Бенефициалната реформа при франките

[plamen_starbov]

При Карл Мартел срещу задължение да се служи във войската, местните знатни първенци получават земя. Така се учи в учебниците. Можем ли да го съпоставим със създаването на рицарството, какво е вашето мнение?

[ISTORIK]

Аналози може да се направят със:

- системата на темите и стратиотите във Византия

- тимарската система в Османската империя

- опричнината в Русия

[glishev]

Може би наистина това е едно от началата на класическото рицарство. За такова даряване със земя (така че от доходите й воинът да се снабдява с всичко необходимо) се говори и в "Беоулф". Там Хигелак, крал на гаутите, дарява действително значителен парцел на героя Беоулф при връщането му от опасен поход в чужбина. Самият запазен текст на поемата датира векове след времето на карл мартел, но говори за много по-ранен период.

Може би първоначалното поделяне на кралския патримониум между членовете на управляващия клан (Беоулф е племенник и един от вероятните наследници на Хигелак) постепенно води до отстъпване на земя срещу служба.

[Thorn]

На войните се е плащало или със земя или със пари. Тогава кралят е имал земя, с парите е бил кът.

[glishev]

А и съкровището се трупа за престиж, не се харчи. Като видим как старите германски литератури разглеждат "златото" на дадена династия, ще разберем нещо за схващането на франки и подобни народи за съкровището: то е прочуто, неделимо, принадлежи не на краля или близките му, а на рода. Винаги, когато стане дума за подялба, отношенията се напрягат. Винаги отделянето на една част от богатството (чаша, пръстен, меч, огърлица) води до нещастие. Така е и в "Сага за Волсунгите", и в "Песен за Нибелунгите", и в "Беоулф", и във "Waldhere". Тази литературна нагласа разкрива много.

Монетите, дори когато владетелят ги притежава в изобилие, са част от това неделимо съкровище. Особено ценните римски и византийски златни монети. Среброто, което варварите понякога сами секат, все пак се ползва за някои престижни размени.

Отдаването на земя срещу служба или за заслуга изглежда има качествено различни последствия. Бенефицият на воина първоначално е ненаследствен. Имението, отдадено за вече осъществена заслуга най-често остава в рода на бенефициента. Така е със сигурност у англите и свеите. За франките не мога да го твърдя.

[natan]

Издръжката на армията и при Рим ,Византия,Франки ,Българи става главно по два начина.

Поради силно инфлационните процеси започнали в късната античност,които обезмислят заплащането в пари(ситуацията е подобна с тази на Германия,когато от момента на получаването на заплата която ти позволява да купиш три хляба ,при отиването в магазина за реалната покупка вече имаш пари само за два ) се преминава на заплащане ,директно в натура, в стоки,като и данъците са събирани в стоки. Значителна част от заплатата е и в т.нар. "плячка". Напълно регулирано и законово положение,виждаме го и в Еклогата и в българския вариант Закона съдене люди и в др.западни закони. Така .че като се срещне израза ,как "българите пак плячкосвали из Тракия или Илирия и др. през пети век да знаеме от къде идва и да се престане със историографията.

И интересно е откъде идва правото на плячка у българите. За разлика от Византия те пишат, че им е дадено от Цар Давид. "3. За плячката ....Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид."

Това положение и извеждане от Давид,отново показва кой е авторът на Парижкия псалтир,човекът олицетворяван и наричан и сравняван с Давид приживе Цар Симеон.

Интересно е и как започва Закона за съдене люди. Първия им Закон е даден от Константин Велики, цар Славен който построил сто могили и бил първия цар на българската земя. Онова дето го пише били апокриф, ама това е закон и пак същото.Колкото и да го режеме все късо ще излиза не обръщаме ли внимание на казаното от самите " българи."

ЗСЛ"1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите."

[КГ125]

На войните се е плащало или със земя или със пари. Тогава кралят е имал земя, с парите е бил кът.

Така е, но това си има социалнополитическите ефекти. Предвид трайността на земята като икономически ресурс закрепването на собствеността върху нея създава поземлената аристокрация, белязала епохата до буржоазните революции в Европа. Това всъщност е процес на преминаване на военната аристокрация в поземлена.

Интереснето е друго - тука ще намеся малко юридически момент, но визирам психологическите и политически основи зад това. Всички средновековни държави по един или друг начин "дават" земя на аристократите или на отличилите се (то и САЩ прави това при създаването си, награждавайки отличилите се военни от Гражданската война), но ме учудва следното:

западните държави предоставят право на собственост, земята става пълно притежание на аристократа и лоялността му към сюзерена се урежда чрез сложните правила на васалитета; на изток се предоставя по-малко само "правото на ползване". Владетелят запазва земята.

