Стефан Стамболов

[Apofis]

СТЕФАН СТАМБОЛОВ, 31 януари 1854 - 6 юли 1895 г.

Роден в гр. Търново. Учи в родния си град (1866-1869), а след това е стипендиант в Духовната семинария в Одеса (1870-1872). Изключен от семинарията заради връзки с руските революционери. През 1873 г. е учител в Търново, а след това се прехвърля в Румъния, където попада сред българската революционна емиграция. Делегат е на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ (20-21 август 1874). През есента на 1874 г. е определен за апостол на БРЦК за вътрешността на страната. Живее в Цариград (1874). От април 1875 г. се прехвърля в Букурещ и участва в Общото събрание на БРЦК на 12 август 1875 г., което взема решение за въстание. Избран е за апостол на Старозагорския революционен окръг и става един от ръководителите на Старозагорското въстание (1875). След неуспеха на въстанието заминава за Румъния, където присъства на събранието на БРЦК в Гюргево (1 октомври 1875), на което е решено да се организира голямо въстание в България през пролетта на 1876 г. Определен е за главен апостол на I (Търновски) революционен окръг. Под негово ръководство се насрочва общо събрание на окръга в гр. Горна Оряховица (24-25 април 1876) за определяне на деня на въстанието. След разгрома на Априлското въстание се прехвърля в Румъния и участва в ръководството на Българското централно благотворително общество. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като секретар на военния пратеник на Славянския комитет и се грижи за Българското опълчение. След Освобождението през 1878 г. се установява в Търново като адвокат. Участва активно в движението против Берлинския договор и е един от основателите на Търновския комитет „Единство". Активен член на Либералната партия. Народен представител във II-VIII (1880-1895) обикновено народно събрание (ОНС). Подпредседател на II (1880) и IV (1884) и председател на IV (1884-1886) ОНС. Обявява се против режима на пълномощията на княз Александър Батенберг (1881-1883). Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Участва в Съединението (1885) и в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. След детронацията на княз Батенберг (9 август 1886) застава начело на контрапреврата, а след абдикацията на княза влиза в регентския съвет (26 август 1886 - 25 юни 1887). Свиква III велико народно събрание (ВНС) за избирането на Фердинанд за български княз (1887). Отцепва се от Либералната партия и полага основите на Народнолибералната партия (стамболовисти) (1887-1895). Като председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи (1887-1894) въвежда диктаторски методи на управление и преследва опозиционните водачи - установява т.нар. стамболовистки режим. Преследва русофилите и потушава сурово офицерските бунтове в градовете Русе и Силистра през 1887 г. Провежда политика на откъсване от Русия и се стреми към ориентиране към Австро-Унгария, Германия и Великобритания. С непримиримата си политика към Русия затруднява международното признаване на избора на българския княз, заради което Фердинанд го заставя да подаде оставка (19 май 1894). Съсечен на 3 юли 1895 г. в гр. София от политическите му противници и на 6 юли умира от нанесените му рани.

Редактирано Октомври 23, 2009 от ISTORIK

[staf]

Не можеш ли да ги пускаш тука http://www.bg-science.info/add_story.html

[Apofis]

ще ги пусна .казах на админа ама утре сага съм марко зает.Спокойно

[Sham]

Безпорно култова личност за българската история и не само.Той е типичен държавник,който издига една замряла икономика.

[Warlord]

И съответно е заклан насред центъра на София в знак на благодарност!

[Sham]

Еми народът е неблагодарен!Плюс това е заклан от някакви македонски активисти в знак на отмъщение ,а полицията си е чешала ****

[byzantiner]

Съгласен, че е супре политик, ама и за да го заколят, айде ся....далеч не е бил светец и всички го знаем...

[Warlord]

МДа, в никакъв случай не е бил светец, в личен план е бил дори звяр. Като четох "Спомени от княжеското време" почти се отвратих от него и отношението му към хората.

