Михаил VIII Палеолог и ликвидирането на акритите

[Стоедин]

Ще изпреваря Пламен и ще задам един въпрос относно акритите във Византия и конфликтта им с Михаил Палеолог.

Кога се появяват акритите, преувеличена ли е тяхната роля при възпиране на турските племена и какви са мотивите за отнемането на привилегиите им?

Това, което знам, е, че те са военно, погранично население със специален статут (неотчуждаем поземлен участък + данъчни облекчения, вероятно... не съм много сигурен), което е ликвидирано от Михаил VIII Палеолог. Нещо повече, срещал съм твърдението, че част от акритите открито преминали на страната на турските държавици в Анадола и взели активно участие в завладяването на ромейските земи.

Ще съм признателен, ако се включите активно с информация и най-вече - с извори за проблема.

Редактирано Януари 14, 2010 от ISTORIK

[ISTORIK]

Населението на Подунавието било недоволно от политиката на Михаил VII и всесилния логотет Никифорица. На какво по-конкретно се е дължало това? От десетилетия империята не можела да поддържа отбраната на дунавската граница без участието на местните българи. Наред с византийските гарнизони, чиято численост била крайно недостатъчна, отделни български боляри, по-заможни хора, а и цели български села получавали данъчни привилегии и заплати, формирайки отряди от т.нар. акрити (граничари). Други българи постъпвали в армията като наемници, от наборни войници ставали "професионални" и т.н. Някои българи дори постигали забележителна кариера, както например станало с Борил и Герман, дългогодишни служители на император Никифор III Вотаниат (1078-1081) - и то навярно още от времето, когато той бил начело на войските в Паристрион, изпратени против узите през 1064 г. Сега обаче акритите, ако се вярва на Михаил Аталиат, били лишени от своите заплати - земите им "...били опустошавани от скитите [печенезите], а и поради настоявянията на Никифор им били отнети ежегодните дарове от императорската хазна". Всъщност, възможно е с оглед на гореописаната икономическа ситуация те все пак да са получавали някакви заплати (не бива да подценяваме тенденциозността на Аталиат към логотета Никифор и император Михаил VII!), но явно покупателната способност на парите във времето на императора "Парапинак" вече е била нищожна... По причина на това обедняване, както продължава своя разказ Аталиат, "...някои от тези градове започнали да мислят за бунт и изпращали пратеничества при печенежкия народ." Месните българи и "миксоварвари" в Дръстър, както стана дума, били предали властта над крепоста в ръцете на Татуш.

Пл. Павлов

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm

---

Византия била принудена още през VII в. да се облегне на селското население, като върне свободата на голяма част от него и го привлече в отбраната на границите. Това става по същото време, когато земите по Долния Дунав са откъснати от нея и в тях се създава българската държава. Именно с това свободно население, разнородно по произход, се свързват и епическите произведения от това време. Византийските саги от VII до X в. не са достигнали до нас, но най-късните са намерили отражение в поемата «Дигенис». Тя е произведение на отделен поет, който е преработил много песни, описващи подвизите на византийските акрити — войниците земевладелци, служещи в отдалечените от столицата гранични области. Поемата «Дигенис», написана около 1000 г., носи името на главния си герой — акрита Василий Дигенис, наречен така, защото баща му бил арабин, а майка му гъркиня: Дигенис значи двуроден.

Поемата описва борбите между византийските акрити и арабите, като е построена върху песни от IX и X в. Според поета Андроник Дука и жена му имат пет сина и се молят на бога да им даде дъщеря. И наистина им се ражда момиче, което наричат Ирина. То расте в дома на стратега в Кападокия. Когато вече станало девойка, веднъж, когато баща му и братята му били на война, в Кападокия нахлул арабският емир Мусур, съборил града, плячкосал двореца и отвлякъл Ирина. Майката успяла да избяга и писала на синовете си и те тръгнали да търсят сестра си. Те я намерили в лагера на емира, но той не искал да я върне и им предложил двубой. Бил се с него и излязъл победител най-малкият брат — Константин. Сега Мусур трябвало да върне Ирина, в която се бил влюбил. И затова предложил на братята да приеме християнството и да стане византийски акрит. След това той се оженил за девойката.

