Възможно ли е пътуване във времето?

[B0081]

[lila_va]

Според мен, ако някой ден това стане практически възможно, то ще пътуваме като странични наблюдатели и няма да можем да се намесваме по никакъв начин. Също така е и възможно (пак някой ден) да създадат изкуствена (или виртуална) реалност на цялата история на света и човечеството. По някакъв начин там да бъде записана цялата информация за всичко, което се е случвало и ние да можем да се разхождаме из тази изкуствена реалност и да видим например динозаврите, разпването на Христос, падането на България под Османско робство, краха на Третия райх, стелбата по папа Йоан Павел II, гола на Стоичков срещу Германия през '94-та... както и всяко нещо, което се е случвало.

Хм, самият факт, че сме "там", означава, че вече сме се намесили, внесли сме промяна.

А според някои принципи (в квантовата механика, ако не се лъжа) дори самото наблюдение променя събитията...

Много е интересен в това отношение експериментът със забавен избор на Уийлър. Или поне би бил интересен, ако някой успее да го обясни...

[lila_va]

Този опит /с яйцето/ има и друг аспект. Ако събитията се случват в посока по-висока степен на порядък в бъдещето, от по-ниска степен на порядък в миналото или казано с други думи: от висока ентропия към по-ниска, за наблюдаващият тези събития, интуитивно това би било нормално.

Той/тя не би имал/а спомен, че яйцето е било здраво преди да се счупи и падне на пода, а само как бъркотията от белтъци, жълтъци, парчета от черупка и тем подобна бъркоч се събира, скача на масата и си стой там здраво и непокътнато.

Това са т.нар "стрели на времето", нали така? Психологическата е ясно, че нищо не може да я обърне. Но как стои въпросът с термодинамичната? Тя влияе ли се по някакъв начин от останалите? Интуитивният отговор е "не", но май физиката и интуицията не са дружки

[Малоум 2]

Това са т.нар "стрели на времето", нали така? Психологическата е ясно, че нищо не може да я обърне. Но как стои въпросът с термодинамичната? Тя влияе ли се по някакъв начин от останалите? Интуитивният отговор е "не", но май физиката и интуицията не са дружки

Ако ти е ясно психологически, нямаш проблеми: Точно правилата на термодинамиката определят, че има "стрела" на времето.

За една единствена частица - те не важат (не можем да измерваме); дори и за две или три - не могат да се изведат тези правила.

Но за голяма група елементи, множество частици (т.е., да са възможни опит и наблюдение) се потвърждава (експериментално) стрелата на времето:

Принципът е: за да наблюдаваме нещо (някакво явление), то, до нас-наблюдател трябва да дойде сигнал (фотони от взаимодействията на нещото с полетата); но този сигнал, пътува до нас с ограничена скорост (Свак, например). Значи: Принудени сме, като Наблюдатели, да "виждаме" само миналото (на вече случили се събития).

Неявно сравняваме (това е важно, че сравняваме) с явления от околността (репери, КС - явления, които са условно неподвижни спрямо наблюдаваните)- за което е също необходим времеви интервал, и това си състояние го наричаме с понятието "Сега".

Разбира се, че случилите се събития не са "сега", а в миналото. Нищо, че са ни настояще.

И, най-важното: наблюдателят "вижда" твърде ограничено, в много малък диапазон на елмагн. трептения. А при случване на събитията, освен това което виждаме има и много трептения, които не виждаме (например инфра-червеното, ултлавиолетовото, рентгеновото, гамалъчения и още по-ситни вакуумни фотони и т.н. - се променят с незначителна интензивност). Ето го важното: Всичко това "отлита" от мястото на събитието, а вторият принцип на термодинамиката казва, че не може "сама топлина да отиде от по-студено на по-топло тяло" (под "топлина" разбирай пропорционално на Екин). Тоест, самоволно "връщане назад" НЯМА- определя се понятието напред-стрела.

