Възможно ли е пътуване във времето?

[scaner]

Едно малко отклонение.

На който му е интересно пътуването във времето, силно препоръчвам книгата на Стивън Кинг "22 Ноември 1963". Има я в читанката. Много по-приятно е, отколкото бъхтането в тази тема

[kipen]

On 24.01.2023 г. at 16:50, Малоум 2 said:

https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Nov-most-mezhdu-fraktalnata-geometriia-i-dinamikata-na-chastichnata-si_170672.html

"... (допълнително към статията)

Още за множеството Манделброт

Алгебричните фрактали възникват в изследването на нелинейни динамични системи, затова се наричат и динамични, и нелинейни. Те са обект на особено внимание, защото възпроизвеждат огромно богатство от геометрични фигури само от един съвсем прост алгоритъм и са тясно свързани със съвременната теория на хаоса.

Тъй като.се развиват в комплексната равнина, нека си припомним какво представляваха комплексните числа.

За да се построи фракталът например на Манделброт имаме нужда от комплексни числа. Комплексните числа се състоят от две части - реална и имагинерна, а цялото комплексно число се означава така: z =a+bi , като i се нарича имагинерна единица, защото ако се повдигне на квадрат, получаваме -1, т. е. i² = –1; a и b са реални числа,  като a се нарича реална, а b се нарича имагинерна част на числото.

Ако b = 0, то вместо a + 0i пишем просто a - т.е. реалните числа са частен случай на комплексни числа.

Събирането и изваждането стават по правилото (a + bi) ± (c + di) = (a ± c) + (b ± d)i, а умножение - по правилото (a + bi) · (c + di) = (ac – bd) + (ad + bc)i (тук се използва, че i² = –1). Тези действия ще се използват основно в разглежданите по-късно фрактали.

Комплексните числа може да се събират, изваждат, умножават, делят и всички останали алгебрични действия, но не могат да се сравняват. Комплексно число може да се представи като точка в Декартовата равнина, в която x координата е реалната част, а y е коефициентът на имагинерната част b.

Комплексните числа имат удобно и нагледно геометрично представяне - числото z = a + bi може да бъде изобразено и като вектор с координати на върха (a, b) . Сумата от две комплексни числа се представя като сумата на съответните вектори по правилото на успоредника. По теоремата на Питагор дължина на вектора с координати (a, b) е равна на 

Тази величина се нарича модул на комплексното число z = a + bi и се означава с |z|. Ъгълът, който този вектор сключва с положителната посока на ос х (отчетен обратно на часовниковата стрелка) се нарича аргумент на комплексното число z . Аргументът не е еднозначно определен, а точно само до добавянето на величина, кратна на 2π радиана (или 360°) - ясно е, че пълен оборот около началото на координатите няма да промени вектора.

Основни принципи

Има различни видове нелинейни фрактали, но в най-общия случай алгебричния фрактал се задава с итерации на полином

Нека f(z) е полином , а z₀ комплексно число. Да разгледаме следната последователност:
z₀, z₁=f(z₀), z₂=f(f(z₀))=f(z₁), z₃=f(f(f(z₀)))=f(f(z₁))= f(z₂), ...

В зависимост от началната точки z₀ , при изследване на поведението на тази последователност, когато n клони към безкрайност, тази последователност може да се държи по различен начин:

• да клонни към безкрайност 
• да клонни към крайно число, 
• да проявява циклично поведение в някакви граници, например: z₁, z₂, z₃, z₁, z₂, z₃...
• да се държи хаотично, т.е. да не показва нито един от горните три типа поведение.

Множество на Жюлиа

Да си представим комплексната равнина, цялата изпълнена с точки, съответстващи на комплексните числа. Да начертаем окръжност около началото на координатната системас радиус 1. Някои точки ще попаднат вътре в окръжността (червените), а други (зелените) - вътре. Да ги повдигнем на квадрат.
Резултатът от последователните итерации на повдигане на степен е, че червените точки остават вътре в окръжността, а зелените се разбягват далече от нея. Тази окръжност е запълнено множество на Жюлиа, получено от итерации, извършващи преобразувания повдигане на квадрат. Точните извън множеството на Жюлиа, след неограничени преобразувания повдигане на квадрат отиват в безкрая.

