Куберови българи във византийската армия през 837 г.

[КГ125]

Е последно Персиян кой е - владетел на многото българи от Бога или само от Бога валдетел, на многото българи изпратил??

Все бях чувал титла, но "на многото българи царя"...??

Редактирано 21, 2010 от КГ125

[Aspandiat]

Интересно е да се види в кои арабски извори едновременно се срещат двата различни етнонима за двете различини български групи. Има чувството че много често, набеждаваме за българи разни други народи. Просто наистина не виждам логично обяснение защо различните български групи се изписват по различен начин. Имали други такива примери - например едни тюркски групи да се изписват по един начин, а други по друг, или и в това отношение сме "уникални"?

Ще се опитам да отговоря на въпроса си. Ето някои извори, групирани по следните принципи:

1. СПОМЕНАВАНЕ НА БУРДЖАНИ КАТО ДУНАВСКИ БЪЛГАРИ

Муслим ибн-аби-Муслим (Аль-Хоррами)

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Ru...i_mus_pis/5.htm

"Первая область Талака, в которой находится Кустантиния; граница ее с востока - рукав Сирийского моря до сооруженной стены, с запада - от Хазарского до Сирийского моря в длине 4-х дней пути ... [Вторая область] отстоит от Кустантинии на два дня пути ... с юга в Сирию, а из Сирии ... страна этой области, которая есть Диракия; граница ее с востока стена, с юга - по Македонии, из стран запада - страна Бурджан, а с севера - море Хазарское; длина ее 15 дней, а ширина - 3 дня пути. Третья же область есть Македония, также с востока (?) граница ее - стена, к югу - Сирийское море, к западу - страна Славян, к северу – Бурджан”

Ал-Идриси (ХІІ век)

http://janaberestova.narod.ru/konovalova.htm

“Море Нитас простирается на восток, омывая с южной стороны [берега] земли Хараклийа (Гераклея Понтийская 6), земли Аструбули (Синоп), Атрабзунда (Трапезунд), земли Ашкала, земли Ланийа (Алания), а крайний предел этого залива достигает [земли] ал-Хазарийа (Хазария). Оттуда море поворачивает к Матрахе (Тмутаракань), (граничит со страной ар-Русийа (Русь) и страной бурджан (Дунайская Болгария) - а это от реки Данабрис (Днепр) до реки Дану (Дунай), идет к началу пролива ал-Кустантини и приходит к [городу] ал-Кустантинийа, [затем] омывает с востока страну Маказунийа и доходит до того места, где начинается. Длина моря Нитас от начала пролива до крайнего предела [на востоке] тысяча триста миль. В нем [есть] шесть островов".

"Море ан-Нитаси подобно большому заливу. Его длина с запада на восток - тринадцать дней морского плавания; что касается его ширины, то она различна, а самое широкое место в нем [составляет] шесть дней плавания. На южном берегу этого моря, там, где он достигает запада, лежит страна Хараклийа, за нею [следует] страна ал-Калат (Галатия), страна ал-Бунтим (Понт), страна ал-Хазарийа, страна ал-Куманийа (Половецкая степь), [страна] ар-Русийа и земля бурджан. Море начинается от [города] ал-Кустантина, из канала, ведущего к нему из моря аш-Шами, соединенного с морем ал-Музлим. Ширина этого канала у города ал-Кустантина [составляет] шесть миль, а длина от ал-Кустантина до слияния с заливом ан-Нитаси - шестьдесят миль"

Във връзка с текста на ал-Идриси, авторката И.Г. Коновалова отбелязва следното: "Как видно, в переработке ал-Идриси данные о Булгаре совершенно определенно относятся к Волжской Булгарии, ибо Дунайскую он знает под наименованием Бурджан"

2. СПОМЕНАВАНЕ НА БУРДЖАНИ КАТО ДУНАВСКИ БЪЛГАРИ, НА БУЛГАР(И) КАТО ДУНАВСКИ БЪЛГАРИ, НО И НА БУЛГАР(И) КАТО ЧЕРНИ ИЛИ ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ

Hudud al-'Alam, The Regions of the World

http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html

§ 42. Discourse on the Country of Rūm, its Provinces and Towns

East of this country lie Armenia, the Sarīr, and the Alān (al-Lān); south of it, some parts of Syria, of the Rūm Sea, and of Spain; west of it, the Western Ocean; north of it, some Uninhabited Lands (vīrānī) of the North, some parts of the countries of the Ṣaqlāb and Burjā(n) (ba'ḍi ḥudūd-i Ṣaqlāb va ba'ḍi nāḥiyat-i Barjā-st [sic]), and some parts of the Khazar Sea (daryā-yi Khazarān). This country is extremely vast; it abounds in amenities beyond description (bī andāza), and is extremely prosperous.

