Един ли е християнският Бог?

[glishev]

Е, не й бери карез на viara. То ние християните сме си така - со кротце, со благо... и со малце кьотек Особено православните, ама гледам, че и евангелистите не падат по-долу. Надявам се да не ми създавате работа да ви бърникам из постингите, вижте как благо си хопщуваме.

[Incorrectus]

В "Божествените имена" на Псевдо-Дионисий. Там идеално е обяснено какво е и какво не е зло и защо добрият Дядо Боже не може да бъде обвиняван. Най-просто казано, когато запалиш свещ, няма как предметите да не хвърлят сянка. Малко по-сложно казано, такова нещо като субстантивно зло не съществува. Има добро и недостиг на добро, а не добро и зло.

По този въпрос всеки вярващ за него се хваща. Недостиг на добро, казваш!

Хитлер или Сталин, понеже са били мнооого малко добри, са били максимално зли?! Кажи на някой преживял техните зверства, че е бил измъчван от служители на недостатъчно добри хора. Това е подигравка с жертвите на разни убийци, изнасилвачи... Това е пълен отказ да се види субстанциалността на злото в света. Пък и не се съгласува с Писанието, от което научаваме, че Сатаната е бил в рая преди човека и заедно с Бог-а.

[Incorrectus]

В постинга ми към Вяра /от преди 2-3 минутки/ има линк към православното обяснение на този казус и ако наистина те интересува, а не просто си лафим, за да си запълним времето, може да я погледнеш и да споделиш впечатления. Би ми било интересно

Кажи кое по-точно, за да не гадая. Дай цитат.

Направи ми впечатление, че авторът казва, че атеистите отричат Бог, душа... Вероятно не съм атеист, защото никога не ми е хрумвало да ги отричам. Смятам обаче, че тези литературни (и не само) персонажи, нямат независимо от човешкото съзнание съществуване.

[glishev]

По този въпрос всеки вярващ за него се хваща. Недостиг на добро, казваш!

Хитлер или Сталин, понеже са били мнооого малко добри, са били максимално зли?! Кажи на някой преживял техните зверства, че е бил измъчван от служители на недостатъчно добри хора. Това е подигравка с жертвите на разни убийци, изнасилвачи... Това е пълен отказ да се види субстанциалността на злото в света. Пък и не се съгласува с Писанието, от което научаваме, че Сатаната е бил в рая преди човека и заедно с Бог-а.

Мислех, че щом аз съм религиозният, а ти атеистът, на мен повече ми отива да давам емоционални примери. Ами да, което е пренебрежимо малко добро, е много зло. Не е ли така и при измерването на температурата? Което е пренебрежимо малко топло, е изключително студено. Фактически се измерва само наличието/липсата на топлина. Не става дума за подигравка, а, наистина, за убеденост, че злото не е субстанциално. Ако пък го смяташ за такова, ще стигнеш до убеденост в някакви нематериални субстанции (примерно на доброто и злото) и ще се окажеш всичко друго, но не и атеист.

[viara]

Е, сега ме хвана на тясно... Трудно мога да ги сравня, защото са писани от различни люде. И не мога да говоря от името на другия.

ПП - Глишев, в качеството ти на модератор, искам да споделя съмненията си, че "атеист научен" ми прозвуча малко... нехристиянско. Все пак Бог е любов и уж обичал и такива като нас (щото сме двама в случая и не е много ясно кой е атеистът, кой е научният )... заблудени уфци.

... религиозен партиецо такъв...

В никакъв случай не искам да се заяждам, ама то и това последното не звучи много ..., как да кажа хуманистично, ... А християнино научен дали ще е обида за някой?

Не защитаваме ли свои мнения тук? Последно човека в чий център е според теб - на Библията или на християнството? Защото ти веднъж пишеш Библията, после се оказва, че имаш предвид християнството. Каква е разликата между двете? Напиши твоето мнение, тъй-като се предполага, че ги познаваш добре.

Глишев, както казах не се определям като такава или онакава, като христова. Не мисля, че евангелистите са най-прави. Колкото до темперамента - да, малко ми е в повече. Съжалявам, ако съм прозвучала обидно. Не съм искала да обиждам никого. Но, Дендро, както ти го наричаш се опитва да се измъкне от отговор.

