Спомените за социализма

[nik1]

Темата е мотивирана от тоталното отричане на периода, който е наречен социализъм, "развит социализъм". Тук не визирам икономическите основи на социализма, и неговата икономическа нежизненост/нежизнеспособност в българския му късен вариант, които ще бъдат предмет на друга дискусия.

Моите спомени са следните:

В детските ми години: Нямам никакви наблюдения и спомени в тази насока. Не съм чувствал житейска мизерия, или нещастие - въпреки условното скромно битие на родителите ми и роднините, при които съм отраснал.

В юношеството - също, и въпреки фактът че някои от прителите ми бяха от имотните. Родителите ми изобщо не се интересуваха от политика. Имах една леля която много говореше против комунистите,.. и един калеко, които избяга на запад. Учителите ми също не се интересуваха от политика (както предполагам не са се интересували 98% от българите, дори и т.н. партийни членове)

След 18-годишната ми възраст:

Преди да започна да следвам във ВУЗ - работих. В отдела, в които работих - се "мамеше" /крадеше се от предприятието/ на дребно - от шефката и всички под нея, а имаме слухове за далавери на големия шеф... Заплатите по принцип бяха малки (с изключения), но и стандартът беше нисък, дотолкова че наемът да е платен, "хладилникът да е пълен", парното да е включено, и да не спестявам от транспорт.

Когато следвах, започнаха промените. Всъщност нямахразвиране и усещане че тези "промени" ме касаят - те бяха по-скоро нещо интруигуващо /куриозно/ и "вълнуващо". Икономиката започна да се "сгромолясва" - дефицитът на стоки, започна да става тотален; по-късно той се превърна в дефицит на пари (недоимък)..

Развититието на общата ситуация е известно на повечето пишещи тук..

В заключение: Като цяло смятам, че негативите от колапса на социалистическата система за мнозинството от българите (или за мнозинството от едно цяло поколение, сега пенсионери, и хората в активна възраст) не са никак малко..

Ще спомена, за да не стават разминавания: По политически ценности съм центрист, или по-скоро - европейски либералист/либерал..

[alvassareiro]

Темата е мотивирана от тоталното отричане на периода, който е наречен социализъм, "развит социализъм". Тук не визирам икономическите основи на социализма, и неговата икономическа нежизненост/нежизнеспособност в българския му късен вариант, които ще бъдат предмет на друга дискусия.

Моите спомени са следните:

В детските ми години: Нямам никакви наблюдения и спомени в тази насока. Не съм чувствал житейска мизерия, или нещастие - въпреки условното скромно битие на родителите ми и роднините, при които съм отраснал.

В юношеството - също, и въпреки фактът че някои от прителите ми бяха от имотните. Родителите ми изобщо не се интересуваха от политика. Имах една леля която много говореше против комунистите,.. и един калеко, които избяга на запад. Учителите ми също не се интересуваха от политика (както предполагам не са се интересували 98% от българите, дори и т.н. партийни членове)

След 18-годишната ми възраст:

Преди да започна да следвам във ВУЗ - работих. В отдела, в които работих - се "мамеше" /крадеше се от предприятието/ на дребно - от шефката и всички под нея, а имаме слухове за далавери на големия шеф... Заплатите по принцип бяха малки (с изключения), но и стандартът беше нисък, дотолкова че наемът да е платен, "хладилникът да е пълен", парното да е включено, и да не спестявам от транспорт.

Когато следвах, започнаха промените. Всъщност нямахразвиране и усещане че тези "промени" ме касаят - те бяха по-скоро нещо интруигуващо /куриозно/ и "вълнуващо". Икономиката започна да се "сгромолясва" - дефицитът на стоки, започна да става тотален; по-късно той се превърна в дефицит на пари (недоимък)..

Развититието на общата ситуация е известно на повечето пишещи тук..

В заключение: Като цяло смятам, че негативите от колапса на социалистическата система за мнозинството от българите (или за мнозинството от едно цяло поколение, сега пенсионери, и хората в активна възраст) не са никак малко..

Ще спомена, за да не стават разминавания: По политически ценности съм центрист, или по-скоро - европейски либералист/либерал..

Много лесно е да се отрече нещо с лека ръка. Това означава да отречеш себе си. Историята не е съставена от съвсем различни периоди, а от една последователност, и нещата са свързани. Това било преди това, се влива или влияе на това след, и то на свой ред определя днешността.

Не може да отречем едно нещо, все едно не го е имало. Защото повечето от нас тук, са родени рез социализма, образовани са през социализма, живеят в сгради, повечето строени през социализма, ходят по пътища, правени през социализма,

и сега внимание господа,

не направиха нищо, социализмът, от който толкова се оплакват,

да си иде. След това се изкарват големи демократи - както повечето десни политици днес. Еми какъв им е приноса през онези 45 години. Истински антикомунисти са Валенса и Хавел, не нашите тука.

Ама много лесно така. Като не ти харесва нещо, бегаш оттука, махаш се. Или се записваш в някоя терористична нелегална организация и хвърляш бомби срещу диктатора. Или протестираш.

