От едно племе ли сме с турците?

[Хърс Златния]

Не съм сигурен дали тохарските текстове не са от 7-8 век?

Аз пък не съм сигурен дали изобщо имаш идея какво обсъждаме.

Проф. Менхен-Хелфен споменава, че градът Та-кан-чиен близо до град Куча в Таримския басейн бил резиденцията на китайския генерал Бан Чао в 91 г. сл.Хр. Името Та-кан-чиен е означавало ”градът на таркана”. В тохарски В (Кучийски) се среща думата tārhkān•e* именно в значение на ”таркан”.

[RIZAR]

Перко , не знам какво целиш с тази демонстрация на тюркистика .

Само си направи сметка , че тюрките и до днес нямат дума за сестра . Имаме си по-сложна система на роднинство и от другите славяни. Личи си не ''славянско'' ,а българско пръсъствие.

Това ще го повтарям до втръсване на тези, които още си играят с разните тюркси удурми .

[turanaga_san]

Не, момци славни, объркали сте се. Глишев, общо взето, даваше данни, а видя насреща си едно нищо. Скука на квадрат. Елхудур бегеин е човек на име Елхудур, носещ титлата "бегеин" и да, монголец е. От ХІІІ в. Оттам нататък за всичко си има чичко Гугъл.

Колкото до свободата на израза, тя е едно, а слободията да дрънкаш ad hominem е друго.

Perkunas, +1

Не съм сигурен доколко за "боила" може със сигурност да се търси близост с гръцките форми, все пак.

За "богоин" и славянския произход също имам съмнения, но всетъки се радвам да прочета нещо аргументирано.

Глишев ти пак си чел но недоразбрал. Човекът говореше че Богоин е славянска форма, разбирай фонетически славянизирана форма на Прабългарското багаин а не че думата има славянски произход. Същото може да се каже и за Бог че е славянизирана форма на Иранското Бага, но не и славянска по произход дума. Чръгобиля - Ичиргубоил е също аналогичен пример. Или Персиян - Прасян но в този случай имаме и семантично "облагородяване"

Ти обърни внимание на езиковия материал от древните Тюрки .... боила бага таркан

Боила - Гръцки през Бактрийски

Бага - Ирански

Таркан - Китайски през Монголски

:tooth:

Та това са така наречените Тюркски Прабългарски титли които "доказвали" Тюркския "произход" на Прабългарите

Мисля че доказателствената стойност на подобни титли и изолирани думи изровени от тук и там в писмените извори не се нуждае от повече коментар. Сега се надявам най-накрая да вденеш защо относно произхода на Прабългарите аз се доверявам единствено на археологическите данни а езиковия материал го оставям само за забавление. Просто има нулева доказателствена стойност, тъй като се опира на анализи на изолирани думи а не на цялостни текстове от които може да се съди и за граматиката и за произхода на този неизвестен език. Кой знае защо обаче почитателите на Тюрко-Алтайската лингвистика отказват да приемат факта че единствените запазени надписи от Дунавска България в които може да се говори за език а не за изолирани думи, не се превеждат чрез Тюркските езици и нямат нищо общо с тях На основата на какви езици се превеждат те? Къде е проф Добрев да внесе яснота по въпроса за Аланите в Първото Българско Царство

[turanaga_san]

No comment. Твоята логика обезсмисля с един замах изучаването на древните класически езици. Дай да зачеркнем староиранския езиков материал, щот не ни пасва тезата в рамките на средноиранския. Освен това средноиранските езици са значително опростени в сравнение със староиранските. Така че откъде ще развиват от нищо нещо?

Тюрките са я заели от монголите, защото множественото число на tarqan е tarqat, което е монголска форма. Т.е. титлата при тях прониква от изток, и произходът й е пак, за съжаление, китайски.

Този списък може да бъде попълнен с още примери за "славянизация на Прабългарско А в O" като бивол, кораб, котел, Коледа, пост, поп, кораб, котка, оцет... Промяната а > о е характерна за всички ранни заемки в славянски, независимо дали са латински, германски, ирански или тюркски.

