Фризийското кралство

[glishev]

Фризите или фризийците са германска народност, обитаваща земи в басейна на долното течение на Рейн, днешното холандско и немско крайбрежие на Северно море, както и части от п-ов Ютланд в Дания. По време на Великото преселение и на завоюването на Британия от германски нашественици фризите са част от преселниците към Острова. В "За войните" Прокопий отбелязва, че Британия е владяна от англи, сакси и фризи . При завладяването на Галия от франките фризите са франкски съюзници. По време на образуването на Хептархията, покръстването на англосаксите и изобщо в целия период до началото на викингските нашествия в края на VІІІ в. фризите са известни в Англия преди всичко като търговци и моряци. Т. нар. "кръгли" кораби, служещи за превоза на стоки, са известни на староанглийски като fraesisc scip, "фризийски кораб". Самото Северно море нерядко е наричано Mare Frisicum. В Англосаксонската хроника и английския превод на Преподобния Беда fraesisc mann често се употребява като синоним на търговец. Ввтората четвърт на VІІІ в. Беда нарича Лондон "емпориум, изпълнен с фризийски мъже" (Hist. eccl. IV, 1). Известно е, че англите нортумбри от Йорк често продават на фризийците камбри и пикти, пленени при сблъсъците със старото келтско население на Британия.

Любопитно е да се отбележи, че за среднобългарски автори като патриарх Евтимий всички западноевропейски народи могат да бъдат обединенипод общите названия латини и фръзи.

В края на VІІІ в., непосредствено преди началото на викингската епоха, пристанищата и митниците (!) на Фризия се превръщат в център на иначе слабата търговска дейност в Западна и Северна Европа. Най-вече в пристанището Дурстеде идват и се преразпределят роби от Ирландия и пиктските области на Каледония, бронзови, сребърни, златни и направени от китова кост украшения от Британия, кехлибар и кожи от Дания и Скандинавия, ръж от все още езическа Саксония, както и малки количества вино, внасяно в Северна Европа по Рейн - преди всичко за нуждите на Църквата. На редица места край устието на Рейн, в Дурстеде и Утрехт са откривани колективни монетни съкровища. Монетите са от най-различен произход - най-вече сребърни. Византийски, арабски (и от мавританска Испания, но и от далечен Дамаск), англосаксонски и франкски. Всъщност Дурстеде и Утрехт са от жизнено значение зафризийската търговия поне отср. на VІІ в. В 687 г. Пипин Къси неслучайно се насочва именно към тези селища.

Богатството на страната привлича пирати още преди началото на викингските рейдове - Григорий от Тур свидетелства за успешно отблъснато нападение на скандинавски грабители през 529 (Hist. Francorum, III, 3).

Карл Велики утвърждава в капитулариите си "фризийския морски закон" (по-точно става дума за система от правила, идваща директно от обичайното право) като напълно валиден кодекс, що се отнася до кораби, товари и управление на пристанища. От този "закон" дълго време (до ХІХ в.) в някои райони на Великобритания оцелява обичаят на flotsam and jetsam, тоест преминаването на собствеността над открити след корабокрушение корабни товари върху този, който ги е открил. При все че ограничава правата на местните графове, Карл увеличава броя и повишава качеството на сечените в Дурстеде сребърни денарии, изработвани като имитация на абасидски сребърни дирхеми (в Англия по това време монетите също често имитират арабски образци).

Викингските нападения, описани подробно в анонимната Chronicon de gestis Northmannorum in Francia (MGH, Scriptores v. III),

Значението на долното течение на Рейн като търговска артерия ще се

Още по времето на последните Меровинги, когато реалната власт над франкското кралство вече е в ръцете на Карл Мартел и сина му Пипин, фризите са съюзници и васали (stipendiarii, tribitarii, pacti, wassales) на франките, макар да запазват местните си графове и херцози и собствените си обичаи - за разлика от, например, бургундите, които са изцяло присъединени към владенията на франкските си победители. Вече споменах, че дори Карл Велики, който иначе се стреми към унифициране на законодателството в обширната си империя, предпочита да запазифризийските обичаи или "свободи" по терминологията на епохата.

