Кумански думи в среднобългарския език?

[Skubi]

Тази метафора се среща не само в български: де ги хотано-сакските паралели на английското cock??? Освен това в моя екземпляр историята за кокошките и петела е спестена - ти да нямаш случайно спрециалното, допълнено издание? А хотано-сакското съответствие по-добре си го задръж - че да не се окаже като онова "теме", демек "корона на главата" (crown of the head).

Здрасти!

кур на унгарски означава да живееш полов живот.-вулгарно.

но нали и на български казваме курва.-жена която си печели паричките чрез полов живот.

курафи - мъж който гони такива жени.

куртка - късо палтенце което не закрива долната част на тялото...

[ЧЗ-М-52]

За "кур", във вахански е кхур (дават го с начална гама), при осетинците е джил(иронски), гир (дигорски) като един осетински филолог ми обясни че "дж/г" е от изходното "к", а "л" - от "р", т.е. аланската протоформа е била кир, общоиранската форма е кар и ипроизлиза от правя, създавам, пораждам. Кар/кур се среща и в албански, което си е българска замека (даже се сещам за една албанска псувня - от която запомних израза курта башка - рошав к-р).

От славянсикте езици, кур използват само сърбите, но за го предали и на хървати и словенци (югославско наследство!?)

За останалите славяни думата е непозната. Така че това си е сигурна прабългарска дума от ирански произход. Интересно защо в български не се е запазило тюркското сик, ако прабългарите бяха тюрки, как нямаше да съхранят тази най-сакрална и свещена дума?

Вижте старницата от Ваханския речник на Стеблин-Каменский!

[ЧЗ-М-52]

За "курва" думата е общославянска и идва от старовисоконемското huora - невярна жена. бай Фасмер се опитва да го искара от курица - кокошка което си е смешно!

куртка - от иранското куртак - къс кафтан.

[Perkūnas]

За "курва" думата е общославянска и идва от старовисоконемското huora - невярна жена. бай Фасмер се опитва да го искара от курица - кокошка което си е смешно!

куртка - от иранското куртак - къс кафтан.

Вие запознат ли сте поне с елементарни правила от фонетиката?! huora в праславянски уста би звучало като хura (защото е в женски род) и няма откъде да й се вдене в-то, а източноиранската дума за "пенис" с протофома *agaura (според линка - тъй като съвременното произношение в онези езици едва ли е валидно за 4-7 век) като славянско oguro, което ми напомня за едни други огури.

[Aspandiat]

Вие запознат ли сте поне с елементарни правила от фонетиката?! huora в праславянски уста би звучало като хura (защото е в женски род) и няма откъде да й се вдене в-то, а източноиранската дума за "пенис" с протофома *agaura (според линка - тъй като съвременното произношение в онези езици едва ли е валидно за 4-7 век) като славянско oguro, което ми напомня за едни други огури.

Перкунасе, понеже те виждам, че си задълбал в славянските езици, един въпрос - защо смяташ, че непременно всяка чужда дума, навлязла в славянските езици, трябва да е претърпяла непременно промяна?

[bombichka]

Отговарям вместо Perkunas, ще ме прощава, но не мога да се сдържа

Ако една дума е навлязла в езика през 6., 8. или 10. век, и ако тази дума е била в непрекъсната говорна употреба през цялото това време, няма начин думата да не се промени. Би било абсурдно да е обратното.

В тази връзка всяка етимология, която почива единствено на "тая дума в езика Х много прилича на оная дума в езика Y" е леко хлъзгава, ако хипотетичната връзка на тези два езика се поставя някъде далеч в миналото.

С други думи, трудно можем да претендираме за тюркски произход на прабългарите въз основа на сходства между днешния български или днешния чувашки, примерно. Или за ирански произход прабългарите въз основа на сходства между днешния български и съвременния осетински.

След като само за две-три столетия сме направили от израза "братово чедо" разговорното "брат'чед", смятай какво става с фонетичния облик на една дума за една-две хиляди години.

[Aspandiat]

Отговарям вместо Perkunas, ще ме прощава, но не мога да се сдържа

Ако една дума е навлязла в езика през 6., 8. или 10. век, и ако тази дума е била в непрекъсната говорна употреба през цялото това време, няма начин думата да не се промени. Би било абсурдно да е обратното.

В тази връзка всяка етимология

Само че силно храня недоверие, че промяната е ставала винаги и непременно по законите на славянскияте езици, защото и самите тези езици се влияят, а не само влияят. Визирам онези горе "огури" на Перкунас.

[bombichka]

Звуковите закони, които са постулирани за старобългарския и за по-новите етапи на българския, са постулирани по индуктивен път, въз основа на наблюдения какво се случва регулярно при прехода от един език към друг (или при развитието на един и същи език).

Презумпцията дали българският е изключително славянски език или не толкова според мен не влияе на самия характер на звуковите закони - при тези изходни данни те щяха да бъдат пак същите, дори ако смятахме, че българският е от монголското езиково семейство.

