Прабългарските имена

[каскадьора]

От формата коупеси както и купеси може да се направи извода че самостоятелно У вероятно е използвано за да предаде звука Ю, тоест нещо като У но не баш, това от някакъв частичен надпис от Чаталар. В Преславския инвентарен надпис има само формата КУПЕ която най-вероятно трябва да се чете като КЮПЕ. Тук обаче дифтонга ОУ е предаден чрез омега и У, и го има в Тулсхи и Хумсхи, но също така същия дифтонг с омега и У е изпозлван в титлата на Боила, която както и кана/кане в този надпис е предадена с Е накрая. Как да се чете този надпис на титлата ... като Боиле, Буле или Боюле ? В този случай У може и да изразаява звук И а не Ю, но все пак тук У е част от дифтонг а не употрбена самостоятелно така че това не противоречи на извода на Бешевлиев че при самостоятелна употреба У трябва да се чете като Ю. Но това е само в рамките на този надпис.

В другите надписи настъпва каша.

Примерно в ZENTY ASO E, наистина е с У.... но може ли да сме сигурни че писача е същия и се е придържал към същото правило?

Ами в ANZI ZERA YTZI ASO E, Анзи е с I а не с Y .......

Освен това имаме и трети от тези Дръстърските надписи: OXSI TZIT MA GILS, където отново първата дума завършва на I а не Y.

С други думи в тия Дръстърските надписи съвсем не е сигурно дали писачите са били толкова стриктни и са се придържали към горното правило за "транслитерация". Много вероятно е просто да са сгрешили и да са записали ZENTY непрваилно с Y вместо с I. Защо мисля така?...ами нека да погледнем пак надписите от Дръстър, какво друго се забелязва в тях? В надписа с Анзи откриваме една добре позната дума ИТЗИ, която ни е добре позната от прословутия надпис с тасовете на Боила. В този надпис откриваме HTZHGH, записана с H а не с Y докато в Дръстърския надпис същата дума е записана с Y като YTZI, и без ГИ. То изобщо в тоя надпис на Боила Жупан половината думи завършват на ГИ. Това е много интересно и се чудя наистина ли не е идентифициран език в който това ГИ има някаква граматична функция.

Освен това в надписа с тасовете Боила е записан с дифтонга OY и ако У не се чете като И, то значи няма боила а има Була Жоапан. В същия надпис имаме BOITAYL ..... което може да се чете като Боитаюл. Това показва че Боила едва ли се е прознасял точно така иначе и него щяха да го запишат с OI а не с OY. Сега остава да изясним как св развива формата Була/Буле от Боила и това разултат на славянизация ли е?

Във всеки случай аз не бих тръгнал да залагам на каквито и да било сигурни правила за предаване на Прабългарски звуци с Гръцки букви. В някои случаи У може да предава звука Ю, в други може и да не е така. Просто имаме прекалено малко на брой и фрагментарни паметници за да правим каквито и да било категорични изводи.

Аз се сещам за такъв език; да ГИ направим, дай ми ГО. И руското ЕГО. Бъркам ли? Силистренски надписи няма

[Хърс Златния]

Ето още нещо от Бешевлиев за прабългарските имена, което поразява с "научния" си подход:

г) Сребърна чаша

В превод надписът гласи:

„Господи, помози”

„ + Сивин велик жупан в България.”

Прабългарското лично име Сивин, което вече първият издател Т. Тотев свърза правилно с името на българския кан Савин, дава възможност да се реши задоволително спорният въпрос за личността на Винех, който в „Именника на българските князе” заема мястото на Савин. Виенският учен В. Томашек изведе на. времето името от осм. тур. svn „обичащ”. По-късните изследователи одобриха тази етимология и приведоха още sevin към sev „обичам”, срв. осм. тур. sevmek „обичам” и sevda „любов”, което е минало в български език. Името може да се свърже и с тюркското svin, sbin „радвам се”, осм. тур. sevinmek. Разликата между svin, sevin и Сивин е само гласната в първата сричка. Тук се касае за преход на Е в I, както в сю-биг-и вм. сю-бег-и, или за слабо произношение на неудареното е, както в български „зилен” вм. „зелен”. Пълно изчезване на неудареното е има може би в името на Омуртаговия син Звинич, гр. Zvinitzis, известно под погрешната форма Звиница. То ще да отговаря на старотюркското svin от sevin „радост”, също осм. тур., употребявано често като лично име. В. Н. Златарски [98] смята името Звиница за славянско.

Със Сивин трябва да се свърже Винех в „Именника”, който по време на управлението отговаря на Савин. Винех е произлязло от *Сивинех, като преписвачът на „Именника” е схванал погрешно първата сричка за старобългарското показателно местоимение СИ „този”, поради което го е изпуснал в преписа като излишно. Завършекът -ех е вероятно някакъв тюркски суфикс. Византийските хронисти Теофан и Никифор са приравнили името на българския кан с добре известните имена латинското Сабинус и Сава, които се употребяват и в гръцки.

В случая объркването на Винех със Сабин е най-малкият проблем. Пред очите ни се разкрива "методът" на г-н Бешевлиев, който по абсолютно нищо не се отличава от този на "счетоводителя - непрофесионалист" Петър Добрев.

"Натамъняване" и "курдисване" са тактиките на този "учен".

1.Сабин се извежда от "Севда" и турския глагол sevmek - обичам. Демек името се превежда като "Обичливия"?!

2.Звиница - сина на Омуртаг е превърнат в Севинч - и той "Обичлив" или "Радостин".

3. Не само се появява несъществуващата дума "сюбиг", но Бешевлиев си позволява дори да ни разясни фонетичните изменения в тази "дума", илюстрирайки ги с редукцията на неударената гласна в ......... съвременния български славянски език.

4. За завършекът - ех в хипотетичното име "Сивинех", който Бешевлиев определя като "някакъв тюркски суфикст", дори не искам да споменавам. Това е гротеска!

[каскадьора]

В случая объркването на Винех със Сабин е най-малкият проблем. Пред очите ни се разкрива "методът" на г-н Бешевлиев, който по абсолютно нищо не се отличава от този на "счетоводителя - непрофесионалист" Петър Добрев.

"Натамъняване" и "курдисване" са тактиките на този "учен".

1.Сабин се извежда от "Севда" и турския глагол sevmek - обичам. Демек името се превежда като "Обичливия"?!

2.Звиница - сина на Омуртаг е превърнат в Севинч - и той "Обичлив" или "Радостин".

