Има ли боили и кавхани в Самуилова България?

[glishev]

Арманд, нещо притеснен звучиш.

Може да си допускаш, че става дума за период до десетина години след възцаряването на Петър (значи докъм 940), но ти преди допускаше, че става въпрос за изчезване на тия титли още към 865 г., демек скоро след Покръстването, пък се оказа, че не било съвсем така.

Пък се оказа, че чета не г-н Павлов, а изданието на Migne, а там има кавхани чак в 1015 г... Я вземи допусни, че тия институции и постове са употребявани и привъстанията на Делян (1040) и Бодин (1072) и няма да сбъркаш.

И спри да твърдиш две различни неща в два последователни постинга, че то стана досадно вече. Първо бяха титлите - пък до Покръстването, пък до по-късно. После "хрониката" на Константин VІІ, пък има я, пък няма я. Спри се на нещо и си го отстоявай.

Мда, боя се, че канар-тикинът наистина е титла в мъжки род... "Хрониката" на Константин VІІ всъщност е съчинението De cerimoniis aulae Byzantinae, което изобщо не е хроника. Та там kanartikeinos си е употребено в мъжки род по второ склонение. За тюркското -tegin, просто е смешно да се твърди, че може да се отнася до жена. Та то е част от лични мъжки имена. Друг е въпросът, че за теб условноститена церемониала изглеждат непонятни.

[Aspandiat]

Понеже темата очевидно е взела еднопосочен билет за раздела Алтернативна история, предлагам на форумците една трактовка от същия раздел за произхода на българската аристокрация от ІХ-Х век и на българската история от същия период. За изворова база е служил колосалният труд Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362. Достоверността на информацията в нея (без петна и бръчки) е неоспорима, защото за разлика от всички други източници авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica пише като очевидец на събитията.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8254

ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ – ДОСТОВЕРНАТА ТРАКТОВКА

Глишев, смятам, че Вие, явно под влияние на марксистко-материалистическата школа в историографията, подценявате сериозно ролята на отделната личност в такъв грандиозен процес като Покръстването. От друга страна за мен е необяснимо-неясно как Вие, бидейки толкова заинтересувано-ангажиран в сферата на взаимодействията-контакти между етносите-народи-култури през столетията и особено на тези на българите и останалите, сте пропуснал категорично-неоспоримите данни от капиталното съчинение Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362, издадено от арменеца Мовсес бен Ехише в богохранимия град Ерусахем, едно също така чисто арменско име. Понеже виждам, че сте окумуш чоджук (или в превод от болгарски език – “умно момче), ще си позволя да Ви представя една по-достоверна трактовка на събитията от ІХ век.

Преди обаче да пристъпя към изложението на фактите, смятам за уместно-редно да кажа няколко разяснителни думи за Encyclopædia Armand’o-Bolgica. Томовете на този колосален труд виждат бял свят през последната четвърт на Х век като огромното му предимство пред други исторически източници (византийски, латински, арабски, сирийски и прочее) е фактът, че авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica е бил свидетел на описаните събития и по тази причина пише като очевидец, а не като късен компилатор. Началото на енциклопедията е поставено благодарение на спомоществователството на живеещите в Болгария арменски аристократи Елинаг Францис (Враницес) и на Теопист Куркуа. Първия българската псевдоисториография го представя като болгарски благородник и изопачава името му на Елемаг, докато всъщност той е чист арменец от Грузия. Вярно е, че според Encyclopædia Iudaica, vol. XXIX, pp. 1249-1262, той всъщност бил от сафарадския еврейски род Францес, преселил се в България през Х век от Кордова, но това са долни инсинуации, пренебрегващи факта, че Encyclopædia Armand’o-Bolgica е най-достоверното историко-лингвистично съчинение, създавано някога на земята. Вторият спомоществовател Теопист Куркуа е погрешно известен в българската историография като Кракра от Перник, но тъй като тази трактовка влиза в противоречие с данните от Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не може да се смята за достоверна. Знае се обаче (вж. Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, р. 1352), че въпросният Куркуа бил също така известен и като Къркуа, прозвище, получено заради навика му редовно да кърка коняк “Арарат”, внасян контрабандно през Солунската митница заради блокадата на болгаро-ромейската граница от недоволни от правителството на Василий ІІ Евросъюзоубиец ромейски пàрици. След 1018 г. със създаването на общ пазар и условия за свободно движение на хора, стоки и капитали от Срем до Ереван, въпросният Куркуа-Къркуа се преориетирал към коняк “Васпуракан”, внасян директно от племенника му, изпратен като военен командир в едноименната арменска област. Та без благородната финансова помощ, оказана от тези чистокръвни арменци на българска служба, Encyclopædia Armand’o-Bolgica никога нямаше да види бял свят и без нея световната историческа наука щеше да е такава, каквато е – скучна, лишена от сензационни разкрития и навременно-уместни корекции.

