Ернесто Че Гевара

[Шмъркан]

СЕМЕЙСТВО И РАННИ ГОДИНИ

На 14 май 1928 година в град Розарио, Аржентина се ражда Ернесто Гевара де ла Серна. Ернесто няма да празнува никога нито тази дата, нито официалния си рожден ден. В акта му за раждане е записана друга дата - 14 юни. С тази дребна лъжа родителите му скриват, че той е заченат преди сватбата.

Майката Селия де ла Серна е наследница на земевладелци, сродили се със знатните родове на Испания и новия свят. Непокорна, грациозната аристократка тя е една от първите жени в Буенос Айрес с къса коса, която кара кола, разписва чекове и скандализира всички като седи с кръстосани крака на обществени места.

Бащата Ернесто Гевара е млад, симпатичен мъж, наследил изключителната енергичност на прадядо си, участвал в златната треска в Калифорния. Има развито въображение и експанзивен характер.

Гевара се отличават от другите семейства. Те са хаотични, щедри, с неспокоен дух. Ернестито, както го наричат прекарва първите две години от живота си в огромна градина. Един пролетен ден на 1930 година се случва нещо, което повлиява съществено на изграждането на личността му.

На 02 май 1930 година малкият Ернесто настива, след като пада в ледената вода на един басейн. Първият асматичен пристъп е началото на тежък период, който ще го принуди да калява желязната си воля всеки ден.

През 1943 година семейството се премества в Буенос Айрес и Ернесто се записва в лицей. Европа е опустошавана от Втората световна война и родителите му са в редиците на анти-фашистките движения. Ернесто все още не се вълнува от политика.

„Като юноша в Аржентина не съм бил обществено ангажиран и не съм участвал в политически или студентски борби.”

През 1947 година баба му умира в агония и това повлиява на избора му. Ернесто решава да учи медицина в университета в Буенос Айрес. Освободен от военна служба заради асмата си Ернесто решава да запълва времето си с тенис и голф. Но преди всичко играе ръгби в студентския отбор на Кордоба. Съотборниците му го наричат „Яростният от де ла Серна”. Поради вродения си ентусиазъм и въпреки асмата си той става водач на отбора. Даже издава списание „Tackle”, където се подписва с псведонима Прасе. Хвали се, че рядко се къпе, и че е носил фанелката си в продължение на 25 седмици без да я сменя. Работи като санитар на един танкер в общинските кланници, а после и в университетската библиотека. Със свой приятел работи по създаването на инсектицит, с надеждата да го пуснат на пазара.

СТРАНСТВАНЕ И НАВЛИЗАНЕ В ПОЛИТИКАТА

По това време у него се събужда интерес към политиката. Може би това е предизвикано от литературата, която чете или от смутния исторически период, поредицата държавни преврати или идването на власт на Перон. Започва да посещава марксиски групи в университета, но не членува в партията. Университетът го разочарова. Той търси признание, а там му говорят за кариера. За лятната ваканция решава да отиде в Сиера, на север от Кордоба, при приятеля си Алберто Гренадо. Той вече е завършил медицина и лекува прокажените в специалната болница в Сан Франциско де Чанар. За да измине 850 км Ернесто монтира моторче на велосипеда. Носи само резервна гума, няколко дрехи и една книга.

На 02 март 1952 година военните правят преврат в Куба. Полковник Фонденисио Батиста взема властта, подкрепян от американците. Островът е наречен „бардакът на Америка”. Игрални домове, проституция, кабарета. Куба се е превърнала в място за разюздани удоволствия на богатите американци. Чужденците контролират цялата икономика. Силно американизирана Хавана е в относителен подем. Другата действителност – безкрайни бедняшки коптори ограждат столицата. 50% от населението е неграмотно. Извън града хората живеят в пълна нищета. Изобилстват грабежите и корупцията. Батиста е безкруполен диктатор. Той е човек на САЩ, защитава техните интереси на острова.

В края на ваканцията Ернесто се завръща в Буенос Айрес, като прекосява гъстите гори и често споделя живота на Гаучосите. Ернесто е на 23 години и малко го дели от дипломирането му. Жаден за приключения той решава да предприеме заедно с приятеля си Алберто Гранадо друго пътуване из Америка, за да я опознае. На 29 декеври 1959 година те яхват един стар мотоциклет „Нортън”, наречен от тях „Могъщия”. На тръгване баща му пъхва незабелязано револвера си в багажа им. Д-р Гранадо и асистентът му Гевара минават през Чили, като прекосяват Андите. Моторът вече е издъхнал. Стигат на автостоп до Валпарайсо, където нелегално се качват на един товарен кораб. Отправят се на север към Боливия, където посещават ограмните мини, експлоатирани от американците. Там пред очите му се разкрива картината на неимуверната социална и икономическа несправедливост, в която живеят южноамериканските работници. Продължават към Перу, езерото Тити-Кака, Куско, Мачу-Пикчу, после поемат по Амазонка и спират в болницата за прокажени в Сао Паоло.

„Това безцелно странстване из нашата Америка ме промени повече, отколкото очаквах.”

След като са пътували заедно 7 месеца двамата приятели се разделят. Ернесто има в джоба си точно един долар и обещава на майка си Селия да се завърне, за да завърши образованието си. Корабът с който се връща в Буенос Айрес е принуден да акостира в Маями. Докато чака да го поправят Ернесто Гевара трябва да преживее 20 дни с единствения долар, който има в джоба си.

В ГВАТАМАЛА

Взема докторската си степен за рекордно време. Но д-р Гевара нехае за престижната титла. Няма търпение да се отправи отново на път. Пристига в Гватамала, където се случват нови неща. Президентът Якобо Арбенс, военен с прогресивни идеи, провежда мащабни реформи. Най-важната от тях е поземлената. Тя трябва да сложи край на господството на земевладелците и да национализира собствеността на могъщата американска компания „United Fruit”. На тази стъпка се противопоставя местната олигархия, подкрепяна от администрацията на Айзенхауер.

„Имах възможност да прекося владенията на компанията „United Fruit” и да се убедя колко ужасен може да бъде октоподът на капитализма. Ще се усъвършенствам и ще науча всичко нужно, за да стана истински революционер.”

През декеври 1953 година Ернесто се установява в столицата и там се среща с някои кубински изгнанници. Те са намерили убежище в Гватамала след неуспешен опит за бунт срещу Батиста. Водени от младия кубински адвокат Фидел Кастро те се опитали да завземат казармата в Монкада. Въоръженото нападение завършва с кръвопролитие, а водачът им е заловен и осъден на 15 години затвор. В памет на нападението срещу казармата в Монкада групата решава да се нарече „Движение 26 юли”. На 15 юни 1954 година кабинентът Айзенхауер дава зелена улица на операция „Успех”. Става дума за план на ЦРУ, който финансира антиправителствената опозиция и обучава паравоенни части, които да нахлуят в страната. За няколко седмици положението на Гватамала се променя коренно. Якобо Арбенс подава оставка и оставя държавата в ръцете на ново военно правителство, предано на американските стратегически интереси. Страната става опасно място за привържениците на бившия президент Арбенс. Ернесто решава да отиде в Мексико и животът му претърпява обрат.

В МЕКСИКО И ЗАПОЗНАНСТВОТО С КАСТРО

Докато Куба е разтърсвана от студентските протести срещу режима на Батиста Фидел Кастро е освободен неочаквано от затвора и се присъединява незабавно към другарите си е Мексико.