Как е било согдийското произношение, е трудно да се каже, защото в согдийската азбука не се отбелязват гласни. така че този аргумент е недопустим. Двете форми bağa, beg се срещат в един и същ паметник, надписа на Тонюкук: Bilge Tuñuquq Bojla Bağa Tarqan... и малко по-нататък... Ol sabïğ ešidip On Oq begleri budunï qop kelti jükünti. С което аргументът ти, че бег е по-късна форма на бага, автоматически отпада. Начин на мислене от тип "щом не е иранско, е шарлатанско" в сериозната наука не се приема. Ето и един цитат в подкрепа на моето мнение: Clauson. G. Etymological dictionary of pre-13 century Turkish. с. 322: beg "the head of a clan or tribe, a subordinate chief", and the like, ... , almost certainly a loanword from Chinese po "the head of a hundred man" (Giles, "Ancient Chinese", Karlgren puk).

Ако е написана ета H, вероятно bege, bigi, или евентуално bügü. Но не и bagi, bogi, или bögi защото в гръцки би се предало с алфа А и омикрон О. Но ако делим bigi, какво е тогава kanasu?!! За това нямам отговор - а ти?

Глишев, мисля, че има статия от края на 80-те за boila и старогръцкия й произход. В бактрийски и согдийски има доста старогръцки заемки, макар и да не са засвидетелствани директно. Някои са преминали дори и в монголски при превода на будистката литература - най-очевидни са титэм "корона" (διάδημα), ном "канон, религиозно правило" (νόμος). Пък в согдийски има очевидни тюркски заемки като xānā "жилище" (от *qonaq "конак, страноприемница"), стигнало през Персия и Турция дори до нас като хан. Така че "согди" и "пратюрки" трябва да са били в съседство и да са препускали волно нейде из степите на Източен Казахстан и Монголия.

Интересно, интересно, направо замечателно

Как точно моята логика обезсмисля изучаването на калсическите езици? И как точно твоята логика отказва да приеме възмозността средноазиатските ирански езици да са се развили във времената след авестата и да са се облагородили с множество нови форми и лексика, в резултат на "вътрешно развитие" или външно влияние - примерно Монголско

Идеята че Бег се е развило по-късно отпада, но самата идея че Бег се е развило от Бага не. Или са имали и формата Бег или Тюрките са преобразували ед. число на Бага в множествено число като Беглери ... какво казват правилата за вокалната хармония? Защо не са го написали като Багалари? Има ли проблем с тази форма и то такъв който да наложи трансформацията и в Беглери? Сега явно Тюрките не са харесвали това краесловното а, в Бага или кана, и това обяснява защо е отпаднало а/е в беглери но не и защо А е преминало в Е. В крайна сметка това че БАГА и БЕГ ги има в един източник по-скоро подсилва идеята че едното е дериват на другото и че странната за Тюрския език иранска форма Бага е била изменена аналогично на славянизираните форми на прабългарски думи в Дунавска България. Явно и че Бег се е повяила "по-късно" и след Бага но не и толкова късно колкто аз си мислех. Може би формата бей е най-късно появилата се. А какво ще кажеш за нашата форма Бай, като почтително обръщение ... тя кога се е появила и от къде? Тия Согдийци да не са щъкали и до Дунавска България?

Согдийците са уседнал търговски народ който няма нищо общо с Тюрките. Развили са се в съвсем различни географски райони и говорят на езици от съвсем различни езикови семейства. Просто по времето когато се развива и разраства първия Тюркски каганат, Согдийците като водещия търговски народ в региона налагат своето влияние над Тюрките и техния Согдисйки Ирански език става официален език на Тюркския каганат. Така както Гръцкия език се налага в Дунавска България. Надписите на Тюркси език са били по-ското локална инициатива, както и тези на Прабългарски с Гръцки букви при нас. На практика в Каганата основния писмен език който се е ползвал е бил Согдийския. Затова повечето Ирански заемки в Тюркски идват от Согдисйкия.