Мисля, че това генерира огромни различия между изтока и запада и се дължи на национално психологически и културни разлики между източната и западната политическа традиция.

[glishev]

КГ, никой няма да отрече, че е така. При германите може би все пак схващането за поземлената собственост първоначално не е долкова добре изяснено, колкото във Византия. При англи, франки и скандинавци земята, грубо казано, първоначално принадлежи на кралския род и на подопечното население като цяло. Затова може да бъде постоянно отдавана и преотдавана. Но в случай на потвърдена и проверена лоялност преотдаването става морален проблем - защо да се отнеме имението на този, който служи добре? Това прави възможно и наследственото ползване, което полека прераства в частна собственост, и пращането на дифидация на нелоялния господар (!).

[Galahad]

При Карл Мартел срещу задължение да се служи във войската, местните знатни първенци получават земя. Така се учи в учебниците. Можем ли да го съпоставим със създаването на рицарството, какво е вашето мнение?

Реформите, които правят Каролингите и исаврийската династия целят засилването на конницата за успешна война с арабите.

Рицар, кабалерос, шевалие и останалите названия използвани на запад обикновено означават на български "конник".

[КГ125]

Не ми излиза от главата това нещо - на Изток властимащите запазват правото върху собстеността и я отнемат не само за лоша служба, ами за какво ли не (то е и неизбежно това, защото когато има възможност, с едно право се злоупотребява винаги).

И причините са интересни за това, и последствията му. Уж и двете християнски, уж и двете базирани на римското право, а какво става??? Тука явно народите са продиктували разликата.... ????

[glishev]

Което си е съвсем естествено.

[КГ125]

Да, но какво разделяне.... показателно в много отношения.

[Rogi]

Може би наистина това е едно от началата на класическото рицарство. За такова даряване със земя (така че от доходите й воинът да се снабдява с всичко необходимо) се говори и в "Беоулф". Там Хигелак, крал на гаутите, дарява действително значителен парцел на героя Беоулф при връщането му от опасен поход в чужбина. Самият запазен текст на поемата датира векове след времето на карл мартел, но говори за много по-ранен период.

Може би първоначалното поделяне на кралския патримониум между членовете на управляващия клан (Беоулф е племенник и един от вероятните наследници на Хигелак) постепенно води до отстъпване на земя срещу служба.

По това време кралете (конунгите) не са това, което изглеждат. Остатъците от старото родовообщинно общество и манталитет все още са отживели. Кралете наистина дарявали с парцели приближените си дружинници, но не рядко самите дружинници сами са се "дарявали" със земя, която са могли да превземат и се укрепят в нея. А веднъж заел мястото военния авантюрист от онази епоха се превърнал в рицар, по причина, че да си го запази му е било нужно съответното въоръжение, т.е. брони, кон, дълъг меч и тям подобни. Съответно се е ограждал със приближени войскари, които на свой ред са имали шанса да се издигнат до ранг на господари, по силата на ново завоевание или дарение.

[glishev]

По това време кралете (конунгите) не са това, което изглеждат. Остатъците от старото родовообщинно общество и манталитет все още са отживели. Кралете наистина дарявали с парцели приближените си дружинници, но не рядко самите дружинници сами са се "дарявали" със земя, която са могли да превземат и се укрепят в нея. А веднъж заел мястото военния авантюрист от онази епоха се превърнал в рицар, по причина, че да си го запази му е било нужно съответното въоръжение, т.е. брони, кон, дълъг меч и тям подобни. Съответно се е ограждал със приближени войскари, които на свой ред са имали шанса да се издигнат до ранг на господари, по силата на ново завоевание или дарение.

А, "самонадаряването" си го има, да (то кога ли не го е имало - че и днес), но не е част от системата, а нейна аномалия.

[Rogi]

А, "самонадаряването" си го има, да (то кога ли не го е имало - че и днес), но не е част от системата, а нейна аномалия.

Всъщност, за да сме коректни, кога се появяват първите рицари? Имам предвид като снаряжение, кога се отнася появата на конник, облечен в желязна пижама и размахващ огромно тежко копие, което е специфика само и единствено на рицарите, иначе пики са носили всички конни бойци преди и след, но при рицарите е само и единствено тежкото копие.

[glishev]

Самата германска дума ritter си значи "ездач" и е доста стара. По-стара от самото рицарство.