[Incorrectus]

Мислех, че щом аз съм религиозният, а ти атеистът, на мен повече ми отива да давам емоционални примери. Ами да, което е пренебрежимо малко добро, е много зло. Не е ли така и при измерването на температурата? Което е пренебрежимо малко топло, е изключително студено. Фактически се измерва само наличието/липсата на топлина. Не става дума за подигравка, а, наистина, за убеденост, че злото не е субстанциално. Ако пък го смяташ за такова, ще стигнеш до убеденост в някакви нематериални субстанции (примерно на доброто и злото) и ще се окажеш всичко друго, но не и атеист.

Няма значение какъв съм, вече казах, че май не съм атеист, изобщо... нямам намерение да поставям себе си предмет на научно изследване.

Ами да, това ми е идеята. Какво толкова страшно ще се случи, ако се допусне дуализъм? Защо отците толкова се страхуват от него? Кой ги е карал със съвсем неподходящите си, даже никакви, научни, технически, методологически, емпирични... средства, да се пънат по онтологични въпроси?

За да не се случи недоразумение, защото има различно акцентирани дуализми, имам предвид дуализма добро-зло.

[Incorrectus]

Ами да, което е пренебрежимо малко добро, е много зло.

Което е много добро, е много малко зло, следователно, което е безкрайно добро (Бог) е безкрайно малко, но безкрайно... зло? Така ли е?

[glishev]

Да, ясно е за кой дуализъм става дума. За същия говорим. Ами виж, иранската религия отпреди исляма си е била дуалистична и е вършела добра работа на самите перси. Само че допускането на две първопричини в постоянен конфликт помежду си е прекалено сложна идея, за да бъде вярна - поне според мен. На дуализма, ако щеш, му липсва елегантност. Тромав е. То си личи и по писанията на Отците, сравнени с тези на гностиците и манихеите (все отбор дуалисти) - едните лесно приспособяват гръцки интелктуален материал, играят с идеи, ползват идеално гръцкия за целите си, а другите се изразяват тромаво, наблягат на мистицизма повече дори от най-разпаления анахорет, абе изобщо - куца им изложението. В платонизма на християнството има много повече естественост и здрав разум. Та дуалистите най-малкотоимат сериозно вътрешно противоречие: те също твърдят, че Мазда (т. е. Бог) е всемогъщ... е добре, как ще е всемогъщ като има на практика равносилен противник? Без значение дали ще четеш Платон или Анселм, ще попаднеш на съвсем разумното съждение, че Бог или е всемогъщ, или не е един. А ако не е всемогъщ, не е Бог... И тогава пак тръгваме към търсенето на първопричината за всички неща и тя се оказва... ами, Бог без колеги и съперници.

А от по-практична гледна точка - дори християните можем да бъдем жестоки към опонентите си (както за съжаление е доказано), макар да ги възприемаме за Божии подобия. Дуалистите в Иран са били още по-изобретателни в жестокостите си, защото всеки инакомислещ много лесно е можел да бъде окачествен не просто като "еретик" или "обсебен", а направо като създание на Ариман, тоест на "Тъмната страна" Което за християните все пак не е възможно и поне донякъде ограничава свирепствата на религиозна почва. Сасанидските преследвания на друговерци са особено неприятна страница в историята.

Колкото до това какъв си, то си е твоя работа. Просто аз смятах, че говориш от гледната точка на атеист. Лично мен ме забавляват тия кокетни откази от самоопределение - това не било религия, онова било учение, ама аз не съм точно такъв, а и онакъв не съвсем... А по дебелите книги си е казано много смислено: "Да - да, не - не". Нищо лично, разбира се, но за мен е много по-удобно да се приемам като православен християнин, когато опре до религия. Не вярвам сам да открия нещо на духовния хоризонт, а и наистина тази вяра е по мой вкус (в смисъл, че намирам учението й за обективно вярно), така че би било грехота да не я следвам. Оттам нататък Бог е един за всички ни, дава чудото на вярата както сам намери за добре и всеки от нас сам преценява къде му се е сторило, че Го намира. Но това е преценка, която човек дължи на себе си. Православен, атеист, шиит, бахаец - какъвто си ще. Но по-добре някакъв отколкото никакъв.

[Ivo_G]

Който ти представя нещата простичко и ужким убедително, се заблуждава, а без да иска, заблуждава и теб. Не е простичко. Библията е голям залък, не е лесна за разбиране и трябва да се четат още много християнски автори, за да се стигне до истината.

