолютно различни места.

Mоже да се предполага, че в Cosmographie от Ал-Qazwini на Burdjan, на земята, е Скандинавия и Burdjan хора са норманите, а именно. Northmen.

В доказателство на това предположение се основава на особеностите на палеография арабски.

Известно е, че всеки преводач на европейските имена на произведения арабски трябва да вземе под внимание не само със своята прилика с имена на други езици, но също и арабски правопис.

На арабски език думата burdjan в смята, че има няколко четения "turdjan", "burdjal", може би също и "lurman" (Latinien - Lormanes).

Ако тази дума е написана небрежно и без диакритични точки, може да се чете "nurman" или "нормален", т.е. "Норман".

В средновековните географски работи арабски, името на норманите има различни форми: "Ал-ludana", "Ал-ludh" Ана "," Ал-urdmani "," Ал-kudkana "," Ал-mud'ana " .

Тези варианти са резултат от небрежно писане или особености в палеография арабски: небрежно арабски правопис на думата е bkrmn, където е първата буква "б" или "л", или "N" или "Не" или "к", на второ писмо, в "R" или "Z", или "г" или "DH" третата буква е "GJ" или "М" и последната буква е "N" или "л", или "на".

Анализът на съдържанието на статията потвърждава истината, че по-горе предположение. Не само Zakarija ал-Qazwini призовава норманите магьосници и говори за уменията им в навигацията, но това също е направено от испано-арабски историк Ибн ал-'Izary.

Източниците на "Ал-член Qazwini's" Burdjan "са неизвестни.

Мария Ковалска в специални работата си "Източниците на" Ал-Qazwini's Athar Ал-bilad "не засяга по този проблем.

Това е възможно да се посочи само фактът, че основната разлика на Ал информация Qazwini и материала, от други географски работи арабски.

Така, в средновековната географски арабски работи на думата "Burdjan" означава: България, Бургунди и норманите. Само съдържанието на произведенията на авторите помогне да разберат истинския смисъл на това име.

  • Потребител
Публикува
Има чудесни езиковедски статии за balagan и balkan, а изразът за вилаетите според мен не се отнасяше конкретно за вилаети отвъд Каспийско море. Иначе да, думата си е турска, колкото и да не им харесва на автохтонистите.

Мейкбългар, ти не даваш точно аргументи, а по-скоро трупаш твърдения. Впрочем, не зная къде точно българите са наречени "Магове", но "magoi" има и в Евангелието от Лука. Надявам се не твърдиш, че в Евангелието се говори за българи? Иначе българите са наричани как ли не - скити, мизи, хуни... Няма как да са всичко това едновременно. Да не говорим, че ако българите, дето никога не са наричани пряко "перси", са иранци, то османците, за които византийските извори относително често използват названието "перси" трябва да са не знам какво. Може би българи? Сиреч от едните наименования до никъде не се стига. та така и със зороастризма ни. Разни обичаи с пречистване между огньове има и у анадолските тюрки, и у монголите, но да не задълбавам в любимите си федотовщини, че на уважаемото форумство чак мило ще му стане :)

Галахад, не всички западни народи пишат само на латински. Първите текстове на латиница, но на староанглийски език са от седми век. Евангелия на староанглийски, поеми, че и историческа проза има още от VІІІ в. Текстове на латиница, но на стародолнонемски също има от VІІІ в. Текст на старофренски за първи път се появява, ако не бъркам, в 841 г. За готските текстове няма какво да обяснявам, знаеш откога ги има. Българските текстове на собствен (или поне не на гръцки) се появяват бая късно през ІХ в. Пък и дори гръкоезичните ни надписи не са от VІІ в., все пак. За руническите надписи, написани с ранен футарк от ІІІ в. също няма нужда да се разпростирам. Явно някои европейски народи имат писмен език отпреди българите.

Да, аз поне не се сещам за византийски каменни надписи въввръзка с България. Всъщност не се сещам за каквито и да е византийски каменни надписи. Може и да има, разбира се. Какво трябва да следва от това?

Иначе "култура", тоест cultura от colo, colere си е всяка човешка дейност. И следа от култура е следата от всяка човешка дейност. Това е по дефиниция. Да, има ниска и висока култура, а най-развитатата култура може да бъде наречена вече цивилизация, но така или иначе и палеолитният тип с камък на пръчка, и аз, дето седя пред адски сложния си компютър си имаме някаква култура.

