Прабългарските имена

[glishev]

"ПарталинцИ" с ударение на последното "и" е името на махалата и половината хора там се казват "ПартАлин"/"ПартАлина". Чувал съм от местни старци, че първият, заселил се на мястото на сегашната махала, се е казвал Партал, ама кога трябва да е било и вярно ли е - не мога да кажа. Вероятно по турско време.

[Хърс Златния]

"У иранците" "мир" значи "светлина" и "свят" , "святост" ("Ариа(х)мир - светлината на Иран), което обаче при славяните е ..свят/швят. При русите (само) не се пише и казва "свят", а "мир" (вместо свят)..Най-вероятно думата при русите е навлезнала чрез посредничеството на тюрските езици..

Сестра, студени компреси! Бързо!

[Perkūnas]

Малам, малама гръцки μάλαμα "злато"???????????????

[ЧЗ-М-52]

Хубаво де ...гръцки μάλαμα "злато...но едва ли български владетел ще кръсти сина си с име, произлизащо от езика на врага!?

[ЧЗ-М-52]

За тулши: В бурятски dūlga, калмицки dūlγэ, dūlxэ, халха-монголски и ордоски dūlga, старомонголски du'uluqa, doγulga, dâwulγa – шлем, прототунгусоманчжурски, удегейски dzauga, орочки dzawa, dzauka, улчийски dzawa – наушници, думата tulga, towulga – шлем се е срещала в езика на куманите. Общоалтайското понятие за глава е *t`ōlu, в древнотюркски tuluŋ, турски tulun, тюркменски duluq, кумикски tulum - слепоочия, в монголски toluγai, халха-монголски и бурятски tolgoj, калмикски tolγā, ордоски tologъö - глава, в тунгусоманджурски, орокски tolpomu, нанайски tōrpoã – теме, корейски täguri – чело. (Старостин) (Б.а.: в осет. иронски tыl, дигорски tulæ – теме на главата, фонтанела на новороденото, въпреки мнението на Абаев че е от един произход албанското tul – месо без кости и кюркското (гурани) tilā – чело, най-вероятно е стара алтайска заемка. (В.Абаев Етим.Речник том -4,стр.329)

Но противно на алтайската етимология, може да посочим в старокитайски tō, в ханската епоха twā, среднокитайски tэw, съвр.кит. doû – шлем, каска, като тунгусоманджурските форми кореспондират точно с китайските, а не с монголските.

Също интересен паралел е келтското, ирландско tolg, tulg, tolc, кимвърското tolc – огънат метал, кимвърското twll, бретонското toull, протокелтското *tukslo – отвор, кухина, идентично с българското втулка. Откриваме и индоирански паралели, в хинду-урду tulī, tulā – стоманена чаша, talaiyā – метален съд, котел, пущунски tālaey – метални пластини, ddol – метално ведро, съд, мунджански tolo, йидга tāl, дардски tāl, кашмирски thal, синдхи thalu, индоарийски sthālu – метален съд, котел, сариколски tala – ведро, индоирански tulča, tulu – желязно вретено.

-----------------------

Към казаното от Аспандиат че може да озночава и колчан, мога да добавя:старобългарската дума тоулъ, заета в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан. (Б.Цонев-Ист.Бълг.Ез.,том-2,стр.119) Фасмер търси паралел със старовисоконемското dola – тръба. В чагатайски tulb - кожена торба, което показва пралел с унгарската форма?! В санскрит *tūrṇas – колчан, осетниски tula – кръгъл, пръстен, tulæg – валчест, объл, tulыn – потапям, скривам, вкарвам-изваждам, аналогично на българското затулям, потулям – скривам. Виждаме възможен сармато-алански произход.

-------------

Честно казано ме смущава окончанието -ши/-схи в тулши, което откриваме при прилагателните алхаси купе - плетена ризница (Пряк паралел с осетински иронски ælхыncъ, дигорски ælхij – възел, примка, аlхыncъ kænыn – правя възли или примки), хумсхи/хумши купе - кожена ризница, от дебела сурова кожа, в монголски xöm, xüm – сурова кожа. Алтайското понятие е заимствано и в осетински иронски хъuыmаc, дигорски хъumаc – дебела вълнена материя, персийски kham – сурова необработена кожа, както и посоченото от П.Добрев „памирското” хум – дебела кожа.

