O estado novo (1933-1974)

[alvassareiro]

1 февруари 1908 г. На връщане от посещетие във Вила Висоза, португалският крал Дом Карлус и синът му, наследникът на трона – Дом Луиш Филипе са застреляни на Терейру ду Пасу (дн. Праса ду Кумерсиу) в Лисабон. На 3 октовмври 1910 г., след въстание, се обявява португалската република. Периодът след 1910 г. е известен като епохата на трите Републики. За 16 години се изреждат 18 правителства и 22 военни преврата.

Първа Република: 1910-1926 – 9 президента и 43 министър -председатели, всеки управлявал между 17 и 230 дни.

На 28 май 1926 е извършена Национална революция

През 1928 г. започва епохата на Втората (салазарова)Република, просъществувала до 1974. Установена е Estado Novo – новата държава, начело на която излиза просесорът по финанси и икономика от университета в Браганса – Антониу де Оливейра Салазар.

Салазар учредява Policia de Vigilancia e Defesa do Estado (PVDE) – политическа полиция, която следи за обществения и моралния ред в обществото.

Между 1926-1933 се установява Национална диктатура – режим, доминиран от военни, свързан със суспендирането на конституцията от 1911. През 1928 г., след избори, на които участва само една партия, за президент на Републиката е избран ген. Оскар Кармона. За да се справи със сериозната финансова криза, той призовава професора по публични финанси от правния факултет на университета в Коимбра Антониу Салазар, който приема поста министър на финансите.

За първата година от мандата си, Салазар успява да превъзмогне бюджетния дефицит и в началото на 1929 г. финансите са стабилизирани. Той умело се възползва от вътрешните борби между двете противникови фракции в Диктатурата – Монархисти и Републиканци, и увеличава влиянието си. През 1930 г. ген. Кармона е заменен от ген. Ивенш Фераш като президент на Републиката. Със средства от държавния бюджет Салазар основава Националния съюз – национален фронт, борещ се за установяването на нов режим, т.нар. Нова държава – O estado novo.

През 1932 г. е обнародван проектът за нова конституция, одобрен на народен пребисцит през 1933 г. На този референдум гласовете, означени като “въздържал се” са преобразувани в “Да”, фалшифицирайки резултатите в полза на новия проект. С новата конституция, Салазар най-сетне налага модела си за диктаторска корпоративна държава и се обявява за Водач на португалската нация.

Режимът на Новата държава (1933-1974) е определен в съвременната португалска историография като авторитарен, консервативен, антилиберален, антипарламентарен, антикомунистически, колониалистки, отчасти католически и традиционалистки.

Скоро ще пусна тема за характеристиките на Новата държава – моралните й функции, корпоративизма и др.

Салазар умира през 1970 г., след като пада от люлеещ се стол в басейна, в имението си на брега на Тежу.

Какво мислите за най-дълго управлявалия държавник на Португалия – Антониу Салазар?

Към тази тема ме провокира една среща преди няколко месеца с един от последните убедени салазаристи в Португалия -полк. Соза, командващ португалски експедиционен корпус в Мозамбик в Ангола по време на Колониалните войни.

[nik1]

Салазар занял первое место в голосовании телешоу «Великий португалец». Причем изначально его имя не было включено в список кандидатур, но под давлением общественности организаторы шоу включили всех известных португальцев в список, как негативных, так и положительных. В результате за последние две недели голосования он с большим отрывом обошел остальных кандидатов.

Акцентувам върху това че е популярен сред португалците..

Редактирано 5, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Ами, гледах това предаване. Идеята му беше да се припомни миналото, като общо взето заключението на авторите на филма за Салазар беше, че е един забравен "велик португалец", и недостатъчно оценен. Посетиха родната му къща, която беше в руини.

Акцентът на споменатия филм, който доведе и до гласуването, са заслугите му по време на ВСВ, по-точно умелото лавиране между Хитлер и Англия, за да запази колониалната империя.

Но, моите лични впечатления от португалците, с които общувам, е че е противоречива личност.

FINAL DO PROGRAMA "OS GRANDES PORTUGUESES"

O NOSSO AGRADECIMENTO A TODOS OS QUE PARTICIPARAM

No passado Domingo, dia 25 de Março os telespectadores escolheram entre os 10 finalistas o "Grande Português".

