Към произхода на названието "Мерсия"

[glishev]

В англосаксонската Хептархия съществува кралство, наречено Мерсия/Меркия (Mercia, да не обяснявам как се чете на съвременен английски, че е доста весело ). Териториите му съответстват приблизително на съвременните Midlands. Кралството се покръства относително бързо след мисията на монаха Августин от 597 г. Мерсия съществува като самостоятелна част от Хептархията между началото на VІ и третата четвърт на ІХ в., когато е поделена между Уесекс и викингските нашественици.

В монетите и хартите на владетелите на кралството, както и в Historia ecclesiastica gentis Anglorum на Преподобния Беда и в латинския превод на Англосаксонската хроника се говори за rex Merciorum и regnum Merciae.

Мерсия, както е прието да се изписва названието у нас, е кралство на англите, по-точно на англите сутумбри - названието е географски маркер за англосаксонските владения между реките Темза и Хъмбър. В различни моменти от историческото развитие на Мерсия владетелите й са разделяли кралството на няколко по-малки области: Mierce, Hwiccе, Middel Aengel и пр. В други случаи крале на Мерсия са се домогвали до титлата bretwalda, тоест до положението на хегемон в Хептархията.

Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница". В този смисъл Мерсия трябва да е възникнала като постепенно разширяваща се гранична зона между най-ранните англосаксонски поселения и уелските (коренно британските) владения в централната и западната част на Острова. В полза на това мнение говори и действително съществувалото название на част от кралството - именно Mierce.

Същевременно обаче в староанглийската поема "Widsith", запазена в единствен екземпляр от ІХ в. е споменат комитатът (или кралският род) Myrgingas (мюргинги или мюринги). Мюрингите, според текста на "Уидсит", са вероятно част от племето на англите и мюрингски предводители се опитват да спечелят кралската титла в Ангелн, района, обитаван от англите в Шлезвиг-Холщайн до края на V в. Американският филолог Кемп Малоун извежда филонима Myrgingas от "mire", "езеро", основавайки се на изобилието от малки езера в околностите на р. Айдер и Мюрвик-Фленсбургския залив в Шлезвиг-Холщайн.

Един от тримата споменати владетели на мюрингите (и изобщо на англите) от този легендарен период е Offa (Офа), който трябва да е имал определено значение в легендите и историческите спомени на англосаксите, защото името му се среща и в "Беоулф", и в Англосаксонската хроника. Езиковите особености на "Уидсит" говорят, че текстът е съставен първоначално вероятно в VІІ в. (напълно възможно, доколкото скоро след 597 г. англосаксонски монаси започват да се издигат до епископски сан и основават редица манастири, където освен копирането на латински и преводът на староанглийски на богослужебните текстове започва и записването на "саксонските песни", carmina Saxonum).

В 745 г. кралят на Мерсия Етелбалд (716-757) издава харта в полза на абатство на св. Петър, в която се титулува: "ic Aethelbald Myrcna cincg" (буквално: "аз, Етелбалд, крал на мюркните"). Това е изобщо първият (или поне най-ранният запазен) официален документ, съставен изцяло на староанглийски. Правописът на титлата поставя под въпрос интерпретацията на Mercia чрез "mierce". А официалният произход на текста поставя вън от съмнение компетентността на скриптора. Самият оригинал на хартата е запазен в Уорчестърския градски архив, което изключва и възможността да става дума за късен препис на текста, повлиян от поемата.

Любопитно е, че приемникът на Етелбалд носи името Офа (крал на Мерсия 757-796) като легендарния владетел на мюрингите в Ангелн. Офа от Мерсия царува дълго като предшественика си Етелбалд, води успешни войни, заповядва издигането на едно от най-големите землени укрепления в Британия - т. нар. Offa's Dyke между своето кралство и Уелс и сече дори златни монети, имитиращи типа на абасидските динари. В случая от интерес е съответствието между титлата на предходника му и названието на легендарния ангелнски род, както и това между името на легендарния владетел и историческия.

Разбира се, за ранносредновековните общества свързването на собствения произход с прочути предци е въпрос на престиж и в конкретния случай може да става дума именно за това - стремеж на мерсийските крале да свържат произхода си с легендарни прадеди. Не е невъзможно и текстът на "Уидсит" да може да се припише на подобни стремежи. В такъв случай появата на "Myrcna cincg" в титулатурата на Етелбалд (както и името на Офа) трябва да мине за влияние на епическата традиция в политическата реалност. Това далеч не е невъзможно, разбира се.

