Стефан Стамболов

[resavsky]

Напротив в диктаторите има страшно много лоши неща.Само че Стамболов просто не е бил такъв.Дори не бих го определил като авторитарен министър-председател.

[КГ125]

Забелязвате ли, че в горния цитат от статията, както и в оксфордския, който няма да отварям наново, има само квалификации, няма факти.

Често се среща в историята това - като тръгне един мит и се повтаря, повтаря, повтаря...

Например - как Закона за печата засяга опозиоцията?! Не е ясно, няма го и закона.

[alvassareiro]

Важни са оценките, които се дават въз основа на фактите.

Често може да се измени един закон със чисто диктаторски мотиви, концентрация на власт примерно, който да не даде резултати. И въпреки това, даваме оценка въз основа на това.

Не е важно как ти определяш стамболов, а как го определя българската историография. и до днес определението не е ласкаво.

[КГ125]

Напротив, ти работиш с много стари оценки

Единственото, което е останало от старите грешки е известна инерция от миналото - въпреки че направил много, бил в някои отношения диктатор.

Оценките, неподкрепени от факти не струват кой знае колко.

[resavsky]

Не е важно как ти определяш стамболов, а как го определя българската историография. и до днес определението не е ласкаво.

Явно не са запознат с оценките за Стамболов.Ако не бяха толкова положителни нямаше всеки втори съвременен политик да се бие в гърдите че е втория Стамболов.

[alvassareiro]

Ами бие се, защото днес хората се убедиха, че страната има отново нужда от силна ръка - полиция, хора по земята и белезници, акции след толкова години на слободия.

Айде дайте ги тея нови оценки за стамболов да ги видим какви са. Защото имам чувството, че ги няма.

[resavsky]

Въобще не са нови оценки.Препоръчват ти Димитър Маринов "Стефан Стамболов и навоейшата ни история" /от 1907 г./ както и "Строители на Съвременна българия" от Симеон Радев /1910 г./.Ако ти се виждат малко старички чети тук:

http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/st_stambolov.htm

[alvassareiro]

А откъде да сме сигурни, че това не е писани от съпартийци на Стамболов. Може да е пропаганда.

В тези текстове пише само хубавите неща. Удобно са пропуснати неудобните въпроси - как са се провеждали избори например и тн. Значи цитира се избирателно.

[resavsky]

Аз поне ти цитирам изследване за Стамболов.Направи го и ти и ще коментираме.

[alvassareiro]

Аз поне ти цитирам изследване за Стамболов.Направи го и ти и ще коментираме.

ами и аз цитирах, цяла страница от оксфорд, ама беше изтрито. то какво да очаквам от симпатизанти на стамболов, методите ви са едни и същи.

[resavsky]

Благодаря за сравнението скоро никой не ми беше правил подобен комплимент.

[alvassareiro]

:banana:

[resavsky]

http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsD...age&id=3728

[alvassareiro]

В книгата си авторът развенчава и мита, че изборите по Стомболовистки са преди всичко кървави. Избори, опръскани с кръв, в България е имало и преди Стамболов, твърди той. Дори най-кървавите са малко след Съединението, когато се стига до сблъсък по време на допълнителните избори за депутати от Източна Румелия. Тогава в чирпанско и казанлъшко загиват около 15 човека. Докато управлява Стамболов, кървави са единствено изборите за Пето народно събрание, когато страната все още е в граждански конфликт след абдикацията на княз Александър Първи и идването на княз Фердинанд. Заради това се стига до разстрел на избиратели в Горна Оряховица, Плевен и Кутловица. Документите показват, че вина за това носят и двете страни - както властта, така и хората, които атакуват избирателните бюра. Лозунгът на недоволните избиратели е: “Не щем данъци, искаме Русия”.

Значи все пак е имало кървави избори. Не знам какво точно развенчава авторът....

