СССР без Ленд-лиз?

[картаген]

Не знам дали тук сте обсъждали значението на англо-американските доставки за СССР, но мисля, че темата е интересна и ви предлагам за обсъждане някои данни...

Съветската историография омаловажаваше и направо премълчаваше размера на помощите по лендлийза и преди това, които РККА получава от западните си съюзници. А те не се са никак малки. И най-повърхностният поглед върху цифрите е достатъчен, за да се убедим, че без англо-американските доставки СССР не би издържал, особено в началния период на войната /1941-42/. Съветската индустрия произвежда колосално количество танкове, но въпреки това получава близо 10 хиляди танка от Великобритания и САЩ. Малко известна подробност е, че повечето от Т-34-ките са произвеждани с английска стомана /противно на мнението за мощната военна индустрия, пренесена в Урал и Сибир, която бълвала без проблем милиони тонове първокачествена стомана./

А ако хвърлим поглед върху транспортните средства – неизбежен е извода – всички мащабни настъпателни операции на РККА биха били невъзможни без американските джипове и камиони. Всъщност Червената армия разчита изцяло на конска тяга и американски автомобили...

Данните са събрани от руския историк Юрий Фелщински:

„Размер на съюзническите доставки за СССР /1941-45 г./

Самолети - 18 700 броя /около 12% от всички самолети на РККА/

Танкове – 10 000 броя /около 10 % от всички танкове на РККА/,

Оръдия 9 600 броя,

Нефгопродукти – 2 600 000 тона,

Локомотиви – 1860 броя,

Платформи – 11 600 броя,

Цветни метали – над 500 000 тона,

Джипове – 52 000 броя,

Камиони – 375 000 броя..."

[КГ125]

Интересно, колко ли бройки трябва да се прибавят към горното, като се има предвид количествата доставени материали. Алумний например е бил доставен в много голям процент по ленд лиза, а без него танковете са немислими - скоростните кутии и редукторите биха били тежки, ако бяха от друг метал. За самолетите да не говорим.

Ще пусна малко конкретни данни за начало.

Някои данни за ленд лиза:

Още от 1892 г. има закон, който разрешава на президента да дава под наем или на заем военна собственост на САЩ, ако счете за нужно. Законът е потвърден с нов акт на Конгреса Още от есента на 1941 г. доставките за СССР започват и са на стойност около 11 милиарда долара, което е много сериозна сума за това време и се равнява на днешни много повече /не съм смятал точно/.

Доставки са извършвани от Англия и САЩ, а и Канада, но делът на САЩ е 96.4%, така, че практически доставчикът са САЩ.

Данните са донякъде противоречиви, тук съм ги нахвърлял първосигнално, за ориентир, възможни са варианти, но в няколкото руски източници, които видях, се среща следното:

Автомобили – 70%

танкове — 12%,

самолети — 10%, а за морската авиация — 29%.

(по други данни – 15% от общото съветско производство)

Брой:

Самолети 22 195; танкове 12 990; автомобили – повече от 500 000; оръдия – 5000; и отделно снаряди, взрив, облекло, лекарства. ј от доставките са храни и хранителни вещества. В това отношение може само да се гадае на колко съветски хора американските и канадски храни са помогнали да оживеят.

По други данни самолетите са: 18 659.

(В Германия са произведени 114 000 самолета, а трите съюзници произвеждат 5 пъти повече, т.е. 582,000)

зенитни оръдия – 8000;

противотанкови оръдия - 5000,

картечници - 132 000,

камиони - 376 000,

джипове - 51 000,

влекчаи - 8000,

мотоциклети - 35 000,

снаряди - 472 милиона броя

храни и продоволствие - 4,5 млн. т,

нефтопродукти - 2,1 млн. т

взрив и химически вещества - 1,2 млн.

вагони - 11 000 вагонов,

локомотиви - 2000 паровозов,

транспортни кораби - 128,

ледоразбивачи - 3,

военни кораби - 281

Танкове 16%, САУ 8& и БТР – 100%

През 1941-1942 г. се доставят 4697 танков, а през 1943 г. - още 3026 (и това при немско количество от около 4000 в началото на войната)

Танковите, авиационните и др. военни заводи до лятото на 1942 г. работят само чрез американските доставки.