Извинявай, но по никакъв начин не мога да се съглася с теб да не говорим че такъв начин на мислене само ще отблъсне хората от Църквата Според мен истините които ни учи Библията и Исус са вечни, но прости - не е нужно да си нобелов лауреат или богослов за да ги разбереш

(честно казано твойто изказване за това как "трябва да се четат още много християнски автори, за да се стигне до истината" само ме кара да се замисля дали мормоните не са прави когато говорят че истинската Христова Църква изчезва от света след определен момент и че всички Църкви които съществуват от този момент на татък чак до 19в са човешки Църкви, създадени от човека )

Говори за кръщаване не на мъртви, а заради мъртвите.

извини неправилния подбор на думи точно "заради мъртвите" имах предвид (за което говорят и мормоните бтв )

[glishev]

Иво, какво да ти кажа, мормоните с тяхното многобожие и женене на мъртъвци директно нарушават основни положения в Библията. Ако ти харесват - чест и почитания, но това е някаква друга религия, а не християнство. Със сигурност е по-естествено да се чете постепенно възникналият канон отколкото внезапно хрумналите нововъведения на "пророка" мистър Смит.

Ти да не би наистина да вярваш, че древни юдеи са достигнали Америка 600 г. пр. Хр.? Защото на това странно твърдение се крепи цялото мормонство. То стига човек да почне да чете "Книга на Мормон", за да попадне на двайсетина несъответствия и противоречия в текста още в първите глави.

[Ivo_G]

първо, аз самия не съм мормон

какво да ти кажа, мормоните с тяхното многобожие и женене на мъртъвци директно нарушават основни положения в Библията

и второ, горният цитат няма много общо с мормоните

и пак да кажа че е много лесно да изопачаваш чужди вярвания, но с това не правиш собствените си вярвания по-истинни що се отнася до "многобожието" - получава се малко като "присмял се хърбел на щърбел" защото колкото тринитарианците и да го увъртат е факт че тяхната (вашата) идеология трудно може да мине за "единобожие" (така както ти обвиняваш мормоните в многобожие, така и мюсюлманите и евреите обвиняват тринитарианците в многобожие )

[DendroaspisP]

В никакъв случай не искам да се заяждам, ама то и това последното не звучи много ..., как да кажа хуманистично, ... А християнино научен дали ще е обида за някой?

Не защитаваме ли свои мнения тук? Последно човека в чий център е според теб - на Библията или на християнството? Защото ти веднъж пишеш Библията, после се оказва, че имаш предвид християнството. Каква е разликата между двете? Напиши твоето мнение, тъй-като се предполага, че ги познаваш добре.

Глишев, както казах не се определям като такава или онакава, като христова. Не мисля, че евангелистите са най-прави. Колкото до темперамента - да, малко ми е в повече. Съжалявам, ако съм прозвучала обидно. Не съм искала да обиждам никого. Но, Дендро, както ти го наричаш се опитва да се измъкне от отговор.

Viara,

виж собственият си пост №297. Там даваш мой цитат и на още един форумец като твърдиш, че и двата цитата били от мен, виждаш някакво противоречие и ме караш да се уточня. Естествено, че не мога да го направя, тъй като не отговарям за думите и мислите на другите хора, които пишат тук. Така че, няма никакво измъкване от отговор, защото на така предпоставения от теб въпрос не мога да отговоря коректно по посочената по-горе причина.

Ако искаш отговор на въпроса за съотношението Библия-християнство извън посочените по-горе цитати, това вече е друга работа. Не мисля, че можеш да отделиш християнството от свещените му книги, конкретно Библията (както и исляма извън Корана, защото той ще се окаже прекалено оголена и окепазена версия на източното християнство). Дали Иисус е искал така - това е друг въпрос. Но днес християнството е това, което проповядват свещените му книги, начиная с Библията като най-основна и най-важна. Християнството в този аспект не е някаква подсъзнателна сугестия, както се намеква като цяло от изказванията ти.

Християнството е прекалено вътрешно сложна религия, за да е само въпрос на усещане. Не че е нямало подобни опити, но всички те, поне според официалната Църква, винаги са водели до ерес, а както знаеш Бог е такъв чешит, че може да прости на атеист като мен, но не и на еретик, който корумпира словото му. Така че - внимавай!

А конкретно относно въпроса ти. И Библията и религията християнство са създаде от хората за хората. В човешките религии, Бог (или боговете) са само предтекст. Затова и в двете, човекът е и субект и обект.