В ІХ в. франкската империя все още гледа на фризите преди всичко като на търговци въпреки зачестяващите викингски нападения, които в един момент на практика ще блокират стокообмена в Северно море (преди на свой ред да съдействат за възобновяването му). Но в 834 г. Дурстеде е разграбен, а след това последователно са опожарявани и ограбвани Гент, Брюге, Амстердам и други фризийски средища, отбелязвани още в VІІІ в. като пристанища, митници и пазарища (portus, vicus, emporium).

В кр. на ІХ в. уесекският (или вече собствено английски) крал Алфред Велики наема голям брой фризи за моряци в новосъздадения флот от "дълги" (тест бойни) кораби, които трябва да се противопоставят на датските и норвежки викинги по море.

В Х-ХІ в. с отслабването на викингкските набези и увеличаването на търговската дейност на скандинавците Фризия отново придобива значение за обмена в басейна наРейн и Северно море, докато към ХІІ в. търговията с вълна, вино и пшеница във Фландрия, Шампан и Лондон пак преминавапрез гладовете на Фризия, Ено (Хенехаувен) и Фландрия, което спомага неимоверно за забогатяването на тези области.

Във "Finn and Hengest: the Fragment and the Episode" (HarperCollins, 1983) професорът по староанглийска литература от Дъблинския Университет Алън Блис и известният филолог и писател Дж. Р. Р. Толкин предлагат своето изследване на два староанглийски текста, които свидетелстват за ранната история на фризите като независим народ и дори като народ, стремящ се към политическа хегемония по южните и източните брегове на Северно море.

Текстовете, на които Блис и Толкин основават тезите си, са т. нар. "Финсбургски фрагмент" и "Финсбургският епизод". "Фрагментът" е частично запазена (48 стиха) англосаксонска поема, разказваща за конфликт между фризи и дани. Оцелелият текст е от ІХ в., а според езиковите му особености първоначалното му съставяне може да бъде датирано в VІІ в., тоест в епохата на първото записване на "саксонските песни" от страна на първото или дторото поколение английски монаси след мисиите на Августин, Юлиан и Теодор от Тарс в Хептархията. "Епизодът" е отклонение отосновния сюжет на поемата "Беоулф" в единственияоцелял екземпляр на текста от ок. 1000 г. За "Беоулф" обикновено се приема, че е записан първоначално ок. ІХ в. като наративът засяга легендарни събития от много по-ранна епоха - V-VІ в., тоест непосредствено преди и по време на Adventus Saxonum и основаването на кралствата от англосаксонската Хептархия.

Според Фрагмента и Епизода датският крал Хнеф, син на Хок, дава сестра си Хилдебург за жена на фризийския владетел Фин,с което двете страни разчитат да сложат край наотколешна вражда помежду си. Години по-късно Хнеф гостува на Фин и фризите заедно с шейсет свои воини. В свитата на Хнеф се намира младият ютски предводител Хенгист. На служба при Фин пък също има юти, които са във вражда с датския васал Хенгист. Те убеждават Фин да нападне датския крал през нощта, докато той и хората му отдъхват в отстъпената им за периода на гостуване "winsele", тоест зала за веселия. Въпреки изненадата датчаните се отбраняват успешно цели пет дни. През това време загиват както както младият син на Фин (от страна на фризите), така и вуйчо му, крал Хнеф (от страна на датчаните). Хенгист поема командуването над датските воини и издейства от Фин примирие. Настъпва зимата, когато морето е прекалено опасно и доскорошните врагове са принудени да я прекарат заедно, делейки помежду си златото, храната и медовината на фризийския крал. Хилдебург изгаря на клада и горчиво оплаква брат си и сина си, загинали в братоубийствената свада.

Когато пролетта идва, датските бойци начело с Хенгист напускат Фризия и заминават за Дания. Там те разказват на новите датски владетели, братята Гутлаф и Ослаф (или Гудлаф и Ордлаф) за предателството на Фин. Накрая датски и ютски сили заедно надвиват Фин и фризите в отмъщение за гибелта на Хнеф. Заграбват златото на Фризия, изгарят крепостта "Финсбург" и отвеждат неутешимата Хилдебург (която губии съпруга си) обратно в родната Дания.