Излъченото отива да сътворява хаос, наоколо.

...

[lila_va]

Принципът е: за да наблюдаваме нещо (някакво явление), то, до нас-наблюдател трябва да дойде сигнал (фотони от взаимодействията на нещото с полетата); но този сигнал, пътува до нас с ограничена скорост (Свак, например). Значи: Принудени сме, като Наблюдатели, да "виждаме" само миналото (на вече случили се събития).

Вероятно става въпрос за многомилиардни от секундата и все пак е интересно - принудени сме да гледаме в миналото

Значи независимо от това, което наблюдаваме около нас - примери за самоорганизация много - като цяло ентропията във Вселената (каквото и да обхваща това) расте неумолимо. А какво ли се случва, когато достигне... знам ли, някакво състояние на равновесие, предел?

На пръв поглед еволюционната теория (произходът и развитието на живота от по-просто към все по-сложно организирани форми) наистина противоречи на всичко това обаче. Но само на пръв поглед.

Ето и мнението на един доста подценяван според мен учен:

Science Embraces Time Travel, Once Stuff of Sci-Fi

[Малоум 2]

Вероятно става въпрос за многомилиардни от секундата и все пак е интересно - принудени сме да гледаме в миналото

Значи независимо от това, което наблюдаваме около нас - примери за самоорганизация много - като цяло ентропията във Вселената (каквото и да обхваща това) расте неумолимо. А какво ли се случва, когато достигне... знам ли, някакво състояние на равновесие, предел?

Може би имаш предвид самоорганизации при живото. Интересно е, че на "местна" почва, в околността си, се "хранят с отрицателна ентропия". Живото разпада вече готовите връзки (фотони за връзка) и ги употребява за себе си - в тях се съдържа физическото инфо, нужно му за поддържане устойчивост на образуванието. И отделя топлина (обикновено). Т.е., в някаква степен забавя скоростта на действие на топл. смърт от ентропията - създава хаос (нови движения за организация на неживото).

Ентропийните сили при живото (а и при идеален газ) имат еластичен произход

Затова (скоро спорих с физици -те не са съгласни от раз) - считам, че ускорителното разширяване на Вселената се дължи именно на ентропийните сили - при отслабване на гравитацията с разстоянията, ентропийните сили на отблъскване вземат превес - стават забележими. (Хипотеза) Става кръговрат - вселенски и не е нужно да има нов Голям взрив на същото място, както предишния. (Мичиу Каку е интересен популяризатор - но физиците го приемат за смешник със захапаните от него фантасмагории. Не съм съгласен с неговите хипотези-сценарии)

На пръв поглед еволюционната теория (произходът и развитието на живота от по-просто към все по-сложно организирани форми) наистина противоречи на всичко това обаче. Но само на пръв поглед.

Да, на пръв поглед. Но се забелязва и кръговрат - повтаряне в нов етап (съдържащо предишна памет), като същевременно, новото носи и нови свойства за оцеляване в новата среда. Всяко живо си води "ген-записки" и може да ги пренася в поколенията, ако са естествени - т.е., да отговарят на промяната в неживата околност. Ако не се осъществи пренос - няма поколение, което да е устойчиво в новата околна среда; в този смисъл, принципът "проба-грешка" отсява и прокарва пътя за НЕСЛУЧАЙНОСТ дори и в разнообразието на формите (един катаклизъм, напр. -силна радиация, обстрелва милиони видове и форми и ги свежда до промени в ген).

Демек - случайността е силно ограничена от физическите закони. Но не пречи на разнообразието. Натрупването на изменения в живото се предхожда от натрупване на изменения в неживото - от тук тръгва възможността за коренна промяна.

...