(*Тук бурджан е трудно да се определят къде се намират, но възможно е да са на Балканите)

................

16. BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace (spelt: B.rqiya); it is a nourishing place, much favoured by nature but having little wealth (khurram va bisyār-ni'mat va kam-khwāsta). Taking it altogether it is steppe and cultivated lands (va dīgar hama ṣaḥrā-st va kisht-u-barz). It is a prosperous place and has running waters. It is a part of Rūm and (its people) pay land-taxes (kharāj) to the king of Rum.

17. CHRISTIANIZED SLAVS (al-Ṣaqāliba al-mutanaṣṣira), a province of Rūm, in which live the Slavs who have become Christians (Ṣaqlābī-yi tarsā gashta). They pay land-taxes (kharāj) to the king of Rūm. They are wealthy (tuvangar) people and their country is pleasant and safe.

18. BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are

(* В § 16 и 18, както личи от текста, се споменават дунавските българи и като бурджан, и като булгар)

§ 43. Discourse on the Slav Country (Ṣaqlāb).

East of this country are the Inner Bulghārs (Bulghār-i andarūnī) and some of the Rūs; south of it, some parts of the Gurz sea and some parts of Rūm; west and north of it everywhere are the deserts of the Uninhabited Lands of the North.

(*Тук булгар явно са волжките българи)

§ 44. Discourse on the Rūs Country and its Towns

1. KŪYĀBA (? Kūbāba, &c.) is the town [land ?] of the Rūs lying nearest to the Islamic lands. It is a pleasant place and is the seat of the king. It produces various furs (mūy) and valuable swords.

2. Ṣ.LĀBA (? ), a pleasant town from which, whenever peace reigns, they go for trade (? bā bāzurgānīāyand) to the districts of Bulghār.

(*Тук, с оглед на споменаването на Киев/Куйаба, вероятно става дума за черни българи като булгар. И.Г. Коновалова, автор на изследването за географията та ал-Идриси, отбелязва: "Ибн Хаукаль, как известно, вслед за ал-Истахри говорил о том, что группа русов с центром в Куйабе является ближайшей к Булгару 153. Ал-Идриси же пишет, что город Кукийана - это населенный пункт из числа городов земли Булгар".)

45. Discourse on the Country of the Inner Bulghārs [1]

East of it (live) the Mirvāt [so spelt]; south of it, is the Gurz Sea; west of it, the Ṣaqlābs; north of it, the Rūs mountain. It is a country without towns. The people are courageous, warlike, and terror-inspiring (bā haybat). Their nature resembles that of the Turks living near the Khazar country. The Inner Bulghārs are at war with all the Rūs, but carry on commerce (bāzurgānī [2]kunand) with all those who live around them (az gird-i vay). They possess sheep, arms, and implements of war (ālāt-i ḥarb).

§ 53. Discourse on the Country of V.n.nd.r

East of it are the B.rādhās; south of it, the Khazars; west of it, mountains; north of it, the Majgharī. They are cowards (badh-dil), weak, poor (darvīsh), and possess few goods (khwāsta).

All these [countries] which we have enumerated are all countries, both of Islamic and Infidel dominions (Musalmanī va Kāfirī), situated in the northern part of the oecumene (nāḥiyat-i shimāl az ābādhānī-yi jihān).

{1. BULGHĀR, a town to which belongs a small province (nāḥiyat) on the bank of the river Ātil. The inhabitants are all Muslims. From (Bulghār) some 20,000 horsemen (mard-i savār) come out who fight against any number (bā har chand kī buvad) of infidel troops and have the upper hand. The place is extremely (sakht va bisyār) pleasant.

2. SUVĀR, a town near Bulghār. In it live fighters for the faith similar to (the people of) Bulghār.} [1]

(*Тук определено под Булгар се разбира столицата на Волжка България)

Абд ар-Рашид ал-Бакуви

КИТАБ ТАЛХИС АЛ-АСАР ВА'АДЖА'ИБ АЛ-МАЛИК АЛ-КАХХАР

http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Bakuwi/frametext7.htm

СЕДЬМОЙ КЛИМАТ

“ (2) БУРДЖАН 2 — равнинная страна на севере. Долгота короткого дня у них четыре часа, а ночь — двадцать, и наоборот. Жители держатся веры магов и язычников. Они сражаются с саклабами, которые-во многом похожи на франков. Они искусны в ремеслах и мореплавании.