Сюжетът е напълно стереотипен. Историята за кръвната мъст, подправена с познатите мотиви - неуспешното помирение чрез сватба, скръбта на кралицата, заграбването на златото, разпознаването на предмет, принадлежал на убития у убиеца - всичко това са познатите елементи на нордическите трагично-героични разкази за легендарни персонажи.

Блис и Толкин обръщат внимание на някои особености на разказа, които лежат извън самия сюжет. На първо място отбелязват липсата на разграничителни наименования на фризите - вместо да споменават "северни", "южни" или "богати" фризи (какъвто например е случаят с англите, саксите и датчаните, при това не само в художествени текстове, а и в исторически наративи и официални документи като хартите на английските манастири от VІІІ-ІХв.), Фрагментът и Епизодът говорят само за "фризи", "фризийски владетел" и "фризийска земя". На второ място е отбелязан прекият повод за подновяване на враждата - във фризийския и в датския лагер има юти (жители на п-ов Ютланд), които са във вражда помежду си и служат на чужди владетели. На трето място - водачът на "датските" юти е Хенгист. Името е известно от Англосаксонската хроника - официалната англосаксонска летопис, започната при Алфред Велики, както и от "История на британските крале" на Галфрид Монмаутски (ок. 1135), където Хенгист и Хорса са предводители на първите саксонски преселници в Британия.

Блис и Толкин изграждат въз основа на тези наблюдения хипотеза, според която в епохата непосредствено преди заселването на англосакси и юти в Британия (ср. на V в.) има конфликти между племената, обитаващи немското и датското крайбрежие на Северно море. Фризите, споменавани още в римски източници като мощно племе, вероятно контролират не само родината си, а и части от Ютланд като конфедерация от местни родове и комитати в годините около падането на Западната империя или скоро преди това. По същото време даните, които вече са се спусналиот прародината си в Сконе към островите Зеланд и Одензе в протока между Скандинавия и континента, са разположили седалището на най-могъщия от владетелите си в Лейре, в северната част на Зеланд и започват да разпростират влиянието си и в Ютланд. Между тях и фризите възниква конфликт, в който различни ютландски комитати взимат ту едната, ту другата страна. Конфликтът завършва с победа за краля в Лейре. Ютланд се превръща в датско владение, фризите претърпяват поражение, а онези юти, които са на губещата страна, напускат родината и заминават за изоставената от римляните Британия, където създават ютското кралство Кент (както съобщава и Преподобният Беда; според него и Хрониката основателите на Кент са именно Хорса и Хенгист). Според изложението на Толкин и Блис всъщност конфликтът между датчани и фризи ускорява преселението на германски родове на запад.

Фризия действително се намира срещу бреговете на Кент и Есекс и контактите на фризийски търговци в Британия се запазват като че ли най-дълго в югоизточна Англия - най-вече в Лондон, разбира се. Устията на Рейн и Темза, лежащи едно срещу друго, улесняват контактите между тези две области.

Пренасянето на племенни названия от източните по западните брегове на Mare Frisicum, осъществяването на Adventus Saxonum преди всичко от прогонени и надвити в родината си комитати и съществуването на ранна фризийска конфедерация (како и надруги съюзи от подобен тип в Саксония, Ютланд и южна Швеция) се свързват с възможността за идентификация на Мерсия и мюрингите от Ангелн в Шлезвиг (за това вече има отделна тема), датчаните и Daeningas от Есекс, както и гаутите, прогонени след смъртта на своя герой от родината си в Гьоталанд/Йоталанд в югозападна Швеция (от текста на "Беоулф") с Geatas*, както е староанглийският етноним.

------------------

*Не ме занимавайте с автохтонски спам. Гаутите не са гети, фризите не са "бръзи" нито англичаните са българи. Glishev

[RIZAR]

*Не ме занимавайте с автохтонски спам. Гаутите не са гети, фризите не са "бръзи" нито англичаните са българи. Glishev

Както и кимерите нямат нищо общо с кимрите, тирагетските х-уни с прамонголските хуни(хунулулу) , келтите с галатите, фените с фините и склавините със славяните , бригите с фригите, тините с витините, акацирите с агатирсите и т.н. и т.н.