[ЧЗ-М-52]

Тъпомера го задействаш ти, Туранага, не навлизай в материи които не разбираш явно

[Perkūnas]

За тулши: В бурятски dūlga, калмицки dūlγэ, dūlxэ, халха-монголски и ордоски dūlga, старомонголски du'uluqa, doγulga, dâwulγa – шлем, прототунгусоманчжурски, удегейски dzauga, орочки dzawa, dzauka, улчийски dzawa – наушници, думата tulga, towulga – шлем се е срещала в езика на куманите. Общоалтайското понятие за глава е *t`ōlu, в древнотюркски tuluŋ, турски tulun, тюркменски duluq, кумикски tulum - слепоочия, в монголски toluγai, халха-монголски и бурятски tolgoj, калмикски tolγā, ордоски tologъö - глава, в тунгусоманджурски, орокски tolpomu, нанайски tōrpoã – теме, корейски täguri – чело. (Старостин) (Б.а.: в осет. иронски tыl, дигорски tulæ – теме на главата, фонтанела на новороденото, въпреки мнението на Абаев че е от един произход албанското tul – месо без кости и кюркското (гурани) tilā – чело, най-вероятно е стара алтайска заемка. (В.Абаев Етим.Речник том -4,стр.329)

Но противно на алтайската етимология, може да посочим в старокитайски tō, в ханската епоха twā, среднокитайски tэw, съвр.кит. doû – шлем, каска, като тунгусоманджурските форми кореспондират точно с китайските, а не с монголските.

Също интересен паралел е келтското, ирландско tolg, tulg, tolc, кимвърското tolc – огънат метал, кимвърското twll, бретонското toull, протокелтското *tukslo – отвор, кухина, идентично с българското втулка. Откриваме и индоирански паралели, в хинду-урду tulī, tulā – стоманена чаша, talaiyā – метален съд, котел, пущунски tālaey – метални пластини, ddol – метално ведро, съд, мунджански tolo, йидга tāl, дардски tāl, кашмирски thal, синдхи thalu, индоарийски sthālu – метален съд, котел, сариколски tala – ведро, индоирански tulča, tulu – желязно вретено.

-----------------------

Към казаното от Аспандиат че може да озночава и колчан, мога да добавя:старобългарската дума тоулъ, заета в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан. (Б.Цонев-Ист.Бълг.Ез.,том-2,стр.119) Фасмер търси паралел със старовисоконемското dola – тръба. В чагатайски tulb - кожена торба, което показва пралел с унгарската форма?! В санскрит *tūrṇas – колчан, осетниски tula – кръгъл, пръстен, tulæg – валчест, объл, tulыn – потапям, скривам, вкарвам-изваждам, аналогично на българското затулям, потулям – скривам. Виждаме възможен сармато-алански произход.

-------------

Честно казано ме смущава окончанието -ши/-схи в тулши, което откриваме при прилагателните алхаси купе - плетена ризница (Пряк паралел с осетински иронски ælхыncъ, дигорски ælхij – възел, примка, аlхыncъ kænыn – правя възли или примки), хумсхи/хумши купе - кожена ризница, от дебела сурова кожа, в монголски xöm, xüm – сурова кожа. Алтайското понятие е заимствано и в осетински иронски хъuыmаc, дигорски хъumаc – дебела вълнена материя, персийски kham – сурова необработена кожа, както и посоченото от П.Добрев „памирското” хум – дебела кожа.

Помощ!!! Тъпомерът прегря!!! Сестра, студени компреси и за тъпомера!!!!!!!!!!!!!!!!!

[проф. Добрев]

То и второто име едно такова партско...

Нали, въпреки че този прякор повече от сигурно е на основата на тур. PARTAL "парцал"!

[проф. Добрев]

Честно казано ме смущава окончанието -ши/-схи в тулши, което откриваме при прилагателните алхаси купе - плетена ризница (Пряк паралел с осетински иронски ælхыncъ, дигорски ælхij – възел, примка, аlхыncъ kænыn – правя възли или примки), хумсхи/хумши купе - кожена ризница, от дебела сурова кожа, в монголски xöm, xüm – сурова кожа. Алтайското понятие е заимствано и в осетински иронски хъuыmаc, дигорски хъumаc – дебела вълнена материя, персийски kham – сурова необработена кожа, както и посоченото от П.Добрев „памирското” хум – дебела кожа.

Какво има толкова да се смущаваш?!

Карай все така през просото и ще я докараш до добър край, както и твоят духовен баща Счетоводителя!

То като погледнеш, ха счетоводител, ха ветеринар, все тая, ами язък за дребнобълхарската "лингвистика"!

[Elemag]

Д. Овчаров в книгата "Въведение в прабългарската култура" (2002) пише следното (стр. 12):

"С оглед на осъществените връзки на прабългарите с индоиранския свят любопитна е една статистика на 186 известни прабългарски имена от периода IV - X век. С точност е установен произходът на 145 имена (78%). От тях 41% показват сходство с езическите имена на алтайските народи, 51% - с ирански и кавказки имена и 8% - с имената на други народи. Този факт е пряко указание за силното смесване на различни етнически съставки на прабългарската общност".

