За ВАК

[najden_stojanov]

Здравейте,

Не знам дали е прието в този форум да се обсъждат предстоящите промени в закона за научните степени и звания, както по-рано се казваше.

Ако това е така, то моля Ви позволете ми да кажа следното.

Един закон трябва да възпитава в уважение към професионализъм. Ново-обсъжданият закон не предлага никакви критерии, по които да се преминава от научно звание в научно звание, а точно наличието на такива критерии би възпитало хората в уважение към получаваните звания и в законите като цяло. Друг е въпросът дали професор, доцент и асистент трябва да се наричат звания.

За какво говоря. Става дума за това, че никъде в проекта за закон не се споменава за това на какви критерии трябва да отговаря един кандидат за доцент или професор.

До сега имаше такива критерии - 20 публикации в международни списания и 20 цитата в чужбина. Защитниците на ВАК твърдяха, че чрез тези количествени критерии ВАК не позволява на лъжеучени да се хабилитират, но това съвсем не е така. Ето и един пресен пример. На последното си заседание (от 18.01.2010 г.) Съветът по Органична химия избра за доцент един от кандидатите (от Югозападен университет), който има в Scholar Google само 2-3 цитата, при това от българи, с които е работил. Броят на приетите му за печат и излезнали от печат статии също е проблемен.

Този случай вероятно не е единствен, още повече, че този съвет беше сред най-уважаваните в гилдията. Двама предубедени рецензенти са били в състояние да направят така, че Съветът да гласува каквото те пожелаят.

Това не би могло да се случи ако изборът се провеждаше от 5-членна комисия, всеки от членовете на която трябва да напише рецензия и да гласува явно.

Дано по-скоро да приключи процедурата и цялата архаична система отиде по-бързо в историята.

[xyz]

Този случай показва че ВАК си е българска работа, но при положение че обвиненията са основателни!!! Броя задължителни статии са мит - това е само оринтировъчно. Целта е, ако някой самозванец опита да се кандидатира, то след бърз преглед на "труда" му да може да бъде отказан, поради точно това "изискване". Обратното, обаче, не е вярно - може да има 0 статии, но ако е направил нещо съществено, то защо да не може (пак казвам в случая изобщо не твърдя че е така).

Относно "цялата архаична система отиде по-бързо в историята" - помисли пак. Без ВАК нещата са си още по-зле за съжаление. По принцип се насажда мнението, че западният модел е по-добър. Е да, много е добър, но за университети, които държат на престижа си, а и го правят това не само от "морална" гледна точка, а защото с този престиж печелят и пари (индиректно, разбира се)!!! Такъв вид университети в България НЯМА!

Така че нека цялата архаична система да се опресни, но запази - поне засега, докато бизнесът и науката/образованието си стоят напълно отделно една от друга.

[Mariya Chulova]

Закон за научните звания

Изпращам линк към Закона за научните звания

На сайтовете на университетите и БАН има пояснения за вътрешните правила.

Мисля, че критерият за публикации от преподаватели и изследователи е обективен и полезен.

Признанието в чужбина е твърде пожелателно за нашите условия. Възможно е да се търси и членство в международни научни асоциации, форуми, участия в конфереции и др. Според мен е добре да се вземе под внимание и отношението на студентите след третата година на преподаване. Първоначално всички колеги критикуват и няма кой да подкрепи новоназначените. Затова реших, че след третата година може да се атестират преподавателите чрез застъпничество от студентите и други колеги.