Радиостанции – само за авиацията са 9351 отделно навигационно оборудване, (радиокомпаси, автопилоти, радари, секстанти, авиохоризонти).

Имало е три основни маршрута – през Северния Атлантик - 4 млн. тона, или 22,7% от всички доставки; през Южния Атлантик, Персийския залив и Иран 4 млн. тона или 23,8% и по Тихия океан - 8 млн. тона (47,1%). Следователно общото количество е около или над 16 милиона тона.

Авиацията на ВМФ получава 2 148 самолета.

Не бива да се забравя, че освен количеството, много е важно качеството на изделията. Доставени са 550 РЛС за корабите от САЩ и 640 от Англия, а също и различни средства като тралове, брегови радари, радиостанции, и т.н. Загубени са 5140 търговски и 180 бойни кораба и поече от 6000 моряка.

Относно нефта:

През 1942 г. нефтените доставки на СССР от Баку, Грозни и Майкоп са много затруднени. Оттам би трябвало да дойдат 85% от нефтопродуктите. Демонтиран е един нефтопровод, от страх да не бъде завладян /«Баку — Батуми»/, а пътят по Волга е блокиран при Сталинград. Нефтодобива се свива двойно. През 1941 г. се добиват около 23 млн. т., а през 1943 – 12. В първите доставки от САЩ 78% или 145 996 тона са нефтопродукти.

Авиобензин около 2 милиона и 720 хил. тона - 1 млн 320 хил., от САЩ, от който 88,1%) с най-високо октаново число.

834 000 тона светли фракции, използвани за производство на бензин, отделно още 573 000 т. от Англия и Канада.

Руснаците разработват рецептура за смесване на техните нискооктанови горива със доставените и така ефектът от доставките става многократен.

Общото съветско производство на авиационен бензин е е 4 млн 900 хил тона., т.е. ефектът от ленд-лиза в това отношение е увеличил двойно съветския горивен авиационен ресурс.

Автомобилното гориво е 267 088 тона, т.е. около 2,8% от общото съветско производство за цялата война. (Но в определени моменти доставката му може да е била от решаващо значение).

Отделно е доставено нефтопреработвателно оборудване, чието значение несъмнено е много голямо – това са шест комплекта оборудване, станали основа на заводите в Куйбишев, Орск, Гурев и Красноводск.

Помощта продължава, парадоксално, и след май 1945 г. (вероятно заради действията срещу Квантунската армия). Постъпват 455 хил.т. нефтопродукти, тръби за 222 милиона долара, стругове, хидравлични преси, електрогенераторни станции и пр. които се оказват решаващащи за старта на съветската газова промишленост.

Доставени са 21% и 9%. от зенитната и противотанкова артилерия. От общото количество оръдия обаче- 57 000, тези оръдия са едва 2,7%.

кораби -– 22,4%.

автомобили – 64%, но като се има предвид качеството им (сравнете Студебейкъра със ЗИС, или пък малкото всъдеходи ГАЗ със джипа Уилис) може да се заключи, че делът в автомобилния ресурс на РККА е бил много по-голям.

стрелково оръжия - 150 000 единици, или около 0.75%

автомобиолен бензин – 242 300 тона – 2.7%;

светли фракции – 1483 000 тона, или 80%;

авиационно гориво - 40%.

железопътни релси – 36%.

локомотиви – около 72% (но тук е от наличните в СССР, като се има предвид, че са доставени около 2000, а от 41-ва до 45 са произведени 800 бр.- от тях през 1941 – 708* ) г.

вагони – 11705 при произведени в СССР 1092.

взривни вещества 318 000 тона или 36,6% от съветския военен ресурс;

алуминий – 328 000 т., или 55% (но пак – имаме само данните за войната, които са 263000 тона произведени в СССР. Запазите му преди това не са известни);

мед - 387 000 . тона – 45%

брезент – 3 606 000 т.– 30%

захар - 610 000 т. - 29,5%;

памук - 108 милиона тона, или – 6%.

металорежещи машини - 44,600 броя; преси – 104

/при произведени 141 000 в СССР/ това е дял от 24%.

телефонен кабел - 956,700 мили, 2,100. мили морски кабел и 1100 мили подводен кабел.

радиостанции - 35 800

радиоприемници - 5899

локатори - 348 локаторов,

обувки – 15 500 000 чифта

храни - 5 000 000 тона

ОБЩО ДЯЛ ВЪВ ВОЕННИЯ РЕСУРС НА СССР (но само в количествено отношение ) - 28%.

