Война между Аржентина и Чили

[alvassareiro]

От края на 19 век Аржентина и Чили си оспорват господството на островите в протока Бийгъл в стратегическата зона между Антлантическия и Тихия океан. През 20 век прибягват до посредници, като трибунала в Хага, вирховния съд на САЩ и дори английската кралица, но не се стига до съгласие.

На 24 декември 1978 Аржентина мобилизира армията си и се приготвя за военна експедиция. Чили струпва войска в пограничните райони в Андите.

В този момент се намесва папа Йоан Павел II, който приема да посредничи. Това е неговото политическо кръщене, само няколко месеца след избирането му за понтификс. Папата праща свой нунсий в Аржентина - кардинал Пио Лаги. Папата говори настойчиво с Пиночет и военната хунта в Аржентина, оглавявана по това време от ген. Хорхе Рафаел Видела. Казва им - "изчакайте докато аз дойда" и изпраща кардинал Саморе, за да види, какво може да се направи.

След две седмици, с помощта на папските пратеници външните министри на Чили и Аржентина подписват Акта от Монтевидео, според който отхвърлят възможността да се стигне до въоръжен конфликт, и настояват за намесата на Ватикана за постигане на съгласие.

Обсъжданията продължават над 5 години и приключват на 29 ноември 1984, ден, в който Чили и Аржентина подписват във Ватикана договор за приятелство и сътрудничество. Островите на север от канала се дават на Аржентина, а тези на юг - на Чили. Освен това чилийски кораби могат свободно да плават в аржентински води в зоната на канала.

Редактирано 13, 2010 от Warlord

[Warlord]

По принцип отношенията между Чили и Аржентина не са били така обтегнати, поделянето на неусвоения юг (Патагония) е станало сравнително мирно и без конфликти между тях. В този случай обаче и в двете държави са на власт радикални военни хунти и склонността към конфликти и крайни решения е била по-голяма, те аржентинците дръзнаха дори на Британия да налетят, та какво остава за съседите от другата страна на Андите.

Какъв е тоя "канал Бийгъл", да не става дума за Магелановия проток?

[alvassareiro]

По принцип отношенията между Чили и Аржентина не са били така обтегнати, поделянето на неусвоения юг (Патагония) е станало сравнително мирно и без конфликти между тях. В този случай обаче и в двете държави са на власт радикални военни хунти и склонността към конфликти и крайни решения е била по-голяма, те аржентинците дръзнаха дори на Британия да налетят, та какво остава за съседите от другата страна на Андите.

Какъв е тоя "канал Бийгъл", да не става дума за Магелановия проток?

Каналът Бейгъл е отделен на север от о. Огнена земя, а на юг от група острови, като Осте и Наварино. Ушуая е на канала Бийгъл. През него се минава и за н.Хорн.

[Warlord]

Аха, видях го къде е. Интересно - изглежда, че от цялата работа Аржентина прецаква Чили с последвалия договор, странно как генерал Пиночет го е допуснал това, макар и да става въпрос за няколко безполезни островчета.

[Warlord]

Хах, попаднах и на аржентинския план за бъдещата за щастие несъстояла се война. Планирали са дори удар по Сантяго де Чили, както и отбранителни линии по Бразилската граница, явно Бразилия не е одобрявала конфликта и е заемала прочилийска позиция в него. Всъщност в нета има доста инфо за този конфликт, но почти само на испански.

Работата изглежда е станала доста сериозна. Генерал Менендез (по боксерки ) инспектира войници от аржентинската кавалерия (по-скоро магарница) близо до границата в навечерието на предстоящата война.

Редактирано 13, 2010 от Warlord

[alvassareiro]

Аха, видях го къде е. Интересно - изглежда, че от цялата работа Аржентина прецаква Чили с последвалия договор, странно как генерал Пиночет го е допуснал това, макар и да става въпрос за няколко безполезни островчета.

