Кумански думи в среднобългарския език?

[Aspandiat]

Ето няколко възможни кандидати за графата "Думи, навлезли в среднобългарския език чрез куманско посредничество или направо кумански"

СЕРДАР – думата serdar е персийска и означава най-общо “главатар, войвода”. Счита се, че е преминала от персийски през турски в нашия език. Обаче във “Витошка грамота” на цар Иван Шишман от 1382 г. четем: “... нито десеткари за пчели, свине или овце, нито аподахори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдари, нито готвачи, нито за подвод, нито сенари...” Думата сердар е употребена в официален български документ 3 години преди завземането на София от турците. Следователно персийското сердар при нас вероятно е навлязло от персийски чрез куманско или печенежко посредничество.

ТУТКАВ – “бавен, пипкав; несръчен; тромав; вдървен”, ТУТКАМ СЕ “бавя се, мотая се”. Тези думи имат без съмнение тюркски произход и се намират във връзка с глагола tut- “вземам, хващам; обхващам; залавям, ловя, улавям; държа, задържам; поддържам; оказвам влияние”. Дали обаче туткав, туткам се са непременно заети от турски език? Например в една грамота за дарения на протосеваст Хрельо на Хилендарския манастир от 1328 г. се среща името Тутко: “Селище Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко, Асен, Ласкар, Сидурофай, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста...”. Наличието на подобен антропоним в българска среда още в първата четвърт на ХІV век сочи, че нашите думи тýткав, тýткам се имат предосмански тюркски произход – най-вероятно кумански.

ХАМБАР – думата hambar/ambar се счита за преминала от персийски през турски в нашия език. В персийски има значение на “склад, хранилище”, както и при нас. В т.нар. “Мелнишко гръцко евангелие” от 1206 г. обаче четем: “Настоящето евангелие бе поставено във всечестния манастир на архистратезите на Хамбар от севаст Василий Вамбулино през месец ноември, индикт 11, 6715 г.”. В текста Хамбар е селищно име. За да съществува такъв топоним обаче, трябва да е била разпространена сред българите и самата дума хамбар. Очевидно е, че тя не е минала през турски от персийски, а вероятно през кумански.

ЧАУШ - смята се, че думата чауш, “турски подофицер или старши стражар”, има турски произход (çavuş). През 1347–1348 г. в Призренско обаче е записан топонимът Чауша. Това название и съответно дума няма как да е било донесено от османците, които овладяват крепостта Цимпе на Галиполи 5 години по-късно. В Призренско обаче през ХІІІ–ХІV век е имало компактни маси куманско население. Не е изключено българите да са познавали чрез куманите думата чауш доста преди появата на османците.

[КГ125]

Бре!!! Аз ги мислех за турски.... Което ме навежда към смътни и еретични идеи за преосмисляне на априори приеманото турско влияние...

[ISTORIK]

Ето една интересна книга (от 2004 г.), посветена на персийските думи в българския език:

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=12823

[glishev]

"Чауш" е засвидетелствано и във византийска употреба. Винаги съм смятал, че е под османско влияние. Разбира се, може и да не е така.

За сердарите от Витошката грамота Венцеслав Начев не дава никаква смислена информация. За съжаление имам само неговите "Български царски грамоти", едно не особено полезно издание.

За името Тутко има ли възможност да е от славянски произход? Антропонимите все пак рядко имат такъв неласкателен смисъл, струва ми се (ако не броим апотропейното Грозданка).

[КГ125]

Във връзка с коя славянска дума да е мъжкото име по-горе? Думата я има само в България мисля и в Сърбия (впрочем с думата "тута" сърбите презрително наричат българите от западните покрайнини).

[Tyroglyphos]

СЕРДАР – думата serdar е персийска и означава най-общо “главатар, войвода”. Счита се, че е преминала от персийски през турски в нашия език. Обаче във “Витошка грамота” на цар Иван Шишман от 1382 г. четем: “... нито десеткари за пчели, свине или овце, нито аподахори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдари, нито готвачи, нито за подвод, нито сенари...” Думата сердар е употребена в официален български документ 3 години преди завземането на София от турците. Следователно персийското сердар при нас вероятно е навлязло от персийски чрез куманско или печенежко посредничество.