(3) БУЛГАР 3, долгота — 90°05', широта — 49°30' — город на берегу моря Майутас, построенный из сосны. Стены его — из дуба. Вокруг него живет несчетное число тюркских народов. Между Булгаром и Кустантинией — два месяца пути. Между их царями идут войны. Долгота дня у Булгара достигает двадцати часов, а ночь у них длится четыре [111] часа. Если же день уменьшается, /72б/ то наоборот — [увеличивается ночь]. У них очень сильный холод. Снег у них летом, как и зимой, почти не сходит.”

(*В тези два откъса названията са обърнати наобратно. Противно на обичайната практика булгар са дунавските българи, а бурджан – волжките.)

3. СПОМЕНАВАНЕ НА БУЛГАРИ КАТО ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ

Ал-Идриси (ХІІ век)

http://janaberestova.narod.ru/konovalova.htm

"Ал-Хаукали рассказывает в своей книге, что это море также не соединяется с другими морями, которые есть на поверхности земли, ни посредством связи, ни посредством смешивания, кроме того, что входит в него из реки ар-Рус, известной под названием Исил. Эта река берет начало в земле тюрок и течет, отклоняясь на восток, пока не достигнет [земли] булгар; там она разделяется на два рукава (кисм), первый из которых течет в море ал-Баб ва-л-Абваб (Каспийское море), о котором мы уже говорили, тогда как второй рукав течет на запад до моря Нитас, начинающегося у земли ал-Кустантина и сообщающегося с Окружающим морем через пролив Зукак (Гибралтарский пролив)"

"Восточный рукав (джаниб) реки Исил [берет начало] в области басджиртов, затем течет между баджнаками и булгарами, являясь границей между ними; он течет на запад, пока не пройдет позади булгар; затем снова отклоняется на восток, пока не минует русов, затем булгар, затем буртасов, затем хазар с тем, чтобы влиться в море ал-Хазар. Говорят, будто Исил разветвляется более чем на семьдесят рек, но главное русло реки впадает в море ал-Хазар. Говорят, что если воды этих рек объединить, то они образуют более полноводную реку, чем Джайхун или река Балх. От этой реки отделяется рукав (шу'бат), [текущий] на запад до впадения в море Нитас, о чем мы уже сказали".

"Ал-Хазар - это название страны (иклим), а ее столица - Исил. Исил - это [также] название реки, которая течет к ней от русов и булгар и впадает в море ал-Хазар. Исток этой реки [находится] в восточной стороне, в некоей области „Опустошенной страны" (бипад aл-Хapa6), затем река проходит через „Зловонную землю" (ард ал-Мунтина) на запад до тех пор, пока не пройдет позади булгар , после чего возвращается на восток и протекает через землю русов, затем через [землю] булгар, затем через [землю] буртасов и течет [далее] в землю ал-хазар, пока не впадает в море. О ней говорят, что от нее отделяются свыше семидесяти рек, а основное русло реки течет к хазарам".

4. СПОМЕНАВАНЕ НА БУРДЖАНИ И НА БУРГАРИ ЕДНОВРЕМЕННО ИЛИ САМО НА БУРГАРИ В СМИСЪЛ НА БЪЛГАРИ

Из сочинения Абуль-Мундира Гишама ибн-Мухаммеда, известного под прозванием Аль-Кальби († 819).

http://russbalt.rod1.org/index.php?topic=206.0

“Покажем это ближайшим примером, а именно потомками Яфета; эти потомки суть по Мухаммеду Аль-Кальби: Рум, Саклаб, Армини и Ифранджа; по сыну его Гишаму: Юнан, Саклаб, Бургар, Бурджан, Буртас и Фарс; по Табари: Турк, Саклаб, Яджудж и Маджудж; по Ибн-Батрику: Турк, Баджнак, Тагазгаз, Тибет, Яджудж и Маджудж, Хазар, Аллан, Абхаз, Санария, Джурджан, Рус и т. д.; по Масуди: Ифранджа, Саклаб, Нукабард, Ашбан, Яджудж и Маджудж, Турк, Хазар, Джалалика и т. д. и т. д.”

