Халифатът

[asgaard]

През VІІ и VІІІ в. арабите за по-малко от столетие създават обширна империя, която обхваща Близкия и Средния изток, Средна Азия, Арабския полуостров, северна Африка и Пиренейския п-в. Заедно с тези завоевания се разпространява една нова религия – ислямът. Кои за причините за този забележителен успех, при това постигнат от хора, които дотогава са били значително по-изостанали в сравнение с териториите, които завладяват и как успяват да вземат връх над перси, ромеи, вестготи, тюрки и още много противници?

Една от причините е, че арабите просто улучват момента. Двете велики империи на Изтока – Византия и Персия, са изтощени от продължилата с десетилетия война между тях, населението е уморено, а бойният дух на войските силно спаднал. Останалите съперници не разполагат с достатъчно ресурси да се противопоставят. Вестготското кралство в Испания е хронично нестабилно и без здрава опора. Берберските племена в Северна Африка и тюрките в Средна Азия не са достатъчно организирани и като общества са твърде изостанали. Практически арабите не срещат сериозен съперник при завладяването на огромни територии чак до обсадата на Константинопол.

Но ако техните съперници са били отслабени и уязвими за нападение, това не обяснява защо всички те са капитулирали пред един и същ завоевател. Нещата стават по-ясни, когато си дадем сметка че по това време за пръв път в цялата си дотогавашна история Арабският п-в е обединен - политически и духовно. Интеграцията е ключовият фактор за арабския успех и арабското общество е било най-единното и обединено за времето си, способно да мобилизира наистина големите си ресурси и да реализира тези впечатляващи завоевания.

В началото на VІІ век Арабският п-в е земя на контрасти. По западното и южното крайбрежие хората водят уседнал начин на живот, като някои кланове успяват да натрупат значителни печалби от търговия. По-голямата част от пустинния полуостров обаче се обитава от номадски бедуински племена. Между уседналите граждани и номадите съществува изразена антипатия, но и самите бедуини водят ожесточени войни помежду си за оскъдните ресурси. Макар че езикът е общ, идентификацията e родово-племенна, без фактически да съществува общоарабска идентичност. Съществуващото множество от богове също не допринася за единството. Изостанала и разединена, Арабия не представлявала реален фактор в Близкия Изток и била територия, която дори не си струвало да бъде завладявана.

Ситуацията се променя радикално, когато Мохамед създава исляма. След продължителна борба той успява да спечели арабите за новата религия и постига обединяването на полуострова около обща духовна кауза. Страстта, с която племената прегръщат новата вяра показва какъв вакуум успява да запълни Мохамед. С нея арабите постигат чувство за общност, надхвърляща рамките на отделното племе. Стимул за политическа унификация и централизация се съдържа в самата ислямска концепция за света, единствения бог и Мохамед като единствен негов представител. Макар че халифите не са претендирали че са пророци, те са били обществените лидери и са притежавали голям морален и политически авторитет.

Освен чисто идеологическите форми на интеграция обаче Мохамед и неговите приемници-халифи прилагат и по-практически политически и икономически средства и именно разнообразието на използваните методи прави обединителния процес толкова успешен. Мохамед е привлякъл много привърженици с обещания за материални придобивки, а успехите на движението са убеждавали хората, че наистина ще имат изгода да го следват. По времето на експанзията извън Арабския п-в практиката на награди и подаръци, създадена от Мохамед била институционализирана. Създадена е системата на заплащане за военната служба. Тъй като успехите следвали един след друг, елитът нямал проблеми със заплащането на армията; в същото време тези, които въставали срещу режима, губели всичките си придобивки. Щедро е била възнаградена например персийската кавалерия, която рано преминава на страната на арабите.