или иска да каже, че понеже имало кървави избори и преди това, значи митът е развенчан. А аз се чудя откъде си взел тази логика.

[nik1]

Забелязвате ли, че в горния цитат от статията, както и в оксфордския, който няма да отварям наново, има само квалификации, няма факти.

Често се среща в историята това - като тръгне един мит и се повтаря, повтаря, повтаря...

Например - как Закона за печата засяга опозиоцията?! Не е ясно, няма го и закона.

Не е ясно и на мен. Има цитирана литература по-долу.

Ето какво открих:

http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/v...?f=78&t=951

(#) Закон за печата (1883)

(->) свободно откриване на печатници

(->) издаване на периодически издания без упражняване на цензура

(->) въвеждане на възрастов и образователен ценз за издателите и редакторите

(->) квалифицира като престъпления чрез печата:

- нанасянето на оскърбления и клевети на Княза

- нанасянето на оскърбления и клевети на членовете на княжеското семейство

- на длъжностни лица и граждани

(->) предвидените наказания са сравнително ниски

(->) делата за престъпления чрез печата се гледат от апелативните съдълища като първа инстанция и от ВКС като втора инстанция

(#) Наказателен закон за престъпленията по печата (1883)

(->) с него се отменя Закона за печата след възстановяването на Конституцията

(->) чувствително намалява санкциите

(->) като първа инстанция посочва окръжния съд

(#) Закон за допълнителен отдел към турския наказателен закон за престъпленията по делата на печата (1884)

(->) съдържа наказателноправни норми, групирани в 2 подсистеми:

- за всеки, който чрез печата подбужда населението към престъпления, нарушаващи спокойствието на държавата (чл. 1)

- с останалите наказателни състави се установява наказателна отговорност за нанасяне на оскърбление на княза, членовете на семейството му, на чуждестранен държавен глава, на дипломати, министри, депутати и др. (чл. 2-7)

(->) наред с това се квалифицират като престъпления по печата:

- държането на тайни печатници

- отпечатването на книги от неизвестен издател

- пеачатнето на книги с религиозно съдържание без разрешението на Светия Синод на БПЦ

- разширяване формите на престъпно деяание: престъпленията могат да се осъществяват не само чрез слово, а и чрез

рисунки

(#) Закон за печата (1887)

(->) съдържа 3 раздела:

- общи положения

- престъпления

- подсъдност и съдопроизводство

(->) този закон за първи път дава легално определение за понятието ”престъпление по печата”

(->) установява новинаказателни състави?:

- подбуждане или предизвикване извършването на престъпления, предвидени в Наказателния закон

- подбуждане към непослушание или неизпълнение на законите

- проповядване на измяна или предателство

- хвалене на деяния, които по закон се считат за престъпни

- разпространяване на лъжливи новини

(->) предвидените наказания са тежки

(->) предвидена е каскадна отговорност – субект на пестъпление а авторът на печатното произведение, когато той не е известен, виновен е издателят, ако и той е неизвестен – виновен е стопанинът на печатницата; при отсъствие на последния, наказва се раздавача или продавача

(->) дефинирано е съучастието като форма на престъпна дейност

(->) установява се съкратена процедура за разглеждане на наказателните дела, извършени чрез печата

(->) ВКС постановява, че делата за престъпления, извършени чрез печата, не могат да бъдат разглеждани с участието на съдебни заседатели

(->) съдържанието на ЗП го характеризира като недемократичен акт, който ограничава конституционно прогласената свобода на печата

(#) Закон за допълнение на ЗП (1895)

(->) известен е като ”Башева добавка”, защото е приет по предложение на депутата Андрей Башев

(->) променя се чл. 9 и след промяната според него никой не може да се заминава с печатна дейност докато е в затвора или в предварителното следствие

(->) включват се нови наказателни състави, напр. наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди да са прочетени в съдебно заседание

Историята на законодателството по печата се характеризира с тенденция към разширяване на наказателната отговорност по пътя на квалифициране на нови деяния като престъпни. Винаги, когато управляващите чувстват заплаха за своята власт, използват разнообразни средства за ограничаване и възпрепятстване на разпространението на антиправителствени идеи и настроения.