3. Не само се появява несъществуващата дума "сюбиг", но Бешевлиев си позволява дори да ни разясни фонетичните изменения в тази "дума", илюстрирайки ги с редукцията на неударената гласна в ......... съвременния български славянски език.

Доста интересно. Методът е само на крачка да докаже, че името е Свинчо

Любопитно е как цялата тази коминтерновска "наука", която доказваше, че българите са прави тюрки и създаваше нови нации, живее и днес. И тя е свързана с явления извън "научните" среди.

[Perkūnas]

Добре де, някой има ли "иранско" или "келтско" обяснение на имена като Сивин (Сабин?) и Звиница? И питам отново - как са написани тези имена в изворите? Единствено за Телериг видях едно изписване от оригинала. Колкото до АСО-то, благодаря на Tyroglyphos за снимката. Просто тя разби на пух и прах т.нар. "иранско" тълкуване на П. Добрев. Свръхдозата келтомания също не е полезна в случая.

[каскадьора]

Колкото до АСО-то, благодаря на Tyroglyphos за снимката. Просто тя разби на пух и прах т.нар. "иранско" тълкуване на П. Добрев.

И на проф. Иван Добрев, забравяш

[Хърс Златния]

Добре де, някой има ли "иранско" или "келтско" обяснение на имена като Сивин (Сабин?) и Звиница? И питам отново - как са написани тези имена в изворите? Единствено за Телериг видях едно изписване от оригинала. Колкото до АСО-то, благодаря на Tyroglyphos за снимката. Просто тя разби на пух и прах т.нар. "иранско" тълкуване на П. Добрев. Свръхдозата келтомания също не е полезна в случая.

Изписването на Звиница е "Звинитсис". Не мога да го предам с гръцки букви.

Бешевлиев го представя като "Звинич", което е приемливо, но после го превръща в "Свинч", т. е. турското Севда и "Радост", което е гротеска.

Според мен, името е славянско. Не става дума за келтомания, а за елементарно чувство за срам.

Снимката на Тироглифос беше полезна, но не разбрах какво точно "разби на пух и прах". Идията на Бешевлиев за налагане на изкуствени правила при четенето на прабългарските надписи с гръцки букви? Това определено го разби!

[Perkūnas]

Какви цитати... във всички Ирански езици включая Алански и Согдийски числителни редни като първи втори и така на татък се образуват чрез добавяне на окончание ОМ/ЕМ/УМ в края на числителните бройни.

Брей, брей, брей. Сравнение за справка:

санскрит, Авеста, согдийски

1. pūrvaṣ, pouruuiia-, ‘ftmyk [əftəmīk]

2. dvitīyaṣ, daibitiia-, δβtmk [δəβdīk]

3. tṛtíyaṣ, θritya-, štyk [(ə)štīk]

4. caturtháṣ, tūirya-, ctfrmyk [čətfārəmīk]

5. pañcatháṣ, puxδa-, pncmyk [panǰəmīk]

6. ṣaṣṭháṣ, хštvа-, Ø

7. saptamáṣ, haptaθa-, βtmyk [əβdəmīk]

8. aṣṭamáṣ, astəma-, Ø

9. navamáṣ, naoma-, nwmyk [nōmīk]

10. daśamáṣ, dasəma-, δsmyk [δəsəmīk]

Уроци по согдийски за желаещите:

http://www.fas.harvard.edu/~iranian/Sogdian/

Колкото до надписа, не знам какво е превеждал проф. Ив. Добрев, но явно не само той, а и много хора са били подведени от четенето на П. Добрев.

Между другото и аз мисля, че Звиница е славянско (може би от звън, звъня?).

[nik1]

Брей, брей, брей. Сравнение за справка:

санскрит, Авеста, согдийски

1. pūrvaṣ, pouruuiia-, ‘ftmyk [əftəmīk]

2. dvitīyaṣ, daibitiia-, δβtmk [δəβdīk]

3. tṛtíyaṣ, θritya-, štyk [(ə)štīk]

4. caturtháṣ, tūirya-, ctfrmyk [čətfārəmīk]

5. pañcatháṣ, puxδa-, pncmyk [panǰəmīk]

6. ṣaṣṭháṣ, хštvа-, Ø

7. saptamáṣ, haptaθa-, βtmyk [əβdəmīk]

8. aṣṭamáṣ, astəma-, Ø

9. navamáṣ, naoma-, nwmyk [nōmīk]

10. daśamáṣ, dasəma-, δsmyk [δəsəmīk]

Уроци по согдийски за желаещите:

http://www.fas.harvard.edu/~iranian/Sogdian/

Колкото до надписа, не знам какво е превеждал проф. Ив. Добрев, но явно не само той, а и много хора са били подведени от четенето на П. Добрев.

Между другото и аз мисля, че Звиница е славянско (може би от звън, звъня?).

http://www.scribd.com/doc/17617093/Prods-O...nichean-Sogdian

[Tyroglyphos]

От формата коупеси както и купеси може да се направи извода че самостоятелно У вероятно е използвано за да предаде звука Ю, тоест нещо като У но не баш, това от някакъв частичен надпис от Чаталар. В Преславския инвентарен надпис има само формата КУПЕ която най-вероятно трябва да се чете като КЮПЕ. Тук обаче дифтонга ОУ е предаден чрез омега и У, и го има в Тулсхи и Хумсхи, но също така същия дифтонг с омега и У е изпозлван в титлата на Боила, която както и кана/кане в този надпис е предадена с Е накрая. Как да се чете този надпис на титлата ... като Боиле, Буле или Боюле ? В този случай У може и да изразаява звук И а не Ю, но все пак тук У е част от дифтонг а не употрбена самостоятелно така че това не противоречи на извода на Бешевлиев че при самостоятелна употреба У трябва да се чете като Ю. Но това е само в рамките на този надпис.

Освен това в надписа с тасовете Боила е записан с дифтонга OY и ако У не се чете като И, то значи няма боила а има Була Жоапан. В същия надпис имаме BOITAYL ..... което може да се чете като Боитаюл. Това показва че Боила едва ли се е прознасял точно така иначе и него щяха да го запишат с OI а не с OY. Сега остава да изясним как св развива формата Була/Буле от Боила и това разултат на славянизация ли е?

В надписа от НСМ изписванията са съответно ΒΟΥΗΛΑ (буила) и ΒΟΥΤΑΟΥΛ, другаде имаме изписвания боила-, булиа- и пр. В някои първобългарски надписи са ползвани по две букви/буквени комбинации за едни и същи звукове, напр. ΟΙ и Υ за "ю", Η и Ι за "и", ΑΙ и Ε за "е". Повечето обаче са "икономични" и ползват по една буква за звук, напр. само H за "и", Бешевлиев е разгледал подробно този въпрос. В Преславския надпис бихме могли да прочетем формата като "буле" - той е от "икономичните" - "и" се означава само с Н, "о" само с омега (дори в ωΥ вм. ου), затова не ми се струва, че авторът му би използвал по няколко варианта за един и същи звук.