От този брак се родил Дигенис. Детето растяло и се учело да чете, да пише и да си служи с оръжие. На дванайсет години то убило с голи ръце две мечки, разкъсало на две сърна, разсякло с меча си лъв и започнало бой с разбойниците апелати, които ограбвали пътуващите богати пътници из областта. На връщане от боевете с апелатите в къщата на стратега на областта той се запознава с дъщерята на стратега Евдокия, влюбва се в нея и тя избягва с него. Преследван от баща ѝ и братята ѝ, той избива цялата им войска, като щади само роднините на Евдокия. Така виждаме дотук да се описват две сватби с грабеж. След като се оженват със съгласието вече на родителите ѝ, те живеят на лагер в шатра. Тук един условен император Василий идва на гости на акрита и получава от него различни съвети. Пред него Дигенис укротява един кон и убива на лов един лъв. Една част от приключенията на героя в поемата са дадени като негов разказ пред приятелите му. Дигенис разказва как веднъж срещнал една девойка край един извор. Тя плачела безутешно. Била се влюбила в един пленник на баща ѝ, византиец. Тя била арабка. Помогнала му да избяга и избягала заедно с него, но той я изоставил. Дигенис утешил девойката, но после я насилил. Разкаян за лошата си постъпка, той намерил виновника за нещастието ѝ и го накарал да се ожени за нея. След това Дигенис разказва друга история за борбата си с един змей, за нападението на един лъв и за ново нападение на апелатите срещу него и жена му. След разбиването на апелатите Дигенис бил нападнат от техния вожд Филопапас, който повикал на помощ девойката юнак Максимо.

И боят с Максимо е разказан пак от Дигенис. След като разбил войската и съюзените с нея апелати, Дигенис влиза в двубой с девойката. Той отсякъл главата на коня ѝ и така я победил. Тя се признала за победена и той ѝ подарил живота. Но тя поискала да се срещнат на двубой още веднъж и тогава Дигенис ѝ отрязал пръстите на ръката, поради което тя изпуснала оръжието и отново се признала за победена. Тя отишла да измие ранената си ръка и се върнала по тънък прозрачен хитон, увлякла Дигенис със себе си, отдала му се и след това Дигенис я изоставил. Той се върнал и разказал за двубоя на жена си, скривайки останалото. Но сетне изведнъж, обзет от яд, възседнал коня си, намерил девойката и я убил.

След това певецът описва смъртта на бащата на Мусур и погребението му в църквата при двореца, който той си построил, победите му над апелатите и етиопите и поемата завършва с преждевременната смърт на акрита и жена му.

Иван Венедиков

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_5.htm

---

Византийците - прониари и акрити в Тракия и Македония почти напълно се самоунищожили в продължилата почти десетилетие братоубийствена и брутално жестока гражданска война между Йоан VI Кантакузин и Ана Савойска.

http://forum.boinaslava.net/

Редактирано Август 12, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

През XI и XII век Византийската империя е подложена на постоянни нападения от печенеги, узи и кумани. За да бъдат ограничени щетите от тези нападения започва масирано крепостно строителство, особено в северната гранична тема Паристрион. По археологически данни крепостите в габровския край са водили активен живот в периода XII – XIV век, т.е. можем да твърдим, че са построени по византийско време за укрепване срещу външните нападения. В района на Габрово са локализирани 8 крепости: Градът (Трънето), Витата стена (Здравковец), Градище (Гб), Кулата (м. Сарая), Междине, Пречиста (с.Градница), Градът (с. Крамолин), плато Стражата. През 1074г. избухва бунт в Дръстърската крепост, начело с военачалника Нестор, по народност българин, като причина за бунта е неплащане на заплати на войниците и отнемане на земя от Нестор. Бунтът бързо се разраства до Стара планина. По този повод Михаил Атолиат пише до патриарх Никита II, че за прекратяване на бунта е трябвало да се поставят византийски гарнизони в крепостите по Хемус. Според Атолиат, бунтовниците са от местното, „разноезично” население. В последствие Нестор се присъединява към печенегите. Атолиат пише: ”Причината новият катепан на Дръстър Нестор да се присъедини към печенежкия вожд Татруш е, че къщата и имотът му били конфискувани от Логотета Никифор, който наказал по този начин акрита” – т.е. Нестор е имал служебен акритски поземлен участък - можем да говорим за специални категории военно българско население – акрити на византийска служба в темата Паристрион, което ползва привилегии и наследствена земя. От свидетелствата на Атолиат научаваме също, че крепостите по Дунава се охраняват от местна войска, като в изключителни случаи се добавят военни части на централната власт. Практика на Византия е да използва местни части за охрана на отдалечени крепости, които обаче понякога се сдружавали с нападащите номадски вождове.

За крепостите по Стара планина и за факта, че те са владение на местни, български отряди пише и Никита Хониат през 1185г. „Варварите от планината Хемус се одързостявали от крепостите, които били твърде многобройни и стърчели над отвесни скали. „.