***

Нека обаче след тези пояснителни бележки се върнем на въпроса за Покръстването. Господин Глишев, смятам, че Вашето обяснение на движещия мотив на събитията, сведено до простия избор овче или свинско, е твърде ограничено. В действителност зад избора на владетеля Борис-Михаил се крие мощното идейно влияние на няколко вярно служещи по онова време в ханския двор арменски благородници. Най-могъщо идейно влияние върху Борис-Михаил изиграва арменецът Самуел Держанци, родом от областта Держан, когото местните славяно-болгари прекръстили на Държанци, защото много време го държали като секретен съветник на Борис-Михаил, а него вече не го сдържало да стои в сянка и жадувал за популярност и признание на заслугите му. По-късно праправнукът му оглавил царство Болгария под името Самуил Непримирими или Неуморими, а през ХХ век негов потомък бил руският академик Державин, който всъщност бил Держанин. По майчина линия Самуел Държанци бил потомък на девицата Хрипсиме, първата християнска мъченица, а по бащина бил осемнадесети братовчед на император Василий І, който пък бил потомък на прочутата арменска династия на Аршакидите. Но за разлика от братовчед си Васил (както е името му в арменски вариант, сигурен знак, че и самото име е арменско), който едва на стари години сколасал да се научи да чете (да пише малко нанагорно му дошло), Самуел Държанци бил високообразована личност, врял и кипял в изкуството да се управлява държава.

И тъй, през един ден на 863 г. в разгара на земетресенията и глада, напъплили Болгария, докато четял докладите за поредните поражения на болгарската войска в Тракия и къде ли още не, до Борис (тогава още не Борис-Михаил) с почтителни стъпки се приближил Самуел Държанци, изкашлял се в шепа и рекъл:

- Твое светлейшество, тя работата се вижда, че е утекла, ако ти съизволиш да не ме държиш повече на въже, ще ти открия как да наредим нещата.

Борис му хвърлил кръвнишки поглед, защото точно се бил запънал на един сложен гръцки фразеологизъм в доклада и се чудел дали той значи “таковаха ни майката” или “таковахме им майката”, но Самуел Държанци го гледал умилно както Швейк поручик Лукаш и сърцето му омекнало.

- Думай, Самуеле, що имаш да думаш.

- Всесветлий - рекъл Държанци - давай, ставай християнин, че да отървеш страната, народа, пък най-паче себе си и нас от гръчката напаст. Спазари се с онзи пияндур и мъжеловец Михаил да му вземеш името, той да ти отпусне епископ като начало и 13 милиарда номизми по ромейските предприсъединителни фондове.

- Аз толкоз лесно бащина чест и слава не давам, гиди чифутин с чифитун - кипнал Борис и посегнал към нагайката да наложи хубаво своя верен съветник. После обаче размислил, ухилил се както навремето Тервел се ухилил, когато Юстиниян дошъл да го врънка да му помогне да си върне престола и рекъл:

- Ей, право думаш, умна ми арменска главо, чорт возьми, къде са ми били зъркелите да те държа толкоз време в сянка пренебрегнат.

После се ухилил още повече и добавил:

- Майната й на бащината чест и слава, само бат’ Михаил да даде 13-те милиарда номизми, че с тоя продънен бюджет и с тия 2 милиарда по ДДС, дето има да възстановяваме на фирмите, майката си трака. Пък я довършим диагоналния път Белград – Браничево – Сердика – Филипопол – Адрианопол, я не. Ама и да го довършим, търгът наши хора ще го спечелят. На селяндурите ще им подхвърлим някоя номизма да не реват, че парите за насърчаване на земеделието потъват в неизвестна каца без дъно. Ония заменки на гори, дето ги натвориха боилите от “Печенежко движение за дърва и свободи” няма да ги бараме, че ей ги е печенегите по Днестъра, само от тях не ядохме бой откак съм на власт. А ако някой непослушен келеш от “Боили за византийско развитие на Болгария” вземе да мрънка, че парите се харчат не по предназначение и тръгне да се оплаква в синклита в Брюкселион, ще му запушим устата с някое и друго милионче.

- На устата ми беше туй, величайший, ама рекох да не се обаждам, че да не ме емнеш, че пак ти продавам арменски тарикатлъци и гяволъци – примижал доволно Самуел Държанци, все едно току що бил ударил на бързи гълтоци студена бира “Одесос” в горещ летен ден.