[RIZAR]

Tyroglyphos

Тироглифос, прощавай не разбрах ,как четеш последната буква от надписа - като Е или както Ξ — кси ???

И за "С" какво предлагаш - "З" ???

[проф. Добрев]

<!--quoteo(post=91739:date=Thu Mar 04, 2010 6:30 am:name=turanaga_san)--><div class='quotetop'>Цитат(turanaga_san @ Thu Mar 04, 2010 6:30 am) <a href="index.php?act=findpost&pid=91739"><{POST_SNAPBACK}></a></div><div class='quotemain'><!--quotec-->От формата коупеси както и купеси може да се направи извода че самостоятелно У вероятно е използвано за да предаде звука Ю, тоест нещо като У но не баш, това от някакъв частичен надпис от Чаталар. В Преславския инвентарен надпис има само формата КУПЕ която най-вероятно трябва да се чете като КЮПЕ. Тук обаче дифтонга ОУ е предаден чрез омега и У, и го има в Тулсхи и Хумсхи, но също така същия дифтонг с омега и У е изпозлван в титлата на Боила, която както и кана/кане в този надпис е предадена с Е накрая. Как да се чете този надпис на титлата ... като Боиле, Буле или Боюле ?

В този случай У може и да изразаява звук И а не Ю, но все пак тук У е част от дифтонг а не употрбена самостоятелно така че това не противоречи на извода на Бешевлиев че при самостоятелна употреба У трябва да се чете като Ю. Но това е само в рамките на този надпис.

Освен това в надписа с тасовете Боила е записан с дифтонга OY и ако У не се чете като И, то значи няма боила а има Була Жоапан. В същия надпис имаме BOITAYL ..... което може да се чете като Боитаюл. Това показва че Боила едва ли се е прознасял точно така иначе и него щяха да го запишат с OI а не с OY. Сега остава да изясним как св развива формата Була/Буле от Боила и това разултат на славянизация ли е?<!--QuoteEnd--></div><!--QuoteEEnd-->

В надписа от НСМ изписванията са съответно ΒΟΥΗΛΑ (буила) и ΒΟΥΤΑΟΥΛ, другаде имаме изписвания боила-, булиа- и пр. В някои първобългарски надписи са ползвани по две букви/буквени комбинации за едни и същи звукове, напр. ΟΙ и Υ за "ю", Η и Ι за "и", ΑΙ и Ε за "е". Повечето обаче са "икономични" и ползват по една буква за звук, напр. само H за "и", Бешевлиев е разгледал подробно този въпрос. В Преславския надпис бихме могли да прочетем формата като "буле" - той е от "икономичните" - "и" се означава само с Н, "о" само с омега (дори в ωΥ вм. ου), затова не ми се струва, че авторът му би използвал по няколко варианта за един и същи звук.

Повече от излишно упражнение, защото транскрибцията в подобни случаи по принцип се прави с оглед и на основата на езиковото семейство, към което принадлежи съответният език, а и вокалната, и консонантната система на тюркските езици е много добре и отдавна известна!

[проф. Добрев]

nik1: Колкото до надписа, не знам какво е превеждал проф. Ив. Добрев, но явно не само той, а и много хора са били подведени от четенето на П. Добрев.

Колко по-добре щеше да бъде, ако вместо да дрънкаш простотии, да беше видял, че моето разчитане и още по-малко пък моят превод нямат нищо общо с това на Счетоводителя!

[nik1]

Колко по-добре щеше да бъде, ако вместо да дрънкаш простотии, да беше видял, че моето разчитане и още по-малко пък моят превод нямат нищо общо с това на Счетоводителя!

Това към мен ли е насочено?

Цитатът не от мое съобщение..

[glishev]

Толкова по-зле.

Представям си какво би се получило, ако помолим един български селянин от Горно Камарци, да предаде английската реч, която чува, с кирилски букви.

Кен лий! Либу либу даучюууу!

[Perkūnas]

Реших да върна темата обратно в руслото "Прабългарските имена".

Асен

Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно куманско и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма нищо общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ.

Аспарух/Испор

Ἀσπαρούχ, Испоръ, Есперихъ, представлява синкопирана форма на иранско словосъчетание *aspa-bāra- “конник” + *ruka “светъл”. Това е и обяснението на Б.Симеонов, което е и най-пълното, което съм видял досега. Първото съчетание изглежда е устойчиво още в праирански, срв. староперс. asa-bāra, сакски aśśa-bāraa- “ездач”, но в осетински думите са се запазили само в самостойното си значение baräg “ездач”, jäfs/äfsä “кобила”, но със старо значение “кон” (Абаев, Исторически речник, т.1, с. 563). Обаче името е предадено на старобългарска почва от език-посредник, който не е ирански. Количеството на гласните е обръкано: дългото А е предадено като кратко А > О в Испоръ (*jьs-pоr- < *aspa-bāra-), в дългата форма има изравняване на гласните в преден ред (Есперихъ).

Борис

Βόγορις, Βώγωρις, Βορίσης, Борисъ. Монголска дума bogori със значение "малък, нисък" няма. Това е объркан вариант на думата boɣuni "къс, нисък; низък, подъл". Името със сигурност не е монголско.

Кобрат/Кубрат

Κοβρᾱτος, Κούβρατος, Chubrathay, Chudbradraj (последните две наречени от Бешевлиев “ориенталски форми”-да не би да има предвид арменски?) Тук има голяма обърквация. Името се сравнява от Бешевлиев с иранското име от Танаис Χορоαθος, Χορоυαθος – с което славистите се опитват да свържат и племенното название *хъrvаty “хървати”, но самото име не е много ясно от семантична гледна точка (тълкуванията варират от “вестител на слънцето” (Абабев), “пазач на овце” (Фасмер) до “владян от жени” (Трубачов)).

Ориенталските форми несъмнено сочат, че нашето владетелско име съдържа Б, а не В – докато Χορоαθος съдържа по всяка вероятност звук W (xorwatos) или лабиално В след R, което се предава с гръцко О или ОY. Това Б усложнява и сравнението с Коуртъ в именника. БРА- или ВРА- не се опростява до Р в български, въпреки лингво-еквилибристиката на Бешевлиев (КОУВРАТ > *КОУВРЪТ); и днес имаме БРАТ, ВРАТ, а не просто РТ.