Согдисйкото произношение на Бага може и да е неясно. Освен това не е ясно защо на Согдийски Бага е изгубила краесловното А пък в Тюркския надпис то е запазено. Те всички произношения са по принцип винаги съмнителни, дори и при развити писмени езици като старобългарския. просто отбелязах че консенсусно се предава чрез буквата за шква звук, тоест нашето Ъ. В тяхната азбука има букви само за съгласните така че гласните трябва да се отгатват, тази буква за шква звука е реконструирана а не реално присъстваща в писмените паметници. А доколко специалистите по Согдийски език са прави за звука, нямам представа. Аз вече казах че на лингвистичен материал и анализи нищо не залагам по принцип

[Aspandiat]

О представлява славянизация на Прабългарско А в думи като:

Баян > Боян

багаин > богоин

багатур > боготор

Бага > Бог

и Чигат > Чигот ако не ме лъже паметта.

Така че славянска по строеж дума да, но не и славянска по произход дума.

Това окане го измислиха славистите преди 100-120 години по отношение на прабългарските думи и имена, сиреч още към VІІІ век имало могъщо славянско влияние върху езика им (щото Аспарух бил довел със себе си само 10 000 души и направил държава с тях). Интересно ми е отде се е пръкнало тогава следното окане:

Органа (’Οργανας) у Теофан Изповедник

Аргана (’Αργανας) у патриарх Никифор

Разни Томашековци и Шафарикци решиха преди 120 години, че Органа трябва да е вярната форма, защото приличало на турското Орхан, ама май Аргана си е оригиналната форма и началното О- си го е имало в собствено прабългарска среда още към VІІ век, а не не се дължи на славянско влияние.

Твърдението за пославянченото окане в Боян също е манипулативна работа според мен. За какво става дума.

Синът на цар Симеон е известен във научната литература с името Боян (а в художествената като Боян Мага), но това е всъщност е резултат от откровена фалшификация в преводите в “Латински извори за българската история”. Западните автори, които споменават тази загадъчна личност, никъде не го записват като Боян, а единствено като Баян. При Лиудпранд – Baian, при Зигеберт – Baianus. От сведенията на Лиудпранд и Зигеберт личи, че древното име Баян в тази му форма е било оцеляло поне до средата - втората половина на X век. Това се подкрепя и от още едно сведение. В “Кратка история” на Георги Кедрин и Йоан Скилица се споменава и за някой си Баян, очевидно българин, който около 880 г. бил началник на конюшните на ромейския пълководец Лъв.

От друга страна обаче има и почти синхронни на Лиутпранд данни, които сочат, че формите Баян и Боян са се срещали успоредно при българите. Известен е българин на име Василий Боян, чието име е записано на латински като Bojano, Bujano, Budiano, Bugiano, Bugianus, Boiano, Vulcano. Между 1017–1028 г. той е катепан на византийска Италия, където постига големи успехи срещу норманите. Други сведения за него липсват. Негов син бил Войоанис (Боянис, Боян), който през 1041 г. също е назначен за катепан на Южна Италия. Обаче на 3 септември 1041 г. е разбит и пленен от норманите при битката в долината между Монтепелозо и Монте Серико. Бил освободен чрез откуп.

В добавка след заселването на Алцековите българи около Беневенто се появява селищното име Канталупо ди Бояно, отново с -о-, а не с -а-.

[Perkūnas]

Разни Томашековци и Шафарикци решиха преди 120 години, че Органа трябва да е вярната форма, защото приличало на турското Орхан, ама май Аргана си е оригиналната форма и началното О- си го е имало в собствено прабългарска среда още към VІІ век, а не не се дължи на славянско влияние.

No comment. О-кането е характерно за всички ранни заемки от латински, германски или гръцки, които съдържат кратко А.

Твърдението за пославянченото окане в Боян също е манипулативна работа според мен. За какво става дума.

В добавка след заселването на Алцековите българи около Беневенто се появява селищното име Канталупо ди Бояно, отново с -о-, а не с -а-.

Бояно да не е от лат. Bovianum? Зад Войоанис може и да се крие и Воин. Да не бъркаме ябълки с круши.