Не е посочен обаче източникът на тази статистика. Дали някой има представа за това от къде е цитирана тази статистика?

[markoli]

Д. Овчаров в книгата "Въведение в прабългарската култура" (2002) пише следното:

"С оглед на осъществените връзки на прабългарите с индоиранския свят любопитна е една статистика на 186 известни прабългарски имена от периода IV - X век. С точност е установен произходът на 145 имена (78%)

Не е посочен обаче източникът на тази статистика. Дали някой има представа за това от къде е цитирана тази статистика?

Няма от къде да цитира, понеже прабългарите през 4, 5 и 6 век не са били обособени все още етнически, а кутригори, утигури дори са враждували открито.

[turanaga_san]

Анзи зера итзи асо е: букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

Тъпомера го задействаш ти, Туранага, не навлизай в материи които не разбираш явно

Че не разбирам сложната лингвистична материя мисля е повече от очевидно. Това с Анзи и годините от някой новооткрит Българо-Латински диалект ли е взето? Каква е официалната позиция на Българския Институт по Трак... , пардон Тохарология?

Д. Овчаров в книгата "Въведение в прабългарската култура" (2002) пише следното (стр. 12):

Не е посочен обаче източникът на тази статистика. Дали някой има представа за това от къде е цитирана тази статистика?

Е как да не е посочен, източникът на статистиката, мисля че е повече от ясен - единият Овчаров казал на другия Овчаров, а Свинаров и Говедаров обобщили данните. И ето ти статистика.

[Elemag]

Е как да не е посочен, източникът на статистиката, мисля че е повече от ясен - единият Овчаров казал на другия Овчаров, а Свинаров и Говедаров обобщили данните. И ето ти статистика.

Все пак посочени са някави точни числа (дали са верни е друг въпрос), което предполага някакъв източник.

[Perkūnas]

Абе то има ли изобщо толкова запазени имена от този период или връз кюпа е излян и хуно-аварския казан?

[Stanislav_is]

Здравейте. Много полезен и интересен сайт. Поздрави за създателите и участниците във форума. Вече няколко дена съм залепнал за компютъра и чета. Намерих отговори на на много въпроси които си задавах и успявам донякъде да си изградя представа за немалко неща свързани с народа ни. Абсолютен лаик съм. Любител. Немалко неща изчетох през годините и донякъде познавам фактите и теориите около нашата история.

Питането ми е:

Понеже в няколко теми засичам обсъждането на словосъчетанието KANASUBIGI, никъде не видях да се разчлени така, както е очеизвадно разделено при самото му изписване. Даже и снимка имаше приложена в една от темите... Не е ли правилно да си бъде KANAS UBIGI или KANAS U BIGI? Гръцкия му аналог не беше ли "От Бога архонт( владетел)"?

Не е ли KANAS автентичното прабългарско название за владетел? А не хан или кан? КНЯЗ не е ли пославянчено КАНАС? Колкото и детско и наивно да прозвучи, на мен самото словосъчетание ми изглежа чисто визуално ( без етимологии и други изследвания) като "КАНАС У БОГА" , което означава точно това което гърците са превели....

Защо се изнасилват някакви тюрски опити за прочит? То е просто очевадно. КАНАС УБИГИ. Не е КАН А СУ БЕГУ или КАНА СУ БЕГИ. Няма отделно СУ. Има ли други източници , в които да присъства титла като ХАН или КАН? За мен най-правдоподобна е КАНАС , като това се потвърждава от славянското КНЕЗ или КНЯЗ. Това означава , че съставката СУ отпада и трябва да се прави анализ само на УБИГИ.

Предполагам, че щом аз сега без да съм специалист разсъждавам върху това, значи със сигурност е разгледано и анализирано от специалистите.

Молбата ми е , да го потвърдите или отречете аргументирано, за да сме наясно най-накрая каква е прабългарската титла.

Поздрави.

[КГ125]

Здрасти, добре си дошъл. Всеки е полезен, професионалист или любител, така, че пиши спокойно. Ще дойдат работните дни и всичките ти въпроси ще получат отговор

[Щекн Ичр]

Титлата си е кана-сюбиги, имаме кана-таркан, т.е. кана е думата и означава нещо - владетел, управляващ, старши. В алтайските езици кан означава точно старши, старейшина. Самата титла кан я донасят в Ср.Азия още кушаните под форамта "хоно" като аналог на млк,и - цар. Вероятно произходът и е алтайски, а юечжите са я заели още в Синцзян, откъдето е тохраското икенте - владение, кания - страна, държава?