Стратиотския институт и пронията са типичните форми на военно служебно насление във Византия. Като имаме предвид големината на планинските крепости около проходите, в сравнение с равнинните градове – крепости, техния размер не предполага за военното население високият статут на акрити или стратиоти. За стражевата служба в крепостите по проходите трябва да потърсим привилегирован статут, стоящ обаче по-ниско във феодалната йерархия. Според повечето изследователи този статут е в категориите цакони и трапезити.

Цаконите охраняват на смени прохода, срещу което ползват данъчни облекчения. Трапезитите са разузнавачи и водачи през проходите и се набират от местното население.

http://stanimer.blogspot.com/2008/07/xii-xvii.html

[Galahad]

Кризата започва при Василий ІІ. Заради военните си успехи той се опитал да повиши ролята на централната власт над акритите, които били малко своенравни. При следващите императори положението на акритите се влошило, което позволило на селджукските турци да проникват във виз. земи.

[glishev]

Видяхте ли превода на "Дигенис Акрит" по книжарниците?

[Armand O'BOLG]

През XI и XII век Византийската империя е подложена на постоянни нападения от печенеги, узи и кумани. За да бъдат ограничени щетите от тези нападения започва масирано крепостно строителство, особено в северната гранична тема Паристрион. По археологически данни крепостите в габровския край са водили активен живот в периода XII – XIV век, т.е. можем да твърдим, че са построени по византийско време за укрепване срещу външните нападения. В района на Габрово са локализирани 8 крепости: Градът (Трънето), Витата стена (Здравковец), Градище (Гб), Кулата (м. Сарая), Междине, Пречиста (с.Градница), Градът (с. Крамолин), плато Стражата. През 1074г. избухва бунт в Дръстърската крепост, начело с военачалника Нестор, по народност българин, като причина за бунта е неплащане на заплати на войниците и отнемане на земя от Нестор. Бунтът бързо се разраства до Стара планина. По този повод Михаил Атолиат пише до патриарх Никита II, че за прекратяване на бунта е трябвало да се поставят византийски гарнизони в крепостите по Хемус. Според Атолиат, бунтовниците са от местното, „разноезично” население. В последствие Нестор се присъединява към печенегите. Атолиат пише: ”Причината новият катепан на Дръстър Нестор да се присъедини към печенежкия вожд Татруш е, че къщата и имотът му били конфискувани от Логотета Никифор, който наказал по този начин акрита” – т.е. Нестор е имал служебен акритски поземлен участък - можем да говорим за специални категории военно българско население – акрити на византийска служба в темата Паристрион, което ползва привилегии и наследствена земя. От свидетелствата на Атолиат научаваме също, че крепостите по Дунава се охраняват от местна войска, като в изключителни случаи се добавят военни части на централната власт. Практика на Византия е да използва местни части за охрана на отдалечени крепости, които обаче понякога се сдружавали с нападащите номадски вождове.

За крепостите по Стара планина и за факта, че те са владение на местни, български отряди пише и Никита Хониат през 1185г. „Варварите от планината Хемус се одързостявали от крепостите, които били твърде многобройни и стърчели над отвесни скали. „.

Стратиотския институт и пронията са типичните форми на военно служебно насление във Византия. Като имаме предвид големината на планинските крепости около проходите, в сравнение с равнинните градове – крепости, техния размер не предполага за военното население високият статут на акрити или стратиоти. За стражевата служба в крепостите по проходите трябва да потърсим привилегирован статут, стоящ обаче по-ниско във феодалната йерархия. Според повечето изследователи този статут е в категориите цакони и трапезити.

Цаконите охраняват на смени прохода, срещу което ползват данъчни облекчения. Трапезитите са разузнавачи и водачи през проходите и се набират от местното население.