Но трябва да се има предвид и възможността приемствеността между Мерсия и мюрингите да е по-стара и като концепция, и (защо не?) като реалност. При такова положение мюрингите биха излезли от легендите, за да се превърнат в предшественици и основатели на едно от относително значимите ранносредновековни държавни образувания, а интерпретацията на името Mercia може би ще трябва да бъде преразгледана. Още повече, че формата *Miercingas не е засвидетелствана в нито един извор.

Редактирано Януари 21, 2011 от glishev

[Warlord]

Първата теория ми се струва най-естествена, думата си съвпада със староанглийската за "граница", леко латинизирана в последствие разбира се, а и наистина се намира на границата с местните племена. Другото са си алтернативки

[КГ125]

И аз така мисля. Най-логично е.

Поздрав на автора !!!

Редактирано 16, 2010 от КГ125

[glishev]

Самата област Mierce не обхваща цялото кралство и се намира извън първоначалните му предели. А и Myrcna cincg не е същото като Miercna cincg (което не е засвидетелствано).

Но не мога да настоявам с пълна сигурност. Възможно е примерно клириците, писали хартата на Етелбалд да са били под влияние на епоса. В крайна сметка хората, които са записвали песните в абатските и епископските скриптории, са същите, които са работели и за краля.

Иначе като гледам и в Англосаксонската хроника генеалогията точно на мерсийските крале идва от стария Офа от Ангелн.

Между другото, гледам, че форумът е попрецакал изписването на името на краля. Името може да се изпише и така: Aethelbald.

Записът в Англосаксонската хроника за битката при Брунанбург от 937 г. е също в стихове (явно за да се подчертае значението на английската победа - записите в стихове в Хрониката са общо десетина и са все по тържествени поводи). Ст. 24-28 гласят:

...................................Myrce ne wyrndon

heardes hondplegan / haeletha nanum

thaera the mid Anlafe / ofer aera geblond

on lides bosme / land gesohtun,

faege to gefeohte.

"...............................Мерсийците не отказаха

жестоката игра с ръце/ на нито един воин,

дошъл с Анлаф (Олав)/ през морските талази

върху корабна гръд/, потърсил земята (дошъл в страната),

за да се сражава в битка."

Както виждам, текстовете в проза говорят за мерсийците като за Mierce, а по същия начин и за кралството им (може би е някаква несклоняема форма). В стиховете обаче Myrce е устойчива форма. Нищо чудно това да е част от типичния поетичен език - у англосаксите той е изграден от архаични форми със стриктна употреба. Което означава че като нищо на някой мерсийски скриптор може да му е хрумнало, че името ще звучи по-престижно, ако се свърже с легендарния род.

От друга страна Англосаксонската хроника е съставяна в Уесекс, а Уесекс и Мерсия често са в съперничество помежду си. Няма смисъл уесекските скриптори да спазват тази условност, ако тя е само да мътрешна употреба в Мерсия. А ето че и прозаичната генеалогия свързва Мерсия с Офа от Ангелн, владетеля на мюрингите, и записът в стихове за 937 г. спазва формата Myrce.

[Хърс Златния]

Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница". В този смисъл Мерсия трябва да е възникнала като постепенно разширяваща се гранична зона между най-ранните англосаксонски поселения и уелските (коренно британските) владения в централната и западната част на Острова. В полза на това мнение говори и действително съществувалото название на част от кралството - именно Mierce.

Може ли да се смята, че именно в Мерсия като гранична страна е бил застъпен в най-чист вид т. нар. англо-саксонски апартейд, система, наложена от англо-саксонските заселници по отношение на местното келто-романско население?

Според известния британски историк Марк Томас, уникалната система на англо-саксонски апартейд, съществувала в продължение на няколко столетия - вероятно до средата на 7 век, е довела до своеобразен геноцид на местното келтско население.

