Ернесто Че Гевара

[Galahad]

Бисмарк, освен че обединява Германия, на следващия етап работи за сдобиване с колонии, а също за създаване на една силна армия. За разлика от по-сетнешните герм. лидери гледа да не афишира много плановете си за бъдещето, за да не срещне съпротива. Така той в един момент демонстратира, че не се интересува от придобиване на солонии за Германия и при първия сгоден случай пак при неговото управление ... Германия се сдобила с колонии. Той полага основите на идеята да се преразпредели световното господство в полза на Германия, друг е въпросът, че по време на ПСВ и ВСВ тази идея са се опитали да я реализират доста неспособни хора.

Социалните реформи в Германия се правят заради вътрешните вълнения, а не от някакви хуманитарни подбуди. Станало е по-скоро по принуда, отколкото от някакво желание на Бисмарк. Ако зависеше само от него, то реформите щяха да се проведат дори точно в обратната насока. Правителство и Райхстага може да са направили законите, но не от добронамереност, а защото са били принудени от хора като Че (естествено самият Че не е участвал в този процес в Германия по времето на Бисмарк, защото не е бил роден).

[Ka40]

За съжаление нещата не са чак толкова прости. Благодарение на хора като Че Гевара днес знаем що е 8 часов работен ден и почивка в събота и неделя.

Интересно твърдение Още по-интересно, как може да се аргументира

С Горби е малко по-просто - Перестройка е била необходима, ама не тази, дето той я направи. Системата можеше да се реформира по-плавно. Соц-лагера беше самостоягелен пазар със собствени ресурси (силно зависими от СССР обаче).

Поскоро соц-лагера беше псевдопазар, на който страните с "народна демокрация" обменяха псевдостоки. Казано иначе под зоркото око на феодала, васалите си играеха на търговия помежду си и с господаря. Затова купувахме руските т.нар. коли и т.нар. телевизори, а им продавахме българските т.нар. консерви и вина.

[Михов]

Бисмарк, освен че обединява Германия, на следващия етап работи за сдобиване с колонии, а също за създаване на една силна армия. За разлика от по-сетнешните герм. лидери гледа да не афишира много плановете си за бъдещето, за да не срещне съпротива. Така той в един момент демонстратира, че не се интересува от придобиване на солонии за Германия и при първия сгоден случай пак при неговото управление ... Германия се сдобила с колонии. Той полага основите на идеята да се преразпредели световното господство в полза на Германия, друг е въпросът, че по време на ПСВ и ВСВ тази идея са се опитали да я реализират доста неспособни хора.

Социалните реформи в Германия се правят заради вътрешните вълнения, а не от някакви хуманитарни подбуди. Станало е по-скоро по принуда, отколкото от някакво желание на Бисмарк. Ако зависеше само от него, то реформите щяха да се проведат дори точно в обратната насока. Правителство и Райхстага може да са направили законите, но не от добронамереност, а защото са били принудени от хора като Че (естествено самият Че не е участвал в този процес в Германия по времето на Бисмарк, защото не е бил роден).

Е, какво да направи Бисмарк - да не работи за придобиване на колонии, за да угоди на старите колониални сили ли? А те защо, въпреки че имат огромни колонии, продължават да искат да колонизират всяка останала свободна педя земя? В тази игра няма добри или лоши. "Лошите германци" са удобно оправдание за победителите, които не се отличават с някакви по-особени добродетели, даже напротив.

Какви вътрешни вълнения, та Германия до ПСВ е доста стабилна във вътрешнополитически план! Направо ме изумяваш къде ги видя хората като Че в този процес? Участват социал-демократите, левите екстремисти по времето на Бисмарк са в миша дупка и изпълзяха в хаоса след войната. Между впрочем, както и не само там, просто влошиха неимоверно нещата. Иначе англичаните например, в края на XIX век се удивляват на социалните придобивки на германците, нивото на грамотността и стандарта им, сравнено с английските такива. Дали немското правителство доброволно или не, е предприело тези мерки, няма значение, важното е, че са давали резултат и то видим.

[Galahad]

Май трябва да се повторя. Когато става обединението на Германия и Бисмарк е неин канцлер по-тлъстичкия пай от колониите вече е разпределен между други. За Германия е останала някоя-друга пустиня и някой-друг бълхарник. Златото на Южна Америка е отишло в Испания, Англия е сложила ръка върху Сев. Америка (че даже е загубила част от нея). Индия е перлата в английската корона. За новообединените като Германия и Италия не са останали кой знае колко блага. Италия има Етиопия, дето и днес цял свят не може да се оправи с глада, та какво остава метрополията да се облажи. Така се стига до идеята, че световното богатство трябва да се преразпредели, което пък ляга в основата на последвалите две световни войни. Бисмарк започва с колониите, прави съюзите и тайните договори, развива армията. Крайната цел е преразпределянето на световното богатство. Друг е въпроса, че последващите германски ръководители твърде зле са доразвили започнатото.