Сега за мавританска Испания. Не арабите завладяват Испания, а маврите, има известна разлика. Разбира се, сред маврите има високопоставени араби, но те са сериозно малцинство. Да, културата на мавританска Испания е по-скоро конгломерат от чужди открития отколкото нещо самобитно, но така или иначе е много, много богата. Определено много по-богата от българската култура.

Първо, маврите в Испания създават местна литература. Те непросто адаптират, а невероятно много обогатяват чуждите традиции. Чак такова обогатяване у българите няма. Иди в "Български книжици", попитай за "Хай ибн Якзан" на Ибн Тюфайл и ще видиш, че става дума за бая сериозен философски роман, писан в Испания в края на ХІІ в. Роман по тип, разбира се, не по език. Съчинението просто не може да се сравнява с литературата на България - нито от Х, нито от ХІV в. А испано-мавритански автори има много, при това повечето от тях са светски лица.

та първата модерна историческа концепция реално е мавританска - става дума за отдавна преведената у нас "Муккадима" на Ибн Халдун. Вярно, той, технически погледнато е от ал-Магреб, а не от ал-Андалус, но е живял дълго и в Гранада. А Магреб и Андалус са двете страни на една и съща монета. Та неговото разбиране за история и историография е сравнимо само с това на Тукидид, но не и с относително по-занимателното и същевременно по-наивно разбиране на Михаил Псел, примерно.

В мавританска Испания е писана поезия. Светска поезия. Българската средновековна поезия може да се изброи на пръстите на едната ръка и е само религиозна, в строги канонични рамки.

В Кордоба, която все пак е мааалко по-голяма от Плиска, през Х в. има улично осветление (!) Учебникарски факт, но говори за невероятна материална култура. Кордоба е civitas в много по-голяма степен от Плиска. И е сигурно, че това улично осветление не е наследено нито от римляните, нито от готите. Уличното осветление например е откритие именно на испанските маври. Знам, във Фанагория пък е имало циментови кошчета за боклук - и аз съм гледал "Хан Аспарух"...

За стоманата, корабите и монетосеченето на маврите няма нужда да се разпилявам. За градския и дворцовия бит - също. Човек може само да хвърли едно око на Царевец и после на Алхамбра и да си направи изводите. Да, може не самите маври да са създали принципите на цивилизацията си, но са ги ползвали умело. Българите също не са създали такива принципи... и почти не са ги ползвали.

Алвасарейро, стига "храни" Средните векове. Това, че нищо, тласкащо напред не се е появило тогава, просто не е вярно. Вятърната мелница е откритие на ХІІ в. Фризийският тип "кръгъл" товарен и датският тип "дълъг" военен кораб са средновековни открития. Даже от т. нар. "Тъмни векове". Печатната машина и барутът - също. Очилата (демек лещата). По дяволите, парламентът е средновековно изобретение! Не го бъркай с античните булета и еклесии,герузии и апели, сенати и комиции. Парламентът е нещо ново. И средновековно. Оръдието - също. Ако ми кажеш, че 1315 г. за Франция не е Средновековие, много ще ме изненадаш, но тогава при поредна обсада на Гийена Шарл дьо Валоа вади на бойното поле топ, с който побърква англичаните. Впрочем, в 1262 маври използват някакъв още по-ранен топ срещу кастилците (това пак, щото маврите са нецивилизовани).

Ами пак не съ съгласен със СРедновековието. Като говоря за средните векове, визирам класическите му белези - религиозност, схоластиката, тотално невежество и назадничавост. Затова изключвам от списъка северните народи, италиансите градове републики, англия, холандия и германските земи, които са доста напредничави за времето си. Защото ще видим, че всички изобретения, изобщо целият прогрес от епохата е съсредоточен именно там, където има повече равновластие, и където църквата не е оплела пипалата си. Барутът не е европейско откритие, парламентите и печатната преса идват от севера, печатната машина също. Нека видим класическата средновековна държава - Византия, какво е открила. Нищо.

Изглежда и малкото неща, открити през средновековието, ако има изобщо такива, идват или от периферията на средновековна европа, или от малки градове-републики и разпокъсани немски княжества, където отношенията се отличават с по-голяма свобода. Но, дори и така да е, всички тези изобретения идват много късно. Ти визираш 13-15 век, ами това е самият край на период от повече от 1000 години. Много се закъснява. Много време се губи. Я виж древна елада за какъв рекорден срок развива начната си мисъл.

Но, прав си че парламентът е средновековно изобретение. Само че идва от севера - Швеция, Дания, Исландия, по късно-англия. За действащ парламентаризъм в остатъка от европа през средновековието е трудно да се говори.