Другият проблем на сравнението с Χορоαθος това не е ясно защо и как -RW- се изменя до -BR-. В най-близките ирански езици (осетинския и аланския) се наблюдава точно противоположното явление BR > RV: ärvad “брат” < *brātra; не е ясно как по-старата форма Χορоαθος, Χορоυαθος би се променила против правилата на местните ирански езици в по-новата Κοβρᾱτος. Така че това сравнение е доста неубедително. Така че по-добре да го оставим за момента настрана заедно с всичките му неяснотии.

Другият известен на моя милост вариант, тюркската етимология на Б.Симеонов от повелителната форма qubrat- на глагола qubra- “събери”, пък е абсурден от морфологична гледна точка.

Следователно трябва да се търсят нови, различни етимологии (вкл. и ирански, защото горното не е убедително). Според мен името има вид на иранско, но не трябва да се свързва единствено с неясното име Χορоαθος. Първата му част вероятно съдържа иранско *hu- “добър”, а останалото може да е синкопирана форма на *brātra- (виж втората ориенталска форма, която не може да бъде народна етимология в арменския, където такива думи няма).

Кардам

Κάρδαμος, среща се само във византийски хроники, очевидно гърцизирана форма по народоетимология с растението κάρδαμον. Посочени са и византийци с име Καρδάμης в статията на Бешевлиев, но техните имена са гръцки. Ergo, не знаем какво е било оригиналното име, както мислел на времето и И.Дуйчев (името може и да е гръцко).

Моя хипотеза: ако името е иранско, може да е звучало нещо като kard-dar- с предполагаемо значение “мечоносец” и да е видоизменено от византийския летописец.

Охсун

Oχσουν, в надпис. Вероятно славянизирана форма (*oxsъnъ) на тюркското aqsun/aχsun “свиреп, разярен” (Древнотюркский словарь, с. 49), по Б.Симеонов. Иранското ī или ае- (axšīna-, axšaena- “тъмен”) никога не би се предало с -ου- в гръцка транскрипция. Същата иранска дума е предадена в гръцкото означение на “Черно море” като Πόντος Αξεινоς.

Ако пък името е иранско, то гласните са изравнени в заден ред (синхармонизъм: axšīna- > axšun-). Опитите да се търси звук Ш в съчетанието χσ- не почиват на никакви синхронни податки в надписите на територията на Балканския полуостров.

Коршис/Корсис

Кορσης, в надпис. Има 2 варианта:

-към осетински xorz/xwarz “добър” (но името е пак битувало в неиранска среда заради s вместо z);

-към татарски күрше, казахски көрші “съсед”.

Предвид окончанието -ης, като че ли вторият вариант е по-вероятен. Тълкуването на Б.Симеонов (kurč “стомана”) е по-трудно за смилане – защо няма -τζ-?

Негавон

Nεγαβον, в надпис. Най-вероятно славянско (Негован “любен”). Има и такова село близо до София.

Чок/Чюк

Тζυκος, в надпис, Тζόκος, в хроника (Moravcsik, с.314). Вероятно няма нищо общо с иранските Zik, Zix, както мисли Бешевлиев. По начина на записване следва, че е звучало като Čuk или Čok, в старoтюркски čoɣ означава “блясък, сияние на слънцето, пламък, жар” (Диван-ул-лугати ал-тюрк, Древнотюркский словарь, с. 151). Това тълкуване го видях в книгата на Б. Симеонов и ми се струва приемливо (нещо като Пламен?).

Моя хипотеза: тук вероятно се отнася и името Алцек, Alzecco, Altziocus, Алцѣгъ(*) (al “ален” + čoɣ). Това може да е прабългарската калка на понятието “фарн” (xvarna- “слънчева светлина, небесна благодат, etc.”, xvar- “слънце”). То просто бъка от ирански имена със съставка Фарн- на север от Черно море.

Тонган

Тѫганъ, графит. Липсва у Бешевлиев. Еднакво с тюркското име (или титла?) Tamɣan в съчетанията от име и титла Sabra Tamɣan Čur, Sabra Tamɣan Tarqan (Древнотюркский словарь, с. 474, 530). Съчетанието am пред съгласна е правилно предадено на кирилица с голяма носовка. В такъв случай тълкуването у Б.Симеонов е явно погрешно.

Ползвана литература:

В. Бешевлиев. “Ирански елементи у първобългарите.”

Б. Симеонов “Прабългарска ономастика”.

В. Иванова, Е. Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”. (от интернет)

В. Абаев. Историко-етимологический словарь осетинского языка.

Древнетюркский словарь.

G. Moravcsik. Byzantinoturcica-II.

Заб: Името със звездичка (*) е взето от статията на В.Иванова, Е.Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”.

[_magotin_]

Ономастика за целите на историята не се прави по този начин. Първо се събират всички изписвания на дадено име от известните извори, което очевидно не си направил. После се съпоставят и се търси т.нар. най-вероятна основна форма, формата, с която името е било използвано от неговия носител в дадения период. След това могат да почнат чисто езиковите изследвания, почва извеждането на етимологии. За напреднали изследвания се изисква да се събират паралели на даденото име, т.е. други исторически източници, в които се споменава за други лица, носили същото име. Връщайки се към класирането на изворите, трябва да се подбират по-достоверните. Например в случая с Кубрат следва да се отчете от една страна изписването на името като ХОВРАТ на собствения му патрициански пръстен, от друга арменската версия ХУДБАДРА. Очевидно е, че името се променя под въздействието на езиковата среда, която поражда дадения извор или паметник. В случая с Кубрат това не променя факта, че съществува средноперсийско име Хуфрат, а също така факта, че суфикс РАТА или РАТ се среща у някой други ирански царски имена.

С Аспарух положението е същото. В славянска среда името може да е звучало Исперих или Испор, което не означава автоматично, че именно това е неговата основна форма. Т.е. Аспарух може да се е наричал така сред определен кръг аристократи, а за част от поданиците си да е бил Исперих. Тюркската версия на името вероятно е Ишперюх.

[Perkūnas]

Ономастика за целите на историята не се прави по този начин. Първо се събират всички изписвания на дадено име от известните извори, което очевидно не си направил. После се съпоставят и се търси т.нар. най-вероятна основна форма, формата, с която името е било използвано от неговия носител в дадения период.

А какви критериите за определяне на най-вероятната основна форма? Най-често срещаната или ....???