Ако алгоритъмът се промени на z → z²+c, където c е някакво комплексно число, за всяко различно c , очертанията на формата на множеството на Жюлиа започва да се променя. Колкото е по-голямо по модул c , толкова то силно се отклонява от формата на кръг. Добавянето на параметъра c към точките от комплексната равнина "ще запрати" някои от тях към безкрайността, а други ще насочи към центъра. Така ще се образуват нови разнообрази форми:

	Симетрията в очертанията на запълненото множество на Жюлия говори за липса на имагинерна част, а завихрянията - за наличието й.

Полиномът f(z) може да се разглежда като запълнено множество на Жюлиа, множеството точки, които не се стремят към безкрайност. А множеството на Фату е дополнение на множеството на Жюлиа и ако последното е затворено множество, то множеството на Фату е отворено.

Точките, лежащи на границата между двете множества имат свойството при много малка промяна на позицията, характерът на поведението им драстично да се изменя. Границата на запълненото множество на Жюлиа има фрактални характеристи със самоподобни части, тя представлява обикновеното множество на Жюлиа.

 

Графичните интерпретации

Това красиво оцветено изображение не е точно самото множество на Жюлиа, което всъщност се състои от само от точки и не може да бъде изрисувано така. На картинката се виждат точките от околността на множеството на Жюлиа и колкото е по-ярка точката, толкова е по-близко до множеството на Жюлиа и толкова повече итерации са й необходими за да се отдалечи.

При c = i множеството на Жюлиа се превраща в дендрит - дървовидна структура, срещаща се в минералогията, и във физиологията, а тук напомня на светкавица (те също имат фрактална структура

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/math/fractal/Julia/3.jpgКак ще изглежда множеството на Жюлиа, ако се смени степента от формулата
z → z²+c вместо 2, с 3, 4, 5, 6.

Връзката между множествата на Жюлиа и множеството на Манделброт

Математиците Жюлиа и Фату открили, че за всеки параметър c се получават два вида фрактални изображения:

1. Множеството на Жюлиа може да бъде едносвързана фигура или
2. т.н. прах на Фату (хомеоморфен на праха на Кантор), който се състои от безкраен брой несвързани една с друга точки, разхвърлени подобно на прашинки и има размерност нула.

Понятията "едносвързано" и "хомеоморфно" са от областта на топологията и с тях може да се запознаете в темата "Хипотезата на Поанкаре".

Ако нанесем всяка точка от комплексната равнина със стойност параметъра c, за който множеството на Жюлиа е едносвързано и прескочим точките със стойности на c, които дават несвързани множества, резултатът ще бъде фракталът на Манделброт. На всяка точка (или координата) от множеството на Манделброт съответства някакъв фрактал Жюлиа.

Комплексното множество на Манделброт

Множеството на Манделброт, което било построено от Беноа Манделброт, навярно е първата асоциация, възникваща у хората, когато чуят "фрактал".

Този фрактал се генерира по същата прост алгоритъма като фрактала на Жюлиа

z → z²+c,

Но тук акцентът е другаде, защото множеството на Манделброт се състои само от точки, за които множеството на Жюлиа може бъде едносвързано.

Определяне на множеството на Манделброт. Критерий за едносвързаност на множеството на Жюлиа

Ако определим критерия за едносвързаност на множеството на Жюлиа, ще можем да изобразим и множеството на Манделброт. С определянето на този критерий са се справили и Жюлиа и Фату. Те са открили, че този този на пръв поглед труден проблем може да бъде решен с прости сметки.

Да разгледаме последователността от стойности на z_n, получени от формулата f(z)= z² + c, когато точката в началото на координатната система z₀ е равна на нула. Така можем да се фокусираме върху ключовия фактор, който контролира параметъра c. Получената последователност е:

0,  c,  c² + c, (c² + c)² + c,  ...

Ако тя не клони към безкрайност, то асоциираното със същата стойност на параметъра c множество Жюлиа ще бъде едносвързано и точката c ще принадлежи на множеството на Манделброт.

На всяка точка от множеството на Манделброт съответства фрактал на Жюлиа.

Как се изчертава множеството на Манделброт

За да построим този знаменит фрактал итерациите се изпълняват за всяка стартова точка C в правоъгълна или квадратна област - подмножество на комплексната плоскост. Итерационият процес продължава дотогава, докато Z[i] не излезе извън границите на окръжност с радиус 2, центърът на която лежи в точката (0,0), (това означава, че атракторът на динамичната система се намира в безкрайността), или след достатъчно голям брой итерации (например 200-500) Z[i] започне да клони към някаква точка от окръжността. В зависимост от количеството итерации, в течениe на които Z[i] остава вътре в окръжността, може да се определи цвета на точка C (ако Z[i] остава вътре в окръжността в течение на достатъчно количество итерации, итерационния процес се прекратява и тази точка се оцветява в черно). Към множеството на Манделброт принадлежат точки, които в течение на безкраен брой итерации не клонят към безкрайност (черни точки).

