Един ли е християнският Бог?

[forgot]

Не съм изчела всички мнения, но питам какво е името на Бог? Към кой Бог се обръщаме когато се молим?

Едно дете се ражда - какво име има то? Няма име, но то Е - това "е" е неговото име. Разбира се след това за удобство му се дава име и малко по малко то ще забрави своето "е", и ще се идентифицира със своето име.

Няма разлика м/у Бог и неговото име - той няма име, той самият е своето име, неговата съмност е неговото име, неговото битие е неговото име. И естествено по същия начин рано или късно ние ще му дадем име - перфектен начин да изпуснем бога и да се сбием за името му.

[Сонер]

За съжаление в днешно време християнската религия учи, че Бог е троица.
В „Британска енциклопедия“ се казва: „В Новия завет не се среща нито думата ‘троица’, нито ясно определение на тази доктрина ... Доктрината била оформена постепенно в продължение на няколко века, и то след много спорове.“
В библията в много места се говори за единобожието например: „Йехова, нашият Бог, е един Йехова.“ (Второзаконие 6:4); „Единствено ти, чието име е Йехова, си Всевишният над цялата земя!“ (Псалм 83:18); „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3); „За нас има само един Бог, Отец“ (1 Коринтяни 8:6); „Бог е само един.“ (Галатяни 3:20) и дрг.
Истинската религия изпратена на Иса (Исус) мир нему е била променена коварно за кратък период от време от страна на враговете му. Един евреин на име Павел се е престорил, че вярва в Исус и че разпространява неговата религия, като междувременно унищожил Евангелието, което е било низпослано от небето. По-късно са се появили четирима души, които са написали това, което са чули от апостолите. Въпреки, че са се появили четири книги със заглавие Евангелия, лъжите на Павел са били вмъкнати в тях. В допълнение към това, въпреки че апостол на име Варнава е записал правилно това, което е чул и видял от Иса (Исус) мир нему, това Евангелие също е било унищожено. С течение на времето броят на Евангелията се е увеличил и навсякъде хората започнали да четат различни книги.
В процеса на превод на Библията на гръцки и латински език, гърците и римляните идолопоклонници, които били свикнали да се кланят на много божества, не се задоволили с един бог и решили да увеличат техния брой. Според някои учени „Вярата в единствения Бог” се е превърнала във вяра в “Светата Троицата” по време гръцкия превод заради привързаността на гърците към Платоновата философия, която дели всичко на три части. Например, благоприличието се дели на три сетивни сили – морал, разум и природа. А природата, от своя страна, се дели на растения, животни и хора. Всъщност Платон е смятал, че има само една сила, която e създала света, но е твърдял, че има вероятност тя да е била подпомагана от двама помощници. Това е станало причина за раждане на идеята за Троицата – трите бога. Тази теория за появата на Троицата е призната от много историци. Въпреки това, както ще видите и по-нататък, много части от днешната Библия съдържа думи от рода на „Аз съм Бог,  Господ е един, Няма друг Бог освен Мене.” 
В „The Anchor Bible Dictionary” се казва: „Цялата християнска теология се основава до известна степен на съвременната гръцка философия, главно платонизма ..., но някои християнски мислители ... с основание биват наричани християнски платоници”
Константин Велики, който по-рано е бил езичник, приел християнството, е разширил Византион, разгърнал е строителна дейност в града и го преименувал на Константинопол. През 325 г. след Хр. той е свикал 318 духовници в Никея и им е наредил да обединят всички Евангелия, като в това ново Евангелие е накарал да вмъкнат многобройни неща, характерни за езичеството т.е. от предишната му религия. Приел е, Коледа, като начало на годината и е основал новата християнска религия. В истинското Евнагелие на Иса (Исус) мир нему, както и в написаното от Варнава се е съобщавало, че Господ е един. Идеята за Троицата, измислена от Платон, е намерила място в първите четири изопачени Евангелия. Константин също е накарал да вмъкнат идеята за Троицата и в новото Евангелие. Духовник на име Арий е казал, че това ново Евангелие е грешно, че Господ е един, че Исус не е Негов син, а раб, но никой не го е послушал, а вместо това са го отлъчили от църквата. Арий избягал в Египет и разпространил единобожието, но по късно е бил убит.
