Неосъщественият руски поход към Индия

[asgaard]

На границата на ХVІІІ и ХІХ век в две европейски столици се замисля военна авантюра, която и днес впечатлява с дързостта си и почти неправдоподобния си сценарий. Авторите на този план са френският първи консул Наполеон Бонапарт и руският император Павел І, а целта е поход към Индия, за да бъде нанесен удар по английската колониална мощ и да бъдат спечелени огромни придобивки и слава за двете държави.

Съвсем доскоро преди това двете страни са върли противници. Екатерина ІІ нарежда страната си в коалиция с Англия, Австрия и Прусия срещу Франция; общата цел е да се унищожи революцията, това „най-ужасно от всички чудовища”, по израза на руската владетелка. При нейния наследник Павел І политиката не се променя. Руските войски нанасят редица поражения на французите в северна Италия и ги изтласкват оттам, а адмирал Ушаков начело на флота действа в Средиземно море в съюз с англичаните. Във Франция вече се готвят за нахлуването на руската армия на тяхна територия.

Но както съюзниците в коалицията са обединени от омразата си към революцията и желанието да съкрушат Франция, така всеки от тях играе своята собствена игра. Русите скоро си дават сметка, че се сражават за чужди каузи. Отношенията с Англия се обтягат след като британците окупират Малта. В същото време австрийците заемат освободените територии в Италия, а русите са принудени да се сражават сами срещу превъзхождащи френски сили в Швейцария и с големи усилия си пробиват път през Алпите, за да избягнат пълна катастрофа. Разгневен от коварството на съюзниците, Павел І нарежда на войските да се приберат обратно в Русия и започва да обмисля преразглеждане на политиката си.

Подобни процеси се развиват и във Франция, където овладелият властта Бонапарт си дава сметка, че страната има нужда от силен съюзник и той може да бъде само Русия. В републиканска Франция Русия традиционно е представяна като бастион на тиранията. През 1800 г. обаче тонът започва да се променя. И двете страни бързо се придвижват към постигане на съюз. Така се стига до идеята за военна експедиция към Индия.

Предвиждало се е всяка от двете страни да осигури по 35 000 бойци. 35 000 руски войници е трябвало да се концентрират в Астрахан и да отплават до персийското пристанище Астрабад, на югоизточния бряг на Каспийско море. Френският корпус под командването на генерал Масена (сражавал се доскоро срещу русите в Швейцария) е трябвало да се спусне с кораби по Дунав до неговото устие. Оттам те сменят съдовете и стъпват на борда на руски транспортни кораби. Оттам отплават до Таганрог на Азовско море. Следва преход по суша до Царицин на Волга и спускане с речни съдове до Астрахан. Оттам на борда на руски търговски кораби войската преплува до Астрабад, където двете армии е трябвало да се съединят и градът да стане главна база на военното командване. Оттам пътят на обединената армия е трябвало да премине през Херат и Кандахар в Афганистан и да достигне брега на р. Инд.

Тъй като пътят от Астрабад до Индия преминава през много страни, където управляват различни ханове и други местни владетели, се е предвиждало да бъдат изпратени емисари до тях, за да ги убедят да пропуснат свободно войските и да уговорят условията за преминаване.

Чертаейки плановете на бъдещата кампания, в Русия и Франция се вдъхновяват от похода на Надир Шах, който през 1737-1739 предприема завоевателен поход от Персия към Индия и превзема Делхи. Така че защо френските и руските бойци да не повторят този път? Разчита се на ограничения брой на британските военни сили в Индия, на съюз с Персия и на това, че местното население ще ги посрещне като освободители.

Но освен това руското правителство обмисля идеята и за военна експедиция, отделна от похода на обединената армия, която да мине през Средна Азия, отново с тайната мисъл да си осигури по-добри позиции от тези на френските си съюзници. Освен това в Санкт Петербург се опасяват че френската армия в Египет, макар и в тежка позиция, би могла да надделее и това би дало възможност на французите да достигнат Индия по море. В същото време Хиванското и Бухарското ханство в Средна Азия били твърде непредвидими и не били склонни да осигуряват достатъчно благоприятни условия за преминаването на руските търговски кервани през техните територии. Ето защо е решено да се организира отделна експедиция от Оренбург (южен Урал) през Хива и Бухара до Индия.