Елементи от апартейда са били:

- отделянето на келтското население в малки селища със съзнателно поддържани лоши условия на живот. Там местното население, в най-добрия случай е било третирано като крепостни селяни, в най-лошия постепенно е избивано;

- за убийството на келт според англо-саксонския закон се е заплащало в пъти по-малко кръвнина, отколкото за убийството на англо-сакс;

- и най-дребните провинения от страна на келтите се наказвали със смърт;

-келтите не са имали право да притежават земя;

- всеки мъж келт, за да се ожени, е трябвало да има разрешение от своя англо-саксонски господар. Такова разрешение най-често никога не е било получавано. В тези условия келтските жени са били принудени или насилствено заставяни да се омъжват за англо-саксонци и съответно да репродуцират техните гени.

Това е и обяснението на Марк Томас за невероятния факт как гените на не повече от 200 000 англо-сакси са могли да получат доминация над гените на 2 000 000 келти и да ги изместят.

Предвид граничната си позиция вероятно именно Мерсия е била образец за една от най-ранните и безчовечни системи на апартейд в човешката история.

[glishev]

Това са верни неща. В капитулариите на Карл Велики също се вижда, че за римлянин (вероятно под "римлянин" се разбира и гал) се плаща по-малка кръвнина отколкото за франк.

Иначе не само Мерсия има граници с келтски територии - Уесекс граничи с (и завладява) корнуолските дамнони, а Нортумбрия се разширява на север и запад за сметка на британските кралства Регед и Страдклайд.

Самите брити явно имат сериозни причини да ненавиждат саксонските нашественици, защото според Англосаксонската хроника свещениците от Уелската Църква заявяват пред архиепископ Августин, че не биха покръствали сакси - да не би и една саксонска душа да попадне в Рая.

[Aspandiat]

4. Кое да е признато от папата? Англосаксонските Евангелия ли? Разбира се. Още при Григорий Велики започва процесът на превеждане на богослужебните книги на староанглийски. Процесът е завършен към 620 г. с благословията на Светия Престол.

Е сега наистина ме шашна! Какъв е този писмен староанглийски през VІ век? Някакъв текст (снимка, факсимиле) можеш ли да приложиш?

[каскадьора]

искаш да кажеш, че и българската, и византийската култура са съставени от чужди елементи

Съвсем не, византийската култура е отломка от друга, по-голяма. Свободно падаща отломка.

Другите неща за първенството във всяко едно отношение на Византия са клишета, но според мен не е вярно. Дължи се на нежелание за по-задълбочена интерпретация на културни явления, както и на лоша запазеност и лошо датиране на някои - въобще пълно нихилистично безхаберие. Доста интересни неща могат да се кажат по този въпрос

Никак не съм убеден че количеството е равно на качество. Византийските произведения се цитирали от средновековни автори, ами сега цитират ли се? Кои са византийските Бокачо, Чосър, Алигиери? Признавам, малко знам за византийските автори, може би някой тук ще ме ориентира какво си струва д асе чете, но не от професионална гледна точка.

[glishev]

Е сега наистина ме шашна! Какъв е този писмен староанглийски през VІ век? Някакъв текст (снимка, факсимиле) можеш ли да приложиш?

Е, от VІ в. има само тук-там някой рунически надгробен надпис. Ръкописи в Англия започват да се създават през VІІ в., все пак Това е сведение по писмата на епископите Августин, Юлиан и Теодор от Тарс до Рим. Най-ранните запазени екземпляри обаче са от VІІІ в. и са най-много на латински. Саксонските отначало са много по-малко.

In principio erat verbum - заглавна страница на нортумбрийско Евангелие от Йоан на латински език. VІІІ в.

Тук бях сложил напълно погрешно изображение.

Това е заглавната страница на Евангелието от Матей: Liber generationis Iesu Christi, от Линдисфарнския кодекс, на латински. За него съм чел, че може и да е от края на VІІ в., но по-скоро е от началото на VІІІ. Много добре е украсен като за VІІ в.:

http://www.amazon.com/Old-English-Versions...n/dp/0197223060 - В Амазон се продава съвременно критично издание на староанглийските Евангелия.

Всички оцелели екземпляри обаче са от VІІІ в. нататък. А най-голямата преводаческа работа е свършена чак при Алфред Велики, но сведенията за първите текстове на староанглийски са си за VІІ в. И не само за Евангелията - за езическите "саксонски песни", тоест за героичните елегии. В трийсетте години на VІІІ в. Беда Преподобни дори се възмущава: Quod Christus *** Ingeldo? Какво общо има Христос с Ингелд (легендарен герой), та преписваме приключенията му по манастирите?