Публикува
Има чудесни езиковедски статии за balagan и balkan, а изразът за вилаетите според мен не се отнасяше конкретно за вилаети отвъд Каспийско море. Иначе да, думата си е турска, колкото и да не им харесва на автохтонистите.

Това са две съвсем отделно-самостоятелни думи и на мене ми е направо мъчно за тези "чудесни езиковедски статии", защото работя и публикувам по това наименование от 1986 г.

Думата балкан е донесена на Балканите от куманите къпчаки и нейният произход се крие далеко назад в къпчашките езици.

Но ако не разберете останалото, гледайте да се поучите малко поне от последния абзац!

проф. Иван Добрев, ОСНОВНИ ЧЕРТИ И ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛАНИНСКО НАЗВАНИЕ БАЛКАН

Балканът е исторически утвърденото и сравнително най-разпространеното и известно наименование на най-голямата българска планина, за която официално възприетото, придобило гражданственост и получило също известно разпространение главно в българските държавни граници наименование, е нaзв Стара планина. Планината Балканът като денотат, номинативно-семиотичен обект на първичното и главно от една страна назв Балкан, а така също и Балканите като обект на производното от него, вторичното название, хорнм Балкани от друга, притежават редица най-общи, географско-исторически черти и особености в собствено национално-български, общобалкански и общоевропейски аспект.

Независимо от сравнително големия брой имена, които е имала Стара планина в миналото, все пак почти всички те са били използувани или твърде кратко време, или пък от много тесен кръг носители на разпространените по тези земи езици и поради това са отпаднали като езиковономинативни средства и са се загубили във Времето. След назв Хемус, единствено и само назв Балкан, може да се каже, е останало през вековете и се е разпространило, възприело и утвърдило в съседните балкански езици, в по-близките или по-далечни европейски езици, а оттук и в останалите езици по Света, където с много малки изключения, Стара планина е известна единствено и само под името Balkan.

В историко-генетически аспект, доколкото при макротопонимите, в това число и при макрооронимите, собственото име обикновено и по принцип се образува на основата на съответния апелатив термин, а не обратното, а и върху достатъчно обемист и разнообразен емпиричен материал от алтайския език е формулирано заключението, че оронимите в повечето случаи се образуват от географски термин [Молчанова 1971, 129], то напълно логичното и коректно, най-общо допускане тук и засега за възникване и образуване на назв Балканът, на основата на аптерм балкан, получава на съответното място по-нататък в цялостното изследване на назв Балкан и задължителното допълнително, многостранно уточняване и обосновка доказателство именно от тази гледна точка, което обаче все още не е достатъчно и непременно трябва да премине към установяване и представяне на лежащото в основата на термина нарицателно съществително име, прилагателно име или причастие, а след това и на съответния етимон, от който те произхождат, и едва тогава ще може да се види и прецени и доколко стари лексико-граматични съставки и черти съдържа и носи със и в себе си назв Балкан, за което още на този етап от изследването, може да се приеме, че и то не прави изключение от добре известното в ономастиката положение, че оронимите по принцип крият в себе си доста архаични лексико-граматични елементи и структури.

Пак по-нататък конкретно ще бъде проучван и въпросът за времето на възникване и образуване на самото название специално за българския език, но тук като основа и начало трябва да се отбележи, че оронм Балканът е сравнително отдавнашно, дори старо название, което се появява в славянския български език някъде преди края на ХІІІ в. и доколкото не води своя произход от този език, то това собствено име се разполага и заема място в неславянския, небългарския, чуждия слой стари названия в българския език, където са такива ороними като Родопи, Странджа, Хемус и др., независимо че те са доста по-стари и с произход от по-стари езици по днешните български земи.