http://stanimer.blogspot.com/2008/07/xii-xvii.html

Първо е важно да се подчертае етимологичната връзка между областта Ахрида и град Охрид с акритите, които периодично били изпращани от изток на запад и от юг на север, за да охраняват Византия. Следващото по значение обстоятелство е връзката на епоса за Дигенис Акритас с епоса за Крали Марко - от една страна, и с епоса за Давит от Сасун (Сасунци Тавид) - от друга. Тематично, сюжетно и исторически те са свързани в един общ цикъл - имат общ произход и той се крие в историята на един род. Дигенис не е от двойно роден, а е видоизменено от Диоген (Богороден)и един от протиповете на героя е Константин Диоген! Арменистът Храч Бартикян е дал много по темата! Бащата на Дигенис не може да е арабин, ако дядо му е арменец, нали Историк? И този Татуш, за който ми писна да слушам и чета, май е Татеос-Тадевос и в него няма нищо татарско! Касателно катепана Нестор, на когото на някои много им се харесва да го изкарват Несторица, Неотстъп и дори жупан, та да позаприлича на славянски вожд (?), то и местообитаването му не може да е в Дръстър (Доростол, Силистра), а в Драч и роднините му са известни (Сермо, Андроник, Исак...) и изобщо акритите нямат нищо общо със Силистренско. Печенезите също не са били там - примерно над Дунава, а в Македония. Златарски е източникът на подобни грешки, защото за него Паристрион е равнозначно на Парадунавон (Подунавие), но почти никой не обръща внимание, че той просто грешно е прочел думата - една съкратена гръцка парадинастевон (престолонаследник) в оригинала! Това и досега си продължава в изворите без необходимата поправка, но кой съм аз, че да разбивам илюзиите на кохорта историци и параисторици?!

[Стоедин]

Видяхте ли превода на "Дигенис Акрит" по книжарниците?

Току що си го поръчах и след седмица ще го получа. Благодаря за ифото, защото нямах представа, че е преведен.

[Armand O'BOLG]

Все пак прецизността ми налага да се поправя - "Диоген" всъщност има едно по-ранно значение от посоченото от мен "богороден" и то е "роден от Зевс". Появата и разпространението на това и други подобни "езически" елински имена, антропоними през Средновековието е признак за упадъка на римското влияние, разколебаването в ортодокса и възраждането на идеите на Античността с или чрез неоплатонизма! Златарски привежда един неясен, тъмен израз, фраза в старобългарското житие на св. Иван Рилски, който включва "по двороднямъ" като рефлекс нагръцкот "мета диогенис", което е употребил Георги Скилица. От него се разбра, че говори за времето на Константин Диоген като управителна България или за имп. Роман Диоген! Проверих в изворите има ли такова нещо като като ликвидирането на акритите и ще трябва даразочаровам stoedin и/или автора на подобнопредположение - имп. Константин Мономах ликвидира, тоест преустановява наборната служба, тоест иакритите и прониатите, заменяйки ги с наемна армия, но по границите остават в сила някой закони за сформирането и функционирането на гранични отряди - гарнизони, коит чак до късното Средновековие наричали също акрити, но и мардаити. Запоследен път се споменават в Южна Киликия и Тавър, където отразват атаките на Халифата и в края на краищата преминават на службана мамелюците срещу кръстоносците!

[Стоедин]

Все пак прецизността ми налага да се поправя - "Диоген" всъщност има едно по-ранно значение от посоченото от мен "богороден" и то е "роден от Зевс". Появата и разпространението на това и други подобни "езически" елински имена, антропоними през Средновековието е признак за упадъка на римското влияние, разколебаването в ортодокса и възраждането на идеите на Античността с или чрез неоплатонизма! Златарски привежда един неясен, тъмен израз, фраза в старобългарското житие на св. Иван Рилски, който включва "по двороднямъ" като рефлекс нагръцкот "мета диогенис", което е употребил Георги Скилица. От него се разбра, че говори за времето на Константин Диоген като управителна България или за имп. Роман Диоген! Проверих в изворите има ли такова нещо като като ликвидирането на акритите и ще трябва даразочаровам stoedin и/или автора на подобнопредположение - имп. Константин Мономах ликвидира, тоест преустановява наборната служба, тоест иакритите и прониатите, заменяйки ги с наемна армия, но по границите остават в сила някой закони за сформирането и функционирането на гранични отряди - гарнизони, коит чак до късното Средновековие наричали също акрити, но и мардаити. Запоследен път се споменават в Южна Киликия и Тавър, където отразват атаките на Халифата и в края на краищата преминават на службана мамелюците срещу кръстоносците!

Изобщо не съм разочарован. Напротив! Благодаря, че се включи с тази нова за мен информация. Очевидно е, че въпроса ми е за точно тези погранични отряди със специален статут наричани акрити и за отношенията им с централната власт. Това което съм чел е, че при Михаил Палеолог се нанася удар върху привилегите им и с това рухва границата в Мала Азия. Дали е точно така или не се надявам да изясним с помоща на начетени хора като теб. Също така не ми беше известно, че акритите са съюзници на мамелюците срещу кръстоносците. Би ли дал малко повече информация за това и извори преведени на български описващи акритите и отношенията с турските бейлици в Анатолия(враждебни или дори приятелски)?

