Иранска теория за произхода на древните българи

[проф. Добрев]

Проблемът за брадвата е, че всички понятия, които се срещат тук-там из езиците, са заети от чужд език. Т.е. и да са имали име за някаква брадва, то бързо-бързо са го изоставили в полза на вносното изделие с по-високо качество... За кончето провери в интернета - "коренът" *Hek^uos има едни от най-неправилните рефлекси в дъщерните езици.

БРАДВА най-вероятно е източноирански прабългаризъм, стбълг. ФЪРТ, струс. ПОРТ.

[проф. Добрев]

Това за бург няма никакво значение. Дори и да е заета щом подобна дума е толкова широко разпространена сред ИЕ народи значи е много ранна заемка. Аз затова питах за Балка/ дърво греда и дали с Бург изхождат към един и същ ИЕ корен или евентуално ранна заемка. То е много ясно че в първичния ИЕ лексикален фонд, както и в този на Тюркските народи със сигурност е имало много вносни думи. Всеки един ИЕ корен е потенциално "вносен".

Лат. БУРГ, от което са и всички такива думи на запад, е от гр. ПИРГ, а то пък е от някакъв анатолийски индоевропейски език.

Араб. БУРДЖ е гръцка заемка и нея арабите я разпространяват в Азия и на Кавказ, а форми в Средна Азия с Г, а не с ДЖ трябва да са гръко-бактрийски.

[Хърс Златния]

ПИЛЕ е съюзът И и тюркските езици са пълни с него, само че в някои от тях началното П/Б е изпаднало, напр. тур.ИЛЕ.

В това няма смисъл проф. Добрев. Какъв превод предлагате: "и жупан"? или "чрез жупан"? или "съвместно жупан"?

На турски ile означава: със; съвместно; посредством, чрез. С други думи - глупости.

[проф. Добрев]

В това няма смисъл проф. Добрев. Какъв превод предлагате: "и жупан"? или "чрез жупан"? или "съвместно жупан"?

На турски ile означава: със; съвместно; посредством, чрез. С други думи - глупости.

Това са значенията на следлога ile: kalemle yazmak - пиша с молив.

А съединителният съюз ile има значението И: Ayşe ile Ali - Айше и Али, т.е. налице е омонимия.

От структурата на надписа си личи много добре, че първата партида ризници и шлемове са зачислени на ичиргу-боила Живко, а втората - на военачалника Туртуна И(!) на жупана на Преславска област.

ZHTKWH HTZHРГWY BOYΛE - Житкой ичиргю-бойле

XWMΣXH KYПE YNE - меки ризници - 455

TWYΛΣXH ФM - шлемове - 540

EΣTРWГHN KYПE YKZ - подплатени ризници - 427

TWYΛΣXH WNΔ - шлемове - 854

TWYРTWYNA ПHΛE ZWПAN - Туртуна и жупанът

EΣTРYГHN KYПE K - подплатени ризници - 20

TWYΛΣXH M - шлемове - 40

AΛXAΣH KYПE A - халчеста ризница - 1

XΛWBРHN A - ногавици – 1

[проф. Добрев]

Освен германското *balkan има и литовски balžienas, руски болозно, словенски blazina (*bholHg^-) със значение "дебела дъска, греда", но не и "кула". Очевидно е, че между *burg и *balken няма нищо общо.

Нар.същ.име БАЛКАН е източен иранизъм в къпчашкия праезик и е донесено насам от куманите.

[Aspandiat]

Ха потомък на Славяни и Римски провинциали..... ще ти се Супермаркета го затвориха а след като минаха потомците на Буребиста не останаха и мартеници.. Сега може да избирате само межу Тунгусо-Манджурите и Афганистано-Пакистанските Талибани. Сори но всичко друго е заето.

Булгаристанцииииии ...нема бегане от вистината.

Ей, човече, нямаш си идея как ти се кефя на щурите постове.

[turanaga_san]

Ей, човече, нямаш си идея как ти се кефя на щурите постове.

Е чак пък.... просто трябва да започнеш да обръщаш по-сериозно внимание и на другите корифеи в жанра, чиито приноси са не по-малко забележителни.