Вътрешната стабилност, която не е толкова голяма колкото твърдиш (проблемите на Бисмарк са доста големи и нямат нищо общо с розово-фантастичната статия за него в българския раздел на Уикипедията), е резултат от реформите. В смисъл те се правят, за да се избегнат вътрешни размирици. Както и по времето на Че в Западна Европа положението на работниците значително се подобрява, макар в Европа да няма революции и партизани, а само някоя-друга стачка, митинг или концерт с пролетарски песни.

Сега пък, когато го няма Че и такива като него, въпреки стачките, концертите с пролетарски песни и митингите положението на работниците се влошава - удължава се работния ден, растат данъците, вдига се пенсионната възраст ... Застаряващото население на Европа не е причината за всичко това, а последицата от него.

[Ka40]

Сега пък, когато го няма Че и такива като него, въпреки стачките, концертите с пролетарски песни и митингите положението на работниците се влошава - удължава се работния ден, растат данъците, вдига се пенсионната възраст ... Застаряващото население на Европа не е причината за всичко това, а последицата от него.

Мда, а в Северна Корея, където е пълно с такива като Че, положението на трудещите се е направо за завиждане. Севернокорейските власти едвам успяват да приемат и осигурят стотицитехиляди отрудени, измъчени и ограбени южнокорейски, японски и американски работници, които с риск за живота си, деноношно на салове, автомобилни гуми или просто с плуване излизат на бреговете на този работническо-селски рай.

[Михов]

Ами и аз да се повторя.

Такива като Че не постигат нищо от това, за което говориш. Че е просто предан и фанатизиран на идеята си. Нищо повече. Не е в състояние да съгради каквото и да било. Нещо повече - след намесата на него или такива като него, нещата не се подобряват, обикновено се влошават. Ако не беше хубавец, никой нямаше да го помни! Но той не е просто и само хубавец - той е гъзар! Гъзар захапал луксозна пура. Нещо като рок-звезда. Например помни ли някой Карл Либкнехт? Не! Защото не е латино мачо с пура, а невзрачно еврейче с пенсне. Неатрактивно просто.

Натискът, който такива като Че оказват върху капитализма е силно надценен. Социал-демократите по еволюционен път постигат много повече. И го постигат не заради заплахата, че работническите маси ще се радикализират. Управляващите класи на Запад видяха, разбраха и осъзнаха, че задоволявайки едни основни потребности, което не им коства толкова много, си гарантират спокойствие и стабилност! А стабилността, освен за една шепа международни мошеници и спекуланти е важна за всички. Виж например какво прави Форд.

Населението намалява не защото ги няма вече такива като Че, а защото все повече хора искат "долче вита" - без деца, без ангажименти, без излишни проблеми. По-лесно е. И удобно.

[КГ125]

Дори не само това - капитализмът по природа и предзадание е предназначен да продава, на колкото може хора повече стоки. За което трябва платежоспособно население. Отделно, когато няма деформации на процеса на съчетание на труда и стоката, цената на работната сила е сравнително висока, и, както се казваше в една смешна книга, "всеки има дял".

Това, че някъде по света, като у нас днес например, нямаме истински капитализъм, а деформиран такъв, не променя принципа, нито успехите, които цивилизованите народи постигнаха чрез тази система на функциониране на икономиката.

А иначе да, Ернесто Гевара де ла Серна Линч е гъзар. Снима се с пури, но не си е направил снимка как хладнокръвно застрелва някоя от жертвите си в главата или как спокойно описва след това извършеното от медицинска гледна точка......

[Aleida]

Здравейте!

Случайно попаднах на тази тема и с интерес прочетох всички постове. Макар дискусията да не е активна от близо 2 години, реших да изкажа и своето мнение по въпроса Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна. Нямам за цел да променям мнението на дискутиралите, а да представя собствената си гледна точка относно личността на Че Гевара. Поради факта, че някои от дискутиращите наричат Че Гевара убиец и прочие, считам за уместно да си припомним какво означава революция и в часност т. нар. "Кубинска революция" и тогава да правим такива радикални заключения.