предвид качеството на материалите, това, че някои особено важни, като автомобилите, локомотивите и вагоните, авиационното гориво, светлите фракции и др. са били в особено голям дял, както и че доставки са правени в моменти на критична липса в СССР (например преди битката пред Москва доставените танкове са позволили на СССР да компенсира двойно загубите си – по някои данни; не бива да забравяме и че не знаем какъв процент от УНИЩОЖЕНИЯ от войната съветски ресурс се възстановява чрез ленд/лиза, защото те го смятат само върху произведения, и то не само и не винаги през войната), то може да се заключи, че делът на доставките от САЩ, Англия и Канада в съветския военен ресурс по птношение на снабдяването е около 40 – 60%, IMHO.

Възтановяване на дълга за доставките. Ако се вярва на мемоарите на Микоян, то те не са плащани или са плащани намалено. Самите условия на договора предвиждат, че унищоженото във време на войната няма да се плаща. Така, че това си е бил подарък за СССР в тези години на най-голямо затруднение и заплаха за съществуването му.

Към края на войната СССР връща на САЩ 1 милион и 70 хиляди т. нефтопродукти, приемал и ремонтирал кораби на съюзниците, като ги зареждал с гориво.

През 1947 г. дългът на СССР е бил определен на 2.6 милиарда долара, но през 1948 г. сумата става 1.3 милиарда. СССР ОТКАЗВА да я заплати. През 1951 г. сумата се намаля на 800 милиона долара, но договор се подписва през 1972 г., и то само за 722 милиона долара, със срок на плащане до 2001 година, и то само ако на СССР бъде отпуснат кредит. През 1973 г. СССР е платил общо 50 милиона долара, след което прекратява плащанията поради поправката Джексън-Ваник (забраняваща определени сфери на търговията със СССР). През 1990 г. се стига до 674 милиона със срок до 2030 г. Смята се, че към настоящия момент дългът е 100 милиона.

Общо взето – ленд лиза е един голям подарък. Какво са 11 милиарда долара от 1941 г. срещу 650 милиона днес, а пък през 2030...

http://gpw.tellur.ru/page.html?r=common&s=lendlease

http://www.hist.msu.ru/Labs/Ecohist/OB11/U...ornichenko.html

http://www.deol.ru/manclub/war/lendlt.htm

http://zhurnal.lib.ru/b/bushauskas_a/64.shtml

http://statehistory.ru/35/Lend-liz--Mify-i-realnost/

http://arcticwar.pomorsu.ru/int_relations/foodaid.htm

http://www.airpages.ru/uk/gs_uk60.shtml

http://www.deol.ru/manclub/war/lendlt.htm

http://zhurnal.lib.ru/b/bushauskas_a/64.shtml

http://statehistory.ru/35/Lend-liz--Mify-i-realnost/

Редактирано Януари 10, 2010 от КГ125

[Panzergrenadier]

За първи път от съветска страна оценка на ленд-лийза дава икономистът Николай Вознесенский в книгата си «Военная экономика СССР в период Отечественной войны» 1948 г. Според него доставките на ленд-лийза имат дял от едва 4% в сравнение с размерите на продукцията на военната икономика на СССР. Как е изчислено това не става ясно. Вознесенский не показва по каква методика е изчислил тези проценти, но оттам насетне в съветската литература се повтаря това число отново и отново, и то без никакви доказателства.

Други пък като Жуков и Микоян отдават голямо значение на ленд-лийза.

Жуков: «Но не трябва да отричаме, че американците ни предоставиха толкова материали, без които ние не бихме могли да формираме нашите резерви и не бихме могли да продължим войната.»

Източник:

Из донесения председателя КГБ В. Семичастного — Н. С. Хрущеву; гриф «совершенно секретно» // Зенькович Н.Я. Маршалы и генсеки. М., 1997. С. 161-162).

[RIZAR]

Тези данни за получените материали са от съветска страна ли са , или за изпратените от англо-американска , защото знаем , че борбата особенно през преиода 1942-43 за морските комуникации и транспорт е била доста затруднена от немския подводен флот и доста доставки са отишли на дъното на Атлантическия океан ???

[КГ125]

Това са получените. За унищожените достави има данни и таблици в един от линковете.