Os resultados finais da votação são os seguintes:

1º António de Oliveira Salazar - 41,0%

2º Álvaro Cunhal - 19,1%

3º Aristides de Sousa Mendes - 13,0%

4º D. Afonso Henriques - 12,4%

5º Luís de Camões - 4,0%

6º D. João II - 3,0%

7º Infante D. Henrique - 2,7%

8º Fernando Pessoa - 2,4%

9º Marquês de Pombal - 1,7%

10º Vasco da Gama - 0,7%

Редактирано 5, 2010 от КГ125

[КГ125]

Много добра тема!

/Само да помоля да не цитирате излишно, когато е ясно на кого отговаряте, защото стават километрически повторения/.

Десните режими от 20 век са малко изследвани, защото са обект преди всичко на пропаганди атаки отляво, всички са обявени за "фашистки" и пр.

Учудват ме няколко неща:

1/ паралелът с професорът по икономика Александър Цанков;

2/ откритостта на диктатурата - направо си казва - Национална диктатура и това е. Няма евфемизми, като "народна валст" и др. такива.

3/ паралелът с жилавостта на режима на Франко - и двете страни остават вън от войната, т.е. преминават един "класически" път на десни режими.

Трябва да се отбележи, че те установяват един доста сериозен праов ред. В икономическо отношение подкрепят собствеността и слабата държавна намеса в иконониката и като цялро постилат пътя пред бъдещата добре развита демокрация.

Редактирано 5, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Много добра тема!

/Само да помоля да не цитирате излишно, когато е ясно на кого отговаряте, защото стават километрически повторения/.

Десните режими от 20 век са малко изследвани, защото са обект преди всичко на пропаганди атаки отляво, всички са обявени за "фашистки" и пр.

Учудват ме няколко неща:

1/ паралелът с професорът по икономика Александър Цанков;

2/ откритостта на диктатурата - направо си казва - Национална диктатура и това е. Няма евфемизми, като "народна валст" и др. такива.

3/ паралелът с жилавостта на режима на Франко - и двете страни остават вън от войната, т.е. преминават един "класически" път на десни режими.

Трябва да се отбележи, че те установяват един доста сериозен праов ред. В икономическо отношение подкрепят собствеността и слабата държавна намеса в иконониката и като цялро постилат пътя пред бъдещата добре развита демокрация.

Всяка диктатура е обект на критики, от лаво или от дясно. Салазар сериозно нарушава базови демократични права и принципи, изобщо трудно може да се говори за демокрация в условия на диктатура.

В конкретния случай, не виждам връзка между диктатурата на Новата държава и пътя към демокрация. Това са две противоположни понятия, поради ред причини, една от които е, че диктатурата се опъна на демократизацията, и беше необходимо да се свали чрез революция.

В Португалия държавната намеса в икономиката е тотална. Създава се корпоративна държава - има корпорации от всякакво естество - от корпорация на шивачите до корпорация на месарите, и тези корпорации са тотално контролирани от държавата и Народния съюз на Салазар. Той определя къде ще се строят фабрики, както и налага насилствено гражданство - на хората не е позволено да се местят из страната. Ограничава драстично и достъпът до образование.

Значи, да обобщя:

1. Има тотална намеса на държавата в икономиката, което се очаква, още повече, че диктаторът е икономист. Икономическият модел, който следва през целия период на Новата държава, е "държавен корпоративизъм". Цялата икономика е доминирана от картели, организирани и управлявани от държавата, които задържат огромни капитали и привилегии, негативно настроени към всякакъв тип иновационност и свободна лична инициатива извън тесния кръг на привилегировани магнати от картела.

2. тотална опозиция срещу всеки опит за демократизация

3.Тотален и насилствен морален и ценностен контрол.

Прокарват се поредица от закони в областта на морала. Например, има закон, който задължава жената да се подчинява на мъжа, и осъжда всяка изневяра. Друг закон обявява, че мъжът е глава на семейството, и жената може да работи само ако той изрично се съгласи. Има тайна морална полиция, която обикаля из улиците и следи кой как е облечен, кой се целува, какво прави и тн.

Изобщо, истинска диктатура. Салазар има редица мисли, който публикува, особено известна е онази за "safanao" - плесницата - че от време на време народът трябва да се шамаросва, за да кротува"

Позитивите са, че страната остава извън ВСВ, стабилизира икономиката и вътрешния ред, постига завидна политическа стабилност и тн.