Революцията е исторически период на смяна на политически режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, поради масово недоволство от управлението, с цел сваляне на властта и установяване на друг вид управление.

Кубинската революция е въоръжена борба за свалянето на диктатурата на Фулхенсио Батиста. Тя започва на 26 юли 1953 година с атаката на казармите Монкада и завършва на 1 януари 1959 година с триумфа на въстаниците начело с Движението 26 юли.

Когато става ясно, че няма шансове да спечели президентските избори, Батиста организира военен преврат в Куба на 10 март 1952 година, опирайки се на армията и отчасти на подкрепата на САЩ. Той отстранява от властта президента Карлос Прио и се самообявява за временен президент на страната. Превратът е извършен три месеца преди изборите за президент. На 27 март 1952 г. президентът на САЩ Хари Труман признава правителството на Фулхенсио Батиста със закон.

Връщайки се на власт, новият президент разчиства пътя на крупния американски капитал. Хавана се превръща в „латиноамериканския Лас Вегас“. Целият туристически и развлекателен бизнес в страната се контролира от американската мафия. Нараства броя на публичните домове. Американците контролират 70% от икономиката на Куба. Безработицата нараства до 30%, а през 1958 година достига 40%. Нелепи са коментарите, че в Куба е било по-добре в този приод. По времето на Батиста острова е наричан "Бардака на Америка", игрални домове, проституция, кабарета. Куба се е превърнала в място за разюзданите удоволствия на богатите американци.Чужденците контролират цялата икономика. Силно "америкаризирана" Хавана е в относителен подем по това време. Но другата действителност - безкрайни бедняшки коптори ограждат столицата. Половината население около 53% е неграмотно, извън столицата хората живеят в пълна нищета и мизерия.Изобилстват грабежите и корупцията. За всичко това Батиста е щедро възнаграден от американците, защото той всъщност защитава техните интереси на острова. В същото време недоволството сред населението се увеличава, особено сред прогресивните среди и интелигенцията.

На 26 юли 1953 година, не много добре въоръжена група въстаници напада добре укрепените казарми Монкада и тези в Байамо. След двучасови сражения, разчитайки напразно на подкрепа на широките маси, голям брой революционери са убити, а останалите заловени. Между последните са Фидел Кастро и брат му Раул. Фидел Кастро отказва адвокат по време на съдебния процес и защитава себе си като произнася известната четиричасова реч, в нея той заявява „Осъдете ме, няма значение, историята ще ме оправдае". Въпреки това той е осъден на 15 години затвор, а брат му Раул на 13. На втората година след щурма на “Монкада” Батиста решава да "разкраси" режима си, критикуван дори от САЩ за крайната си бруталност, той обявява амнистия, но изрично подчертава, че тя е за всички, с изключение на “монкадистите”. Този цинизъм подпалва толкова бурни улични протести, че накрая диктаторът е принуден да пусне и Фидел заедно със сподвижниците му. Това е причината на 15 май 1955г. Фидел Кастро да бъде освободен, казвам го във връзка с изказвания от по горните постове, че не било ясно как изведнъж Фидел и Раул били освободени - е, ясно е.

Режимът на Батиста води не само до страхотна бедност и мизерия сред кубинското население но и до редица репресии. "Режимът" на Батиста е избил около 20 000 души – бунтовни студенти, неудобни журналисти, приказливи интелектуалци. Намирали труповете им в канавки, с хвърлени до тях експлозиви – уж са били терористи. Можем ли да сравним убийството на 20 000 недоволни граждани със екзекуцията на 180 политически престъпници?

По това време в Куба са съществували различни политически партии които си правят тайни арсенали за оръжие, но не толкова за да вдигат бунтове, а за да търгуват с това оръжие. Именно чрез такива нелегални складове е станало първоначалното въоръжение на революционната организациа на Фидел Кастро и то не чрез закупуването му... Може би ви е известно, че първоначалното обучение на революционната огранизация става в Мексико а не в Куба.

Но стига толкова за Кубинската революция, мисля, че е достатъчно ясно срещу какво точно се е борил Че Гевара. Тук е момента да си зададем въпроса: Защо един аржентинец от добро семейство се бори за чужда кауза, прищявка или ...?