Наред с това, оронм Балканът се характеризира още и с някои специфични, присъщи само на него черти и особености, първата от които се свежда до това, че то е компонент на следната като че ли не съвсем обичайна, донякъде неортодоксално-уникална ономастична ситуация, представена сега и тук само чрез малка част от своите съставки и включваща или изграждаща се от такива различни и толкова разнообразни по същност, структура, назначение и функция, по темпорално-локално разпределение и разпространение, както и по лингвистико-стратиграфска принадлежност ономастични и лексикални елементи като бълг. оронм Балканът بلقان [balqan] (нач. на ХІV в.), срвек. юзбълг. прзим بلقان [balqan] (1527), Балкан (Шум), Балканя (Исп), аптерм балкан, гръц. оронм Gabar-balkan, мактп Βαλκάνια, тур. аптерм بلقان [balqan] (1818), фми Balkan, ойкнм Balkan, унг. оронм Balkan (1181), ойкнм Bulkan (1214), рум. оронм Vulcan, антнм Bоlосan, молд. фми Bоlcani, рус. миктп Балкан на част от стара Москва, прозв Палкан, оронм Палкан на Енисей, аптерм volhan (XVIII в.) ”височина, възвишение” (Повл), обл. балканъ ”угорье, придолъ, чищоба между лесомъ и нагорьемъ” (Моск), сиб. балкан ”верховье”, ойкнм Barkhany, вбoлг. нарси балкан ”укрепление, крепост”, оронм Балкан на част от Урал, ойкнм Балкан, башк. аптерм малкан, тат. аптерм былкын, калм. аптерм балкан, башк. оронм Балкан, тюркм. оронм Балхан, сраз. хдрнм بلقان [balqan] (ХІІІ в.), каз. оронм Балкан, кирг. оронм Балкан-тоо, при балканак ”големичък, пълничък”, якут. теонм Палкан, бур. оронм Бархан-уула, тадж. балкан ”горна част, гребен на стена” (X в.), диал. valγang ”голова арыка; плотина”, сраз. аптерм бархан ”подвижна пясъчна дюна” и още много други [Атаев 1970, 112; Гарипов 1980, 99; Гомбоев 2002, 69,70,75; Иман 1992, 351; ~*~1997, 83; Камалов 1980, 41; Караев 1978, 214; Караев 1991, 99; Малов 1961, 98; Мухаммедова 1973, 66; Bouй 1840, 61; Darkot 1960, 285; İnan 1987, 126-127; Miller 1931, 134-139; Tardy 1982, 219; АрхДк-1527, 108; ГгНТкм, 56-57; Даль-1, 43; ЭСТЯз-б, 50; КргРСл, 105; СлНГТерм, 69-75; СлТпКзх, 52-53; СлЯкЯз-1, 356; ТджРДСл, 214; Фасм-1, 116; DcORm, 188; Kiss-1, 155; KmTrk, 275; MagEtSz-1, 230; WdAtl; Yaqut-1, 47].

При едно малко по-внимателно и детайлно разглеждане и запознаване пак с малко по-горе така представената и очертана ономастична ситуация никак не е трудно да се забележи още и това, че всъщност и в действителност тук става дума за една може би уникално-неповторима, единствена, досега несрещана и неконстатирана в ономастиката, но изключително важна и дори куриозна съществена особеност именно на българското назв Балканът, заключаваща се в това, че планини, възвишения или височини с фонетически тъждествени или доста близки до него имена е имало, а и сега има не само в България, но още и на редица други места върху една огромна територия от Европа и Азия, която се простира от Албания, Гърция и Унгария на югозапад и запад до Западен Китай, Бурятия и Якутия на изток и североизток и върху която територия се срещат също така и голям брой вторични или производни от съответното и най-близко първично название собствени имена. Именно тази огромна територия представлява по същество и единственият и неповторим в цялата световна ономастика лингвогеографски ареал на назв Балкан.

Наличието понастоящем или в миналото, на всички тези имена същевременно означава още и това, че еднакви или подобни на бълг. назв Балканът първични планински названия и производни собствени имена се намират и функционират като градивен елемент в ономастичната структура, ономастичното пространство и на още един немалък брой, генеалого-типологически еднакви или различни езици, спадащи към такива езикови семейства и групи като славянската, романската, иранската и гръцкия език от индоевропейските, тюркските, угрофинските, монголските и други езици.

И пак в тези езици се срещат също така и доста лексеми апелативи - прилагателни или нарицателни съществителни имена, които фонетически са тъждествени или близки до звуковата форма на назв Балканът и носят семантика с общи или еднакви признаци, което като цяло позволява да се допусне и конкретна генетична връзка както между тях и темпорално или пространствено най-близкото им собствено име, така също и между всички тях и бълг. назв Балканът.