- Пък ти за епископа не бери грижа, Самуеле. Ей го де е онзи ахмак папата, като се позаиграем с него, Михаил Цариградски и архиепископ ще даде, че и патриарх даже. Людовик Немски, той е наше момче, няма много да ни придиря какви ги вършим тъдява. Само е важно тънката да ги нагласим нещата...

***

И тъй, минало някое време, дошла зимата на лето 865-то. В двореца в Плиска се чуло финалното “кирие елейсон” и Борис (вече Борис-Михаил) излязъл като най-чист християнин вир вода от 120-литровата поцинкована кофа, в която като кокошка го омокрили при кръщението. По-късните автори я превърнали в сребърен кръщелен купел, но както правилно е обърнато внимание на страница 1256 от том ХХХІХ на Encyclopædia Armand’o-Bolgica, хазната била празна, траншовете от ромейските предприсъединителни фондове още не били тръгнали и затова нямало пари за глезотии, та всичко се свършило в поцинкована кофа. Побързали да увият Борис-Михаил в ленени кърпи, че подовото отопление едва мъждукало и било голям клинч. Зъзнейки от студ, Борис-Михаил тихичко говорел разни хубави неща по адрес на майката на Рюрик Путинович, който бил спрял газа по дървения тръбопровод от Киев, а всъщност не знаел, че Рюрик не си падал по такива цигании, а за всичко бил виновен печенежкият вожд Куря Юшченогуларъ, който крадял като невиждал газ по транзитното трасе.

Като се посгрял и ударил 2 сливови, Борис привикал с пръст Самуел Държанци и му рекъл:

- Самуеле, до тук добре я наредихме, ма кат’ ги гледам тия гръчки калпазани как са се стълпили в Болгарийката и покръстват и плямпат все на своя език, дето го разбираме 20 души в саракта, май ще я загазим сериозната и след някое и друго десетилетие болгаро-славяно-траките, на които съм им от Бога владетел, до един гърци ще се пишат.

- Величайший, и на това съм му намерил колая, не бери дерт. Чакай само да дадат парите по предприсъединителните фондове тия бунаци гърчолята и ще видиш що ще сторим.

Борис-Михали хвърлил към Самуел Държанци поглед, смес от питане, приятна изненада и респект:

- Думай, Самуеле, дадеш ли ми акъл и за тая пущина, одма те правя бори таркан на Охрид, демек вълчи таркан, и ще ти дам щерка си и половин царство и господарство.

- Значи – ухилил се под мустак Държанци, пропускайки свойски обръщението “величайший”, но това останало без последствия за местоположението на главата му – има едни момчета в Солуна града, Кирил и Методий им викат, на които яко им сече пипето. Баща им Левон е заместник на солунския стратег, който пък е арменец, а това значи, че и той е арменец и синчетата му също. На Кирчо му е писнала вече специализацията в Магнаурата, а Методий стана пишман покрай управлението на славинията, дето го натири кръстника ти Михаил да трупа административен опит. Видяли са свят, това онова, то и в Багдад бяха, в Хазария се мотаха, езически дъбове изкореняваха, знаят две и двеста. Има тук в плисковския двор още един от нашите хора, Матеица му викат вашите, ама всъщност той си е от славната арменска фамилия Мащоц, дето родоначалникът й Месроп преди четиристотин и кусур години я изобрети нашата азбука.

Понеже Борис-Михаил го погледнал с изражение, което в превод на новобългарски може да се обясни единствено с израза “разправяй ги ти тия на старата ми шапка”, Самуел Държанци продължил вдъхновено.

- Честен кръст сторвам, че дума лъжа няма в устата му. Ей на, ако не вярваш, прегледай черновите на Encyclopædia Armand’o-Bolgica и ще видиш всичко там надлежно документирано. Та, викам аз, той Мащоц (пфу, Матеица де) така и така от кое време държи на тавана на къщата си черновата на азбуката на прапрадяда си, дай ще я предложим като ноу-хау на Кирила и Методия. Те като чисти арменци лесно ще се оправят с нея и набързо ще спретнат едно copy-paste за братята славяни и болгаро-траки. И за да не стане сакатлък, ще я пробутаме на дивите моравци, да видим дали ще хване първо при тях дикиш. Пък и тъкмо ще опипаме почвата в Рим, Константинопол и при Людовик Немский. За по-сигурно ще обявим Сирил и Мифота (както ние им викаме) за ромейски агенти, че те се ползват с неприкосновеност и няма опасност да им хвърлят някой бой във Велехрад. Хване ли дикиш азбуката, веднага ще изтеглим от Моравия нашите момчета и учениците им, ще ги пуснем да действат тъдява и като стане всичко готово как си требе, ти, твое величие, ще спретнеш един народно-църковен събор, на който ще обявиш новата азбука и славяно-болгарския език за задължителни за всички поданици до 7 клас, а за онези, които искат да ти служат в народо-събранието и в съвета на шестте боили – за задължителни до 12 клас. Има един, дето прави хазарски торти и пасти, който сигурно ще иска и нещо отгоре като диплом, ама той да си цакне 2000 номизми и да си купи грамота за вишо.

