Българската преклонена пред чуждото глава

[Aspandiat]

Пускам тази тема под влияние на един пост на Алвасайсейро в темата "Прабългарската цивилизация":

"Ами не е успял, защото поради съпротивата държавата му губи съверинитет. Но много датчани спасяват евреите по единично. Даже до скоро се смяташе, че само датските евреи са спасени, за нас никой нищо.

Но какво прави - по време на окупацията, всяка сутрин с парадна униформа и на бял кон, обикаля по главната улица на Копенхаген сам.

Датчаните привикват с тази демонстрация на национална гордост, и се тълпят по тротоарите, а когато той минава, пеят химна.

Това трае до края на окупацията.

Символично, но факт.

А ние какво правим - посрещаме първо нацистите с хляб и сол, после комунистите с хляб и сол "

Бих дал начало на дискусията по следния начин: сърбите и гърците, които живеят на една географска ширина с нас, защо са толкова борбени и дори твърдоглави в отстояване на националната си гордост и интереси?

[Ka40]

Бих дал начало на дискусията по следния начин: сърбите и гърците, които живеят на една географска ширина с нас, защо са толкова борбени и дори твърдоглави в отстояване на националната си гордост и интереси?

За кой период става въпрос? Защото нещата през различните периоди са различни. През 1885г. българите достатъчно добре защитиха националните си интереси. А за борбеност - мисля че примера на мекодонските българи, които едновремено водят борба с турците, с гърците и сърбите е достатъчно добър.

[Aspandiat]

За кой период става въпрос? Защото нещата през различните периоди са различни. През 1885г. българите достатъчно добре защитиха националните си интереси. А за борбеност - мисля че примера на мекодонските българи, които едновремено водят борба с турците, с гърците и сърбите е достатъчно добър.

Алвасасейро посочи периода 1940-1944 г. Аз предлагам да го разтегнем от 1940 до 2010 т.

[Ka40]

Алвасасейро посочи периода 1940-1944 г. Аз предлагам да го разтегнем от 1940 до 2010 т.

Аз не мисля, че в периода 1940-1944, по-точно до 09.09.1944, може да се говори за някакво българско преклонение. Напротив българите заемат достатъчно достойна позиция и не се поддават на натиска на Хитлер - отказват да изпратят войска (дори доброволци!) на Източния фронт и отказват да изпратят българските евреи в немските концлагери. След 09.09.1944 нашата страна е просто съветска колония управлявана от мекерета. Аз винаги съм се чудил защо българските комунисти бяха най-лоялните към СССР. Единственото обяснение, което мога да дам е че те с нищо не са допринесли за победата на съветските си господари и властта им е дадена на готово. За разлика от югославските партизани, на нашите "подвизите" се изчерпват с ограбването на изолирани мандри. Осъзнавайки, че властта им е дадена даром, нашите комунисти не смееха и гък да кажат против СССР.

За да угодят на господарите си, "българските" комунисти извършиха най-голямото предателство в българската история и използваха органите на българската държава, за да принудят стотицихиляди българи да се обявят за "македонци". От такава измет и техните потомци просто не може да се очаква да отстояват националните интереси.

[Михов]

За държавна политика или за народопсихология говорим?

[Thorn]

Преувеличаваш самооплюването. Ако българските комунисти са мекерета, защо да са по-големи мекерета от румънските, които поне официално одобряваха анксирането на Молдова, полските, които поне официално одобряваха анексирането на Лвов, Брест, Вилно, гедерейските, които мазохистично се радваха на победата на СССР във войната, унгарските, които одобряваха пълното окастряне на Унгария и чехите, които одобряваха 1968?

Колкото до българските – те освен двегодишни залитания за Македония имаха и ярки националистически изцепки, неодобени от СССР – визирам възродителния процес.

[Aspandiat]

Аз не мисля, че в периода 1940-1944, по-точно до 09.09.1944, може да се говори за някакво българско преклонение. Напротив българите заемат достатъчно достойна позиция и не се поддават на натиска на Хитлер - отказват да изпратят войска (дори доброволци!) на Източния фронт и отказват да изпратят българските евреи в немските концлагери. След 09.09.1944 нашата страна е просто съветска колония управлявана от мекерета. Аз винаги съм се чудил защо българските комунисти бяха най-лоялните към СССР. Единственото обяснение, което мога да дам е че те с нищо не са допринесли за победата на съветските си господари и властта им е дадена на готово. За разлика от югославските партизани, на нашите "подвизите" се изчерпват с ограбването на изолирани мандри. Осъзнавайки, че властта им е дадена даром, нашите комунисти не смееха и гък да кажат против СССР.