Царете, след Константин са останали в недоумение между идеите на Арий и новата християнска религия. В Константинопол са били проведени втория и третия събор, в гр. Ефес (дн. Турция), който се намира между Измир и Айдън-четвърти, в Кадъкьой-пети и в Константинопол-шести. Така са се появили нови Евангелия. В крайна сметка, Мартин Лутер и Калвин са направили последни промени през 1524 г. Християните, които повярвали в това ново Евангелие, са били наречени протестанти. По този начин християнската религия е придобила странен вид, който е отвъд разума и истината.
В Библията никъде не се обеснява за троица. Някои християни показват Първо послание на Йоан 5:7,8 където твърдят, че пише „Защото Трима са, Които свидетелствубват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Трима са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелсвуват.” Обаче от Първо полсание на Йоан 5:7 е премахнат от новите преводи на Библията, понеже в старите свитъци, които са открити не пише за троицата. Учените единодушно потвръждават, че тези думи първоначално не са били в Библията, а са били добавени доста по-късно. В модерните преводи на Библията Първо послание на Йоан 5:7,8 пише: „Защото три са, които свидетелствуват: духът, водата и кръвта; и трите свидетелсвуват за едно.”
Христипяните твърдят, че в Матей 3:16 виждаме троицата. В Матей 3:16 се разказва как, когато Иса (Исус) мир нему бил покръстен, видял Духа, че слиза като гълъб и се чул гласа на Всевишния. Това обаче не доказва, че трите са един, а напротив това показва, че са отделни личности. Ибрахим (Авраам), Исаак (Исхак) и Якуб (Яков) многократно са споменати заедно, но това не ги прави един. Нещо повече, Духа се спуснал на Исус при покръстването му, показвайки, че до този момент Исус не е бил помазан с Духа. И като е така, как би могъл той да бъде част от една троица, където винаги би бил едно със Светия Дух?
Йоан 10:30, където се казва „Аз и Отец едно сме” също се показва, като доказателтво за троица. Обаче в този стих не се споменава третия от троицата. Самия Иса (Исус) е посочил какво имал предвит стова, че той и Всевишния са едно. В Йоан 17:21,22 той се молел на Всевишния неговите ученици „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в мене и аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, ... за да бъдат едно, както и ние сме едно”. Дали Иса (Исус) мир нему се молел всички негови апостоли да станат едно същество? Не, очевидно Исус се молел те да бъдат обединени в мисъл и цел, както били той и Всевишния.
По отношение на Йоан 10:30, Жан Калвин (който бил поддръжник на троицата) в книгата „Commentary on the Gospel According to John” казал: „Древните неправилно са ползували този пасаж, за да докажат, че Христос е... от едно и също естество с Отеца. Защото Христос не говори за единство на същността, а за съгласието, което той има с Отеца.”
В Йоан 1:1, където се казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” Поддържаниците на троицата твърдят, че това означава, че „Словото” (Логоса), което дошло на земята като Исус (Иса) Месията, било самият Всемогъщ Бог.
Обаче забележете, че тук отново контекстът полага основата за точното разбиране. Пише „Словото беше у Бога” някой, който е „у” друг човек, не може да бъде същия като този друг човек. 
В Йоан 1:1 два пъти се среща гръцкото съществително „Теос” (Бог). Първият път се отнася за Всемогъщия, у когото било Словото („и Словото [Логос] беше у Бога [форма на Теос]“). Това първо „Теос” е предшествувано от думата „тон”  — форма на гръцкия определителен член, която посочва ясно изразена идентичност, в този случай Всемогъщия Бог („и Словото беше у Бога“).