7 юли 1955 година, град Мексико.

„Срещата ми с кубинския революционер Фидел Кастро беше събитие за мен. Той е интелигентен млад мъж, уверен в себе си и изключително смел. Мисля, че между нас има взаимна симпатия”.

Срещата между Ернесто и пламенния Фидел запалва мигновенно искрата на тяхното приятелство. Кастро търси лекар за групата революционери, които планират да съборят от власт диктатора Батиста. Гевара не се поколебава дори и за миг.

„Той ще направи революция. Между нас има пълен синхрон. Само заради човек като него бих се раздавал все цяло.”

По това време Ернесто зависи икономически от Илда Гадея. Тя живее там в изгнание. Член е на перуанската лява партия. В периода на запознанството му с Фидел тя съобщава на Ернесто, че чака дете от него. Той пише в дневника си, че ще се ожени за нея, за да постъпи достойно.

На 15 февруари 1956 година става баща. „Душата ми на комунист ликува.Лицето на дъщеря ми засега прилича на Мао Дзедун, но с времето ще се разхубави.”

Най-после Кастро намира плавателен съд, с който да стигне до Куба. “Granma” е стара моторна лодка в плачевно състояние. На борда й се качват 79 кубински революционери и трима чужденци – аржентиснкият лекар пътешественик Ернесто Гевара, доминиканеца Рамон Мехиас, наричан „пихирило” и италианеца Джино Доне, който търси спасение от безработицата след войната. Всички са готови за заминаване.

РЕВОЛЮЦИЯТА НА "БРАДАТИТЕ"

02 декеври 1956 година. „Десантът ни беше пълен провал.” 82-та, които слизат на кубинския бряг са покосени още в първите сблъсъци с редовната армия. Неколцината оцелели се укриват в Сиера Маестра – планински масив дълъг 130 км и широк 50 км. Изправени срещу добре въоръжена армия от 4000 души партизаните набързо установяват връзки със селяните „кампесинос”, които постепенно се включват в техните редици.

„Това беше първото ни бойно кръщение. Началото на създаването на това, което щеше да бъде бунтовническата армия. В разгара на престрелката се озовах пред раница с медикаменти и съндък с муниции. Бяха тежък товар и не можех да нося и двете неща, затова взех мунициите, а раницата оставих.”

В битките Ернесто Че Гевара намира това, което му е липсвало. Открива, че не изпитва страх пред смъртта и че играе решаваща роля в създаването и оцеляването на бунтовническото движение. Един ден става ясно, че между тях има шпионин – селянин, който се е записал за доброволец. Предателят е разкрит и осъден на смърт, но никой не иска да извърши екзекуцията. Тогава Че предлага той да изпълни присъдата. В дневникът си описва всичко - големината на раните от куршума и как той е преминал през черепа на убития. Разказва и как после заспива спокойно. Прекарва нощта без асматични пристъпи.

Без никакво предупреждение Фидел провъзгласява Ернесто за Коменданте. Това е най-високия чин в бунтовническата армия.

„Във всеки от нас дреме скрита мъничко суета. Повишението ме накара да се чуствам най-значимия човек на земята. От тогава всички наричат Ернесто - Коменданте Гевара.

Заедно с хората си Че успява да инсталира печатница и да печата вестник чрез който да разпространява информация за действията и завоеванията на партизаните. Това е времето на радио „Ребелде”, което разпространява гласа на бунтовниците и на самия Че по целия остров. Посланието е ясно - „Свобода или смърт!”

Коменданте Гевара построява истинска фабрика за оръжие, която разработва снаряди, гранати и дори разработва собствен модел М-26, който се изтрелва чрез катапулт, направен от пружини на харпун. В зоната освободена от бунтовниците те плащат покупките си с бонове, разписани от Ернесто Гевара.

Че е мечтател и мистик, а Фидел е прагматик, реалист, твърдоглав политик и търговец едновременно. Че не притежава никаква политическа същност и не е дипломатичен, говори без задръжки и лесно си създава врагове. Ако някой не му харесва му го казва в лицето. Той е боец, идеолог и вярва, че може да промени света. През лятото партизаните на Фидел Кастро се спускат от планините и битката се пренася в равнината. Колоната на коменданте Гевара поема контрола над провинция Ладвияс. Така островът е разделен на две.

„Придвижваме се трудно...много трудно. Здравето на другарите се влошава, а оскъдното ядене не ни помага ни най-малко да подобрим окаяното ни положение.”

В Ладвияс, където е смятан за принца на революцията той среща бъдещата си жена – Алейда Марч. Красивото младо момиче се е присъединило към нелегалното движение „26 юли” в Санта Клара. Алейда пристига в лагера на Че Гевара, за да остане известно време. Там в планината те се влюбват един в друг. По Коледа войната е практически спечелена. Липсва крайъгълният камък в защитата на Батиста – град Санта Клара.

На 29 декември 1958 година започва битката. Колоната на коменданте Гевара обсажда града. Редовната войска наброява хиляди войници и разполага с блиндиран влак. Диктаторът смята, че той е тайното му оръжие срешу революционерите.

Картечниците сеят смърт, а група бунтовници заливат влака с бензин. Блиндираните стени се превръщат в истинска пещ и войниците решават да се предадат.

„За няколко часа всички се предадоха. С 22-та си вагона, с картечниците си, с нечуваните си количества муниции.”

Призори на 01 януари 1959 година Батиста избягва в Доминиканската република, отнасяйки със себе си цяло състояние. Страната остава в ръцете на военната хунта, която безрезултатно предлага примирие на Фидел Кастро. Армията на бунтовниците вече се придвижва към Хавана.

ПОБЕДА НА РЕВОЛЮЦИЯТА

На 03 януари 1959 година колоната на коменданте Гевара влиза в столицата. Народният ентусиазъм е опияняващ. След броени дни Фидел Кастро влиза триумфално в столицата.

Революцията на „брадатите”, както наричат бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен за военен губернатор на крепостта Кабана, близо до Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процесът срещу палачите на Батиста. Че се превръща в „ангел на отмъщението”. Той е върховният обвинител. След процеса набързо са екзекутирани стотици хора.

Ернесто Че Гевара е само на 30 години, а вече е легендарна личност. Чужденецът, аржентинецът, както го наричат кубинците, скоро ще получи кубинско гражданство, благодарение на член от конституцията, добавен специално заради него. Гевара работи с доверени съмишленици за създаването на тайните служби на Държавна сигурност. Натоварен е от Фидел да подготви земеделската реформа, обещана на селяните. Избран е за министър на промишлеността и ръководи амбициозната програма за индустриализация на страната.

За да започне процесът на индустриализация Куба трябва да си върне собствените ресурси, предоставени на чуждестранните консорциони от диктатурата на Батиста.

„Трябва да сме готови за реакцията на тези, които днес държат 75% от търговията и пазара ни.”

