Златната легенда за Исляма....

[Sham]

Logos и как така мюсюлманите отричат Стария завет? Напротив, признава се за първизточник, а е исторически факт, че Пророка (с.а.с) е общувал с най-големите еврейски племена на полуострова. Ако съдим днес, което е проява на политически ислям, не на ортодоксален, това е друго. Но Стария завет не е отричан, най-малкото всички пророци от него са равни на Пророка.

[Thorn]

Пророка (с.а.с) е общувал с най-големите еврейски племена на полуострова.

По начина, по който Хитлер е общувал с евреите.

Не, че не е признавал стария завет, но се чудя каква представа е имал за него. Все пак е бил неграмотен и се съмнявам да е имал нещо повече от общи идеи за Библията.

[Иванов]

http://vbox7.com/play:661457d1

[bravo]

Да не забравяме, че от самото си възникване, исляма се разпространява и налага с огън и меч, което няма как да не го бележи исторически независимо от писанията, които предлагат широк спектър на интерпретация.

Ще ми се да прибавя нещо: исляма има една много ключова харектеристика: комбинация на силно неравновластие, полигамия (дори вече да я няма в повечето страни, щафетата й е поета от иконимеческия фактор), женска и сексуална сагрегация резултиращи в една огромна маса бедни и сексуално фрустрирани мъже. Така се оформя един много взривоопасен коктейл, една мощна тостеронна енергия, която в ръцете на фанатизиращи имами, може, насаждайки омраза, да се канализира в изгодния за тях борба и актове.

Eдна сексуална революцийка би им поохладила джихадските страсти, ама де ти.

Редактирано 27, 2012 от bravo

[alvassareiro]

Връзките между исляма и християнството са много противоречиви. Спекулира се много и с понятието джихад. Ислямът към момента на появата си в началото на 7 век е една примитивна религия, племенна, няма как да е иначе. Придобива философо-есхатологическите си концепции и изказ едва след териториалната си експанзия при Абасидите. тогава в рамките на халифата влизат много християни, монофизити, несториани, евреи и именно те, приемайки исляма, го извайват с думите и калъпите на гръцката философия и християнска схоластика. Иначе ислямът би си останал просто поредната християнска секта, както монофизитизмът, несторианството, арианството, монотелизмът. Ако всяка една от тези антихристиянски по насоченост но христиняски по природа и вдъхновение секти беше снабдена с мощна империя от своите последователи, резултатът щеше да е същия.

Но по природа и същност ислямът е една антихристиянска от самото си начало доктрина. Навярно са прави тези, които твърдят, че с джихада не бива да се спекулира и прекалява. Но в този контекст има един интересен аспект.

При всички сблъсъци които са имали християнството и ислямът между 8-13 век те са били философски равнопоставени и технически равностойни. Но след 15 век поради ВГО и териториалната експанзия на християнството, ислямът се оказва обкръжен от стария си враг от всички страни. А след 18 век християнството вече е лишено от много по-напреднали технологии, родени от индустриалната революция. След 15 век християнството решително надделява стратегически и технологично и ислямът няма шансове при една равна битка.

В същото време колониалната експанзия на християнските народи застрашава все повече ислямът в родните му места, които стават чужди колонии. Западните апепити към мюсюлманския дом стават още по-големи подплатени с богатите петролни залежи. Изправени пред такава заплаха, ислямските общества имат два възможни отговора

или ирационален фанатизъм

или едно контролирано озападняване, модернизиране, с цел адекватна военна и технологична реакция

докато първото се наблюдава в самото начало на тези нови по рода си контакти в пусти и далечни райони, и бързо отшумява

прозападната модернизаторска политика е сякаш много по-често явление в арабските и мюсюлмански страни. Мохамед али паша в Египет, Танзиматът в Османската империя, персийската династия на пахлави, монарихията в афганистан, военните преврати и режими в редица арабски страни, установени веднага след независимостта им,

са достатъчни примери за това. Това е едно управление, базирано на прозападно ориентирани политици, които ясно осъзнават, че с фанатизъм далеч няма да идат.

Такава линия на поведение има три аспекта. Първият е военизиран национализъм, който да се противопостави на западния колониализъм, особено изявен в Мароко. Втората е социалистически режими, които особено допаднаха на арабския свят през 60-те и 70те, защото в социализма той вижда едновременно здрав национализъм и мощен антизападен отговор на бившите колониални владетели. В лицето на Насър и панарабската социалистическа партия БААС, режимите в Либия и Сирия, Йемен, се разви именно тази линия на поведение спрямо запада.

Третата линия на реакция на западните домогвания е икономическата. Държейки монопола над добива на петрол, редица арабски държави станаха фактори, с който Западът да се съобразява, ако иска икономиката му да върви, като в същото време запазиха средновековните си политически модели - Бруней, Кувейт, Саудитска арабия, ОАЕ, Оман.

Но дали ще изберем национализъм, социализъм или корпоративизъм, за арабския свят това са все успешни антизападни реакции, които заобикалят фанатизма.