Значи тези 4% идват от книгата на Вознесенски. При цялото ми уважение към този доста сериозен сталински кадър, създаден и унищожен от Сталин, не знаем откъде идва тази цифра. Имайки предвид момента, а именно началото на Студената война, цифрите, които гледаме по-горе, несъмнената цензура и съобразяване на публикациите, особено пък на тази с политическата линия на момента, а тя е антиамериканска, не смятам, че тази цифра може да се вземе на доверие без проверка.

Може би, при неясната методика и стойности, това е съотношение между ленд лиза и целия БВП на СССР от 1918 до 1944, но и това е доста съмнително.

А и истинското значение на доставките не се измерва само в количествено, а и в качествено отношение, и то в няколко посоки - качествеото на материалите и необходимостта им в конкретния момент. Знаем, че понякога два хляба са по ценни от вагон с диаманти.... Или мястото на ленд - лиза в системата на съветския отбранителен ресурс, или по-точно логистичната му част, започва да се брои от 28% само нагоре.

Редактирано Януари 17, 2010 от КГ125

[RIZAR]

Така, като гледам, май руската армия без ленд-лиза, май щеше да се окаже в положение по-зле и от италианската, която поне на руския фронт е била почти изцяло моторизирана с авто-тракторна техника и мотоциклети.

Факт е ,че докато Япония е можела да разполага само с филипинския каучук и малайския нефт, германците със шведската стомана, въглищата на Рур и нефт на Румъния, а Италия каквото и отпусне съюзницата Германия, то съветско-англо-саксонския съюз е имал енергията и ресурсите практически на целия свят, включително и на държави, които са били неутрални или дори приятелски настроени към Германия като Иран.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/09/839...svetovna_voina/

Ахмадинеджад поиска репарации за Втората световна война

И не знам как щеше да произвежда Америка, ако на границата вместо латиносите от Мексико и канадските ливади , имаше 5 млн. немско-италианска армия ???

[КГ125]

Ако с оръжията и боеприпасите и машините доставките са много важни, то според мене в продоволствения сектор те са направо решаващи и без тях СССР не може да воюва.

Общи хранителни доставки – 4 915 818 тона;

сумарна калоричност на храните – 67 502 474 000 000 000 килокалории. При средна разкладка за един боец 4000 калории в денонощие, излиза, че армия от 10 милиона души е изхранена в целия период на войната, а именно – 1 688 денонощия. Като се добавят калориите, доставени от отделни недържавни структури на САЩ, се оказва, че на практика през цялата Втора световна война цялата армия на СССР е бил буквално хранена изцяло от ленд-лизовите доставки, но и те добавят допълнителни калории към дажбите на гражданското население.

[КГ125]

Поради спецификата на историческото си и географско развитие значителната част от населението, стопанството и ресурса на СССР е в европейската й част, така е и до днес. С първоначалните си успехи немците вземат 40% от населението, 84% от производството на захар, 38% от производството на зърно, 60% от други важни изделия. Отделно мобилизацията допълнително затруднява производството и често води до тежки страдания за останалото в тила мирно население, главно негодни за военна служба мъже, жени и деца (вижте на клипа на Шарл Азнавур как едно 4 годишно дете оре, а в заовдите са работили от 12 г. възраст на 16 -18 часов работен ден). В Украина немците успяват да вземат 1/3 от запасите от храна и повече от 50% от наличните трактори. Хиляди тонове са унищожени от отстъпващата съветска армия, по заповед на Сталин, като в много от селата оставащото там население е без пукната троха.

Купони в запазената част от територията са въведени едва в края на 1941 г., защото нанесената първоначална загуба е компенсирана от загубата на население – 60 милиона човека са останали в окупираните територии и изхранването им вече е грижа не на съветските власти.

Към края на 1941 г. започва обаче остър недостиг на захар, хляб, традиционно внасяните в СССР стоки. Войната винаги води до това, но комунистическият строй си е дефицитен поначало и задълбочава проблематиката. Анастас Микоян пише как е бил принуден да обикаля съветския дълбок тил и да трие сол на главите на разпусналите се ръкводители да благоволят да дават доставките за фронта, че иначе ..... Освен вътрешна мобилизация, СССР е принуден да се обърне към съюзниците за помощ..