[lila_va]

Затова (скоро спорих с физици -те не са съгласни от раз) - считам, че ускорителното разширяване на Вселената се дължи именно на ентропийните сили - при отслабване на гравитацията с разстоянията, ентропийните сили на отблъскване вземат превес - стават забележими. (Хипотеза) Става кръговрат - вселенски и не е нужно да има нов Голям взрив на същото място, както предишния. (Мичиу Каку е интересен популяризатор - но физиците го приемат за смешник със захапаните от него фантасмагории. Не съм съгласен с неговите хипотези-сценарии)

Това ускорително разширяване на Вселената означава, че колкото по-отдалечени от нас са галактиките, толкова по-бързо се отдалечават. Добре, но в една безкрайна, а и не само безкрайна, но и достатъчно голяма вселена, това няма ли да доведе до парадокс - нищо материално не може да се движи със скоростта на светлината, камо ли по-голяма от нея...

А Мичио Каку го уважавам именно като популяризатор на науката. Иска се талант за това, не всеки умее да предаде сложните и скучновати факти от математиката и физиката по забавен и увлекателен начин, за да грабне вниманието на подрастващите особено. Преди да ги грабнат неща като чалгата и Биг Брадър, примерно

[Малоум 2]

Това ускорително разширяване на Вселената означава, че колкото по-отдалечени от нас са галактиките, толкова по-бързо се отдалечават. Добре, но в една безкрайна, а и не само безкрайна, но и достатъчно голяма вселена, това няма ли да доведе до парадокс - нищо материално не може да се движи със скоростта на светлината, камо ли по-голяма от нея...

А Мичио Каку го уважавам именно като популяризатор на науката. Иска се талант за това, не всеки умее да предаде сложните и скучновати факти от математиката и физиката по забавен и увлекателен начин, за да грабне вниманието на подрастващите особено. Преди да ги грабнат неща като чалгата и Биг Брадър, примерно

Когато вещеви обект "достига" скорост близка до светлинната, започва разпад - част от трептенията на образуващите на вещевите (резонансни на ускорителните фотони), разпадат веществото до полеви форми на материята. Затова и не може вещеви обект да достигне скор. на светлината - разпада се на образуващите го фотони.

Обикновено, при такива мислени експерименти се забравя (пренебрегва) силата, която трябва да ускорява обекта; при всички случаи (силата дърпа-бута) става с поглъщане и излъчване на фотони; т.е., вещевото следва траекторията на най-изгодното му образуване от гл. точка енергия. Иначе, няма да е едно цяло.

Освен това, не можем да твърдим, че далечните обекти се движат със светлинна скорост (или, че биха се задвижили до такава) - това движение е относително наша гледна точка. Ефектите, които ще наблюдаваме са относителни. И са, такива.

Мичиу Каку е симпатяга (по начина си на изразяване - вживява се); но в опита си да представи нещата като не толкова сложни (даже ги счита за доказани), губи. Таман възбуди някакъв ... интерес и ...човек, като седне да чете науката какво казва по същото проблемче - започва отчаянието; уж просто, пък нищо не се разбира... Значи: Той е гений пък аз съм тъп! - си мисли потърпевшия. А то - не е така.

Просто, дискутираните от него неща са фантазии на база грешно-изводни възможности.

И сериозните учени си го знаят.

...

[B0081]

[lila_va]

Освен това, не можем да твърдим, че далечните обекти се движат със светлинна скорост (или, че биха се задвижили до такава) - това движение е относително наша гледна точка. Ефектите, които ще наблюдаваме са относителни. И са, такива.

Т.е. само така изглежда от наша гледна точка?

Четох скоро едно много лесно за асимилиране описание на ускоряващо разширяваща се вселена - популярната аналогия с надуващ се балон, залепени по повърхността му монети на равни разстояния... когато надуваме балона, монетите по повърхността му се раздалечават, не защото те се движат, а защото балонът между тях се разтяга... Излиза, че не галактиките се разбягват/движат, а пространството между тях се разтяга, а то можело да си се разтяга със светлинна скорост. Трудно е за разбиране това, на мен ми прозвуча като нагласяне на нещата, за да паснат на теорията. Но ако човек наблегне на "що е то пространство", може би ще е по-логично...

