Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Не става въпрос за природа, а за фундаментални природни закони. Има разлика. Бог може да не е природа, но е същото, каквото са фундаменталните природни закони, защото има същите характеристики, като тях.

Освен това, не се казва "деу дас лакунас" а "Деуж даж лакунаш".

  • Мнения 729
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Публикува

Поправяй ме в португалския, за съжаление не го ползвам :)

Очевидно Бог не е природните закони, по-горе вече говорих защо :) Това е все едно да кажем, че "комедия" и "комедиограф" са синоними.

Започваме да се повтаряме.

  • Потребител
Публикува

Не са синоними, но никой няма доказателство, че комедиографът е Бог. Най-вероятно е природен закон, след като се оказа, че всичко, което преди се считаше за Бог, се оказа природен закон.

това, че не знаеш причината, и я наричаш Бог, не означава, че тя не е нещо друго. съвсем в схемата от векове, че когато не знаем нещо, го наричаме Бог. разликата е, че ти се задоволяваш с това, а други търсят още и още напред.

вижте, прави впечатление един привиден парадокс. В последните стотин години Бог беше последователно изтикван от всевъзможни сфери, които бе заел, защото необяснимите неща бяха обяснени от науката. Остана едно единствено място, където науката още не е заместила Бог - поведението на кварките. И понеже това е част от физиката, днес именно физиците се занимават в божествени въпроси. Имаме трансфериране на идеологемите за Бог от философията към физиката и вече търсим Бог и обяснението за Бог чрез физика. Но аз имам много по-голямо доверие на ясната и точно структурирана наука физика, отколкото на философските лакардии, избуяли в епоха с минимални научни познания.

Ако трябва да цитирам Камойш, португалският от всички романски езици, е най-близо до латинския.

  • Потребител
Публикува

... Дендро, продължавам да недоумявам противоречието, което сякаш намираш между свобода и воля. Мисля, че и Платон не би го проумял. Колкото до свободна и несвободна воля, това е все едно да търсиш дефиниция на боб с наденица - банално е.

Глишев,

остави боба с наденицата - хубаво ядене си е, дадено ни от... Бог. :happy:

Ако не виждаш противоречието, мога да те посъветвам само едно нещо - чети истинска философия и логика. А относно Платон, мисля че би го разбрал, но и да не го разбере - философията нито започва с него, нито свършва с него, той е просто етап от нея, а не абсолютната й еманация.

А сега пак да помогна - ако Бог има воля, то той я прилага и с нея прави едно нещо, но не прави нещо друго, т.е прави добро, но не прави, например,... по-малко добро. Т.е на лице е избор, а щом има избор, то той не е абсолютно свободен, а ограничен (от самия факт на избора за по-ясно). И до тук с философията за абсолютното му всемогъщество. По ясно от това, както казах - в дебелите и умни философски книги.

ПП - с една дума, като са оспорили дуалистичната природа на Бог, теолозите са си вкарали абсолютен автогол, ама така е кога човек не учи логика и философия като хората. :tooth:

  • Потребители
Публикува

Ами , като я познаваш догматиката , защо питаш , ми не си отговориш сам???

Признаваш, значи, че дуализмът не е глупост. Няма къде да ходиш. Прощава ти се брате горделивото изказване. Понеже много са изнаписали тука, като го прочетем после, ще се включим да поддържаме актуалния разговор.:)

  • Потребители
Публикува

"Изтикването" на Бог е само привидно, защото ако Той е непричинената първопричина, всяко обяснение на конкретен природен факт всъщност е обяснение на конкретна проява на Божията воля. За трети път - God of Gaps/Deus in lacunas е конструкт на хора, които нямат нищо общо с теологията. Появата на този конструкт е предвидена и осмяна още в ХІІІ в. и не е пораждала никаква тревога у теолозите.

  • Потребител
Публикува

"Изтикването" на Бог е само привидно, защото ако Той е непричинената първопричина, всяко обяснение на конкретен природен факт всъщност е обяснение на конкретна проява на Божията воля. За трети път - God of Gaps/Deus in lacunas е конструкт на хора, които нямат нищо общо с теологията. Появата на този конструкт е предвидена и осмяна още в ХІІІ в. и не е пораждала никаква тревога у теолозите.

Аз пък пак ти казвам, че непричинената първопричина не е Бог. откъде реши, че е Бог? Всъщност, по всичко личи, че непричинената първопричина всъщност е една особеност, свойство на вселената и законите й, която се проявява на всяко едно ниво.

това е последното ви скривалище.

  • Потребители
Публикува

каква е представата на вярващите, и каква е представата на невярващите, няма никакво значение, защото представата е нещо субективно, и отвъд нея стоят обективни неща, които ги има независимо от представата за тях, и ги е имало много преди да има вярващи.