Авторът си спомня как постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат докато той не спечели и не им вземе всичките пари - защото бил много зарибен - до фанатизъм. Прекалявал и с алкохола. Плюс това и изборите са протичали под контрол така да се каже - влиза избирателя в тъмната стаичка, а през една дупчица един стражар го наблюдава какво прави и ако не му хареса какво е видял го връща обратно за да размисли (това не знам доколко е вярно).

Но точно такъв безкомпромисен човек с твърда ръка е бил необходим на България. Той е бил идеалният пастир, който ако се наложи и със сила да води стадото на там на където трябва. Естествено от това е имало страшно много недоволни, които са го смятали за тиранин, а и не е обърнал внимание на българските земи под османска власт.

[byzantiner]

Ами да ти кажа аз не смятам, че сме някакви хора като руснаците, които са свикнали и трябва някой да им държи вилата на врата...

[Warlord]

Зависи кой е този някой.

[П. Теодосиев]

Зависи кой е този някой.

←

До някаква степен това е допустимо. На някой индивиди им е нужно, за да разберат иначе с приказка нищо не става. Но това винаги до умерени граници а не като Сталин

И не одобрявам толкова жестоката гонитба на русофилите. Принудила дори Вазов да се пресели в Русия за да се спаси

[Sham]

Е,всеки политик си има своите лоши качества.Едното за сметка на другото.

[Warlord]

Даже трябва да се добави, че е невъзможно един политик да има само добри качества - винаги ще има и недоволни от него. Такава е политиката просто.

[Р. Теодосиев]

Докажете ми, че съществува поне един политик, който да не лъже и аз ще ви докажа, че вие сте политик.

[Warlord]

Много добре казано!

[КГ125]

МДа, в никакъв случай не е бил светец, в личен план е бил дори звяр. Като четох "Спомени от княжеското време" почти се отвратих от него и отношението му към хората.

Авторът си спомня как постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат докато той не спечели и не им вземе всичките пари - защото бил много зарибен - до фанатизъм. Прекалявал и с алкохола. Плюс това и изборите са протичали под контрол така да се каже - влиза избирателя в тъмната стаичка, а през една дупчица един стражар го наблюдава какво прави и ако не му хареса какво е видял го връща обратно за да размисли (това не знам доколко е вярно).

Но точно такъв безкомпромисен човек с твърда ръка е бил необходим на България. Той е бил идеалният пастир, който ако се наложи и със сила да води стадото на там на където трябва. Естествено от това е имало страшно много недоволни, които са го смятали за тиранин, а и не е обърнал внимание на българските земи под османска власт.

←

Не знам доколко е достоверен този източник. Ако "Спомени за княжеското време" бяха на Добри Ганчев, то той е лично ангажиран. Да не забравяме, че враговете на Стамболов не пестят клевети срещу него, и то точно в посока "диктаторство" и "разврат", но като четеш дневника, се вижда личност, която се разминава с горните неща. Да не забравяме, че това са около 100 страници, които не са за публикуване.

Там личи един мащабен държавник, с гениална визия за политическите сили в Европа, с дълбока грижа за България и с психика, отличаваща се със смес от възрожденски и така присъщия на 19-век и вече забравен сега романтичен плам.

Нему България дължи спасението си от евентуална руска имперска окупация, силния политически тласък, осигурил много доброто развитие на държавата след 1878 г., модернизацията й и изграждането за около 25 години на една модерна за времето си и безспорно лидираща на Балканите държава.

Също и налагането /със султанска помощ, за което пламенните, но късогледи македонци му викат, че бил предател/ на управлението на училищата от българската Екзархия в Македония и Одринско.

За съжаление, типичният с удивителната си политическа наивност българин се връзва на клеветите и хулите и, както неведнъж става у нас, се амбицира и настройва срещу него с доста нелицеприятен бяс. /Разбира се, части от обществото, не цялото/. Това, както и тежкият му конфликт с Фердинанд /20 години по-късно ще се окаже, че Стамболов е бил прав/, води до убийството му, извършено с балканска диващина.