Ето примерно моят фаворит за деня: "писмена култура с черти и резки"

Разбира се в случая има възможност и да се доразвият някои иновационни идеи, и като изказ и като съдържание. Какво ще кажеш за един нов профил на ранната Булгаристанска култура: ... Степняшка военна организация специализирана в международен трафик на склави и квадрова зидария. Достойни чеда на Аспаруха

[Aspandiat]

Е чак пък.... просто трябва да започнеш да обръщаш по-сериозно внимание и на другите корифеи в жанра, чиито приноси са не по-малко забележителни.

Ето примерно моят фаворит за деня: "писмена култура с черти и резки"

Разбира се в случая има възможност и да се доразвият някои иновационни идеи, и като изказ и като съдържание. Какво ще кажеш за един нов профил на ранната Булгаристанска култура: ... Степняшка военна организация специализирана в международен трафик на склави и квадрова зидария. Достойни чеда на Аспаруха

Съвсем ти изтървах вече нишката на мисловните импулси. Пък уж съм на немного ракии таз вечер.

[КГ125]

Дали? А покойният проф. Рашев смята друго. Лев Гумильов също ни показва една интересна история при хазарите А и иначе тънките хронисти византийците думичка не казват за смяна на езика...

[Aspandiat]

Съвсем се излигавихме в тази тема, ей. Утре ще трябва пак да трия 15-20 мнения.

[КГ125]

Е де. Сега пък от Асасин. Няма славянски книги от времето на Тервел, я. Там е работата. И от после няма. Появяват се при това в исторически много кратък, да не кажа светкавичен период от време старобългарски книги.

Дали пък говоримия език не е станал официален??

[КГ125]

Във Влашко се случва много по-късно. Тогава и обстоятелствата са други, и ръководната българска класа разполага с добра традиция.

Нещо, което й липсва в началото на ПБЦ от двете страни на Дунава.

Славяните уж са мнозинство, а ги няма в достатъчна степен установени на балканите.. Цялата работа е дали не са били мнозинство още преди балканите и дали процесите не са започнали в степта и да са се официализирали и институционализирали тука. Точно по аналогия с хазарската ситуация...

[КГ125]

Славяните ли казва багрянородника и в какъв контекст?

Смесваш времената - българите дават влашката топонимия, а не някакви си славяни, дето от тях ни вест ни кост. Дават я около 400-500 г. след като се появяват тъдява.

Как се генерира славяноезичието на Балканите? Българи, сърби, хървати. Последните идат от север и по-късно. Дококото е имало славяни на балканите, те са погълнати бързо-бързо, погърчени, побългарени и т.н.

Но толкова ли са, че да дадат на новодошлите тука език, без да е отбелязано това поне в една едничка хроника? И без, доклкото съм чул, необходимите археологически следи?

[КГ125]

Аха. Т.е. каручката пред коня - забравяме за съединяването на славянски и български елемент - изведнъж некво си митично славянско племе се самонарече българи.... И кое е то?

Към момента на влашкия генезис си имаме пълноценна държава България. Ти искаш да ми кажеш, че не прабългарите са тласнали власите. Е не са те, как ще са те, като 500 г. по-късно от 7 век става всичко!

Или искаш да кажеш, че към 13-14 век няма българи? А пак славяни??

пп

Дайте го текста на Константин порфирогенетния, рова от половин час, във востлит трябва да гледам глава по глава!!!!

това ли е: "Пославянчи се цяла Елада" - че то е от 10 век и касае българите !

[проф. Добрев]

Ами именно! Властващ народ, пък си сменя езика. Без да има следи от славянски морета и дори от славянски езерца. Дали не се е случило преди Балканите?

Езикът и вярата в Тангра са кървавият данък, който онези българи трябва да платят, за да ги има днешните българи!

Те не си сменят езика, а тях много жестоко-грозно направо ги накарват да замълчат, хвърляйки срещу тях целия наличен репресивен апарат на държавата.

[decapitator]

Езикът и вярата в Тангра са кървавият данък, който онези българи трябва да платят, за да ги има днешните българи!

Те не си сменят езика, а тях много жестоко-грозно направо ги накарват да замълчат, хвърляйки срещу тях целия наличен репресивен апарат на държавата.

Епа не е голяма загуба Тоя език го "намираме" на един инвентарен надпис а Тангра в един изфабрикуван превод

Тънко сме минали

[каскадьора]

Туранага сан, успя пак да кажеш нещата както трябва и както са и според мен. Накратко: процесите са сложни и дървени тюрковъдски мозъци не могат да ги разнищят. Бих обяснил нещо за това:

Налагането на Славянския език в България е резултат на увеличения относителен дял на Славяноезичното население както и на решаващия факт че Славяните са имали писмен език и църковна литература а Прабългарите не.