[Стоедин]

Относно триединството на Бог ще кажа следното. Много е просто. Вярата е често ирационална. Бог не подлежи на емперично изследване, не е теорема която да докажеш. Бог е любов, Бог е всичко. Той е един и същевременно многолик, триединен. Бог е Бог. Непостижим за ума на простосмъртните. В това няма нищо тревожно и страшно. Няма противоречие в Бог, а има съмнения у хората, липса на вяра. За някои просто е трудно да приемат концепцията за сила по могъща от тях. Търсят доказателства, за да обосноват неверието си. Ако влагаха същите усилия в това да търсят Бог, правейки добро, дарявайки любов щяха да постигнат много. Ровейки в Библията и търсейки грешки и противоречия мнозина не осъзнават, че така не доказват, че няма Бог или че той не е един, а само онагледяват още един път човешкото несъвършенство на авторите на Светото писание. Стария и Новия завет са дадени на хората от Бог, но след това имаме ефекта на разваления телефон....Айде, със здраве!

[Incorrectus]

Да, ясно е за кой дуализъм става дума. За същия говорим. Ами виж, иранската религия отпреди исляма си е била дуалистична и е вършела добра работа на самите перси. Само че допускането на две първопричини в постоянен конфликт помежду си е прекалено сложна идея, за да бъде вярна - поне според мен. На дуализма, ако щеш, му липсва елегантност. Тромав е. То си личи и по писанията на Отците, сравнени с тези на гностиците и манихеите (все отбор дуалисти) - едните лесно приспособяват гръцки интелктуален материал, играят с идеи, ползват идеално гръцкия за целите си, а другите се изразяват тромаво, наблягат на мистицизма повече дори от най-разпаления анахорет, абе изобщо - куца им изложението. В платонизма на християнството има много повече естественост и здрав разум. Та дуалистите най-малкотоимат сериозно вътрешно противоречие: те също твърдят, че Мазда (т. е. Бог) е всемогъщ... е добре, как ще е всемогъщ като има на практика равносилен противник? Без значение дали ще четеш Платон или Анселм, ще попаднеш на съвсем разумното съждение, че Бог или е всемогъщ, или не е един. А ако не е всемогъщ, не е Бог... И тогава пак тръгваме към търсенето на първопричината за всички неща и тя се оказва... ами, Бог без колеги и съперници.

А от по-практична гледна точка - дори християните можем да бъдем жестоки към опонентите си (както за съжаление е доказано), макар да ги възприемаме за Божии подобия. Дуалистите в Иран са били още по-изобретателни в жестокостите си, защото всеки инакомислещ много лесно е можел да бъде окачествен не просто като "еретик" или "обсебен", а направо като създание на Ариман, тоест на "Тъмната страна" Което за християните все пак не е възможно и поне донякъде ограничава свирепствата на религиозна почва. Сасанидските преследвания на друговерци са особено неприятна страница в историята.

Колкото до това какъв си, то си е твоя работа. Просто аз смятах, че говориш от гледната точка на атеист. Лично мен ме забавляват тия кокетни откази от самоопределение - това не било религия, онова било учение, ама аз не съм точно такъв, а и онакъв не съвсем... А по дебелите книги си е казано много смислено: "Да - да, не - не". Нищо лично, разбира се, но за мен е много по-удобно да се приемам като православен християнин, когато опре до религия. Не вярвам сам да открия нещо на духовния хоризонт, а и наистина тази вяра е по мой вкус (в смисъл, че намирам учението й за обективно вярно), така че би било грехота да не я следвам. Оттам нататък Бог е един за всички ни, дава чудото на вярата както сам намери за добре и всеки от нас сам преценява къде му се е сторило, че Го намира. Но това е преценка, която човек дължи на себе си. Православен, атеист, шиит, бахаец - какъвто си ще. Но по-добре някакъв отколкото никакъв.

Вероятно не ме разбра. Намекнах за това, че отците, колкото и начетени да са били, са нямали хал хабер по онтологични въпроси, а че са се произнасяли по тях, съвсем не ги препоръчва в тази сфера. Нито един съвременен химик, физик... и изобщо хора, които имат представа върху въпроси на онтологията, няма да аргументира твърдение с цитат от отец, защото ще стане за смях.

