патологичният ум на социализма

[alvassareiro]

Следващо преповтаряне в цитат на предходен пост ще има последици (не само за тебе. Писна ми от излишни повторения)

Спазваше се редът.

Когато натпариш норми, и те не се спазват, това не е пример как политиката създава културни феномени

а точно обратното. Нормите не съответстват на културата, в резултат се заобикалят, което е пример как културата води до политически феномени.

Културата за пренебрежение на правилата съществува от много по-отдавна, още преди освобождение.

Редактирано 27, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Ще повтарям пък. Лалала

[КГ125]

Само че пропускаш едно нещо. Това не бяха точно "норми" в абстрактния смисъл на думата, а съвсем конкретни правила. И точно в спецификата им е проблема - те бяха натрапени, досадни, бъркаха се на хората в живота повече от нужното.

Например пълен си с пари, но повече от 1 апартамент не можеш да имаш - ЗСГ. А ти трябват за децата и пр., защо трябва да чакаш на държавата да ги разиграва?! И се започват опити за заобикаляне на закона, което създава култура на измама и неуважение към реда дори в нормалния, обикновен човек.

Или няма дънки по магазините, а в Кореком. Само че там право да пазаруват имаха ограничен кръг лица- ти търсиш такъв, договаряш се, разбираш се, той купува, ти му плащаш за доларите...

Ето така ставаше стъпка по стъпка, защото правилата бяха тоталитарни, агресивни...

[alvassareiro]

Четеш ли по-горе какво написах за тия цитати??? После да не викаш, че си репресиран.

Аз не съм чувал да има норми в абстракния смисъл на думата. Нормите са правила за спазване. Точни, ясни и конкретни.

Културата на неуважение към реда и нормите е присъща на българската култура още преди освобождението, та до днес.

Тези ограничения, които описваш, са оправдани, дори е съвсем нормално да се нарушават, защото са нечовешки.

но страшното е като се нарушава общочовешки норми, които вредят на обществото. Примери - корупция, неспазване на правилата за движение, полицейско насилие, паркиране по тротоарите, хвърляне на боклуци по земята, и тн.

Но трябва да ти кажа, че култури, които имат традиционно уважеие към реда и нормите, се спазваха и най-абсурдните правила на социализма най-акуратно.

Редактирано 27, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

"До 1901 г. София се осветяваше с петрол. На всеки 50 крачки имаше поставен фенер. Компании весело насторени се връщаха от гуляй. Някой иска да си запали цигара, а няма кибрит. Фенерът не е много висок. Като се повдигне на пръсти, той долавя лампата, вдига фитила и си запалва цигарата. Сега много зависи от градуса на настроението. Ако градусът му е висок, той или ще остави лампата с вдигнат фитил, от което шишето ще се спука и фенерът ще се опуши, или за по-голям ефект пред другите, след като си запали цигарата ще хвърли лапната на улицата , или пък, ако е нервен, ще остави лапната във фенера и после ще се извърти с бастуна по фенера и чат..и стъклата ще издрънчат по земята, а другите ще се заливат от смях.

Стражата беше малочислена по тея часове и рядко се вясваше стражар по улицата. Самите стражари бяха боязливи, несигурни за утрешния ден и предпочитаха да не забелязват такива дребни работи. А главното - знаят ли на кого ще попаднат. Ако е някой големец или роднина на големец.Тогава всеки се заканваше - Утре ще ти смъкна пагоните".

Георги Каназирски Верин, София преди 50 години

[КГ125]

Ти недей. За правовия ред едно време не може и дума да става за сравнение.

1/2 от присъдите на комунисти за били оправдателни.

[alvassareiro]

Ти недей. За правовия ред едно време не може и дума да става за сравнение.

1/2 от присъдите на комунисти за били оправдателни.

Ма това няма нищо общо. Аз ти говоря за съвсем други неща. За народопсихология. мани ги комунистите.

Ето давам ти пример за отношението на обикновения българин към обществения ред. И още повече, за отношението на полицията към нарушаването му.

Правовият ред и законова уредбе е едно, спазването на правилата и отношението към тях, гражданската култура и съзнание е нещо напълно различно.

