Преслав като архитектурен аналог на Константинопол

[Nike]

Велики Преслав като архитектурен аналог на Константинопол

През 2006 година се навършват 30 години от проучването на патриаршеския комплекс в дворците на Велики Преслав. Разкопките започнали с откриването и трудното разучаване на така наречената Голямата дворцова базилика. Проф. Николай Овчаров предостави схема на Големият императорски дворец в Константинопол и по нея и разкритите средновековни сгради в старопрестолния ни град той доказа теорията си, че Втората българска столица е строена по подобие на византийската.

При започването на разкопките преди три десетилетия такава вероятност изобщо не ни минаваше през главите, споделя професорът. Тогава битувало мнението, че на мястото има само един замък, но днес благодарение работата и на екипа на проф. Маргарита Ваклинова е ясно, че във Велики Преслав има ансамбъл от множество постройки, от които са разкрити едва десет. "Окончателното изясняване на функциите на патриаршеската част в чертите на царския дворец", това беше мотото на срещата на проф. Овчаров с журналисти, на която той подробно описа как е функционирал патриаршеският комплекс през 9-10 век, разположен в южната част на старините.

Първа е разкрита голямата базилика-42 м дворцова църква през 1976 г. Малко по-късно, западно от нея, археолозите откриват т.н. архиепископско-патриаршеска палата, която има също аналогия с константинополския дворец, а по-късно в рамките на почти 20 години се разкрити и апартаментите на патриарси ни до 971 г., когато патриаршията е преместена в Дръстър. Вече се знаят имената на четирима български патриарси, които са обитавали този център. Тези разкрития ни дадоха възможност да проникнем в тайните на цялостното устройство на царския дворец и да направим нови съпоставки, категоричен е професорът откривател и на Перперикон.

Виждайки мястото на откритите сгради в дворцовия комплекс във Велики Преслав и съпоставил ги с изобилните писмени данни за Константинопол, оказало се, че Втората българска столица е строена по негово подобие. Поглед върху Плана на великия императорски дворец в Константинопол: комплексът се състои от множество площади и дворове, светски дворци и катедрали. Все още не е ясно дали във Велики Преслав е съществувал Хиподрума - място, където през различни врати са влизали Императорът и народът и са се наслаждавали на надбягване с колесници. Всички църкви се намират източно от дворците и са тясно свързани с жилищните помещения на Императора. В южната част на комплекса са разположени патриаршеските части, сред тях е дворецът Томаитис, на който е намерена вече пряка аналогия в патриаршеския комплекс във Велики Преслав.

Според всички данни, с които разполагат археолозите до момента в старопрестолния български град има две катедрали, разположени като тези в Константинопол-царска и патриаршеска. Репликирани са и царските апартаменти, свързани с царската или владетелската църква, съответно централният площад-Августион. В момента на тази площ се извисяват две орехови дървета и най-вероятно ще трябва да бъдат изкоренени, за да продължат разкопките, един площад който е разделител между царската част и патриаршеската част и сградите в патриаршеската част.

Тази година в патриаршеския сектор във Велики Преслав са наети 42 души, които ще участват в сезонните разкопки. Те ще трябва да разкриват площи за окончателното изясняване на структурата на този площад, който се намира между царските и патриаршеските покои. Той е бил с размери между 150/60 м и преди дни работниците попаднаха на първите плочи от площада, свързвал източната порта на двореца с другите части на комплекса.

Въпреки многобройните съвпадения в разположението на постройките, не можем да кажем, че са копия на тези в Константинопол, категоричен е професорът. Не са копия, а са реплика, защото двете големи църкви не са напълно идентични с тези във византийската столица, там храмовете са от центричен тип, кръстокуполни, а във Велики Преслав стремежът е към базиликални постройки. Двете са големи трикорабни базилики. Различия има и в големината на площта, на която са разположени градовете.

Велики Преслав е застроен на три пъти по-малко място, но заради разположението на сградите говорим за репликиране, уточнява Николай Овчаров. Амбицията на българските владетели може да бъде наречена и налудничава, но е факт, че цар Симеон е имал такова желание и се е стремял към пълно ликвидиране на Византия и заемането на нейното място в средновековна Европа от България, която по това време е била огромна държава - 9-10 век. Малко е трудно на съвременния българин да си представи мислите и чувствата на хората от онова време и именно историческите паметници ни дават възможността да погледнем с техните очи.

Днес посетителят на Велики Преслав може да добие ясна представа за разположението на постройките в патриаршеския комплекс. Най-добре запазена е банята, която е и най-голямата открита у нас от този период, строена е по подобие на аристократичните късноантични бани. От солариума се е влизало в съблекалнята, от там във фригидариума и от него в топлото помещение, което е с подово отопление, захранвано от специални пещи, които са били използвани и от кухнята в съседство. Макар и само на каменни основи старопрестолният град вече има облик и е изключително интересен за туристите. Нужни са обаче много средства за работата по разкопките.

Миналата година от Министерството на културата е изработена 10-годишна стратегия за развитие на българската култура. Проф.Овчаров се интересувал от обектите, които ще бъдат под специалната държавна грижа. Със свои колеги направили примерен списък от 40 паметника на културата, сред които и старите столици Плиска и Велики Преслав. Това са обекти, които трябва да бъдат обгрижвани от държавата изцяло, не давани на концесии, както сега се говори, категоричен е професорът.

Информацията е на вестник "Форум"

Редактирано Януари 18, 2010 от ISTORIK

[T.Jonchev]

Не съм следил медийните изяви на Николай Овчаров, но ми се струва, че становището му е пресилено и оценката е под влияние не толкова на разкритото in situ, колкото на популярния образ на Симеон.

Вярно е, че владетелите от Югоизточна Европа (и не само те) доста копират империята и оттук могат да се появят немалко сходства, но дългата археологическа практика показва, че заявяването на сходства (реплики, копия) се среща много по-често от реалното им откриване.

Каквито и сходства да намира Овчаров, според мен много по-впечатляващи са различията - на първо място в мащабите.

A propos Константинопол не е три пъти по-голям от Преслав, а почти шест пъти.

[Warlord]

А какво ще кажете за Кръглата църква от Преслав - тя не е заимствана от никъде и няма аналог сред византийските, може да се каже, че си е чиста проба архитектурна иновация.

[Galahad]

Проф. Николай Овчаров предостави схема на Големият императорски дворец в Константинопол и по нея и разкритите средновековни сгради в старопрестолния ни град той доказа теорията си, че Втората българска столица е строена по подобие на византийската.

Както обикновено Индиана Овчаров пак е фантазирал.

Вярно, че Византия и в частност Цариград са нещо като образци за християнския свят, което ще рече, че има някакво влияние. то ще да е било подсилено от "емиаргоса" Симеон. Но всичко свършва до тук.

Преди всичко Цариград е пристанищен град. Ако Симеон е търсил подобие, по-скоро трябвало да преустрои Дръстър или някое от морските селища. Напр. като Петър Велики, който преместил столицата в Питер на морето - не само заради разходки по крайморската алея, но и да се покаже, че има за цел да направи страната силна морска държава. Преслав следва традицията на по-ранния аул и на по-старата столица Плиска - напр. деленето на Външен и Вътрешен град. Също по-скоро е търсено решение да се създаде един уреден административен център в един не голям град - подобно на Бразилия в Бразилия и Вашингтон в САЩ.

Всеки владетел си е имал дворец, всеки епископ също и те са били свързани с църквите.

[T.Jonchev]

Е, има някакво сходство между Кръглата църква и капелата в Аахен, но и то е по-скоро резултат от неистовия стремеж да се намери аналог.