На 12 януари 1801 г. Павел І изпраща указ до командира на казашката войска на р. Дон генерал Орлов. В него той му нарежда да потегли на поход към Оренбург и оттам към Хива, Бухара и Индия. Приложените карти покриват само териториите до Хива и р. Амударя. Оттам нататък Орлов сам ще трябва да си осигури необходимата информация за английските притежания и индийците под тяхна власт. Според императора Орлов трябва да разруши британските позиции и територията и търговията да се ориентират към Русия по същия начин, по който сега са под британски контрол. Павел подчертава че руските части трябва да се бият единствено с англичаните и че трябва да се сключва съюз с всички, които не ги подкрепят. Орлов получава първото писмо на 24 януари и свиква обща мобилизация на казашката конница до един месец.

В края на февруари казашката войска потегля на изток. Тя наброява около 22 000 казаци, 44 000 коня и 24 оръдия. Очаквало се е по това време да започне затопляне, но то закъснява в сравнение с обикновено. Зимата е студена и с изобилие на сняг, температурата е около 0º. Конете се движат трудно, оръдията затъват, няма нито подслон, нито отопление, нито достатъчно храна за животните. Войниците се придвижват почти без да почиват през деня. В средата на март войската достига до Волга. По-нататък следва изтощителен преход през степта. Хората спят върху влажната земя или направо върху снега. За три седмици войската изминава над 700 km. В Оренбург ги очакват, като вече са осигурени камили с провизии и други материали за похода към Индия.

Но армията така и не стига до Оренбург. По пътя ги застига куриер с новината за смъртта на императора. Павел І става жертва на заговор, в който учавствува и престолонаследникът Александър. Една от първите стъпки на новият владетел е да отзове обратно казашката войска. Походът пропада, а заедно с него френско-руските мечти да завладеят Индия. За повечето историци този проект е пример за фрапираща липса на реализъм, особено от страна на Русия, където всъщност е разработен планът за кампанията. Но въпреки това в Англия тогава гледат сериозно на заплахата и предприемат редица дипломатически стъпки към Турция и Персия, за да предотвратят евентуално нападение. Открит остава и въпросът за британския принос към убийството на Павел І. Когато научава новината, Бонапарт заявява че те са го пропуснали тук (има предвид скорошния атентат срещу него), но са го улучили в Петербург. Те, това са англичаните ...

Ето повече информация

ru.wikipedia.org/wiki/Индийский поход 1801

svetlov-rv.by.ru/nap_ind.htm

www.centrasia.ru/newsA.php?st=1263421140

www.proza.ru/2007/12/10/178

[КГ125]

Хмм, интересно. Дали е нереалистичното на едно съвместно завладяване на Индия от Русия и Франция?

Политически може би ще предизвика усложенения, защото Англия ще създаде система от съюзи и с дявола и ще изрине земята, но няма да допусне да й отнемат Индия. Но чисто военно проблемите са били само логистични.

Веднъж оказали се в Индия, руско-френските войски ще имат сблъсък с местните и по-късно с несъмнено пристигналият английски контингент. Като полуостров, в Индия би възникнала интересне ситуация - Англия, доминираща в моретата, ще стоварва войски по пристанищата, руснаци и французи ще бранят вътрешността. Всички ще се надпреварват за съюз с местните раджи, племена, народности и пр.

Дали обаче френско-руският съюз ще може да се снабдява по суша? Англичаните тутакси ще прекъснат пътищата, а самите те ще се снабдяват през пристанищата..

Май си е обречена кауза.

ПП

А смъртта на Павел така или иначе си е мистерия.

[Warlord]

За снабдяване на войските май въобще не може да се говори. Керваните задължително ще трябва да се придружават от солидни охранителни контингенти, което допълнително ще ангажира силите, едни племена и ханове ще ги пропуснат, други обаче няма, колко от тях ще успеят да прекосят цяла Централна Азия и да достигнат успешно при войските в Индия. Отделно че това ще става прекалено бавно и с огромни закъснения от разчетите, ако въобще могат да се направят такива. Просто с каквото успеят да се снабдят в Индия - това е. Зависи как щяха да реагират местните владетели, най-вероятно щяха да използват руснаците и французите за да изгонят англичаните, но в последствие и тях щяха да опитат да изгонят, а това ще им е още по-лесно отколкото с англичаните, защото руско-френския контингент ще бъде с много мизерно снабдяване или с никакво.