Членовете на бедуинските племена също били привързвани към държавата когато получавали дял от завладените земи за заселване или експлоатация. Облагите, полагащи се от тези земи били в сила само, ако те останат лоялни. Организацията на армията помагала за отслабване на чисто племенните връзки. Съществуващите войскови единици събирали членове от различни племена и помагали да се установи нова линия на солидарност, отвъд тясната племенна идентификация.

Но в същото време управляващият ислямски елит е бил наясно със силата на племенните връзки и колко дълбоко са вкоренени те сред обикновените араби. Племенната организация давала на държавата средство (единственото от гледна точка на обикновените бедуини) да класифицира индивидите от гледна точка на икономическата и военната организация. Поради това племенните и не-племенните подреждания за битка или изплащане на възнаграждение съществували едновременно. Особено важна е била ролята на племенните вождове, които имали авторитет и контролирали своите хора. Те се привличали с всички сили към държавата. Така държавата умело балансирала между политиката на създаване на надплеменни връзки и институции и поддържането на традиционната кланова структура.

Халифите съзнавали, че номадските бедуински племена са една потенциална опасност за единството на държавата и затова поощрявали преминаването към уседнал начин на живот. Самият Мохамед и неговите наследници били уседнали граждани от Хиджаз. Данъците за уседналото и номадското население били различни и по-благоприятни за първата група. Номадите били привличани в армията като така освен че се засилвала военната сила на халифата, била намалявана мощта на номадските групи, останали в пустинята. Една от функцията на създаваните в новозавоюваните земи военни гарнизони била да държат под контрол номадското население в Сирийската и Арабската пустиня.

От чисто военна гледна точка арабите поне в началото не са притежавали нито бойната организация, нито технологията на своите противници, най-вече Византия и Персия. Но те имали солиден опит от междуплеменните битки в пустинни условия и приложили с успех тези тактики. Арабските сили се командвали от много добри генерали, като например Халид ибн ал Уалид, който е признат за един от най-големите пълководци в историята. Те били по-леко въоръжени от противниците си, което ги правело по-маневрени и давало възможност на военачалниците да избират кога да влязат в битка и кога просто да се оттеглят. Така те влизали в сражение само когато преимуществата били на тяхна страна и почти винаги излизали победители. Бързината с която арабските части се появявали на един или друг участък от фронта било нещо невиждано дотогава в Близкия Изток, както също и непримиримият боен дух и бруталността, с която действали мюсюлманите. Още Мохамед базира стратегията си на принципа че за да победиш противника трябва да унищожиш неговата военна сила. В сраженията арабските генерали имали за цел не само да победят, но и да изтребят физически противниковите бойци и нерядко техните победи се превръщали в безогледна сеч, включително и на заловените пленници. Няколко такива касапници били достатъчни да деморализират и без това не особено мотивирания противник и да направят съпротивата срещу нашествениците почти невъзможна задача. Арабите умело използвали похвати като нощния бой, в който имали голям опит и решително превъзхождали своите противници.

Веднъж след като са унищожили военната сила на противника си, арабите сменят курса и тяхното управление е като цяло толерантно; в много случаи местните институции били запазвани, но вече под арабска доминация. Арабите са избягвали преследване на другите религии и като цяло не са водели кампании за масово ислямизиране на населението. В такава обстановка местното население често предпочитало арабското пред ромейското или сасанидското управление. Освен това простият и директен характер на новата религия, нейните егалитарни черти (всички хора са равни в очите на Аллах) били атрактивни за хората.

Вероятно първоначално арабските лидери не са имали визия за подобни мащабни завоевания. По-скоро тяхната експанзия се развива на принципа че апетитът идва с яденето. След завладяването на Близкия Изток мюсюлманските войски се попълват с нови хора, а притокът на богатства позволява създаването не само на мощна сухопътна армия, но и на флот и на няколко пъти арабите са на крачка от превземането на Константинопол. На запад те завладяват Северна Африка и Испания и дори нахлуват на север от Пиренеите, на изток достигат до Индия. Наистина изглежда удивително, че тази огромна територия е покорена от хора, които дотогава били известни предимно като скитащи пастири на камили. За разлика от много други завоевания това се оказва трайно. Макар че халифатът в крайна сметка се разпада, ислямът днес е религия на повече от милиард вярващи, а в голяма част от някогашните му земи се говори на арабски. Ислямската наука и култура от времето на халифата имат своите забележителни достижения в много области на човешкото познание.