И последното за момента вътрешносистемно отношение, което тъкмо тук също трябва да се има предвид и да бъде специално отбелязано, е това, че в българския език, наред с назв Балкан, Балканът, Балканя се среща и нарицателното съществително име, аптерм балкан със значение ”планина; хълм, възвишение, височина”, въз основа и на което трябва да се направи категоричният, ономастически и лингвистически изключително важният и значим извод, че бълг. назв Балканът, макар и не единствено, но тъкмо в българския език има своя пълен омоним в лицето на съответния му аптерм балкан, генетическите връзки между които са повече от очевидни, и в рамките на тук разработваната и предлагана обща теория за собственото име, изобщо не може да подлежи на съмнение или обсъждане това, че собственото име възниква и се образува на основата на апелатива, а не обратното.

Ето защо, както проличава достатъчно ясно от току-що разгърнатата ономастична ситуация, бълг. назв Балканът, не е самт и единствено по Света, а е ядрен компонент и елемент на една твърде обемиста, многосъставна лексико-ономастична структура, разполагаща се вътре във и обхващаща едновременно всички горепосочени езици, като наред с това се намира и в някаква, конкретен вид връзка с още много други такива, първични или вторични названия, а така също и с редица фонетико-семантически тъждествени или близки нарицателни съществителни и прилагателни имена.

Повечето от горепредставените форми и разновидности на назв Балкан са разпространени в европейските и азиатските тюркски езици със специфично значение и употреба [Добрев 1999] и относно тях, на този етап на изследването, дори и да не е възможно да се твърди напълно категорично и определено, все пак най-малкото, поне като изходна работна теза, може и трябва да се допусне някакво историко-генетично тъждество и общ произход, които във всички случаи следва да бъдат изцяло други или поне доста по-различни от вече лансираните посредством неотдавна анализираната, преценена като напълно неоснователна и достатъчно категорично и определено отхвърлената от нас турска етимология на Х. Ерен [Eren 1985; ~*~ 1987], а така също и от предложените в разработените от други изследователи севернотюркски етимологии [Добрев 1989; Dobrev 1991].

Освен това, от добавените към някои от имената години или векове, проличава също така достатъчно ясно, че засвидетелствуваната чрез записване или отбелязване в изворите ”историческа дълбочина” при отделните названия никак не е еднаква и ако при рус. Палкан например тя, дори и да не е равна на нула, все пак е твърде малка, доколкото достъпните засвидетелствувания са от най-ново време, то тази ”историческа дълбочина” се характеризира с доста по-високи стойности при унгарските, да речем, названия, известните отбелязвания за които са поне от края на ХІІ в.

Специално за бълг. назв Балкан безспорно трябва да се приеме, а за български историци балканисти дори е и повече от задължително да се знае, че вече доста отдавна, именно в българската лингвистика е открито и установено и при това още е и научнопублично разпространено и всеизвестно с характера и статута на ”важно доказателство коректив” в досегашната официална позиция на българската етимология, лексикология и лексикография [Бешевлиев 1997, 13,24; Kojčeva 2000, 87; Račeva 1996, 165-167], че именно това название е отбелязано върху стара арабска карта от поне 100 години преди османотурското нашествие.

Този изключително важен и съществен за българската наука, факт, беше само съобщен за първи път тъкмо в историографско издание от проф. П. Коледаров [1986, 168], но доста преди излизането на тази статия от печат, и устно-лично на автора на тези редове, а кратко след това пък сравнително подробно анализиран и публикуван от наша страна в българския лингвистичен печат, след лично издирване и набавяне на достатъчно ясното и четливо копие на арабската карта, придружена и от транскрибиран на латиница вариант, наличието в който на назв Балкан само препотвърждава нашето разчитане и констатация на тази негова толкова ранна и изключително важна регистрация [Добрев 1989, 230-232; Miller 1931, 134-139].