Първите доставки са на захар, брашно и висококалорийни и обезводнени и консервирани храни. Особено яйчен прах и др. подобни, наситени с мазнини и белтъчини вещества. И макар фронтоваците да са се шегували и да са наричали праха „Яйцата на Рузвелт”, а местните консерви „втори фронт”, и макар, че след войната тези доставки са омаловажени, оказва се, че те са в шокиращо големи съотношения с произведените в СССР храни. Освен всичко друго, именно тези доставки са от решаващо значение за битката при Москва и за обсаденият Ленинград и градовете в крайния Север.

За да стане ясна картината, до първите доставки само в Архангелск от глад и болести са умрели 20 000 души (цивилни, разбира се), или 10% от предвоенното население на града. Сталин, след дълги кандърми от низовите ръководители, разрешава в града да останат 10 000 тона канадска пшеница, и това на практика го спасява от тотално измиране от глад.

По въздушен мост през Иран са доставени 9000 тона семена, точно навреме за започването на сеитбата през 1942 г.

Продоволствените товари са заемали ј от целият тонаж само в в първата година.

Въпреки опитите да се увеличат посевните площи, да се развъди дребен рогат добитък и птици, да се развие преработвенато им и да се нормират продуктите за всички, в края на 1942 г. нещата рязко се влошават. Към есента от центърът са отрязани най-плодородните райони на страната. 40% от селските стопанствата на СССР биват унищожени. Пленена е значителна част от реколтата. В резултат на жертвите на фронта и новите мобилизации, производителността на труда рязко пада почти двойно. Липсват машини, гориво и резервни части в тила. Лично Сталин заявява на американския посланик, че продовлствената ситуация изисква незабавна помощ от съюзниците.

Новите доставки не закъсняват, и към тях се добавят маргарин, соево брашно, сирене и специално приготвени леки хранителни концентрати, горчив школад, галета, в т.ч. шоколади, смесени с месо. Всеки съветски боец без изключение се храни със знаменитата „тушонка” (голяма месна консерва), без която, по спомените на Никита Хрушчив, армията не би могла да бъде нахранена. Стига се дотам, че в щатите започват да готвят борш в пакети, специално по руски рецепти.

В первата четвърт на 1943 г. доставките обезпечават 17 % от калориите на РККА/. След това доставките се увеличават още, като надвишават повече от 3 пъти доставеното дотогава.

През юли 1943 г. се доставят още 885 хиляди тона, като в общия обем доставки те заемат 1/3.

През 1943 г. нещата се влошават отново – този път заради освободените територии. Милиони хора се връщат в състава на СССР и трябва да бъдат хранени. Стопанствата биват разорени от военните действия и армиите, отделно настъпва суща в житните райони на Сибир, Поволжието и Северен Кавказ.

В СССР започва тежка продоволствена криза. През ноември 1943 г., в побеждаващият СССР негласно дажбите за храна се намалят с 1/3 !!!

Пред лицето на кризата САЩ предлагат даже повече от това, което СССР иска, като при това дори стига до дефицит на собствения си пазар. Една четвърт от свинското месо, произведено в САЩ отива в СССР, а за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставя краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар за него. Това масло, заедно с плодови сокове, сухи и пресни кинсервираи плодове, и др. високовитаминозни продукти са спасение за ранените войници в болницата.

Когато американския посланик иска да провери как се разпределят помощите и подава сигнали за някои нередности, той бива сменен и то не с кой да е а с Аверил Хариман.

СССР упорито мълчи за размерите на помощите, но не там е бедата. Стоките са могли да бъдат ползвани за граждански, а не за военни цели само със съгласието на доставчика, съгласно договора за ленд-лиз. Части от тях се установяват обаче в „затворените магазини” (това е магазин, достъпен само за правоимащи от едно ниво на властта нагоре. Каква само ирония – затворен магазин... ) и в ресторантите (което значи, че държавата е търгувала с тях на жалките остатъци от вътрешен пазар)!!! в Куйбишев, а това е градът, който е бил резервна столица на СССР през войната. Установяват се и наличия на стоки на черния пазар. За да не дразни Сталин (!!!) държавния департамент нарежда на дипломатите да не придирят много, дори и при тежки нарушения като препродаването на доставките в Иран, Полша и Финландия.