Та да оставим на мераклиите да правят сравнителен анализ на гностици, манихеи и др. Казвам, че злото е напълно и очевидно субстанциално, защото съществува в света. Добро и зло съществуват в света и те са в очевиден конфликт, на който краят се не вижда. Ако си позволих да правя някаква критика на Дионисий, то критиката нямаше за цел да го изобличи и да покаже някакъв правилен произход на злото, а да покаже, че този човек не е можел да види злото в света. Чел съм Дионисий (или Псевдо...) и пазя текстовете му като ценност. Но съм ги чел от любов към древните текстове, а не като учебник по истини. Такова, общо взето, е отношението ми към старите книги.

Не говоря от гледна точка на атеист, а говоря от гледна точка на рационалист, щом държиш, че всеки трябва да се е самоопределил. Считам, че богове и демони съществуват, но че те са творения на човешката психика и нямат обективно (външно) съществуване. За пример давам Откровението. Нито авторът, нито последователите през вековете, си дават сметка, че описаните там видения нямат обективен характер. Това съвсем не омаловажава Откровението, напротив, но както и да се насилваме, ако не искаме да спекулираме, трябва да признаем, че Откровението е извор не за Апокалиптичния Христос и т.н., а е извор за представите на Йоан за Апокалиптичния Христос. Съответно от подобен род четива не може да се строи никаква онтология, а може да се построи добра психология..., на автора.

[DendroaspisP]

Преди да продължи спора, хайде на уточним с оглед на дискусията, кой какво влага в понятията "добро" и "зло" и от тук да търсим тяхната отнология.

Глишев,

ти си наред!

[glishev]

Ivo_G, добре образован мюсюлманин няма да обвини християните в "многобожие", а в "съдружаване". Има разлика. Колкото до многобожието, питай мормони. Те сами твърдят, че са политеисти. Чувал съм го от техни хора, а не го извеждам сам. Колкото до откриването на Америка преди Христа - то също си е мормонско твърдение и всеки немормон му се смее.

Некоректний, ти си рационалист, колкото съм и аз, само дето стигаш до други изводи с рациото си. Може би някаква дуалистична религия би ти паснала, друг е въпросът, че никога не бих могъл да оценя такъв избор.

Стоедине, не бих могъл да го кажа по-добре. За пореден път изпреварваш тромавата ми мисъл.

Дендро, от теб щеше да излезе чудесен схоластик, а от мен - отличен атеист. По верски въпроси сме почти взаимнозаменяеми, само дето ти не вярваш

Не мога да дефинирам какво е добро. Всеки може да даде примери, а можем да кажем и че "добро" е това, което Бог иска и прави, но не можем да го дефинираме, защото достатъчно добрата дефиниция би включила всичко. Нали знаеш, за християните няма субстантивно зло, има добро и по-малко добро. Сега някой може и да рече, че тогава се обезмисля отричането на злото, но това не е така. Няма да е нито първият, нито последният парадокс на християнството - човек трябва да се научи да живее с тия неща, ако се е решил като християнин.

[Ivo_G]

Колкото до многобожието, питай мормони. Те сами твърдят, че са политеисти. Чувал съм го от техни хора, а не го извеждам сам.

не ми се вярва да си го чувал от "техни хора" а ако си го чувал - то тоя мормон, не е бил много мормон

всъщност мисля, че ако кажеш на някой мормон че е политеист - той най-вероятно ще се стресне или ще го приеме като обида...а ако говорим за официална позиция на Църквата - става въпрос по-скоро за henotheism (примотеизъм) понеже не отдавна четох дискусия по въпроса на друг форум...

...и докато при мормоните не може да се говори за политеизъм в чиста форма, то при тринитарианците (католици, православни...) става въпрос точно за чиста форма политеизъм (колкото и да го отричат )

[glishev]

Иво, ще повторя нещо, което е казано някога на св. Августин:

Вземи, чети.

Може да ти се вярва, каквото ти се ще. Назад в темата или пък в конкретната тема за LDS споменах за контактите си с мормоните. На мен пък не ми се вярва да си чел "Книга на Мормон" или "Учения и завети" (апропо, моят екземпляр пристигна), защото щеше да знаеш разликата между мормоните и тринитаристите, която очевидно отказваш да проумееш.

А че догматиката я разбираш, колкото аз - физиката, вече е друг въпрос.