На 23 години Че Гевара зедно със свой приятел предприема патуване из Америка за да я опазне. На 23 декември 1952 г. те тръгват на пътешествието със стар мотоциклет, което трае 40 дни, както вече беше споменато от други участници в дискусията, които го осъждат, че си купил мотоциклет и си пътувал ли пътувал .... Веселба!!! Но........ Че Гевара минава през Чили като прекосява Андите. След като мотора се счупва на автоспот достигат до Валпараисо, където нелегално се качват на товарен кораб и се отправят на север към Боливия. Именно там, при посещението на огромните мини експлоатирани от американците пред очите му се разкрива неимоверната социална и политическа несправедливост, в която живеят южно-американските работници. Именно това безцелно странстване из Латинска Америка го променя, както той казва. След свое посещение в Гватемала, където се е разпростряла Американската компания United Fruit Company (бивша американска компания, един от най-големите монополи в хранителната промишленост на САЩ.Владее плантации в Латинска Америка, флота, железопътни линии и др. Контролира 50% от търговията с банани в капиталистическия свят, поддържа водещи позиции и в търговията с ананаси. Обвинявана е в експлоататорски неоколониализъм, сочена е за пример за влияние на транснационална корпорация върху вътрешната политика на така наречените бананови републики),той още веднъж се убеждава колко ужасен може да бъде октопода на Капиталзма. Именно тези негови пътешествия го подтикват към идеята за революция, за борба срещу американската експанзия в страните от Латинска Америка. В Гватемала Че Гевара се запознава с кубински изгнанници, които са намерили убежище там след неуспешен опит за бунт срещу режима на Батиста. След което избягва в Мексико където за запознава с Фидел Кастро. В Мексико Че Гевара остава малко повече от 2 години, където окончателно оформя своите политически идеи и убеждения. Там става член на революционното движение на Фидел Кастро и е неизменна част от военната подготовка. Арсенио Гарсия Давила (най-младият от онези 82-ма луди смелчаци, които в една ураганна ноемврийска нощ на 1956-та се натъпкват в миниатюрната яхта “Гранма” и потеглят от мексиканския бряг към Куба – да я освобождават с революция от диктатора Батиста)казва: За първи път го видях, когато той показваше на мен и на още четирима други как се вързва турникет и как се слага инжекция. Най-голямо впечатление ми направи, че ни накара да се упражняваме върху собствената му ръка. Така че и петимата дупчихме вените му.” Няма да се впускам в подробности около протичането на самата революция и битките довели до нейния успех защото не това е целта ми, а вярвам на всички тук са ви известни. Но все пак ще спомена само едно нещо за битката при Санта Клара, съотношението на малкия революционен отряд на Че спрямо противника е на 1:10. Този факт говори сам за себе си и за това колко "некадърен" е бил Че Гевара според някои от дискутиращите.

На 3 януари 1959 г. колоната на Команданте Гевара влиза в столицата Хавана, където е посрещнат с опияняващ народен ентусиазъм.Не е вярно, че става известен заради една снимка след смъртта си. Той е бил обожаван от кубинскя народ.

Че Гевара е провъзгласен за военен губернатор на крепостта Ла Кабана близо до Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процеса срещу "палачите" на Батиста. Онези 180 за които Че издава заповед да бъдат екзекутирани, които както някой си беше направил труда в по-преден пост са изброени по именно. А 20 000 на Батиста?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????? Или може би това е само статистика?

Относно реформите с които е натоварен, не е ли това доста трудна задача имайки предвид, че за да започнат тези процеси Куба първо трябва да си върне собствените ресурси предоставени на чуждестранните консорциуми от диктатурата на Батиста. Или иначе казано Че е трябвало да се изправи срещу реакцията на тези които са държали 75% от търговията и пазара на Куба. Че Гевара има яасна представа за пътя, който трябва да се извърви за да се утвърдят революционните идеали. Земята се раздава на селяните (земеделска реформа), слага се край на монокултурното земеделие, национализират се чуждестранните предприатия, икономиката се планира централизирано. Че дава силен тласък на програмата за ограмотяване на населението. И ако това е нищо, здраве му кажи.