Също е странно за какъв път към демокрация може да говорим в Испания, където има 3 плана за военни преврати срещу демократичните правителства, един от който успешен (дотолкова, доколкото военните държаха депутатите за заложници) и стреляха в парламента. Самият крал на Испания, не Троцки или Брежнев, обявява по телевизията, че ще защитава демокрацията, и затова осъжда преврата. А превратаджийте са заклети франкисти.

Значи, тези теми трябва да се обсъждат безпристрастно, без неверни инсинуации и манипулации. Както правя аз, който повдигам самата тема все пак.

Аз съвсем резонно мога да повдигна темата тук за човешките свободи, свободите на волята, печата, политическите партии, репресиите и рестрикциите, както и вмешатеството на диктатурата в личния живот на всеки, налагайки морал, но не искам да го правя.

Затова и ми се иска да не се правят абсурдни аналогии между диктатура и демокрация, и едва ли не диктатурата да се обявява за прелюдия, за причина за демокрация, което е манипулативна техника, обагрена в политически краски. Направо една дясна пропаганда и десен спам.

Защото по тази логика може да се каже и друга глупост - че комунизмът е отворил път към демокрация, още повече, че точно партията започна демократизацията, участва на кръглата маса, и после участва до днес в управлението на страната. Но все пак, аз не съм толкова нахалален, за да твърдя такова нещо.

Затва, да разсъждаваме обективно, без инсинуации и манипулации. Какво е доброто, и лошото от режима на Новата държава?

[КГ125]

Не правя аналогии, а гледам плавния преход от едната към другата. Общо взето и Испания, и Чили, и Португалия, и Гърция, а и Аржентина, плавно и сравнително спокойно минаха в демокрация.

Частната собственост остава незасегната, на дядо ти и баба ти дюкяна и втория апартамент, земеделските земи и пр. Това, изглежда, е разковничето. Десните диктатури не са така брутални и тотални, като левите.

[alvassareiro]

Не правя аналогии, а гледам плавния преход от едната към другата. Общо взето и Испания, и Чили, и Португалия, и Гърция, а и Аржентина, плавно и сравнително спокойно минаха в демокрация.

Частната собственост остава незасегната, на дядо ти и баба ти дюкяна и втория апартамент, земеделските земи и пр. Това, изглежда, е разковничето. Десните диктатури не са така брутални и тотални, като левите.

Частната собственост в Португалия и Латинска Америка е изкючително мижава, огромни маси от населението са представени от малоимотни или безимотни селяни, работещи като пеони на някой латифундист, а тези, които имат земя, едвам им стига да преживеят.

Испания никак спокойно не е минала към демокрация. Както казах, има три заговора за военни преврати, единият от тях извършен реално. Аржентина също преживя много сътресения, и до момента я тресе икономическа криза, започнала в края на 80те. За корупцията да не говорим. През 1985 имаше съд за тримата генерали - Видела, Галтиери и Ланусе, и ги осъдиха за престъпления срещу държавата. Преходът в Аржентина към демокрация много наподобява този в България - постоянна икономическа криза и корупция и бедност до небесата.

[alvassareiro]

В духа на темата, бих искал да вмъкна някои от елементите на Конституцията, която Салазар приема през 1933, и остава в сила до 1975.

Става въпрос за гражданския кодекс, регулиращ властта на мъжа върху жената:

-жената няма право да излиза от дома си, или да напуска страната, без изричното съгласие на съпруга;

- жената няма право да работи, без изричното съгласие на съпруга

-според кодекса, мъжът е глава на семейството, а жената е длъжна да му се подчинява. Ако не се подчинява, той има право да й забрани да излиза от вкъщи.

-ако е бита от законния си съпруг, жената няма право да търси юридическа закрила;

-мъжът има всички юридически права да анулира брака, ако открие, че жената не е девствена.

-член 461 казва, че съпругът има право да нарушава неприкосновеността на личната кореспонденция на жената, т.е да чете писмата й, но обратното не е допустимо.

-член 461 В - ако мъжът хване жена си в явна изневяра, и я убие, може да получи мека, често условна присъда. Обратното обаче не е валидно. В такъв случай жената получава най-тежката възможна присъда.