Захарий Ритор “История”

http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zachari...t1.phtml?id=526

“Базгун земля со (своим) языком, которая примыкает и простирается до Каспийских ворот и моря, которые (находятся) в пределах гуннских. За воротами живут бургары, со (своим) языком, народ языческий и варварский, у них есть города, и аланы, у них пять городов. Из пределов Даду живут в горах, у них есть крепости. Ауангур, народ, живущий в палатках, аугар, сабир, бургар, куртаргар, авар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит, эти тринадцать народов, живут в палатках, существуют мясом скота и рыб, дикими зверьми и оружием.”

Дано съм успял да те убедя.

[КГ125]

Що се отнася до мен вече нямам съмнение.

[natan]

Арабите разглеждат географията като начин за връзка между народите и всички тези текстове описват гледани тогавашни географски карти,които те взимат от Римските,античните не Т образни християнски модели.

Навсякъде се описват едни и същи "българи" които се разглеждат като част от Рим(Рум с център Кустантиния) плащат им данъци и са тяхна област,това е налично във всички описания.

Заемат територията на изток до Волга на Запад до франките. Особено добре е показано в "Дебатирането на страните на Рум,Неговите Провинции и Градове" ,§ 42. Discourse on the Country of Rūm, its Provinces and Towns, от Hudud al-'Alam, The Regions of the World , където е и провинция с район Тракия-

16"BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace" .-Любопитно е че Константин Багенородни пише за декрета на Константин Велики за образуването на особената провинция Тракия в която била като неразделна част България,които нямали стратези а директно се подчиняват на императора.По късно българия след нахлуването на т,нар. скити се обособила като отделна.

18 . BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī-Те са неверници. ТЕ СЪЩО СА РИМЛЯНИ”

Следва Inner Bulghārs и описанието на градовете Киев и Переслава.

И свършва с Българите на Волга. Тези които държат търговията с роби за Севера. Те до толкова се замогват,че в 9-10 век започват да издават собствени сребърни монети обслужващи тази търговия. В същото време и Византия започва да отсича сребърни монети 1 към едно копиращи арабските дирхеми,които са валутата на Европа до 11-12 век.Търговията се извършва в Прага,границата между Франките и Българите. Франките и техния велик крал са издали декрети и са оторизирали евреите да извършват тази нехристиянска според тях търговия,които от своя страна създават Кхазарската компания.Това са българите от долното течение на Волга които заедно с тези от средното които наричаме Волжски бълфари контролират тази търговия. Факта ,че те държат пристанищата и всичко минава между тях,пък не те а горните започват да издават собствени монети показва че те са едни и същи етноси,само че долу мениджмента работи за франките ,в лицето на юдейските търговци.

От арабите нахлува и се възприема в Европа и думата славянин синоним за роб. Те така наричат робите които им се доставят.За тях те са саклиб,сакалиби.Всички които им се доставят от там са сакалиби и става синоним и на роб. Думата навлиза в Италия към 12 век и от там се налага и в Европа ,като подменя предишното означение на роб -серви.

Ако проследиме пътя на парите и на "slave-girls"-робинки.за които са се харчили,той следва Итил,Булгар,Новгород,от там за Скандинавия,вкл. Дания и Англия,надолу Полша до Прага където е тържището.Има намерени 45 000 динара в Скандинавия(сравни с това на Ка40,че имало 22 монети в Плиска).25 000 в Полша,при Ока на Българите едно съкровище съдържа само 11 077 динара.Арабските динари са монетите на Полша и Европа до 11-12 век.

От това става ясно защо Симеон гътва империята когато тези от Кунстанция се опитват да му пресекат доходите. Тоша е търговия за милиарди. И се държи от Българите и Франките в тези векове.Нали някой серизно не мисли че Симеон както пише се е издържал и финансирал от едно яйце и лъжица мед които е взимал от неговите.Не знам защо в нашата история си мислят че огромните сгради на Плиска,Преслав сам по себеси,сумати войни са били финансирани от византийците в Кустанция,а не оттърговията с роби.Това е бил света няма нощо срамно да се признае . То и роби не е с точно същия смисъл като днешния.Арабите много добре са очертали ,а и не само те,територията на българите.

[Ka40]

Hudud al-'Alam, The Regions of the World

http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html

................

16. BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace (spelt: B.rqiya); it is a nourishing place, much favoured by nature but having little wealth (khurram va bisyār-ni'mat va kam-khwāsta). Taking it altogether it is steppe and cultivated lands (va dīgar hama ṣaḥrā-st va kisht-u-barz). It is a prosperous place and has running waters. It is a part of Rūm and (its people) pay land-taxes (kharāj) to the king of Rum.