Аааа, именно, писанията на Каку не са за сериозни учени Но достатъчно атрактивни, за да привличат бъдещи такива да речем

[B0081]

Четох скоро едно много лесно за асимилиране описание на ускоряващо разширяваща се вселена - популярната аналогия с надуващ се балон, залепени по повърхността му монети на равни разстояния... когато надуваме балона, монетите по повърхността му се раздалечават, не защото те се движат, а защото балонът между тях се разтяга... Излиза, че не галактиките се разбягват/движат, а пространството между тях се разтяга, а то можело да си се разтяга със светлинна скорост. Трудно е за разбиране това, на мен ми прозвуча като нагласяне на нещата, за да паснат на теорията. Но ако човек наблегне на "що е то пространство", може би ще е по-логично...

Хубав пример.

И при този пример ясно се личи че монетата се отдалечава от центъра на балона по праволинейна линия.С което не съм съгласен.Не знам от каде но съм убеден че галактиките се отдалечават от центъра на вселената по спираловидна траектория.Т.е те се въртят около центъра на вселената и в същото време се отдалечават.Нещо като луната ни.Но може и да греша понеже не съм подготвен по въпроса.

[Last roman]

'Вселенският балон' се издува неравномерно.

[B0081]

'Вселенският балон' се издува неравномерно.

Безспорен факт.

[lila_va]

Хубав пример.

И при този пример ясно се личи че монетата се отдалечава от центъра на балона по праволинейна линия.С което не съм съгласен.Не знам от каде но съм убеден че галактиките се отдалечават от центъра на вселената по спираловидна траектория.Т.е те се въртят около центъра на вселената и в същото време се отдалечават.Нещо като луната ни.Но може и да греша понеже не съм подготвен по въпроса.

Всъщност, според физиците раздуването на Вселената не е започнало в една точка, затова казват, че тя няма център. И аналогията с взрива също е малко объркваща, защото взривът се случва в пространството и има център. А при Големия Взрив се раздува именно самото пространство и всяка частица се раздалечава от всяка друга, имайки претенции да е център... Нещо такова. Затова ми е по-лесно да си го представя с двумерна Вселена - примерно само повърхността на балона, без обема въздух, който затваря А представата ти за спираловидно движение може би идва от четиримерно пространство? Там кръговото движение би изглеждало спираловидно наистина...

[Малоум 2]

Т.е. само така изглежда от наша гледна точка?

Четох скоро едно много лесно за асимилиране описание на ускоряващо разширяваща се вселена - популярната аналогия с надуващ се балон, залепени по повърхността му монети на равни разстояния... когато надуваме балона, монетите по повърхността му се раздалечават, не защото те се движат, а защото балонът между тях се разтяга... Излиза, че не галактиките се разбягват/движат, а пространството между тях се разтяга, а то можело да си се разтяга със светлинна скорост. Трудно е за разбиране това, на мен ми прозвуча като нагласяне на нещата, за да паснат на теорията. Но ако човек наблегне на "що е то пространство", може би ще е по-логично...

Аааа, именно, писанията на Каку не са за сериозни учени Но достатъчно атрактивни, за да привличат бъдещи такива да речем

Примерчето е хубаво, ще се опитам да го направя разбираемо; 1.намираме се ма-а-а-лко след мундщука за "надуване" на балончето; 2.балонът е дебела гума (но ефирна - неосезаема - физически вакуум) с дебелина стотици светлинни години 3. Ние сме някъде по средата на тая дебелина; 4. "Виждаме" основно, каквото идва от светещите обекти в нея дебелина ... и при вещевите обекти действа привличащата сила, та не им дава да се "раздуват" - стоят си 5-стотинки и по-малки, докато не гръмнат;

И 5. - най-лесно е да си го представяме като дебелостенен "рог на изобилието" и се намираме с "средата" на стената. Този рог е един от ръкавите на Вселената, тръгващи (с начало от) от мястото което наричаме Голям Взрив.(хипотеза)