Правителството на Салазар създава нещо като държавна сигурност, но по нравствено-моралните въпроси, наречена PVDE - Policia de Vigilancia e defesa do Estado. Произнася се PeVeDe (a думата pevide означава семка, затова португалците я наричат "семката"). Полицията следи за обществения морал - кой как е облечен по улиците, кой каква музика слуша, какво чете, какви филми гледа, и тн.

Тази тайна нравствена полиция създава гъста мрежа от тайни агенти, доносници, наречени pardais, които се прехранват, като пишат доноси срещу всеки, несъгласен с режима и нормите му. Подозрителните лица се въдворяват в няколко концентрационни лагера на о-вите Кабу Верде, далеч от родината и любопитните очи.

С подобни мерки, Салазар връща страната си в Средновековието, и любимата му Инквизиция, чиито маниер той боготвори. Както виждаме, и маниерите не се различават особено от тези у нас.

[КГ125]

Е то криза имат много държави, това не е аргумент априори в полза на едно или друго управление. Аржентинската криза дойде 15 г. след падането на военния режим, та не знам....

Що се отнася до законите на Салазар, бих искал да видя пълни текстове, на английски ако мобе, или пък с твой превод, но буквален, не преразказ, членове от конституцията и кодекса, вероятно Граждански кодекс, който почти сигурно е преписан от испанския или френския.

Както и година на приемане. Защото Англия например има какви ли не прецеденти и закони, които още са в сила, кой от кой по-смешен. Да не говори, че до средата на 60-тте в англия за хулиганство е имало наказание бой с пръчки и дори тя е осъдена в Страсбург за такова нещо, случило се през 1967 г.

Така че, за тези аргументи - с факти.

Има някаква неяснота в източника ти от правна гл.т., много сериозна и то - Конституция е едно, Граждански кодекс - друго, а закони за полицията - трето. Затова да ги четем в оригинал е най-добре, в смисъл нормите. Ти като знаеш португалски можеш и да ни помогнеш.

Така например ако пуснеш на нета Граждански кодекс на Португалия, ще видим кога е приет, от кого и пр.

Както и за концлагерите - със или без съд са настанявани хора там и кога се е случило това, кога са закрити? След като нашите са закрити през 1962 г. не вярвам техните да са продължили повече.

Фактите показват, че преходът към демокрация става лесно, след като диктаторът слезе от сцената. Друг е въпроса доколко Пиночет например или Франко са точно диктатори в края на управлението си.

Като оставим степента на произвола, огромната разлика е, че повтарям, частната собственост в Португалия НЕ СЕ ПИПА.

Тук не бива да се прави грешката, да се казва, че понеже частната собственост е дребна и средна, тя я няма. Има я, и е сравнително равномерно разпределена в обществото, т.е. Португалия има средна класа, макар и тя да си е бедна страна поначало. Беше най-бедната в ЕС, докато ние се типосахме там, а от 1976 г. се управлява от социалисти

Редактирано 8, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Ами мога ти дам текстовете на португалски.

Виж сега. Хулиганство и така нататък е едно. Отношенията мъж-жена е нещо съвсем различно. Не става въпрос за смешни закони, а за сериозни неща, като отношенията мъж-жена, дори интимните отношения.

Като начало, ще ти пусна това, което съм превел по-горе. Ако имаш интерес, мога да помоля някой приятел португалец да ми даде старата конституция.

ПС. Кризата в Аржентина започна през 1982, по времето на ген. Галтиери и военната хунта, продължи при Раул Алфонсин, после при Менем, след туй при оня от перонистката партия, та до днес. Много тежък преход.

Всичко друго, законово или не, което те интересува, търси сам. Нямам време да изпълнявам домашни.

Редактирано 8, 2010 от КГ125

[КГ125]

Е на португалски няма да се оправя. Трябва да ги видим тези закони. Не знам защо на искаш да помогнеш, нали занеш португалски? Аз дори не мога да ги потъсря, защото не знам езика, а ги има в нета.

Не, кризата в Аржентина гръмна мисля през 1995-96.

[alvassareiro]

Codigo do Processo civil, 1933

- "se a mulher por algum motivo sair de casa contra a vontade propria do marido, pode-se fazer regressar de forma compulsiva, mandando que seja depositada em casa" (a vida num sopro, jose rodrigues dos santos, pagina 484)

Ако жената по някаква причина излезе от вкъщи срещу изричната воля на съпруга, може да бъде върната насила, заповядвайки да бъде въдворена вкъщата си.