След това могат да почнат чисто езиковите изследвания, почва извеждането на етимологии. За напреднали изследвания се изисква да се събират паралели на даденото име, т.е. други исторически източници, в които се споменава за други лица, носили същото име. Връщайки се към класирането на изворите, трябва да се подбират по-достоверните. Например в случая с Кубрат следва да се отчете от една страна изписването на името като ХОВРАТ на собствения му патрициански пръстен, от друга арменската версия ХУДБАДРА. Очевидно е, че името се променя под въздействието на езиковата среда, която поражда дадения извор или паметник. В случая с Кубрат това не променя факта, че съществува средноперсийско име Хуфрат, а също така факта, че суфикс РАТА или РАТ се среща у някой други ирански царски имена.

Не мога да намеря всички форми на изписване - нямам такава възможност. Извадих ги от статията и това, което намерих из сканове из нета. Как може да се разбере кой извор е по-достоверен от друг? Изписването на пръстена противоречи ли на написаното от мен? Казах, че първата част предава вероятно иранското hu- "добър". Два въпроса:

-Какво е точно средноперсийското име - и каква му е точната форма (на гръцки, арменски или ...)? По-принцип иранските езици не объркват съгласни Б/В и Ф и затова това име вероятно не е еднакво с нашето.

-Ако РАТА е суфикс, имаш ли идея какво тогава означава КУБ (ХОБ), etc.?

С Аспарух положението е същото. В славянска среда името може да е звучало Исперих или Испор, което не означава автоматично, че именно това е неговата основна форма. Т.е. Аспарух може да се е наричал така сред определен кръг аристократи, а за част от поданиците си да е бил Исперих. Тюркската версия на името вероятно е Ишперюх.

Откъде се взе пък тази тюркска версия Ишперюх? Да не е от по-достоверен източник???

[nik1]

Реших да върна темата обратно в руслото "Прабългарските имена".

Асен

Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно куманско и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма нищо общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ.

Аспарух/Испор

Ἀσπαρούχ, Испоръ, Есперихъ, представлява синкопирана форма на иранско словосъчетание *aspa-bāra- “конник” + *ruka “светъл”. Това е и обяснението на Б.Симеонов, което е и най-пълното, което съм видял досега. Първото съчетание изглежда е устойчиво още в праирански, срв. староперс. asa-bāra, сакски aśśa-bāraa- “ездач”, но в осетински думите са се запазили само в самостойното си значение baräg “ездач”, jäfs/äfsä “кобила”, но със старо значение “кон” (Абаев, Исторически речник, т.1, с. 563). Обаче името е предадено на старобългарска почва от език-посредник, който не е ирански. Количеството на гласните е обръкано: дългото А е предадено като кратко А > О в Испоръ (*jьs-pоr- < *aspa-bāra-), в дългата форма има изравняване на гласните в преден ред (Есперихъ).

Борис

Βόγορις, Βώγωρις, Βορίσης, Борисъ. Монголска дума bogori със значение "малък, нисък" няма. Това е объркан вариант на думата boɣuni "къс, нисък; низък, подъл". Името със сигурност не е монголско.

Кобрат/Кубрат

Κοβρᾱτος, Κούβρατος, Chubrathay, Chudbradraj (последните две наречени от Бешевлиев “ориенталски форми”-да не би да има предвид арменски?) Тук има голяма обърквация. Името се сравнява от Бешевлиев с иранското име от Танаис Χορоαθος, Χορоυαθος – с което славистите се опитват да свържат и племенното название *хъrvаty “хървати”, но самото име не е много ясно от семантична гледна точка (тълкуванията варират от “вестител на слънцето” (Абабев), “пазач на овце” (Фасмер) до “владян от жени” (Трубачов)).

Ориенталските форми несъмнено сочат, че нашето владетелско име съдържа Б, а не В – докато Χορоαθος съдържа по всяка вероятност звук W (xorwatos) или лабиално В след R, което се предава с гръцко О или ОY. Това Б усложнява и сравнението с Коуртъ в именника. БРА- или ВРА- не се опростява до Р в български, въпреки лингво-еквилибристиката на Бешевлиев (КОУВРАТ > *КОУВРЪТ); и днес имаме БРАТ, ВРАТ, а не просто РТ.

Другият проблем на сравнението с Χορоαθος това не е ясно защо и как -RW- се изменя до -BR-. В най-близките ирански езици (осетинския и аланския) се наблюдава точно противоположното явление BR > RV: ärvad “брат” < *brātra; не е ясно как по-старата форма Χορоαθος, Χορоυαθος би се променила против правилата на местните ирански езици в по-новата Κοβρᾱτος. Така че това сравнение е доста неубедително. Така че по-добре да го оставим за момента настрана заедно с всичките му неяснотии.

Другият известен на моя милост вариант, тюркската етимология на Б.Симеонов от повелителната форма qubrat- на глагола qubra- “събери”, пък е абсурден от морфологична гледна точка.

Следователно трябва да се търсят нови, различни етимологии (вкл. и ирански, защото горното не е убедително). Според мен името има вид на иранско, но не трябва да се свързва единствено с неясното име Χορоαθος. Първата му част вероятно съдържа иранско *hu- “добър”, а останалото може да е синкопирана форма на *brātra- (виж втората ориенталска форма, която не може да бъде народна етимология в арменския, където такива думи няма).

Кардам

Κάρδαμος, среща се само във византийски хроники, очевидно гърцизирана форма по народоетимология с растението κάρδαμον. Посочени са и византийци с име Καρδάμης в статията на Бешевлиев, но техните имена са гръцки. Ergo, не знаем какво е било оригиналното име, както мислел на времето и И.Дуйчев (името може и да е гръцко).

Моя хипотеза: ако името е иранско, може да е звучало нещо като kard-dar- с предполагаемо значение “мечоносец” и да е видоизменено от византийския летописец.

Охсун

Oχσουν, в надпис. Вероятно славянизирана форма (*oxsъnъ) на тюркското aqsun/aχsun “свиреп, разярен” (Древнотюркский словарь, с. 49), по Б.Симеонов. Иранското ī или ае- (axšīna-, axšaena- “тъмен”) никога не би се предало с -ου- в гръцка транскрипция. Същата иранска дума е предадена в гръцкото означение на “Черно море” като Πόντος Αξεινоς.

Ако пък името е иранско, то гласните са изравнени в заден ред (синхармонизъм: axšīna- > axšun-). Опитите да се търси звук Ш в съчетанието χσ- не почиват на никакви синхронни податки в надписите на територията на Балканския полуостров.