Това го пишат твои колеги..

[alvassareiro]

Ужас, наказва се продавачът или разносвачът. Все едно да тикнем в затвора бедните лелки, дето мръзнат по цял ден на будките и продават вестник Шок.

[nik1]

http://www.aip-bg.org/bulletin/3/07.htm

---

Очевидно писането на нелицеприятни статии, съдържащи факти, "докачащи" властите, никога не е било безопасно занятие. Освен това вместо да се доказва, че написаното не е вярно (ако е така!) и преди повече от век е било по-лесно да се потърси член от съответния закон, който санкционира истината. Процедурните хватки явно не са били на мода тогава и съдът е действал немедлено. Само за шест месеца и година след като всекидневникът "Балканска зора" успява всеки ден да стигне до редовните си читатели, Харитон Генадиев вече е "оскърбител"-рецидивист, което не му е попречило от 1903 до 1907 г. да е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд.

В статия от бр. 258/1891 г. на "Балканска зора" са цитирани две обстоятелства - "отвличането на инж. Владимир Луцки (висш български чиновник) от руски гавази пред очите на турската полиция, против всички международни закони и обичаи" и "свободното движение из турската столица на убиеца Тефик бей." Окръжният съд в Пловдив получил оплакване от някой си Рашид бей - вакъфски комисар, според когото в публикацията султан Мурад бил оскърбен, защото бил представен като "безсилен".

Редакционният екип на в. “Балканска зора”. Д-р Никола Генадиев, Харитон

Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев (отляво надясно)

Процедурата се задействала светкавично, но вестникарите са имали репортерски рефлекс и държали своите читатели в течение на скандала. Те публикували обвинението на прокурора, квалифицирал написаното като "нападение срещу султана - нашият сюзерен, който за нас трябва да стои по-високо и от княза".

Аз разбирам написаното така: че ако някои напише че е станала някава поразия някъде се, той е подсъден защото така може обижда достойснството на някого от величайшите (всъщност в случая май не е написана думата "безсилен" или каквато и да е квалифицираща, Падишаха, дума)

По време на процеса редакторът на "Балканска зора" - Харитон Генадиев развива "вкратце значението, което може да има една осъдителна или оправдателна присъда и свърши с пълна довереност в безпристрастието и патриотизма на съдиите". Залата била пълна с превъзбудена публика, която с трескаво нетърпение очаква решението на съда. Вън от съмнение е политическата основа на това дело, гледано едва шест години след Съединението на Източна Румелия с Княжество България. "Съдилището се оттегля на съвещание" и само след половин час, "всред мъртва тишина председателят прочита резолюцията, с която Харитон Генадиев се признава за невиновен и се оправдава". Обща радост и шумни ръкопляскания посрещат това решение на Окръжния съд, пише "Балканска зора" и само след десет броя, в № 304/1891 г. четем: "Пловдивският апелативен съд в състав произнесе присъда, с която ни осъди на един месец затвор. Тази присъда на апелацията изненада и нас, и присъстващата публика, която тоже беше многобройна, но която вместо с ръкопляскания, както това бе в Окръжния съд, със смайване и униние на душата посрещна прочитането на резолюцията. Уверени сме, че тази присъда ще произведе същото впечатление и навсякъде - вътре и вън от България".