Проблемът обаче е, че прокарвайки една озападняваща политика в обществата си, всички тези арабски страни волю-неволю култивират и най-ярката черта на озападняването си - средната класа. И след 50 или 60 години тази средна класа от образовани студенти, познаващи прекрасно условията и културата на запада, са достатъчно силни, за да

се опълчат на собствените си политически лидери, които са и диктатори

и на Запада, комуто са подражавали

и всичко това започна в Иран в далечната 1979

и избухна наново в зимата на миналата година. понеже тези млади хора се бунтуват срещу собствените си управници-тирани, то като ги прекатурят трябва да сложат правителство, което хем да е различно от предходното, хем да поддържа традиционната антизападна линия.

А тези алтернативи днес са силно ограничени. Вече комунизъм няма, така че това не е алтернатива на антизападна линия. Национализмът също си е изпял песента и на запад и на изток

и остава старата изпитана тактика - фанатизмът.

Затова не бива да се учудваме, че в току-що "освободените" арабски нации все повече ще се засилва ролята на радикалния ислям, примерът си го имаме от десетилетия - Иран.

Неговите перспективи са големи поради няколко причини.

Първо, другите алтернативи са почти изчерпани. Нито национализмът, нито социализмът са вече ефективни оръжия срещу западното влияние в арабския свят.

Второ, фанатизмът, веднъж събуден и правопропорционален на липсата на други алтернативи и западния превес, носи далечно ехо от героични епохи и победи.....

Редактирано 27, 2012 от alvassareiro

[Парсивал]

Изключително интересна тема с много информация и интригуващи интерпретации!

Ибрахим е патриарх, пророк и апостол на Аллах. Това е същия Авраам, пророк на Йехова. В исляма и Корана той е споменаван и е моделът за човек със смелостта си и отдадеността си на Всевишния. Ибрахим, заедно със първия си син Ишмаил, е основател на храма в Мека който по-късно става известен като Ка'аб. От тях произлиза и ислямския хадж - пилигримството, което всеки мюсюлманин трябва поне веднъж в живота си да извърши.

Корана разказва за доста чудеса извършени от Ибрахим.

Корана има много по-директна и твърда връзка - а и доктринално много повече си приличат - с юдаизма (отколкото християнството и юдаизма - сиреч Стария и Новия Завети).

Редактирано 29, 2012 от Парсивал

[Gloster]

Не забелязвате ли колко общи нещо има в историята Кръстоносните походи са били уасно кървави,набучвали са мюсюлмански деца на шиш ,разпорвали са майки.Но странно....никой не иска сметка за това,което са причинили.сякаш никой не забелязва ,че във всяка религия има такива страни.

За съжаление това зависи от моментното положение на силите в света.

Ако кръстоносците бяха правели тези неща в Китай или Япония,света щеше да обръща голямо внимание,защото тези страни са силни днес.

Докато страните в близкия изток днес не са много богати и силни и няма как да се обърне внимание на тяхната гледна точка.

[Gloster]

В Корана има ли ясна и точна забрана на канибализма?

[Logoc]

"Легендата за цивилизаторската роля на исляма е историческа лъжа.Мюсюлманските завоевания са предизвиквали ужасяваща трагедия,сравнима с тази на хирошима -те са унищожили културата на цялото Южно Средиземноморие ,превръщайки го в пустиня.През VIII век наследството от цивилизацията на фараоните е все още непокътнато.Дори Месопотамия след арабските завоевания се превръща в пустиня,прекосявана от две големи реки.Колкото до блясъка на такива градове ,като кордоба и Гранада ,той не е заслуга на мюсюлманските завоеватели.Там те са били малцинство и са властвали над населението,което е било 90 на сто християнско..."

Част от интервю с Жан-Клод баро (1933) ,ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ИСТОРИК.

Вярно ли е това,което се казва в интервюто?може ли да говорим само за рушителната дейност на арабите в завоеванията или има и една наследственост,едно естествено продължение на древните култури в ислямската?

Това, което е написано по-горе с Болд, го споделям напълно - до последната запетая!

[Logoc]

То по принцип Исляма е мирна религия, ама като се сетя как са го прилагали в някои случаи, тръпки ме побиват. Примелно, талибаните в Афганистан са унищожил всичките културни ценности на държавата, включително и всички археологически находки

Мирна религия - трънки! Мохамед е обирал с мюсюлманските си саратници-главорези, почти всички кервани по пъря им от Мека да Медина.

Сура 8, аят 41

41. И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах и за Пратеника, и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя], ако вярвате в Аллах и в онова, което низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението, в деня, когато двете множества се срещнаха [при Бадр]. Аллах за всяко нещо има сила.

"Във войната" = обирите.

Аллах директно разпорежда убийства в Корана:

Сура 9, аят 111

111. Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят ­ Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.

Убивайте, казва Аллах, за да влезете в рая!!!

За това ислямските рерористи препсават динамита на кръста и се взривяват, за да влязат в Рая / ... убиват и биват убивани, за да е техен Раят ­ Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана!/

Сура 9, аят 5

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Сура 8, аят 65

65. О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението! Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват.

Сура 8, аяти 12 и 13

12. Твоят Господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!”

13. Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.

Сура 2, аят 191

191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.

Да убиваш е по-леко, от колкото да заблуждаваш...

И т. нат.

Има и още неща за писане, но и това е достатъчно ...