Това ще да е било спазване на славяноезичен канон заради КиМ и езика, на който са написани техните Евангелия. Те са били и канонизирани от Римския папа - факт, който не бива да се пропуска. Защото тук има поговорка "не бъди по-голям католик от папата" но н`ам какси наште са пропуснали да измислят подобни поговорки за Цариградския патриарх. Што ли така? Това е въпрос, над който вероятно ще се обръща внимание и в бъдеще, но да не се отклоняваме

[каскадьора]

Нещо е изчезнал поста на Туранага, който коментирах в предния си пост. А той си беше 100% по темата.

[ЧЗ-М-52]

Това са значенията на следлога ile: kalemle yazmak - пиша с молив.

А съединителният съюз ile има значението И: Ayşe ile Ali - Айше и Али, т.е. налице е омонимия.

От структурата на надписа си личи много добре, че първата партида ризници и шлемове са зачислени на ичиргу-боила Живко, а втората - на военачалника Туртуна И(!) на жупана на Преславска област.

ZHTKWH HTZHРГWY BOYΛE - Житкой ичиргю-бойле

XWMΣXH KYПE YNE - меки ризници - 455

TWYΛΣXH ФM - шлемове - 540

EΣTРWГHN KYПE YKZ - подплатени ризници - 427

TWYΛΣXH WNΔ - шлемове - 854

TWYРTWYNA ПHΛE ZWПAN - Туртуна и жупанът

EΣTРYГHN KYПE K - подплатени ризници - 20

TWYΛΣXH M - шлемове - 40

AΛXAΣH KYПE A - халчеста ризница - 1

XΛWBРHN A - ногавици – 1

-------------------------

1). хумсхи-купе (хумши-кюпе). Вж. разгледаната етимология на усмъ – кожа, усмаръ – кожар. Хумси/хумши означава кожен, кожена от дебела сурова кожа, в монголски xöm, xüm – сурова кожа. Алтайското понятие е заимствано и в осетински иронски хъuыmаc, дигорски хъumаc – дебела вълнена материя, персийски kham – сурова необработена кожа, както и посоченото от П.Добрев „памирското” хум – дебела кожа. (ОРС),(ДРС),(DDSA),(ПД-ДБЕ,стр.93)

За купе виж. разгледаната етим. на старобълг. дума кабатъ – дебела горна дреха. Идентична форма kupэ има в тунгусоманджурските езици съ значение дебела шуба, дебела кожена връхна дреха, в древнотюркски kübä – ризница, чагатайски köpе – ризница, броня. (ДТС,стр.322)

2). алхаси-купе. Вж. разгл.етимология на старобълг.дума алачуга. Пряк паралел с осетински иронски ælхыncъ, дигорски ælхij – възел, примка, аlхыncъ kænыn – правя възли или примки. Или алхаси-купе – плетена ризница.

3). тоулсхи (тулши). Вероятно значение колчан за стрели в старобълг. дума тоулъ – колчан, или шлем. Б.Цонев посочва диал.думи от Охрид, тулище – кошер, тулешник – кутия за свещи, тулина – корем и в румънски tulnic - тръба. (БЦ-ИБЕ-1,стр.106),(БЦ-ИБЕ-2,стр.100)

„Тоулсхи” или „тулши” е дума породила много спорове. Според И.Добрев посочва монголското doγulga, tolga – шлем, производно на алтайското понятие за глава. Също в бурятски dūlga, калмицки dūlγэ, dūlxэ, халха-монголски и ордоски dūlga, старомонголски du'uluqa, dâwulγa – шлем, прототунгусоманчжурски dzabuka – наушници, dil – глава, думата tulga, towulga – шлем се е срещала в езика на куманите. Но противно на алтайската етимология, може да посочим в старокитайски tō, в ханската епоха twā, среднокитайски tэw, съвр.кит. doû – шлем, каска.

Също в осет. иронски tыl, дигорски tulæ – теме но главата и възм.връзка със шлем, или келтското, ирландско tolg, tulg, tolc, кимвърското tolc – огънат метал, кимвърското twll, бретонското toull, протокелтското *tukslo – отвор, кухина, идентично с българското втулка. (EDGL) Откриваме и индоирански паралели, в хинду-урду tulī, tulā – стоманена чаша, talaiyā – метален съд, котел, пущунски tālaey – метални пластини, ddol – метално ведро, съд, мунджански tolo, йидга tāl, дардски tāl, кашмирски thal, синдхи thalu, индоарийски sthālu – метален съд, котел, сариколски tala – ведро, индоирански tulča, tulu – желязно вретено.