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

[alvassareiro]

Хах, попаднах и на аржентинския план за бъдещата за щастие несъстояла се война. Планирали са дори удар по Сантяго де Чили, както и отбранителни линии по Бразилската граница, явно Бразилия не е одобрявала конфликта и е заемала прочилийска позиция в него. Всъщност в нета има доста инфо за този конфликт, но почти само на испански.

Работата изглежда е станала доста сериозна. Генерал Менендез (по боксерки ) инспектира войници от аржентинската кавалерия (по-скоро магарница) близо до границата в навечерието на предстоящата война.

"Да знае светът, Америка, че един народ с непоколебима воля, като аржентинският, ако искат да дойдат, да идват. Ще ги разбием у дома!" Ген. Галтиери, Пласа де Майо, 1982

Разпасаната милитаристична върхушка на аржентина размахва пръст и заплашва Великобритания и САЩ. Изобщо да не ни учудва, че биха ударили Чили.

[Warlord]

Твърде любопитно, мислех си, че подобни конфликти в Южна Америка са приключили още през 19 век, но се оказва че има още доста какво да се изследва.

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

Абе не е било толкова просто. В този период Чили е в международна изолация и въпреки, че баланса на силите е далеч в полза на Аржентина, САЩ са спрели доставките на оръжие за Чили, а в същото време европейските страни не спират доставките за Аржентина - 1978 са били поръчани 4 разрушителя на немското корабостроене и 2 фрегати от Франция. А Перу и Боливия търсят реванш за Тихоокеанската война (тогава Боливия губи излаза си, както и Перу най-южните си пристанища). Така че изходът можеше да бъде направо катастрофален за Чили, раздялата с няколко безлюдни острова определено се е оказала по-добрия варянт.

[alvassareiro]

Твърде любопитно, мислех си, че подобни конфликти в Южна Америка са приключили още през 19 век, но се оказва че има още доста какво да се изследва.

Абе не е било толкова просто. В този период Чили е в международна изолация и въпреки, че баланса на силите е далеч в полза на Аржентина, САЩ са спрели доставките на оръжие за Чили, а в същото време европейските страни не спират доставките за Аржентина - 1978 са били поръчани 4 разрушителя на немското корабостроене и 2 фрегати от Франция. А Перу и Боливия търсят реванш за Тихоокеанската война (тогава Боливия губи излаза си, както и Перу най-южните си пристанища). Така че изходът можеше да бъде направо катастрофален за Чили, раздялата с няколко безлюдни острова определено се е оказала по-добрия варянт.

Именно, в навечерието на 100 годишнината на Тихоокеанската война, перуанската армия се готви за настъпление.

[kramer]

Чили са били сериозен противник, но им е кофти военно-географското положение. На плана по-горе се вижда как само корпуса на Менендез с удари в направленията Мендоса-Сантяго на север и на юг към Валдивия реже територията на Чили на три. И то без да са се вземат впредвид корпуса на Вакеро на юг и действията на флота още по-на юг към спорната зона.

[alvassareiro]

МенендеС и Бакеро.

[kramer]

Мерси, вземам го за сведение, не съм длъжен да уча испански :!!!:

[КГ125]

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

Следователно не е, защото е глупав Глупакът беше Луис Корвалан.

[alvassareiro]

Не можеш да наречеш глупак човек, който цял живот е бил по концлагери. Малко уважение все пак.

[КГ125]

Като имам предвид това, което щеше да направи с Чили - ... И не е бил цял живот по концлагери.

[КГ125]

"Да знае светът, Америка, че един народ с непоколебима воля, като аржентинският, ако искат да дойдат, да идват. Ще ги разбием у дома!" Ген. Галтиери, Пласа де Майо, 1982

Разпасаната милитаристична върхушка на аржентина размахва пръст и заплашва Великобритания и САЩ. Изобщо да не ни учудва, че биха ударили Чили.

Той този заплашвач затова и само след няколко месеца се прости с властта си. Как не се научиха тия хора, че не се заплшава. Хеле пък да се приведе заплахата в действие.