Че Гевара има ясно виждане за пътя, който трябва да бъде извървян, за да се утвърдят революционните идеали. Земята се раздава на селяните. Слага се край на монокултурното земеделие. Национализират се чуждестранните предприятия. Икономиката се планира централизирано. Той дава силен тласък на програмата за ограмотяване на населението. От всички краища на острова армията превозва желаещите да учат, да четат и да пишат. През 1959 година 40% от населението е неграмотно. Това е грандиозен поход под закрилата на ЮНЕСКО. Невъоръжени, за да избегнат всички възможни критики, хората пеят и танцуват. Искат безплатно образование за всички, което ще осигури за дълго националното единство. Че е натоварен с още едно задължение. Става президент на националната банка на Куба. Темпото, с което работи става легендарно. Понякога той пише на родителите си: „Скъпи мои, в 6.30 сутринта спирам работа за малко. Това не е началото на работния ми ден, а краят. От друга страна ние сме бъдещето и го знаем. Строим с радост, макар да сме забравили любовта в личен план.”

След развода си с Илда Гадея той се оженва за Алейда Марч, от която има четири деца.

ЧЕ, КУБА И СВЕТА

На 12 юни 1959 година Че заминава на първото от дългите си пътувания. Става посланник на кубинската революция по света. Пътува много, за да създава нови дипломатически и най-вече търговки отношения. Строг към себе си той решава да остави Алейда в къщи, но когато от Индия пише на майка си вече съжелява за решението си.

„Трябва да обсъждам дипломатически и политически проблеми. Да ходя на приеми. Остава ми само да си сложа смокинг. А освен всичко това, Алейда е вкъщи. Не я взех, защото в мен проговори един от комплексите ми.”

Междувременно национализацията на чуждестранните предприятия и на земята напредват. Съединените американски щати наблюдават с нарастваща тревога отношенията между Куба и Съветския съюз. Задълбочават се разногласията с Вашингтон. Извършен е най-големият атентан на кубинска територия. На 04 март, френски кораб натоварен с муниции избухва. Оръжията са купени от Белгия. Има 80 жертви. Кастро обвинява САЩ, които веднага отричат.

Две седмици по-късно Айзенхауер одобрява предложението за тайна операция за свалянето на Кастро от власт. Многобройни са спекулациите за негативното отношение на САЩ към твърдата линия, която следва кубинската революция. Това задълбочава антиамериканските настроения в Куба и Фидел се възползва, за да оправдае своята политика. Така страната приема ролята на жертва и в името на сигурността революцията постепенно променя лицето си. Американците занижават чуствително квотите за внос на захар и така предизвикват сближаването със Съветския съюз. На 19 октомри САЩ налагат ембарго върху търговията с острова. Три дни след обявяването на ембаргото Че Гевара заминава на първата си обиколка на страните от комунистическия блок. Трябва да осигури пазари за кубинската захар и средства за построяването на нови фабрики. В Китай го посрещат с почести. На летището пристига самият вицепрезидент Шу Ен Лай. Гевара се задържа най-дълго в Съветския съюз.

Посещава Москва и Ленинград и намира време и за туристическа обиколка. Среща се с много хора – войници, работници. Гледа представление в Балшой театър. Среща се с Никита Хрушчов. Дори е поканен на трибуната, за да наблюдава военния парад на Червения площад по случай 07 ноември.

Междувременно в Куба положението се е променило. Държавата вече контролира образованието, транспорта, промишлеността и земеделието. Революцията започва да губи човешкото си лице и по-заможните кубинци напускат страната. Все повече хора са настроени против Кастро. Противниците на революцията се обединяват. Войници от бившата армия на Батиста, земевладелци, офицери, които се бонтуват. Те наброяват около 3000 души. Официално всички те са агенти на САЩ. На 15 април ЦРУ бомбандира пристанищата в Хавана и Сантяго. Жертвите са седем. Слабата кубинска авиация губи пет самолета. Това е времето на заговорите за убийството на Кастро, на опитите за подривна дейност с помощта на ЦРУ. Стига се и до провала на операцията в „Залива на прасетата”, подкрепян от новоизбрания Джон Кенеди. В Хавана артилерията охранява крайбрежието на Малекон, а 35 души, обвинени в подривна дейност срещу режима са задържани от полицията и комитетите за защита на революцията. ЦРУ се надява, че едно възстание срещу Кастро би улеснило американското нахлуване, но не се оказва така.

През август 1961 година в Пунта де Лесте, Уругвай, започва конференцията на страните от региона и Гевара прави всичко, за да бъде забелязан. На американските журналисти казва да предадат на Кенеди думите му:

„Благодарим Ви за нахлуването в „Залива на прасетата”. Преди революцията беше неукрепнала, а сега е по-силна от всякога.”

Докато американския делегат се отекчава Гевара вече пренася студената война в Уругвай и напада САЩ. Изказването му за заговорите, финансирано от ЦРУ е дръзко и ясно. Последствията не закъсняват. Америка спира всички помощи за страните, които поддържат отношения с Куба. Няколко месеца по-късно страната е изключена от организацията. А Гевара вече е започнал още една битка. Създава образа на човек от нов тип. Човекът – социалист. Нарича го Новият човек. Той е безкористен, солидарен и готов да даде всичко на колектива. За да даде пример въвежда почина на доброволния труд.

След случилото се в „Залива на прасетата” Фидел Кастро е обеден, че САЩ подготвят нахлуване в Куба и иска военна помощ от Москва. Чия е идеята да се разположат ядрени ракети на острова? На Кастро или на Хрушчов!? Кубинците твърдят, че идеята е на руснаците, а те обратното. Че започва да осъзнава, че системата в Съветския съюз има много съществени недостатъци. Чуства се все по-неудовлетворен от отношението между страните. Той иска в Куба да се построи стоманолеярен завод. Иска руснаците да помогант за изграждането на социалистическо равенство и дух на солидарност. Желае да бъде подкрепян в идеята си за създаването на „Новия човек”, истинския комунист и иска да види Куба най-после независима. Не успява да осъществи нищо от това. Дори стига до сблъсък с твърдолинейните кубински комунисти, поддръжници на Москва.

През октомври 1962 кубинските води отново са заплашени от международен конфликт. Настъпва ракетната криза и съмишлениците на Кастро разбират, че Куба е само пионка в играта на големите. За Гевара това е сигнал, че обстановката се е променила. Предишният му ентусиазъм да следва съветския модел угасва. Икономическите му планове не се осъществяват. Идеята му за новия човек - социалист се оказва утопия. В Куба вече не се чуства нужен, а необходимостта му да се върне на бойното поле и да се посвети на световната революция е по-силна от всякога.

На 11 декеври 1964 година кубинският революционер представлява страната си пред Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк. Кубинските изгнанници го посрещат с бурни протести. Гевара е дощъл да обяви началото на новите революционни битки и думите му не будят съмнение.

На 25 фовруари 1965 година в Алжирската столица говори за третия свят. Думите му са много сурови. Обвинява социалистическите сили, Съветския съюз и Китай, че прилагат капиталистически принципи в търговския обмен с развиващите се страни. Това е последното му изказване.

„Развитието на страните, които сега се борят за освобождението си трябва да бъде поддържано от социалистическите държави. Не може да съществува социализъм без отношения от нов тип и братско сътрудничество между хората.”

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ В АФРИКА

Че вече не е в плен на илюзиите си. Така той отправя предизвикателството си, решен да покаже на света какво е всъщност истински пролетарски интернационализъм. Привидно животът му в Куба продължава както преди. Малцина знаят, че той заминава и може би няма да се завърне. Фидел Кастро се държи предпазливо. Пред обществото говори за съвместните им действия, а неофициално казва, че ако Че Гевара пренесе знамето на революцията другаде ще му остави свобода на действие. На тръгване Гевара оставя няколко писма. Едното е за Фидел.