В действителност поради общия ИЕ произход , много имена на племена са имали близък фонетичен и семантичен смисъл, който ги доближава независимо от тяхните далечни разстояния на раз-заселване. Което разбира се не говори за идентитет между тях.

При случаи на синкретизъм между местни племена и емигрирали , тънката разделителна линия се губи- венети-вандали , гети-готони-гаути.

Така ,че най-вероятно близкия фонетичен смисъл между фризите от дн. Холандия и бриго-фригите от тракийския ареал се дължи именно на факта ,че те имат близък не генофонд ,а смислово значение на името - бързи . Едните са тракийските бързаци, а другите немските.

Междувпрочем не си казал абсолютно нищо за произхода на тези фризи . Откъде се пръкват (ами ако са довтасали от Балканите , както поддържа Ч.Бонев !?? , по-кое време са индикирани от писмените извори , били ли са там по времето на завоюването на галската земя от Цезар и други такива подробности.

[Thorn]

Има някакво объркване покрай Хилдебург - първо се изгаря, после плаче. Освен това когато Евтимий говори за фръзи - не е ли по-логично да приемем, че става дума за "франки", както е на гръцки или франджи /май така беше на арабски и турски/, отколкото задълбаване с някакво германско племе с незначителна за Балканите роля?

[glishev]

Quod scripsi, scripsi, Рицарю

Торн, Хилдебург (тя в оригиналите е Hildeburh) всъщност изгаря не себе си, а брат си и сина си, които са загинали в първата битка. "Изгаря на клада и гочиво оплаква" се отнасят към един и същи обект (брата и сина), но съм написал тромаво изречението

За "франките" си напълно прав, просто думата "фръзи" силно напомня фризите по звучене.

Хубаво беше да отбележа, че дадената горе динамична карта показва владенията на фризийските крале/херцози от времето на франкския Хлодвиг нататък. А Толкин и Блис говорят за периода до Хлодвиг,който според тях е засегнат от Фрагмента и Епизода.

В 792 фризите въстават срещу франките, победени са, но и според Жан Фавие бъдещият император се отнася относително снизходително към тях. Вероятно заради икономическото значение на владенията им. Мисля, че Айнхард дори не споменава "Фризийска война" или нещо от тоя род в "Животът на Карл", но трябва пак да погледна.

[Last roman]

В действителност поради общия ИЕ произход , много имена на племена са имали близък фонетичен и семантичен смисъл, който ги доближава независимо от тяхните далечни разстояния на раз-заселване. Което разбира се не говори за идентитет между тях.

Това го кажи на колегите автохтонци, които с фонетични игрословици и ескимосите българи ще изкарат.

[КГ125]

И все пак, не е нелогично между "фризи" и българското "фръзи" /немци, западняци/ да има някаква връзка. Твърде близка е фонетиката, а има (известна, признавам) общност и в значението.

ПП

Похвала за автора!!!

Редактирано Март 1, 2010 от КГ125

[glishev]

Честно, не знам как се е получило българското наименование "фръзи" за западняците. То си е за отделна тема. Все пак да напомня, че Евтимий го използва, за да обозначи конкретно Балдуин. А Бодуен все пак е граф именно на Фландрия и Ено, част от някогашните земи на фризите. Спокойно може да е имало и фризийски рицари (дошли от съседното на Фландрия графство Фризия или Фризланд) в Четвъртия кръстоносен поход и от тях да е останало името и при българите. Ако хората на Калоян са го чули от пленници или пратеници и после са запазили спомена, например. Все пак "латини" за западняци е по-популярно в среднобългарска употреба.

Прегледах си българските издания на Вилардуен, Клари и Валансиен обаче не се споменават фризи или "фризони" (на френски "фризиец" е Frison).

Интересно, че в края на ХІ в. е имало граф на Фландрия, наречен Робер І Фризиеца (Robert I Le Frison, 1071-1093). Има и фризийска порода коне, за която на много места във френския нет се твърди, че обогатена с арабски екземпляри повреме на кръстоносните походи.