Обясни защо в арабските страни законите за движение не се спазват. Вместо това, има друг начин на регулиране на движението - със знаци, жестове, клаксони, викове. Въпреки, че законите за движение официално важат, има ги. Ама не се спазват.

Why?

[КГ125]

Последно предупреждение да не цитираш мнения, които са непосредствено преди твоя пост и да ги преповтаряш. Горе ти писах два пъти с червено, може да не си видял.

[alvassareiro]

Добре, аз откъде ще знам на какво трябва да отговоря. Когато цитирам, виждам на какво точно отговарям. Няма са спазвам това правило.

[КГ125]

Не, става дума - когато отговаряш на пост, който е преди твоя, като между твоя отговор и поста няма друго. Тогава цитирането е излишно.

Иначе да, ако между отговорът ти и постът, на който отговаряш има други текстове, тогава без цитат не може.

[alvassareiro]

Добре де, аз как ще видя на какво отговарям. Нали трябва да гледам предишния пост, за да знам какво ме питат?

айде като поставяш изисквания, обясни как се прави тука цитат, за да мога да читирам само определени изречения, и да не се налага да повтарям поста.

[КГ125]

Това, на което отговаряш е над поста ти, преди да почнеш да пишеш, а по време на писането надолу отиваш и го виждаш, заедно с всички останали постове, подредени в обратен ред, т.е. най-горе и близо до тебе е първият.

Цитата аз лично го правя така:

пиша си текста и в началото му слагам едно

a на края

Редактирано 27, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Това, на което отговаряш е над поста ти, преди да почнеш да пишеш, а по време на писането надолу отиваш и го виждаш, заедно с всички останали постове, подредени в обратен ред, т.е. най-горе и близо до тебе е първият.

Да, стана. Благодаря

[КГ125]

[alvassareiro]

Нещо друго искам да добавя съвсем по темата.

Интересно как 20 години след промените, според мен българинът живее по-добре от времето на социализма. Не се наемам да дам конкретен период, в което това е така, но да приемем, че днес, или в последните 10 години, живеем по-добре от 70-те или 80-те години. получаваме повече пари, магазините са пълни, българинът свободно пътува, в т.ч. и част от пенсионерите, страната е част от ЕС и НАТО. Вярно е, има доста неясноти в социалната сфера, болници, осигуровки и итн., но спор няма - днес образованието е по-добро от това през социализма - учат се повече неща, има свобода, няма го оня казармен строй в училище, има свободни борси. Обслужването в болниците според мен също е кажи речи на по-високо ниво. Изобщо, стандартът ни се вдигна, има функционираща демокрация, бяха изпълнени всички цели, които политическият елит си беше поставил.

Защо тогава, въпреки това, българинът днес се чувства по-нещастен, по-недоволен, по-натикан в ъгъла, по-ограбен от колкото през социализма?

Отговорът според мен трябва да се търси в сферата на социалната психология. Това, което чувства един социум не винаги може да бъде обяснено с рационални и обективни аргументи. Все пак ще се опитам да го направя.

Въпреки, че днес живеем по-добре от времето на соца, сме по-нещастни. Според мен обяснението се крие в нещо, което наричам "декласация" на обществото. През социализма всички живееха еднакво зле, взимаха едни и същи пари, живееха в еднакви жилища, караха еднакви коли, и нямаше еднакво за всички. Това идва да каже, че всички бяха една класа - средна трудно може да се нарече, но стандартът беше кажи речи еднакво нисък за всички. Стигаше да се покрият всички екзистенц минимум нужди.

Естествено, имаше една овластена върхушка - партийни функционери и големи шефове, които живееха доста по-добре. Но в психологията на българина това е допустимо, толерира се, дори се оправдава. На управниците и големците е разрешено, приема се сравинително лесно.

Обаче сред 1989 се извърши декласация на обществото. Тези, които преди това живееха в една класа, еднакво зле, но все пак бяха като другите, изведнъж се оказаха в ниската класа.