Не съм сигурен какво точно ме питаш. В Сасанидска Персия и в късноримската армия има казанджии и клибанарии, които са си точно тежковъоръжени ездачи. С пики, дълги мечове, стремена и дълги ризници. Всъщност казанджиите понякога имат дори нещо, подобно на кована броня.

Жан Фавие твърди, че такива воини (все пак с ризници, де, а не с брони) има при франките по времето на Карл Велики.

Мисля, че за такива има данни и при българите.

Но всичко това все още не е рицарство. Рицарят трябва освен доспехите, оръжието, слугите и конете да има още и някои специфични функции - включително в мирно време. Това, което на френски е chevalier, а на средновековен латински - miles, далеч не само се бие. Рицарят изпълнява управленски функции. Служи като пратеник, като комендант на крепости, управител на имоти, понякога съдия. Стои по-ниско от бароните и принцовете, на които служи и невинаги е схващан като наследствен благородник с право на предаваемо владение, собствена баниера (знаме) и пр.

Такива наследствени рицари има, да речем, от Х в. нататък - първоначално само в Германия и Франция, но бързо се разпространяват и в християнската част на Испания, Италия (в по-малка степен) и Англия (след нормандското завоевание).

От един момент нататък (ср. на ХІІ в.) рицарството се смята за обвързване и с известен морален кодекс на поведение, особено в Испания, Италия и Франция.

Не знам какво наричаш "желязна пижама" - дългата кавалерийска ризница или кованата броня? Кована броня в пълния й вид се появява чак в ХV в., макар че и през целия ХІV доспехите се променят динамично и стават все по-тежки. В ХVІІ в. с развитието наогнестрелните оръжия кованата броня практически изчезва (освен, да речем, в хусарските части, но те не се състоят изцяло от рицари).

В Англия от ХІV-ХV в. обаче "рицар" (knight) изобщо не е воинът с наследствен герб, имот и привилегии. За да станеш рицар в късносредновековна Англия, трябва или дребната аристокрация на графството ти да те определи за такъв и да те прати като свой представител в лондонския Парламент, или кралят (може и някой от перовете на Англия) да те посвети в рицарство и да те натовари със специална длъжност.

Отделно нещо е да си пълноправен член на рицарски (военен или военно-монашески) орден. Там и функциите, и въоръжението, и социалният произход варират.

Тъй че това е въпрос, на който няма еднозначен отговор. В различни страни и различни векове "рицар" означава нещо различно. А кованата броня изобщо не е задължителна. Инак класическото рицарство е френското, нормандското, фламандско-фризийското и немското от ХІ-ХV в.

[Galahad]

Не ми излиза от главата това нещо - на Изток властимащите запазват правото върху собстеността и я отнемат не само за лоша служба, ами за какво ли не (то е и неизбежно това, защото когато има възможност, с едно право се злоупотребява винаги).

И причините са интересни за това, и последствията му. Уж и двете християнски, уж и двете базирани на римското право, а какво става??? Тука явно народите са продиктували разликата.... ????

Ами то и на изток отнемането не е било чак толкова лесно, особенно по време на Косния феодализъм, т.е. след като латинците завземат Константинопол и Вазинтия се разпада. Че и преди това. Алексий Ангел и Калоян да речем не са имали нищо напротив да конфискуват владението на Иванко и да му резнат главата, но както и на запад това ставало къде-къде по-лесно със заобикаляне на правилата.

[glishev]

Аха, и на запад, и на изток действат както центростремителни, така и центробежни сили. Мисля, че в крайна сметка към ХІІІ в. е най-голямата степен на децентрализация (направо на политически разпад) на цяла Европа. Тъй де - Балканите са се "балканизирали" не без съдействието на сърби, българи и кръстоносци; Франция още не е излязла от феодалния хаос; Германия въпреки фигури като двамата Фридриховци е в пълно безредие, както и Италия; а на Иберийския полуостров Реконкистата е бавна и християнските сили често враждуват помежду си. Унгария и Полша, както и Англия може би са една идея по-централизирани, но и тук сигурно ще трябват уговорки. Кръстоносните държави в Светите земи сдават багажа, а Скандинавия е в нещо като временен ступор. Рус е пометена от татарите. Мда, като за класическа епоха на европейското Средновековие ХІІІ в. е доста мътен.

Но хайде обратно към темата ни. Нали ставаше дума за бенефициалните реформи на франките. Някой има ли идея как се отнася наказателният херибан за неявяване на военен сбор (40 или 60 солида, забравил съм) към средния бенефиций в Австразия към 800 г., примерно?