[Деспот Слав]

Самият факт, че Мохамед успява да достигне такива постижения на мисълтта- създаване на нова религия с цел на обединение на племената и подчиняването им в една цел, е едно от най-големите постижения на Средновековния свят.

Не знам до колко си запознат с философията на религията, аз имах честта да изучавам история на религиитр при проф. Йордан Николов, но ислямът е това, което движи арабската култура напред. Докато в средиземноморския( в по-голямата си част) християнски свят се случват какви ли не сътресения. Тук имаме философия на израстване: известните голям и малък джихад. Първо достигане на вътрешен джихад- човек да се доближи до Аллах, но и създаване на вътрешен мир между берберските племена. Второ малкия джихад- отвоюване на територии в името на Бога или разширяване на влиянието на арабската мюсюлманска цивилизация. Разбира се за ръководенето на такава стройна структура трябва да има достоен лидер- съчетаващ в себе си владетелската ръка и духовния разум.

[Warlord]

Е новата религия я е скалъпил като микс от християнството и юдаизма + негови добавки , а културата и науката им са резултат от подробни изследвания на гръцката и персийската, ама добре се е получило в крайна сметка

Иначе съм съгласен с изводите направени в първия пост.

[down]

Важен фактор в експанзията на Исляма е пактът ЗИММА, прилаган още от първите халифи (Мединска конституция на Мохаммад, Договорите на Омар от Наджран и Йерусалим) за уреждане взаимоотношенията с покорените градове (народи). Практикуването му даже е предписано в някои аяти от Корана. Тази норма се използва доста късно в ислямския свят (Османската империя например).

[КГ125]

Това което не съм могъл никога да си обясня е как ислямът става такъв фактор за прогрес на халифата, а по-късно преминава в едно доста консервативно, ако трябва да ползвам политкоректен език, състояние...

???

[Деспот Слав]

Смяната на двете течения на исляма, които съответстват и на властта е това, което различава напредничавостта в началото с консерватизма на X-XII в. Голяма част от интелигенцията е избита публично или пък прогонена. Всички предполагам знаем, че хората си имат цял орден за избиване на противнковата част от мюсюлманите. Та дори тръгнаха и едни неща, че асасините били в съюз с кръстоносците.

[КГ125]

Мда. Когато тръгне срещу свободата, Изтокът не знае спиране..

[Aspandiat]

Мда. Когато тръгне срещу свободата, Изтокът не знае спиране..

Мдаа, само дето Западът иска да слага чипове по хората, уж за да им следи здравословното състояние или да им спести носенето на ключовете за колата и кредитната карта... И в Лондон, а не в Лахор, улиците са нацъкани с проследяващи камери...

[Warlord]

А дали в Лондон жените ходят с черни чували на главите и се молят по пет пъти на ден под страх да не бъдат пребити с тояги?

[КГ125]

Мдаа, само дето Западът иска да слага чипове по хората, уж за да им следи здравословното състояние или да им спести носенето на ключовете за колата и кредитната карта... И в Лондон, а не в Лахор, улиците са нацъкани с проследяващи камери...

Но това не е задължително.. После, аз имах предвид Средновековието. И там сравнението не е в полза на Изтока.

Редактирано Януари 23, 2010 от КГ125

[ISTORIK]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8434

Вижте един от дебатите в съвременния ислям в Индонезия - Разрешава ли Коранът жените да ходят на фризьор?!

След по-задълбочен анализ на Корана, може да се окаже, че той забранява сам себе си.

[КГ125]