Алтернативното значение на тулхси/тулши се загатва от близостта със старобългарската дума тоулъ, заета в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан. (БЦ-ИБЕ-2,стр.119) Фамер търси паралел със старовисоконемското dola – тръба. В чагатайски tulb - кожена торба, което показва пралел с унгарската форма?! В санскрит *tūrṇas – колчан, осетниски tula – кръгъл, пръстен, tulæg – валчест, объл, tulыn – потапям, скривам, вкарвам-изваждам, аналогично на българското затулям, потулям – скривам. (ОРС) Виждаме възможен сармато-алански произход.

4). естрогин-купе - вид ризница. Привържениците на тюркската теория, го обясняват с „естрюгюн” – люспи, тюркска дума с неясен произход. П.Добрев посочва не много точния превод – плетена ризница, позовавайки се на „памирското” yustrika – плетена дреха. (ПД-ДБЕ,стр.94) Но откримваме аналогичен по-точен индоирански паралел. В древноиндийски āstara – обвивка, постелка, подплата, персийски, таджикски, кюрдски, ягнобски āstar – постелка, подплата, вътрешнната страна на дрехата, палийски atthara – покривам, хотаносакски štar – разстилам, вахански astar – вътрешна страна, осетински astær – постелка, облицовка, astærыn/astærun – застилам, постилам. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.457-458),(ВА-С-1,стр.77) Вижадаме че тук няма суфикса –схи (-ши), както при другите видове ризници (в тохарските езици със суфикса –si се образуват прилагателни от съществителни), а присъства суфикс –гин. В осетинския език със суфиксите –джын, –чин за иронски и -гин, -гун, -кун за дигорски се образуват прилагателни от съществително. (ВМ-ОЭ-1-3,стр.288) Така че естрогин-купе означава застилаща, покриваща ризница. Напълно възможно е това понятие да се отнася за защитната ризница на бойния кон. Както у сарматите, партите и др.ирансики народи и у прабългарите, вероятно са съществували ризници за конете. Или пък е вид защитно облекло слагано под основната ризница. В съвр.бълагрски „хастар” е персийска заемка през турски и означава вътрешната страна на горна дреха.

Като втора възможност мога да посоча в белуджи istrī, бенгалски istiri, хинди istiri, маратхи istrī, непалски istri, синдхи istrii – ковано желязо, плосък железен лист, т.е. броня от ковано желязо, плочеста ризница. (DDSA)

5). хлобрин. П.Добрев стига до логичния извод че вероятно така се е наричала вид обсадна машина, но не намира убедителна етимология. (ПД-ДБЕ,стр.95) Смятам че думата е двусъставна, хло от осет. хælæn – разбиващ, (бълг. хлопна – ударя), хъil – масивна изправена греда и брин, в осет. bыrыnkъ – острие, накрайник, клюн, нос, рило, в протоиндоирански bhraiH, санскрит bhrī - наранявам, авестийски braī, brīn – пробивам, рендосвам, дялам, партянски и средноперсийски bryn, съвр.персийски, таджикски burrīdan – пробивам, язгулемски virin-/virita, ягнобски virin, вахански vrin, vrun/vrit, рошански, хуфски, бартангски virav, искашимски vыrn, шугнански viraγ, сариколски vыireyγ, мунджански vrir, йидга vrī, кховарски brenik – режа, пробивам. (ОРС),(L-IAIL), (ИС,К-ЭСВЯ,стр.381) Като втора възможност може да се посочи връзка с вахански brin – коляно, в пущунски wrun – бедро, от иранското *ren – бедро. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.102). Хлобринът е бил стенобитно оръжие, таран, букв.превод „остър, пробиващ” или „удрящо коляно”.

(Б.а.: Прокопий (Войната с персите) отбелязва че, със обоза си, савирите, които са родствени на прабългарите, донасят уникално и непознато досега съоръжение за перси или римляни - специален вид таран: „Тези варвари изнамерили лек закрит таран за обсадна дейност, неизвестен по-рано дори на византийските инженери”.

[glishev]

Хе-хе, Петър Добрев и логика...