[ЧЗ-М-52]

Прекунас "кур" си е толкова звучна и точна дума, че сръбските славяни като я научили, когато българите ги псували, изобщо не са я променяли, само прикачили едно -ац, курац (нашето по-рядко използвано курец).

Виж например диалектната жаргонна дума джуч - пенис, тя си е турцизъм, но никой не си е правил труда да я изменя, тъй като идеално си пасва на българския говор, аналогично е и иранското кур!

[bombichka]

"Звучна" и "точна" са субективни категории. Няма как да мерим думите по този критерий и оттук да преценяваме дали са се променяли звуково, доколко, и как.

[Aspandiat]

Звуковите закони, които са постулирани за старобългарския и за по-новите етапи на българския, са постулирани по индуктивен път, въз основа на наблюдения какво се случва регулярно при прехода от един език към друг (или при развитието на един и същи език).

Презумпцията дали българският е изключително славянски език или не толкова според мен не влияе на самия характер на звуковите закони - при тези изходни данни те щяха да бъдат пак същите, дори ако смятахме, че българският е от монголското езиково семейство.

Може би не съм бил съвсем ясен. Ще поясня.

Прочутият преход на неударено неславянско а > о в славянски (оттам обясняват дублети като багатур/боготор през ІХ век при нас и какво ли още не) не е уникално явление. Още покойният М.Москов навремето обръща внимание, че подобна лабиализация има и в чувашки (Гесер да почерпи тук). Масово се "ока" и таджикски. "Окане" има(ло) и в някои арменски диалекти. Та имах предвид, че е възможно да съществуват сходни езикови явления и закономерности в различни езици и затова съм леко скептичен относно непременното и тотално обясняване и реконструиране на всички чрез законите на славянските езици. Както и да е, няма да спорим да дреболии.

[Perkūnas]

Може би не съм бил съвсем ясен. Ще поясня.

Прочутият преход на неударено неславянско а > о в славянски (оттам обясняват дублети като багатур/боготор през ІХ век при нас и какво ли още не) не е уникално явление. Още покойният М.Москов навремето обръща внимание, че подобна лабиализация има и в чувашки (Гесер да почерпи тук). Масово се "ока" и таджикски. "Окане" има(ло) и в някои арменски диалекти. Та имах предвид, че е възможно да съществуват сходни езикови явления и закономерности в различни езици и затова съм леко скептичен относно непременното и тотално обясняване и реконструиране на всички чрез законите на славянските езици. Както и да е, няма да спорим да дреболии.

В примерите изобщо не става дума за окане, ама като не си разбрал, за какво да спорим...

[Aspandiat]

В примерите изобщо не става дума за окане, ама като не си разбрал, за какво да спорим...

Давам общ пример, а не конкретен пример.

[Пандора]

Шишман е очевидна куманска дума: на турски същото означава "дебелак".

Окончанието -os е толкова характерно най-вече за гръцкия език, и има способност да се добавя и към чужди имена мъже като Σφενδοσθλάβος (руски княз Светослав). И кой знае какви прилики с арменски и кюрдски досега не са открити - и вероятно няма да бъдат открити.

Още за думата Шишман - на този сайт има малко караимски думи вкл

Шишман - епанчя, бурка

Шушмэн - ряса

http://legendy.narod.ru/etnos/karaimy.htm#m12

[Пандора]

Имам едно питане.Имало ли е някога име Чора или се среща само като прякор и какъв евентуално произход или етимология може да има? Кумански?

[ЧЗ-М-52]

Имам едно питане.Имало ли е някога име Чора или се среща само като прякор и какъв евентуално произход или етимология може да има? Кумански?

В чувашки се срещатат мъжките имена:Чора-паттăр Чорак Чорапай Чормантей Чорпак Чорпик Чорыкка Чура Чурай Чурак Чураккай Чурал Чурантай Чурапай Чура-паттăр Чурап Чурапай Чураппан Чуратай Чурач Чурачăк Чураш Чурик Чурмалей Чурман Чурнай Чурпай Чурпаш Чуртай производни на корена Чор/Чур.

[ЧЗ-М-52]

Като евентуална куманска дума може да се посочи дзенгия - стреме. В турски е узунгю, но в кумански е било зенг (В.Стоянов,Куманология), така че най-вероятно думата е с предосмански произход. Интересно е че в чувашки стреме е есенке, което показва че е не кипчакска а огузка заемка.

Самата кучанска дума обаче има алански произход, в осетински дзенг - подбедрица, крак, аналогично в български диал. джонгъл - крак! Така че възможен е по-ран прабългарски произход!

Друга ткава дума която В.Стоянов смята за куманса е сънъмъ - събрание, съвет. Има я и в български. В полски е дала сейм - народно събрание, така че имаме по-рано навлизана, възм. и от прабългарски чрез старобългарски.