„Тук оставям най-святата от своите надежди на строител и най-скъпите на сърцето ми същества. На новите бойни полета ще пренеса вярата, която ми вдъхна.”

На 01 април 1965 година Ернесто Че Гевара заминава за Африка. След три седмици пристига на конгоанския бряг на езерото Танганайка. Сблъсква се с действителност, която не си е представял.

„Едва ли някой от тях има представа какво е огнестрелно оръжие. Раняват се един друг като си играят с оръжията или по невнимание.”

Гевара не успява да организира бойни действия поради разногласията в антиправителственото движение. Така в застой минават дните и седмиците. Гевара е прекарал седем месеца почти без битки в мъчителна невъзможност да обучи местните бойци. Той прави горчива равносметка, която не е лишена от самокритика.

„В Конго научих много. Сега имам повече вяра в борбата от когато и да е било. Но се провалихме.”

БОЛИВИЯ И ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЧЕ ГЕВАРА

На 22 ноември 1965 година Че напуска Конго и тайно се връща в Куба. Но неговата мисия за освобождаването на огнетените народи не е завършила. Не след дълго той се насочва към Боливия. Там от скоро на власт е военна хунта. Сблъсъци, протести и бунтове разтърсват страната. Докато ЦРУ смята, че той е на лечение в Съветския съюз, с помощта на кубинските тайни служби Гевара се преобразява в обикновен гражданин, минал 50-те. Носи очила с дебели стъкла, почти плешив е и веждите му са много гъсти. За да изглежда по-нисък носи объвки с кухи токове. Заедно с 50-тина мъже се опитва да създаде база за обучение на партизани.

На 07 ноември построява тунел, в който скриват материали и храна. Но вместо да подкрепя бойците боливийската комунистическа партия разубеждава всички, които искат да минав в нелегалност.

„Положението не е добро, но партизанската борба е едва в началото си и преминаването през това изпитание ще й се отрази добре.”

Месеци наред са преследвани и бягат от армията, която всякаш е навсякъде. Редиците им оредяват все повече. Че е болен. Едва се крепи на краката си. Изгубил е 1/3 от теглото си. Изтощен е и гладът го измъчва. Състоянието му е лошо. Не е внимателен и предпазлив както винаги.

Август 1967 година. Партизаните са останали без подкрепа и търсят път за бягство на север. Да се доберат до планината изглежда единственото им спасение.

Септември 1967 година. Градчето Ваегранде в сърцето на Боливия става база на боливийската армия за действията й срещу партизанската война. Коменданте Гевара се движи свободно и открито. Непредпазливо и без определен план. Тези дни той пише в дневника си стихове посветени на Алейда. Те са оставени от човек, който всякаш осъзнава, че върви към своя край.

„Най-хубавият куршум от пистолета, с който никога не се разделям, незабравимият спомен за децата, които ти и аз създадохме и частицата живот, която остава в мен. Посвещавам всичко това на революцията. Нищо няма да бъде по-силно от това, което ни събра заедно.”

26 септември партизаните пристигат в Лахигера. Малко селце скрито в гънките на планините. Там са останали само жени и деца. Селяните са избягали, след като са предупредили армията за идването на бойците. Попадат в капан. Трима са убити, а двама ранени.

07 октомври, коменданте Гевара е оптимист и пише в дневника си страницата, която остава последната в живота му.

„Днес се навършват 11 месеца от началото на войната. Денят е спокоен. Идилия.” Останали са 17 човека. В онази нощ Че Гевара успява да улови чилийска радиостанция и разбира, че войниците, които ги преследват из планината изглежда наброяват 1800 души.

На 08 октомври в дефилето Чуро, обграден от две роти Че е ранен в крака и пленен. Куршум е пробил затвора на пушката му и той не успява да стреля нито веднъж. Подпрял се на раменето на двама войника най-преследваният човек на света върви към селцето Лахигера. Там го затварят в местното училище. Че Гевара прекарва нощта на осми срещу девети проснат на пода с вързани ръце и крака. До него лежат телата на убитите му приятели.

09 октомври, 12.30 часа по радиото е предадено съобщение от Висшето боливийско командване в Лапас. В него се казва: „Да се пристъпи към елиминирането на господин Гевара.” Заповедта е подписана от президента на военното правителство на Боливия. Преди това е проведено събрание,на което да се реши съдбата на Че Гевара. И решението е взето. Кодираното съобщение е предадено на агента на ЦРУ Фелис Родригес. Агентът влиза при него и му казва само „Коменданте. Съжелявам!”

Сержант Марио Терансия е доброволец за изпълнение на екзекуцията. Часът е 13.10 минути. Че е прострелян с полуавтоматична пушка в ръцете, в краката и накрая в гръдния кош.

09 октомри 1967 година. Ернесто Че Гевара умира на 39 години.Тялото му е здраво завързано за плъзгача на хеликоптера, който ще го отведе на последното му пътуване. Когато пристига във Вайе Гранде очите му са още отворени. Войниците извикват фотограф, за да запечата момента. Пристигат първите журналисти, първите любопитни да го видят. Скоро се събира истинска процесия. Тайно някои си отрязват кичури от косата му за късмет.

Междувременно в Куба пристигат първите новини. Радиото съобщава, че коменданте Гевара е починал от раните си получени в сръжение. Фидел Кастро таи дълбоки съмнения. Все още не иска да повярва.

15 октомври Фидел получава снимките с трупа на Че Гевара. Сега вече е сигурен, че съобщенията са верни. Обръща се към кубинския народ с трептящ от вълнение глас. Говори със страст за изчезналия си приятел.

30 години след трагичната смърт на Че Гевара в Боливия, тленните му останки са пренесени в Куба. Чрез тази показна постъпка на режима, която той едва ли би одобрил, кубинският народ му отдава последна почит.

Романтичният образ на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народа. Той е легенда и за историята ще остане завинаги младия бунтовник. Ернесто Че Гевара е победил смъртта. Знаел е, че е така. Знаел го е в момента, когато е казал на войника дошъл да го разтреля: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй. Просто ще убиеш един човек.”

che.bmp

[Иванко Тертер]

Допълвам към биографията на Че Гевара, за да е в пъления си обем:

180 документирани жертви на Че Гевара в Куба : 1957-1959 г. /за 2 години/

/долу, именен списък на разпознатите жертви за този период/

180 DOCUMENTED VICTIMS OF CHÉ GUEVARA IN CUBA: 1957 TO 1959

From: Armando M. Lago, Ph.D., Cuba. The Human Cost of Social Revolutions, unedited

Manuscript pending publication. Information provided by the TRUTH RECOVERY ARCHIVE ON CUBA

an undertaking of the FREE SOCIETY PROJECT, INC.

The exact number of Che’s Cuban victims has not been verified, but include people he personally

executed and those put to death under his orders. Che’s biographers consistently report that he sent

thousands to the firing squad. Over 4,000 deaths are documented to have taken place in Cuba, mostly

firing squad execution, in the first three years after Fidel Castro’s takeover (1959-1962). Che Guevara

was one of the regime’s chief executioners during this period and is said to have acknowledged ordering

"several thousand" executions. All took place without affording the victims fair trials and due process of law.