Индия е много далеч и е много голяма, нужни са интензивни връзки за окупационни войски там и това може да стане само по море където Англия в този период е безспорен хегемон.

[КГ125]

Значи ключово и решаващо би било да се привлекат всички владетели по един, а желателно е и по алтернативен път. И снабдяването да става с големи въоръжени отряди. Защото първата работа на англичаните ще е да го прекъснат - дали лично, дали като пратят някой Лорънс Индийски

[nik1]

На границата на ХVІІІ и ХІХ век в две европейски столици се замисля военна авантюра, която и днес впечатлява с дързостта си и почти неправдоподобния си сценарий. Авторите на този план са френският първи консул Наполеон Бонапарт и руският император Павел І, а целта е поход към Индия, за да бъде нанесен удар по английската колониална мощ и да бъдат спечелени огромни придобивки и слава за двете държави.

Съвсем доскоро преди това двете страни са върли противници. Екатерина ІІ нарежда страната си в коалиция с Англия, Австрия и Прусия срещу Франция; общата цел е да се унищожи революцията, това „най-ужасно от всички чудовища”, по израза на руската владетелка. При нейния наследник Павел І политиката не се променя. Руските войски нанасят редица поражения на французите в северна Италия и ги изтласкват оттам, а адмирал Ушаков начело на флота действа в Средиземно море в съюз с англичаните. Във Франция вече се готвят за нахлуването на руската армия на тяхна територия.

Но както съюзниците в коалицията са обединени от омразата си към революцията и желанието да съкрушат Франция, така всеки от тях играе своята собствена игра. Русите скоро си дават сметка, че се сражават за чужди каузи. Отношенията с Англия се обтягат след като британците окупират Малта. В същото време австрийците заемат освободените територии в Италия, а русите са принудени да се сражават сами срещу превъзхождащи френски сили в Швейцария и с големи усилия си пробиват път през Алпите, за да избягнат пълна катастрофа. Разгневен от коварството на съюзниците, Павел І нарежда на войските да се приберат обратно в Русия и започва да обмисля преразглеждане на политиката си.

Подобни процеси се развиват и във Франция, където овладелият властта Бонапарт си дава сметка, че страната има нужда от силен съюзник и той може да бъде само Русия. В републиканска Франция Русия традиционно е представяна като бастион на тиранията. През 1800 г. обаче тонът започва да се променя. И двете страни бързо се придвижват към постигане на съюз. Така се стига до идеята за военна експедиция към Индия.

Предвиждало се е всяка от двете страни да осигури по 35 000 бойци. 35 000 руски войници е трябвало да се концентрират в Астрахан и да отплават до персийското пристанище Астрабад, на югоизточния бряг на Каспийско море. Френският корпус под командването на генерал Масена (сражавал се доскоро срещу русите в Швейцария) е трябвало да се спусне с кораби по Дунав до неговото устие. Оттам те сменят съдовете и стъпват на борда на руски транспортни кораби. Оттам отплават до Таганрог на Азовско море. Следва преход по суша до Царицин на Волга и спускане с речни съдове до Астрахан. Оттам на борда на руски търговски кораби войската преплува до Астрабад, където двете армии е трябвало да се съединят и градът да стане главна база на военното командване. Оттам пътят на обединената армия е трябвало да премине през Херат и Кандахар в Афганистан и да достигне брега на р. Инд.

Тъй като пътят от Астрабад до Индия преминава през много страни, където управляват различни ханове и други местни владетели, се е предвиждало да бъдат изпратени емисари до тях, за да ги убедят да пропуснат свободно войските и да уговорят условията за преминаване.