17. CHRISTIANIZED SLAVS (al-Ṣaqāliba al-mutanaṣṣira), a province of Rūm, in which live the Slavs who have become Christians (Ṣaqlābī-yi tarsā gashta). They pay land-taxes (kharāj) to the king of Rūm. They are wealthy (tuvangar) people and their country is pleasant and safe.

18. BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are

(* В § 16 и 18, както личи от текста, се споменават дунавските българи и като бурджан, и като булгар)

Този текст затвърждава усещането в мен, че когато се ползвата арабските извори трябва да се подхожда изключително внимателно. Ако за обозначаването на две различни български групи се използват два различни етнонима ми изглеждаше лишено от логика, то използването на различни етноними за обозначаването на една и съща българска група, вече е абсурдно. В този случай BULGHARĪ, и BULGHARĪ, са едни и същ народ - дунавските българи. Защо обаче в един и същи извор са наречене по различен начин? Единственото обяснение, е че авторът на извора не е бил на ясно за какво точно пише и е преразказал различни по-стари извори. В такива случаи може да настъпи пълно объркване. Явно с употребата на етнонимите в арабските извори трябва винаги да се има едно наум (като "скитите" при ромеите) и всеки извор да се гледа сам засебе си, а не данни от единия да се взимат и да се свъзват безкритично с данни от другия.

На арабите не им е било проблем да наричат българите с истинския им етноним, защо им трябвало да вкарват в употреба "бурджан"?

[_magotin_]

Тази бъркотия е следствие на начина, по който се пишат тези съчинения. Той е разяснен у Заходер, в т.нар. Каспийски свод и си заслужава четенето.

[_magotin_]

ПЕРСИЯН, а не ПРЕСИЯН.

[Aspandiat]

Явно с употребата на етнонимите в арабските извори трябва винаги да се има едно наум (като "скитите" при ромеите) и всеки извор да се гледа сам засебе си, а не данни от единия да се взимат и да се свъзват безкритично с данни от другия.

Неприятният момент при такъв избор е, че сам се лишаваш от възможността да си "сверяваш часовника" с други извори. Да не надяваме все пак, че не отричаш, че под "бурджан" се разбират българи.

[_magotin_]

Неприятният момент при такъв избор е, че сам се лишаваш от възможността да си "сверяваш часовника" с други извори. Да не надяваме все пак, че не отричаш, че под "бурджан" се разбират българи.

По-интересният въпрос е корелацията сакалиба-бурджан-българи.

[Aspandiat]

По-интересният въпрос е корелацията сакалиба-бурджан-българи.

В "Арабските извори" на Райна Заимова имаше едно сведение за сакалибите, което мен малко ме смути, защото, доколкото си спомням, това сведение направо ги обяви за огнепоклонници.

[_magotin_]

В "Арабските извори" на Райна Заимова имаше едно сведение за сакалибите, което мен малко ме смути, защото, доколкото си спомням, това сведение направо ги обяви за огнепоклонници.

На мен са ми известни поне няколко извора, в които българите са посочени като огнепоклонници. И тук започват истинските проблеми, тъй като във въпросния превод на Заимова те са посочени като "огнепоклоници", а във френския превод на същия текст пише, че били "от вярата на магите". Интересно дали госпожата е интерпретирала, или пък френският колега си е позволил да измени съдържанието на текста?

[Ka40]

Неприятният момент при такъв избор е, че сам се лишаваш от възможността да си "сверяваш часовника" с други извори. Да не надяваме все пак, че не отричаш, че под "бурджан" се разбират българи.

В конкретния случай, не.

Колкото за "сверяването на часовника", понякога, когато човек сверява часовника си, има опасност да си го свери с неверен часовник.

[Aspandiat]

В конкретния случай, не.

Е, на мен това ми стига. Все пак си изгубх днес 3 часа да ти направя справката.

[Aspandiat]

На мен са ми известни поне няколко извора, в които българите са посочени като огнепоклонници. И тук започват истинските проблеми, тъй като във въпросния превод на Заимова те са посочени като "огнепоклоници", а във френския превод на същия текст пише, че били "от вярата на магите". Интересно дали госпожата е интерпретирала, или пък френският колега си е позволил да измени съдържанието на текста?

При това положение, ако се доверим на френския превод, остава да се определи какво се разбира под "вяра на магите" в текста. Зороастризъм или митраизъм.