The following list is not exhaustive and only includes cases for which historic reference is known. Names are

cited as reported; dates and additional details for most are available. Combat deaths caused by Che in Cuba

and killings in countries where he led guerrilla operations have not been tallied.

14 executed by Che in the Sierra Maestra during the anti-Batista guerrilla struggle (1957-1958):

1. ARISTIDIO 2. MANUEL CAPITÁN 3. JUAN CHANG 4. “BISCO” ECHEVARRÍA 5. ECHEVARRÍA BROTHER #1

6. ECHEVARRÍA BROTHER #2 7. EUTIMIO GUERRA 8. DIONISIO LEBRIGIO 9. JUAN LEBRIGIO 10. “EL NEGRO” NÁPOLES

11. “CHICHO” OSORIO 12. ONE UNIDENTIFIED TEACHER (“EL MAESTRO) 13.-14. 2 UNIDENTIFIED PEASANTS

10 executed in Santa Clara at Che’s orders in only two days (January 1959):

1. RAMÓN ALBA 2. JOSÉ BARROSO 3. JOAQUÍN CASILLAS 4. FÉLIX CRUZ 5. ALEJANDRO GARCÍA OLAYÓN

6. HÉCTOR MIRABAL 7. J. MIRABAL 8. FÉLIX MONTANO 9. CORNELIO ROJAS 10. VILALLA

156 executed at La Cabaña Fortress prison at Che Guevara’s orders:

1. VILAU ABREU 2. HUMBERTO AGUIAR 3. GERMÁN AGUIRRE 4. PELAYO ALAYÓN 5. JOSÉ LUIS ALFARO

6. PEDRO ALFARO 7. MARIANO ALONSO 8. JOSÉ ALVARO 9. ANIELLA 10. MARIO ARES POLO

11. JOSÉ RAMÓN BACALLAO 12. CEVERINO BARRIOS 13. EUGENIO BÉCQUER 14. FRANCISCO BÉCQUER

15. RAMÓN BISCET 16. ROBERTO CALZADILLA 17. EUFEMIO CANO 18. JUAN CAPOTE FIALLO

19. ANTONIO CARRALERO 20. GERTRUDIS CASTELLANOS 21. JOSÉ CASTAÑO QUEVEDO 22. RAÚL CASTAÑO

23. EUFEMIO CHALA 24. JOSÉ CHAMACE 25. JOSÉ CHAMIZO 26. RAÚL CLAUSELL 27. ÁNGEL CLAUSELL

28. DEMETRIO CLAUSELL 29. JOSÉ CLAUSELL 30. ELOY CONTRERAS 31. ALBERTO CORBO 32. EMILIO CRUZ

33. JUAN FELIPE CRUZ 34. ORESTES CRUZ 35. HUMBERTO CUEVAS 36. CUNY 37. ANTONIO DE BECHE

38. MATEO DELGADO 39. ARMANDO DELGADO 40. RAMÓN DESPAIGNE 41. JOSÉ DÍAZ CABEZAS

42. ANTONIO DUARTE 43. RAMÓN FERNÁNDEZ OJEDA 44. RUDY FERNÁNDEZ 45. FERRÁN ALFONSO

46. SALVADOR FERRERO 47. VICTOR FIGUEREDO 48. EDUARDO FORTE 49. UGARDE GALÁN

50. RAFAEL GARCÍA MUÑIZ 51. ADALBERTO GARCÍA 52. ALBERTO GARCÍA 53. JACINTO GARCÍA

54. EVELIO GASPAR 55. ARMADA GIL Y DIEZ CABEZAS 56. JOSÉ GONZÁLEZ MALAGÓN 57. EVARISTO GONZÁLEZ

58. EZEQUIEL GONZÁLEZ 59. SECUNDINO GONZÁLEZ 60. RICARDO GRAO 61. BONIFACIO GRASSO

62. RICARDO JOSÉ GRAU 63. OSCAR GUERRA 64. JULIÁN HERNÁNDEZ 65. FRANCISCO HERNÁNDEZ LEYVA

66. ANTONIO HERNÁNDEZ 67. GERARDO HERNÁNDEZ 68. OLEGARIO HERNÁNDEZ 69. SECUNDINO HERNÁNDEZ

70. JESÚS INSUA 71. ENRIQUE IZQUIERDO 72. OSMÍN JORRÍN 73. SILVINO JUNCO 74. ENRIQUE LA ROSA

75. IGNACIO LASAPARLA 76. JESÚS LAZO 77. ARIEL LIMA LAGO 78. RAÚL LÓPEZ VIDAL 79. ARMANDO MAS

80. ENERLIO MATA 81. ELPIDIO MEDEROS 82. JOSÉ MEDINAS 83. JOSÉ MESA 84. FIDEL MESQUÍA

85. JUAN MILIÁN 86. FRANCISCO MIRABAL 87. LUIS MIRABAL 88. ERNESTO MORALES 89. PEDRO MOREJÓN

90. DR. CARLOS MUIÑO, MD. 91. CÉSAR NECOLARDES ROJAS 92. VICTOR NECOLARDES ROJAS 93. JOSÉ NUÑEZ

94. VITERBO O'RREILLY 95. FÉLIX OVIEDO 96. MANUEL PANEQUE 97. PEDRO PEDROSO 98. RAFAEL PEDROSO

99. DIEGO PÉREZ CUESTA 100. JUAN PÉREZ 101. DIEGO PÉREZ CRELA 102. JOSÉ POZO 103. EMILIO PUEBLA

104. ALFREDO PUPO 105. SECUNDINO RAMÍREZ 106. RAMÓN RAMOS 107. PABLO RAVELO 108. RUBÉN REY

109. MARIO RISQUELME 110. FERNANDO RIVERA 111. PABLO RIVERA 112. MANUEL RODRÍGUEZ

113. MARCOS RODRÍGUEZ 114. NEMESIO RODRÍGUEZ 115. PABLO RODRÍGUEZ 116. RICARDO RODRÍGUEZ

117. JOSÉ SALDARA 118. PEDRO SANTANA 119. SERGIO SIERRA 120. JUAN SILVA 121. FAUSTO SILVA

122. ELPIDIO SOLER 123. JESÚS SOSA BLANCO 124. RENATO SOSA 125. SERGIO SOSA 126. PEDRO SOTO

127. OSCAR SUÁREZ 128. RAFAEL TARRAGO 129. TEODORO TELLEZ CISNEROS 130. FRANCISCO TELLEZ

131. JOSÉ TIN 132. FRANCISCO TRAVIESO 133. LEONARDO TRUJILLO 134. TRUJILLO 135. LUPE VALDÉS BARBOSA

136. MARCELINO VALDÉS 137. ANTONIO VALENTÍN 138. MANUEL VÁZQUEZ 139. SERGIO VÁZQUEZ 140. VERDECIA

141. DÁMASO ZAYAS

*15 additional executions were reported by The New York Times (on 2/6/59, 2/8/59, 3/16/59, and 4/2/59),

but names are unknown.

TRUTH RECOVERY ARCHIVE ON CUBA an undertaking of the FREE SOCIETY PROJECT, INC

http://www.therealcuba.com/MurderedbyChe.htm

[КГ125]

Добър текст, /макар тук до преди малко да имаше също така един за Гео Милев/.