[Armand O'BOLG]

Изобщо не съм разочарован. Напротив! Благодаря, че се включи с тази нова за мен информация. Очевидно е, че въпроса ми е за точно тези погранични отряди със специален статут наричани акрити и за отношенията им с централната власт. Това което съм чел е, че при Михаил Палеолог се нанася удар върху привилегите им и с това рухва границата в Мала Азия. Дали е точно така или не се надявам да изясним с помоща на начетени хора като теб. Също така не ми беше известно, че акритите са съюзници на мамелюците срещу кръстоносците. Би ли дал малко повече информация за това и извори преведени на български описващи акритите и отношенията с турските бейлици в Анатолия(враждебни или дори приятелски)?

Много се извинявам, но източниците ми са на арменски - има публикации по темата от Храч Бартикян на руски в сборницина АН на АССР, но за акрити и мардаити съм чел в "История на Киликийска Армения. Държава и право" на Алексий Сукисян, Ереван, 1969 г. Не знаех за имп. Михаил Палеолог - ще потърся, защото ме заинтригува!

[Стоедин]

Не мога да ползвам арменски източници в оригинал и ще съм много признателен, ако намираш понякога време да правиш преводи и да ги пускаш във форума. Вероятно има доста факти скрити за повечето от нас и ще е полезно за всички.

[Armand O'BOLG]

Не мога да ползвам арменски източници в оригинал и ще съм много признателен, ако намираш понякога време да правиш преводи и да ги пускаш във форума. Вероятно има доста факти скрити за повечето от нас и ще е полезно за всички.

От доста години го правя за този и онзи, но съм страшно мързелив! Малцина сме, които ползваме и арменски и грузински и турски и гръцки и латински и руски и английски, но пък от друга страна не очаквай някой професионал да го направи ей така без хич! Хладилникът ми е пълен с признателности, ама кщато го отворя и се хващам само и единствено за яйцата, ха-ха-ха!

[Стоедин]

От доста години го правя за този и онзи, но съм страшно мързелив! Малцина сме, които ползваме и арменски и грузински и турски и гръцки и латински и руски и английски, но пък от друга страна не очаквай някой професионал да го направи ей така без хич! Хладилникът ми е пълен с признателности, ама кщато го отворя и се хващам само и единствено за яйцата, ха-ха-ха!

Не си давай много зор, но когато имаш вдъхновение пускай по нещо. Верно има един лаф ''За мерси не ме търси'', но нека правим по някой жест и на добра воля.

[glishev]

Все пак прецизността ми налага да се поправя - "Диоген" всъщност има едно по-ранно значение от посоченото от мен "богороден" и то е "роден от Зевс". Появата и разпространението на това и други подобни "езически" елински имена, антропоними през Средновековието е признак за упадъка на римското влияние, разколебаването в ортодокса и възраждането на идеите на Античността с или чрез неоплатонизма! Златарски привежда един неясен, тъмен израз, фраза в старобългарското житие на св. Иван Рилски, който включва "по двороднямъ" като рефлекс нагръцкот "мета диогенис", което е употребил Георги Скилица. От него се разбра, че говори за времето на Константин Диоген като управителна България или за имп. Роман Диоген! Проверих в изворите има ли такова нещо като като ликвидирането на акритите и ще трябва даразочаровам stoedin и/или автора на подобнопредположение - имп. Константин Мономах ликвидира, тоест преустановява наборната служба, тоест иакритите и прониатите, заменяйки ги с наемна армия,

Не съм сигурен, че означава точно това. Свети Дионисий ("Потомък на Дионис") е живял в І в., свети Димитър (Деметрий или "Принадлежащ на Деметра") - в ІІІ. Значи не става дума за късно и осмислено явление, а по-скоро за оцеляване на езическата именна система, вече без да й се придава особено значение. По-скоро, когато някой кръсти детето си Онуфрий (грецизирано от египетското "Ун Нефер", Съвършено съществуващия, прозвище на Озирис), кръщаващият не мисли за Озирис, а за свети Онуфрий, който е покръстен бивш езичник и раннохристиянски мъченик. Същото се отнася за всякакви Атинодори, Паладиевци, Диогени и прочие.

А иначе до времето на Михаил VІІІ в азиатските гръкоезични владения наистина има запазена прослойка от въоръжени земевладелци. Не прониари, а местни авторитети.

