Разчитане на арабското صقالبة /Ба-л-ка-с/

[КГ125]

100% Точнее, стопудово

Редактирано Март 4, 2010 от КГ125

[Семен]

С какви арабски термини са обозначавани съседни земи на Паскатир, тъй като една от тях ще е известната в латинските източници "Балхия майор"? Ако имаш възможност да дадеш максимално количество арабски термини за земи граничещи с Паскатир /страна Башкир/?

Если же говорить именно о соседях башкир, а тем более о "Balchia majore" из сочинения Р.Бэкона.. то вопрос скорее упирается в представления самого Бэкона или в его неизвестные источники.. других указаний на наличие такой страны в регионе указанным Бэконом, мне не встречалось.. не исключено, что этот средневековый ученый просто ошибся или что-то спутал, до конца не разобравшись с тем разнородным материалом, которым располагал (если до него дошли отголоски арабской географической литературы о башкирах и венграх - это не удивительно: с эим матералом уже лет 200 не могут "справиться" ведущие специалисты всего мира))))..

Термин же "Великая Валахия" в европейских источниках обычно относится к балканской Фессалии или к Мунтении..

[RIZAR]

Семьон , давай оставь разние башкиры, буртасы, венгры и так далее. Нам сейчас они не тормозят. Предлагаю тебе сосредоточится к анализу про возможние болгарских индикациях.

А теперь , ты что думаеш про етот текст , он был издан из одна болгарская ученая.

Етот текст находится в книгу - "Арабски извори за българите"

"Славяните имаха няколко свещени храма .Единият бе построен върху една от най-високите планини в света според думите на философите.Този храм е издигнат с голяма вещина ,с умело разположение на използваните камъни и разнообразие на цветовете.В храма са направени отвори /SIC!!!/ , които произвеждат ефекти при изгрев на слънцето .Вътре са поставени скъпоценни камъни , изкусни рисунки,които предсказват бъдещето и предупреждават за някои събития ,преди те да се случат.Чуват се звуци ,идващи отгоре ,чието долавяне оказва особенно въздействие на всеки9 ,който ги слуша.

Друг храм е построен от няколко от царете им на Черната планинна.Той е е бил ограден от чудотворни извори ,чиуито води се различават по цвят и вкус и имат всякакви чудотворни свойства .В този храм имат един огромен идол във формата на мъж на когото се кланят .Този мъж е старец, държащ в ръцете си пръчка , с която разбърква костите на мъртвите от гробницата .Под десния му крак се виждали изображения на мравки ,а под левия -птици с много черни пера , приличащи на гарвани и др. Имало изображения на странни /хора/ , от рода на етиопците и негрите.

Друг храм се издигал върху планина, ограден с морски залив.Той е изграден с късове червен корал и зелен изумруд .В средата му имало висок купол, под който бил поставен идол с крайници , направени от четири скъпоценни камъка-зелен изумруд,червен рубин , жълт халцедон и бял кристал .Главата му била от червено злато. Друга една статуя , поставена насреща , представлявала девойка , която сякаш му пренася жертва и благовония .Славяните свързват произхода на този храм с техен мъдрец, живял в старо време . Ние разказахме за историята и приключенията му в страната наславяните ,за неговите вълшебства ,хитрини и въображенияе ,с помощта нак оито е успял да спечли сърцата , да завладее и подчини умовете на тези славяни въпреки техните груби и изменчива цприрода. За това писахме в книгите си . Кълна се във всевяишния Алллах , в съдействието му."

изворче-

"Златните ливади и източниците на бисери'' /ТОМ II., P. 245/ готиния Ал-Масуди

[Perkūnas]

Добруджа надали произлиза от Добротица,

Напротив, Добруджа е турцизираната форма на притежателното прилагателно Добротьча "принадлежащ на Добротица": (земiа) Добротьча или (хора) Добротьча "земята на Добротица".

През 15 век Добротьча с голяма вероятност се е произнасяло на български като Доброча.

ПП. Някой знае ли дали това наименование е споменато в румънски или молдовски кирилски източници от периода 15-17 век?

[nik1]

Напротив, Добруджа е турцизираната форма на притежателното прилагателно Добротьча "принадлежащ на Добротица": (земiа) Добротьча или (хора) Добротьча "земята на Добротица".

През 15 век Добротьча с голяма вероятност се е произнасяло на български като Доброча.

ПП. Някой знае ли дали това наименование е споменато в румънски или молдовски кирилски източници от периода 15-17 век?

http://www.geography.iit.bas.bg/2008/4-08/42-47.pdf

Стр. 43

Добруджа

Заниманията на Иширков с хоронима (име на

земна територия, област или район) Добруджа да-

тират от 1898 г. При първата му публикация обаче

Добруджа е изписана като Доброжа. В нея авторът

изрежда хипотезите на Енгел, Саси, Каниц, Убици-

ни и Назаретян и уточнява, че „името Доброжа ста-

на популярно едва от Кримската война насам”

(Иширков, 1898, с. 70).

През 1916 г. Иширков публикува друга статия, в

която важно е разяснението, че „към средата на 15.

век последният гръцки историописец Халкоконди-

лас нарекъл с името „земя на Добротича“ областта

на Варна и Калиакра, в която крал Владислав нав-

лязъл в 1444 г. В най-стария латински превод на Хал-

кокондиловата история „земята на Добротича” е оз-

начена с името Добруджа” (Иширков, 1916, а).

В хронологията на публикациите за името на

Добруджа следва тази от 1917 г. в списание „Оте-

чество“ (тя е разгледана в първата част на настоя-

щото изследване).

Най-синтезираното писание на Иширков върху

името на Добруджа е от 1918 г. След важното въве-

дение, че „името на Добруджа се споменава пис-

мено за първи път в латинския превод на Л. Халко-

кондиловото съчинение върху Турция (от 15 в.), къ-

дето изразът „земята на Добротич” в гръцкия текст

е преведен с името Добруджа в латинския” (Ишир-

ков, 1918-б, с. 2), авторът привежда различни мне-

ния за произхода на името. „Най-приемливото е, че

то стои в свръзка с името на Добрица (Доброта,

Добрич, Добротич), който владял във втората поло-

вина на 14 век полуостровната земя от устието на

Дунава до източна Стара планина” (Иширков, 1918-

б, с. 3) и е изказано от Енгел, Саси, Дринов, Каниц,

Иречек, Сирку, А. Т. Илиев и др. Според друго мне-

ние, което поддържат Убицини, Буе, д-р Аллард,

Брун, Назаретян, Питард и др., в името Добруджа

се съдържа славянската дума “добро”. Иширков за-

вършва с доводите, че „земята, която владял Доб-

рица, дълго време подир смъртта му се наричала

„земя на Добротича” и тъкмо тоя израз е преведен

на латински с името Добруджа; Хаджи Калфа, кой-

то първи се опитва в средата на 16 век да опише

Добруджа, отбелязва с това име тъкмо земята, ко-

ято по-рано се е означавала като „земя на Добро-

тича”; А. Т. Илиев посочи, че българският суфикс

ица в местните имена се замества от турците с ча и

джа. От Доброта – Добротица – Добрица се обра-

зували имената Добрич, Доброча и Добруджа”

(Иширков, 1918-б, с. 3).

Последната статия е издадена на френски

(Ichirkoff, 1918) и на немски език (Ichirkov, 1918).

[Perkūnas]

Благодаря за цитата. Името Добруджа е наистина заради турското произношение.