Имало е и специална програма за Далечния Изток – т.нар. „”програма "Майлпоуст"

През 1944 г. брутния продукт на селското стопанство на СССР стига 54% от довоенния, като за това са доставени американски семена, трактори и камиони.

http://arcticwar.pomorsu.ru/int_relations/foodaid.htm

Редактирано Януари 10, 2010 от КГ125

[mitaca]

Ленд-лийза безпорно има голямо значение за победата на СССР (и после на САЩ, Англия и Франция), но войната свършва (т.е. решена е) след битката при Москва. Останалото е техника и кръв . Тогава не е имало доставки, няма и начин. По отношение на вилисите и студебейкърите ще припомня, че Вермахта напредва и прави настъпателни операции предимно с конски впрягове.

[Warlord]

Така е, доставките са от жизненоважно значение за подържането на армията и воденето на бойните действия. В един момент на Германия доставките й просто свършват, а враговете им продължават да се ползват с ресурсите на почти целия свят, както и през ПСВ. Така че колкото и да ги въртим останалите неща с техническите данни на машините и оръжията, стратегиите на бойното поле, морала и бойния дух на населението, това си остава основната причина за изхода на войната.

Да не забравяме, че САЩ все пак са във война с нацистка Германия и активно работят за сгромолясването й. Просто им е било много по-изгодно да пратят машините, горивото и припасите на руснаците и те да се бият и загиват с тях. До един момент разбира се, когато вече десантът и откриването на Втори фронт са станали неизбежни.

Данните са много интересни, но аз доколкото си спомням бях чел нещо то сорта на едва 15% достигнали доставки по лендлийза до СССР, всичко останало било потопено от немските подводници, ако е така то всъщност заделеното от САЩ в помощ за СССР е в пъти повече от изнесените тук данни, но трябва да се провери. Също така си спомням и че думата "джип" тогава за първи път я възприемат руснаците като получават американски джипове за техния автопарк.

[mitaca]

Така е, доставките са от жизненоважно значение за подържането на армията и воденето на бойните действия. В един момент на Германия доставките й просто свършват, а враговете им продължават да се ползват с ресурсите на почти целия свят, както и през ПСВ. Така че колкото и да ги въртим останалите неща с техническите данни на машините и оръжията, стратегиите на бойното поле, морала и бойния дух на населението, това си остава основната причина за изхода на войната.

Да не забравяме, че САЩ все пак са във война с нацистка Германия и активно работят за сгромолясването й. Просто им е било много по-изгодно да пратят машините, горивото и припасите на руснаците и те да се бият и загиват с тях. До един момент разбира се, когато вече десантът и откриването на Втори фронт са станали неизбежни.

Данните са много интересни, но аз доколкото си спомням бях чел нещо то сорта на едва 15% достигнали доставки по лендлийза до СССР, всичко останало било потопено от немските подводници, ако е така то всъщност заделеното от САЩ в помощ за СССР е в пъти повече от изнесените тук данни, но трябва да се провери. Също така си спомням и че думата "джип" тогава за първи път я възприемат руснаците като получават американски джипове за техния автопарк.

Германия обявява война на САЩ . Много ми е интересно, ако 15% са стигнали и ако са верни данните, колко са доставили САЩ на Англия . И що при такваз мощ втория фронт е открит (не пре 42-ра, не през 43-та а) именно, за да не стигне Сталин до ......Гиблалтар и Сеута

[КГ125]

Ленд-лийза безпорно има голямо значение за победата на СССР (и после на САЩ, Англия и Франция), но войната свършва (т.е. решена е) след битката при Москва. Останалото е техника и кръв . Тогава не е имало доставки, няма и начин. По отношение на вилисите и студебейкърите ще припомня, че Вермахта напредва и прави настъпателни операции предимно с конски впрягове.

Да, но и самата битка пред Москва е обезпечена с доставки, в т.ч.и на танкове. А и последващите огромно количества направо имат решаваща роля за съв. армия, особено на фона на спадащия ресурс на вермахта.

И забележете, в този "баланс" не се брои унищожаването на немския производствен и човешки потенциал и втория фронт.

[КГ125]

Данните са много интересни, но аз доколкото си спомням бях чел нещо то сорта на едва 15% достигнали доставки по лендлийза до СССР, всичко останало било потопено от немските подводници, ако е така то всъщност заделеното от САЩ в помощ за СССР е в пъти повече от изнесените тук данни, но трябва да се провери. Също така си спомням и че думата "джип" тогава за първи път я възприемат руснаците като получават американски джипове за техния автопарк.