За да угодят на господарите си, "българските" комунисти извършиха най-голямото предателство в българската история и използваха органите на българската държава, за да принудят стотицихиляди българи да се обявят за "македонци". От такава измет и техните потомци просто не може да се очаква да отстояват националните интереси.

Аз си мисля обаче, че тази наша сервилност към "големия брат" ни я насадиха руснаците още след 1878 г. Обърни внимание - сърбите възстановяват държавността си чрез въстание, гърците също. Вярно, и на двата народа им помагат великите сили и то не само дипломатически, а и чрез преки военни акции срещу турците. Но това става към края на въстанията, когато се вижда, че на сърбите и гърците не им достигат силите сами да се преборят. А нашата свобода, въпреки несъмнения принос на опълченците и на хилядите български безименни водачи, разунавачи, шпиони ако щеш, снабдители с храна и фураж, ни я донесоха на тепсия. Или по-скоро така ни внушават вече 130 години руснаците и техните слуги у нас. Не вярвам гърците да честват като национален празник деня на битката при Наварин, където англо-руския флот разбива турския, както ние охкаме и ахкаме всяка година на 3 март. Ти посочи по-горе Съединението от 1885 г. и си прав - това си е чисто българска работа и затова успява. Както успяват чисто сръбското и чисто гръцкото (поне в началото) въстания против турците. Според мен дресировката да слушаме ни я създадоха не само след 1944 г., а и преди това. Имам предвид двете изгубени войни от 1913 и 1915-1918 г., които насаждат определено едно чувство на отчаяние и липса на вяра, че можем сами да си решим проблемите, че нещо можем сами да променим и оттам предразположеност към чуждопоклонство и сервилност.

[Ka40]

Преувеличаваш самооплюването. Ако българските комунисти са мекерета, защо да са по-големи мекерета от румънските, които поне официално одобряваха анксирането на Молдова, полските, които поне официално одобряваха анексирането на Лвов, Брест, Вилно, гедерейските, които мазохистично се радваха на победата на СССР във войната, унгарските, които одобряваха пълното окастряне на Унгария и чехите, които одобряваха 1968?

Колкото до българските – те освен двегодишни залитания за Македония имаха и ярки националистически изцепки, неодобени от СССР – визирам възродителния процес.

Обаче не знам румънските комунисти да са карали населението в румънската част на Молдова да се обявява за "молдовяни", а още по-малко да говорят за "олтенска" или "карпатска" нация. Да не говорим, че в един момент отношенията между Румъния и СССР станаха доста хладни, както и тези между "Великият брат" и Албания или Югославия. За Чехословакия 1968г. да не говорим. Също така не знам дали някога управляващите в Унгария да са искали да стават 16-та съветска република. Ако бъркам попарави ме, но в някой друг от националните химни на соцдържавите в Източна Европа да се пее че "с нас Москва е в мир и бой"? Нашите комунисти са си давали задника повече отколкото са им го искали

"Колкото до българските – те освен двегодишни залитания за Македония имаха и ярки националистически изцепки, неодобени от СССР – визирам възродителния процес." - е това е може би единственото самостоятелно действие на нашите комунисти. При това пълна глупост.

[Ka40]