Чертаейки плановете на бъдещата кампания, в Русия и Франция се вдъхновяват от похода на Надир Шах, който през 1737-1739 предприема завоевателен поход от Персия към Индия и превзема Делхи. Така че защо френските и руските бойци да не повторят този път? Разчита се на ограничения брой на британските военни сили в Индия, на съюз с Персия и на това, че местното население ще ги посрещне като освободители.

Но освен това руското правителство обмисля идеята и за военна експедиция, отделна от похода на обединената армия, която да мине през Средна Азия, отново с тайната мисъл да си осигури по-добри позиции от тези на френските си съюзници. Освен това в Санкт Петербург се опасяват че френската армия в Египет, макар и в тежка позиция, би могла да надделее и това би дало възможност на французите да достигнат Индия по море. В същото време Хиванското и Бухарското ханство в Средна Азия били твърде непредвидими и не били склонни да осигуряват достатъчно благоприятни условия за преминаването на руските търговски кервани през техните територии. Ето защо е решено да се организира отделна експедиция от Оренбург (южен Урал) през Хива и Бухара до Индия.

На 12 януари 1801 г. Павел І изпраща указ до командира на казашката войска на р. Дон генерал Орлов. В него той му нарежда да потегли на поход към Оренбург и оттам към Хива, Бухара и Индия. Приложените карти покриват само териториите до Хива и р. Амударя. Оттам нататък Орлов сам ще трябва да си осигури необходимата информация за английските притежания и индийците под тяхна власт. Според императора Орлов трябва да разруши британските позиции и територията и търговията да се ориентират към Русия по същия начин, по който сега са под британски контрол. Павел подчертава че руските части трябва да се бият единствено с англичаните и че трябва да се сключва съюз с всички, които не ги подкрепят. Орлов получава първото писмо на 24 януари и свиква обща мобилизация на казашката конница до един месец.

В края на февруари казашката войска потегля на изток. Тя наброява около 22 000 казаци, 44 000 коня и 24 оръдия. Очаквало се е по това време да започне затопляне, но то закъснява в сравнение с обикновено. Зимата е студена и с изобилие на сняг, температурата е около 0º. Конете се движат трудно, оръдията затъват, няма нито подслон, нито отопление, нито достатъчно храна за животните. Войниците се придвижват почти без да почиват през деня. В средата на март войската достига до Волга. По-нататък следва изтощителен преход през степта. Хората спят върху влажната земя или направо върху снега. За три седмици войската изминава над 700 km. В Оренбург ги очакват, като вече са осигурени камили с провизии и други материали за похода към Индия.

Но армията така и не стига до Оренбург. По пътя ги застига куриер с новината за смъртта на императора. Павел І става жертва на заговор, в който учавствува и престолонаследникът Александър. Една от първите стъпки на новият владетел е да отзове обратно казашката войска. Походът пропада, а заедно с него френско-руските мечти да завладеят Индия. За повечето историци този проект е пример за фрапираща липса на реализъм, особено от страна на Русия, където всъщност е разработен планът за кампанията. Но въпреки това в Англия тогава гледат сериозно на заплахата и предприемат редица дипломатически стъпки към Турция и Персия, за да предотвратят евентуално нападение. Открит остава и въпросът за британския принос към убийството на Павел І. Когато научава новината, Бонапарт заявява че те са го пропуснали тук (има предвид скорошния атентат срещу него), но са го улучили в Петербург. Те, това са англичаните ...

Ето повече информация

ru.wikipedia.org/wiki/Индийский поход 1801

svetlov-rv.by.ru/nap_ind.htm

www.centrasia.ru/newsA.php?st=1263421140

www.proza.ru/2007/12/10/178

Говори се за казаци..Дали не може да се помисли за по-опростен и рационален вариант на снабдяване на казаците?

Питам в интерес на дискусията, хипотетично.. Какво е пречело да им бъдат дадени средства (и ако да е имало такива) така че да се издържат и запасяват по пътя си сами, включително и да купуват местните вождове?..Т.е да използват някаква подобна тактика, на тази изпозлвана при завоеванията им в Централна Азия (е, там май са се отдавали и на грабежи, де, защото войната и грабежите са свързани, а тези хора са се заминавали с този бизнес)?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%B0%D1%86%D0%B8

http://en.wikipedia.org/wiki/Cossacks