За да си представите мащабите на хулите срещу него, ще ви кажа само това, че след смъртта му, пред парламентарната комисия (къде без нея!) разглеждаща "престъпленията" му, се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици", всички до една оказали се проститутки .....

Сърбия и Гърция имат такива политици - казват се Никола Пашич и Елефтериос Венизелос. Те си ги запазват, не ги колят, не взривяват паметника на гроба им с не правят опити да обърнат ковчезите им на погребенията.

Идва критичния момент, каквито не се срещат често, когато каритите на Балканите се раздават, за което Стамболов се готви откакто е на власт, ухажва султана, планирайки България да осигури достатъчно обучени военни набори, за да може в предвидената от него Балканска война България да е военния лидер и да се противопостави на Турция. В този момент България е с некадърно политическо ръководство, за разлика от съседите си.

Редактирано Декември 9, 2012 от КГ125

[КГ125]

Попадна ми стар брой на централен вестник, където на историческата страница имаше голямо заглавие “Стамболов правил далавери с невдижими имоти”. Макар броят да е бая стар, все пак да пусна тука няколко цитата, от които, надявам се ще стане ясно каква е стойността на такива публикации.

/“Далаверите” му с недвижими имоти представляват няколко покупки и продажби, каквито всеки е правил или ще направи някой ден./

Та ето няколко цитата. Повечето са от дневника му, непредназначен за публикации, първият е от един от съратниците на Левски; с наклонен текст има малко мои обяснения:

Иван Андонов Поп Савов:

“Из спомените ми из турско време. Съединението”; Академично изд. “Марин Дринов”, 1995 г.:

“....Той бе съвършено млад човек, едвам бе навършил 20 години, среден ръст...... В разговора си беше много тих, гласът му изразителен, приятен за слушане. След като разказа накратце цялото си житие-битие, той започна да говори с живи ораторски изрази за миналото на България, за страданията на народа, и каза, че нам сега предстои да подготвим за бунт, за да го освободим от турската тирания. Със своята пламенна реч, със своите бунтовнически жестове и обръщения, той ни учуди до такава степен, че ние останахме смаяни. А когато ставаше на крака да изпее някаква бунтовническа песен, ние се възнасяхме толкоз, че ни се струваше, че ще хвръкне, а заедно с него и ние ще хвърчим в небесата. След това, ние вече повярвахме, че краят на българските народни теглила е близък и ние скоро ще вкусим свободата, Той беше пред нас не човек...... но това ни се видя едно чудо. Това беше българският Омир на освободителната епоха на своя народ, той беше един исполин, за когото майка България се беше мъчила 5 века, додето го роди. В този момент, аз прекарах през ума си всичките сървменни теории и принципи за нравствено възпитание на всички ония родолюбци и революционери, и като направих една сериозна преценка на тяхната дейност, отвхърлих теорията, че гениалните мъже се раждат само в свободата и приех обратното, че хора като Левски, Ботев и Стамболов могат да се родят само в нещастията...на робството.”

Ст.Стамболов, Дневник, Университетско издателство “

Климент Охридски”, 1991 г.