Коршис/Корсис

Кορσης, в надпис. Има 2 варианта:

-към осетински xorz/xwarz “добър” (но името е пак битувало в неиранска среда заради s вместо z);

-към татарски күрше, казахски көрші “съсед”.

Предвид окончанието -ης, като че ли вторият вариант е по-вероятен. Тълкуването на Б.Симеонов (kurč “стомана”) е по-трудно за смилане – защо няма -τζ-?

Негавон

Nεγαβον, в надпис. Най-вероятно славянско (Негован “любен”). Има и такова село близо до София.

Чок/Чюк

Тζυκος, в надпис, Тζόκος, в хроника (Moravcsik, с.314). Вероятно няма нищо общо с иранските Zik, Zix, както мисли Бешевлиев. По начина на записване следва, че е звучало като Čuk или Čok, в старoтюркски čoɣ означава “блясък, сияние на слънцето, пламък, жар” (Диван-ул-лугати ал-тюрк, Древнотюркский словарь, с. 151). Това тълкуване го видях в книгата на Б. Симеонов и ми се струва приемливо (нещо като Пламен?).

Моя хипотеза: тук вероятно се отнася и името Алцек, Alzecco, Altziocus, Алцѣгъ(*) (al “ален” + čoɣ). Това може да е прабългарската калка на понятието “фарн” (xvarna- “слънчева светлина, небесна благодат, etc.”, xvar- “слънце”). То просто бъка от ирански имена със съставка Фарн- на север от Черно море.

Тонган

Тѫганъ, графит. Липсва у Бешевлиев. Еднакво с тюркското име (или титла?) Tamɣan в съчетанията от име и титла Sabra Tamɣan Čur, Sabra Tamɣan Tarqan (Древнотюркский словарь, с. 474, 530). Съчетанието am пред съгласна е правилно предадено на кирилица с голяма носовка. В такъв случай тълкуването у Б.Симеонов е явно погрешно.

Ползвана литература:

В. Бешевлиев. “Ирански елементи у първобългарите.”

Б. Симеонов “Прабългарска ономастика”.

В. Иванова, Е. Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”. (от интернет)

В. Абаев. Историко-етимологический словарь осетинского языка.

Древнетюркский словарь.

G. Moravcsik. Byzantinoturcica-II.

Заб: Името със звездичка (*) е взето от статията на В.Иванова, Е.Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”.

(*oxsъnъ):

Proto-Mongolian: *(h)agsa-

...

Comments: KW 5. Both Turkic and Mongolian languages have also a derivative meaning 'rampage, rage, raging': Karakh. a»suŸ, axsum (MK), aqsun (QB), Chag. aqsum, axsum, Az. aqs—n, Kirgh. aqs—m etc.; WMong. a‘sum, Khalkha agsaŸ, Bur. agsam, Ord. agsum (DO 7) 'wild, raging', Khalkha agsam 'rampage'. Doerfer (TMN 2, 90) supposes a loanword in Turk. < Mong.; Shcherbak (1997, 103) - vice versa; the final decision is still unclear.

Източник:

Старостин, Дубова, Мудрак. "Етимологически речник на алтайските езици"

http://www.ieed.nl/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=\data\alt\monget&text_number=2043&root=config

-------

Чок:

Не знам откъде и как изскочиха тези "сияйни и пламенни тюрки"..Все едно чета някаква приповдигнатната глупост от П.Добрев, в тюркския и вариант..

Имаме "Чоки (Чака), които е син на Ногай", и това са монголски имена..

Името Ногай е твърде разпространено при монголите, и няма никакъв обиден оттенък при тях; що се касае до "Чок/чоки":

"Meaning: to strike, punish

Russian meaning: бить, наказывать

Written Mongolian: čoki- (L 196)

Middle Mongolian: čoqoli'ul- 'to overthrow' (SH)

Khalkha: coxi-; coxi-lo- 'клевать'

Buriat: soxi-

Kalmuck: cok-

Ordos: ǯoki-

Dagur: čoki-

Monguor: čugu- 'клевать' (SM 440)

Mogol: ZM čɔ̄qor 'axe' (22-4a)"

Източник: пак там

---

"Древнотюркският словар" от 11 век не знам какъв източник може да е за имена на хора, живели 400-500 години преди неговото написване. Интересно е да се спомене в тази връзка че поне една четвърт/една трета от тюркоезичните племена при Кашгари не са тюрки, "а са хора със свой собствен език, говорещи и тюркски"

[_magotin_]

Самият избор на основна форма е научно дирене. Например при Омуртаг е много лесно - той ни е оставил достатъчно собствени надписи, за да сме наясно. Но с Аспарух и Кубрат не е така. За втория аз лично приемам пръстена като особено достоверен източник, тъй като ромеите едва ли са пропуснали да научат точно как звучи името на патрикия. За първия въпросът е сложен, свързан с това, кой извор ще приемем за най-достоверен. Аспорик ми се струва вероятна форма, което у славяните е станало Исперих. Метод за проверка - ако основната форма е Испор /примерно/ как тогава в арменските извори се явява форма, която не може да се изведе от Испор?

Какво означава името на Кубрат все още е загадка, колкото до суфикса - просто мое старо наблюдение. Но в определен кръг езици, примерно в санскрит, има множество думи, които започват с префикс КУБ, включително и имена. Примерно Кубера, един от боговете. От Кубера до Кубрат еволюцията не е трудна... Впрочем Кубер също е такова едно санскритски звучащо име...

А откъде знам за Ишперюх Каган е дълга тема - не е от неизвестен източник, по-скоро от разработки на истински тюрколози. Но то нищо не означава още, виж един Истеми-Синджибу с двете му имена...

[Perkūnas]

Чок:

Не знам откъде и как изскочиха тези "сияйни и пламенни тюрки"..Все едно чета някаква приповдигнатната глупост от П.Добрев, в тюркския и вариант..

Имаме "Чоки (Чака), които е син на Ногай", и това са монголски имена..