[Стоедин]

Не съм сигурен, че означава точно това. Свети Дионисий ("Потомък на Дионис") е живял в І в., свети Димитър (Деметрий или "Принадлежащ на Деметра") - в ІІІ. Значи не става дума за късно и осмислено явление, а по-скоро за оцеляване на езическата именна система, вече без да й се придава особено значение. По-скоро, когато някой кръсти детето си Онуфрий (грецизирано от египетското "Ун Нефер", Съвършено съществуващия, прозвище на Озирис), кръщаващият не мисли за Озирис, а за свети Онуфрий, който е покръстен бивш езичник и раннохристиянски мъченик. Същото се отнася за всякакви Атинодори, Паладиевци, Диогени и прочие.

А иначе до времето на Михаил VІІІ в азиатските гръкоезични владения наистина има запазена прослойка от въоръжени земевладелци. Не прониари, а местни авторитети.

Ще ти бъда благодарен, ако намериш време да споделиш нещо повече по темата.

[Armand O'BOLG]

Не съм сигурен, че означава точно това. Свети Дионисий ("Потомък на Дионис") е живял в І в., свети Димитър (Деметрий или "Принадлежащ на Деметра") - в ІІІ. Значи не става дума за късно и осмислено явление, а по-скоро за оцеляване на езическата именна система, вече без да й се придава особено значение. По-скоро, когато някой кръсти детето си Онуфрий (грецизирано от египетското "Ун Нефер", Съвършено съществуващия, прозвище на Озирис), кръщаващият не мисли за Озирис, а за свети Онуфрий, който е покръстен бивш езичник и раннохристиянски мъченик. Същото се отнася за всякакви Атинодори, Паладиевци, Диогени и прочие.

А иначе до времето на Михаил VІІІ в азиатските гръкоезични владения наистина има запазена прослойка от въоръжени земевладелци. Не прониари, а местни авторитети.

Без да подценявам мнението ти, glishev- възможността за оцеляване на езическата именна система след християнизацията, нека само ти напомня, че използваш термина "кръщаване", а не наименуване! Е, нали си даваме сметка кой извършва това кръщаване? Да, тъкмо църквата, а тя не е твърде благосклонна към тези и подобни езически "етикети" - да се дават на християни и да се тиражират. Проблемът с имената на светците, някои от които безспорно носят езическа антропонимика, възниква доста по-късно, доколкото до Х в. просто не са имали практиката да канонизират и популяризират тези личности и техните имена, за да са налице и прототипи! Разбира се - има, срещат се много изключения, доколкото отделни свещеници не са били чак толкова ревностни, нито пък са разполагали с някакъв задължителен Именник с приети и одобрени от църквата антропоними, но общата практика е била иманно да се заменят и подменят "езическите" имена с християнски! И това се откроява ясно при исторически лица с две и повече лични имена, едно от които е явно християнско, официално! Модата да се възкресяват и популяризират елинските антропоними възниква с или чрез "пагубното" за църквата влияние на Магнаура и идеите на неоплатонизма, което довежда до акцията по закриването й при Комнините!

[glishev]

Арманд: Това с имената е за друга тема, но разбира се преди Х в. има изключително множество канонизации на светци. Виж "Култът към светците" на Питър Браун и Itinerarium Egeriae. А Димитър, Дионисий, Онуфрий и т. н. изобщо не са редки имена. Нито Диоскур (пак е "Син на Зевс"), Артемий и изобщо - името им е Легион Църквата е напълно безразлична към личните имена. Ако не беше така, всички днес щяхме да носим еврейски имена. Е, моето си е еврейско, макар и побългарено. Но всички Димитровци, Мартиновци и прочие си носят имена на езически богове, та ушите им пращят. На това отгоре и поне три от месеците ни са с имена на древноримски богове.

Стоедин: за именната система ли питаш или за ромейските земевладелци в Азия? За едното казах каквото имах (и наистина е офф-топик), а за другото съм си формирал мнението главно от Острогорски.

[Стоедин]

Арманд: Това с имената е за друга тема, но разбира се преди Х в. има изключително множество канонизации на светци. Виж "Култът към светците" на Питър Браун и Itinerarium Egeriae. А Димитър, Дионисий, Онуфрий и т. н. изобщо не са редки имена. Нито Диоскур (пак е "Син на Зевс"), Артемий и изобщо - името им е Легион Църквата е напълно безразлична към личните имена. Ако не беше така, всички днес щяхме да носим еврейски имена. Е, моето си е еврейско, макар и побългарено. Но всички Димитровци, Мартиновци и прочие си носят имена на езически богове, та ушите им пращят. На това отгоре и поне три от месеците ни са с имена на древноримски богове.

Стоедин: за именната система ли питаш или за ромейските земевладелци в Азия? За едното казах каквото имах (и наистина е офф-топик), а за другото съм си формирал мнението главно от Острогорски.