- член 461 O marido pode violar a correspondencia da mulher, mas ela nao pode violar a correspondencia do marido.(a vida num sopro, jose rodrigues dos santos, pagina 485)

Мъжът може да чете кореспонденцията на жената, но тя не може да чете неговата.

същия член 461 do codigo do processo civil 1933 казва:

-preve-se pena branda para o marido que assassine a mulher caso a apanhe em situacao de flagrante adulterio. Se a mulher apanhar o marido em flagrante adulterio e o matar, preve-se pena pesada (оригинален текст Codigo de Processo Civil 1933, artigo 461)

Предвижда се лека присъда за мъж, който хване жена си в очевидна изневяра и я

каквото и да те интересува като оригинал, пиши Codigo de Processo Civil, Constituicao 1933, PVDE - тайната полиция,

[alvassareiro]

Е на португалски няма да се оправя. Трябва да ги видим тези закони. Не знам защо на искаш да помогнеш, нали занеш португалски? Аз дори не мога да ги потъсря, защото не знам езика, а ги има в нета.

Не, кризата в Аржентина гръмна мисля през 1995-96.

Не, лъжеш се. Това е втората криза. Има друга преди нея, при галтиери от 1981-82

[alvassareiro]

http://caminhosdamemoria.wordpress.com/200...-em-portugal-1/

жените в Гражданския кодекс на Новата държава

има абсолютно всичко което те интересува

[КГ125]

При Галтиери да, заради нея става Фолкледнската война.

Би ли проверил нещо?

Това, което цитираш е Граждански процесуален кодекс на Португалия. Това са закони, които уреждат различните граждански искове. Значи възможни са повишени права на мъжа в това отношение, и вероятно ти цитираш семейната част от кодекса.

Би ли погледнал само коя година е приет този кодекс?

Защото има много пропаганда около десните режими и е много опасно да я ползваш за исторически извори. Трябва да се отсее.

[alvassareiro]

O Código do Processo Civil de 1939 reintroduziu o poder concedido ao marido de requerer a entrega e «depósito» judicial da mulher casada. Este possibilitava ao marido, em caso de saída da mulher da casa familiar, exigir judicialmente que ela fosse aí compulsivamente «depositada» em sua casa, como se fosse um fardo. As mulheres deixaram também de poder exercer comércio, viajar para fora do país, celebrar contratos e administrar bens sem o consentimento do marido.

тук се говори за насилственото затваряне на жената в дома, ако излезе срещу изричната воля на мъжа. Трябва също да иска изрично позволение от мъжа си да пътува, излиза извън страната, да работи, да контактува БЕЗ ИЗРИЧНОТО СЪГЛАСИЕ НА МЪЖА

[alvassareiro]

При Галтиери да, заради нея става Фолкледнската война.

Би ли проверил нещо?

Това, което цитираш е Граждански процесуален кодекс на Португалия. Това са закони, които уреждат различните граждански искове. Значи възможни са повишени права на мъжа в това отношение, и вероятно ти цитираш семейната част от кодекса.

Би ли погледнал само коя година е приет този кодекс?

Защото има много пропаганда около десните режими и е много опасно да я ползваш за исторически извори. Трябва да се отсее.

Приета е през 1939. Codigo do Processo Civil de Portugal

През 1961 има изменение, но то оставя горното, което е отменено чак през 1967. Em 1961, um novo Código do Processo Civil substituiu o de 1939 mas manteve «a entrega e o depósito judicial da mulher casada», que só seria anulada em 1967, quando entrou finalmente em vigor o novo Código Civil.

[КГ125]

http://caminhosdamemoria.wordpress.com/200...-em-portugal-1/

жените в Гражданския кодекс на Новата държава

има абсолютно всичко което те интересува

Ама сеньор, аз не знам португалски))

Ясно, значи е по негово време. Обаче остава още нещо - това са процесуални норми, там пише как да се реализират определени права или задължения. Какви са те е записано в Гражданския кодекс.

Не очаквам определн демократизъм от кодекс на католическа страна, но все пак да видим какво пише.

Сега - би ли превел главите за развод, която е в Гражданския кодекс и в Гражданския процесуален кодекс. Те ще да е кратки, да видим там какво пише.