- Ашколсун, кьопалар – възкликнал възторжено Борис на най-чист болгарски език, спомняйки си за предците си Атила-Авитохол, Ирник, Кубрат и так дальше и прегърнал от все сърце Самуел Держанци.

- Самуеле, ахпар-джан, още утре ти давам Охрида града, щерка си Пагане с големите цици и половин царство и господарство!

***

Така болгарите станали християни, а след век, когато тъмните орди на Васил Болгаротрепец и Евросъюзоубиец започнали да завладяват Болгария, правнукът на Самуел Держанци, който бил по съвместителство и трети братовчед на гореспоменатия Васил, си спомнил, че прадядо му бил получил по закон “половин царство и господарство”. Обявил за столица Охрид, почнал да се подписва “родом болгарин”, а пък в тесен кръг и след петата чашка намигвал с думите “всички сме си арменци, ама туй е само за Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не е за пред хората... ”

[Armand O'BOLG]

'Aspandiat'-е видно този жанр най ти подхожда, не се занимавай с други! Способен си - доказваш го, но това си е художествена литература! Ето защо още преди време ти препоръчах да оставиш лингвистиката и историята, а ти се обиди! Просто някои неща зависят от гените, а други може да се развият допълнително! Е, при теб не се е получило, не се получава с науката, при друг ще стане! Не се отчайвай! Suum cuique!

Харесва ми опитът, наистина плах - да изкараш Елемаг евреин-шпаньол и роднина на бившия редактор на "Еврейски вести" - това си е прогрес (от Трявна до Испания)!!!

Глишев, ти си толкова убеден в това, което си си изградил като представа за средновековна България, че не си струва да те разубеждавам. Знаеш и за титлите, и за значенето, и за функцията им. Умееш и да уловиш тънките разминавания в тезата на опонента, така че върви, давай, няма да те безпокоя! Съдържанието на надписа на Мостич ми е известно още по времето, когато не си бил роден, така че не бих могъл да сгреша касателно прабългарските титли с функции и смисъл, които са несъвместими с християнската държава и нейната йерархия. Обясних ти и за "кавханския род" при цар Самуил, не отбираш! Какво повече да направя? Може би да се извиня, че така силно си се шокирал от сведението за Кракра?! Не те насилвам да премаш безкритично всичко, което изнасям като информация, но поне да се замислиш!

[glishev]

Но, Арманд, един истински тюрко-алтайски аристократ с печенежки примес и етнофилетистки уклон като мен не може да мисли! Забранява ми го семейният кодекс на честта. Смятам, че достоен нахарар като теб ще ме разбере

[Armand O'BOLG]

Но, Арманд, един истински тюрко-алтайски аристократ с печенежки примес и етнофилетистки уклон като мен не може да мисли! Забранява ми го семейният кодекс на честта. Смятам, че достоен нахарар като теб ще ме разбере

След като извеждаш kanartikeinos от тюркското -tegin за какво да говорим? Аз пак ти казвам, че по-достоверно и научно е обяснението, което не е моя приумица, че идва от арм. "тикин" = госпожа, дама, зости...

Държа все пак да обясня на Т. Йончев, че на два пъти напразно ме упреква, защото източникът включва "приписвани" на имп. Константин Багренородни хроники и други четива. Явно не ми вярва, за което не го виня! В първите 30 страници на посоченото издание са изнесени хипотези за авторите, но така или иначе това е свод от следните произведения " За управлението на империята", "Животоописание на Василий І Македонец", "За церемониите на Византийския двор", "За темите" и "Придобиването на Неръкотворното Христово изображение от Константин Багренородни от Едеса". Всеки може да се убеди, че част от тези творби са парекселанс хроники. Може би Т. Йончев има съмнения в авторството и - разбира се! - е прав да ги изразява! Но сводът е съставен, компилиран от творби, за които се е считало, а някои и досега ги считат, че са под авторството или редакцията на същия император! Повтарям, че компилацията е дело на гръцките колеги, които силно се надявам да са си разбирали от работата! И така артефактът се оказа факт!