Докато Че Гевара прави своите визите из страните от кумунистическия блок ситуацията в Куба се променя и той няма никаква вина за това. Той се опитва да усигури пазари за кубинската захар и средства за построяването на нови фабрики. През това време революцията започва да губи "човешкото си лице" и по заможните кубинци напускат страната. Хората започват да се настройват против Кастро а не против Че Гевара. Единствената цел на Че е да види Куба наистина независима. Но, че не успява да осъществи нищо от това не е по негова вина и никой неможе да го обвини, той се е борил именно за това, за независимостта на Куба. Просто в един момент той разбира, че Куба е една пионка в "играта на големите" и неговите идеи за това какво трябва да се случи в независима Куба са просто една утопия. В Куба той се чувства ненужен и започва да има все по-голяма нужда да се върне на бойното поле и да се посвети на световната революция. Няма да разказвам за живота му след напускането му на Куба и за смъртта му, вероятно на всички вас са известни последващите събития а и това е дълга и спорна тема. Няма да се впускам и в безмисленни обяснения, мисля, че казаното до тук е напълно достатъчно. Ернесто Че Гевара не е убиец, некадърник и фанатик, той е просто ЧОВЕК. Най-големият му грях е прекаления му идеализъм. В този свят трудно оцеляват такива хора. Световната история познава множество такива примери. Ако трябва да дам определение за Че то ще бъде само от една дума РЕВОЛЮЦИЯ! Би трябвало да се възхищаваме на такива хора и да ни служат за пример а не да ги наричаме убийци и некадърници. Една снимка не прави човека човек. Ако беше така той нямаше да е Че и щеше да е забравен за света!

[mitaca]

Ами всички сме просто хора, ама нито убиваме нито изнасяме революция. Благодарение на такива като Гевара, кубинец е мръсна дума в доста части на Африка. А като изнася революция що не го прави в родната си Аржентина, където въпреки Куба си остава никой?

[mitaca]

То и Ленин и Троцки са революционери и не им пречи да са убиици. Революцията може да оправдае убийците само от дистанция на времето. В името на какво са ставали тези убииства. В случая с Че няма как да стане. По отношение на идеализма, то и Хитлер е бил идеалист и Пол Пот и Мао тоже. Опазил ни Господ от такива идеалисти. Виж Сталин определено не е определено не е бил. Затова и се е задържал. Просто с идеализъм само не става.

[Aleida]

Не искам да водя безмислени спорове, така или иначе не мога да убедя никой да мисли това или онова. Просто изказах мнението си относно Че. Лично аз не бих го нарекла убиец, мисля, че историята познава доста такива и той е далеч от този образ. Борба без жертви може ли? Все пак аз не съм историк а археолог, оставям тази дискусия на историците. Извинете ако съм обидила някой с мнението си. А между другото за какво да се бори в Аржентина? Ако е останал жив сигурно е щял да изнесе революцията там. Пък и в крайна сметка аржентинците са си Евита не им е трябвал Че. А и когато би бил необходим на Аржентина вече е бил мъртъв.

[mitaca]

Че кой спори? Обменяме мнения нес-па. Но историята трябва да се познава, а тя е особено нелицеприятна за Гевара. Писах за Африка, да спомена, че и боливииските селяни не са го долюбвали много. Също и кубинците и Кастро, той просто го изгонва не заради идеализъм, а заради налудничавост поляна обилно с алкохол. За аржентинците писах, но ще повторя. Като желае да прави революция да си прави у дОма иначе си е прост терорист.

[Aleida]

Мерси, че ме светна по въпроса революционер=терорист!

[ДеДо Либен]

В конкретния случай бихте могла да добавите към равенството и психопат.

[Aleida]

Бих искала да ми посочите конкретни примери за проява на тероризъм и психопатия от страна на Че Гевара.

[mitaca]

Мерси, че ме светна по въпроса революционер=терорист!

Това че е терорист не е никакъв проблем. Много от революционерите (истинските) са `минали` през терора, но какъв революционер е бил Че? Френската революция има цел. И тя е съвсем тривиална. Въпреки гръмкия лозунг "Мир за колибите, война на дворците", френската република е искала промени само в границите на Франция. При Наполеон пък който носи действителни промени към по-добро (да го кажем като строй с цялата условност на този термин), испанците и особено русите просто не само не го приеха, а с всечки сили се стремяха да го сринат. При преврата кой знай защо наричан ВОСР, Ленин също не желае да установява Власть Советом навсякъде. Щото е наясно, че не е възможно. Сталин пък иска по друга причина, щото му е ясно, че една различна д-ва да има и СССР ще се срути. Какво точно иска Че? Кого да освободи? От какво? Аз и повечето хора сме силно скептични, ако някой чужденец и то `социално чужд` (щото Че е издънка на богатичко семейство) тръгне да мре за мен. Именно затова и не припарва до Аржентина. Там просто го знаят кой е и за какво се бори. Кастро също се излъгва в началото, но после разбира какъв е случая и взима мерки. Предполагам знаеш от къде идва прякора `Че`. Не споря, че вероятно е вярвал в някаква си своя идея, но защо тръгва до я налага и то със сила на хора много по различни не само от него, а и от самите кубинци. Но все пак и идеята не е много ясна. Всъщност каква е? Какво е написал Че? Какви теоретични трудове има? А може би е практик? Къде е успял? Куба не се брои. Там той не знам колко помага за взимането на властта, но определено пречи след това. И логично Кастро му бие шута. Нали не смяташ, че след като е бил министър просто решил да си троши главата ей така сам. Че като министър особено на Куба и с подкрепата на една трета свят може много да направи. Но само, ако е кадурен. Аре да не е, синекура и да се кротне. Не се е кротнал и се наложил големия брадат шут!