[Пандора]

В чувашки се срещатат мъжките имена:Чора-паттăр Чорак Чорапай Чормантей Чорпак Чорпик Чорыкка Чура Чурай Чурак Чураккай Чурал Чурантай Чурапай Чура-паттăр Чурап Чурапай Чураппан Чуратай Чурач Чурачăк Чураш Чурик Чурмалей Чурман Чурнай Чурпай Чурпаш Чуртай производни на корена Чор/Чур.

Също в този речник е указано,че Чура е старинно казашко име

http://cossackdom.com/enciclopedic/encyclopedic.htm

[Пандора]

В "Ёзден Адет" Махти Джуртубаев пише :

"Кроме того, слово жор содержится и в жорукъ "принцип, правило", жора, чора "дружинник", жора "посвященный чему-либо", жоралау "посвящение"; "толкование", жортуу "скачка". "

Има и фамилия Байчоров

Четох темата "Вълчан войвода".Не знам дали тук е мястото да попитам за името Търна - среща ли се още,къде е било разпространено,какъв произход има ?

[Иванко Тертер]

Четох темата "Вълчан войвода".Не знам дали тук е мястото да попитам за името Търна - среща ли се още,къде е било разпространено,какъв произход има ?

Възможно е да е съкратена форма на името Тудора или ТУдоРаНА /Турна или "Търна"/, както "Каля" е съкратено форма на Калина, "Стоя" на името Стояна и т.н.

Името е рядко срещано, но все пак такова засякох и в Беломорска Тракия сред българките-бежанки след І Световна война.

Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924

Анастасъ Разбойниковъ

http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_4.htm

"Списъкъ на измрѣлитѣ въ Фарсалска и Лариска околии интернирани българи отъ с. Домузъ-дере, околия Дедеагачка".

"Търна Стоянова"

В този смисъл тази форма на име със сигурност имаме в ареала на Беломорска Тракия и Одринска Тракия /където са Търнени, сроден на Бимбеловци род/, т.е. в югоизточните предели на българското етническо землище.

[Пандора]

Възможно е да е съкратена форма на името Тудора или ТУдоРаНА /Турна или "Търна"/, както "Каля" е съкратено форма на Калина, "Стоя" на името Стояна и т.н.

Името е рядко срещано, но все пак такова засякох и в Беломорска Тракия сред българките-бежанки след І Световна война.

Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924

Анастасъ Разбойниковъ

http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_4.htm

"Списъкъ на измрѣлитѣ въ Фарсалска и Лариска околии интернирани българи отъ с. Домузъ-дере, околия Дедеагачка".

"Търна Стоянова"

В този смисъл тази форма на име със сигурност имаме в ареала на Беломорска Тракия и Одринска Тракия /където са Търнени, сроден на Бимбеловци род/, т.е. в югоизточните предели на българското етническо землище.

Благодаря.Беломорска Тракия се вързва,защото в Стара Загора видях изписано това име и то наскоро.А за значението - би ли могло да има връзка и с името Търново - да произхождат от една дума.Например за град Тырныауз намерих следното:

Единой точке зрения нет: «АУЗ»- ущелье, а вот что такое «ТЫРНЫ»? ВЕТЕР, ЖУРАВЛЬ, ГРАБЛИ - предполагаемые переводы этого слова.

Мы придерживаемся такой точки зрения. Название городу дано от хребта Уллу-Тырныауз. Это высокий горный хребет окаймляет реку Баксан, как бы нависая над ней. И часть долины, которая находится там, лежит во впадине, в углублении. Вот эта географическая особенность местности, нам кажется, и дала название ТЫРНЫАУЗ («Тёрен»- глубокий)- ГЛУБОКОЕ УЩЕЛЬЕ. Издревле люди давали названия географическим объектам простые и точные, чтобы чётко различать один от другого

[El Mio Cid]

On 19.02.2010 г. at 18:43, Perkūnas said:

За мен думата хубав е безспорно влязла от куманския, а там от новоперсийски xub < иран. *hu-apah- "вършещ добра (hu-) работа (apah-)" = санскрит svapas- "сръчен" (< su+apas), латински opus. Вероятно и думи като бирник, камшик поне според БЕР. Но за съжаление липсва специализирано изследване по този въпрос.

Бирник безспорно идва от бирати > бьрати + наставка -ьникъ, не виждам викакво основание да се търси източен произход на думата.

[resavsky]

Приема се че двусличните имена  които са особено популярни в Ловешко и Тетевенско - Дако,Нако,Цако,Пеко са остатък от куманите.Те са били заселени някъде в този район като село Дерманци е било собственост на известния Дърман.

[новорегистриран2]

Явно аристокрацията през ВБЦ е със силно куманско присъствие, имаме две кумански династии. И накрая като влияние остава само туткането и Дако, Пако и Цако. Толкова ли са били малобройни или пък са асимилирани до степен, че нищо не е останало?!