“..................... ...стигнахме Микре, дето останахме да нощуваме у дядо Сема. Ние бяхме 8 пътници, а легла имаше само две и всичко за спане две стаи /в този момент Стамболов е регент на България/. Кореспондентите Хун и Муни, като видеха,  че няма място, искаха да спят във фактоните, обаче се изхитрихме.....Беше донесено доста сухо сено и направени на земята легла за 6 души. .... На сутринта пристигна един жандарин, който донесе г.Радославову едно писмо, ...... че два руски военни вапори щели да додат на Варна. Тия известия ни попариха като слана. Ако русите са стигнали дотам, то вече окупацията е на вратата на България. Що да правиме? Да се предадем ли на русите, като приемеме самоволно всичко, що искат, или да чакаме и да ги оставиме насила да си вземат всичко, което би те могле и би им позволили Европейските сили да вземат? За нас въпроса е решен. Ни и биле би съгласни да видиме руска окупация, отколкото сами да напишеме и да подпишеме своята смъртна присъда. И така, хайде за Ловеч, че тамо ще видиме що да правиме. ........................... Моето мнение беше, че щом видиме, че русите правят десант във Варна, да заповядаме на войските там находящи се, да се оттеглят, а ние в един ден да отвориме Събранието, да протестираме сртещу вандализма и грабителството на казаците и да изберем за княз Валдемара. Във военно отношение аз си имам начертан план, който може да тури русите в безизходица и да спаси честта, а може би и свободата на България. Плана е следующия – да оттеглиме всичката си дествующа войска във Видинската крепост, гдето да се укрепиме и да не се даваме на русите без бой. Това наше поведение ще ги тури в много трудно положение, защото ще име бъде много трудно да ни нападнат и бомбардират, и за да вземат крепостта ще им трябват най-малко 50-60 000 човека. Войска. Видин имадоста топове, към които може да се добавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Държавното казначейство може там да принесе муниции..... така щото да издържиме една обсада 10 месеца без да усетиме нужда от нещо. ..... можем да спечелиме доста време и да са образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца. Но дано дадеше Бог да не дебаркират русите, че нека моят план остане без последствие.

--------------------------

..... по пътя срещнахме много представители. Горкте, те отиват за събранието без да подозират какъв гръм се готви да се разрази над България. Нека още не знаят, за да могат да преминат още някоя и друга честита минута в живота си. Злото е по-добре да се узнае по-късно, когато то е неотразимо и неминуемо.”

----------------

......тая депеша /в която П.Славейков му предлага да спасява себе си/ ме учуди. Божке, божке, може ли да се говори за Отечество и за СЕБЕ си в тия трудни времена?! Не е сли свещен дълг на всеки патриот да забарави себе си и да гледа да спаси Отечеството?......

-----

....... Ако ....окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи .... някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават... Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време?

------------------

..........

26.10.1886 г.

и тоя Димитровден бехме живи и честити да посрещниме и прекараме честито. Добре е такива светли народни праздници да ги минуваш в Отечеството си, а особено под бащината си керемида. Весело ти е и е приятно. ......Димитров ден. Ще ли го срещнем и догодина в бащината си земя. .... О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земни ми живота, а не ма оставяй да доживея да видя  с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество....

---------------------

.... Дойде германский генералний консул. г-н Тилман и съобщи ...................... че в Берлин няма да приемат депутацията ни /за избор на нов княз/...... На това ние отговорихме, че ни се вижда много чудно защо не искат да приемат в Берлин една депутация, пратена от цял един народ, когато там в 1871 г. приеха двама прости българе Цанков и Балабанов, че нашата васалност /т.е. липса на независимост, към Турция/ не може да ни пречи да пращаме депутации до Великите сили, защото те имат в столицата ни свои дипломатически агенти. ........................ Аз поисках да го сондирам като кои ще да бъдат причинте за тия мерки в Берлин. Той каза, че не знае. 

Часа по 8 свикахме Министерския съвет,........ като разглеждахме кои са причините на тая постъпка на Бисмарка, дойдохме до следующите заключения: По моето мнение има две причини – първата е, че Бисмарк може да е бил съгласен в Портата и Русия, за да избере Мингрели за български княз, даже твърде е вероятно той да е дал този ум на Русия и Портата. Че това може да бъде така ни кара да мислиме следното обстоятелство: когато Греков щял да тръгне за София, султана му пратил един свой евреин, който му съобщил, че Н.В.султана няма да го приемне на аудиенция, защото е неразположен, дал му една златна кутия с елмази и му съобщил, че султана е получил една много добра депеша от Бисмарка за нашите работи и че те скоро щели да се наредят. ...... и ние получихме нота от Портата за избиране .......... на Мингрели за княз и отговорихме, че ....... ние никому не позволяваме да се меси във вътрешната ни работа и че Мингрелията не може да се избере за български княз. ....Когато Бисмарк е узнал за отговора ни, ще да се е разсърдил и телеграфирал, че няма да приеме депутацията.