[КГ125]

Откъде идва прякорът, наборе?

[mitaca]

`Че` (или нещо подобно) идвало от Защо (абе някакъв въпрос, че съм далечко от библиотеката ми, а паметта отслабва ). Постоянно питал и затава така му викали. Но тук има ипаноговорящи и ползващи, те нека доуточнят.

[Mr.Shades]

Той опитва нещо в Белгийско Конго, да играе вожд на симбите, но го отказват, като причината не е толко в материала каквото и да се оправдава, а причината е здравата ръка на наемниците на Майк Хоър.

Здравей,

Би ли разказал повече за това което е опитал в Конго, и каква роля играят тук тези наемници?

[Aleida]

Прякорът Че идва от жаргонна дума употребявана често от Че. Че значи нещо като "мой човек". В Латинска Америка започват да наричат Ернесто Гевара Че (и el Che, „Че-то“), защото е аржентинец. В Аржентина (както в Уругвай и донякъде в Боливия, макар и да не е чак толкова разпространено) частичката che има звателна функция и може да се преведе с българското „бе“, „де“, „хей“, „човече“, „хора“. Служи за обръщение към един или повече събеседници и е характерна за аржентинския разговорен език, че често другите испаноговорещи като присмех или на галено могат да нарекат когото и да било от Аржентина „че“.

[mitaca]

Има много филми и книги вече за тази авантюра. Това което си спомням е анекдотично . Накарали конгуанците да копат окопи. Те отказали със железния мотив, че само мъртвите влизат в дупки в земята. Карам по мои спомени, от спомените на един кубински женераль. Първата инвазия на кубинци идва някъде след убийството на Лумумба. Изпращат се 30-тина черни та сини кубинци. При първата по-сериозна акция четирима от тях дават фира, щото африканците (даже и марксистите) имат съвсем друго разбиране за дружбата, поткрепата и най-вече военната дисциплина.

[Aleida]

Че Гевара отива в Конго с 12 кубинци на 24 април 1965 г. и скоро след това към тях се присъединява контингент от около 100 афро-кубинци. Те си сътрудничат за известно време с партизанския лидер Лоран-Дезире Кабила, като в продължение на седем месеца преводачът му от суахили му се възхищава и твърди, че Че „показва същото отношение към чернокожите, както към белите“.Скоро обаче Че Гевара се разочарова от дисциплината на войските на Кабила и прекъсва отношенията си с него. Като допълнителна пречка, бели южноафрикански наемници, водени от Майк Хоар заедно с кубински изгнаници, ЦРУ и националната армия на Конго се опитват да осуетят замислите на Че. Те са следяли неговите комуникации, така че предварително обезсмислят атаките и пресичат снабдителните му линии. Въпреки че Че Гевара се опитва да скрие присъствието си в Конго, правителството на САЩ е наясно с местонахождението му и дейността му. Националната агенция за сигурност прихваща всичките входящи и изходящи предавания. По-късно същата година на 20 ноември 1965 г., в лошо здраве, с дизентерия, страдащ от остра астма и обезсърчен, след седем месеца на отчаяние и разочарование, Че Гевара напуска Конго с кубинските изгнаници. В един момент Гевара взима решение да изпрати ранените обратно в Куба и да остане сам в Конго до смъртта си като революционен пример, но след призива на другарите си и разговора с двама пратеници на Кастро, в последния момент той неохотно се съгласява да напусне Африка. Бившият кубински партизанин Даниел Аларкон Рамирес, наричан Кроткия (Benigno) казва: Аз бях с Гевара в Конго, когато Фидел публично прочете писмо, в което Че се отказва от всички постове и от кубинското си гражданство. Че започна да удря радиото, крещейки: “Ето до какво води култът към личността”, цитира вестника Рамирес. Той също казва, че Фидел Кастро е “предал” Ернесто Че Гевара по заповед на Москва, която смятала, че той представлява голяма опасност за нейните империалистични стратегии, пише “Ел Паис”, като се позовава на агенция ЕФЕ. В интервю за италианското издание “Кориере дела села” Аларкон Рамирес заявява, че причината за смъртта на Че Гевара са “интриги, отговорност за които носят Фидел Кастро и Съветският съюз”. “Съветският съюз смяташе Че Гевара за човек, опасен за неговата империалистическа стратегия, а Фидел отстъпи по държавнически съображения, тъй като оцеляването на Куба зависеше от помощта на Москва. Той отстрани неудобния си боен другар. Че беше най-любимият вожд на народа”, цитира вестника думите на Рамирес. Той разказва, че те са били изоставени в боливийските джунгли. “Че вървеше срещу смъртта, знаейки, че е предаден”, казва Аларкон Рамирес, който е бил в отряда на Камило Сиенфуегос. По думите му Сиенфуегос и Че Гевара са “отхвърляли сянката на Фидел” и сред вождовете е имало разногласия. “Сиенфуегос загина в загадъчна самолетна катастрофа. Когато те се върнали от Конго в Хавана, Кастро ги изпратил да се сражават в Боливия, обещавайки подкрепа от местните комунисти и спецслужби, но пристигайки на място, те открили, че боливийската комунистическа партия не ги подкрепя, “видимо по заповед от Москва”, пише изданието. Newsru припомня, че аржентинецът по националност и лекар по професия Че Гевара беше един от командващите революционните сили по време на въоръжената борба срещу диктатурата на Батиста. След победата на революцията през 1959 г. Че заема важни постове в кубинското правителство, а след това напуска страна, за да се опита да организира партизанско движение първо в Африка, а след това в Латинска Америка. На 8 октомври 1967 г. е ранен в бой и е пленен в Боливия, разстрелян е на следващия ден. Мястото на погребението му дълго време оставаше в тайна. Едва през 1997 г. бяха открити неговите останки, които след това бяха погребани в мавзолея в Санта Клара, над който се издига 6-метрова статуя на Че Гевара. Дързост и Красота! Viva Fidel!!!