От друга страна, пред второто „Теос” в Йоан 1:1 няма член. Така че буквалният превод ще гласи: „и бог беше Словото“. Ние виждаме обаче, че много преводачи предават това второ „теос” (предикативно име) като „божествено“, „богоподобно“ или само като „бог“ без членна форма. На какво основание правят те това?
Гръцкият език „койнѐ“ имал определителен член, но нямал неопределителен член. Така че когато предикативното име не е предхождано от определителен член, то може да е неопределено в зависимост от контекста.
„Журнал за библейска литература“ казва, че изрази „с безчленен предикат, предхождащ глагола, имат предимно квалитативен [изразяващ качества] смисъл“. Както отбелязва този „Журнал“, това показва, че Логосът може да бъде оприличен на бог. Относно Йоан 1:1 той също казва: „Квалитативната сила на предиката е толкова явна, че съществителното [Теос] не може да бъде разглеждано като определено.“
Така Йоан 1:1 подчертава качествата на Словото — че то е „божествено“, „богоподобно“, „бог“, но не и Всемогъщият Бог. Това е в хармония с останалата част на Библията, която показва, че Исус, наричан тук „Словото“ в ролята си на Говорител на Бога, бил послушен подчинен, изпратен на земята от Онзи, който му бил Висшестоящ — Всемогъщия.
Християните също така казват, че в Библията думата Елохим е множествено число (Битие 1:1), в Библията се казва „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...” (Битие 1:26), „Бог на боговете, Господ, Бог на боговете, Господ – Той знае...” (Исус Навиев 22:22) тези неща не доказват ли троицата? Понеже тези твърдения са от Стария завет ще даваме думата на равините, но преди това да видим какво означава „Елох-им” и дали е доказателство за тоицата. 
Думата „Елох-им” означава бог, в зависимост от контекста заради наставката „им” може да бъде в множествено число или знак за величие в единствено число.  Наставката „им” много пъти в Библията се използва за да почертае високото му положение и господтво. Например, когато се обсъждат отношенията на собственост, собственикът на вещ или животно  многократно се нарича „беал-им” (неговите собственици) в Библията, въпреки, че става въпрос за един човек. Също така се използва мн.ч. при думата „Адонай-мои” (господари, господа) въпреки, че става въпрос за един господар. Сара се обръща към Ибрахим (Авраам) мир нему с думата „Адон-ай” вместо с „Адони”, при това Авраам е един единствен, а не няколко. В Битие 1:1 например пише „В началото Елох-им създаде небето и земята”, важно е да се отбележи, че глаголът  „бар” (създаде) е в единствено число. Ако имаше божие множество, тогава щеше да е „бару” (създадоха) в множествено число. По същия начин винаги когато видим думата „Елох-им” в Библията виждаме, че глаголите са в ед.ч., т.е. не можем да твърдим, че има троица, защото така наставката „им” става показ за величие.
В Талмуда се разказва: „Миним  запитали Р. Симлай: „Колко богове с сътворили Вселената?” Той отвърнал: Да се допитаме до предишните времена, защото е писано: „Защото попитай сега миналите дни, които са били преди теб – от деня, когато Елохим  създаде човека” (Второзаконие 4:32). Тук глаголът „сътвори” не е записан в множествено, а в единствено число и следователно говори за една-единствена личност. Същият извод произтича и от Битие 1:1.
Р. Симлай казал: „Навсякъде, където намерите текс, използван от Миним в пдкрепа на тяхното становище, ще откриете и неговото отрицание.” Те се върнали и го запитали: „А какво следва от написаното: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...” (Битие 1:26)?” Той отвърнал: „Четете го, както следва: не е казано: „И боговете сътвориха човека по свое подобие”, а „... Бог сътвори човека, Той о направи по Божие подобие” (Битие 5:1). Когато си тръгнали, учениците му казали: „Тях с тръстика ги прогони, а на нас какъв отговор ще дадеш?” Той отвърнал: „Навремето Адам от земна пръст е създаден, а Хава (Ева) от Адам (мир над двамата) е създадена. Оттук „по наш образ, по Наше подобие” означава, че мъжът не би могъл да се появи без жената, нито жената без мъжа, а двамата – без Шехина .”  