Другата причина е следующата: Германия иска да държи строго неутралитет в спора, който се зароди между Англия, Австро-Венгрия и Италия от една страна и между Русия – от друга по българските работи. Ако приеме депутацията, той трябва да даде един отговор, който може да не се понрави във Виена и Петербург, а с това може да открие картите си, и кризата да се изостри. .

.....Може да има и друга причина, ...... като например това да е волята на избезумелия старец Вилхелма /кайзерът на Германия/.

....... Но да оставим царството на хипотезите, защото като нас и доста смъртни не им стига ума да разгадаят великите съображения и тежките причини, които карат Бисмарка да стъпи и той на врата на българския народ.

-----------------------------

................. у мене идва наедно с Тодор Иванчов и Сукнаров, който иска при нас да ся присламчи. Аз казах Радославову и Иванчову, че те не трябва да ми водят тая максара у дома,защото той е фалшив и подъл човек и че работи против нас ....... При всичко, че Сукнаров се прави на наш, но това, което е говорил на Данича /сръбския посланик?/ показва доколко е мизерна и кат кремък суха душицата на тоя тлъст и мазен човек. ....... Господство му два пъти говорил цели 4 часа Даничу, че при всичко, че сегашното правителство се преструва, че е приятел на Сърбия, то е неин най-лош враг, че щяло да падне в 10-15 дни че трябвало сръбската и българската политика да си изменят направлението и пр. други още дивотии."

Любопитен съм какви изводи си правите от горните текстове.

[КГ125]

Ето една негова реч, пред Учредителното събрание в Търново, във връзка с Берлинския договор.

Едно от първите отговорни действия на първият в историята български парламент е да изрази в декларация отношението си към това, което ще отпечата българската история за столетия, по всяка вероятност, за разделянето на територията на България.

Направете си изводите за човек, патриот и политик от какъв мащаб иде реч. Не ви трябват по-късните оценки за българската историческа съдба от тоя период, тоя 20-тина и няколко годишен младеж я оценява още тогава, и то от каква не само политическа, но и патриотична и етична висота.....

Цитатът е от книгата "Съединението" на Иван Анднов поп Савов, съратник на Левски и Захари Стоянов, член на революционния комитет на Априлското въстание, секретар на временното правителство при Съединението. В каваичките с черни букви е самата реч, с нормални - текстът на Иван Андонов. С наклонено съм си позволил да подчертая някои пасажи от речта. Вътре в речта в скоби е текст на Иван Андонов за обстановката в залата.

"

Говориха: Греков, Балабанов, Славейков, и Геров. После стана младият Стефан Стамболов. Говорът му беше топъл, планенен, с чувство:

”Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло, под жезъла на един духовен началник – Екзарха; тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-църковното наше отечество.

После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая духовно-черковна България утвърди политически автономните граници, и призна единството на българската нация в тия граници.

Най-после дойде руско-турската война и Сан-Стефанският договор. В него както нашата освободителка, така и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политически нова, млада държава, наречена Българско княжество. Но, в Берлин, разсякаха тая Бълагрия.

Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отчество на пет части. (мъртва тишина в залата)

Защо ни разсякоха на пет къса?

За да ни направят повече сакати, повече недъгави и нeмощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък, национален, политически и исторически живот – да бъдем политически просяци и да живеем от милостинята, оттрохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейксата дипломация, докъто бъдем отново поробени.

Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение на само на десетина години можа, има крепка воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от 50 000 жертви-мъченици, нас, чиито поля, пътища, усои и кътища се покрихва с пепел и сълзи.

/общо вълнение и сълзи в залата/

И сега ни канят те, да пристъпм – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят.

Не. Ние имаме право; ние искаме да си останем здрави.Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашият национален организъм цял и неосакатен.

Дават ни свобода, а взимат здравето ни, лишават ни от възможност, от условия за живот.

Защо е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня за някогашното ни крепко, здраво и жизнено тело?

Да просим ли, да се влачим и да живеем страдалчески живот, ние, които имаме бъдеще светло и славно, както що имахме минало светло и славно?

Не. По-добре, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ни искаме – и трябва да го кажем високо и да ни чуят всички: или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пак роби и подвластни на Турция.Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая турция, ако бъдем в онова положение, в което ни постави Цариградската мирна конференция, отколкото сега.

Где са, г-да представители, нашите мили градове: Ниш, Пирот, Враня и Лесковец? – Дадени на сърбите. Где е Тулча и Добруджа? – Дадена на ромъни. Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Прилеп, Скопие, Велес, Щип и други страни на нашето отечество. Где?

Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Кралово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони!

Мъчно. Мъчно и боли.

Нека не приемем Берлинския договор.

Нека извикаме високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели /и като се обърна към драгоманите- преводачите, които присъствуваха, продължи/ ”Вие ни секохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината ни, поради която ни сечете, но ние ви казваме – боли, боли и мъчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено на вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено от Сан-стефанския договор.”

Ораторът спря. Той беше блед. Залата екна от нескончаеми ръкопляскания. Кореспондентите, до които седеше Тодор Шишков и със сълзи им превеждаше речта, станаха, отидоха при младия оратор и топло му стиснаха ръката.

Дядо Антим го повика, прегърна целуна по челото и каза: ”Бъди благословен, мое чедо, от Бога и от всичките ни светци.”

Създаденото след речта положение – предстоящо решение на събранието до да предложи разпускането си, отричането на Берлинския договор, т.е. новата българска държава сама да заяви за отказа си да се конституира поради скандалността на Берлинския договор/ има за резултати:

1/ султана се отказва да държи турски войски в Румелия, което всъщност прави Съединението възможно 7 години по-късно.

2/ руския император спешно праща емисар да успокоява депутатите.

Редактирано 24, 2010 от КГ125

[КГ125]

Ето и една негова статия:

""Печатът е свободен..."

"Печатьт е свободен...". С тия думи се захваща 79 член от Българската конституция, с тях захващаме и ние първата статия на нашия вестник, като заявяваме пред наши-те читатели, че ние ще се стараем, доколкото ни допущат силите, да употребим това право, дадено нам от конституцията, за да браним интересите на народа, да защищаваме правата му и свободата му, да поддържаме всичко здраво и полезно за общото добро. Като едновременно се стараем да изтръгнем и изкореним плевелите, и злите треви, които са порасли в народната нива и които ни са останали наследство от петвековното ни робство...

Освободени от турското робство, с помощта на нашия цар Освободител, ние не сме се освободили от пороците, които ни е завещало то - неговото позорно петно още на мнозина личи и се красува на челата им. Против тия пороци, против останалите изпомежду ни представители и поклонници на нашия робски позор, ние обявяваме безпощадна борба, борба на смърт и на живот, като сме напълно уверени, че всичките зли мисли и планове на останалите в живот турски чорбаджии - сега неизвестно по коя причина наричани консерватори - ще излязат мъртвородени, ще изпадат на юхъ. Защото народът, който добре познава тия агалари, никога няма да тръгне подире им и всякога с отвращение ще гледа на тях.

Да оставим злото да пусне корени, да не гледаме час по-скоро да го унищожим, е все същото, да допуснем да се развие в народното тяло една гангрена, която може да зарази целия организъм. Ние ще се борим с това зло според силите си, като сме убедени, че ще бъдем поддържани от всичките честни и добри български граждани и патриоти в това народнополезно дело.