За сметка на това обаче се появи и нова класа - освен овластените и големите шефове, на които е позволено да живеят добре, се появи и нова класа. Това са някакви съвсем обикновени хора, често наши съседи, изобщо хора като нас, които изведнъж рязко забогатяха, легално или нелегално. И социалното напрежение рязко се покачи.

Това породи наистина дълбоки социални напрежения, защото за българинът не е важно да живее добре. По-важното е да знае, че друг не живее по-добре. Ето това е една много специфична черта.

Българите са склонни, чувстват се по-добре, ако не живят кой знае колко добре, но важното е, че всички живеят еднакво зле. Когато обаче заживеят по-добре, но разбират, че някой живее още по-добре от тях, това вече не може да се понесе.

Т.е от членове на едно "безкласово" условно казано общество, в което всички живееха еднакво зле, изведнъж мнозинството хора се превърнаха в най-ниската класа, макар и живеещи по-добре.

Докато при социализма по-богатите бяха шепа хора - овластени партийни функционери и държавни шефове, на които им е позволено да живеят добре, то сега висшата класа е представена от всякакви хора. Освен управници, има и всякакви други хора - бизнесмени, мафиоти, изобщо нови лица, дори съвсем случайни, които просто са натрупали капитал, легално или не.

Такова едно разпределение на националното богатство се счита за патологично. според блъгаринът патологично е общество, в което има сериозни социални разслоения. Затова успелите и богати хора у нас се радват на такава омраза. И затова завистта е национална черта. Без да има разумно обяснение се счита, че богатият е виновен, че е престъпник, което се подсилва от факта, че често е така, и че не е редно да е богат.

Тези нагласи бяха особено силно проявени в последните години, когато социалните различия бяха сериозни. Трудно може да се даде диагноза на общество, което е в преход. Затова ще се наема да дам диагноза в един по-дългосрочен план.

В следващите 20,30 или 40 години в нашето общество, поради тези нагласи на подчертана егалитарност, които са много дълбоки и стари, ще се наблюдават процеси, които имаме днес в скандинавските страни. БВП се се разпределя все по-равномерно, за да се избегнат сериозните социални различия. Или поне за това ще настоява обществото, и докато това не се случи, защото има обективни причини да не се случва - богатството е заграбено и концентрирано в шепа привилегировани, ще има социално и политическо недоволство, както и сериозен антиполитически консенсус.

Ако приемем, че факторите, които стопират по-равномерното разпределение на БВП, бъдат неутрализирани - а тези фактори са насилствени, те вървят против естествените процеси и нагласи в обществото, наложени са отгоре, и пораждат социално недоволство - ще наблюдаваме в много далечна перспектива усилване на егалитарните процеси, които са резултат от подчертаните егалитарни нагласи в обществото, и коефициент на Джини клонящ поне към 2.

когато се развият подобни процеси, задоволството от живота и положителните настроения спрямо властимащите се нарастнат, както и социалното одобрение.

А на какво се дължат тези егалитарни нагласи в общестмвото. При всички случаи, нямат нищо общо със социализма. Корените на тези нагласи са много дълбоки и стари. Най-вече, биха могли да се обяснят с факта, че по тези земи никога не е имало условия за свободно трупане на богатства. Привилегията за трупане на богатство винаги е била резервирана за шепа привилегиравони хора, които са монополизирали източника на богатство, без да допускат случайни хора до него. Затова мнозинството население винаги е живеело зле, и е приучено да приема като факт богатството на привилегированите. Но случайни хора нямат достъп до свободната икономическа инициатива, и никога пред тях не са се разкривали необятните хоризонти на безкрайните възможности, така както това стана в САЩ например.

Подобни процеси се проявяват една през 30 години на 19 век, но те много бързо замират, и отслабват след освобождението, така че капацитетът им да доведат до някаква сериозна културна промяна беше обезсилен. Като капак, социализмът подсили тези настроения, затвърди ги.

[КГ125]

Това се дължи на относително ниските доходи (в сравнение с новите възможности!!!), от една страна, от друга да недостатъците на днешния ден като корупция и спад на държавността, от трета - на това, което наричаш "деклаасация" и от четвърта - заради твърде лошото състояние на духовността, образованието и ценостната система в страната.