[glishev]

Бояно да не е от лат. Bovianum

Боян Магесникът ще излезе порода италийско vitello според местните величия

[Aspandiat]

No comment. О-кането е характерно за всички ранни заемки от латински, германски или гръцки, които съдържат кратко А.

Бояно да не е от лат. Bovianum? Зад Войоанис може и да се крие и Воин. Да не бъркаме ябълки с круши.

Окането е характерно за диалектите на куп индоевропейски езици.

А за бъркането на ябълките с круши - повече чети история, а не само езикознание.

[проф. Добрев]

No comment. О-кането е характерно за всички ранни заемки от латински, германски или гръцки, които съдържат кратко А.

Бояно да не е от лат. Bovianum? Зад Войоанис може и да се крие и Воин. Да не бъркаме ябълки с круши.

Мъжкото лично име Боян възниква на основата на бълг. *байан "голям; богат", запазено понастоящем в монголския език.

По начало в прабългарските езици лабиализира се кратката неударена гласна, вж. чув. ура-тур. айак; Тура-Танръ.

Освен това в старобългарския език все още действа славянския фонетичен закон за лабиализация на кратката неударена гласна - Борис от *барс.

Доколкото в аварски името е Баян, а е засвидетелствувано в други източници също така и с А, то българската форма най-вероятно е резултат от действието на този славянски фонетичен закон.

[RIZAR]

Всеки като си дърпа към неговия край на чергата , така ще стане .

Хайде , да видим ,че бат Баян си е бил на Балканите ,далeче преди прародителите на днешните комшовци да си домъкнат кривите крачка насам .

''старогерманско'' име- Baian

имаме си и латински надпис Baienius

[Aspandiat]

Мъжкото лично име Боян възниква на основата на бълг. *байан "голям; богат", запазено понастоящем в монголския език.

Ей това изявление показва каква е стойността и методите на тюркско-олигофренските теории. Хипотезата служи като доказателство, тоест хипотезата, че прабългарите били тюрки се "доказва" с това, че при монголите имало "българска" дума, която обаче може да е българска, само ако се допусне, че прабългарите са тюрки, а пък това се "доказва" от монголски думи като "баян". Тюрко-олигофренията определено достига космически измерения...

[luby]

...само ако се допусне, че прабългарите са тюрки

"Тюрки" е изкуствено въведено понятие за номадите във въпросния исторически период. В изворите тези народи са наричани обикновено хуни.

[проф. Добрев]

Aspandiat: Ей това изявление показва каква е стойността и методите на тюркско-олигофренските теории. Хипотезата служи като доказателство, тоест хипотезата, че прабългарите били тюрки се "доказва" с това, че при монголите имало "българска" дума, която обаче може да е българска, само ако се допусне, че прабългарите са тюрки, а пък това се "доказва" от монголски думи като "баян". Тюрко-олигофренията определено достига космически измерения...

Може ли да ми цитираш тук онова изречение, в което аз твърдя, че думата не е собствено прабългарска по произход (1) и (2), че единствено и само чрез нея се доказва, че прабългарите са тюрки?

А медицинската терминология е най-добре да отнесеш към себе си!

Но кое налага да превръщаш форума в най-долнопробна кръчма?

[Aspandiat]

Може ли да ми цитираш тук онова изречение, в което аз твърдя, че думата не е собствено прабългарска по произход (1) и (2), че единствено и само чрез нея се доказва, че прабългарите са тюрки?

А медицинската терминология е най-добре да отнесеш към себе си!

Но кое налага да превръщаш форума в най-долнопробна кръчма?

Бай Иване, казвам, че тюрската теория е олигофренска, а не ти. Все ми е тази дали според тебе името/думата "баян" е собствено прабългарска или не е. Боя се, че в този форум едва ли някой взима сериозно писанията ти, особено когато са самоцитати от по 20 000 знака.