Аз си мисля обаче, че тази наша сервилност към "големия брат" ни я насадиха руснаците още след 1878 г. Обърни внимание - сърбите възстановяват държавността си чрез въстание, гърците също. Вярно, и на двата народа им помагат великите сили и то не само дипломатически, а и чрез преки военни акции срещу турците. Но това става към края на въстанията, когато се вижда, че на сърбите и гърците не им достигат силите сами да се преборят. А нашата свобода, въпреки несъмнения принос на опълченците и на хилядите български безименни водачи, разунавачи, шпиони ако щеш, снабдители с храна и фураж, ни я донесоха на тепсия. Или по-скоро така ни внушават вече 130 години руснаците и техните слуги у нас. Не вярвам гърците да честват като национален празник деня на битката при Наварин, където англо-руския флот разбива турския, както ние охкаме и ахкаме всяка година на 3 март. Ти посочи по-горе Съединението от 1885 г. и си прав - това си е чисто българска работа и затова успява. Както успяват чисто сръбското и чисто гръцкото (поне в началото) въстания против турците. Според мен дресировката да слушаме ни я създадоха не само след 1944 г., а и преди това. Имам предвид двете изгубени войни от 1913 и 1915-1918 г., които насаждат определено едно чувство на отчаяние и липса на вяра, че можем сами да си решим проблемите, че нещо можем сами да променим и оттам предразположеност към чуждопоклонство и сервилност.

Освобождението на България е нямало как да стане чрез самостоятелно въстание проради две много прости причини - географска и етнодемографска. България е в непосредствена близост до Цариград и в сърцето на Османскта империя. Много по-съществена обаче е другата причина, а това е наличието на огромен брой мюсюлманско население в българските земи. В началото на ХІХв. съотношението мюсюлмани:християни в българските земи твърде вероятно да е било 50:50.

[Aspandiat]

Освобождението на България е нямало как да стане чрез самостоятелно въстание проради две много прости причини - географска и етнодемографска. България е в непосредствена близост до Цариград и в сърцето на Османскта империя. Много по-съществена обаче е другата причина, а това е наличието на огромен брой мюсюлманско население в българските земи. В началото на ХІХв. съотношението мюсюлмани:християни в българските земи твърде вероятно да е било 50:50.

Въпросът не е дали сме можели сами да се освободим или не, а какъв ефект върху манталитета и народопсихологията ни има фактът, че не сме се освободили сами.

[Eньо]

Бих дал начало на дискусията по следния начин: сърбите и гърците, които живеят на една географска ширина с нас, защо са толкова борбени и дори твърдоглави в отстояване на националната си гордост и интереси?

Защото те са де запазили като етнос, за разлика от българите, които са били тотално заличени до такава степен, че е трябвало едва през 18 век Паисий Хилендарски да ги увещава че са българи -

"О, неразумни и юроде, поради что се срамишъ да се наречешъ болгаринъ..."

[КГ125]

Преувеличаваш самооплюването. Ако българските комунисти са мекерета, защо да са по-големи мекерета от румънските, които поне официално одобряваха анксирането на Молдова, полските, които поне официално одобряваха анексирането на Лвов, Брест, Вилно, гедерейските, които мазохистично се радваха на победата на СССР във войната, унгарските, които одобряваха пълното окастряне на Унгария и чехите, които одобряваха 1968?

Колкото до българските – те освен двегодишни залитания за Македония имаха и ярки националистически изцепки, неодобени от СССР – визирам възродителния процес.

Не е въпроса дали са по-големи от румънските или не, а че са. Като в случая поне аз под образната дума "мекерета" разбирам "склонни да стигат до крайности без оглед на щетите, които нанасят".

Но мисля, че е излишно да се ограничаваме в периоди по такъв въпрос, защото той касае народопсихологията, а тя е едно твърде "историческо", ако мога така да се изразя, понятие, т.е. променя се в много отношение бавно под въздействието на историческите процеси и решаващи събития.

Въпросът по първия пост има много сериозни основания и наистина, първоначалният отговор е - да, сърбите и гърците си защитават дръзко тезите, а българите мълчат. Бързият прочит на този отговор ще ни доведе до класическото българско "за нищо не ставам, а хората...." но това би било прибързано.

Гърците и сърбите защитават каузите си, но какво щяха да са каузите им днес без простият исторически късмет да са на победилата страна през 20 век?

Българите мълчат и траят, но пък как само се държат във време на война, когато усилията имат много повече смисъл от това да се репчиш за щяло и нещяло?

Ето два случая, единият от ПСВ, другият от ВСВ. Разказвам ги, защото, за разлика от многото пропаганда от това време, тези са съвсем достоверни - единият е от спомените на земеделски деец, имал нещастието да пострада еднакво от комунистическия и от стария режим, написани през 60-тте и заровени в една градина в Искърското дефиле, а вторият лично ми го разказа участник в драмските събития.