От тази гледна точка ”възстановяването и разкриването историята на названието Балкан” като най-ранно споменаване в писмо на италиански дипломат от 1490 г., т.е. 100 год. след Нашествието и повече от 200 год. след, най-вероятно засега, най-старата регистрация на самото название, както и голословните твърдения по немалкото иначе на брой страници, посветени специално на назв Балкан, в смисъл, че думата balkan се отнася за планина, която дума много османски и турски речници я обясняват като ”планина” или като ”планинска верига”, понякога като ”гориста планина” ”стръмна и камениста, гориста планина” и това турско име е използувано от османците за наименоване на различни географски обекти; всеобщо прието е, че тази дума и това име се разпространяват на Полуострова с идването на османските турци; няма документални свидетелства за думата от преди османско време, въпреки факта за заселването или преминаването през Полуострова на тюркски или тюрко-ирански племена [Todorova 1997, 22-27] или пък прекалено самомнителното и също така неоправдано убедено-категоричното твърдение, че ”нито един извор от Средновековието не е регистрирал названието Балкан или каквито и да са производни от него” [Матанов 2002, 3], не може да се приемат за банално-елементарно недоразумение и очевидно са нещо повече от иначе допустимата и простителна, недостатъчната или лоша, но независимо от това, не по-малко задължителната вътрешнобалканистична и междунаучна осведоменост и компетентност, особено когато се касае, нека тъкмо на нас ни е позволено и простено да го кажем, за общо и значимо за българската лингвистика, историография, география, балканистика и др., научно откритие и то направено именно от български лингвист ориенталист, с което не само се слага край на една изцяло неоснователна и необоснована, още и непочтително-несправедлива, продължила прекалено и излишно дълго научна традиция спекулация с произхода на името Балкан, но се и поставят нещата на истинските им места – това име е българско по произход, принадлежност и статут и единствено и само от българския език то преминава в турския език и съседните балкански езици и пак от него, в принадлежността, характера и качеството му именно и единствено на българско собствено име, възниква, образува се и се разпространява и утвърждава по Света и производно-вторичното назв Балкани, което ще е много добре да знаят и помнят поне българските историци балканисти.

  • Потребител
Публикува

''От тази гледна точка ”възстановяването и разкриването историята на названието Балкан” като най-ранно споменаване в писмо на италиански дипломат от 1490 г., т.е. 100 год. след Нашествието и повече от 200 год. след, най-вероятно засега, най-старата регистрация на самото название, както и голословните твърдения по немалкото иначе на брой страници, посветени специално на назв Балкан, в смисъл, че думата balkan се отнася за планина, която дума много османски и турски речници я обясняват като ”планина” или като ”планинска верига”, понякога като ”гориста планина” ”стръмна и камениста, гориста планина” и това турско име е използувано от османците за наименоване на различни географски обекти; всеобщо прието е, че тази дума и това име се разпространяват на Полуострова с идването на османските турци; няма документални свидетелства за думата от преди османско време, въпреки факта за заселването или преминаването през Полуострова на тюркски или тюрко-ирански племена [Todorova 1997, 22-27] или пък прекалено самомнителното и също така неоправдано убедено-категоричното твърдение, че ”нито един извор от Средновековието не е регистрирал названието Балкан или каквито и да са производни от него” [Матанов 2002, 3], не може да се приемат за банално-елементарно недоразумение и очевидно са нещо повече от иначе допустимата и простителна, недостатъчната или лоша, но независимо от това, не по-малко задължителната вътрешнобалканистична и междунаучна осведоменост и компетентност, особено когато се касае, нека тъкмо на нас ни е позволено и простено да го кажем, за общо и значимо за българската лингвистика, историография, география, балканистика и др., научно откритие и то направено именно от български лингвист ориенталист, с което не само се слага край на една изцяло неоснователна и необоснована, още и непочтително-несправедлива, продължила прекалено и излишно дълго научна традиция спекулация с произхода на името Балкан, но се и поставят нещата на истинските им места – това име е българско по произход, принадлежност и статут и единствено и само от българския език то преминава в турския език и съседните балкански езици и пак от него, в принадлежността, характера и качеството му именно и единствено на българско собствено име, възниква, образува се и се разпространява и утвърждава по Света и производно-вторичното назв Балкани, което ще е много добре да знаят и помнят поне българските историци балканисти. ''

А аз си мислех, че от проф. Пантев няма по-голям позьор и смовлюбен тип.

Писал, писал цяяяяял абзац, за да каже нещо простичко. Другите са некомпетентни и манипулатори, а аз съм осенен от Свише и всичко ми е известно.

Колега, освестете се малко, моля Ви!

  • Потребител
Публикува

проф. Иван Добрев, ОСНОВНИ ЧЕРТИ И ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛАНИНСКО НАЗВАНИЕ БАЛКАН

Прочетох още веднъж творбата Ви, професоре и трябва да Ви призная, че я възприемам като шега. Най- много ми допадна аргумента, че ''Балкан'' е българска дума , защото се срещала на много места по света, но и за арабската карта от поне 100г. преди Османското нашествие също си го бива. Какво доказва хипотезата Ви, че ''Балкан'' е българска дума факта, че тази дума я откриваме не в домашен извор, а в чужд при това арабски? Нищо....

Аз самият не се наемам да предположа какъв произход има думата и допускам, че е възможно и да е българска, заета от куманите и пр., но просто трябват сериозни аргументи, а не закачки с други колеги писали по темата....

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!