[makebulgar]

Иранцы и пратюрки

Предисловие

В 550 годы на арену истории вышел новый народ – тюркуты. Их родовое имя в форме «тюрк» прочно вошло в сознание людей и приобрело этническое звучание. Они не были первыми создателями степной империи. До них в центральноазиатском регионе властвовали туранцы, затем юечжи и хунну. И хотя их власть и земли, которыми они владели, даже по нашим временам была огромной, но не выходила далеко за пределы центральноазиатского региона. В отличие от них тюркуты прославились созданием гигантской мировой империи, по размерам едва ли не равной Великой Степи. Ее восточные пределы доходили до Манчжурии, западные – до Черного моря. Они вошли в контакт со всеми известными цивилизации, раздвинули горизонты Истории, и туманный неопределенный со времен Геродота мир стал благодаря этому узнаваемым. Контактируя на востоке с Поднебесной, на западе – с Византийской империей, средневековым осколком Римской империи, а между ними с государствами Средней Азии, Кавказа и Ирана, они связали древние цивилизации торговыми путями, по которым согдийские купцы развозили шелк и другие товары. Континентальная торговля, зародившись в эпоху господства юечжи, обрела в годы Тюркского каганата «новое дыхание». И неудивительно, что их именем стали называть со временем все племена и народы Великой степи, хотя далеко не все из них имели к ним отношение и не говорили на тюркском языке.

Родина тюркутов - юго-западные районы Центральной Азии, степи, примыкающие к Восточному Тянь-Шаню. Здесь у Золотой горы, которую китайцы именовали Цзиньшань, что севернее Хами, находилась их родина, отсюда они направились покорять мир.

Имя «тюрк» (другое название – тюркут) стало со временем собирательным. Сначала арабы, а затем европейцы стали называть их именем все кочевые народы, имевшие сходную с тюрками культуру и обычаи. В прошлом полагали, что форма родового этнонима «тюркут» и имя династии Ашина имеют монгольское происхождение. Но С. Кляшторный выводит слова «тюркут» и «Ашина» из иранского языка. Тюркут – это форма множественного числа от «тюрк», а Ашина от «ахшайна» - «темно-голубой». Отсюда и название Черного моря – море Ахшен, которое греки переосмыслили на свой лад – море Авксинское, то есть негостеприимное (это первоначальное наименование). В современном русском – Черное.

По-видимому, в этом иранском названии есть нечто символичное. Тюркуты восприняли не только имя с языка другого народа, но и его похоронные обычаи: положение в могилу шкуры и ног лошади, курганные погребения и латную конницу. Все, что ставило в тупик археологов и историков. Они все погребения подобного рода, но более древние механически относили к тюркам, хотя это был другой народ, имя которого забылось. Забылся их язык и неудивительно, что сохранившиеся слова с их языка, такие как «богатырь», стали восприниматься, монгольскими. Сейчас мы осознаем, что название «тюрк» дал аристократический род, вероятно связанный своим происхождением с могущественным «домом юечжи» или ираноязычными народами, называемыми ди, в круг которых входили весьма вероятно туранцы, создатели первой кочевой империи в Центральной Азии.

Турки склонны возводить «тюрк» к турам Турана. Бесспорно одно. Тюрки заимствовали многие особенности быта и культуры восточных иранцев. Татары – другое название центральноазиатских племен, вероятно, в массе своей тюркоизированных иранцев. Численно они некогда доминировали. Их имя вошло в историю в период монголо-татарских завоеваний, и впоследствии было перенесено на всех кочевников запада евразийской степи. Долгое время эти два названия - татары и тюрки - конкурировали, но с падением всемирно известного государства Золотой Орды использование названия «татары», как обобщающего для всех тюркоязычных народов, потеряло смысл. Однако, в начале XX века некоторые общественные деятели Турции пытались возродить к жизни этноним «татары» для объединения всех тюркоязычных народов, ибо этноним «тюрк» к этому времени стал восприниматься в узком плане.

Примечание.

Пласт индоевропейской лексики в тюркских языках занимает значительное место и отражает социально-культурные и хозяйственные связи.

Культурные растения: алма – «яблоко», арпа – «ячмень», чавдар – «рожь», бугдай – «пшеница», кендир, кеневир – «конопля».

Культурно-хозяйственное: шальвар – «шаровары», дам, там – «дом, крыша», ул – «фундамент», улуш – «селение», канд, кент – «город», аш – «пища», дон, тон – «одежда», бор – «вино», бекни – «пиво».