Аналог: цветът на градинската фунийка - отваря се заради падащото върху нея лъчение от околното, а при липсата му (нощем) се затварят крайчетата; По този начин би се "държал" и нашият ръкав от Вселената - при наличие на количеството вещество в него, заради падащите върху му полета се раздува и изтънява към крайчетата си (след милиарди години) и там ще се "затвори" и ще бъде началото на нов ГВ. Подминем ли най-големия диаметър на балона, небето нощем ще е бяло.

Не е само тази аналогията (хипотеза), която "показва", че началото, началните движения на микрочастиците, се проектират и макроефектите при ... дърветата например, се повтарят: стволът на дърво е съответстващ аналог на "атрактора" на ГВ (атрактор е мястото на завързване поради зашнуряване на свойствата на частиците на физическия вакуум, по малки по размер от 10^(-26)m)- плътен поток-посока на насочване на градящото; клоните съответстват на началото на ГВ, на ръкавите (място, където са се завързали полетата във вещеви обекти - неутрони, например) с следват кривината предопределена от структурата на частиците на физическия вакуум - може да се счите, че се излъчват полета и частици; кореновата система пък е "обратната страна" на излъчването, поглъщат полетата от разпадащи се вещеви структури;

Мислените продължения на клони и корени по кривината им определят тороидални форми - при широколистните най-вече (гироподобни - при иглолистните). Тази тороидална форма (или части от нея) се повтаря в целия жив свят - напр. бели дробове и трахея; Гл мозък-гръбначен мозък; бъбреци и пикочопроводи, и т.н.- семена на растения, плодове - динята, например е добър аналог, а семките й - направо си съответстват на "място за Галактики".

От неживата - също: кръглите форми са близки до тороидалните, на които "вътрешната" окръжност е малко по-малка от външната образуваща окръжност; слоевете около Земята, например - са с тороидални форми и т.н.

...

Чакай, че май-надминах Каку – то!

Извинявам се.

...

[sirius]

Принципът е: за да наблюдаваме нещо (някакво явление), то, до нас-наблюдател трябва да дойде сигнал (фотони от взаимодействията на нещото с полетата); но този сигнал, пътува до нас с ограничена скорост (Свак, например). Значи: Принудени сме, като Наблюдатели, да "виждаме" само миналото (на вече случили се събития).

Неявно сравняваме (това е важно, че сравняваме) с явления от околността (репери, КС - явления, които са условно неподвижни спрямо наблюдаваните)- за което е също необходим времеви интервал, и това си състояние го наричаме с понятието "Сега".

Всъщност май наистина не наблюдаваме действителността. Обаче самото наблюдение показва, че имаме отношение към наблюдаваното явление. Т.е. ние наблюдаваме "миналото" и дори не си даваме сметка за сегашното си отношение. Защо наблюдаваме, какво търсим, искаме да потвърдим нещо или да отхвълим, а дали като го направим то наистина ще е така?

Аз съм наясно с физиката (поне донякъде щото това съм учил 5 години), но се оказа че процесите в човека не могат да се обяснят физически. Т.е. с елементарен трик може някой дотолкова да го приеме за истина, че да лудне. Затова и не си позволяваме да се майтапим с майката относно живота на детето и. Ми нали сума измами с пенсионери станаха с подобен трик?

Друго. Ако сте се интересували и чели, има доста литература по въпроса за пътуването насам-натам. И много боза излезе по въпроса, та е трудно да се отсее плявата. Някой да е чел Кастанеда? А за Ванга, за Севрюкова? има и други ама се иска четене. И така... Та нали ние "правим" времето. Въпрос на труд е да се постигне "посоката" на времето.