кана-сю-биги: значения: или кан син божи, или кан, поставен от бога, любим на бога, подобен на бог!

[Drake]

Титлата си е кана-сюбиги, имаме кана-таркан, т.е. кана е думата и означава нещо - владетел, управляващ, старши. В алтайските езици кан означава точно старши, старейшина. Самата титла кан я донасят в Ср.Азия още кушаните под форамта "хоно" като аналог на млк,и - цар. Вероятно произходът и е алтайски, а юечжите са я заели още в Синцзян, откъдето е тохраското икенте - владение, кания - страна, държава?

кана-сю-биги: значения: или кан син божи, или кан, поставен от бога, любим на бога, подобен на бог!

Привет! Няма да е лошо ако прочетеш някои от темите във форума. Настоящата тема е "Прабългарските имена" а не титли на българските владетели.

[Raven]

Имаме и един "архон/т/ убиги".

С-то там го няма.

[Stanislav_is]

А де И какво излиза в крайна сметка?

Ако има архонт убиги, то това означава думата е КАНАС а не КАНА... Което според мен е логично заради пославянченото КНЯЗ... КНЯЗ трябва да идва отнякъде при славяните... Доколкото знам , названието за владетел при славяните е друго. Докато КНЯЗ се появява след по сериозния им досег и съжителство с прабългарите.

От друга страна Щекн Ичр напомни за титлата кана таркан.... Има ли писмени паметници за кана таркан, които да са от разглежданата епоха ( както са надписите за КАНАСУБИГИ), които да не са преписи? Къде се посочва титлата кана таркан?

Ще последвам съвета на Дрейк, и ще се поровя във темите на форума , за да видя дали вече няма създадена тема за титлите и всичко което пиша сега да е разгледано другаде...

[Рисъ]

Имаме и един "архон/т/ убиги".

С-то там го няма.

Това не е съвсем сигурно..от предишни търсения по въпроса се оказа, че в мрежата има само едно не особено нагледно изображение на въпросния надпис..

Доколкото знам той се намира във Варненския музей но се съмнявам състоянието му да позволява разчитане с просто око. Все пак мисля да намина някой ден там с камерата като няма нищо за правене или не ме мързи

Редактирано Януари 3, 2011 от Рисъ

[makebulgar]

Татул

Бузан

Вананд

Гургур

Елемаг

Докс

Зах

Кракра

Каран

Наум

Мамак

Словен, до словен!

Редактирано Януари 3, 2011 от makebulgar

[Щекн Ичр]

Гургур - Гъргур, сръбска форма на Григор.

Наум - май е славянско от ум, науми си.

Другите са прабългарски. Бузан, Вананд, Каран, са ирански, Кракра има индоарийски паралели, Мамак - тохарско в тохраски мамак означава млад, младеж, момък, Татул, Зах - възм.ирански произход, Елемаг - тюркско, Докс - алтайско, в ТМ-езиците означава глиган!

Който иска информация по темата, моля!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_PRBG_VL_IMENA.pdf

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_PRBG_I_SAVIRSKI_LITSCHNI_IMENA.pdf

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_IMENA_S_PRBG_PROIZHOD.pdf

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_OSET_IMENA.pdf

-----------------------------

За титлата - сюбиги е в повечето надписи, това че тук не е излязло добре "С" не променя нещата, просто това е един безмислен спор, който се влачи още от "Бойна слава"!

Редактирано Януари 4, 2011 от Щекн Ичр

[resavsky]

Даргемар - емисара на Крум от 811 г.Набеден за първия славянин на висш държавен пост /като по този повод е прекръстен на Драгомир/.Всъщност името му е иранско.

[makebulgar]

Гургур - Гъргур, сръбска форма на Григор.

Наум - май е славянско от ум, науми си.

Другите са прабългарски. Бузан, Вананд, Каран, са ирански, Кракра има индоарийски паралели, Мамак - тохарско в тохраски мамак означава млад, младеж, момък, Татул, Зах - възм.ирански произход, Елемаг - тюркско, Докс - алтайско, в ТМ-езиците означава глиган!

Е ако нямахме Гургулици и други подобни думички в езика си можеше и да мине подобна версия със сръбски изговори на Григорий. В тази връзка и българската Гаргара може да мине за сръбска, ако не знаем, че в санскрита я има същата дума със значение - водовъртеж, бурна вода!

Мамака може и да е Момък, но важното е че е било име на род в Армения. По на зад не е нужно да търсим.

Наум може и да е славянско, но се появява първо в България. При това "славянската" дума УМен си има преки и дирекни аналози в Централна Азия сред индо-иранците, където е звучала - Ман!