Защитата в лицето на адвокатите и редовни автори на вестника Владимир Неделев и д-р Никола Генадиев, наред с етичните съображения и засегнатото национално достойнство на "толерантния български народ", изтъква липсата на основание за обвинението на прокурора. Защитниците настояват делото да се прекрати, тъй като престъпление по чл. 24 от Закона за печата (публикуван в "Държавен вестник" от 29. 12. 1887 г.) се преследва по писмено заявление или искане, представено от дипломатически агент или по дипломатически ред, а не по тъжба на вакъфския комисар Рашид бей. (По това време - 1891 г. Турция няма дипломатически агент у нас и от 1882 г. Княжество България води преговори с Високата порта да изпрати такъв представител. Но турски посланик у нас няма, защото нормалните дипломатически отношения биха признали независимостта на младата държава. - бел. авт.)

Ето какво гласи и членът, по който Харитон Генадиев става първият български журналист осъден за клевета: "Оскърблението или клеветничеството, нанесени чрез печата на особата на иностранните господари, с които България се намира в приятелски отношения, се наказват със затвор от 1 месец до 1 година" - чл.24 от Закон за печата (1887г.).

Това е историята. Все пак въззивната инстанция е определила минимално наказание. Може би кадиите са се сетили, че е "против човешката натура български съдии да осъдят българин, че казал няколко думи, уж оскърбителни против султана"(из защитната реч на д-р Никола Генадиев, говорил час и половина пред съдиите). Обективността на "осъдената" информация не е предмет на интереса ни, никой не е оспорил фактите, изнесени в "Балканска зора" в бр. 258/1891г. Което пък не е попречило на съда да "удовлетвори" претенциите на един вакъфски комисар, било при липса на законен повод.

Ето как в историята и на българската журналистика, и в "аналите на българското правосъдие" влиза процесът на първия наш всекидневен вестник "Балканска зора" за оскърбление на султана. Нямали сме практика в делата за обида и клевета. Оказва се, че тя е 113 годишна.

Източници:

В. "Вестник на вестниците", бр. 124/1940 г.

В. "Балканска зора", бр. 291, 292, 293, 294, 304/1891 г.

В. "Марица", бр.295/1992 г.

[КГ125]

Ето какво открих:

http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/v...?f=78&t=951

(#) Закон за печата (1883)

(->) свободно откриване на печатници

(->) издаване на периодически издания без упражняване на цензура

(->) въвеждане на възрастов и образователен ценз за издателите и редакторите

(->) квалифицира като престъпления чрез печата:

- нанасянето на оскърбления и клевети на Княза

- нанасянето на оскърбления и клевети на членовете на княжеското семейство

- на длъжностни лица и граждани

(->) предвидените наказания са сравнително ниски

(->) делата за престъпления чрез печата се гледат от апелативните съдълища като първа инстанция и от ВКС като втора инстанция

(#) Наказателен закон за престъпленията по печата (1883)

(->) с него се отменя Закона за печата след възстановяването на Конституцията

(->) чувствително намалява санкциите

(->) като първа инстанция посочва окръжния съд

(#) Закон за допълнителен отдел към турския наказателен закон за престъпленията по делата на печата (1884)

(->) съдържа наказателноправни норми, групирани в 2 подсистеми:

- за всеки, който чрез печата подбужда населението към престъпления, нарушаващи спокойствието на държавата (чл. 1)

- с останалите наказателни състави се установява наказателна отговорност за нанасяне на оскърбление на княза, членовете на семейството му, на чуждестранен държавен глава, на дипломати, министри, депутати и др. (чл. 2-7)

(->) наред с това се квалифицират като престъпления по печата:

- държането на тайни печатници

- отпечатването на книги от неизвестен издател

- пеачатнето на книги с религиозно съдържание без разрешението на Светия Синод на БПЦ

- разширяване формите на престъпно деяание: престъпленията могат да се осъществяват не само чрез слово, а и чрез

рисунки

(#) Закон за печата (1887)

(->) съдържа 3 раздела:

- общи положения

- престъпления

- подсъдност и съдопроизводство

(->) този закон за първи път дава легално определение за понятието ”престъпление по печата”

(->) установява новинаказателни състави?:

- подбуждане или предизвикване извършването на престъпления, предвидени в Наказателния закон