Числительные: пять – «беш», десять тысяч – «тюмен», первый – «биринче». Деление воинских отрядов на десятки, сотни, тысячи и десять тысяч также от них.

Социально-культурные, среди них выделяются имена и этнонимы, которым раньше придавали не иранское происхождение, это Хазар, Шейбан, Шад, сувары (сабаны), татары и др.; боги Худай, и возможно Умай.

Воинские титулы: шад – «царевич», «воевода», тегин и эльтебер - младшие в сравнении со званием шад титулы, далее тудун, тархан, бага (бек), буюрук – беги, буюруки – приказные или тяжеловооруженные воины, но последние назывались также бури. Титулы высокого ранга ябгу – «князь», шадопыт-беги – беги, подчиненные шаду (от шадопат). Титулатура Тюркского каганата пестрит иранизмами: бага-шад, бага-ышбара-хан, багатур-шад, багатур-ябгу, тегин-шад, ышбара-хан, ышбара-ябгу, ябгу-хан, баярук и т.д.

Значения некоторых индоиранских слов. Бага – «бог», но в значении «божественный», «господин», но сакское (юечжийское) - явуга означало не только титул, но и имя собственное, согдийское – хшад, индоиранское кшатра - «воин», санскритское ишвара, кушанское осбаро (но известны и другие его формы - аспбара, аспарак) – всадник (в значении рыцарь). Очевидно, тюркское имя или титул ышбара - индоиранское.

В тюркском от иранских воинских титулов бага произошли известные всем слова. Это бек (варианты бей и бай) в значении «господин» или «князь». С корнем бага связано происхождение титула – бахадур - багатур в значении «божественный тур». Титул широко распространенный, ср. татар.- батыр, монг. - баатур, слав.- богатырь. Известное из «Слова о полку Игореве» буйтур по звучанию сходно с татарским батыр и было вероятно заимствовано славянами от булгар или одновременно и теми и другими из общего источника. Таким источником мог быть иранский Поднепровья и Подунавья, общий для иранских предков славян и тюркоизированным иранцев, которые стали называться впоследствии булгарами. Но это не вовсе не значит, что он не был известен истинным булгарам Центральной Азии.

Ученые Турции полагают, что «заимствования основополагающих терминов хозяйства, материальной культуры, военно-политических титулов, а также числительных свидетельствуют не только о сильнейшем культурном и языковом влиянии этноса-донора, но и о его широком участии в генезисе нового этноса». Этноним тюрк, по их мнению, является по происхождению иранским (русские ученые пытались отыскать значения этого слова, опираясь на языки местных народов, возводя то к монгольскому «свояк», то к тюркскому «сильный»). Но в Шахнаме Фирдуоси приводит другую его форму: торкан, где «–канн» аффикс принадлежности, сохранившийся в армянском языке. Известно, что по этому правилу образованы названия Азербайджан и Фергана (древнее Паркан). В древности Азербайджан называли Атурпаткан, т.е. атуропатовская, принадлежащая Атуропату, персидскому сатрапу, захватившему власть в стране, называемой Малой Мидией. Через формы Адурбадган, Азурбадган название приобрело современный вид. Туранцы, как известно, враги арийцев и «Авеста», священная книга древних иранцев, полна сообщений об ожесточенных войнах арийцев и туранцев, набегах туранцев на арийские селения земледельцев Средней Азии. Авеста недвусмысленно указывает на туранцев, как кочевников (буквально «туры с быстрыми конями»), не ценящих земледельческий труд. Но Авеста также указывает на тесное родство арийцев, туранцев и савромат (более подробно о центральноазиатских туранцах ниже, об арийцах и туранцах и их именах в главе 4). И тюрки, по мнению Фирдуоси, из рода туранцев.