Думата във Витошката грамота е по-скоро гр(а)дар, а не с(е)рдар: "ни апод(о)хаторе, ни комиси, ни страторе, ни грдаре, ни вараре", срв. в Рилската грамота на Иван Шишман "ни аподохатори, ни (коми?)си, ни стратори..., ни градаре, ни варничие".

ТУТКАВ – “бавен, пипкав; несръчен; тромав; вдървен”, ТУТКАМ СЕ “бавя се, мотая се”. Тези думи имат без съмнение тюркски произход и се намират във връзка с глагола tut- “вземам, хващам; обхващам; залавям, ловя, улавям; държа, задържам; поддържам; оказвам влияние”. Дали обаче туткав, туткам се са непременно заети от турски език? Например в една грамота за дарения на протосеваст Хрельо на Хилендарския манастир от 1328 г. се среща името Тутко: “Селище Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко, Асен, Ласкар, Сидурофай, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста...”. Наличието на подобен антропоним в българска среда още в първата четвърт на ХІV век сочи, че нашите думи тýткав, тýткам се имат предосмански тюркски произход – най-вероятно кумански.

Не е ли по-естествено името Тутко да е вариант на Тотко, както Тодор ~ Тудор?

[RIZAR]

ТУТКАВ – "бавен, пипкав; несръчен; тромав; вдървен", ТУТКАМ СЕ "бавя се, мотая се". Тези думи имат без съмнение тюркски произход и се намират във връзка с глагола tut- "вземам, хващам; обхващам; залавям, ловя, улавям; държа, задържам; поддържам; оказвам влияние". Дали обаче туткав, туткам се са непременно заети от турски език? Например в една грамота за дарения на протосеваст Хрельо на Хилендарския манастир от 1328 г. се среща името Тутко: "Селище Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко, Асен, Ласкар, Сидурофай, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста...". Наличието на подобен антропоним в българска среда още в първата четвърт на ХІV век сочи, че нашите думи тýткав, тýткам се имат предосмански тюркски произход – най-вероятно кумански.

Не е ли по-естествено името Тутко да е вариант на Тотко, както Тодор ~ Тудор?

Напълно естествено !

Черноризец Тудор Доксов .

В част от говорите ОУ , минава в О, а в други в У

[Aspandiat]

Ето една интересна книга (от 2004 г.), посветена на персийските думи в българския език:

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=12823

Имам я, да. Не е лоша, а и май е единственото по-пълно изследване излизало досега у нас по тази тема.

[Aspandiat]

"Чауш" е засвидетелствано и във византийска употреба. Винаги съм смятал, че е под османско влияние. Разбира се, може и да не е така.

За сердарите от Витошката грамота Венцеслав Начев не дава никаква смислена информация. За съжаление имам само неговите "Български царски грамоти", едно не особено полезно издание.

За името Тутко има ли възможност да е от славянски произход? Антропонимите все пак рядко имат такъв неласкателен смисъл, струва ми се (ако не броим апотропейното Грозданка).

Значи, Глишев, във Византия е имало титла "велик чауш" (всъщност цаус) и тя била създадена към ХІV век за началниците на тюкските (селжджукски и прочее) наемници във византийската войска. В случая с грамотата обаче виждаме изходната тюркска форма чауш, а не цаус, така че според мен е крайно съмнително думата да е минала с византийско посредничество. Още повече, че за Западна Македония има преки данни за значителни кумански маси и дори за област Кумания. В едно западно анонимно съчинение от 1308 г., описващо Източна Европа, пише следното:

“Доколкото е известно, има две Албании, една в Азия, която е около Индия и за която тук не ще говорим, и друга в Европа, която спада към Цариградската империя и за нея говорим тук. Тя обхваща две провинции, а именно Clisaram (Клисура), Tumurist (Томор). Освен тези две провинции около нея се намират други области като Cumania (Кумания), Stophanatum (Стефанат), Polatum (Полат), Debre (Дебър), които плащат данък на споменатите албанци...”

Що се отнася до предпазните (или както обичат да казват префърцунено разни етнографи от БАН апотропейните ) имена, те са именно с кофти смисъл, за да притежава детето обратните качества.

[Aspandiat]

Думата във Витошката грамота е по-скоро гр(а)дар, а не с(е)рдар: "ни апод(о)хаторе, ни комиси, ни страторе, ни грдаре, ни вараре", срв. в Рилската грамота на Иван Шишман "ни аподохатори, ни (коми?)си, ни стратори..., ни градаре, ни варничие".