Редактирано 8, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

No Código Penal de 1886, que vigorou durante o Estado Novo, o homicídio da mulher cometido pelo homem casado era punido com três meses de desterro fora da comarca, enquanto no crime cometido pela esposa, a pena tinha o mesmo grau de brandura só se o marido mantivesse «concubina teúda e manteúda na casa conjugal».

Според Гражданския Процесуален кодекс от 1886, който остава в сила и по време на Новата държава на Салазар, убийството на жена от съпруга й се наказва с 3 месеца изселване от областта, докато ако същото престъпление е извършено от жената - т.е тя убие мъжа си - наказанието е меко, т.е същото, само ако мъжът е направил изневяра в семейната къща.

[КГ125]

Приятелю, тука има някаква огромна грешка.

Гражданския кодекс НЕ МОЖЕ да съдържа наказания за убийство!!!

ПП

Грешката е моя то пише Пенал, да

Това ще да е наказателния кодекс.

Ползваш някакви неясни извори. Много просто е - взимаме НК на португалия и виждаме какво пише в главата за убийство. Това са кратки текстове, но не знам португалски.

Виждаме и откога е този кодекс...

Редактирано 8, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Quanto ao divórcio, o grande golpe à lei republicana de 1910 foi desferido com a celebração da Concordata entre a Santa Sé e o Estado português, em 1940, que passou a reconhecer os efeitos civis do casamento celebrado segundo as leis canónicas. O casamento tornou-se indissolúvel a partir de então e, por conseguinte, todos os casados pela Igreja – a larguíssima maioria -, que se separavam, já não se podiam voltar a casar. Esta situação que vigorou até 1974, gerou muitas situações de ligações extra-matrimoniais não legalizadas e aumentou o número já de si grande, dos filhos ilegítimos.

Относно развода, големият удар по Републиканското законодателство от 1910 е нанесен с приемането на Съглашението между Светия Престол и Португалската държава през 1940, което признава гражданския брак само ако е според католическите норми. Бракът е неразтрогваем от момента на сключването му и следователно, всички, които се женят от Църквата - почти мнозинство, и се разделят, не могат да се оженят повторно. Това положение остава до 1974, и води до много извънбрачни връзки, което пък предизвиква бум на незаконни и извънбрачни деца.

[alvassareiro]

No Código Civil de 1967, continuou, porém, a prevalecer a autoridade masculina, pois o marido permanecia «chefe da família» com poderes decisórios relativamente a todos os actos da vida conjugal. Quanto à mulher era responsabilizada pelo governo doméstico mesmo se trabalhasse fora do lar. A administração dos bens do casal continuava a caber ao marido e a mulher continuava obrigada a adoptar a residência do marido e a estar impossibilitada de sair do país, exercer comércio ou movimentar depósitos bancários sem o consentimento dele.

Тука се обяснява, че мъжът е Глава на семейството и има цялата власт над всички действия и решения в брачния живот, а жената е задължена да се грижи за домакинството и бла бла бла, мъжът разпределя парите, т.е дава пари на жената, и може да й забрани да РАБОТИ, да излиза от страната, да има банкови сметки, и тн. И това е след реформа от 1967

[КГ125]

Така е и днес в Ирландия. Католицизъм.

Нека четем обаче законите, а не коментари към тях.

Ще видиш ли главите от НК за убийство? Като се преведат целите, ще стане ясно какви са тия норми. Дотогава е опасно да се тълкува.

[alvassareiro]

Така е и днес в Ирландия. Католицизъм.

Нека четем обаче законите, а не коментари към тях.

Ще видиш ли главите от НК за убийство? Като се преведат целите, ще стане ясно какви са тия норми. Дотогава е опасно да се тълкува.

Дали е точно така в Ирландия съмнявам се. ЕС не би позволил подобни неща, - мъжът да забрани на жена си да излиза от дома, да работи, да пътува, да има пари и тн.....? Слез на земята.

Айде дай да видим ирландското законодателство днес.

[КГ125]

Разводите са забранени в Ирландия, или бяха допреди няколко години. Точно бях там по времето, когато се направи пореден референдум и с малко се отхвърли промяната. Това води до много двойки, които живеят без брак с десетилетия, защото имат преден.

Останалото не, но за това право на съпруга да иска жена си обратно ми се ще също да видим целите норми. Просто ги преведи. Аз с каквото мога ще помагам.

ej go ирлансдския ГК:

http://one-ireland.org/code_civil/article_0000.htm

Редактирано 8, 2010 от КГ125