Не само руснаците, цял свят. Едната от марките е "Jeep". Що се отнася до потапянето на 85% от конвоите, цифрата ми се види нереално висока.

Ето ефективността на подводниците срещу конвоите.

Редактирано Януари 11, 2010 от КГ125

[КГ125]

Малко графични изображения:

[Last roman]

Имаше един бая разгромен конвой PQ 17...

http://thirdreich.boinaslava.net/dopylninfo/PQ-17.htm

[КГ125]

А, да да и не само той. Търся статистики сега, имаше нещо за най-ефективните капитани на подводници кой колко беше "свалил".

[Warlord]

Не претендирам, че тия проценти са верни, карам по далечни спомени Но на диаграмата пише, че става дума само за "арктическите конвои" т.е. явно само тези, които са минавали през Северния ледовит океан към Мурманск и Архангелск. Само че основния район на действие на немските подводници е Атлантика, от там минават и по-интензивните маршрути на конвоите нека да видим статистики и за там.

[КГ125]

Вярно. Ще търся да видим какво е пратено на дъното.

Общо загуби на търговския флот. Казва - Англия, съюзници и неутрални, каквото и да значи последното.

Общо загуби: 5,150 кораба, 21,570,000 тона товари, (300,000 тона на месец средно, като в 1942 г. са около 600 000 тона на месец, а на края на войната - 78 000).

Редактирано Януари 11, 2010 от КГ125

[КГ125]

От август 1941 г. са минали 78 конвоя от 1400 кораба. Загубени са 85, което е 6%. Мислех, че са повече.

http://www.naval-history.net/WW2CampaignsRussianConvoys.htm

Това обаче е само за английските (май???)

Руски данни - за северния път - Общо конвои - 41 в и 37 от СССР. Участват 540 тъговски кораби, от които са загубени 100 – 82 английски и американски, 9 съветски, 9 на трети страни.

Общи загуби -5 140 торговых судов, а ВМС стран содружества — 180 боевых кораблей, при этом погибло около 6 тысяч моряков.

А иди, че ги рАзбери!!!

Абе защо историята на ВСВ е пълна с толкова неточности?! Какво толкова има да се крие след 70 г.!!!

Редактирано Януари 11, 2010 от КГ125

[Last roman]

http://www.naval-history.net/WW2CampaignsRussianConvoys.htm

За потопената и недостигнала помощ обаче също е платено със злато.

[КГ125]

Разпределение на стойността на доставките:

страна цени през 1941 в милиарди долари днешни цени в милиарди долари (приблизително)

UK 31,4 ~380

СССР 11,3 ~140

Франция 3,2 ~40

Китай 1,6 - 20

____________________________________________________

46.5 580

Редактирано Януари 11, 2010 от КГ125

[КГ125]

http://ru.wikipedia.org/wiki/Ленд-лиз

Tuk ima доста добри обобщаващи данни.

[Warlord]

Самым быстрым (и самым опасным) маршрутом были арктические конвои. В июле-декабре 1941 года 40 % всех поставок шло именно этим маршрутом, и около 15 % отправленных грузов оказывалось на дне океана.

Ами ето какво се оказа, че са 15% толкова са, ама това са потопените конвои, а не достигналите до СССР, твърде съществена разлика обаче може би защото забравих и че през Атлантика отиват доставките за Англия и Франция, но оттам до СССР са били твърде оскъдни.

[КГ125]

Аааа, Босс, 15% унищожени.. Да, реална цифра. Аз по-горе се обърках, че само 15% са стигнали до назначението си.

Общо количество доставени 9 477 666 тона; от тях муниции 4 652 000 тона; други – 4 826 084 тона.

Данните са оттук: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...mp;postcount=29

само че според руските данни само храните са 4 915 818 тона, т.е. има много сериозно разминаване, защото тези 4.826 милиона тона трябва да са петрол и храни...

[resavsky]

Лендлиза е много съществена помощ няма спор но не е решаващия фактор за спечелване на войната.Това че в Москва десетилетия премълчават за тази помощ е във връзка с политическата конюктура и поне два мита:за некоректните съюзници и успешното пребазиране на икономиката дълбоко на изток.