[mitaca]

Сори, мачовете са по-интересни. Ще прочета по-късно. Но ще попитам реаниматорката на темата колко кубинци познава, колко африканци и въобще колко хора дето знаят (не само са чували) кой е Чи. После ще помоля реаниматорката, да сподели неините виждания относно `ценноста` на Че. Тук в каквито иска измерения, стига док-ва да има. За док-во не се смята `аз така мисля или те например`. Известни разсъждения мога да ти приема, но само ако са логични. Лозунги и официози - йок. Ако успее да събуди интерес - добре. Иначе и по добри мачове идват, да не пишем за хокей .

[Aleida]

Аз не познавам нито един кубинец и нито един африканец, какво общо има това с темата? Може би Вие познавате такива. До момента съм цитирала двама кубинци които са познавали лично Че и за мое огромно съжаление само съм чела за тях. Тези хора още са живи. Колкото до целите на Че - той се е про­ти­во­пос­тавял на на­род­ни­те по­дтис­ни­ци в стра­ни­те от Ла­тин­ска Аме­ри­ка и Аф­ри­ка. Той се е бо­рил за со­циал­но ра­венс­тво, а идеа­ли­те му са би­ли за пром­яна на на­чи­на, по кой­то се уп­равл­яват дър­жа­ви­те не са­мо в Ку­ба и Бо­ли­вия, но и в це­лия свят! Като казвам подтисници визирам болните амбиции на американците да се доберат до всички. Те се месят във всичко, искат всичко и как го постигат - хвърлят бомбите си навсякъде! Те бомбардират упоритите китайци, защото не са искали да купуват опиум, колумбийците – защото са им продавали кокаин, руснаците и виетнамците – защото са комунисти, камбоджанците – защото са съседи на виетнамците, немците и французите – защото били обидили евреите, Ирак – заради нефтодоларите, а Судан – по погрешка. Ето това е тероризъм. Целта на Че Гевара е много далеч от това, той иска хората да се откажат от надпреварата в потреблението, да не си поставят неизпълними идеали в живота, както в Бевърли-Хилс, а вместо това да се стремят да намалят бремето на труда, да имат повече свободно време за риболов, общуване, за морално усъвършенствуване. Че цели да създаде едно общество в което цари равенство, създадено от ония които не искат да дърпат юргана към себе си. Използвачите, престъпниците и потенциалните олигарси са отплавали за Майами. Обществото, освободило се от човешкия шлак, си поставя напълно нови цели: да не се напъва до затъпяване, да не се заработва повече от нужното, а да се живее човешки още сега. Животът не е потребителство и безцелно пазаруване. Ето това е целта на Че Гевара, борба срещу вездесъщата американска пропаганда. Тази пропаганда продължава и до днес, едва ли е нужно да изброявам примерите за това.