- подбуждане към непослушание или неизпълнение на законите

- проповядване на измяна или предателство

- хвалене на деяния, които по закон се считат за престъпни

- разпространяване на лъжливи новини

(->) предвидените наказания са тежки

(->) предвидена е каскадна отговорност – субект на пестъпление а авторът на печатното произведение, когато той не е известен, виновен е издателят, ако и той е неизвестен – виновен е стопанинът на печатницата; при отсъствие на последния, наказва се раздавача или продавача

(->) дефинирано е съучастието като форма на престъпна дейност

(->) установява се съкратена процедура за разглеждане на наказателните дела, извършени чрез печата

(->) ВКС постановява, че делата за престъпления, извършени чрез печата, не могат да бъдат разглеждани с участието на съдебни заседатели

(->) съдържанието на ЗП го характеризира като недемократичен акт, който ограничава конституционно прогласената свобода на печата

(#) Закон за допълнение на ЗП (1895)

(->) известен е като ”Башева добавка”, защото е приет по предложение на депутата Андрей Башев

(->) променя се чл. 9 и след промяната според него никой не може да се заминава с печатна дейност докато е в затвора или в предварителното следствие

(->) включват се нови наказателни състави, напр. наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди да са прочетени в съдебно заседание

Историята на законодателството по печата се характеризира с тенденция към разширяване на наказателната отговорност по пътя на квалифициране на нови деяния като престъпни. Винаги, когато управляващите чувстват заплаха за своята власт, използват разнообразни средства за ограничаване и възпрепятстване на разпространението на антиправителствени идеи и настроения.

Това го пишат твои колеги..

Ник, това са глупости. Хайде сега, обясни ми коя точно от разпоредбите на закона за печата е диктаторска, както твърдели мои колеги?

Мислете със своите, а не с чуждите глави!

[alvassareiro]

Ами очевидно има разширяване на кръга на наказателна отговорност. Естествено, че няма открити диктаторски закони. Но има такива, които биха се интерпретирали като такива. А този НПК е пълен с такива.

Редактирано Март 1, 2010 от КГ125

[КГ125]

И кое, кое е диктаторското в този закон? Кое разширяване?

Редактирано Март 1, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

И кое, кое е диктаторското в този закон? Кое разширяване?

Ами чети.

Наказват за разпространение на неверни новини. Преди това тази част я няма. И кого наказват - като не могат да открият виновника, раздавача.

това извинявай, е произвол. Търси се изкупителна жертва. Значи раздавачът трябва да промчете всички вестници, преди да ги разнесе.

[bratilov]

Същото е и сега в закона за печата. Имам приятел с такава разпространителска фирма - в началото на 90-те когато бяха актуални определен тип списания и вестници, полицаи редовно конфискуваха броеве от тези шедьоври, и пишеха акт на фирмата-разпространител.)))) Сега не знам дали практиката е същата, вероятно няма такива акции, защото тези новаторски издания от началото на 90-те просто изчезнаха...)

[alvassareiro]

Същото е и сега в закона за печата. Имам приятел с такава разпространителска фирма - в началото на 90-те когато бяха актуални определен тип списания и вестници, полицаи редовно конфискуваха броеве от тези шедьоври, и пишеха акт на фирмата-разпространител.)))) Сега не знам дали практиката е същата, вероятно няма такива акции, защото тези новаторски издания от началото на 90-те просто изчезнаха...)

На фирмата, не на раздавача. Онова е остатък от социализма.

И не, днес няма такива неща.

[bratilov]

В крайна сметка - на разпространителя. Дали е фирма, или сам разпространител - налагаше се глоба само на продавача, а не на производителя.

[alvassareiro]

В крайна сметка - на разпространителя. Дали е фирма, или сам разпространител - налагаше се глоба само на продавача, а не на производителя.

но това го няма. В началото на 90-те е било остатък от едно репресивно законодателство, на една диктатура.