[Малоум 2]

Всъщност май наистина не наблюдаваме действителността. Обаче самото наблюдение показва, че имаме отношение към наблюдаваното явление. Т.е. ние наблюдаваме "миналото" и дори не си даваме сметка за сегашното си отношение. Защо наблюдаваме, какво търсим, искаме да потвърдим нещо или да отхвълим, а дали като го направим то наистина ще е така?

Аз съм наясно с физиката (поне донякъде щото това съм учил 5 години), но се оказа че процесите в човека не могат да се обяснят физически.

Ами точно, за да изясни процесите в себе си, човек изучава обективната действителност, с надеждата, че може да я разбере. И по научен път - успява донякъде; прави експерименти и наблюдава..., че и изводи прави!

По-интересното "чоплене на проблеми" е там, където експериментите са невъзможни, но по косвен път да успява ДА ИЗМИСЛИ същност, която еднозначно да създава околното (наблюдаемото) - работна хипотеза, например; тя трябва да се проверява при всички възможни случаи, а не - да й се вярва.

И още: за да се разберат процесите в човека, то първом: ФИЗИЧЕСКИ трябва да се разберат, а по-нататък, с биофизиката и биохимията да се проверят и уточнят; но - в никакъв случай, ако не отговарят на физическите закони, не биха могли и ... да се оправдаят по друг начин.

На първо място е физиката на процесите, а после следват съжденията от другите науки.

Това определено създава граници на приложимост на отделните твърдения, поради ограничените възможности на изследователя (апаратура + разум). Но, науката е тая, която не ограничава изследователя, а му дава възможности за отсяване на обективно верното от всички възможни фантасмагории, които ни идват на ум!

...

[sirius]

Науката е тая, в която дава на човек намира възможност да не изучава себе си, а нещо странично от него.

С какви физически закони може да се обясни съзнанието, вниманието, интереса и пр.

Може да се изчисли с каква скорост ще се изтупа някой от 4 метра, но не може да се изчисли какво ще му е в главата в този момент. Чуството за значимост няма смисъл да се изчислява, а обидата?

А не е ли науката ВЯРАТА, че човек може да изучи нещо извън себе си? За материалния свят ОК, но ние само торба с кокали ли сме? Защо някой дето не може задника си да вдигне изведнъж може да тича повече от кучето дето го гони. Това е най-видимо при майки на които децата им са сериозно застрашени. Не си ли се чудил ЗАЩО?

Или според мен, изучавайки физика, химия и пр. науки е донякъде. После следва друго.

Има безброй примери на чудесни учени, реагиращи като деца. И обратното, неуки хора, които имат "широки сърца" и на които можем да се облегнем като на хора. Къде е истината?

[Малоум 2]

Науката е тая, в която дава на човек намира възможност да не изучава себе си, а нещо странично от него.

С какви физически закони може да се обясни съзнанието, вниманието, интереса и пр.

Може да се изчисли с каква скорост ще се изтупа някой от 4 метра, но не може да се изчисли какво ще му е в главата в този момент. Чуството за значимост няма смисъл да се изчислява, а обидата?

А не е ли науката ВЯРАТА, че човек може да изучи нещо извън себе си? За материалния свят ОК, но ние само торба с кокали ли сме? Защо някой дето не може задника си да вдигне изведнъж може да тича повече от кучето дето го гони. Това е най-видимо при майки на които децата им са сериозно застрашени. Не си ли се чудил ЗАЩО?

Или според мен, изучавайки физика, химия и пр. науки е донякъде. После следва друго.

Има безброй примери на чудесни учени, реагиращи като деца. И обратното, неуки хора, които имат "широки сърца" и на които можем да се облегнем като на хора. Къде е истината?

Понеже спомена, че си учил физика (занимавал си се с наука) затова само ти споменах, че съществуват твърде много ограничения за изследователя.

Едно от тях е, че поназнайвайки науката, човек трябва да се стреми поне да си задава ПРАВИЛНИТЕ въпроси.