[Incorrectus]

Относно триединството на Бог ще кажа следното. Много е просто. Вярата е често ирационална. Бог не подлежи на емперично изследване, не е теорема която да докажеш. Бог е любов, Бог е всичко. Той е един и същевременно многолик, триединен. Бог е Бог. Непостижим за ума на простосмъртните. В това няма нищо тревожно и страшно. Няма противоречие в Бог, а има съмнения у хората, липса на вяра. За някои просто е трудно да приемат концепцията за сила по могъща от тях. Търсят доказателства, за да обосноват неверието си. Ако влагаха същите усилия в това да търсят Бог, правейки добро, дарявайки любов щяха да постигнат много. Ровейки в Библията и търсейки грешки и противоречия мнозина не осъзнават, че така не доказват, че няма Бог или че той не е един, а само онагледяват още един път човешкото несъвършенство на авторите на Светото писание. Стария и Новия завет са дадени на хората от Бог, но след това имаме ефекта на разваления телефон....Айде, със здраве!

Добре де: вярата е ирационална; Бог не подлежи на изследване; Бог е непостижим за ума. Но Бог е...?! Винаги така се говори, но а кажете, как разбрахте, че Бог е, като казвате, че е непостижим и непознаваем за ума? Условие да вярваш в познанието на непознаваемото, трябва ли да бъде без-умието? С кой орган на психосоматичния организъм, наричан човек, установихте, щом не е с ума? Това не е форма на съмнение, а напълно очевидно най-елементарно запитване: как установихте нещо, което е непознаваемо по определение?

Глишев, за какъв дявол би ми трябвала някаква религия? Мога да изучавам религиите, ако имам желание, но защо трябва да се пристрастявам и вярвам в суеверията на религиите? Двете са напълно несъвместими. Имам предвид рационализъм (като форма на познание) и вяра (като форма на ирационално, на юнашко доверие повтаряне на фрази, които обичат да заобикалят рациото).

[glishev]

Здрасти, Некоректний, редовният религиозен отговор е, че Бог е непостижим, но достижим. Тоест дали с вярата, дали с рациото - но можеш поне да Го усетиш, да достигнеш самия факт на съществуването Му. Не можеш да обемеш това съществуване изцяло, не можеш да го дефинираш докрай, но можеш поне да го докоснеш. Използвам второ лице съвсем обобщаващо, същото се отнася и за мен, и за всекиго.

Лъжа ли се или има някаква страст, вид напрежение в твоя въпрос относно религиите? Ако има такова, значи сам ще стигнеш до отговора "за какъв дявол" ти е притрябвала религия (впрочем, малко неуместен израз). Ако няма, то грешката е моя, а личният ми отговор е, че религията не е ирационална, поне не моята. И че религията - поне моята - няма нищо общо със суеверия, а с доста рационални постулати. Предполагам знаеш, че такова нещо като религиозен рационализъм съществува.

[Стоедин]

Вярата е ирационална, религията е рационална. И двете са хубави и полезни неща...дерзайте, атеисти!

[DendroaspisP]

Вярата е ирационална, религията е рационална. И двете са хубави и полезни неща...дерзайте, атеисти!

Например, какво му е рационалното, хубавото и полезното на исляма да признава за праведни и правоверни (и достигнали единствено те истина) само мюсюлманите, а другите са най-малкото неориентирани неправедници? И това до голяма степен да определя отношението към едните и към другите? Дека му е тук рациото, че нещо не го виждам?

[glishev]

Че съвсем рационално си е, друг е въпросът дали е правилно.

Да речем, че е ирационално да вярваш в Аллах и Мохамед, но е съвсем рационално да си определяш поведението според тази вяра, щом вече тъй и тъй си я приел.

[DendroaspisP]

Че съвсем рационално си е, друг е въпросът дали е правилно.

Да речем, че е ирационално да вярваш в Аллах и Мохамед, но е съвсем рационално да си определяш поведението според тази вяра, щом вече тъй и тъй си я приел.

Е, ако под рационално разбираш прагматично, целесъобразно, полезно (за определена група от хора) - може би. Но ако имаш предвид разумно, нищо такова не виждам.

[glishev]

А ако ти под "разумно" имаш предвид "правилно", "етично" или "хубаво" - тогава имаме разлика в понятията. "Рационалното" или "разумното" просто идва от разума, а дали този разум е настроен на правилната (по твоему) вълна, това е вече второ, трето и петнайсето.