Редактирано Март 1, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Значи, КГ125,

1. доходите бяха ниски и то доста и през социализма.По отнешение на новите възможности и ниските доходи, си прав в известна степен признавам. Българинът се чувства по-добре ако живее еднакво зле с другите, но се чувства зле, ако знае че някой друг може да си купи нещо, което той не може. Именно това е и смисълът на темата по-горе.

Нагласите, които описах, се наблюдават и в много други държави, които имат съдбата на България - почти в цяла централна европа, особено силно в източна германия. Това е обяснимо, ще кажеш. Така е.

Но, такива нагласи липсват в култури, които имат различни нагласи - липсват егалитерните такива. Например Латинска Америка, черна африка. Много рядко, почти никога в Мексико, Колумбия, Перу, Еквадор, Етиопия, Гана, Танзания, има социални протести. Няма. Няма и такива в Индия - най-бедните хора живеят там. Нарочно давам само демокрации. В тези държави бедността се приема като даденост, както и широките социални разслоения, и никой не протестира срещу тях.

Там редовно се регистрират и най-високите стойности по щастие.

2.Недостатъците на социалистическата реалност бяха много по-големи. Корупцията беше не по-малка, връзкарството, това съчетано със силен стрес и тотални ограничения за обикновения човек в трупането на блага. Тези рестрикции днес липсват.

3. Категорично не мога да се съглася с "лошото състояние на духовността, образованието и ценностната система". Такова нещо няма и никога не е имало. Обществото винаги поддържа един минимум от морал, ценности и духовност, толкова, колкото му е нужен, за да оцелее, и това няма нищо общо с държавността или кризата. Това са едни естествени процеси на имунна защита, които дори се усилват в състояния на заплаха - виж морала и духовността през турско време.

Спадът на морала и кризата на ценностите не е социален, а психиатричен феномен. Това означава, че се проявява на ниво индивид, но не и на ниво цяло общество. Затова има отделни индивиди, които са извратени и луди, но извратени илуди общества няма.

[Panzergrenadier]

За сметка на това обаче се появи и нова класа - освен овластените и големите шефове, на които е позволено да живеят добре, се появи и нова класа. Това са някакви съвсем обикновени хора, често наши съседи, изобщо хора като нас, които изведнъж рязко забогатяха, легално или нелегално. И социалното напрежение рязко се покачи.

И задаваш ли си въпроса кои са тези хора? И как натрупаха богатствата си? Мисля, че знаеш отговора – банален е до смърт.

Днешните новобогаташи са бивши комунистически апаратчици, техните деца и роднини, бивши ченгета от ДС натрупали незаконно капитала си. В същност те са бушони на ДС-мафията, чието богатството с което разполагат са крадени пари от народа, крадени с далавери, престъпления и убийства.

Така че, това са наследниците на онези „ръководни органи на партията и държавата”, които преди 1989 г. са ръководели държавата и са били причината ти да си живял добре.

И аз открих Америка.

[КГ125]

Комунизмът имаше две предимства - сигурност в бедността и чувство за ред, които две неща днес липсват.

Ниските доходи през комунизма не бяха проблем - нямаше стоки, така, че хората успяваха да спестят доста пари и имаха за черни дни.

Днес вече сме изправени пред нов феномен, в който липсата на пари е особено притеснителна.

[alvassareiro]

И задаваш ли си въпроса кои са тези хора? И как натрупаха богатствата си? Мисля, че знаеш отговора – банален е до смърт.

Днешните новобогаташи са бивши комунистически апаратчици, техните деца и роднини, бивши ченгета от ДС натрупали незаконно капитала си. В същност те са бушони на ДС-мафията, чието богатството с което разполагат са крадени пари от народа, крадени с далавери, престъпления и убийства.

Така че, това са наследниците на онези „ръководни органи на партията и държавата”, които преди 1989 г. са ръководели държавата и са били причината ти да си живял добре.

И аз открих Америка.