Ако не е прочутата посмъртна снимка, никой днес нямаше да се сеща за този човек, така, както не се сеща за Абимаел Гусман.

Размахваният му из цялото ляво пространство на света образ, така популярен на червените тениски, не ни казва някои неща, които впрочем не ни казва и горният текст.

Не ни казва за тоталният му провал като ръководител на кубинската икономика, нито за не едното убийство на "предател", а за многото такива, извършени от него лично и по негова заповед.

Някога имаше един филм "The red masters". Английският блестящо е съчетал в себе си думата за "господар" и "майстор" едновременно.... Какво движи психиката на отрасналия в прекрасна аржентинска градина син на богатата класа? Желанието да властва и да променя света, предполагам. Без оглед на цената и без оглед на резултата.

Защото ако той се роди и живя в градина, кубинците вече 50 г. се раждат и живеят в мизерия. Половината от заслугата за това е негова.

Ето крилатата фраза на този антигерой на 20 век, изречена в полутрезво състояние в един хотел пред американски журналист.

"Постигнахме целта си. Ликвидирахме средната класа."

Тези хора са убийци на народи.

Редактирано Януари 29, 2010 от КГ125

[Шмъркан]

Добър текст, /макар тук до преди малко да имаше също така един за Гео Милев/.

Ако не е прочутата посмъртна снимка, никой днес нямаше да се сеща за този човек, така, както не се сеща за Абимаел Гусман.

Размахваният му из цялото ляво пространство на света образ, така популярен на червените тениски, не ни казва някои неща, които впрочем не ни казва и горният текст.

Не ни казва за тоталният му провал като ръководител на кубинската икономика, нито за не едното убийство на "предател", а за многото такива, извършени от него лично и по негова заповед.

Някога имаше един филм "The red masters". Английският блестящо е съчетал в себе си думата за "господар" и "майстор" едновременно.... Какво движи психиката на отрасналия в прекрасна аржентинска градина син на богатата класа? Желанието да властва и да променя света, предполагам. Без оглед на цената и без оглед на резултата.

Защото ако той се роди и живя в градина, кубинците вече 50 г. се раждат и живеят в мизерия. Половионата от заслугата за това е негова.

Че Гевара има и много лоши страни - това е безспорно .

Но аз уважавам това - за което се е борел . А именно - борба срещу тиранията и неправдите . А това за мен и висш идеал на всеки един свободомислещ човек .

[КГ125]

А, да. И името на кубинският десен диктатор, свален от кастровите хора е Фулхенсио Батиста

[КГ125]

Че Гевара има и много лоши страни - това е безспорно .

Но аз уважавам това - за което се е борел . А именно - борба срещу тиранията и неправдите . А това за мен и висш идеал на всеки един свободомислещ човек .

Какви тирании и какви неправди е искал да премахва? Та той създаде най-голямата тирания и най-голямата неправда в Латинска Америка.

Това не е свободомислещ човек, а разрушител. Майстор на разрушението, на властта и на диктата над всяка личностна свобода.

И то от мащаб, при който Куба става тясна за двамата с Кастро. Поради което Е.Гевара де ла Серна Линч заминава да си направи собствена революция в друга страна. Но не успява. И не заради куршумът, блокирал затвора на пушката му, ако се вярва на легендата.

[Шмъркан]

Какви тирании и какви неправди е искал да премахва? Та той създаде най-голямата тирания и най-голямата неправда в Латинска Америка.

Това не е свободомислещ човек, а разрушител. Майстор на разрушението, на властта и на диктата над всяка личностна свобода.

И то от мащаб, при който Куба става тясна за двамата с Кастро. Поради което Е.Гевара де ла Серна Линч заминава да си направи собствена революция в друга страна. Но не успява. И не заради куршумът, блокирал затвора на пушката му, ако се вярва на легендата.

Напротив . Мислиш - че ще прави революция ей така . Напротив .

Имам и други източници - които могат да потвърдят горепосочените от мен подбуди на Че Гевара . Има много хора - които го мразят . Това е така .

Но същевременно той е герой на цяла Латинска Америка . Той е имал цел и то велика цел . Това - което казваш - може и да е така . Но неговият светъл завет се помни и до ден днешен и няма да бъде забравен .

Това за неправдата не съм съгласен . В крайна сметка той напуска Куба и оставя властта на Кастро . Така че май говориш за друга личност .

За много хора той е освободител - идеалист и герой . Този факт не бива да бъде пренебрегнат .

[КГ125]

Той е герой за тези, които не знаят кой е. Поради митотворчеството на пропагандата е герой, както и поради силата на натурата си. Но това е личност със силно отрицателен знак.

Какво направи с Куба, след като застана начело на стопанството й. Просто го о.ира в буквалния смисъл на думата. Да не говорим за стотиците убийства и хилядите затворени.

[Шмъркан]

Той е герой за тези, които не знаят кой е. Поради митотворчеството на пропагандата е герой, както и поради силата на натурата си. Но това е личност със силно отрицателен знак.

Какво направи с Куба, след като застана начело на стопанството й. Просто го о.ира в буквалния смисъл на думата. Да не говорим за стотиците убийства и хилядите затворени.

За много хора той е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. "Че" Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.

Приживе "Че" Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер".

Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро

В последните години се засилва тенденцията застъпници на "Че" Гевара да заемат управляващи постове в някои държави. Така например в Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Ево Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че [4]. През 2006, по време на официална визита, президентът на Венецуела Уго Чавес, заедно с Фидел Кастро посещава дома на Че Гевара в Кордова, Аржентина.

Аз съм умерен - когато става дума за история . Никога не съм краен .

Аз осъждам престъпленията и жестокостите на Че . Но същевременно подкрепям и много негови действия и идеи .

Не е редно да сме предубедени . Трябва да видим и другата страна на монетата . :!!!:

[КГ125]

Толкова по-зле за тези, за които е символ. Хората вярват в символи и пропускат реалностите. За тяхна сметка си е.

Кое точно подкрепяп в неговите реални действия?

Забележи - не в много думи, на различни пропагандни и не толкова пропагандни източници, които си цитирал по-горе, а действията му?

Кои са те? Къде е романтизмът му, да не би да е писал поеми, докато е стрелял в главите на този и онзи и е описвал раните им, преди да се наспи и да се освободи от астмата си? Или докато е направил така, че Куба да потъне в глад, преди Кастро да го изгони оттам?

Та, кои са действията, които могат днес да се преценят като позитивни? Защото "борба против социалното неравенство и угнетение" са толкова празни думи, че повече не може да бъде. /Та кой е ЗА социално неравенство и угнетение? Какво е социално равенство? Или борба за мир? /

)

Редактирано Януари 30, 2010 от КГ125

[Шмъркан]

Кое точно подкрепяп в неговите реални действия?

Забележи - не в много думи, на различни пропагандни и не толкова пропагандни източници, които си цитирал по-горе, а действията му?

Кои са те? Къде е романтизмът му, да не би да е писал поеми, докато е стрелял в главите на този и онзи и е описвал раните им, преди да се наспи и да се освободи от астмата си? Или докато е направил така, че Куба да потъне в глад, преди Кастро да го изгони оттам?

Та, кои са действията, които могат днес да се преценят като позитивни? Защото "борба против социалното неравенство и угнетение" са толкова празни думи, че повече не може да бъде. /Та кой е ЗА социално неравенство и угнетение? Какво е социално равенство? Или борба за мир? /

)

Как така празни думи ???