За земевладелците. Историята на Острогорски съм чел, но като всеки капитален труд пише за всичко и няма пшочти нищо конкретно. Интересува ме кога акритите изчезват и каква е същността им. Кое е наложило да бъде премахнат статута им или е естествен процес, който не зависи изцяло от централната власт? Най-вече ме вълнова ролята на Михаил Палеолог е рухването на източната граница. Пресилено ли е обвинението срещу него за оголването на границата или това са субективни интерпретации?

[glishev]

Не съм специалист, но май има два периода за византийската власт в Азия след началото на войните с мюсюлманите.

Примерно от 750 (горе-долу, може би от малко по-рано) до 1071 византийската власт над по-голямата част от Мала Азия е сигурна. Границата е относително стабилна, в края на Х в. Йоан Цимисхий е доста агресивен в Азия, а около 1018-1025 има и сериозна византийска експанзия обратно в старите римски владения в Сирия и Месопотамия. Към средата на ХІ в. по византийските граници вече се е образувала сериозна прослойка от тези, които наричаме акрити - въоръжени земевладелци, местни аристократи, които са не особено дисциплинирани спрямо василевса, но са стабилна гаранция за граничните зони.

От 1071 (когато византийците са размазани от първите Селджуки в битката при Манцикерт) до възкачването на Алексий І Византия реално губи цялата си власт в Азия.

От 1099, когато започват Кръстоносните походи и през целия оставащ период на Комнините византийските владения са повъзстановени, но не в оня мащаб, в който са били преди Манцикерт. Ромеите си връщат черноморското крайбрежие, Никея и още няколко града по егейския бряг. Турците се отдръпват от Мраморно море навътре в планините на Мала Азия. Това позволява да се възстановят донякъде и аристократите-акрити по новите византийски граници.

В 1204, когато кръстоносците превземат Константинопол, най-жизнената поствизантийска гръцка държава е създадена именно в тези азиатски райони: новата "империя" в Никея. Тя има относително стабилна граница на изток с турските бейлици (рехаво обединени под номиналната власт на султана в Коня, която в един момент изчезва). Явно новите акрити, ако можем да ги наречем така, си вършат работата.

В 1261 Михаил VІІІ Палеолог от Никея превзема обратно Константинопол и премахва Латинската империя. Заема се с куп амбициозни идеи за възстановяването на византийската власт в Тракия, Македония и Гърция и му се налага да похарчи огромни суми, както и да ползва много от воините от азиатските си владения в задачи на Балканите. Резултатът е опразване на източните граници и активизиране на турските бейлици. През това време в турски Анадол продължават да прииждат нови преселници, които напират в единствената възможно посока - на запад, към византийските владения. В 1289 се образува бейликът на Осман (ако не бъркам) почти до стените на Никея. Успехите му в Азия са бързи. Няма кой да го спре. Самата Византия пък се оказва в постоянна финансова криза, без собствен флот, без собствена армия и на това отгоре - в почти постоянна гражданска война. Което се оказва началото на края за Византия и балканските държави.

Затова обикновено се твърди, че Михаил VІІІ е пресилил държавата след 1261, което довело до създаването на османския бейлик и турската експанзия. От Острогорски поне така излиза. Горе-долу нещо подобно може да се прочете и при Рънсиман в "Падането на Константинопол".

[Armand O'BOLG]

Не съм специалист, но май има два периода за византийската власт в Азия след началото на войните с мюсюлманите.

Примерно от 750 (горе-долу, може би от малко по-рано) до 1071 византийската власт над по-голямата част от Мала Азия е сигурна. Границата е относително стабилна, в края на Х в. Йоан Цимисхий е доста агресивен в Азия, а около 1018-1025 има и сериозна византийска експанзия обратно в старите римски владения в Сирия и Месопотамия. Към средата на ХІ в. по византийските граници вече се е образувала сериозна прослойка от тези, които наричаме акрити - въоръжени земевладелци, местни аристократи, които са не особено дисциплинирани спрямо василевса, но са стабилна гаранция за граничните зони.

От 1071 (когато византийците са размазани от първите Селджуки в битката при Манцикерт) до възкачването на Алексий І Византия реално губи цялата си власт в Азия.

От 1099, когато започват Кръстоносните походи и през целия оставащ период на Комнините византийските владения са повъзстановени, но не в оня мащаб, в който са били преди Манцикерт. Ромеите си връщат черноморското крайбрежие, Никея и още няколко града по егейския бряг. Турците се отдръпват от Мраморно море навътре в планините на Мала Азия. Това позволява да се възстановят донякъде и аристократите-акрити по новите византийски граници.