Не само. Кръгът на привилегированите се разшири, като излезе от групата на толарираните. Първо, появиха се нови хора. Те са свързани с комунистическата върхушка, но за обществото те бяха нови, изпълзяха от тъмното. Второ, има и много хора, които не са свързани, които забогатяха, особено в последно време. Успешно развиват бизнес, предприемачество, някои от тях са доста млади, познавам такива хора на по 20-25 години.

Но да оставим бизнесмените. Между обикновените хора днес съществуват различия, което поражда напрежение. Има такива, които взимат 2000 лева, и такива с по 250. Аз съм виждал възрастни жени, които мразят други, които взимат с по 20-30 лева пенсия повече. дядо ми взима добра пенсия, защото е бил миньор, и не може да го търпи цялото село, само поради този факт.

[alvassareiro]

Комунизмът имаше две предимства - сигурност в бедността и чувство за ред, които две неща днес липсват.

Ниските доходи през комунизма не бяха проблем - нямаше стоки, така, че хората успяваха да спестят доста пари и имаха за черни дни.

Днес вече сме изправени пред нов феномен, в който липсата на пари е особено притеснителна.

Това е което и аз казвам. Декласацията на обществото.

[alvassareiro]

Не само. Кръгът на привилегированите се разшири, като излезе от групата на толарираните. Първо, появиха се нови хора. Те са свързани с комунистическата върхушка, но за обществото те бяха нови, изпълзяха от тъмното. Второ, има и много хора, които не са свързани, които забогатяха, особено в последно време. Успешно развиват бизнес, предприемачество, някои от тях са доста млади, познавам такива хора на по 20-25 години.

Но да оставим бизнесмените. Между обикновените хора днес съществуват различия, което поражда напрежение. Има такива, които взимат 2000 лева, и такива с по 250. Аз съм виждал възрастни жени, които мразят други, които взимат с по 20-30 лева пенсия повече. дядо ми взима добра пенсия, защото е бил миньор, и не може да го търпи цялото село, само поради този факт.

Има и нещо друго в този смисъл.

През социализма социалните различия бяха смегчени от стремежа на висшата класа да се представи като "хора от народа". Искаха да минат за видите ли обикновени хора, и не се демонстрираше така налудничаво икономическото преимущество.

Днес обаче забогателите са доста по-богати от онези през соца. Направо се изстреляха в небето. Отделно, правят всичко възможно да парадират по най-наглия начин с богатството си - то не са скъпи дрехи, телефони, къщи, коли с тъмни стъкла и нагло отношение към обикновения човек, което минава всякакви граници. Това също много допринася за нарастване на ноциалното напрежение.

[КГ125]

А, хич не се криеше висшата класа през комунизма, напротив. Парадираше на битово ниво сред познати и близки..

[alvassareiro]

Сега две думи за ценностите. Както казах и по-горе, ценностната криза и спада на морала са психиатрични, и следователно, индивидуални категории, които не могат да се приложат на ниво общество.

Това, което много хора наричат "спад или загуба на ценностите" всъщност е естествен процес на промяна на ценностите, и замяната на една ценност с друга, така че никога на ниво общество не може да има липса на ценности.

Ценностите са субективни категории, отразяващи стойността или важността, която обществото дава на определни неща. Ценностите винаги са функция на средата, и като такива, измяната на средата води менинуемо и до промяна в ценностите.

Ако си в пустинята, за теб най-голяма ценност ще е водата, но ако си насред океана, най-ценна за теб ще е сушата.

В човешката история се наблюдават поне два случай на революционна промяна на ценностите, в резултат на изменения в средата. Първият е появата на интензивното земеделие, което преобръща представите за ролята на жената, за отношенията мъж-жена и новия морал, т.нар. морал на ралото, зараждането на брачната институция и тн.

Вторият случай е т.нар.протестантска етика, което не е коректно, но със сигурност е едно ново разбиране за ролята на човека като основен фактор в живота си, и закрепването му в нова религия.

Ами нещата се менят.

[alvassareiro]

А, хич не се криеше висшата класа през комунизма, напротив. Парадираше на битово ниво сред познати и близки..

парадираше естествено, но не така нагло както днес. Днес не само пред познати и близки, а нагло, нахално и безпардонно се парадира пред непознати.