[Ka40]

Е, на мен това ми стига. Все пак си изгубх днес 3 часа да ти направя справката.

Трогнат съм, ама другият път не си давай толкова зор. Тъй де, три часа са прекалено много време.

[_magotin_]

При това положение, ако се доверим на френския превод, остава да се определи какво се разбира под "вяра на магите" в текста. Зороастризъм или митраизъм.

Ще ти отговоря с въпрос - има ли извор, който през ранното средновековие да съобщава за религия "митраизъм"? И въобще, кои са референтните за митраизма извори?

[Aspandiat]

Ще ти отговоря с въпрос - има ли извор, който през ранното средновековие да съобщава за религия "митраизъм"? И въобще, кои са референтните за митраизма извори?

Каквито са и за зороастризма извън Персия от същия период - непреки.

Не знам имало ли е при зороастрийците мистерии, не вярвам. Но не очаквай да имаш останал древен документ, в който да са ти описани подробно мистериалните ритуали на митраистите. Те са се пазели в тайна. Като всички мистериални ритуали. Отвори например "Златното магаре" на Апулей. Авторът е бил минал през египетски мистерии, но с половин уста намеква за това, без да дава подробности.

[Иванко Тертер]

По-интересният въпрос е корелацията сакалиба-бурджан-българи.

Има ли запазено изписването "сакалиб" на арабски?

Как е написано?? :

"с-а-к-л-а-б" /и значи се чете на арабски - "балкас"/ или "б-а-л-к-а-с" /и значи се чете на арабски - "саклаб"/

Трябва да има запазено това изписване някъде!...

[КГ125]

Е другите думи прочетени в правилната посока, а тази - не?!

Редактирано 21, 2010 от КГ125

[_magotin_]

Каквито са и за зороастризма извън Персия от същия период - непреки.

Не знам имало ли е при зороастрийците мистерии, не вярвам. Но не очаквай да имаш останал древен документ, в който да са ти описани подробно мистериалните ритуали на митраистите. Те са се пазели в тайна. Като всички мистериални ритуали. Отвори например "Златното магаре" на Апулей. Авторът е бил минал през египетски мистерии, но с половин уста намеква за това, без да дава подробности.

Бъркаш римския митраизъм с източния, което показва, че не познаваш добре материята. Колкото до другото - ако археологическите извори са непряко доказателство, значи наистина има само непреки доказателства... Впрочем за мен израз от рода на "от вярата на магите" е свръхпряко доказателство тъй като арабско-персийските автори отлично са знаели що за религия е вярата на магите. Достатъчно е да се прочете биографията на Масуди, за да стане ясно, че не може да употреби такъв израз случайно.

[Aspandiat]

Бъркаш римския митраизъм с източния, което показва, че не познаваш добре материята. Колкото до другото - ако археологическите извори са непряко доказателство, значи наистина има само непреки доказателства... Впрочем за мен израз от рода на "от вярата на магите" е свръхпряко доказателство тъй като арабско-персийските автори отлично са знаели що за религия е вярата на магите. Достатъчно е да се прочете биографията на Масуди, за да стане ясно, че не може да употреби такъв израз случайно.

Масуди ли казва, че бурджаните са от вярата на магите? Или сакалибите? Впрочем той е може би най-интересният арабски автор, а досега не съм открил никъде събрани съчиненията му в превод.

[_magotin_]

Масуди ли казва, че бурджаните са от вярата на магите? Или сакалибите? Впрочем той е може би най-интересният арабски автор, а досега не съм открил никъде събрани съчиненията му в превод.

Въпросният цитат е даден в една от книгите на Бешевлиев в цялост на френски, изваден е от френския превод на Масуди /става дума за "Вести за времената"/. В интернет не съм намерил досега пълният текст на Вестите, но не е изключено да го има.

[Иванко Тертер]

Е другите думи прочетени в правилната посока, а тази - не?!

Кои други думи? Дето са на френски, руски или български ли?

[Aspandiat]

Въпросният цитат е даден в една от книгите на Бешевлиев в цялост на френски, изваден е от френския превод на Масуди /става дума за "Вести за времената"/. В интернет не съм намерил досега пълният текст на Вестите, но не е изключено да го има.

Ако е само в 2 книги и на френски заглавието се превежда като CHAINE DES CHRONIQUES, значи току що съм го свалил от нета

[КГ125]

Кои други думи? Дето са на френски, руски или български ли?

Ами ти смяташ, че саклаб е обърнато балкас?