---------------------------

Каскадьоре, сега със сигурност се цитират византийски автори - и нямам предвид само от историци. Богословите и философите често имат нужда от справки с византийски текстове. За доста живата реакция на радикалните мюсюлмани срещу няколко израза на Мануил Палеолог всички си спомняме. Обаче, виж, българските автори нещо не се цитират...

Иначе ромеите имат доста интересна поезия. Елегии, оди,дори любовна лирика. Мануил Фил и Йоан Геометър примерно са доста известни. Поемата "Дигенис Акрит" излезе и на български най-сетне и е много хубав героически епос, само дето преводът е малко дървен. Има и един готин автор на любовни повести, Евматий Макремволит, чел съм му фрагменти от "Исмен и Исмена" и са доста забавни.

Иначе дали правилно оценяваме българската култура от ХІІІ-ХІV в. като продължение на византийската винаги си е стояло като въпрос. Аз не виждам разликата с Византия. Инак още в 1942 Никола Мавродинов се е опитал да покаже как едва ли не Ренесансът започва от България, но е неубедителен. После, по людмиложивкинско време, разни нови автори са взели да повтарят старата песен на нов глас, но те нямат ерудицията на Мавродинов.

Редактирано Януари 21, 2011 от glishev

[Elemag]

Манастирът в "Теке Караач" край Варна

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=260

[каскадьора]

Благодаря на Глишев за отговора

Манастирът в "Теке Караач" край Варна

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=260

Ето това е интересно!

"Тази сграда, макар и недопроучена, впечатли един от големите византолози проф. Георгиос Веленис от Солунския университет "Аристотел". Той каза, че такава сграда не му е позната нито в средновековна България, нито във Византия"

Ще си кажат ами

"Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип."

И какво ще стане, ако се окаже, че "атонският тип" се появява за пръв път в СИ България?

В тази връзка ми липсват източници за строителството и изкуството във Византия, например през иконоборческия период и след него - VІІІ - Х-ти век.

Обект, който ми представлява интерес по конкретна причина, е дворцовата капела "Св. Богородица Фарос" в Свещения дворец в Константинопол, осветена през 864 или 866 г. /защо е колебанието в годината и може ли да бъде уточнена?/.

пп "Евангелието от Матей", което е показал Глишев, мисля е известно като Евангелие на Келс /келтите/ и вероятно е най-сложно орнаментираната книга въобще. http://en.wikipedia.org/wiki/Book_of_Kells

[glishev]

Ще видим какво ще излезе за манастира край Варна, интересно е.

Евангелието, дадено от мен е от манастира в Линдисфарн. "Келс" (Kells, а не Celts) е топоним, а не етноним. Евангелието от Келс все пак действително е ирландско, само че съм дал илюстрация не от него, а от Линдисфарнското, което е англосаксонско.

Ето го началото на Матей от Келс:

Както виждаш, не е същото като от Линдисфарн

Убеден ли си, че това е от 8 в., защото ми изглежда доста по-късно?(Това е към старата напълно неуместна илюстрация, която разкарах.)

Това е заглавната страница на Евангелието от Матей: Liber generationis Iesu Christi, от Линдисфарнския кодекс, на латински. За него съм чел, че може и да е от края на VІІ в., но по-скоро е от началото на VІІІ. Много добре е украсен като за VІІ в.:

Глишев, аз обаче продължавам да съм скептичен. Някъде бях чел, че средновековните ръкописи имат живот до 500 години, ако не бъдат преписани. Просто материалът, върху който са съставени, се скапва. Та ми се струва съмнително това евангелие да е от VІІІ век, а не препис от например ХІІІ. Пък и нещо много свежичък изглежда листът.

Наистина да метнем разговора в темата за Мерсия. Тук правим боклук.

Не, Линдисфарнското Евангелие си е съвсем оригиналдъ от VІІІ в. Всяко изследване на англосаксонското изкуство ще ти даде това като твърдение. А и виждаш, че орнаментиката определено не е като от ХІІІ в., а е сходна, да речем, с тази на англосаксонската и скандинавската торевтика.