Чудно режимите на Аржентина и Чили бяха близки по съществото си. От тази гл.т. надали щяха да стигнат точно до мащабна война.

[alvassareiro]

Като имам предвид това, което щеше да направи с Чили - ... И не е бил цял живот по концлагери.

Бил е достатъчно по концлагери. Какво е цял да направи е един въпрос. Какво направи дъртакът с физиономия на пъстърва пиночо, е друго, касапинът му долен.

[alvassareiro]

Той този заплашвач затова и само след няколко месеца се прости с властта си. Как не се научиха тия хора, че не се заплшава. Хеле пък да се приведе заплахата в действие.

Чудно режимите на Аржентина и Чили бяха близки по съществото си. От тази гл.т. надали щяха да стигнат точно до мащабна война.

Твоята "историческа" перспектива не спира да ме учудва. И Германия и СССР бяха близки режими, ама я гледай какво направиха.

[kramer]

Абе то аржентинците бая пакости нанесоха на поданиците на кралицата, нищо че Великобритания си запази Фолклендите през 82г. Авиацията им улучи близо 1/3 от английските кораби. Британците са били готови в краен случай при неуспех да нанесат ядрен удар по Буенос Айрес.

[КГ125]

Твоята "историческа" перспектива не спира да ме учудва. И Германия и СССР бяха близки режими, ама я гледай какво направиха.

В никой случай не са близки. Само по методите си, но не и по същината.

[Михов]

В никой случай не са близки. Само по методите си, но не и по същината.

Дори и по методи се различават, а идеологически съвсем. Приликите са формални. Все едно да заключим, че понеже и в САЩ, и във Великобритания, и в СССР антисемитизмът се преследва, управленията им са сходни.

[КГ125]

Точно така. Всъщност колко лесно в бекграунда си слагаме диктатурите в един кюп.

[alvassareiro]

аз пък си мислех, че и двете ги наричат тоталитарни държави.

Всъщност, същността е същата, а разликите са формални.

Диктатури в един кюп слагаш ти КГ, като пльосна чили до аржентина. Е нема такъв кюп.

Само че в един кюп са Германия, Италия, СССР, Португалия и Испания на онея двамата. тоталитарни държави. не прости диктатури на шайка разпасани пияндета като в аржентина. Тоталитарна държава е и Византия. Различават ги, естествено доктрините - било то националсоциализъм, фашизъм, щаду нову, комунизъм, чуче, християнство. Но това е козметична разлика в контекста на тоталитаризма.

Но да говорим за южна америка. Режимите в чили и аржентина не са идеологически, а военни. което, освен терора и диктата и погазване на човешките права, не ги прави общи въз основа на някаква обща доктрина. едно военизирано общество е готово да направи всичко, за да затвърди властта и национализма си, и както трепа вътре, няма нищо учудващо, да насочи оръжия и навън.

по странната логика на КГ, щом две държави са демокрации, значи не може да влязат във война. Илил пък две парламентарни монархии също не може да воюват.

[КГ125]

Естествено, че могат. В онази конкретна обстановка обаче, когато и пред двете страни стоят задачите да се досправят с евентуалните леви сили и пр. и една война между тях само ще им "разбие лагера".

Да не спамим за останалото, но СССР и Германия се отличават фундаментално по "ценностите", които защитават.

[alvassareiro]

не знам кое точно наричаш "ценност" във фашизма и комунизма, но и едното, и другото, са само пълнежът на тоталитарния строй. Кроасанът, пълнен с ягоди, сирене или шоколад пак си остава кроасан. Но не е мусака. Така както тоталитарната държава се различава по пълнежа си, но си остава тоталитарна, и не е военна хунта, либерална демокрация или абсолютна монархия.

когато и пред двете страни стоят задачите да се досправят с евентуалните леви сили и пр. и една война между тях само ще им "разбие лагера".

което означава, че левите сили изобщо не са били считани за сериозна заплаха, а само оправдание шайката п пияни разбойници да се докопат до властта. Имайки предвид сериозните приготовления за външна война, не за вътрешна.