Точките, принадлежащи на границата множеството (именно там възникват сложни структури) клонят към безкрайност за крайно число итерации, а точките лежащи извън пределите на множеството, клонят към безкрайност след няколко итерации.

Етикети:Беноа Манделбротедносвързана фигураедносвързаносткомплексни числаматематикаМножество на Манделбротсинхронностфрактал

...

...

Благодаря все пак! Имах предвид иначе тази статия - "Скритите измерения на фракталната размерност", https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Skritite-izmereniia-na-fraktalnata-razmernost_661.html

 

On 24.01.2023 г. at 19:09, scaner said:

Едно малко отклонение.

На който му е интересно пътуването във времето, силно препоръчвам книгата на Стивън Кинг "22 Ноември 1963". Има я в читанката. Много по-приятно е, отколкото бъхтането в тази тема

По линия "Стивън Кинг"+"пътуване във времето" има и разказ-ъпгрейд. С добавена "фрактално" и концепцията за "Нищото".

От "Четири след полунощ", разказът "Ланголиерите".  ....онези топчести зверчета, дето "изяждат" цялата материя около озовалите се на друго място пътници на самолет,преминал през портал във ВП.

Редактирано Януари 26, 2023 от kipen

[КамелияМиладинов]

On 26.09.2013 г. at 10:23, zakonodatelya said:

Времето,струва ми се,е мярка за изменение.Самия израз"пътуване във времето",е неправилен.Въпросът в примера с яйцето,е по скоро,може ли да се обърне процесът на изменение?А по принцип въпросите са два,по отношение на бъдещето и миналото:1 може ли нещо да съществува без да се изменя;2 може ли да се обърне симетрично изменението на нещо т.е.яйцето да се сглоби?

 

Математиката също е измервателен инструмент като времето но създаден от човека,а не обусловен,свеждащ количествените и качествените величини до цифри.Коректното изчислението на дадено изменение,зависи от въведените в него цифри т.е.от човека или машината която го прави.

Не мисля че математическото доказателство,за "пътуване във времето",може да бъде достатъчно коректно,заради немислимото количество цифри,които трябва да бъдат въведени и без наличието на експериментално потвърждение,и теоретична постановка.А съвременната идея за пътуване във времето,е чиста математика.

 

С две думи,си мерим метъра,което може и да не е чак толкова лоша идея!

 

А иначе еволюцията, е опровержение на закона за ентропията.И самия процес на образуване на яйцето от атоми и молекули,е движение от ентропия към порядък(организация).

Тези дни си мислех нещо подобно - при неживата природа ентропията се увеличава с времето, а при живата - намалява.

[todorg]

Не е възможна.Ако е възможна връщаш се преди ,да си заченат убиваш баща си ,съответно ти няма ,да си заченат и съответно ти няма ,как ,да се върнеш назад ,да убиеш баща си ,защото те няма .Това е парадокс май ,разбира се чисто биологически и знаейки подмолната природа на жените ,може ,да убиеш човекът ,който си мислиш ,че ти е баща.Това в рамките на шегата.Много писатели фантасти и киньорежисьори са си блъскали главите ,и са правили версии всичко е много неубедително.

Редактирано Август 15 от todorg

[deaf]

Преди 10 часа, КамелияМиладинов said:

Тези дни си мислех нещо подобно - при неживата природа ентропията се увеличава с времето, а при живата - намалява.

Струва си да се анализира и идеята на Ницше за Вечното възвръщане. Че всичко което се е случило,някога в бъдещето ще случи отново,и отново,и отново. Ето линк:

https://chitanka.info/text/23610-uchenieto-za-tsiklite

[Втори след княза]

On 16.08.2024 г. at 7:31, deaf said:

Струва си да се анализира и идеята на Ницше за Вечното възвръщане. Че всичко което се е случило,някога в бъдещето ще случи отново,и отново,и отново. Ето линк:

https://chitanka.info/text/23610-uchenieto-za-tsiklite

Най- очевидните цикли са ден- нощ и сезоните. Също така е очевидно, че те не са идентични с минали и бъдещи. 

Редактирано Август 17 от Втори след княза