И изобщо не е знание, представата. Павел ги говори такива калпави философии за вярата и представата, до евреите, въпреки и да казват, че там нещо с превода не е наред. Да си представят вярващите, каквото си искат, но да не бъркат представата със знанието. Това е въпросът.:)

  • Потребители
Публикува

Аз пък пак ти казвам, че непричинената първопричина не е Бог. откъде реши, че е Бог? Всъщност, по всичко личи, че непричинената първопричина всъщност е една особеност, свойство на вселената и законите й, която се проявява на всяко едно ниво.

това е последното ви скривалище.

И още по-ясно, непричинената причина за всичко е само материята. Бог, ако наистина е Бог, трябва да е трансцендентен на вселената, както подобно казва Йоан и други. Да е трансцендентен, за да не се омаскарява и ограничава чрез вселената, което е недопустимо за един уважаващ себе си Бог. Християните го слагат и във вселената, като така го профанизират необратимо, за идол го представят, ама това тях не виждам да ги притеснява. Друг е въпросът, че ако е наистина трансцендентен, той е напълно непознаваем и е по-добре изобщо да го изключим от сметките като несъщестуващо.

Ако е във вселената, не е Бог; ако е отвъд вселената, кой смее дума да каже за "него", без да стане за смях? :bigwink:

  • Потребител
Публикува

... Ако е във вселената, не е Бог; ако е отвъд вселената, кой смее дума да каже за "него", без да стане за смях? :bigwink:

Такова схващане не върши никаква работа на религията, която да не може да говори за своя Бог, за Църквата - да не говорим. :)

Теолозите... и те ще останат без работа. :tooth:

  • Потребители
Публикува

Такова схващане не върши никаква работа на религията, която да не може да говори за своя Бог, за Църквата - да не говорим. :)

Теолозите... и те ще останат без работа. :tooth:

Не им мислим злото. Ще станат добри психолози, има такива вече в руската църква психолози-попове. Говорят много смислено и душеполезно. За човека говорят преимуществено, от което има полза, а не за имагинерния Бог.

  • Потребител
Публикува

Много неща са казани и изписани за тази първопричина и началото на всичко, и нищо не е достатъчно. Все пак, ако вземем концепта на Църквата, че Вселената има начало, т.е Сътворена е, и има край, това е Апокалипсисът, Алфа и Омега. Този концепт е изоставен към 17 век с развитието на физиката на Нютон, и интересното е, че отново идва на дневен ред към средата на 19 век, по-конкретно в 1861г, когато Клаузиус формулира Вторият закон на термодинамиката за ентропията на енергията. Според който, най-общо казано, има движение в една посока във времето, от едно начало към един край. Второ доказателство за това, че Вселената не е вечна, е парадоксът на Олберс, за това, че нощем небето е тъмно. Ако вселената беше вечна, небето нямаше да е тъмно, тъй като във всеки един момент всяка една точка от него щеше да е осветена от светлината на звезди, които са вечни както вселената. На трето място, проф. Хъбъл в края на 19 век наблюдава галактики извън Млечния път, и забелязва, че те се отдалечават от нас. Което означава, че щом се отдалечават, значи в някакъв момент в миналото са били едно с нас. така в 1920 г. се формулира теорията за Големия взрив.

Има начален момент, в който една огромна ексползия е разпръснала материя във всички страни. Това е моментът, в който материята е създадена. Преди този миг материя и вселена не е имало. И понеже ако няма материя, няма и време, следователно миг преди Биг Банг не е имало и време.

Сега тук идва най-важният въпрос - кое е предизвикало Големият взрив. това е онази първопричина за нещата, която днес все още наричат Бог, защото няма какво друго да анрекат така.

коя е тази причина? Отговорът - няма причина. Защо.

Защото механизмът причина-следствие1-причина2-следствие2 и тн. предполага хронология, първо става едното, след това другото и тн. Предполага последователност във времето.

Миг преди големия взрив обаче няма материя, няма и време. Следователно, щом няма време, няма първопричина.

  • Потребители
Публикува

Тези неща, които говорите за първопричината и за материята биха разсмели всеки достоен цистерцианец или доминиканец, а за йезуитите да не говоря :) С какво пречи трансцендентността на това именно Бог да е причина за всичко? Ай-ай, не бива да приписваме Богу ограничеността на собствените си представи - поне с това мога да се съглася :laugh:

  • Потребител
Публикува

Пречат две неща, забележи. Не едно, а две.

първо, дори да има първопричина, ние не знаем каква е тя. Следователно, ако не знаем каква е тя, откъде знаеш ти, че е Бог, а не нещо друго?

Второ, както вече обясних, преди големия взрив няма материя, следов. няма време, а щом няма време, няма първопричина, защото тя не може да съществува извън времето.

  • Потребители
Публикува

Че какво друго да е освен Най-голямото мислимо на Анселм? И как да наречем Най-голямото мислимо? Което е и извън времето, и свръх_естествено, и свръхсъществуващо, и свръразумно, и трансцендентно, и пр., и пр.? Ами то е ясно как.

Бог е извън времето, както знаеш. От това по-добра кандидатура за първопричина и за трансцендентност едновременно - здраве му кажи.