Не, тука нищо.

[Aspandiat]

Истински антикомунисти са Валенса и Хавел, не нашите тука.

О, да, Хавел е от най-големите антикомунисти, истински образцов антикомунист, вербуван от чехословашките служби още през 70-те години и най-доброволно писал доноси с хъс и литературен талант.

Впрочем, alvassareiro, имам някакво чувство, че за тебе всичко чуждо е най-доброто, а всичко българско е скапано.

[alvassareiro]

О, да, Хавел е от най-големите антикомунисти, истински образцов антикомунист, вербуван от чехословашките служби още през 70-те години и най-доброволно писал доноси с хъс и литературен талант.

Впрочем, alvassareiro, имам някакво чувство, че за тебе всичко чуждо е най-доброто, а всичко българско е скапано.

О, напротив. Ние сме в контекста тука на югоизточна европа, и не сме никак по-лоши от турци, сърби, гърчоля, румъни. Но относно процесите, за които говорим, сме назад средна, камо ли пък западна европа.

[Doris]

... Защото повечето от нас тук, са родени рез социализма, образовани са през социализма, живеят в сгради, повечето строени през социализма, ходят по пътища, правени през социализма,

и сега внимание господа,

не направиха нищо, социализмът, от който толкова се оплакват,

да си иде. След това се изкарват големи демократи - както повечето десни политици днес. Еми какъв им е приноса през онези 45 години. Истински антикомунисти са Валенса и Хавел, не нашите тука.

Ама много лесно така. Като не ти харесва нещо, бегаш оттука, махаш се. Или се записваш в някоя терористична нелегална организация и хвърляш бомби срещу диктатора. Или протестираш.

Не, тука нищо.

Аз не исках социализмът да си иде, а да се промени, да стане " перестройка" към по-свободен и справедлив живот.

Сега все се намира някой да ни обвинява, че сме си траели, че всички са били доносници и абсолютно повредени боклуци, дето трябва да измрат за да се оправи тая държава.

Всъщност, имаше много регламентирани и нерегламентирани начини да си кажеш мнението и да си отстояваш позициите.

Лично аз не се срамувам от живота си по времето на социализма, както и след това.

[alvassareiro]

Аз не исках социализмът да си иде, а да се промени, да стане " перестройка" към по-свободен и справедлив живот.

Сега все се намира някой да ни обвинява, че сме си траели, че всички са били доносници и абсолютно повредени боклуци, дето трябва да измрат за да се оправи тая държава.

Всъщност, имаше много регламентирани и нерегламентирани начини да си кажеш мнението и да си отстояваш позициите.

Лично аз не се срамувам от живота си по времето на социализма, както и след това.

Не, напротив. Аз изобщо не искам да обвинявам хората, че са си траели. Точно обратното. повечето хора са били що-годе задоволени. Даже напълно ги разбирам. Отделно от това, българите нямаме съответната култура да се противопоставяме в маса. То днес никой не протестира, в условия на демокрация, какво остава за тогава, при диктатура. Не сме узрели още за това, и за мен нещата са ясни, логични, обясними.

Имах предвид онази част от хората днес, които не спират да плюят по миналото, какво било, изкарват се най-големите демократи днес, отричат абсолютно всичко, и е логичен въпросът, като толкова не им е харесвало, какво са направили, за да се промени това.

[Стоедин]

Ще се опитам да опиша накратко какво е социалистическа България за мен. Едно ТКЗС. Който е чел Оруел ще схване идеята. Ако хората сме животни, то има диви и питомни. Ние бяхме от втория вид. Вързани на ясла, хапвахме колкото ни сипят, малко, но редовно. Имахме сигурност, но липсваше свободата. Днес сме ''диви'' и свободни, но до там до където ни позволяват доходите. Живеем в условията на дивата гора и хищниците си похапват сладко. Единствената сигурност за хората е, че няма нищо сигурно. Безработица, хиперинфлация, рекет и пр. са надвиснали като дамоклиев меч над нас. И все пак кое предпочитам аз? Харесвам много повече втория вариант, въпреки кусурите му, защото за мен свободата е висша ценност, а сигурността е средство, а не цел в живота. А вие кое избирате?

Въздишките по соца са лицемерие при хората родени преди 70те и илюзия за родените след 89г. Повечето мои приятели са родени между 73 и 86 и са доволни от живота си днес. Почти никой от тях не въздиша с умиление за Тато и пр. дивотии.

[Михов]

Въздишките по соца са лицемерие при хората родени преди 70те и илюзия за родените след 89г. Повечето мои приятели са родени между 73 и 86 и са доволни от живота си днес. Почти никой от тях не въздиша с умиление за Тато и пр. дивотии.

Точно такива са и моите наблюдения. Аз съм роден 1975 г. и съм доволен от промяната. Оценявам историческия шанс, който ми се падна - да хвана социализЪма (имам чудесни спомени, защото дори и на 13 се интересувах от политика) и да мога да правя сравнения със съвремието. Разбира се, представях си промяната доста по-различна, определено не това, което е днес, но ако ми предложат да избирам да се върне социализма или да остане сегашното положение, без колебание бих избрал, положението да остане такова, каквото е сега.