Редактирано Януари 22, 2011 от glishev

[glishev]

В околностите на града Молдън в Есекс в V в. се заселва комитатът Daeningas. Известието е от Англосаксонската хроника и идва в полза на твърдението, че отделни филоними са запазени и пренесени от Ютланд в Англия. Тези Daeningas, разбира се, могат с голяма сигурност да бъдат идентифицирани като Dene, тоест част от даните или датчаните.

В староанглийския епос "Беоулф", съставян очевидно преди началото на викингските нашествия за датчаните се говори в тон на възхищение. В такъв случай нищо не пречи част от тях действително да са участвали в Adventus Saxonum.

Пак в "Беоулф" за гаутите (Geatas), може би близки с ютите (Eotenas), се говори в елегичен тон. Възможно е гаутски преселници от Ютланд или Вестерйоталанд също да са участвали взавладяването на Британия и поемата да отразява в различните си части героично-историческата традиция на разнородните преселници от континента на Острова.

Това още веднъж показва възможността за идентификация на Myrgingas от Ангелн с Myrcne от Англия, тоест на легендарните мюринги с династията на Мерсия.

[Tyroglyphos]

Орнаментиката не е толкова решаваща, а шрифтът. През VІІІ век в английските ръкописи имало ли е малки букви?

Да, този шрифт е типичен за 8 в. За разлика от другия ръкопис, който определено е много по-късен.

[glishev]

Значи, и аз се поошашавих. Но не само Линдисфарнската, а и Уорчестърската страница са си от VІІІ в. Впрочем, шрифтът на Уорчестърската действително изглежда по-нов, но това имам като инфо, това давам. CASA твърди, че Уорчестърското Евангелие е датирано към 780 г. Както и да е, думата беше за това има ли ранни текстове на Евангелия на староанглийски, а не на латински. И всичко тръгна от приказката в "Българската цивилизация" за това колко уникално било, дето българите не пишели на гръцки или латински, а на старобългарски (така де, старославянски). Ами - ето:

Boc iesu christs, sonu dafidhs, sonu abrahams. abraham gatt isak, isak gatt iakob, iakob gatt iuda ond heans braethern. iuda gatt peres ond sara widh tamar, peres gatt esrom, esrom gatt ram, ram gatt amminadab, amminadab gatt nakson, nakson gatt salmon, salmon gatt boas widh rahab,

ond boas gatt obeth widh rut. obeth gatt isai, ond isai gatt dafidh cyning.

Това са първите шест стиха от нортумбрийския превод на Матей, кр. на VІІ в. От антологията по староанглийски на Марко Минков. Махнал съм дифтонгите и аспированите дентали, защото форумът не ги чете.

[Tyroglyphos]

Значи, и аз се поошашавих. Но не само Линдисфарнската, а и Уорчестърската страница са си от VІІІ в. Впрочем, шрифтът на Уорчестърската действително изглежда по-нов, но това имам като инфо, това давам. CASA твърди, че Уорчестърското Евангелие е датирано към 780 г.

Според мен има две възможности - или картинката не показва евангелието от 8 в., или въпросният ръкопис е доста по-нов, но препис на превод от 8 в.

P.S. Текстът, доколкото го разчитам, също изглежда съмнителен.

[glishev]

Според мен има две възможности - или картинката не показва евангелието от 8 в., или въпросният ръкопис е доста по-нов, но препис на превод от 8 в.

P.S. Текстът, доколкото го разчитам, също изглежда съмнителен.

Абе ако грешката е грешка, трябва да идва от авторитетен източник, та се съмнявам.

[Tyroglyphos]

Абе ако грешката е грешка, трябва да идва от авторитетен източник, та се съмнявам.

Дори и най-авторитетният източник подлежи на проверка.

Думи като aepistle или quemeful не ми изглеждат староанглийски...

[glishev]

Ся ше я видим таз работа. Може и да съм напраскал куп простотии по нощите, разбира се и грешката ще си е моя тогава.

[Warlord]

Ами то и думи като queue не звучат много староанглийски, но ги има и в съвременния английски през ранното Средновековие е имало разни френско-немски влияния. А ръбатия шрифт мисля, че не е задължително да е от готическия период, получава се така защото пишат с паче перо, което е скосено под ъгъл, така са писали и през Средновековието.

[glishev]

Тъй, разбира се, че съм сбъркал и не ми е виновен никой освен собственото ми тъпо недоглеждане. Никога не е късно човек да се изложи.