В 1204, когато кръстоносците превземат Константинопол, най-жизнената поствизантийска гръцка държава е създадена именно в тези азиатски райони: новата "империя" в Никея. Тя има относително стабилна граница на изток с турските бейлици (рехаво обединени под номиналната власт на султана в Коня, която в един момент изчезва). Явно новите акрити, ако можем да ги наречем така, си вършат работата.

В 1261 Михаил VІІІ Палеолог от Никея превзема обратно Константинопол и премахва Латинската империя. Заема се с куп амбициозни идеи за възстановяването на византийската власт в Тракия, Македония и Гърция и му се налага да похарчи огромни суми, както и да ползва много от воините от азиатските си владения в задачи на Балканите. Резултатът е опразване на източните граници и активизиране на турските бейлици. През това време в турски Анадол продължават да прииждат нови преселници, които напират в единствената възможно посока - на запад, към византийските владения. В 1289 се образува бейликът на Осман (ако не бъркам) почти до стените на Никея. Успехите му в Азия са бързи. Няма кой да го спре. Самата Византия пък се оказва в постоянна финансова криза, без собствен флот, без собствена армия и на това отгоре - в почти постоянна гражданска война. Което се оказва началото на края за Византия и балканските държави.

Затова обикновено се твърди, че Михаил VІІІ е пресилил държавата след 1261, което довело до създаването на османския бейлик и турската експанзия. От Острогорски поне така излиза. Горе-долу нещо подобно може да се прочете и при Рънсиман в "Падането на Константинопол".

Поздравления за лаконичните проникновени мнения, glishev! Някои византолози разглеждат периода тъкмо от гледна точка на борбата мужду провинциалната и столичната аристокрация, изтъквайки делото и наследството на Михаил Псел като флагман и идеолог на провинциалната, в редовете на която са били и акритите. Разбира се това е до известна степен опростителско отношение към една толкова сложна тема, в която несъмнено има и други не по-маловажни фактори като например етническият и гражданският (поданнически) статут на тези прослойки от населението на Византия. Наблюдава се девалвация на статуса ромеец и естествено - на промяна на отношението към него от страна на провинциалисти и новоприсъединени към империята етноси! В някакъв смисъл Михаил Псел и апологетите му, въпреки всичко са работели за промяна на този статут и се явяват до някоде предвестници на буржоазията. Имам впечатлението, че най-сериозните врагове на империята и двора са произлизали от средите на неприлично богати земевладелци и митничари. Състоянието им в някои случаи е надхвърляло това на хазната или императора, което несъмнено е създавала проблеми, особено в периода, когато вече е било възможно да се наеме една немалка армия и да се обяви самостоятелна независима държавица!

[glishev]

Псел не е ли по-скоро представител на столичната аристокрация?

Все пак странно как за има-няма петдесет години страхотната сила, завещана от Василий ІІ: крепости в добро състояние, сигнална система, натъпкана хазна и сериозна армия напълно сдава багажа в ръцете на приемниците му.

Още по-странно как пък Алексий І наследява една колабираща система и успява заедно с наследниците си да я укрепи, та дори и да й придаде още някакво величие. Невероятна държава е тази Византия - най-слаба в силата си и най-силна в слабостта си.

[Armand O'BOLG]

Псел не е ли по-скоро представител на столичната аристокрация?

Все пак странно как за има-няма петдесет години страхотната сила, завещана от Василий ІІ: крепости в добро състояние, сигнална система, натъпкана хазна и сериозна армия напълно сдава багажа в ръцете на приемниците му.

Още по-странно как пък Алексий І наследява една колабираща система и успява заедно с наследниците си да я укрепи, та дори и да й придаде още някакво величие. Невероятна държава е тази Византия - най-слаба в силата си и най-силна в слабостта си.

Да, glishev, но представлявал така да се каже - тогавашните нови столичани, тоест наскоро преместили се от прованса парвенюта, на които не им достигало само благородно потекло, макар че там откъдето идват има друга таблица за знатност и друга йерархия!

stoedin-е попроучих въпроса и изглежда нещата тръгват още от имп. Василий І Македонец, който за първи път в историята на Византия съвместно с църквата инициира насилствено християнизиране (в ортодокса) на християните-неконформисти (монофизити), езичници, еретици и евреи. Не че другите не са го правили още преди него, но при него това е кампания с цел набиране на армия. По закон те са били освободени от наборна служба, но на него му е потрябвало да има как да ги мобилизира и използва!