  • Потребител
Публикува

Ами ако Бог е извън времето, следователно той е всичко друго, но не и първопричина за нещата. А до колкото знам, всички онтологични аргументи твърдят точно противното. Противоречиш си.

А ако Бог е извън времето, уважаеми Глишев, той не може да се разпорежда с нашия свят, в който има време. Значи сега ще кажеш, ама той е едновременно и във времето, и извън времето.

Е не може. това е логически абсурд, а да видим с вашата логика сега. Ако Бог оперира на Земята и следователно е във времето, той не може едновременно с това да е и извън времето. Двете си противоречат.

  • Потребители
Публикува

Разбира се, че не е логически абсурд, доколкото става дума именно за Бог, Който по определение следва да е всемогъщ.

  • Потребител
Публикува

Ами не е всемогъщ. Ако е всемогъщ, ще направи камък, който не може да вдигне. Но ако не може да го вдигне, не е всемогъщ.

И как да наречем Най-голямото мислимо? Което е и извън времето, и свръх_естествено, и свръхсъществуващо, и свръразумно, и трансцендентно, и пр., и пр.? Ами то е ясно как.

Ами не е ясно как. След като това е най-голямата загадка, не знам по какво ти е ясно какво е това?

А най-мислимото в чий ум? В човешкия, в мравешкия, в слона? Ето пак субективизъм, което означава, че каквото и да е Бог, е субективен, няма го в реалността.

Изобщо, прави впечатление, че всички логически доказателста за съществуването на Бог водят до логически абсурди. което също е абсурд между другото.

  • Потребители
Публикува

Е, не бил всемогъщ заради камъка на Айнщайн :) Вече обясних защо това е софизъм, привиден парадокс. Наистина, повтаряме се, досадно е.

Това за логическите абсурди се поправя с четене на сау Анселму, което пожелавам всекиму. Колкото до ума, ами че чий да е, ако не човешкия? Това с мравката и слона е просто фигура на речта, дори не си струва да се мисли по него. Иначе вероятно мравките и слоновете вече щяха да са го обмислили в трактати :laugh:

Впрочем, това ме подсеща за един интересен проблем.

Човекът е разумна смъртна твар. Неразумни са останалите смъртни твари. Казано е обаче: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". Безумецът все още човек ли е?

Това на майтап, де, не се обиждайте.

  • Потребители
Публикува

Е, не бил всемогъщ заради камъка на Айнщайн :) Вече обясних защо това е софизъм, привиден парадокс. Наистина, повтаряме се, досадно е.

Това за логическите абсурди се поправя с четене на сау Анселму, което пожелавам всекиму. Колкото до ума, ами че чий да е, ако не човешкия? Това с мравката и слона е просто фигура на речта, дори не си струва да се мисли по него. Иначе вероятно мравките и слоновете вече щяха да са го обмислили в трактати :laugh:

Впрочем, това ме подсеща за един интересен проблем.

Човекът е разумна смъртна твар. Неразумни са останалите смъртни твари. Казано е обаче: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". Безумецът все още човек ли е?

Това на майтап, де, не се обиждайте.

С четене на монаха Гаунило се поправят логическите абсурди на Анселм. Тома, Лок и Кант също отхвърлят логиката на Анселм.

  • Потребители
Публикува

Мда, само дето Гаунило е спаринг-партньор на Анселм и накрая му целува ръка. Тома е по-скоро продължител на Анселм с други средства, Кант пак стига до почти Анселмовото "нравственият закон вътре в мен", а без Лок мога спокойно да мина :biggrin:

  • Потребител
Публикува

Е, не бил всемогъщ заради камъка на Айнщайн :) Вече обясних защо това е софизъм, привиден парадокс. Наистина, повтаряме се, досадно е.

Това за логическите абсурди се поправя с четене на сау Анселму, което пожелавам всекиму. Колкото до ума, ами че чий да е, ако не човешкия? Това с мравката и слона е просто фигура на речта, дори не си струва да се мисли по него. Иначе вероятно мравките и слоновете вече щяха да са го обмислили в трактати :laugh:

Впрочем, това ме подсеща за един интересен проблем.

Човекът е разумна смъртна твар. Неразумни са останалите смъртни твари. Казано е обаче: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". Безумецът все още човек ли е?

Това на майтап, де, не се обиждайте.

Ами обяснението ти е софизъм. Логическите абсурди не се поправят с четене на Анселм, защото са изведени от съвременната наука.

  • Потребител
Публикува

Мда, само дето Гаунило е спаринг-партньор на Анселм и накрая му целува ръка. Тома е по-скоро продължител на Анселм с други средства, Кант пак стига до почти Анселмовото "нравственият закон вътре в мен", а без Лок мога спокойно да мина :biggrin:

Е, никой не оспорва, че всяка религия е своеобразен човешки етичен кодекс, който е едно от средствата за формиране на индивидуалната нравственост и в някакъв аспект и ценностна система. Само че, какво общо има това с доказателствата за съществуване на Бог, при условие, че и преди него, и другите предшестващи религии и "богове" също са "давали" такива етични кодекси?

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!