Лавината от въпросителни е препоръчителна за журналисти например - те даже и от отговорите не се интересуват, защото въпросите им умело "съдържат" отговор угоден на слушателите;

Да, ама тук уж за наука се опитваме да си приказваме ... поне правилните въпроси можем да се опитаме да формулираме - нищо, че засега може и да нямат еднозначни отговори.

Та, ЧУВСТВАТА, са инстинкт, провокиран отклик, в несъответствие-несинхронност с околността (падаща информация; "Обект" са на други науки - не на физиката).

За съзнанието - ако искаш чети в клуб философия - там съм писал разни работи, може и да помогнат.

Когато споменах, че физиката е в началото, имах предвид и предишни постинги в които съм обосновавал еволюцията (от гл. точка физика). От така нареченото Голям Взрив, до достигане на високоорганизиран продукт -Главен мозък при Човек. Физичните закони го правят като "организация" - останалото са различни свойства, обект на отделни науки, за по-лесно изучаване с подробности.

Дали сме торба кокали?

Не, ние сме кожено яйце с "направени" от Гл мозък приспособления за Обратна връзка, крайници, течности и дупки, като кожата в дупките е със специализирани други свойства, по предназначение. Та да можем да "оползотворяваме" всичкото инфо: падащото отвън яйцето и съдържащото се във връзките на разпадащите се "хранителни" вещества. Това инфо е ЕМП - фотони, полева форма на материя. Тя казва кое, кога, какво, къде и как да се обработи (взаимодействия, демек).

...

[Alex_k]

Здравейте !!!

Имам един въпрос към вас знаещи и незнаещи.

Вече е малко позабравена тази тема но се надявам да получа от вас някои отговори.

Всички се питаме за пътуване във времето... напред, назад и всички мислим за пътуването като пътуване на "някои" с "нещо" , тоест Предмет + Енергия + Метод = движение във времето

Аз имам следната Идея/Въпрос.

Какво ще се получи ако пътешественикът във времето не бъде човек, нито предмет, а просто съобщение ?

Доколкото знам Масата/Обемът определя необходимото количество енергия.

А когато тя е нищожна ? Цифровизирана ?

В този случай мисля че имаме по голяма възможност ?

[Б.Богданов]

....

Аз имам следната Идея/Въпрос.

Какво ще се получи ако пътешественикът във времето не бъде човек, нито предмет, а просто съобщение ?

....

За сега няма създадена технология с помощта на която да бъде изпратено каквото и да е напред/назад във времето.

Но ако се намери начин да бъде върнато съобщение: всички произтичащи от това времеви парадокси /валидни за изпратена материя/ са сходни.

. . .

Ще спомена нещо, но то е само в областта на пара науките и не трябва да се взема на сериозно.

Има руски научен институт работещ в област за изследване на торсионни полета . Можем най-грубо казано да приемем, че тези полета са нещо като инфо. банка не подвластна на пространство - време. Над петдесет години този институт работи безуспешно в създаване на технологии за "прочитане" на съобщения свързани с бъдещето. Още повече, че самото съществуване на тези полета е под въпрос.

[Малоум 2]

За сега няма създадена технология с помощта на която да бъде изпратено каквото и да е напред/назад във времето.

Но ако се намери начин да бъде върнато съобщение: всички произтичащи от това времеви парадокси /валидни за изпратена материя/ са сходни.

. . .

Ще спомена нещо, но то е само в областта на пара науките и не трябва да се взема на сериозно.

Има руски научен институт работещ в област за изследване на торсионни полета . Можем най-грубо казано да приемем, че тези полета са нещо като инфо. банка не подвластна на пространство - време. Над петдесет години този институт работи безуспешно в създаване на технологии за "прочитане" на съобщения свързани с бъдещето. Още повече, че самото съществуване на тези полета е под въпрос.

Ето ...малко за торсионните полета ... торсионно поле

... нямах сили да изчета втората част.

Според мен - една огромна камАра от полуистини, превърнати в ... елементарна заблуда, с претенция за Голяма истина.