Ранен сръбски войник лежи на вече завзета от българите територия. Някакъв българин се опитва да му даде вода и онзи както е ранен се дърпа и вика: "От българин нищо не искам!" Не знам какви неща са му разправяли за да го надъхат така и дали не е бил заслепен от раната си, защото в повечето случаи и армии това почти неминуемо би довело до доубиването му, но поведението му в такъв момент определено подкрепя тезата за българската "кротост".

След завземането на Драма в града започва да се нагнетява напрежение - има посегателства срещу български войници, които ходят невъоръжени, но за разлика от героическите гръчки драми, в реалността нападенията са в гръб - нападнатият се издебва и се удря с нещо тежко в главата отзад. Спират, когато се издава заповед за ходене само по трима в града... но пак без оръжие.

Само че има и още нещо, цитирам: "Ако на тротоара срещу тебе /българския войник/ върви грък, то той не се отмества по никакъв начин, докато ти не му направиш път".

Българинът не е по тая част, неговата твърдост е друга, неговото търпение е много по-голямо. Турското робство? Навярно да, но не е само то - по-скоро при българина има повече рационалност - като няма смисъл, какво да се репчиш?

Има и малко повече липса на единство и солидарност - един като пострада у нас, рядко някой взима думата да го защити, макар да има становище.

И трето - лошият исторически късмет - не стига, че голямото национално усилие три пъти претърпява фиаско, ами и комунистите почват да пребиват и убиват /в началото на властта си/ за всеки виц.... В такава ситуация умореното "да правят каквото искат...." идва от самосебе си...

Трябва да се добави и нещо, от което българинът наистина страда - уникален политически идиотизъм (казвам го в научния, а не житейския смисъл на термина). Горе в една друга тема някой каза - изтърваха Батенберг, избраха Фердинанд. Аз бих добавил - убиха Стамболов, взеха да слушат пак Фердинанд.

Та общо взето, българинът е всичко, но не и бабаит на всяка цена. Въпросът е през втората половина на 20 век не отиде ли психологията му в другата крайност - не стана ли съвсем пасивен и овчедушен?

Редактирано Януари 26, 2010 от КГ125

[КГ125]

Защото те са де запазили като етнос, за разлика от българите, които са били тотално заличени до такава степен, че е трябвало едва през 18 век Паисий Хилендарски да ги увещава че са българи -

"О, неразумни и юроде, поради что се срамишъ да се наречешъ болгаринъ..."

Не може да се сподели такова нещо. Българите също са се запазили като етнос. Затова и Паисий пише книгата.

[Eньо]

Не може да се сподели такова нещо. Българите също са се запазили като етнос. Затова и Паисий пише книгата.

Паисий приканва всеки славофонен слушател "да се се нарече болгаринъ..."

Ако бяха наистина българи, защо трябва да ги караш да се нарекат еди какви си?

[Ka40]

Въпросът не е дали сме можели сами да се освободим или не, а какъв ефект върху манталитета и народопсихологията ни има фактът, че не сме се освободили сами.

E наистина това е така, още повече все някой ще тръгне да ни убеждава, че сме много малки, че сами нищо не можем да направим, но мисля, че много по-лошо е повлияло на народопсихологията загубата през Първата световна война. Ако погледнем историята от 1878 до 1918г. българите въобще нямат някакъв комплекс за малоценност.

[Ka40]

Паисий приканва всеки славофонен слушател "да се се нарече болгаринъ..."

Ако бяха наистина българи, защо трябва да ги караш да се нарекат еди какви си?

Те и сърбите са славянофони, ама Паисий въобще нямал намерение да ги кара да се наричат българи.

[Eньо]

Те и сърбите са славянофони, ама Паисий въобще нямал намерение да ги кара да се наричат българи.

Паисий получава задането си за писането на "История словено-болгарская" от Петерсбург като руска пратка в Сремски Карловци.

[Aspandiat]

Паисий получава задането си за писането на "История словено-болгарская" от Петерсбург като руска пратка в Сремски Карловци.

С някой документ да можеш да потвърдиш това твоя изявление? Но от онези, твоите документи, нефалшифицираните от нашите патриотични историци.