[glishev]

Счита се... от кого? Приписвани... от кого? Някои... кои? Тези безлични конструкции са неинформативни. А т. нар. "академично издание" на някаква си "хроника", дето сега пък се оказа "свод" от произведения не само на Константин VІІ, ами и от други автори, е мистификация. Без картинка на корицата, ISBN или линк към изданието в Amazon това си е просто труд на известния автор Партенк Партенкян.

[Ka40]

Държа все пак да обясня на Т. Йончев, че на два пъти напразно ме упреква, защото източникът включва "приписвани" на имп. Константин Багренородни хроники и други четива. Явно не ми вярва, за което не го виня! В първите 30 страници на посоченото издание са изнесени хипотези за авторите, но така или иначе това е свод от следните произведения " За управлението на империята", "Животоописание на Василий І Македонец", "За церемониите на Византийския двор", "За темите" и "Придобиването на Неръкотворното Христово изображение от Константин Багренородни от Едеса". Всеки може да се убеди, че част от тези творби са парекселанс хроники. Може би Т. Йончев има съмнения в авторството и - разбира се! - е прав да ги изразява! Но сводът е съставен, компилиран от творби, за които се е считало, а някои и досега ги считат, че са под авторството или редакцията на същия император! Повтарям, че компилацията е дело на гръцките колеги, които силно се надявам да са си разбирали от работата! И така артефактът се оказа факт!

Армандо, измяташ се постоянно като фурнаджийска лопата. Първо казваш "хроника", после казваш, че никъде не си казъл "хроника", посочени ти бяха собствените ти думи и сега пак, сакън да не излезе че грешиш - пак казваш че е хроника. Не, нито едно от произведенията на К. Багренородни не е хроника, и това не е мнение на Т. Йончев, Глишев или мое, това мнението на всеки който се е занимавал с византийска история. В опита да се измъкнеш, тотално се омота като пате в калчища. Кой знае каква христоматия си гледал и какво е наблъскано в нея. От времето на Константин Багренородни има цяла група византийски хронисти, въобще няма да се изненадам, ако в христоматия пише примерно "хроники от времето на Константин Багренорони", а ти да си прочел и запомнил "Хроника на Константин Багренородни". Eстествено във въпросното книжле, може да пише че За темите или За управлението на империята са хроники - виж го пак и ако наистина е така, но просто иди до най-близкия контейнер за разделно събиране на боклуци и го изхвърли.

[Tyroglyphos]

Аз пак ти казвам, че по-достоверно и научно е обяснението, което не е моя приумица, че идва от арм. "тикин" = госпожа, дама, зости...

канартикин, защото не е запознат с академичното издание (на АН на Гърция) на хрониката на Константин Багренородни, в която се среща единствено тази лексема, където е дадено и единственото научно достоверно обяснение - става дума за съпругата на владетеля, тоест за жена!!!

Текстът на Константин Багренородни е пределно ясен, че канартикинът е мъж и син на владетеля; съпругата на българския владетел е спомената отделно като ἡ ἐκ Θεοῦ ἀρχόντισσα.

Да не говорим за изричната бележка в полето на цариградския палимпсест: "Да се знае, че синовете на владетелите на България се титулуват така: канартикин, булиа-таркан".

[Ka40]

Текстът на Константин Багренородни е пределно ясен, че канартикинът е мъж и син на владетеля; съпругата на българския владетел е спомената отделно като ἡ ἐκ Θεοῦ ἀρχόντισσα.

Да не говорим за изричната бележка в полето на цариградския палимпсест: "Да се знае, че синовете на владетелите на България се титулуват така: канартикин, булиа-таркан".

Но мисля, че за Армандо изворите и фактите нямат особено значение.

[glishev]

Всъщност владетелят Кюлтегин се е наричал Гюл тикин - г-жа Роза

[Armand O'BOLG]

Т.Йончев заяви, че няма такъв източник - аз му го описах по начина, по който мога. Тук някои колеги така упорито търсят линк или фотография на корицата, сякаш без подобно "помагало" не могат дори да отидат по малка нужда, да не говорим за злобните квалификации и подмятания. Аз до личностни квалификации достигам изключително рядко и само след като съм опознал добре някого. Очевидно само Тироглифос има аргументи, с които тепърва ще се занимавам, макар че повтарям - изнесеното от мен не винаги отговаря на моето становище и просто ви запознавам с други мнение по разни въпроси, ама Зорлан гюзеллик олмаз! Не очаквайте благосклонно отношение тогава, просто не мога да толерирам подобни нападки към когото и да е от форума! Сори!

[glishev]

Всъщност няма извори, това е. Да се цитира нещо съществуващо нито е трудно, нито е рядкост.