Вече споменах - че аз съм съгласен с фактите , осъждащи Че Гевара и неговия терор и екзекуции . Но да кажеш - че е нямало нищо положително в него си е грешка !!!

Той е бил лидер . И то не какъв да е лидер - а борец !!! Не , не е писал точно поеми , а мемоари и други писания , с помощта на които Стивън Содърбърг е направил двете части на биографичния филм за Че , но това е друга тема .

За нас , обикновените европейци , е трудно да вникнем в действията и първичните идеи на Че Гевара . Но не е трудно да се опитаме да вникнем в основия им смисъл . А именно - още от малък той вече е започнал активното изграждане на ценностната си система . Част от тази ценностна система е именно чувството за справедривост и правда , които липсват при сваления от него диктатор Фулхенсио Батиста . Факт е , че заради тези свои основни идеали Че е уважаван и обичан от много свои съвременници , а също така и в днешно време .

Кастро е предал Че . Той е управлявал Куба 40-50 години , а не Че . Че се отказва от поста си , за да помага и на други народи , нуждаещи се от неговото водачество и идеи .

[КГ125]

Лидер е бил. Но на какво? Какво е направил? Дали народите са се нуждаели от идеите му, които впрочем не са никак ясни, се вижда от това какво стана с народите, където тези идеи тръгнаха да се прилагат на практика.

Какво точно направи той? Нищо. Унищожи всичко, до което се добра.

Всичко около него е един грандиозен мит, създаден и то след смъртта му, от кубинските и световни комунисти.

На комунистите, знаеш, образи на мъченици им дай, та да оправдават собствените си репресии.

Не се връзвайте ма митове отпреди 50 години.

[Шмъркан]

Лидер е бил. Но на какво? Какво е направил? Дали народите са се нуждаели от идеите му, които впрочем не са никак ясни, се вижда от това какво стана с народите, където тези идеи тръгнаха да се прилагат на практика.

Какво точно направи той? Нищо. Унищожи всичко, до което се добра.

Всичко около него е един грандиозен мит, създаден и то след смъртта му, от кубинските и световни комунисти.

На комунистите, знаеш, образи на мъченици им дай, та да оправдават собствените си репресии.

Не се връзвайте ма митове отпреди 50 години.

Да ти кажа ли честно ? ДА !!!!

И са напълно ясни . За да бъде запомнен от историята - той трябва да е бил с ясно очертан мироглед и идеи .

Не е трудно да се сетиш - че не всичко е мит . ФАКТИТЕ говорят - а ти не следиш внимателно всички факти . Той е освободител на Куба !!! ТОЙ Е ГЕРОЙ НА КУБА !!! И мога да ти го докажа със снимки и видео - ако искаш . Даже има едно видео с една негова пресконференция на кубинското правителство . Там той отива на трибуната - но в продължение на минути всички му ръкопляскат и скандират името му .

Какво е унищожил ? Кажи ! Той откри свободата . Той е помогнал на цял един народ и отказва ръководния си пост само и единствено - за да помага на други народи .

ТОВА НЕ Е МИТ !!!! Разбери - имам материал - на който негови съвременници го тачат като герой !!!! И до ден днешен е така . Не бъди така предубеден и на пренебрегвай фактите !!!

Идеите и заветът му са съвсем ясни . Но те трудно могат да бъдат разчетени от предубедени хора - които само изтъкват отрицателните му страни .

[Warlord]

Той дори и хубаво да си ги е представял нещата и преди и след революцията бедното население на Куба си остава бедно и живеещо в мизерия, репресии и разстрели има както при Батиста, така и при Кастро и Че Гевара, само където създават удобно положение за американците и за едрите земевладелци да ометат цялото богатство на страната и да я оставят на 0.

[КГ125]

Кои са фактите, за които говориш, др.Шмъркан? (ако позволиш тая шегичка)

Само например да запитам колко мотоциклета успяха да си купят кубинските младежи, че да обиколят и те Куба както др.Ернесто Гевара де ла Серна Линч е обиколил Аржентина, без да се къпе 40 дни?

[Шмъркан]

Кои са фактите, за които говориш, др.Шмъркан? (ако позволиш тая шегичка)

Само например да запитам колко мотоциклета успяха да си купят кубинските младежи, че да обиколят и те Куба както др.Ернесто Гевара де ла Серна Линч е обиколил Аржентина, без да се къпе 40 дни?

Ти се насочваш към аспекти от неговата личност - които не оказват кой знае какво значение към световната история .

Разбрах - че явно повечето са привърженици на политиката и принципите на американците . Все пак - всички вие сте против Че Гевара - а именно американците са го убили след успешно изпълнена операция . За пореден път се бъркаха там - където не им е работа . Но както и да е .

Не можах да разбера какво ви пречи да оставите всички негативни страни на Че и да се опитате да погледнете по-глобално на личността му . Аз направих така . Като малък изобщо не знаех кой е Че Гевара . От останалите чувах само негативни отзиви по негов адрес . Но това на мен не ми е достатъчно . Аз се поинтересувах и открих - че не всичко е само черно или само бяло . Напротив -

Историята е най-спорната наука изобщо . Да се гледа еднообразно и еднозначно на фактите за една личност или събитие е напълно грешен похват . Не е това начинът .

Аз не се влияя нито от политиката и убежденията на американците . Нито от тези на Латинска Америка . Мен ме интересува факта - че Че Гевара е бил необикновен като начин на мислене по онова време . Ако питате някой кубинец днес какво биха избрали - тиранията на Батиста или революцията на Че Гевара - т еще посочат Че . Защото той е герой за тях .

Последствията са нам известни - да . Но ако е толкова лош - както го представяте - защо има все още сгради с неговия лик в столицата Хавана ? Защо цяла Латинска Америка го помни и го споменава с чест и с добро ? Мисла - че си има причини .

Съветвам ви да не се ръководите от всеобщото мнение - а да се опитате да потърсите сами истината . Че е противоречива личност - не отричам . Но ако има само отрицателни страни - то личността няма да е противоречива - нали ?

[КГ125]

Заради митологизирането, затова. И далеч не цяла Латинска Америка го помни. Левите си го тачат, без да знаят защо, а останалите го помнят, защото са информирани хора и знаят историята на 20 век.

За пети път питам - кои негови дела следва да адмирирам?

ПП

А, и още. Чий точно го диреше Ернесто Гевара де ла Серна Линч в Боливия? Той нито там е роден, нито е гражданин на тази страна? Това не е ли пъхане на носа, подобно на американците?

[Шмъркан]

Заради митологизирането, затова. И далеч не цяла Латинска Америка го помни. Левите си го тачат, без да знаят защо, а останалите го помнят, защото са информирани хора и знаят историята на 20 век.

За пети път питам - кои негови дела следва да адмирирам?

ПП

А, и още. Чий точно го диреше Ернесто Гевара де ла Серна Линч в Боливия? Той нито там е роден, нито е гражданин на тази страна? Това не е ли пъхане на носа, подобно на американците?

Може и да си е пъхал носа - дето не му е работата - но с благородна и смислена цел . Васил Левски също е казал - че щом помогне на България да се освобиди от турско иго - ще отиде да помага на други страни без да заема какъвто и да е ръководен пост . Не си мислете - че правя пълно сравнение между Левски и Че . Само го споменавам като точка от твърдението ми .