[КГ125]

Наистина, много ми и интересно отде Еньо има доказателство за това и какво е то?

[Eньо]

Наистина, много ми и интересно отде Еньо има доказателство за това и какво е то?

Паисий е пристигнал през 1762 година в Сръбската митрополия в Сремски Карловци, там е получил и нужната литература.

Там получава преведените на руски език по заповед на цар Петър І около 1721-1722 год. съчинения на венецианския кардинал Цезар Бароний -”Деяние церковная и гражданская” и на дубровнишкия абат Мавро Орбини –”Книга историография” – на руски е издадена и дадена на Паисий под заглавието ”Царството на славяните”

И двете съчинения са преведени в съкратен вид първо на полски език от йезуита Пьотр Скарга, от където по-късно са преведени и на руски език.

Мавро Орбини е смятан за един от създателите на идеите на илиризма, според които славяните на Балканите са с единен произход и са били едва ли не най-древното корнното население в тези земи.

Изводът, който се опитва да втълпи Мавро Орбини е, че всички други народи са пришълци и нашественици, а балканските земи принадлежали по право единствено на славяните е в съзвучие с имперските намерения на цар Петър първи.

Руските редактирани и съкратени преводи също се придържат към тезата за древния произход на сръбския и българския славянски народи защото в интрес на Петербург е било да издига панславянската идея на Балканите, като прелюдия на плановете за руско нахлуване с крайна цел излаз към Егейско море.

[КГ125]

Е оттде следва оттук, че е по ЗАПОВЕД на Петър I????

Еньо, виж си ЛС-тата.....

[Aspandiat]

Паисий е пристигнал през 1762 година в Сръбската митрополия в Сремски Карловци, там е получил и нужната литература.

Там получава преведените на руски език по заповед на цар Петър І около 1721-1722 год. съчинения на венецианския кардинал Цезар Бароний -”Деяние церковная и гражданская” и на дубровнишкия абат Мавро Орбини –”Книга историография” – на руски е издадена и дадена на Паисий под заглавието ”Царството на славяните”

И двете съчинения са преведени в съкратен вид първо на полски език от йезуита Пьотр Скарга, от където по-късно са преведени и на руски език.

Мавро Орбини е смятан за един от създателите на идеите на илиризма, според които славяните на Балканите са с единен произход и са били едва ли не най-древното корнното население в тези земи.

Изводът, който се опитва да втълпи Мавро Орбини е, че всички други народи са пришълци и нашественици, а балканските земи принадлежали по право единствено на славяните е в съзвучие с имперските намерения на цар Петър първи.

Руските редактирани и съкратени преводи също се придържат към тезата за древния произход на сръбския и българския славянски народи защото в интрес на Петербург е било да издига панславянската идея на Балканите, като прелюдия на плановете за руско нахлуване с крайна цел излаз към Егейско море.

Това, което си написал горе обаче не подкрепя твърдението ти, че едва ли не Паисий е бил на щат в руските спецслужби ("Паисий получава задането си за писането на "История словено-болгарская" от Петерсбург като руска пратка ").

[КГ125]

Така - ако Еньо има да каже нещо съществено и да докаже тезата си за Паисий, да отвори отделна тема. По този въпрос тука стига, наистина. Темата е друга и е много съществена между другото!

[Aspandiat]

Бел. на модератора. Последните няколко поста не са по темата. Отворил съм отделна тема за Паисий, Русия и панславизма, като съм ползвал поста на Еньо.

[alvassareiro]

Между другото, в момента дават по history филм за разходките на датския крал из Копенхаген по време на окупацията.- Оказа се, че конят е черен. Както, и че кралят носи звездата на Давид.

Дни след националната стачка, на 29 юли 1943 хитлер дава ултиматум на Дания да сътрудничи на режима, или се въвежда окупационно управление, смъртно наказание и терор. Датчаните отказват да се подчинят на ултиматума. Цялото правителство подава оставка пред краля, а самият той е поставен под домашен арест, но продължава с разходките на кон до края на войната. Флотът потапя всичките си кораби, армията унищожава каквото успее от оръжията.

След дни в дания е въведено извънредно положение, започват масови екзекуции на датчани, правителството е заменено от имперска канцелария, начело с генерала от СС Ванд.