Историците на ранна модерна България

[Р. Теодосиев]

В тази тема искам да съберем историците на ранна модерна България:

Марин Дринов - много хора смятат, че той е положил основите на историческото ни съзнание и проучвания. Той, както и други български учени, е школувал в Русия. Тези хора са тясно обвързани с всекидневните болежки на българите в онова време, копнежа по освобождението, политически елемент в неговите писания, често без да го осъзнава;

Карел Шкорпил - проучване in situ, на място. Културата е била представяне най-вече през призмата на етнографското/фолклорното или писмените паметници на съответния период;

Васил Златарски - пръв пише многотомна история на българската държава. По онова време държавата е в основата на всичко. Той е класически позитивист, но и до ден днешен голяма част от неговата теза се използват;

Петър Мутафчиев - един от най-интересните учени в България по много причини. Той дълго време е бил заврян в ъгъла - след смъртта си и едва по-късно , 1985-6 г. започват да се появяват негови писания- „Българският народ”. Занимава се с периода на ранното османско владичество. Немалка част от тезите му днес не се приемат от българското поколение в науката, но смело може да се каже, че до 44та година той остава човека с най-сериозна склонност за осмисляне на българското минало и култура през средните векове;

Богдан Филов - занимава се с история на изкуството, но поради обвързаността му с политиката, бива застрелян през 1944 г.;

Никола Мавродинов

Иван Дуйчев - продължава да работи след забрана за преподаване през 1948-ма година, но по-късно е опростен;

Веселин Бешевлиев (почива 1994-та година). Той е всепризнат в сферата на българското средновековие;

Димитър Ангелов - най-сериозен привърженик на комбинацията между позитивизъм и марксистко осмисляне на българското средновековие;

Василка Тъпкова-Заимова

Васил Гюзелев

Иван Божилов

Георги Бакалов

Станчо Ваклинов - сферата на археологията;

Рашо Рашев - археолог и историк;

Лиляна Симеонова - византивист, има написани много книги за културата на средиземноморието, скандинавския свят и Византия; използва позитивистката методология, но публикува и материали, свързани със семиотичния и херманевтичния подход;

Чуждестранни изследователи

Андрей Грабар - популяризира различни паметници на културата от нашите територии - църкви и манастири, занимава се със светците в изкуството; с византийското изкуство, с религиозната живопис...

Стивън Рънсиман - първи голям англоговорящ учен, който публикува на англ „История на първото българско царство” (империя), има много публикации по балкански и български въпроси. Занимава се и със завладяването на Константинопол от османските турци (1453 г.), с историята на кръстоносните походи...

Г. Литаврин - руски изследовател с много публикации по балканските и в частност - византийските и българските проблеми

У. Шепард - автор на исторически атлас

Д. Поливянни - занимава се с проблематиката на средновековния балкански град и с българския средновековен град

Редактирано Януари 8, 2010 от ISTORIK

[emilia_n]

Аз бих прибавила към този списък името на Вера Петрова Мутафчиева. Все пак тя е продължител на старата историческа школа.

[resavsky]

Джон Бъри - учителят на Рънсиман.Жалкото е че днес трудовете му са почти непознати.

[T.Jonchev]

Струва ми се, че не бива да се пропуснат и имена като Никола Милев (слабоизвестен днес), Гавраил Кацаров, Любомир Милетич, Йордан Иванов, д-р Иван Велков и сина му - проф.Велизар Велков, Христо Данов, а също и Геза Фехер.

Освен това аз бих споменал и още едного - също неособено известен у нас, но добре познат в Англия например - Борислав Примов, чиято в пълния смисъл на думата шашардисваща ерудиция, е карала студенти от всевъзможни специалности да се тълпят в лекционната му зала.

[Elemag]

Към чуждестранните - Дмитрий Оболенски.

[resavsky]

Георги Баласчев - друг малко познат български историк по произход от Македония.

Васил Аврамов - изследовател на кампанията от 1190 г. незаслужено охулен от Петър Мутафчиев.Днес май се окаже че Аврамов е бил прав коя е крепостта "Стринава" но историята не е благодарна наука.

[Galahad]

Предполагам, че липсата на Ников и Иречек е технически пропуск, защото те са от хората, които правят от големия хаос науката българска история.

От не толкова известните:

Стефан Бобчев - изследва старото бълг. право.

Спространов - прави описи на ръкописите в нашите книгохранилища.

К. Шапкарев и П.Р. Славейков заради събирането на фолклорното наследство.

За издирването, превода и издаването на извори за бълг. история: Ихчиев, А. Шопов, Г. Стрезов.

Аз бих прибавила към този списък името на Вера Петрова Мутафчиева. Все пак тя е продължител на старата историческа школа.

Трите папки с доноси на агент Атанас май обаче са й отнели времето и да постигне нещо от това, което е направила старата школа.

Ако ще става дума за по-популярна литература бих добавил Б. Чолпанов ("Бълг. военна история", "Каменните щитове", "Бележити българи") - много достъпен стил на писане.

[resavsky]

Гаврил Кръстевич - автор на една много слабо позната "История на българите".

[emilia_n]

Към името на проф. Бобчев, аз бих прибавила и това на Димитър Маринов.

[Деспот Слав]

Бих прибавил проф. Петър Ников- медиевист.

[Aspandiat]

Май пропуснахме църковния историк Иван Снегаров.

[ISTORIK]

Донка Петканова - изследва старобългарската литература

[Деспот Слав]

По-горе беше споменат Борислв Примов. Заедно с Иван Дуйчев са най-добрите ни медиевисти по време на събитията от 9.9.1944 г. Обявяват го за буржоазен историк, но не могат да го отстранят защото по това време няма по-подготвен.

[Black Wolf]

По-горе беше споменат Борислв Примов. Заедно с Иван Дуйчев са най-добрите ни медиевисти по време на събитията от 9.9.1944 г. Обявяват го за буржоазен историк, но не могат да го отстранят защото по това време няма по-подготвен.

Имах удоволствието да ми преподава няколко години преди да почине. Наистина ерудиран мъж.

Абе забравили сте Ганчо Ценов! Как може - гуруто на автохтонистите...

Редактирано Ноември 28, 2011 от Black Wolf