Освен това, ние ще гледаме да запознаем нашите читатели с всичките големи правдини и благодеяния, които е дала на народа ни Конституцията, против което, за срам и укор на времето ни, намират се няколко ръждиви и черни души, които работят за унищожението й и опропастяването с нея наедно и народните правдини и свобода. За добра чест помежду българския народ, изчадия на ада - гонителите на Конституцията - е твърде малобройна, и ние сме уверени, че скоро те досущ ще изчезнат изпомежду ни.

Съединението на разкъсаните от Берлинския договор части на българския народ е винаги било нашето най-горещо и заветно желание. За постигането на тая света цел ние посветяваме днес да работи перото ни, като очакваме с нетърпение онзи честит ден, който вече е наближил, когато наедно с целия български народ ще можем да употребим ножа си, за да се съединим и да бъдем свободни и честити, така също както цели петстотин години наедно сме плакали и страдали.

Такава е в кратки думи програмата на нашия вестник "Свободен печат", който, обичаме да се надяваме, че ще бъде добре посрещнат и приет от нашата читающа публика.

(Публикувана като уводна статия във в."Свободен печат", бр. 1 от 07.03.1881 г., без подпис.

"

[ivet_sh]

Наричан „най-сополовия” или „най-недозрелия” Стефан Стамболов е бил и все още е нанадминат по всички свои качества. Хулен и оклеветяван той остава най-качествения и достоен да се нарече градител на България, и именно за това по закона на българското е бил разсечен. От тогава до днес той остава ненадминат в делата си. Комардджия, алкохолик, блудник и какви ли не още хули са хвърляни върху неговотоиме.Стамболов е изградил толкова много за България ,че дори и тези клевети да са истина казани за него биха били незначителни. Ако може да има политически светци то значи той би могъл да седне на трона и да ги оглави.

[~Iv~]

Особено ми харесва как Стамболов говори за българите и за България-като едно цяло тяло, което страда и боледува също като живо същество...

[КГ125]

Именно. Това е визия, това е психологическата му мотивация. Затова е роден политик, защото съчетава твърде дълбоко патриотично чувство с политически талант. Това е Държавник, каквито за съжаление рядко се раждат. Без него пътят на България след 1878 г. би бил навярно друг.

[КГ125]

... и именно за това по закона на българското е бил разсечен. От тогава до днес той остава ненадминат в делата си. Комардджия, алкохолик, блудник и какви ли не още хули са хвърляни върху неговотоиме.Стамболов е изградил толкова много за България ,че дори и тези клевети да са истина казани за него биха били незначителни. Ако може да има политически светци то значи той би могъл да седне на трона и да ги оглави.

Не е по закона на българското, това е работа на Фердинанд и не е изключено и на външни сили. По "закона на българското" отношение към политиката е с лека ръка отречен, много широко са били отворени ушите български за глупостите по негов адрес....

А що се отнася до картите, виното и жените, те далеч не в такава степен са му били присъщи, пък и в края на краищата 19 век се отличава със силни емоции. Ако прощаваме такива неща на големите хора на изкуството от това време, защо да не ги простим на големите политици? Не, че всъщност има нещо за "прощаване", де

[resavsky]

Едно не мога да разбера :защо след 19 май 1894 г. Стамболов не се е прибрал в Търново?Там атентат срещу него е много по малко вероятен.Информация че се подготвя покушение срещу него Стамболов е имал.

[КГ125]

Знаел е, дори мисля, че беше писал "Кроежът за убиването ми".....

Вероятно е защото е правел постъпки да иде в чужбина да се лекува. И в Търново щяха да го намерят, макар и много по-трудно.

Като се замислям, ролята на Фердинанд за България е много по-пагубна, отколкото изглежда на пръв поглед... Никой не закла Венизелос и Пашич..