Происхождение тюркского слова волк ни у кого не вызывает сомнений. Оно иранское. В татар. бури, тюрк. бери, но почти также в осет. бирэг, в сакск. бирге, в согд. вырк. Диалектное русское, но заимствованное из иранского, бирюк. Более древняя тюркская форма должна была звучать, как бёрюк. Полагают, что у этого слова есть более древняя форма wrkan (арийское) и оно точно соответствует общеиндоевропейскому vulkan (перешло в название вулканов). И, нельзя не обращать внимания, но то, что сокращенная славянская форма волк от wurkan удивительно соответствует тюрк от turkan. Возможно, что происхождение этнонима тюркут в одном ряду со словами Сургут (в Западной Сибири и у Самары), маскут, Иркут (Иркутск), Ургут (Средняя Азия), Беркут (Татарстан), Пасаргад (Др. Иран).

Вероятнее всего, легенда о происхождении от волчицы была также заимствована из иранской мифологии и видоизменена. Тюркский этногенетический миф, излагая начало начал истории тюрков, как и римской легенде, главную роль отводит волчице. Хуннское племя, кроме мальчика было истреблено. Изуродованный врагами и совершенно беспомощный, он мог погибнуть, но благодаря волчице выжил. От него и этой волчицы родились в «Золотых горах» Восточного Тянь-Шаня (а не Алтая, как полагают) десять сыновей, которые взяли впоследствии себе жен из Турфана (т.е. из народа «тохар», которые жили там же, но немного западнее). От них по легенде пошел род тюрков Ашина. В Тюркском каганате VI-VII вв. слово «бери» было почетным и входило в состав личных имен-титулов многих правителей: Бёри-хан, Бёри-шад, Иль-Бёри-шад.

Вероятно эль – народ имеет также иранское происхождение. «Ир» - «ил» (эль) с переходом звука «р» в «л», что характерно для иранских языков.

КАНАСУБИГИ - КАНАСЯБГУ - КАНАСЯВУГА

[Perkūnas]

Кой сътвори подобни глупости - общеиндоевропейскому vulkan? Такова чудо няма! vulcanus се среща само в латински и на латинска почва е неизяснима. Изобщо в ИЕ езици липсва развита терминология за металообработка, камо ли за такъв бог! Еrgo, това по всяка вероятност не е индоевропейско наименование и няма нищо общо с иранските езици!

Останалото дори не си струва да се чете.

[проф. Добрев]

Тюрките са я заели от монголите, защото множественото число на tarqan е tarqat, което е монголска форма. Т.е. титлата при тях прониква от изток, и произходът й е пак, за съжаление, китайски.

В писмото на хазарския хаган Йосиф нашият етноним е b.l.g.d, което заедно с още някои примери от тюркските езици дава основание да се мисли, че това е собствено болгарско мн.ч., заето и съхранено впоследствие единствено в монголските езици.

И изобщо в никакъв случай не бива да се преувеличават ролята и значението на монголите и монголските езици за прабългарите и прабългарския език, където монголските думи са не повече от 3-4, докато при обратното този брой е доста голям.

[проф. Добрев]

Глишев, мисля, че има статия от края на 80-те за boila и старогръцкия й произход. В бактрийски и согдийски има доста старогръцки заемки, макар и да не са засвидетелствани директно. Някои са преминали дори и в монголски при превода на будистката литература - най-очевидни са титэм "корона" (διάδημα), ном "канон, религиозно правило" (νόμος). Пък в согдийски има очевидни тюркски заемки като xānā "жилище" (от *qonaq "конак, страноприемница"), стигнало през Персия и Турция дори до нас като хан. Така че "согди" и "пратюрки" трябва да са били в съседство и да са препускали волно нейде из степите на Източен Казахстан и Монголия.

Моето мнение по този въпрос е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry91168 - Коментар #350

[Goro76]

Качо малко прибързва с нафталина, но просто да му е - сега тюрко-алтайската теория не е на мода за сметка на иранската, та сигур заради това ще да е

Ами той Маготин го каза, макар че там откъдето го е чел не го е доразбрал, ама той от едно време си прави така . Има иранско и алтайско, подчертавам алтайско влияние. Връзката е с тунгусо-манджурците, не тюрките. Чувашкия език е условно тюркси език. Някои автори дори не го смятат за такъв и го отделят като самостоятелен алтайски език.