Боя се, че не мога да намеря качествена снимка в нета на най-ранните религиозни текстове на староанглийски език.

Но ето това е снимка на факсимиле от Химна на Кадмон, религиозно песнопение на староанглийски. Самият текст е от края на VІІ в., оцелелият екземпляр в староанглийския превод на Преподобния Беда трябва да е от средата на VІІІ. Знаете, Беда записва всичко (християнско), което научи на староанглийски и го превежда на латински. После учениците му превеждат обратно и Historia ecclesiastica gentis Anglorum, и цитираните в нея текстове на староанглийски.

Сега се позачетох и както виждам, Кемп Малоун пише, че Беда е превел множество песни от староанглийски на латински, както и откъси от Откровение-то - от латински на староанглийски - за свое собствено ползване присъставянето на съчинението си De temporibus.

Това пък е текстът на "Уидсит" в запазения екземпляр от ІХ в. Вече споменах, че според Малоун, Толкин и Блис героичните поеми на староанглийски са оцелели в екземпляри най-рано от ІХ в., но за първи път са записани още в VІІ (което е провокирало и гневната реакция на Беда срещу монасите, записващи "езически" текстове, а не християнски).

Не намирам снимки на староанглийската адаптация на книга "Юдит" от Стария завет. Всъщност от старозаветната книга се е получило героично сказание - Юдит води младежите от града си (май беше Ветулия) в стена от щитове (!) срещу врага.

Не виждам снимки и на преписите на староанглийските Евангелия от времето на Алфред Велики (кр. на ІХ в.).

Иначе текстове от староанглийски Евангелия има в: Minkoff, M.. Old and Middle English Texts. Sofia, 1978.

[glishev]

Сега като гледам назад в темата какви неща съм набедил за ранни саксонски ръкописи, ми става чак смешно

Както и да е, тия дни ровичках пак по въпроса (който, разбира се, е съвсем дребен и си е частно хоби) и попаднах на много любопитна бележка под линия на стр. 1395 в четвъртия (допълващ) том към английския превод от 1893 на "Тевтонска митология" от Якоб Грим.

1. Thorpe (ad Cod. Exon. p. 511) sees the Merowings in the North-Elbe Mauruncani AS. Myrgingas. Might not these Myrgingas be those of Mercia?

Кемп Малоун смята, че името на мюрингите означава "езерни обитатели" като го свързва с района около устието на р. Айдер в Шлезвиг, който те евентуално трябва да населяват в ср. на V в.

Подвизите на Офа от Ангелн, който покорява кралство, са споменавани и описвани във:

- Vita duorum Offarum;

- Gesta Danorum на Саксон Граматик;

- Historia brevis regum Dacie на Свен Агесон;

- Chronicon Lethrense.

Във Vita duorum Offarum Офа от Ангелн е погрешно идентифициран като Офа от Мерсия. Според Англосаксонската хроника Офа от Ангелн е прапрапра-прадядо на Креода, първи крал на Мерсия (поч. 593) и следователно пряк предтеча на Офа от Мерсия.

Според Widsith Ангелтеов, син на Офа от Ангелн, слива покорените мюринги с англите.

А сред англите, които навлизат в Британия, има род, наречен Wit-Myrgingas.

От което за мен следва, че названието на кралство Мерсия/Меркия действително произлиза от името на мюрингите.

Може би още по-любопитна възможност е имената на мюрингите и меровингите да имат общ произход, но тук е нужна по-скоро предпазливост.

[Thorn]

А какво не те устройва в произход от думата марка?

[glishev]

Не е до "устройване"

По-назад бях писал и за това. Няма засвидетелствана форма *Miercingas, тоест един вид "гранично население". В рамките на самата Мерсия/Меркия има няколко малки области, от които само една се нарича *Mierce, тоест "марка".

Докато има засвидетелствана форма Myrcna cingc в харта на мерсийски/меркийски крал.

[КГ125]

Да, преди година, виждайки материала, мислех, че е по-логично заради местополижението и близостта на думите да идва от "граница", но пък Глишев излага много сериозна аргументация. Явно хипотезата отива към доказване.

ПП

Дребен, ама не е толкова дребен въпроса. С тази тема идва толкова много информация за ранното средновековие на Запада, че всъщност не е никак малка, а голяма !