Но Вие може би сте фен на Умберто Фонтова? От тази негова творба със звучното име "Expozing the Real Che Guevara: And the Useful Idiots Who Idolize Him" ли са Вашите доказателства за "терориста" Че? Но нека да ви кажа за този сериозно болен на тема болшивизъм автор, той просто прокламира американската външна политика. И не на последно място е факт, че неговото "литературно" произведение е спонсорирано от ЦРУ. Е ако не друго поне спечелиха пари и то милиони. И въпреки това вместо да свикнем с мисълта,че Че е мъртъв, се получи нещо друго. Това превърна Ер­нес­то Ге­ва­ра във феномен. Го­воря за неиз­то­щи­ма­та и до днес ко­мер­сия с мар­ка­та “Че”. “И­ко­на­та” на ку­бин­ска­та ре­во­лю­ция ук­рас­ява бе­льо, те­нис­ки, чан­ти, джин­ски, бу­тил­ки с вод­ка. Каз­ват, че има до­ри прах за пра­не с рек­ла­ма “С Че се пе­ре още по-бяло”. Жалкото е ,че ка­пи­та­лиз­ма, кой­то смята­ше да раз­ру­ши Че Ге­ва­ра, пе­че­ли ми­лио­ни със сним­ки­те му. Не е ли просто смешно. Само ако беше жив да види какво се случва в този извратен свят, щеше да се спука от смях.

И все пак ще се радвам ако наистина ми дадете Вие доказателства за терористичните актове на Че Гевара, може аз да греша. Имам още много да уча.

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum, казал го е Сенека не аз, аз само ще добавия, не и Че, други го направиха!

[mitaca]

Нещо ми щракна като Ви видях ника, но чак след този пламенен пост се сетих . Няма начин с този ник да бъдете убедена в нещо, което и най-малко ще поолющи ореола на Гевара, който сте създали за себе си. Камо ли да го счупи. Не, нямам ни най-малкото намерение да Ви `превъзпитавам`, но тук търсим истината и затова имаме аудитория, а истината изисква освен коректна информация и опит да се погледнат и другите гледни точки. От лозунгите които сте наблъскали в поста си не виждам нито желание, нито и капчица намерение. Смея да предполагам, че няма да промените тези неща по отношение на личността на Гевара. Но както писах тук много потребители четат и повечето мислят, та нека предценят на лозунги ли да вярват или на фактите?

Аз познавам няколко кубинци, всичките женени за българки (познайте защо) и няколко черни африканци, но нито един от местата където кубинците са се `прославили`. Общото с темата е, че Че не ги пита дали искат да бъдат освобождавани и дали пък баш от него. Да направим аналогия с хамериканците за тях поне е ясно, че има кои да ги искат, но даже и да няма - с какво са по-лоши от Че? И те вярват в своето верую и те то налагат със сила. Е има малка но съществена разлика - американците успяват на повечето места, а Че навсякъде се е провалял. Кубинците му виновни, че не правят каквото каже, СССР и соц. лагера, че не дават пари колкото иска, че не следват неговите модели. А каква е гаранцията, че неговия модел работи? Никъде не е проработил, няма и да проработи!

Този автор не съм го чел. Аз също чета кубинци, но от тез дето са избягали. Не мога да Ви препоръчам автори, защото съм доста далеч от библиотеките си и скоро няма да се прибирам. По отношение на болшевизма смея да твърдя, че и сам съм достатъчно запознат (и тук и в БС си имам доста мнения). Но не преставам да чета. Ако има някакво изследване за болшевизма препоръчайте ми, но не и за Че. Не ми е интересен и няма и да ми стане. Вече на малко хора е интересен. Значи основния въпрос на революциите не е КАКВО? и ЗАЩО? - това си е ясно. Основния въпрос е КАК? И те там Гевара не дава нищо. Ленин си казва, че ако трябва 90% да умрат е готов. Пол Пот направо избива 50%, като в тези проценти влизат цялата интелигенция не успяла да напусне Камбоджа. Не ми се мисли какво би сътворил Че, ако се беше докопал до власт. Ще припомня, че и Ленин и всичките му последователи са прокламирали тези идеи, че и са имали властта да ги направаят, но не са успели. Защо ли?