.............

Не е ли по-естествено името Тутко да е вариант на Тотко, както Тодор ~ Тудор?

Не знам, ползвам издание, в което е написано с[е]рдари. Не съм специалист по българска палеография, за да мога да ти отговоря.

А а Тутко, вариант на Тотко, ето малко инфо, което според мен прави съмнителна връзката с Тотко.

Туткан, син на Герге (Село Горно Сливово, Ловешко, втората половина на XVI век).

Тутук (Град Костур, преди 1445 г.).

[glishev]

ОК, мерси, Аспандиат.

[Aspandiat]

И като стана дума за кумани в Западна Македония, ето още малко инфо от грамотите от ХІV век.

1. В един опис на имотите на Тетовския манастир от 1343 г. се срещат лични имена като: Савдик, Сава Суркиш, Сулим, Алаван, Дмитър Чалапия.

2. През 1347–1348 г. в Призренско за записани също интересни лични имена : Алтоман, Куманиц, Кандак, Турчин, Душман, Дърман, Шишат Алтоманик, Дагул, Тогоч.

[alvassareiro]

Предполагам не е точно към тази тема, но бихте ли споделили мнение относно две български думи, които се срещат и в други езици и то със същото значение, а именно

бълг. хубав - немското hubsch

бълг. път - англ. path

по какъв начин са попаднали в нашия език и откъде? защото, струва ми се, не са славянски

[glishev]

Оф-топик.

Това е от една песен - "Грозданка и слънце", мисля, се казваше. На някаква булка й умират дечицата и тя нарича поредното хлапе Грозданка - с грозно име, та да не го искат болестите такова дете. В резултат момата израства не просто жива и здрава, ами и страхотна красавица.

[Tyroglyphos]

Не знам, ползвам издание, в което е написано с[е]рдари.

В друго издание е гр(а)даре и вараре, което съвпада с градаре и варничие в Рилската грамота. Гледах снимка (не много добра) и четенето гр(а)даре ми се струва по-точно. Освен това думата е съкратена, което е много по-вероятно, ако става дума за често срещана дума/корен като град, а би било неочаквано за рядка дума като сердар.

Ето как изглежда думата + няколко примера за подобно изписване на Г - единого, нашего, того

Цялата грамота

А а Тутко, вариант на Тотко, ето малко инфо, което според мен прави съмнителна връзката с Тотко.

Туткан, син на Герге (Село Горно Сливово, Ловешко, втората половина на XVI век).

Тутук (Град Костур, преди 1445 г.).

За Тутук съм съгласен, но Туткан спокойно може да е равно на Тоткан от Тотко (като Петкан от Петко) с редуцирано произношение на неудареното О.

[Aspandiat]

Предполагам не е точно към тази тема, но бихте ли споделили мнение относно две български думи, които се срещат и в други езици и то със същото значение, а именно

бълг. хубав - немското hubsch

бълг. път - англ. path

по какъв начин са попаднали в нашия език и откъде? защото, струва ми се, не са славянски

За хубав - сравни с перс. khub "хубав, приятен", което определено не е минало през турски.

За път и англ. path не мога засега да ти дам повече информация освен съпоставаката с руското путь "път".

[Aspandiat]

За Тутук съм съгласен, но Туткан спокойно може да е равно на Тоткан от Тотко (като Петкан от Петко) с редуцирано произношение на неудареното О.

Тотко обаче се среща успоредно като време с Тутук, Туткан, Тутко без някаква промяна. А и за мен е много съмнително Тотко да се е изговаряло с второ ударено О, а не с първото, както е и днес. Народните български имена масово окончават на -О, но то не е ударено.

[alvassareiro]

За хубав - сравни с перс. khub "хубав, приятен", което определено не е минало през турски.

За път и англ. path не мога засега да ти дам повече информация освен съпоставаката с руското путь "път".

но ако path е славянско, как е преминало в английския?

а персийското hubsch в немския?

[Tyroglyphos]

Тотко обаче се среща успоредно като време с Тутук, Туткан, Тутко без някаква промяна. А и за мен е много съмнително Тотко да се е изговаряло с второ ударено О, а не с първото, както е и днес. Народните български имена масово окончават на -О, но то не е ударено.