Те се върнали и го запитали: „А какво следва от „Бог на боговете, Господ, Бог на боговете, Господ – Той знае...” (Исус Навиев 22:22)?” Р. Симлай отвърнал: „Не е писано: „те знаят”, а „Той знае”. Когато си тръгнали, учениците му казали: „Тях с тръстика ги прогони, а на нас какъв отговор ще дадеш?” Р. Симлай отвърнал: „Трите са едно Божие Име, така както човек се обръща към царя като Василевс, Цезар и Август” (Битие Раба VIII. 9)
Когато кажем, че християните не вярват в един а в три божества, защото 1+1+1=3, веднага християните дават следния отговор: 1*1*1=1. Обаче в този отговор има грешка, защото ако умножаваш нещо по себе си, трябва да са от една и съща порода. Нека първо да погледнем определението за троицата и Лука 3:21,22.
Определението за троицата е следната: Отец НЕ Е Син, Сина НЕ Е Светия Дух, Светия Дух НЕ Е Отец; Отец е Бог, Сина е Бог и Светия Дух е Бог, но не са различни божества а оформят единния Бог.
В Лука 3:21,22 пише: „Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Исус; и докато той се молеше, небето се отвори и Светия Дух слезе над него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в тебе е Моето благоволение!”
От определението и от цитатите в Лука разбрахме, че Отец, Син и Дух са различни същества, защото Отец не е Син, Син не е Дух и Дух не е Син и виждаме трите в различни места в Лука: Исус, който се покръства; Светия Дух, който слиза от небето като гълъб; Отец, който в същото време говори. За това е грешно да се казва 1*1*1 (X*X*X), по-правилната формула е (X*Y*Z). Защото ако Бог е числото 1 а елементите, които го оформят: Отец = X, Син = Y, Дух = Z. Се получава: (1*X)*(1*Y)*(1* Z)=X*Y*Z и сега питаме колко е отговора на задачата?
Ако Асен има близнак Иван, можем ли да кажем, че двамата не са различни а еднакви? Нали Асен не е Иван, но Асен е човек и Иван е човек (същото като в определението за троицата)? Ако Асен извърши престъпление, можем ли да накажем Иван, понеже много си приличат?
В християнските източници пише: „Изглежда, че в крайна сметка учението за троицата възникнало в края на IV век. В известен смисъл това е вярно ... Формулировката ‘един Бог в три лица’ не е била твърдо установена и със сигурност не е била възприета в християнския живот и вероизповедание преди края на IV век.“ („Нова католическа енциклопедия“, 1967 г., т. 14, стр. 299) и „Никейският събор се състоял на 20 май 325 г. Председателствал самият Константин, който живо ръководел обсъжданията и лично предложил ... важната формулировка, изразяваща връзката на Христос с Бога, в Символа на вярата, издаден от събора — ‘[Христос е] от същото естество като Бащата’. ... Поради страха си от императора епископите, с изключение само на двама, подписали Символа на вярата, като за много от тях това било против собствените им убеждения.“ („Британска енциклопедия“, 1970 г., т. 6, стр. 386)
 

[Etienne]

On 17.06.2006 г. at 17:51, Spirit said:

Абе религията е мътна работа. Аз съм инженер и вярвам във физиката, пък Бог си го разбирам по мой си начин, без да се позовавам на книгите.

 

А иначе колко от вас са прочели цялата Библия?

Аз прочетох за първи път цялата Библия за около месец и половина от корица до корица. И стигнах до вярата в бога именно чрез физиката.

[makebulgar]

Преди 58 минути, Etienne said:

Аз прочетох за първи път цялата Библия за около месец и половина от корица до корица. И стигнах до вярата в бога именно чрез физиката.

А ще пробвам с микропроцесорната техника.

[Etienne]

Преди 2 часа, makebulgar said:

А ще пробвам с микропроцесорната техника.

пробвай