Името Ногай е твърде разпространено при монголите, и няма никакъв обиден оттенък при тях; що се касае до "Чок/чоки":

"Meaning: to strike, punish

Russian meaning: бить, наказывать

Written Mongolian: čoki- (L 196)

Middle Mongolian: čoqoli'ul- 'to overthrow' (SH)

Khalkha: coxi-; coxi-lo- 'клевать'

Buriat: soxi-

Kalmuck: cok-

Ordos: ǯoki-

Dagur: čoki-

Monguor: čugu- 'клевать' (SM 440)

Mogol: ZM čɔ̄qor 'axe' (22-4a)"

Източник: пак там

---

"Древнотюркският словар" от 11 век не знам какъв източник може да е за имена на хора, живели 400-500 години преди неговото написване. Интересно е да се спомене в тази връзка че поне една четвърт/една трета от тюркоезичните племена при Кашгари не са тюрки, "а са хора със свой собствен език, говорещи и тюркски"

Виж сега, човек, с каква цел ми пробутваш тия монголски глаголи? Кой би нарекъл себе си или детето си с инфинитивна основа?? Има ли имена като Бий, Наказ, Да? Освен това между Чок и Чака има голяма фонетична разлика. В надписа не е изписано с А или О, ами с Y. Промяна А > Y на славянска почва не може да има, а за изходния език не знаем достатъчно, за да я постулираме. И не забравяй, че монголски не е индоевропейски или семитски език, та да има различни отгласни степени в корена!

Маготин, недей прибързано да вадиш данни от санскрит. Между бога на име Кúbera- и името Кубрат или Кубер може да има пропаст и то непреодолима, защото индийското име с голяма вероятност (предвид неаспированото b) не е от индоевропейски произход, ами е заето от някой местен индийски език. Т.е. наличие на такова име не може да се постулира за иранския клон или за други индоевропейски езици извън Индия. Освен ако се включим в индийския автохтонен лагер, наречен още "OIT".

http://en.wikipedia.org/wiki/Out_of_India_theory

[nik1]

Виж сега, човек, с каква цел ми пробутваш тия монголски глаголи? Кой би нарекъл себе си или детето си с инфинитивна основа?? Има ли имена като Бий, Наказ, Да? Освен това между Чок и Чака има голяма фонетична разлика. В надписа не е изписано с А или О, ами с Y. Промяна А > Y на славянска почва не може да има, а за изходния език не знаем достатъчно, за да я постулираме. И не забравяй, че монголски не е индоевропейски или семитски език, та да има различни отгласни степени в корена!

Маготин, недей прибързано да вадиш данни от санскрит. Между бога на име Кúbera- и името Кубрат или Кубер може да има пропаст и то непреодолима, защото индийското име с голяма вероятност (предвид неаспированото b) не е от индоевропейски произход, ами е заето от някой местен индийски език. Т.е. наличие на такова име не може да се постулира за иранския клон или за други индоевропейски езици извън Индия. Освен ако се включим в индийския автохтонен лагер, наречен още "OIT".

http://en.wikipedia.org/wiki/Out_of_India_theory

. Монголите кръщават децата си със "спри, останови се" и досега, или доскоро, явно в случая имаме име-табо..

..Не разбрах какво ми казваш по-нанатък."Чака" го наричаме ние най-разпросранено, а го съм го срещал и с името "Чоки". Не разбрах накъде биеш, както казах, ама ако правиш някакво внушение че този Чака/Чоки следва да е с тюркско име, при мен нещо не хваща "дикиш" това внушение (не знам, ама не ти вярвам в случая, ако това се).. опитваш да свършеш)

[Хърс Златния]

Монголите кръщават децата си със "спри, останови се" и досега, или доскоро, явно в случая имаме име-табо..

..Не разбрах какво ми казваш по-нанатък."Чака" го наричаме ние най-разпросранено, а го съм го срещал и с името "Чоки".

Аз освен "Чоки" във вариант "Чоко", съм срещал и "Боко". Двамата са герои от едно американско анимационно филмче от преди 100 години. Интересно дали има връзка с монголците и ако да каква е тя, дами и господа!!!

Тук Ник1, както винаги, поставя добри въпроси.

Апропо, винаги съм се питал дали английското "Чоклит" - шоколад, демек, не идва от монголската дума "спри". Т. е. спри и измааи един шоколад.

[Хърс Златния]

Кардам

Κάρδαμος, среща се само във византийски хроники, очевидно гърцизирана форма по народоетимология с растението κάρδαμον. Посочени са и византийци с име Καρδάμης в статията на Бешевлиев, но техните имена са гръцки. Ergo, не знаем какво е било оригиналното име, както мислел на времето и И.Дуйчев (името може и да е гръцко).

Освен в Гърция, името се среща в още един вагон държави. Дуйчев и Пуйчев може и да не са го знаели преди 40 години.

Конкретно, на територията на съвременен Иран има река "Карддама", а един от героите в индийската митология носи името Кардама. Определено говори за индоевропейски произход.

[nik1]

Аз освен "Чоки" във вариант "Чоко", съм срещал и "Боко". Двамата са герои от едно американско анимационно филмче от преди 100 години. Интересно дали има връзка с монголците и ако да каква е тя, дами и господа!!!

Тук Ник1, както винаги, поставя добри въпроси.

Апропо, винаги съм се питал дали английското "Чоклит" - шоколад, демек, не идва от монголската дума "спри". Т. е. спри и измааи един шоколад.

Въпросният Чака/Чоки, (.."Чак Норрис" по руски) е син на Ногай.

http://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B9

Ногай е монголско име, със значение "куче", което име не се смята обидно при, и от монголите.

[nik1]

Реших да върна темата обратно в руслото "Прабългарските имена".

Асен

Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно куманско и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма нищо общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ.

Аспарух/Испор

Ἀσπαρούχ, Испоръ, Есперихъ, представлява синкопирана форма на иранско словосъчетание *aspa-bāra- “конник” + *ruka “светъл”. Това е и обяснението на Б.Симеонов, което е и най-пълното, което съм видял досега. Първото съчетание изглежда е устойчиво още в праирански, срв. староперс. asa-bāra, сакски aśśa-bāraa- “ездач”, но в осетински думите са се запазили само в самостойното си значение baräg “ездач”, jäfs/äfsä “кобила”, но със старо значение “кон” (Абаев, Исторически речник, т.1, с. 563). Обаче името е предадено на старобългарска почва от език-посредник, който не е ирански. Количеството на гласните е обръкано: дългото А е предадено като кратко А > О в Испоръ (*jьs-pоr- < *aspa-bāra-), в дългата форма има изравняване на гласните в преден ред (Есперихъ).

Борис

Βόγορις, Βώγωρις, Βορίσης, Борисъ. Монголска дума bogori със значение "малък, нисък" няма. Това е объркан вариант на думата boɣuni "къс, нисък; низък, подъл". Името със сигурност не е монголско.

Кобрат/Кубрат

Κοβρᾱτος, Κούβρατος, Chubrathay, Chudbradraj (последните две наречени от Бешевлиев “ориенталски форми”-да не би да има предвид арменски?) Тук има голяма обърквация. Името се сравнява от Бешевлиев с иранското име от Танаис Χορоαθος, Χορоυαθος – с което славистите се опитват да свържат и племенното название *хъrvаty “хървати”, но самото име не е много ясно от семантична гледна точка (тълкуванията варират от “вестител на слънцето” (Абабев), “пазач на овце” (Фасмер) до “владян от жени” (Трубачов)).