Не го тачат само политици . Самите хора го помнят и то не защото са добре информирани - а защото наистина си има причини да го помнят .

Кои дела ли ? Ще спомена революцията на Брадатите - като най-известното му . Какво беше Куба под диктатурата на Батиста ? Колко хора са страдали тогава ? Че е спасил Куба .

Второ - ами Африка ? Това - че не е успял там - не значи - че си е губил времето и е отишъл да си пилее силите .

Трето - самият факт - че отказва висш ръководен пост в правителството на Куба - за да продължи делото си - говори много за истинския морал на Че .

[КГ125]

Не си и помисляй да правиш сравнение между двамата ))

От какво е спасил Куба, махайки Батиста? Че те тогава кубинците са си били много по-добре.

И не се е отказал, Кастро го гони. Затова отива да си търси друга държава, над която да властва.

[Шмъркан]

Не си и помисляй да правиш сравнение между двамата ))

От какво е спасил Куба, махайки Батиста? Че те тогава кубинците са си били много по-добре.

И не се е отказал, Кастро го гони. Затова отива да си търси друга държава, над която да властва.

Кастро го е предал след като Че напуска доброволно кубинското правителство .

Казах - че не сравнявам Левски и Че - но има видими прилики в делата им . И двамата са се борили за свобода !!! Не знам дали знаеш - но в дневника си Че е записал мисли на Васил Левски и много е уважавал нашия Апостол на свободата за това - което е правел .

Поинтересувай се малко от диктатурата на Батиста и ще разбереш защо Че е герой за кубинците и защо казвам - че ги е спасил .

[КГ125]

Въбще не ме интересува какво пише в дневника на Гевара за Левски, защото това я го е писал той, я не.

Аз за диктатурата на Батиста знам. Чакам от теб конкретна информация. Белким науча нещо. Освен това, важното е какво правят след нея твоите хора...

Ернесто Гевара напуска кубинското правителство, след като става ясно, че за да остане, трябва да почне борба с Кастро за власт.

Редактирано Януари 30, 2010 от КГ125

[Шмъркан]

Въбще не ме интересува какво пише в дневника на Гевара за Левски, защото това я го е писал той, я не.

Аз за диктатурата на Батиста знам. Чакам от теб конкретна информация. Белким науча нещо. Освен това, важното е какво правят след нея твоите хора...

Ернесто Гевара напуска кубинското правителство, след като става ясно, че за да остане, трябва да почне борба с Кастро за власт.

Не те интересува - но няма да е зле да те .

Когато станал отново президент на Куба - Батиста се проявил като суров диктатор . Карал правителството си безпрекусловно да изпълнява на всяка цена заповедите му . Той е узурпатор и е факт - че през втория мандат начело на Куба - обстановката в страната била нестабилна и хората се нуждаели от нов водач .

Прогресивната общественост в Куба, в това число студенти и интелигенция, се обявява против насилническите действия. Фидел Кастро, който по това време е млад адвокат в Хавана, предявява иск срещу Батиста пред Върховния съд на Куба за нарушаване на конституцията. Конституционният съд обаче отказва да разгледа внесената петиция.

Противопоставянето между Фидел Кастро и Фулхенсио Батиста продължава през целия президентски мандат на Батиста. През февруари 1957 г. Кастро дава интервю пред северноамерикански журналист, в което изобличава режима на Батиста, като опровергава пропагандните твърдения, че той заедно със свои привърженици са прочистили Сиера Маестра.

За да се справи окончателно с бунтовническите действия, на 24 април 1958 г. режимът на Батиста предприема офанзива срещу Въстаническата армия в Сиера Маестра. Целта е да се постигне пълно унищожаване на въстаническата армия. Това обаче не се случва, тъй като въстаниците устояват на първоначалния натиск, а от 21 юли преминават в контраофанзива.

В началото на 1959 г. Фулхенсио Батиста окончателно губи надежда да възстанови режима си. Той е принуден да напусне страната и да бяга в Испания заедно с най-близките си сподвижници.

Режимът на Фулхенсио Батиста е официално признат от САЩ, а вътре в страната се ползва с подкрепата по-скоро на консервативните кръгове. Американската подкрепа за Батиста е резултат и от привилегиите, дадени на редица американски фирми, които трупат състояния на гърба на голяма част от населението на Куба, което живее на ръба на оцеляването .

[КГ125]

То хубаво интелигенцията, че е била срещу Батиста, ама дали е знаела какво я чака? Такива като Кастро и Ернесто Гевара де ла Серна Линч имат една наука, за революционната ситуация, му викат.

С 2 думи, гледат да се възползват от кризите, а чести и ги създават, за да могат да грабнат властта

После цялата интелигенция, или частта която остава след като я поизбият, 30 г. си вика - ако знаехме, ако знаехме.

Ми толкова сте интелигенция, като не сте знаели.

[Шмъркан]

То хубаво интелигенцията, че е била срещу Батиста, ама дали е знаела какво я чака? Такива като Кастро и Ернесто Гевара де ла Серна Линч имат една наука, за революционната ситуация, му викат.

С 2 думи, гледат да се възползват от кризите, а чести и ги създават, за да могат да грабнат властта

После цялата интелигенция, или частта която остава след като я поизбият, 30 г. си вика - ако знаехме, ако знаехме.

Ми толкова сте интелигенция, като не сте знаели.

Той не го е правил за лична изгода - а за да помогне на страдащото кубинско население . Плюс това Кастро е водил Куба 30 години и него би трябвало да обвиняваш за обстановката там в момента . Че не е имал за цел да става суперизвестен президент или министър-председател . Той просто е имал напълно различни подбуди !!!

Защо гледате на цялата ситуация натюр ? Вникнете в нея . Че не се е борил за власт ! Той сам изоставя властта - за да продължи делото си !!!!!!!!

[КГ125]

Напротив, няма по- властолюбив човек от него! Той е много по-лошо нещо от най-големият религиозен сектант и манипулатор, или мафиотски бос, той си търси държава, в Африка, после в Латинска Америка, която да оглави, на базата на системата от политическите си идеи, граничещи с троцкизъм, които има силата да проповядва фанатично, това е така... .

Кастро 30 години разказа играта на Куба, но Ернесто Гевара де ла Серна Линч беше първият ръководител на кубинската икономика. И я доведе до пълен крах само за кратък период от време.

Не си мислете, че той иска доброто на народите - ако го искаше, той има достатъчно ум да проумее, че като им отнема собствеността и избива интелигенцията им, няма да ги направи щастливи.

Той и такива като него са просто зли гении, опияняващи се от власттването, от грандиозните обществени трансформации, които се извършват по тяхно настояване.

Сигурен съм, че един криминален профайлър ще намери много интересни неща в неговите прояви, например хладнокръвните убийства, маскирани като революционни екзекуции, с последващото описание на нараняването и спокоен сън...

Кой би могъл да спи спокойно, след като е убил човек? Само серийния убиец, приятелю. Класическият социопат взима трофеи от жертвата си. (Някои взимат вещи, някои пишат писма до близките или се обаждат по телефона, други... айде да не се простирам.)

Този обаче, понеже е образован, лекар и най-вече е теоритик, "взима трофея си" като описва това, което е направил.

Не се връзвайте на митове.