Имах предвид неударено О само за случай Туткан, не за Тотко - Тутко (затова посочих примера с Тудор ~ Тодор, където у/о е под ударение).

[Aspandiat]

но ако path е славянско, как е преминало в английския?

а персийското hubsch в немския?

Значи, не съм казал, че path е славянска дума. Намеквах просто, че става дума за индоевропейски езици, в които няма как да лиспват общи корени. А за немското hubsch и нашето хубав, помисли как може прабългарското тълмач "преводач" да е минало в немски като долметчер "преводач". И кои са имали обща граница по Среден Дунав между 805 и 895 г. Да не говорим за времето на етническия миш-маш от ІV-VІІ век по времето на Великото преселение на народите, когато българи стигат чак до Испания например.

[Tyroglyphos]

но ако path е славянско, как е преминало в английския?

а персийското hubsch в немския?

Немското hübsch е свързано с Hof - двор, дворец, и няма общо с персийското хуб- (на което съответства немското saub-er).

Път е общославянска дума, сродна с гр. понтос "море", лат. pont- "мост" и пр. Английското path обаче няма връзка с този корен (на английски с него май е свързан глаголът find).

[Aspandiat]

Имах предвид неударено О само за случай Туткан, не за Тотко - Тутко (затова посочих примера с Тудор ~ Тодор, където у/о е под ударение).

Сега разбрах, да.

Не го приемай лично, но аз съм крайно скептичен по отношение на съкратителните методи, толкова любими на езиковеди като Заимов и Илчев. Чрез тях те набързо "решават" и най-заплетените случаи. Ще ти дам два примера, за да стана по-ясен защо никак не ми допадат подобни "разрешавания" на проблеми.

МИТО. Ако питаш който и да е българист от Заимово-Илчевата школа, той ще ти отговори, че Мито е съкратено от Димитър. Обаче Никита Хониат в края на ХІІ век споменава, че братът на Иванко (убиецът на Асеня, не на наш Иванко Тертер ) се казвал Мито. Един друг българин на име Никола Мито е споменат в документ на манастира Есфигмену, съставен в 1294 г. Бил е протосеваст на българите и управител на Мосинопол (Гюмюрджина). От тези примери се пораждат логично 2 въпроса: 1) възможно ли е още през ХІІ век да е имало съкратена форма Мито от Димитър; 2) ако не е възможно, тогава как ще обясним Мито? Преди време се бях ровил именно в посока на втория въпрос и попаднах на следното: Конион, син на Митос (надпис на гръцки от Керч, ІV век пр.Хр.). И двете имена вероятно са скитски, като Конион е почти еднакво с остарялото вече българско име Коно, Коньо и женското Конка.

ПАЧО. Ако питаш който и да е българист от Заимово-Илчевата школа, той ще ти отговори, че Пачо или Пацо е съкратено от Пламен. Обаче в началото на ХІV век, като описва сраженията на византийските войски срещу Ивайло към 1278 г., византийският поет Мануил Фил споменава за селище на име Пачово (Πατζόβου). Е как тогава Пачо/Пацо ще идва от Пламен, като Пламен е име, възникнало не по-рано от ХХ век или края на ХІХ век. За сметка на това още през V век е бил известен един епископ на Кавказка Албания на име Пачуйч.

[Tyroglyphos]

Не го приемай лично, но аз съм крайно скептичен по отношение на съкратителните методи, толкова любими на езиковеди като Заимов и Илчев. Чрез тях те набързо "решават" и най-заплетените случаи.

Аз също съм крайно скептичен (да не употребявам по-груби думи) към тези "методи".

[Aspandiat]

Аз също съм крайно скептичен (да не употребявам по-груби думи) към тези "методи".

Е, аз реших да съм по-деликатен, че да не се наложи да обяснявам, че този "метод" се дължи не на много знаене, а на много незнаене.

[Perkūnas]

За мен думата хубав е безспорно влязла от куманския, а там от новоперсийски xub < иран. *hu-apah- "вършещ добра (hu-) работа (apah-)" = санскрит svapas- "сръчен" (< su+apas), латински opus. Вероятно и думи като бирник, камшик поне според БЕР. Но за съжаление липсва специализирано изследване по този въпрос.