Ориенталските форми несъмнено сочат, че нашето владетелско име съдържа Б, а не В – докато Χορоαθος съдържа по всяка вероятност звук W (xorwatos) или лабиално В след R, което се предава с гръцко О или ОY. Това Б усложнява и сравнението с Коуртъ в именника. БРА- или ВРА- не се опростява до Р в български, въпреки лингво-еквилибристиката на Бешевлиев (КОУВРАТ > *КОУВРЪТ); и днес имаме БРАТ, ВРАТ, а не просто РТ.

Другият проблем на сравнението с Χορоαθος това не е ясно защо и как -RW- се изменя до -BR-. В най-близките ирански езици (осетинския и аланския) се наблюдава точно противоположното явление BR > RV: ärvad “брат” < *brātra; не е ясно как по-старата форма Χορоαθος, Χορоυαθος би се променила против правилата на местните ирански езици в по-новата Κοβρᾱτος. Така че това сравнение е доста неубедително. Така че по-добре да го оставим за момента настрана заедно с всичките му неяснотии.

Другият известен на моя милост вариант, тюркската етимология на Б.Симеонов от повелителната форма qubrat- на глагола qubra- “събери”, пък е абсурден от морфологична гледна точка.

Следователно трябва да се търсят нови, различни етимологии (вкл. и ирански, защото горното не е убедително). Според мен името има вид на иранско, но не трябва да се свързва единствено с неясното име Χορоαθος. Първата му част вероятно съдържа иранско *hu- “добър”, а останалото може да е синкопирана форма на *brātra- (виж втората ориенталска форма, която не може да бъде народна етимология в арменския, където такива думи няма).

Кардам

Κάρδαμος, среща се само във византийски хроники, очевидно гърцизирана форма по народоетимология с растението κάρδαμον. Посочени са и византийци с име Καρδάμης в статията на Бешевлиев, но техните имена са гръцки. Ergo, не знаем какво е било оригиналното име, както мислел на времето и И.Дуйчев (името може и да е гръцко).

Моя хипотеза: ако името е иранско, може да е звучало нещо като kard-dar- с предполагаемо значение “мечоносец” и да е видоизменено от византийския летописец.

Охсун

Oχσουν, в надпис. Вероятно славянизирана форма (*oxsъnъ) на тюркското aqsun/aχsun “свиреп, разярен” (Древнотюркский словарь, с. 49), по Б.Симеонов. Иранското ī или ае- (axšīna-, axšaena- “тъмен”) никога не би се предало с -ου- в гръцка транскрипция. Същата иранска дума е предадена в гръцкото означение на “Черно море” като Πόντος Αξεινоς.

Ако пък името е иранско, то гласните са изравнени в заден ред (синхармонизъм: axšīna- > axšun-). Опитите да се търси звук Ш в съчетанието χσ- не почиват на никакви синхронни податки в надписите на територията на Балканския полуостров.

Коршис/Корсис

Кορσης, в надпис. Има 2 варианта:

-към осетински xorz/xwarz “добър” (но името е пак битувало в неиранска среда заради s вместо z);

-към татарски күрше, казахски көрші “съсед”.

Предвид окончанието -ης, като че ли вторият вариант е по-вероятен. Тълкуването на Б.Симеонов (kurč “стомана”) е по-трудно за смилане – защо няма -τζ-?

Негавон

Nεγαβον, в надпис. Най-вероятно славянско (Негован “любен”). Има и такова село близо до София.

Чок/Чюк

Тζυκος, в надпис, Тζόκος, в хроника (Moravcsik, с.314). Вероятно няма нищо общо с иранските Zik, Zix, както мисли Бешевлиев. По начина на записване следва, че е звучало като Čuk или Čok, в старoтюркски čoɣ означава “блясък, сияние на слънцето, пламък, жар” (Диван-ул-лугати ал-тюрк, Древнотюркский словарь, с. 151). Това тълкуване го видях в книгата на Б. Симеонов и ми се струва приемливо (нещо като Пламен?).

Моя хипотеза: тук вероятно се отнася и името Алцек, Alzecco, Altziocus, Алцѣгъ(*) (al “ален” + čoɣ). Това може да е прабългарската калка на понятието “фарн” (xvarna- “слънчева светлина, небесна благодат, etc.”, xvar- “слънце”). То просто бъка от ирански имена със съставка Фарн- на север от Черно море.

Тонган

Тѫганъ, графит. Липсва у Бешевлиев. Еднакво с тюркското име (или титла?) Tamɣan в съчетанията от име и титла Sabra Tamɣan Čur, Sabra Tamɣan Tarqan (Древнотюркский словарь, с. 474, 530). Съчетанието am пред съгласна е правилно предадено на кирилица с голяма носовка. В такъв случай тълкуването у Б.Симеонов е явно погрешно.

Ползвана литература:

В. Бешевлиев. “Ирански елементи у първобългарите.”

Б. Симеонов “Прабългарска ономастика”.

В. Иванова, Е. Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”. (от интернет)

В. Абаев. Историко-етимологический словарь осетинского языка.

Древнетюркский словарь.

G. Moravcsik. Byzantinoturcica-II.

Заб: Името със звездичка (*) е взето от статията на В.Иванова, Е.Йорданова. “Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от X-XI век”.

Май няма никакви никакви "светлини" и "отблясъци" при Алцек, във часта -цек/-цак. Това май е умалителна или ласкателна форма на "златен" - или би следвало името да значи "златничък"..(Я, още един Хърсчо)

"Н.Ф. Катанов в «Опыте...» отмечает, что «собственные имена в урянхайском наречии и по падежам, и по числам изменяются согласно тем же правилам, что и нарицательные; точно так же от них, как и от нарицательных имен, могут быть часто производимы имена с окончаниями ( если таковых еще нет при них): -тыг/-тиг (-туг / -туг), -лыг/ -лиг (-луг/- луг), -ныг/ -ниг (-нуг/ -нуг) и существительные уменьшительные или ласкательные на -ак/ -ёк, иногда -чак/-чек (-жак/ -жек), -чык/-чик (-чук/-чук)о [Катанов, 1903, 283].

Далее автор отмечает, что «в урянхайском наречии встретились собственные имена, из коих некоторые получились из нарицательных», например, КулунЦак /м/'- от нарицательного имени кулун «жеребенок»",