[проф. Добрев]

5). хлобрин. П.Добрев стига до логичния извод че вероятно така се е наричала вид обсадна машина, но не намира убедителна етимология. (ПД-ДБЕ,стр.95) Смятам че думата е двусъставна, хло от осет. хælæn – разбиващ, (бълг. хлопна – ударя), хъil – масивна изправена греда и брин, в осет. bыrыnkъ – острие, накрайник, клюн, нос, рило, в протоиндоирански bhraiH, санскрит bhrī - наранявам, авестийски braī, brīn – пробивам, рендосвам, дялам, партянски и средноперсийски bryn, съвр.персийски, таджикски burrīdan – пробивам, язгулемски virin-/virita, ягнобски virin, вахански vrin, vrun/vrit, рошански, хуфски, бартангски virav, искашимски vыrn, шугнански viraγ, сариколски vыireyγ, мунджански vrir, йидга vrī, кховарски brenik – режа, пробивам. (ОРС),(L-IAIL), (ИС,К-ЭСВЯ,стр.381) Като втора възможност може да се посочи връзка с вахански brin – коляно, в пущунски wrun – бедро, от иранското *ren – бедро. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.102). Хлобринът е бил стенобитно оръжие, таран, букв.превод „остър, пробиващ” или „удрящо коляно”.

(Б.а.: Прокопий (Войната с персите) отбелязва че, със обоза си, савирите, които са родствени на прабългарите, донасят уникално и непознато досега съоръжение за перси или римляни - специален вид таран: „Тези варвари изнамерили лек закрит таран за обсадна дейност, неизвестен по-рано дори на византийските инженери”.

Тази обсадна машина не ще да е била твърде обемисто-тежка, иначе не биха могли да я поберат в склада!?

Но ако не е била обемисто-тежка, тогава дали това е било изобщо обсадна машина, а не примерно миксер за счетоводителски кейк???

А и твоята етимология много си я бива, особено с това "удрящо коляно" и да трупаш на едно място семантически безкрайно далечно-различни думи, много ме съмнява, че е точно така при Стеблин-Каменский!

[Goro76]

Тази обсадна машина не ще да е била твърде обемисто-тежка, иначе не биха могли да я поберат в склада!?

Но ако не е била обемисто-тежка, тогава дали това е било изобщо обсадна машина, а не примерно миксер за счетоводителски кейк???

А и твоята етимология много си я бива, особено с това "удрящо коляно" и да трупаш на едно място семантически безкрайно далечно-различни думи, много ме съмнява, че е точно така при Стеблин-Каменский!

Забележките са меко казано некоректни. От етимилогията никъде не става ясно какви са и били размерите, за да бъдат изобщо коментирани. Точно обратното ясно се вижда, че става въпрос за стенобитно оръжие. Модераторите бяха така добри да те предупредят за тона ти. Определения от сорта на "счетоводителски кейк" запази за себе си. Не зле да дадеш товя етомолигия.

[Perkūnas]

БРАДВА най-вероятно е източноирански прабългаризъм, стбълг. ФЪРТ, струс. ПОРТ.

Ами думата але-барда да не е източноирански прабългаризъм във френския??? и в германските езици??? Айде стига вече. Думата брадва няма нищо общо с каквото и да било ФРЪТ или ФЮТ.

Изобщо нямам намерението да коментирам по-нататък несвързаните ви писания: на немски Balken означава "греда", а не Балкан!

[Пандора]

Да се пренасочим малко от лингвистиката към археологията.

Д. Димитров пише някои неща за погребалната култура на (пра)българите, връзката й със сарматската и наличието на някои средноазиаски паралели. Ето тук текста от книгата преведен на английски http://groznijat.tripod.com/p_bulgar/p_bulg2a.htm

и на руски http://protobulgarians.com/Russian%20translations/Dimiter%20Dimitrov/Dimiter%20Dimitrov.htm

"70 из 101 изученной могилы представляют собой катакомбы, 30 - ямные захоронения и 3 - захоронения с нишами. Катакомбы располагаются отдельно, в северной части некрополя. В основном они являют те самые черты, которые характерны для аланских катакомб предгорий Северного Кавказа и верхнего течения Дона и Северского Донца. Иногда они содержат больше чем одно тело (в одной из катакомб их 7)."

Не би ли могло тези погребения с ниши да са само на хора от определена каста - например жреци или шамани.

[resavsky]

"Мека ризница" ми звучи като топла бира.