Повечето от по-възрастните хора трудно се адаптираха към промяната, освен това социализмът е свързан с тяхната младост, а за кого младостта не е най-романтичния и розов период от живота му. Разбира се, огромно значение има и политическата ориентация, която в България май масово е прокомунистическа. Баща ми например, въобще не съжалява за соца, напротив съжалява, че по-голямата и по-хубавата му част от живота премина тогава.

Относно Хавел, бих споменал, че и Лех Валенса много вероятно също е бил агент. Донякъде е нормално - не съм убеден, че ако не се бяха съгласили да сътрудничат, въобще щяха да преживеят промените. Все пак делата са им достатъчно значими, без значение огънали ли са се или не. Ние просто нямаме такива фигури, но явно наистина всичко е било логично, съдейки по последвалото развитие на страната.

[alvassareiro]

Точно такива са и моите наблюдения. Аз съм роден 1975 г. и съм доволен от промяната. Оценявам историческия шанс, който ми се падна - да хвана социализЪма (имам чудесни спомени, защото дори и на 13 се интересувах от политика) и да мога да правя сравнения със съвремието. Разбира се, представях си промяната доста по-различна, определено не това, което е днес, но ако ми предложат да избирам да се върне социализма или да остане сегашното положение, без колебание бих избрал, положението да остане такова, каквото е сега.

Повечето от по-възрастните хора трудно се адаптираха към промяната, освен това социализмът е свързан с тяхната младост, а за кого младостта не е най-романтичния и розов период от живота му. Разбира се, огромно значение има и политическата ориентация, която в България май масово е прокомунистическа. Баща ми например, въобще не съжалява за соца, напротив съжалява, че по-голямата и по-хубавата му част от живота премина тогава.

Относно Хавел, бих споменал, че и Лех Валенса много вероятно също е бил агент. Донякъде е нормално - не съм убеден, че ако не се бяха съгласили да сътрудничат, въобще щяха да преживеят промените. Все пак делата са им достатъчно значими, без значение огънали ли са се или не. Ние просто нямаме такива фигури, но явно наистина всичко е било логично, съдейки по последвалото развитие на страната.

Реалистично е твърдението, че по-възрастните хора имат носталгия по соца, защото не са успяли да се адатират към новата ситуация. Както и другото, че соца е свързан с младостта им. И наистина, повечето хора с носталгия към миналото са възрастни, те и доминират в демографския профил на страната.

дотук с логичните и привидно ясни неща.

Сега обаче да обърна внимание на нещо друго.

В Германия, Чехия, Полша, Унгария, също има немалко възрастни хора, и те са имали младост, но въобще не им е мъчно за онова време. Значи теорията за младостта отпада.

Тези възрастни хора успяха да се адаптират успешно към новите условия, и в Чехия, и в Германия особено, където им дойде като гръм от ясно небе.

Но нашите не успяха. Значи има нещо у българинът, което ни прави специфични. И смятам трябва да го търсим в предходните епохи.

[Михов]

В Германия, Чехия, Полша, Унгария, също има немалко възрастни хора, и те са имали младост, но въобще не им е мъчно за онова време. Значи теорията за младостта отпада.

Тези възрастни хора успяха да се адаптират успешно към новите условия, и в Чехия, и в Германия особено, където им дойде като гръм от ясно небе.

Но нашите не успяха. Значи има нещо у българинът, което ни прави специфични. И смятам трябва да го търсим в предходните епохи.

В тези страни много от хората имаха собственост. За тях социализмът е всичко друго, но не и добро. При нас нещата стоят по друг начин - социализмът измъкна от село хората, даде им по една панелка и те започнаха да викат "ура!". Виж само колко е голяма Прага преди войната и виж София. Нищо толкова специфично не виждам - просто едни изостанали хора, които понеже не са виждали нищо друго сносно и поради това не могат да сравняват, смятат че при социализма много прокопсаха. А да не забравяме и големият бюрократичен апарат, който наистина беше откровено облагодетелстван.

[alvassareiro]

В тези страни много от хората имаха собственост. За тях социализмът е всичко друго, но не и добро. При нас нещата стоят по друг начин - социализмът измъкна от село хората, даде им по една панелка и те започнаха да викат "ура!". Виж само колко е голяма Прага преди войната и виж София. Нищо толкова специфично не виждам - просто едни изостанали хора, които понеже не са виждали нищо друго сносно и поради това не могат да сравняват, смятат че при социализма много прокопсаха. А да не забравяме и големият бюрократичен апарат, който наистина беше откровено облагодетелстван.

Ами именно, корените на явлението се крият в периодите преди соца.

Има много специфично. Българинът през 1935 не беше чех, затова и през 1968 не беше чех, нито пък през 1990. Изобщо, в сравнението в културите, гражданска и политическа, и историческото минало, между нас и народите от средна европа, подчертава доста специфики.