Ето какво намерих в http://www.historyofholland.com:

But although the valor of all these princes was conspicuous, from the foundation of the kingdom of Jerusalem by Godfrey of Bouillon in 1098, until that of the Latin empire of Constantinople by Baldwin of Flanders in 1204, still the simple gentlemen and peasants of Friesland did not less distinguish themselves. They were, on all occasions, the first to mount the breach or lead the charge; and the pope's nuncio found himself forced to prohibit the very women of Friesland from embarking for the Holy Land - so anxious were they to share the perils and glory of their husbands and brothers in combating the Saracens.

Явно е имало фризи в Кръстоносните походи. Следователно е имало откъде и хората на Калоян да научат за това. Създавам си мнението, че "фръзи" у нас идва именно от фризийцитеот Четвъртия кръстоносен поход.

Впрочем, доста приятен сайт е този за холандската история.

[glishev]

Нещо любопитно относно фризийските владения в Ютланд. Тези територии са близки помежду си и очевидно не са губили връзка през вековете. На друго място във форума бях дал герба на Нормандия (два златни лъва passant guardant gauche на червено поле, почти като гербовете на Англия и Дания).

Гербът на днешната област Южен Ютланд в Дания (географски се пада по-точно централен) е такъв:

По цветове съвпада с датския герб.

А ето и този на съвременната холандска провинция (или "графство") Фризия:

По отношение на езика, културата и историята ми се ще да говоря вече за Северноморие, както Бродел говори за Средиземноморието Само дето в басейна на Северно море има много по-голяма близост между етническите и историческите елементи. Все пак и регионът е по-малък.

Толкин и Блис всъщност сравняват ранното фризийско кралство с малко по-късната англосаксонска Нортумбрия и по един много любопитен признак - географскоторазположение. И в двата случая става дума за владения, разпрострени не толкова навътре в хинтерланда, колкото по брега на Северно море, което носи едновременно възможности и опасности, както става винаги с морските държави.

Впрочем, на български има информация за ранносредновековна Фризия в "Карл Велики" на Жан Фавие и в "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова.

[КГ125]

Явно е имало фризи в Кръстоносните походи. Следователно е имало откъде и хората на Калоян да научат за това. Създавам си мнението, че "фръзи" у нас идва именно от фризийцитеот Четвъртия кръстоносен поход.

Че може и по-рано. Вярно, далечно кралство, но пък известно. За да стане нарицателно за западняци, възможно е да се е знаело за тях и отпреди. Търговци, наемници, предни къстоносни походи. Кой знае...

[glishev]

Чак "известно" не е. Фризия като самостоятелно кралство престава да съществува вероятно още в VІІ в., когато франките я васализират. Виж картата по-горе. Остава графството Фризланд.

Интересно, че все пак през цялото Средновековие фризийците запазват своите изборни съдии (по един за всеки "кантон" на страната, и не признават нито едно епископско или графско решение без одобрението на съдиите, които се събират на определено място в областта. Това си е остатък от старата тингова германска система. Известно е също, че фризийските рицари често работят на полето заедно със своите селяни - поне до ХІІІ в.

В Кръстоносните походи сто на сто е имало и други фризийци, например в Третия, който също минава през България и има контакти с българите. Сред хората на Фридрих Барбароса не може да няма и негови васали от Фризия (понеже графството спада към васалствата на Хоенщауфените, а не на Капетингите). Колкото до Четвъртия поход, там просто участниците са все от близкия до Фризия регион - северна Франция и Белгия по днешному: Фландрия, Шампан, Ено - фризийците са им комшии. Нали има и един рицар от Четвъртия поход - Милон Льо Бребан, буквално Милон Брабантеца, а Брабант пак е малко графство в съседство с Фландрия.

То и за Първия поход важи - все пак най-известният водач е Годфроа, херцог на Лотарингия, а тя пак е в течението на Рейн.

Не знам дали може съвсем точно да се проследи значението на "фръз" в среднобългарски. Може отначало да е означавало просто фризиец, а едва при Евтимий примерно да е добило по-общо значение на "западняк", синоним на "латин". Интересно дали в българската (и сръбската) литература ще се намери употреба на "фръз" преди Евтимий.