Всички опити с предполагаема или търсена "мигновеност" при пренос на инфо - са обречени!

[Б.Богданов]

* * *

Според мен - една огромна камАра от полуистини, превърнати в ... елементарна заблуда, с претенция за Голяма истина.

* * *

Добре казано!

Има хора, които приемат тези полета за доказан факт.

[Б.Богданов]

Произволен цитат изкопан от Интернет.

Наскоро четох една книга, която ми направи особено силно впечатление. Книгата се казва "Физика на вярата" и е строго научна, като в нея се обясняват особеностите на информацията и съзнанието, разглежда се съществуването на човека в торсионните полета- носители на информацията, съобщават се сензационни факти, предимно от руски учени.

През 1985 година група изследователи от отдела по теоретични проблеми на АН на СССР, под ръководството на П. П. Гаряев, е работила с препарати, получени от клетъчни ядра, извлечени от кокоши ембриони. Учените не се решили да влязат в генетичния код на човека, още повече, че принципното устройство на генетичния апарат във всички живи същества е еднакво.

. . .

Човека в торсионните полета и Бог

* * *

И още

Досега науката познаваше и се опираше на четирите фундаментални взаимодействия: електромагнитното, гравитационното и ядрените (силни и слаби) полета, но преди петнайсетина години в Русия се формира съвременна физическа парадигма (научна теория), която се основава на физическия вакуум като пра материя, лежаща в основата на всичко, наблюдавано от нас в природата. Бяха решени системите от уравнения, описващи новите торсионни полета, или полетата на усукване - носители на информацията в Тънкия свят. По този начин беше постигнато не само супер обединение на всички известни взаимодействия, но беше открито петото фундаментално взаимодействие - информационното.

* * *

Торсионните полета

Имаме обединение!

Редактирано Юни 16, 2011 от Б.Богданов

[Малоум 2]

Има хора, които приемат тези полета за доказан факт.

Именно - това е една част от истината.

Торсия (усукване), само по себе си - съществува като определение в ... техниката, например. Усукващи (въртящи) моменти и пр. - истина.

Мислената траектория на пренос на фотон - също е по пространствена винтова линия - поне така го "показват" учебниково (истина); предполага се хипотетична възможност за ляво и дясно завихряне на фотон (полуистина, нуждае се от доказателства щото има достатъчни основания за такова предпороложение).

Токове в соленоиди разни и рамки с ток - създават магн. сили, които "с усукване" взаимодействат с условно статични магн. полета (проверим, изчислим резултат и т.н. - истина, някаква).

Въобще - усукване може да има навсякъде ... щото си е част от въртене, демек - част от движение; част от момент на количество на движение (част от импулс).

Е, да, ама е известен ЗЗИ (Закон за Запазване на Импулса).

Известно е, че преносът на импулс е с полета и е с максимално възможната скорост на светлината в дадена среда, т.е. - ограничен пренос по скорост.

Тогава, за да се спази ЗЗИ (природно) взаимодействието трябва да се разглежда заедно и с обмена на полетата в цялата околност на действието. Има "движение" преди цялостно да се изпълни ОВ по съхранение на ЗЗИ, минава време, - има и др. явления за сравненение, в околността. Ако беше мигновен преноса - никакво движение не би било възможно; колкото и да се мъчим да завъртим спина на електрон (от техния пример) на 180 градуса, то по ОВ близнакът му ще ни противодейства мигновено с ОВ и ... няма да се "обърне" електрончето Нали било ПАМЕТ.

Памет - дето гипсира даденост, някаква... за вечни времена; чиста догма.

Учителят ни по математика казваше: Може на грешен чертеж да направиш верно решение на задача, ако много, много не се придържаш към начертаното, а към казаното в условието на задачата.

Тук, при "торсиите" - правят обратното - при отчасти верен природно чертеж, правят грешни решения на задачките за обяснение на света.

...